Р Е Ш Е
Н И
Е № 4543
гр. Пловдив, 27.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XX състав, в публичното заседание на двадесет
и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 5187 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Производството
е образувано по искова молба от Л.Т., ЕГН **********
срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с която са предявени осъдителни искове за
присъждане на сумата в размер на 100 лева, недължимо платена сума по клауза
възнаградителна лихва по договор за заем № *** и на сумата в размер на 150 лева,
недължимо платена по клауза за неустойка по договор за заем № ***,
ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 03.04.2019 г. до окончателното плащане.
Твърди се, че претендираните суми са платени по недействителен договор, сключен
в противоречие с клаузите на чл.11, ал.1 от ЗПК или евентуално поради нищожност
на.
В исковата молба и в
допълнителна молба от 09.05.2019 г. се твърди, че между
страните е сключен договор за паричен заем № ***, съгласно който ответникът е
предоставил на ищеца заем в общ размер на 2500 лева. Твърди се, че така
сключеният договор е недействителен, поради неподписване от страна на ищеца на
общите условия към договора, както и поради липса на посочване на общата сума,
дължима от потребителя по договора, не е ясно какъв е размера на
възнаградителната лихва и на ГПР. Навеждат се доводи за недействителност на
договора и поради непосочване на условията за прилагане на договорения лихвен
процент.
В условията на евентуалност се излагат
твърдения за недействителност на клауза за възнаградителна лихва поради
противоречие с добрите нрави, както и на
клаузата за неустойка.
Счита, че противоречаща на добрите нрави е уговорката, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при
необезпечени кредити и двукратния размер – за обезпечените.
Твърди се, че поради недействителност на договора, евентуално поради недействителност на клаузата за
възнаградителна лихва и неустойка се иска връщане на
неоснователно платена сума за възнаградителна лихва в размер на 100 лева и 150
лева, недължимо платена сума по клауза за неустойка.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който се
оспорва исковете по същество. Оспорва твърдението на ищеца, че договорът е
недействителен поради неподписване на общите условия, като излага доводи, че
такова изискване е липсвало в ЗПК към датата на подписване на договора, отделно
от това, в самия договор ищецът е декларирал, че са му представени Общите
условия и че се е запознал с тях, както и че му
представен погасителен план. Оспорва твърдението, че договорът е
недействителен, поради липса на посочване на общата сума, дължима от
потребителя по договора, не е ясно какъв е размера на възнаградителната лихва и
на ГПР. Твърди се, че в договорът е посочено ясно каква сума се дължи като
главница и какъв е размера на възнаградителна лихва, като е посочен лихвения
процент, който е фиксиран за целия период на договора, както и е посочен ГПР в
процент , като на ищеца е указано какво ще се взима предвид при изчисляване на
ГПР. Твърди се, че размерът на ГПР е съобразен с нормативните изисквания. В
договора
е посочен и общият размер на всички плащания, дължими от заемателя, изчислени
към момента на сключване на договора, като извън тази сума, заемателят не дължи
други допълнителни плащания.
Излагат
се доводи за неоснователност на твърдението, че договорът е недействителен
поради непосочване на условията за прилагане на договорения лихвен процент.
Твърди се, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК,
доколкото лихвата е фиксирана за целия период на договора и не се променя и не
се влияе от
допълнителни условия, които да бъдат посочени в договора.
Оспорва
се като неоснователно и твърдението за недействителност на клаузата за
възнаградителна лихва. Счита, че същата не противоречи на добрите нрави. В
закона нямало изискване възнаградителна лихва да не надхвърля трикратния размер
на законната лихва, нито може да бъде извлечено от практиката такова
разсъждение. Излага доводи, че е неоснователно твърдение на ищеца за
недействителност на клаузата за неустойка. Иска се отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
За да бъдат уважени така
предявените искове ищецът следва да установи, че е платил на ответника сума в
размер на 100 лева по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен
заем № ***
и сума в размер на 150 лева – по клауза неустойка за неизпълнение на задължение
за предоставяне на обезпечение по същия договор,платени по недействителен
договор, евентуално по недействителни клаузи за възнаградителна лихва и неустойка.
В тежест на ответника е да докаже, че договорът и оспорваните от него клаузи са
валидно сключени.
С
определение от 26.07.2019 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили
договор за паричен заем № *** с посоченото от
ищеца съдържание, в който са уговорени клаузи за възнаградителна лихва и клауза
за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Ответникът
признава, че ищецът е заплати по договора за заем сума в размер на 3115.56
лева, от които 599.06 лева – за неустойка, 409.46 лева – за лихва и 2407.04
лева – за главница.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което
може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че
дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9,
ал.3 ЗПК.
Предвид
изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По доводите за недействителност на договора за заем
За да бъде
валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на
предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
В исковата
молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на процесния
договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.9,
т.10 и т.11 и чл.11, ал.2 от ЗПК.
След изследване
съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени изискванията към
съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните
разпоредби.
Видно от
договора за заем /л.19/, в чл.2, т.4 е посочен лихвеният процент по кредита,
който е 30 % фиксиран годишен лихвен процент по заема, представляващ реквизит
по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора, не
е необходимо да се посочват условията за прилагането му.
Действително в
договора няма отделно записване на общия размер на договорната лихва, но това
не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за
съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в друга разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста – Недействителност
на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК.Освен това от
договора става ясно какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия
срок на договора, а именно 109.46 лева /разликата между предоставения кредит в
размер на 2500 лева и общо дължима сума по договора 2609.46 лева/, който размер
е фиксиран за целия период на договора.
В чл.2, т. 6
от договора е посочен общият размер на всички плащания по договора в размер на 2609.46
лева, а в т.7 и годишния процент на разходите на заема 39.46 % – реквизити по
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Ищцата не спори, че с подписване на
договора за кредит й е предоставен погасителен план, а именно този, който е
представен от ответника, заедно с договора за кредит /л.17/, съгласно чл.2 от
договора, а единствено се излагат доводи, че в погасителния план вноската не е
разбита по пера – за главница, лихва и други разходи. В договора за кредит са
посочени условията за издължаване на същия, както и срока и периодичността на
вноските – 14 броя седмични вноски. В погасителния план, неоспорен от ищеца, че
е този предоставен по делото, са предвидени размера на вноските и датата на
плащане на всяка седмична вноска. Тъй като договорът е сключен при фиксиран
лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него, последното
изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК- за посочване последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми в това число
главница и лихви, е неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази информация
следва да се съдържа в погасителния план единствено при наличието на различни
лихвени проценти, каквито не се установяват в случая.
Видно
от договора за кредит към него няма отделни Общи условия, същите са
инкорпорирани в самия договор, като всяка една от страниците на договора е
подписана от кредитополучателя, който не е оспорил подписа си.
С оглед изложените съображения съдът
намира, че не са налице посочените от страна на ищеца основания за недействителност
на договора за заем и същият е валидно сключен.
По доводите за недействителност на клаузата за възнаградителна лихва
Видно от договора за кредит в него е предвиден фиксиран
годишен лихвен процент от 30.00 %. Няма пречка страните да уговорят договорна
надбавка в размер по-голям от законната лихва. В случая съдът намира, че
уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който
извод достигна след преценка на конкретните данни по производството - срока на
договора, размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо
размера на кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, липсата на
предоставено обезпечение, както и автономията на волята. Размерът на
договорната лихва за целия период на договора е в размер на 109.46 лева,
размерът на отпуснатия кредит е 2500 лева, кредитът е отпуснат за срок от 14 седмици
– кратък период от време, не е обезпечен, поради което съдът приема, че размерът на лихвата е съответен на насрещната
престация на кредитора и на риска, който поема същият като небанкова
институция, която се самоиздържа от собствената си печалба, която в случая не
противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност.
Макар в справка за платени
суми /л.16/ ответникът да е посочил като общо платена сума за възнаградителна
лихва сумата от 409.46 лева, като съдът е приел за безспорно, че ищцата е платила
именно тази сума за възнаградителна лихва, следва да се посочи, че при
извършена калкулация на отделните плащания за възнаградителна лихва по същата
справка, съдът установи, че размерът на платената възнаградителна лихва е
109.46 лева, като приема, че е допусната грешка при посочване на общата сума от
ответника. Съдът счита, че ответникът признава, че по договора е заплатена сума
в размер на 109.46 лева за възнагарадителна лихва и доколкото именно сборът на
посочения размер лихва с платените неустойки и главница възлиза в общ размер на
3115.56 лева, както е посочил ответника в справката /л.16/.
Предвид това съдът приема, че
ищцата не е платила повече възнаградителна лихва от уговорената между страните
в размер на 109.46 лева..
С оглед всички изложени
съображения съдът намира, че платената от ищцата сума за възнаградителна лихва
в размер на 109.46 лева и претендираната от нея сума в размер на 409.46 лева
/увеличена в съдебно заседание, проведено на 28.10.2019 г. /л.51 - гръб/, като
недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва е неоснователен и следва
да се отхвърли.
По доводите за недействителност на клаузата за неустойка
Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението,
за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните
за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010
г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
В
случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на
договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в
договора условия /чл.4, ал.1 от договора/, като при неизпълнение са предвидели
неустойка във фиксиран размер от 599.06 лв. Така предвидената клауза за
неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на
обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
на изискванията на закона, е нищожна.
Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира,
че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед
на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си
е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна
печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1
във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка по чл. 4, ал.2 от договора.
Ето защо платената по
неустоечното съглашение сума в общ размер на 599.06 лева, съгласно справка
предоставена от ответника /л.16/ е недължимо платена.
С оглед изложеното претенцията
на ищеца за присъждане на сумата в размер на 599.06 лева /увеличен в съдебно
заседание, проведено на 28.10.2019 г./, недължимо платена сума по клауза за
неустойка по чл.4, ал.2 от договор за паричен заем № *** се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен в пълен размер.
Като законна последица от
уважаване на тази претенция, върху нея следва да се присъди и законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2019 г. до окончателното
плащане, каквото искане изрично е направено в исковата молба.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от
двете страни и при този изход на спора право на разноски се пораждат и за двете
страни.
Ищецът доказа разноски в размер на 50 лева – платена
държавна такса, с оглед уважената част от претенцията на ищцата ще се присъдя
разноски в размер на 29.71 лева.
По делото е
представен договор за правна помощ и съдействие /л.5/, съгласно който на ищеца
е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА. Съгласно
чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание
чл.7, ал.2, т.1, вр. с чл.2а от ДР от Наредбата, съдът определя адвокатско
възнаграждение за адв. Д.Б. в размер на 360 лева с включено ДДС, като са
представени доказателства, че адв. Б. е регистриран по ЗДДС.
С оглед уважената
част от претенцията ответникът следва да бъде осъден да заплати от тази сума – 213.84
лева в полза на адв. Д.Б..
Ответникът
доказа разноски в размер на 1080 лева, платено адвокатско възнаграждение.
Същият се е представлявал от адвокат в производството. Ищецът е направил
своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответника. Съдът намира това възражение за основателно. Съгласно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.7, ал.2, т.1 ГПК е
предвиден минимален размер на адвокатското възнаграждение в размер на 300 лева
при интерес до 1000 лева, какъвто е настоящия случай. С оглед правната и
фактическа сложност на делото, предвид интереса по делото, който е под хиляда
лева, като взе предвид, че делото приключи с едно съдебно заседание, само на
база писмени доказателства, съдът намира, че възнаграждение на процесуалния
представител на ответника е прекомерно, като следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение в минималните размери, а именно от 360 лева с вкл. ДДС,
съгласно пар.2а от ДР на Наредбата, което съответства на правната и фактическа
сложност на делото. С оглед отхвърлената част от претенцията на ответника
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 146.16 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Л.Т., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Изи Асет Мениджмънт“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от С.
К. – и. д., иск за присъждане на сумата в размер на 409.46 лева, като недължимо
платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем №
***.
ОСЪЖДА „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано
от С. К. – и. д. ДА ЗАПЛАТИ на Л.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 599.06 лева, недължимо платена по клауза за неустойка по чл.4, ал.2
по договор за паричен заем № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 03.04.2019 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата в размер на 29.71 лева – разноски в
производството за платена държавна такса, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано
от С. К. – и. д. да заплати на адв. Д.Г.Б., с личен номер *** при
Адвокатска колегия – П., на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 213.84 лева - адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Л.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от С. К. – и. д.,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 146.16 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от претенцията.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!ВГ