Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ..................2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, IV
въззивен състав,
в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
ИВАН КИРИМОВ
при
секретаря Силва Абаджиева и с участието на прокурора Ахмед Кокоев, като
разгледа докладваното от съдия Атанас Н. Атанасов ВНОХД
№ 1683/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 01.10.2019 година по НОХД №
19874/2018 година, СРС, 100 състав, е признал подсъдимия П.Д.К. за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което му е
наложил наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, отложено по реда на
чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години и глоба в размер на 500 лева.
На основание чл. 343г НК К. е лишен от правото да управлява МПС за срок от 1
година и 6 месеца. Със същата присъда са присъдени в тежест на подсъдимия и
направените в хода на производството разноски.
Срещу присъдата в законоустановения срок
е постъпила жалба от подсъдимия чрез неговия защитник, с която се иска отмяна
на присъдата и оправдаване на подсъдимия. В жалбата не се иска събиране на
доказателства.
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК
е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или
веществени доказателства.
В открито съдебно заседание пред
въззивния съд защитникът на подсъдимия – адв. П., поддържа въззивната жалба.
Счита, че присъдата е постановена при неизяснена фактическа обстановка и
неправилно приложение на материалния закон и намира обвинението за недоказано
по категоричен начин. В обширната си пледоария защитата навежда твърдения за пристрастност
и липса на конкретика в показанията на разпитаните свидетели, които са
кредитирани от съда. Оспорва заключението на изготвената съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза, както и достоверността на приложените документи от
Военномедицинска академия. В заключение моли съда да отмени първоинстанционната
присъда и вместо нея да постанови нова, с която да признае подсъдимия на
невиновен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно моли за намаляване на
размера на наложеното наказание, като намира, че същото следва да бъде
определено при наличието на изключителни смекчаващи обстоятелства.
Представителят на СГП счита, че
обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, доказателствата са
еднопосочни и непротиворечиви, като в пълнота установяват извършеното от
подсъдимия престъпление, за което му е повдигнато обвинение. Намира наказанията
за законосъобразно индивидуализирани, правилни и справедливи, поради което
предлага съдът да потвърди акта на СРС.
Подсъдимият К., редовно призован, не се
явява, поради което въззивното производство е протекло в негово отсъствие.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и
след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна,
поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по
следните съображения:
Първоинстанционната присъда е
постановена при изключително подробно изяснена фактическа обстановка, която се
подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени
средства и способи за приобщаването им, посочени в мотивите към съдебния акт на
СРС. Първата инстанция е направила изключително задълбочен анализ на
доказателствената съвкупност, довела до единствено възможния правен извод. При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав
не намери основания за съществена промяна във фактическата обстановка по делото
и прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият П.Д.К. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, управител на
фирма, ЕГН **********, с адрес: ***.
Подсъдимият К. е правоспособен водач на
МПС и има издадено свидетелство за правоуправление на МПС /СУМПС/ № *********
със срок на валидност до 18.12.2022 г. Към месец май 2018 г. същият имал
издадени 29 наказателни постановления за нарушение на Закона за движение по
пътищата, две от които (НП № 14-0304-001550/24.07.2014 г. и НП №
15-0304-001006/27.05.2015 г.) касаят нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП –
управление на МПС след употреба на алкохол или наркотични вещества.
За времето от 19.00 ч. на 02.05.2018 г.
до 07.00 ч. на 03.05.2018 г. свидетелите Т. П. и Б.И. - полицейски служители
във 02-ро РУ-СДВР били назначени като автопатрул. Около 03.15 ч. на 03.05.2018 г.
двамата се намирали на ул. „Опълченска” в района на кръстовището с ул. „X.
Карастоянов”. Там забелязали лек автомобил „Опел Астра” с peг. № *******, който
се движел по ул. „Опълченска” с посока от бул. „Сливница” към бул. „Княгиня
Мария Луиза”.
Полицейските служители спрели автомобила
и установили водача като П.Д.К. с ЕГН **********. Те се усъмнили, че К. може да
е употребил наркотични вещества, тъй като поведението му било неадекватно,
поради което се обадили на ОДЧ и извикали екип за съдействие от ОПП-СДВР. На
място пристигнали свидетелите К.К.и Д.К.- младши автоконтрольори в ОПП- СДВР,
които тествали водача с „Drug
test 5000” за употреба на наркотични вещества. Резултатът бил
положителен за употреба на метамфетамин. Бил тестван и за алкохол, но
резултатът бил отрицателен.
Свид. К.К.съставил срещу П.К. АУАН за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП във връзка с положителния резултат за
употреба на метамфетамин и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. На същата
дата била издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, с която му било отнето временно СУМПС за не
повече от 18 месеца.
На подсъдимия бил връчен талон за
медицинско изследване № 0025402 и бил съпроводен до ВМА от служителите на 02
РУ-СДВР, където в Клиника „Спешна токсикология” в 04.50 ч. П.К. бил записан в
Книгата за регистрация на лицата за медицински преглед под № 148 от 03.05.2018 г.
На подсъдимия бил извършен медицински преглед от д-р А., били му взети кръвна
проба и проба от урина, които били представени за изследване в токсикохимичната
лаборатория на Военномедицинска академия в 08.15 ч.
От заключението на изготвената съдебнохимическа
/токсикологична/ експертиза се установява наличие в предоставените проби кръв и
урина от подсъдимия П.К. на наркотични вещества от групата на стимулантите -
амфетамин и метамфетамин и отсъствие на алкохол (етанол).
Съгласно заключението на съдебно-психиатричната
и психологична експертиза /СППЕ/ освидетелстваният П.Д.К. е психично здрав и
при него липсват психотични разстройства, както и синдром на зависимост към
наркотични вещества. По времето на инкриминираното деяние подсъдимият е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
като няма данни същият да е бил в краткотрайно или продължително качествено
разстройство на ясното съзнание. Психичното състояние на освидетелствания към
момента на изследването не се явява пречка за неговото участие във всички фази
на наказателното производство и той може да дава достоверни отговори /ако
желае/ на въпросите на следствието.
Изложената фактическа обстановка
въззивният съд възприе въз основа на събраните от първата инстанция
доказателства и доказателствени средства: обясненията на подсъдимия;
показанията на свидетелите Т. П., Б.И., К.К.и Д.К., вкл. и дадените в хода на
ДП и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 НПК; заключенията на
съдебно-химическата /токсикологична/ и съдебно-психиатрична и психологична
експертизи протокол за медицинско изследване, талон за медицинско изследване,
АУАН, ЗППАМ, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества, справка картон на водач, лабораторен дневник, протокол за
взимане и предаване на проби за химическа експертиза в токсикологична
лаборатория, Книга за регистрация на лицата за медицински преглед в Клиника
„Спешна токсикология” при ВМА, лист за преглед на пациент в КДБ и справката за
съдимост на подсъдимия.
Възприетите от първата инстанция
фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при
съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати
логически грешки. В съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, в
мотивите към присъдата подробно са посочени установените обстоятелства, въз
основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за
взетото решение. Изложени са обосновани съображения защо едни от доказателствените
материали се приемат, а други се отхвърлят. Събраната по делото съвкупност
е последователна, като от нея с пълна
категоричност се установява времето, мястото и авторството на извършеното
деяние. Въззивният състав споделя изцяло направения от първоинстанционния
доказателствен анализ, поради което не намира за необходимо да го преповтаря.
Правилно районният съд е поставил в
основата на фактическите си изводи показанията на свидетелите П.,И., К. и К. (в
посочените в мотивите към присъдата части), които настоящият състав също
прецени като непредубедени, еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи както
с писмените доказателства по делото, така и частично с обясненията на
подсъдимия. Поради това въззивната инстанция също ги кредитира като достоверен
източник на информация за обстоятелствата, свързани с времето и мястото на извършената
проверка, водача на автомобила, поведението на последния, породило съмнения за
употреба на стимуланти, резултатите от тестването на подсъдимия за наркотични
вещества и последващото му задържане.
Въззивният съд намира за неоснователни
възраженията на защитата, касаещи пристрастност на свидетелите П. иИ., като по
делото липсват каквито и да е доказателства за наличие на конфликт или
предшестващи отношения между тях. Твърдението на подсъдимия за отправени от
свидетеляИ. изрази преди съдебното заседание пред първоинстанционния съд са
изолирани и не се подкрепя от показанията на незаинтересовани лица, поради
което настоящият състав ги прие единствено като опит за дискредитиране на
свидетеля. По същите съображения, настоящата инстанция, подобно на първата,
намира обясненията на подсъдимия, касаещи присъствието на цивилно лице в патрула
и разменените реплики за защитна теза. Същевременно фактите, установени чрез
заявеното от полицейските служители от 02 РУ-СДВР, касаят събития, свързани с
изпълнение на служебните им задължения и намират опора както в показанията на
колегите им от ОПП СДВР, така и в събраните писмени доказателства. Именно
поради естеството на изпълняваните от свидетелите служебни задължения и
изминалия период от време въззивният съд, подобно на първостепенния, намира за нормално
избледняването на спомените и липсата на конкретика в показанията на
свидетелите К. и К.. Независимо от това всички свидетели са категорични относно
състоянието на подсъдимия, което е станало повод за тестването му и е логично
да е направило по-силно впечатление.
По делото липсва спор, а и категорично
се установява от заключението на съдебно-химическата (токсикологична)
експертиза, че от извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина
на подсъдимия П.К. се установява присъствие на наркотични вещества от групата
на стимулантите – амфетамин и метамфетамин. Установената от експертизата
концентрация на метамфетамин е 43ng/mL
и
е в концентрационната област за еднократен нормален прием по литературни данни
за лица без развита зависимост, а идентифицираният в урината амфетамин може да
бъде съпътстващо метамфетамина вещество или негов метаболитен продукт.
Доколкото за съставомерността на деянието липсва изискуем заК. минимум
концентрация на наркотичното вещество в кръвта, както и изискване да е прието
непосредствено преди шофиране, въззивният съд намира за неоснователни
възраженията на защитата, касаещи количеството метамфетамин, установено от
експертизата.
Основното оспорвано от защитника
обстоятелство в случая касае съответствието на вземането на проби и проведеното
токсикологично изследване със заК.ите изисквания. От изисканите от
Военномедицинска академия писмени доказателства и разясненията на вещото лице М.
се установяват всички обстоятелства по провеждане на медицинското изследване,
подробно обсъдени в мотивите към първоинстанционната присъда. От тях се
установява, че след задържането му, подсъдимият е бил откаран в Клиника „Спешна
токсикология“ на ВМА, където пробите за изследване са били взети от медицинско
лице и са предадени в лабораторията с приемо-предавателен протокол. Същите са
били съхранявани в хладилник, при температура, която не позволява промяна на
биологичната матрица кръв, така и по отношение на урина, а при изследването им
са били съобразени както другите открити в организма вещества, така и
съобщените от подсъдимия медикаменти, които е приел. Поради това за този състав
не съществува никакво съмнение в обективността и достоверността на изготвената
експертиза.
Въззивният съд не споделя и доводите на
защитника за манипулиране на книгата за регистрация на лицата и лабораторния
дневник, като намира за необходимо да отбележи, че оспорваните доказателства не
само не влизат в противоречие, но и подкрепят изводите на съда и застъпената от
защитата теза за часа на прегледа на подсъдимия в лечебното заведение.
Като правилни и обосновани, в пълнота
отговарящи на поставените задачи съдът възприе заключението на приетата
съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Същата е изготвена от вещи
лица, разполагащи със специални познания в съответната област, поради което и
настоящият съдебен състав прецени заключението като достоверно.
Правилно
районният съд е кредитирал представените по делото писмени доказателства, които
допринасят за изясняването на обективната истина.
При така установените и от въззивния
съдебен състав факти, обоснован се явява изводът, формиран от районния съд, че
от правна страна подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК.
От обективна страна подсъдимият К. е
управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества,
установено по надлежния ред с Протокол за съдебно-химическа /токсикологична/
експертиза с Изх. № И-4929/13.06.2018 г., изготвена от ВМА – София.
Доказаната съставомерност на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК от обективна страна предполага
установяването на две общи предпоставки: първо, че на 03.05.2018 г. подсъдимият
К. е управлявал л.а. марка „Опел”, „Астра” с ДК № ******* и второ, че това е
направил при установена по надлежния ред употреба на наркотични вещества. Очертаният
с обвинителния акт предмет на доказване и събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателствени материали установяват по несъмнен и
категоричен начин наличието и на двата обективни кумулативни признака на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, доказателствата в чиято подкрепа са
били обстойно обсъдени и от първоинстанционния съд, чиито изводи бяха споделени
и от този съдебен състав.
Въззивната инстанция достигна до
идентични с първата изводи и относно субективната страна на деянието, като
намира, че подсъдимият К. е извършил деянието виновно при условията на пряк
умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им (чл. 11, ал. 2,
пр. 1 от НК). Подсъдимият е съзнавал, че управлява л.а. след употреба на наркотични
вещества и е целял именно това.
Предвид
гореизложеното, правилно подсъдимият П.Д.К. е признат за виновен в извършването
на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Въззивната
инстанция изразява съгласие с първата и по отношение на индивидуализация на
наказанието за престъплението по чл.343б, ал.2 от НК. Законосъобразно, при
наличието на признака „след употреба на наркотични вещества“, СРС е приел, че в
конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 78а от НК.
При определяне на вида и размера на
наказанието правилно районният съд е съобразил както високата степен на
обществена опасност на конкретното деяние, така и данните за личността на
подсъдимия. Правилно като смекчаващо отговорността обстоятелство е ценено
единствено чистото му съдебно минало, като въззивният състав също не открива
наличие на твърдените от защитата изключителни обстоятелства. Противно на
доводите на адв. П., оказаното от подсъдимия съдействие не следва да бъде
ценено като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като реализира негово
задължение, неизпълнението на което води до ангажиране на
административнонаказателната му отговорност. Както обосновано е посочил СРС,
изразеното от К. съжаление касае предполагаемо отправените към полицейските
служители обиди, поради което също не може да се отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство. Обосновано като отегчаващи отговорността
обстоятелства са приети множеството предходни нарушения на К. по Закона за
движение по пътищата, сред които управление на МПС след употреба на алкохол, с
превишена скорост и след като СУМПС е отнето по административен ред. Всички те,
преценени в своята съвкупност, разкриват трайна нагласа у подсъдимия към
извършване на противоправни деяния и липса на поправителен ефект от наложените
му до момента наказания.
Въззивният състав, също като
първоинстанционния съд, не намери многобройни или изключителни смекчаващи
обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 55 от НК. С оглед на това
законосъобразно Софийски районен съд е определил наказанията на подсъдимия на
основание чл. 54, ал. 1 от НК, при баланс на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Предвид изложеното, настоящият въззивен състав приема, че
правилно първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия П.Д.К. наказания
лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 500 лв.
При наличие
на предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НК правилно районният съд е отложил
изтърпяването на така определеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
три години, като въззивният състав споделя изводите, че за постигане целите на
наказанието същото не е необходимо да бъде изтърпяно ефективно от К..
Настоящият
състав намира за законосъобразно наложено на основание чл. 343г от НК и другото
кумулативно наказание – „лишаване от право да управлява МПС“, като размерът му от
една година и шест месеца е съобразен с обществената опасност на конкретното
деяние и на дееца. Основателно е приспаднато времето, през което СУМПС е било
отнето по административен ред със ЗППАМ № 18-4332-002773/03.05.2018 г.
Правилно на
основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия
П.Д.К. да
заплати направените по делото разноски в общ размер на 1047,68 лева, както и
5,00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на
основание чл.190,ал.2 от НПК.
При
извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция
не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяване или отмяна,
поради което и с оглед горепосочените съображения, постанови своето
решение.
Водим от
всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 6 от НПК вр. чл. 338 от НПК‚ Софийски
градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
01.10.2019 г., постановена по НОХД № 19874/2018 г. по описа на СРС, 100 състав
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.