РЕШЕНИЕ
№ 1211
гр. В., 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20213110115676 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на
„В. и к. - В.” ООД, ЕИК *****************************, със седалище и
адрес на управление: *****************************, с която против Л. ХР.
ИЛ. ЕГН **********, с адрес: *****************************, по реда на
чл.422 вр. чл. 415 ГПК и чл.86 ЗЗД са предявени искове за установяване на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 12654 по описа на ВРС за 2021 г., а
именно: 1013,26 лв., представляваща главница – дължима сума за ползвани и
незаплатени ВиК услуги, за периода от 26.11.2018 г. до 28.07.2021 г., на обект
с адрес: *****************************, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.08.2021 г. до
окончателното плащане, както и сума в размер на 122,52 лв., представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода от 27.01.2019 г. до 25.08.2021 г.
Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищците права:
Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12654 по описа на ВРС за
2021 г., за следните суми: 4951,00 лева, представляваща главница за ползвани
и неплатени В и К услуги по партида с абонатен
№*****************************, дължима за периода от 05.12.2001 г. до
28.07.2021 г., за обект с адрес: *****************************, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
1
заявлението в съда – 30.08.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата
от 4087,75 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
03.02.2002 г. до 25.08.2021 г., както и разноските, сторени в заповедното
производство.
Заповедта е връчена на длъжника, който в законоустановения срок от
съобщаването, депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение
по реда на чл.414 ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да
предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В
изпълнение разпореждането на заповедния съд, заявителят представя искова
молба, с която предявява иск за установяване на вземанията си по издадената
заповед за изпълнение.
В исковата молба се сочи, че между страните е сключен договор, по
силата на който, през процесния периода, ищецът е предоставял на ответника
- абонат водоснабдителни и канализационни услуги, а абонатът се е задължил
да заплаща ползването на същите. Ответникът е ползвател на услуги на
ищцовото дружество и има открита индивидуална партида в имота, в който е
монтиран водомер. Партидата е с титуляр – ответникът по делото. За
процесния период, ищецът изпълнил е задълженията си за предоставяне на
услуги. Ответникът не е изпълнил задълженията си да заплаща ползваните
услуги по издадените фактури.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя отговор на исковата
молба, с който не оспорва, че е клиент на ищеца, за посочения в исковата
молба обект, както и не оспорва доставка на сочените от ищеца ВиК услуги.
Твърди се, че след като е провел разговори с юрисконсулт на ищеца е било
уговорено да се пристъпи към погасяване на задълженията, които не са
погасени по давност. Ответникът е приел, че спорът е бил разрешен, поради
което намира, че не е дал повод за образуване на делото, поради което
отправя искане сторените от ищеца разноски да не му бъдат възлагани в
тежест.
С молба по делото, преди провеждане на открито съдебно заседание,
ответникът отправя искане съдът да се произнесе с решение при признание на
иска, по реда на чл.237 ГПК, като сочи, че с писмо, ищецът го е уведомил за
обстоятелството, че задължение в размер на 7428,14 лева е било погасено по
давност. Настоява по отношение на сумата от 7428,14 лева, заповедта да бъде
обезсилена, както и съдът да се произнесе по отговорността за разноски, при
съобразяване правилото на чл.78, ал.2 ГПК.
В открито съдебно заседание, ищецът отправя искане за постановяване
на решение съобразно направеното признание на иска, на основание чл.237,
ал.1 ГПК, като заявява, че в настоящото производство сумите, погасени по
давност, не се претендират.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна,
следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба, с
2
която са предявени искове по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.
Предявените искове са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по
основателността им.
Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК. В полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК №4567/31.08.2021 г. по ч.гр.д.№ */* г. на ВРС, за заплащане на следните
суми: 4951,00 лева, представляваща главница за ползвани и неплатени В и К
услуги по партида с абонатен №*****************************, дължима
за периода от 05.12.2001 г. до 28.07.2021 г., за обект с адрес:
*****************************, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2021
г. до окончателното плащане, както и сумата от 4087,75 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 03.02.2002 г. до 25.08.2021 г., както и
разноските, сторени в заповедното производство.
В исковото производство, ищецът претендира установяване на
вземанията, за които е издадена заповедта по чл.410 ГПК, но до следните
размери: 1013,26 лв., представляваща главница – дължима сума за ползвани и
незаплатени ВиК услуги, за периода от 26.11.2018 г. до 28.07.2021 г., на обект
с адрес: *****************************, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.08.2021 г. до
окончателното плащане, както и сума в размер на 122,52 лв., представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода от 27.01.2019 г. до 25.08.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.1 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже,
че то се основава на признанието на иска.
Съдът, намира че в процесния случай не са налице отрицателните
предпоставки, посочени в нормата на чл.237, ал.3 ГПК, определяща
хипотезите, при които съдът не може да постанови решение при признание на
иска, а именно – признатото право не противоречи на закона и добрите нрави,
страната няма пречки да се разпорежда с него. Следва да се посочи още, че
признанието на иска не може да бъде оттеглено, поради което съдът намира,
че не са налице пречки да се произнесе с решение по реда на чл.237 ГПК.
Досежно допустимостта на исковете:
Съдът приема същите за процесуално допустими. Фактическите
твърдения са, че страните по настоящото дело са били в договорни
правоотношения, както и че за ответника е възникнало задължение да заплати
цената за предоставените и услуги, обхванати от сключения договор.
Видно от представените и приети от съда писмени доказателства, в т.ч.
карнети и фактури, както и служебно известните на съда Общи условия,
следва да се приеме, че за ищеца е възникнало право да получи цената на
предоставените услуги. Ответната страна не спори, че то е именно в
претендираните размери.
Ето защо, съдът достига до извода, че следва да бъде уважена изцяло
3
ищцовата претенция, като бъде установено задължението, за което е издадена
заповед за изпълнение.
По искането на ответника за освобождаване от заплащане на разноски,
съдът намира, че в процесния случай не са налице кумулативно изискуемите
предпоставки на чл.78, ал.2 ГПК. Действително, ответникът признава
предявените искове, но признанието на иска не е достатъчно основание
същият да бъде освободен от отговорността за заплащане на разноски.
Обстоятелството, че ответникът признава дължимостта на сумите, за
установяване дължимстта, на които е образувано настоящото производство,
както и че същите не са били заплатени към датата на подаване на исковата
молба, сочи, че именно неговото поведение е дало повод на ищеца за
образуване на настоящото дело. До приключване на съдебното дирене,
ответникът не представи доказателство да е заплатил претендираните от
ищеца суми. Тук следва да се посочи, че дори, когато ответникът е дал повод
за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, на
ищеца се дължат разноски /дори когато той е направил отказ или е оттеглил
предявения иск/ – определение №31/06.02.2020 г. по д. №2017/2018 г. на ВКС,
ІV г.о.; определение №2020/09.05.2018 г. по д. №1172/2018 г. на ВКС, І т.о.;
определение №277/14.05.2014 г. по д. №2432/2014 г. на ВКС, I г.о.;
определение №98 от 20.02.2009 г. по гр.д.№91/2009 г. на ВКС, ІV г.о.;
определение №518 от 15.06.2012 г.по ч.т.д.№156/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.;
определение №1176 от 28.12.2012 г. по ч.т.д.№560/2012 г. на ІІ т.о.;
определение №767/05.09.2012 г. по ч.т.д.№251/2012 г. на ІІ т.о.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се
следват сторените разноски по делото, в общ размер на 50 лева, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК.
В съгласие с т.12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. С оглед изхода от спора, в полза на ищеца се
следват сторените разноски в заповедното производство в общ размер на
230,78 лева.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат платени по следната
банкова сметка: BG 24 CECB 97901006124200.
Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415,
ал.1 ГПК, в отношенията между страните по делото, че Л. ХР. ИЛ. ЕГН
**********, с адрес: *****************************, ДЪЛЖИ на „В. и к. -
В.” ООД, ЕИК *****************************, със седалище и адрес на
управление: *****************************, вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
4
ч.гр.д.№ 12654 по описа на ВРС за 2021 г., а именно: 1013,26 лв.,
представляваща главница – дължима сума за ползвани и незаплатени ВиК
услуги, за периода от 26.11.2018 г. до 28.07.2021 г., на обект с адрес:
*****************************, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 30.08.2021 г. до окончателното
плащане, както и сума в размер на 122,52 лв., представляваща обезщетение за
забава, начислено за периода от 27.01.2019 г. до 25.08.2021 г.
ОСЪЖДА Л. ХР. ИЛ. ЕГН **********, с адрес:
*****************************, да заплати на „В. и к. - В.” ООД, ЕИК
*****************************, със седалище и адрес на управление:
*****************************, сумата от 50 лева, представляваща
разноските сторени от ищеца в настоящото производство, както и сумата от
230,78 лева - разноски по ч. гр. дело № */* г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – В., с
въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5