РЕШЕНИЕ
№ 763
гр. Казанлък, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20255510100661 по описа за 2025 година
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество Б. Д.а
заявява, че на *** г. бил подписан Договор за продажба и прехвърляне на
вземания на основание чл. 99 ЗЗД между „Т.“ ЕАД и „А.“ ЕАД, по силата на
който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит №
********** от *** г., сключен между „Т.“ ЕАД и Г. И. Н., било прехвърлено в
полза на „А.“ ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви.
Сочи, че Договорът за кредит съдържа изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената продажба
на вземането от името на първоначалния кредитор и от името на „Т.“ ЕАД с
Уведомително писмо с изх. № ***/********** от *** г., изпратено до
длъжника с известие за доставяне от страна на „А.“ ЕАД, в качеството й на
пълномощник на цедента.
В случай че съдът счете извършеното към момента уведомяване за
цесията за ненадлежно, към настоящата искова молба представя и моли съда
да приеме Уведомително писмо и изх. № ***/********** от *** г., което да
връчи на ответника.
Твърди, че на *** г. между „Т.“ ЕАД като Заемодател и Г. И. Н. като
Заемател бил сключен Договор за потребителски кредит с № ********** при
спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за
потребителския кредит. Договорът за потребителски кредит съдържа
изявление на Кредитополучателя, че е запознат и приема Общите условия към
договора, които са неразделна част от същия, като това обстоятелство е
1
удостоверено с подписване на последните от страна на Кредитополучателя.
Съгласно сключения Договор за потребителски кредит, Заемодателят се
е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в
размер на 6313,99 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита.
Кредиторът е превел кредитните средства по личната банкова сметка на
Кредитополучателя. Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата
по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата
стойност на плащанията по кредита е в размер на 11080,44 лв. Така,
договорната лихва по кредита е уговорена в размер на 4766,45 лв. На
основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е
задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.07.2024 г. на 36 броя
месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен
падежът на всяка отделна погасителна вноска, като вноските са в размер на
307,79 лв. всяка. Срокът на договора е изтекъл на 05.07.2024 г. с последната
погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.
При забава в плащането на месечна погасителна вноска,
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху просрочената главница. На длъжника е начислена лихва
за забава за периода от 02.07.2022 г. до датата на подаване на заявлението в
съда. Общият размер на начислената лихва за забава е 2053,04 лв.
В тази връзка за “А.” ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 3394/2024 г., по
описа Районен съд - К. е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът е
възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което от своя страна е
обусловило правния интерес от подаването на настоящата искова молба.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови съдебен акт, по силата
на който да признае за установено по отношение на Г. И. Н., ЕГН **********,
че дължи на „А.“ ЕАД ЕИК *** суми, съгласно издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 3394/2024 г., Районен съд - К., а именно: 5243,19 лева
/пет хиляди двеста четиридесет и три лева и деветнадесет стотинки/ -
главница; 2331,38 лева /две хиляди триста тридесет и един лева и тридесет и
осем стотинки/ - договорна лихва за периода от 01.07.2022 г. до *** г.; 2053,04
лева /две хиляди петдесет и три лева и четири стотинки/ - обезщетение за
забава за периода от 2.07.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Сочи банкова сметка по която ответникът може да заплати дължимите
суми на А. ЕАД: IBAN: ***; BIC:***, О. АД.
Претендира присъждането на разноски и в настоящото производство.
Моли, в случай че представител на „А.” ЕАД не се яви на първото по
делото заседание, същото да се гледа в тяхно отсъствие.
Моли, в случай че ответникът по делото в законоустановения срок не
депозира отговор на исковата молба, не вземе становище и не оспори
приложените доказателства по делото или претендираните към него суми,
нито ангажира доказателства, с който да докаже, че са изплатени
претендираните към него суми, съдът да постанови решение, съгласно което е
установено вземането на А. ЕАД срещу ответника по делото. Включително, в
2
случай че ответникът не се яви в първото заседание по делото и не е направил
искане делото да се гледа в негово отсъствие, моли съдът да постанови
неприсъствено решение. В случай, че ответникът признае иска в цялост моли
съда да постанови решение, съгласно което е установено вземането на А. ЕАД
срещу ответника по делото.
В случай че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от
насрещната страна в настоящото дело, прави възражение на осн. чл. 78, ал. 5
от ГПК и моли съдът да намали същия при съобразяване на дадените
разяснения в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по
дело С-438/22.
В случай, че съдът осъди А. ЕАД да заплати разноски на ответника по
делото, в съответствие с принципите на добросъвестност, равенство на
страните и законност, изразени в чл. 3, чл. 5 и чл. 9 от ГПК, за да бъдат
равнопоставени в съдебното производство, моли съда да даде указания на
ответника да посочи банкова сметка, по която да му бъдат изплатени
присъдените разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, който заявява, че счита предявения иск за неоснователен и
недоказан.
Излага следното становище:
От приложената искова молба става ясно, че основанията на ищеца са на
база изкупено на законово основание старо задължение, за което се твърди, че
ответникът има към определена финансова институция. В самата искова
молба се сочи, че погасяването на това задължение е следвало да бъде
извършено на 36 (тридесет и шест) вноски. Сочи се също така, че падежът на
последната вноска е следвало да бъде на 05.07.2025 г., както е вписано и в
самия Договор.
Твърди, че в приложените документи липсват доказателства, относно
извършените от него плащания по месечни вноски - колко и кои вноски е
заплатил и съответно колко е остатъкът от главницата и на какво основание се
базира изчислената и претендирана от ищеца сума за главница, както и тези на
лихвите за забава и договорената такава. Липсата на подобни доказателства
затруднява нарушава правото му на защита във връзка с приложението на
Тълкувателно решение № 3/2023 от 21.11.2024 г. по Тълкувателно дело №
3/2023 г на ВКС.
Ищецът се основава на издадена Заповед за изпълнение по ЧГД
3394/2024 г. на РС – К., която обаче не е представена като доказателство по
настоящото дело, което също затруднява правото му на защита.
Счита, че в посочения Договор за Потребителски Кредит №
**********/*** г. не са спазени императивните разпоредби на ЗПК, поради
което моли съдът да задължи ищеца да декларира какъв е шрифта, на който е
изготвен посочения договор.
В заключение на горното счита, че искът на ищеца, отразен в неговата
искова молба следва да бъде отхвърлен като необоснован и недоказан и
основаващ се на нищожен договор.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
3
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Правното основание на иска е чл.422, ал.1 от ГПК.
Видно от приложеното частно гражданско дело № 3394/2024 г. по описа
на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал срещу
длъжника Г. И. Н. заповед за изпълнение № 2042/30.12.2024 г. за изпълнение
на парично задължение, за сумите : 5 243.19 лева главница, 2 331.38 лева
законна лихва от 01.07.2022г. до ***г., 2 053.04 лева обезщетение за забава за
периода от 02.07.2022г. до 29.12.2024г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.12.2024г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 192.55 лева разноски по делото.
В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника Г.
И. Н., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 3394/2024 г. по описа на Районен съд – К., което е обусловило
правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален
установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК. Посочено е, че вземането
произтича от следните обстоятелства : Задължение по договор за
потребителски кредит № **********, сключен *** г. между „Т.“ ЕАД и
длъжника, като впоследствие по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от ***г. вземането по договора е
прехвърлено в полза на „А.“ ЕАД, ЕИК ***.
По делото не се спори, а това се установява, че Г. И. Н. е ползвал банков
кредит, съгласно сключен с „Т.“ ЕАД Договор за потребителски кредит №
********** от ***г. с разрешен размер на кредита 5 000 лева. Съгласно
чл.7.2.1 от Договора, при потребителски кредит за общо ползване, средствата
по кредита се превеждат от кредита в срок от три работни дни, считано от
датата на сключване на Договора по сметка на потребителя открита в „Т.“
ЕАД. Кредитът се счита за усвоен, в деня, в който кредитните средства
постъпят по посочената банкова сметка. Процесният Договор за
потребителски кредит № ********** от ***г. е сключен при следните условия
: размер на кредита – 5 000 лева; общ размер на застрахователната премия –
1 313.99 лева; падеж на задължението – 5-то число на месеца; брой вноски по
кредита – 36 броя месечни; размер на вноската – 307.79 лева; последна
погасителна вноска – 05.07.2024г. Лихвения процент, с който се олихвява
предоставения кредит изразен като годишен лихвен процент е 41.09 %;
годишен процент на разходите /ГПР/ - 48.89 %. Лихвата се изчислява
ежемесечно, по метода на простата лихва върху остатъчния размер на
главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. Съгласно
чл.9.4 от Договора при просрочие от страна на кредитополучателя, същия
дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената
сума за периода на просрочието.
Приети по делото са заверени копия на Договор за потребителски кредит
№ ********** от *** г., ведно с погасителен план; Извлечение от Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г.; Приложение № 3 към
договор за продажба и прехвърляне на вземания; Извлечение от Приложение
№ 1 от *** г. към договора за цесия; Пълномощно за уведомяване от *** г.;
4
Уведомително писмо за извършената цесия изх. № ***/**********; Известие
за доставяне ***/***, ведно с обратна разписка.
От Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г. се
установява, че „Т.“ ЕАД като цедент е прехвърлил в полза на цесионера „А.“
ЕАД, вземанията, произтичащи от договорите за кредит в т.ч. договора за
кредит сключен с ответника, заедно с всички привилегии, обезпечения,
начислени лихви и други принадлежности. Съгласно представеното по делото
пълномощно цедента „Т.“ ЕАД е упълномощил цесионера „А.“ ЕАД да
уведоми всички длъжници и кредитополучатели за сключения Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от *** г./лист 22, 23 от делото/. По
делото е представено уведомително писмо за извършено прехвърляне на
вземания /цесия/ от „А.“ ЕАД до Г. И. Н., с което същия е уведомен за
извършената цесия. От приложеното известие за доставяне към писмото се
установява и отбелязването върху известието за доставяне е видно, че
пратката е върната като непотърсена.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
която е депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и
съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От
заключението на експертизата се установява, че усвояването на средствата от
кредита по Договор за потребителски кредит № ********** от ***г. в размер
на 6 313.99 лева е извършено на ***г. Посочено е, че размера на непогасената
главница по Договор за потребителски кредит № ********** от ***г. към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК – 30.12.2024г. е 5 243.19 лева. От заключението се установява
още, че законната лихва за периода от 02.07.2022г. до 13.03.2025г. – датата на
подаване на искова молба в съда, съгласно изискванията на Постановление
№426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени задължения е в размер на 1 760.57 лева. Вещото лице е посочило,
че размера на договорната лихва по Договор за потребителски кредит №
********** от ***г. е в размер на 2 331.38 лева. От експертизата се
установява още, че съгласно чл.10 от Договор за потребителски кредит №
********** от ***г. годишния процент на разходите /ГПР/ е в размер на
48.89%, като се посочвата взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПК по определения в Приложение №1 към ЗПК начин и
включва разходите, включени в общия разход по кредита изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Общият разход
по заема е 6 080.44 лева и включва договорна лихва, в размер на 4 766.45 лева
и 1 313.99 лева застрахователна премия. В конкретния случай годишния
процент на надходите /ГПР/ калкулиран по Договор за потребителски кредит
№ ********** от ***г. с включени разходи за договорна лихва, в размер на
4 766.45 лева и разходи в размер на 1 313.99 лева за застрахователна премия е
48.89%.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединение
искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД
вр. с чл.9 от ЗПК вр. с чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД са предявени в
законоустановения месечен срок и са допустими. За ищеца-кредитор е налице
5
правен интерес от установяване съществуването на вземанията, тъй
ответникът - длъжник е възразил срещу заповедта за изпълнение по чл.410 от
ГПК, издадена по частно гр.д.№3394/2024г. по описа на Районен съд - К..
Ищецът основава активната си материално-правна легитимация на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г., ведно с
Приложение №1 от *** г. към Договора за цесия сключен между „Т.“ ЕАД и
„А.“ ЕАД от ***г.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. В случая в т.25.5 на процесия договор е предвидена такава
възможност за кредитора. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД
задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне
за вземането, което уведомяване има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Доколкото прехвърленото
вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор
/цедента/, законодателят е въвел изискването именно старият кредитор да
съобщи за прехвърляне на вземането. Съдебната практика е последователна в
разбирането, че е допустимо предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането, както и че уведомление, приложено към исковата молба и
достигнало до длъжника с връчване на същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание
чл.99, ал.4 от ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде съобразено на основание
чл.235, ал.3 от ГПК като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска / в т.см. Решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г.
на ВКС II т. о., Решение №3/16.04.2014 г. по т.д.№1711/2013 г. на ВКС, I т.о. и
др./. В случая, ищецът като цедент е упълномощен от предишните кредитори
да уведомява от тяхно име на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД всички длъжници
за сключената цесия. По делото няма данни уведомлението да е връчено на
ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, но с връчването на преписа от исковата молба, включително и от
уведомленията, изходящи от предишните кредитори ответникът е уведомен за
прехвърленото вземане- факт, настъпил в хода на процеса. Следователно
ищецът се явява кредитор на ответника по отношение на претендираните
вземания.
Исковите претенции се основават на договор за потребителски кредит №
********** от ***г., сключен между “Т.“ ЕАД и Г. И. Н.. Не е спорно, че “Т.“
ЕАД е банкова институция, която по занятие отпуска кредити чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства, което го определя
като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, а ответникът е потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК.
Съгласно чл.430 от ТЗ договорът за банков кредит е двустранен,
консенсуален, възмезден, комутативен, формален и срочен договор, по силата
на който банката се задължава да отпусне на кредитополучателя парична сума
за определена цел и при уговорени условия и срок, а кредитополучателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока, ведно с уговорената възнаградителна лихва. В случая ответникът не
6
е оспорила автентичността на изявленията на сключения между него и „Т.“
ЕАД договор за потребителски кредит № ********** от ***г., от което следва,
че съдържанието му го обвързва. Реалното предаване на заемната сума от
банката се установява от заключението на съдебно – счетоводната експертиза,
а внасянето от ответника на суми за погасяване на вноски по кредита, от своя
страна води до извода, че той приема изпълнението на банката и се счита
обвързан от договора- арг. от чл.293, ал.3 от ТЗ.
В Тълкувателно решение №1/27.04.2022 г. по тълк.д.№1/2020 г. на ВКС,
ОСГТК е прието, че с разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК е предвидено изрично
задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл.146, ал.1 от ЗЗП,
произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както
и да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци,
произтичащи пряко от съдържанието и формата на договора, но и от
общоизвестни или служебно известни на съда факти т.е. съдът следва да
обсъди валидността на договора, дори и без наличието на възражения на
страните, когато основателността на исковата претенция е пряко обусловена
от неговата действителност.
За да бъде валидно сключен договорът е необходимо да отговаря на
разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от
ЗПК. Когато не са спазени изискванията на тези разпоредби, договорът за
потребителски кредит е недействителен съгласно императивната разпоредба
на чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят в
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по малък от 12, в два екземпляра -
по един за всяка от страните. За изследване размера на шрифта не е
необходимо назначаването на експертиза, тъй като за това не са нужни
специални знания и може да бъде установен с инструментите на
текстообработващите програми /в т.см. определение №50706/04.10.2022 г. по
гр.д.№851/2022 г. на ВКС, IV г.о./. С оглед чл.7, ал.3 от ГПК и въведеното в
ЗПК императивно изискване за размер на шрифта на договорите за
потребителски кредит, при извършения от съда преглед на представения от
ищеца препис на процесния договор потребителски кредит № ********** от
***г след служебната проверка на документа чрез сканирането му с
програмата "ABBY Fine Reader 11 Professional Edition", от лентата за
инструментите на тази текстообработваща програма на съда, с която борави и
докладчика се установи, че процесният договор за потребителски кредит е
написан на шрифт Ariel с размер 9. В решение №50084/09.01.2024 г. по т.д.
№875/2022 г. на ВКС, I т.о. е прието, че изискването за размера на шрифта на
договора следва да се преценява според носителя, на който е сключен
договорът. Възможните конверсии при изготвяне на договора на електронен
носител и при отпечатването му на хартия не следва да се преценяват като
обстоятелства, дерогиращи изискването за размер на шрифта на договора не
по-малък от 12 съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК. В случая процесният договор за
потребителски кредит № ********** от ***г., не отговаря на изискването на
чл.10, ал.1 от ЗПК относно размера на шрифта, който е по-малък от 12, което
само по себе си сочи на нарушение на императивните изисквания на закона
досежно неговата форма. Следва да се посочи, че процесният договор е за
7
банков кредит и поради това, че е сключен с потребител, то нормите на ЗПК,
регламентиращи формата на договора и поконкретно размера на шрифта, са
специални по отношение на общите разпоредби на ТЗ касаещи търговските
сделки. В трайна съдебна практика е прието, че при нарушение на изискването
на чл.10, ал.1 от ЗПК относно големината на шрифта договорът за кредит е
недействителен съгласно чл.22 от ЗПК / решение №50174/26.10.2022 г. по гр.д.
№3855/2021 г. на ВКС, ІV г.о., решение №50206/25.11.2022 г. по гр.д.
№3578/2020 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №60186/28.11.2022 г. по т.д.
№1023/2020 г. на ВКС, І т.о. и решение №50162/10.01.2023 г. по т.д.№550/2022
г. на ВКС, ІІ т.о./. При установеното от съда нарушение на императивната
разпоредба на чл.10, ал.1 от ЗПК, приема, че процесният договор е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
В практиката на ВКС/ решение №50005/21.02.2024 г. по т.д.№1950/2022
г. на ВКС, II т.о., решение №50174/26.10.2022 г. по гр.д.№3855/2021 г. на ВКС,
IV г.о., решение №60186/28.11.2022 г. по т.д.№1023/2020 г. на ВКС, I т.о.,
решение №50259/12.01.2023 г. по гр.д.№3620/2021 г. на ВКС, III г.о., решение
№50056/29.05.2023 г. по т.д.№2024/2022 г. на ВКС, I т.о., е прието, че при
недействителност на договора за потребителски кредит, съгласно
разпоредбата на чл.23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази
недействителност се установи в производството по чл.422 от ГПК, съдът
следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 от ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да
се извърши в отделно производство - по предявен иск с правно основание
чл.55 от ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за
потребителя предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор,
в частност при нищожен договор за потребителски кредит, и позоваване от
страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало
на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 от ЗПК в специалния ЗПК.
В резултат на възприетия от съда извод за недействителност на
процесния договор ответникът дължи само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по него – арг.чл.23 от ЗПК. Разпоредбата на
чл.23 от ЗПК не прави разграничение между възнаградителна и мораторна
лихва, поради което потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита и никакви лихви. В този смисъл е решение №129/30.07.2024 г. по
т.д. №630/2023 г. на ВКС, I т.о., в което е прието, че прилагането на
разпоредбата на чл.86 от ЗЗД в случая не съответства на целта на Директива
2008/48/ЕО, посочена в съображение 7 и 9, за пълна хармонизация в областта
на потребителските кредити, за да се осигури на всички потребители в Съюза
високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се
улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. От заключението на ССЕ се установи, че общо
изплатеното от длъжника Г. И. Н. към първоначалния кредитор „Т.“ ЕАД
8
възлиза на 3 119.76, която сума следва да се приспадне от чистата стойност на
кредита – 5 000 лева След приспадането от чистата стойност на кредита
ответникът дължи на ищеца сумата от 1 880.24 лева - главница, явяваща се
част от чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от 30.12.2024
г. до окончателното изплащане. За разликата до пълния претендиран размер от
5 243.19 лева. искът за установяване на дължимост на главницата следва да
бъде отхвърлен.
С оглед недействителността на процесния договор за потребителски
кредит и разпоредбата на чл.23 от ЗПК, съдът намира за неоснователни
претенциите за договорна и мораторна лихва, поради което исковете за
признаване съществуването на вземане за сумата 2 331.38 договорна лихва от
01.07.2022 г. до *** г. и за сумата 2 053.04 лева обезщетение за забава от
02.07.2022 г. до 29.12.2024г. следва да бъдат отхвърлени.
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство с оглед на т.12
от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК се явява частично основателна. Заплатените от него разноски в
заповедното производство са в общ размер 292.55 лева, от които: 192.55 лв.
държавна такса и 100 лева. юрисконсултско възнаграждение. В настоящото
производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
192.55 лева и 180 лева първоначален депозит за изготвяне на съдебно –
счетоводната експертиза разноски за вещо лице и 260 лева окончателно
възнаграждение. В процеса ищецът е представляван от юрисконсулт, поради
което на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Следователно
общия размер на дължимите за плащане разноски в исковото производство
възлиза на 732.55 лева. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно с
уважената част от исковете ответникът следва да заплати на ищеца
направените н настоящото производство разноски в размер на 143.06 лева
разноски, а в заповедното производство по ч.гр.д. №3394/2024 г. по описа на
Районен съд-К. сумата от 57.13 лева. Ответникът има право на разноски
съгласно чл.78, ал.3 от ГПК, но същият не е направил искане за присъждане на
разноски, поради което съдът не следва да се произнася.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай само ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по
отношение на Г. И. Н., ЕГН **********, с адрес град К., *** съществуването
на вземането на „А.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град
9
С., булевард ***, представлявано от изпълнителния директор З.С.Б., за сумата
от 1 880.24 лева, представляваща дължим остатък от главницата по нищожен
договор за потребителски кредит № ********** от ***г., сключен с „Т." ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба на вземания
/цесия/ от *** г., ведно със законната лихва от 30.12.2024 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над 1 880.24 лева до
претендираните 5 243.19 лева като неоснователен, за което вземане е
издадена Заповед № 2042/30.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3394/2024 г. по описа на Районен съд - К..
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление град С., булевард ***, представлявано от изпълнителния
директор З.С.Б. против Г. И. Н., ЕГН **********, с адрес град К., *** искове
за установяване съществуването на вземане за сумите 2 331.38 договорна
лихва от 01.07.2022 г. до 30.10.2023 г. и 2 053.04 лева обезщетение за забава от
02.07.2022 г. до 29.12.2024г. по нищожен договор за потребителски кредит №
********** от ***г., сключен с „Т." ЕАД, вземанията по който са прехвърлени
с договор за продажба на вземания /цесия/ от *** г., за което вземане е
издадена Заповед № 2042/30.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3394/2024 г. по описа на Районен съд – К., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Г. И. Н., ЕГН **********, с адрес град К., *** да заплати на
„А.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., булевард
***, представлявано от изпълнителния директор З.С.Б., сумата от 57.13 лева,
представляващи разноски по ч. гр. дело № 3394/2024 г. по описа на Районен
съд - К..
ОСЪЖДА Г. И. Н., ЕГН **********, с адрес град К., *** да заплати
на „А.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., булевард
***, представлявано от изпълнителния директор З.С.Б. сумата от 143.06 лева,
представляващи направени по настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.
гр. дело № 3394/2024 г. по описа на Районен съд – К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10