Р Е Ш Е Н И Е
№ 250
16.11.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Валентина Радева-Ранчева при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 927 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от И.З.В. *** против Решение №70/20.07.2021г., постановено по а.н.д. №729/2021г. по описа на Районен съд – Хасково.
Касационният жалбоподател сочи, че не приема съждението на районния съд, че се касаело за строго формално нарушение. Ставало въпрос за сложен фактически състав, който преди да обективира нарушение по чл.38 от Закона за счетоводството, следвало да обоснове и евентуална невъзможност, въпросният годишен финансов отчет да бъде/да не бъде публикуван в Търговския регистър от представляващото дружеството лице. Посочва, че в текста на чл.38 от ЗСч било предвидено ГФО да бъде приет от общото събрание на акционерите, тоест приетият ГФО бил част от фактическия състав на разпоредбата. Това обстоятелство не било налице в случая. Нямало свикано общо събрание на акционерите от съвета на директорите на дружеството. Преди свикването на общо събрание на акционерите, нямало свикано и заседание на съвета на директорите, на което последният да одобри ГФО и да го предложи на общото събрание за приемане. Счита, че версията на Националната агенция за приходите за свикване на общо събрание по реда на чл.223, ал.1 и ал.2 от Търговския закон от окръжния съд, е невъзможна, тъй като притежавал 2.9 % от акциите, а не 5 или повече процента. Твърди, че контакт с двамата акционери – лихтенщайнски фирми, „Негусон Анщалт“ и „Панергетик“ АД, нямал от години и то не по негова вина. Тези фирми притежавали 97.1 % от капитала на дружеството. От години нямал контакт с членовете на съвета на директорите, в който съвет той не членувал. Те си тръгнали от България и се дезинтересирали от това дружество. Един от акционерите - „Панергетик“ АД, според лихтенщайнския Търговски регистър, вече било дружество, обявено в несъстоятелност и заличено като търговски субект. „Евро-Бизон“ АД не съществувало в правния икономически мир от 2015г. като действаща фирма. Договорът на касатора като прокурист на това дружество, също не фигурирал от 2015г. насам, защото едностранно същият прекратил правоотношенията си с дружеството, поради пълното му неизпълнение. Договорът му бил граждански и възмезден и по него не получавал възнаграждение от седем години. Твърди, че невъзможността да бъде заличен от Търговския регистър е породена от това, че трябвало да получи решение на съвета на директорите, с което да били посочили друго местно физическо лице, което да представлява дружеството. Такова решение нямало и нямало да бъде получено.
Моли, атакуваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от касатора.
Ответникът, ТД на НАП - Пловдив, не се представлява и не представя становище по касационната жалба
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита решението на районния съд за правилно.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Хасково потвърдил Наказателно постановление (НП) № 569894-F599391 от 06.04.2021г. на Заместник директор на ТД на НАП - Пловдив, с което за нарушение на чл.16, ал.1, т.4, във вр. с чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството (ЗСч), на основание чл.74, ал.1, предл.1-во от ЗСч, на И.З.В. е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева.
За да постанови решението си районният съд приел, че прокуристът на „Евро-Бизон“ АД – Хасково И.В. имал задължението до 30.09.2020г. да представи за обявяване в Търговския регистър годишния финансов отчет за 2019г., като това не било сторено и на 01.10.2020г., когато жалбоподателят вече бил в нарушение на задължението по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Посочил, че се касае за едно строго формално нарушение, изразяващо се в неподаване на годишен финансов отчет от предходната година, до средата на следващата, за обявяване в Търговския регистър. Наказанието за извършеното нарушение преценил за правилно определено, в минимален размер. Случаят не бил маловажен, тъй като нарушението било формално, т.е. последиците от него не се отразявали върху обективната му съставомерност. Липсата на вредни последици за фиска имала значение само при съобразяване на смекчаващите вината обстоятелства, но в случая глобата била минимална и съдът нямало как да я намали повече.
Настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.При правилно установената фактическа обстановка, настоящата инстанция приема изводите на районния съд, че е доказано описаното в АУАН и НП административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,ал.1,т.1 от Закона за счетоводството
предприятията - търговци по смисъла на Търговският закон са длъжни да
публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните
доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или
акционерите или от съответния орган, чрез
заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок
до 30 юни на следващата година. Съгласно изменението на разпоредбата с ДВ бр. 104 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.,
срокът за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър на
съответния ГФО е удължен до 30 септември на следващата година.
Съответно, с нормата на чл.16, ал.1, т.4
от ЗСч. е предвидено, че отговорен за
съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните
доклади, изисквани по този закон, е ръководителят на предприятието. Легално
определение за „Ръководител на предприятие“ е дадено“ в § 1, т.24 от ДР
на ЗСч. и това по смисъла на същата разпоредба е лице или лица, които лично
ръководят предприятието в качеството си на собственици, управители или
упълномощени с договор, които носят отговорност за цялата икономическа дейност
на предприятието пред собственика или собствениците – акционерите,
съдружниците, пред местното самоуправление или пред държавата.
Според нормата на чл. 74, ал.1 от ЗСч., който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.
Не е спорно по делото, че касаторът И.З.В. е прокурист на „Евро Бизон“АД, гр.Х. т.е има качеството на „ръководител на предприятие“ по смисъла на § 1, т.24 от ДР на ЗСч. , спрямо същото дружество и като такъв е длъжен да публикува в Търговският регистър годишен финансов отчет(ГФО) на дружеството.
От доказателствата по делото и по-конкретно от приобщената в хода на въззивното производство Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019г., е видно че през тази година дружеството действително е развивало дейност.
Несъмнено от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ГФО на дружеството за 2019г., не е публикуван в Търговският регистър, в срока по чл. 38, ал.1,т.1 от ЗСч. - 30 юни 2020г., съответно и в удължения с § 33 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците срок до 30.09.2020г. Нарушението е формално, осъществено е чрез бездействие и с изтичане на законоустановения срок за заявяване за вписване и представяне за обявяване в ТР на ГФО, нарушението е довършено. Следователно, правилно е възприето от АНО, че датата на осъществяване на деянието е 01.10.2020г.
С пропускане на този законоустановеният срок от обективна и субективна страна е осъществено нарушението, описано в НП. Ето защо правилно касационният жалбоподател е бил санкциониран на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството, като размерът на наложеното на касатора административно наказание правилно е бил индивидуализиран в предвидения в закона минимален размер.
Наличието на приет/неприет ГФО не е елемент от състава на вмененото на касатора нарушение, поради което и възраженията в касационната жалба в тази насока са неоснователни.
В случая не са налице материалноправните предпоставки за квалифициране на случая като маловажен и за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, въпреки факта, че няма данни с деянието да са причинени вредни последици. В тази насока в проверяваното решение са развити подробни съображения, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и не е необходимо да се преповтарят.
Поради тези съображения обосновано районният съд е приел, че аргументите в насоката, изложена от страна на жалбоподателя, се явяват несъстоятелни.
При тези съображения, касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни.
Районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните
правила при постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно,
допустимо и съответстващо на закона и следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №70/20.07.2021г., постановено по а.н.д. №729/2021г. по описа на Районен съд – Хасково.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.