Решение по дело №538/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на М. К. П. от [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 30/23.04.2024 г., постановено по АНД № 38/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно. В него съдът не коментирал направеното с жалбата възражение за изтекла погасителна давност от датата на извършване на нарушението - повече от 2 години, който факт бил основание за прекратяване на административнонаказателното производство. Не съществували специални правила за връчване на електронните фишове, извън тези упоменати в ЗДвП, но изхождайки от общите правила на ЗАНН, електронният фиш следвало да бъде доведен до знанието на извършителя, за да се завърши сложния фактически състав на констатиране на нарушението и уведомяване на извършителя за наказанието, тъй като в обратната ситуация налагането на наказания по този ред щяло да се превърне в самоцелно едностранно писане на електронни фишове от страна на служителите на МВР. Правилата за връчване на електронните фишове били регламентирани и с оглед на размера на санкцията, която следвало да се заплати в определен срок от връчването, доколкото била предвидена намалена санкция при доброволно изпълнение. Неотчитайки тези обстоятелства, на практика съдът дерогирал основен принцип на наказателната доктрина - този за погасяване на наказателното преследване след изтичане законово определения срок между датата на съставянето и тази на връчването на един акт. В случая АНО констатирал извършеното наказуемо деяние на 11.05.2021 г. Издал в същия ден електронния фиш, след което бездействал в продължение на над 30 месеца, връчвайки същия на 22.12.2023 г. Именно връчването бил последният юридически факт, чието проявление обуславяло и налагането на наказание, доколкото електронният фиш бил приравнен по последици на наказателно постановление. Предвид така изложените доводи, се моли да бъде отменено обжалваното решение на Районен съд – Димитровград и вместо него да бъде постановено друго такова, с което да бъде отменен процесния електронен фиш като незаконосъобразен.

 

Ответникът – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ХАСКОВОне изразява становище по основателността на касационната жалба.

 

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна и предлага решението на Районен съд – Димитровград да бъде оставено в сила.

 

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

 

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Димитровград е потвърдил Електронен фиш серия К, № 4839638 на ОДМВР - Хасково, с който на М. К. П. от [населено място], [улица], ет. 8, ап. 32, [ЕГН], на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба от 100 лева.

От фактическа страна съдът е приел за установено, че на 11.05.2021 г. в 10:26 часа при движение в [населено място] по [улица]до бензиностанция "Зара" в посока към [населено място], при ограничение за населено място 50 км/ч., бил заснет с АТСС "TFR1-M" и приспаднат толеранс от 3 км/ч. лек автомобил *** с регистрационен номер [рег. номер]. Издаден бил електронен фиш серия К, № 4839638 на ОДМВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП била наложена глоба от 100 лева на собственика на МПС-то – жалбоподател в производството.

От правна страна съдът е приел, че фишът съдържа изискуемите елементи на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Посочил е, че нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират не само при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Налице били доказателства, че използваното АТС е технически годно, тарирано и проверено. За неоснователно е прието възражението, свързано с неприложимост за използване на подвижна система. Нарушението е прието за надлежно установено и съответно електронният фиш е потвърден изцяло като законосъобразен и правилен.

При извършената служебна проверка за редовност и допустимост на жалбата, с която е сезиран, настоящият съдебен състав на Административен съд - Хасково намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63в от ЗАНН. В този смисъл подадената жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Настоящият касационен състав на Административен съд - Хасково намира, че решаващият съд, въз основа на всестранно и пълно изясняване на всички правно релевантни факти, е направил обоснован и правилен извод за неоснователност на подадената жалба и за законосъобразност на обжалвания електронен фиш.

Неоснователни са възраженията на касатора относно липсата на реквизити в оспорвания електронен фиш. Разпоредбите на ЗАНН по отношение формата, съдържанието, реквизитите и процедурата по издаване на електронните фишове, са общи, предвид наличието на конкретни изисквания в ЗДвП, като специален закон, в частност - разпоредбите на чл. 189, ал. 4 - 12 от последния.

Така, съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане.

Законоустановените реквизити на документа не предполагат посочване на датата на неговото издаване, а единствено на дата и час на извършване на нарушението, което е следствие на обстоятелството, че нарушението се установява с автоматизирано техническо средство по смисъла на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП.

Съществен белег на електронния фиш, като форма на властническото волеизявление със санкционни последици, е, че същото представлява запис върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. В настоящия случай автоматичното заснемане е осъществено на 11.05.2021 г., която е единствената релевантна дата за извършване и установяване на нарушението.

Ето защо, оплакванията на касатора, че поради отсъствието на дата на съставяне на електронния фиш е невъзможно да се извърши преценка относно спазването на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН са неоснователни. Нормите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН не намират приложение в хипотезата на реализиране на административнонаказателна отговорност чрез издаване на електронен фиш, в каквато насока е и практиката на настоящата инстанция, за отклонението от която не се намират основания. ЕФ представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, който по своето правно действие съчетава в себе си функциите както на АУАН, така и на НП, поради което за него не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП. Действително ЕФ е връчен повече от една година след извършване на нарушението и издаването му, но от това нито се осъществява хипотезата на изтичане на едногодишния срок, предвиден в чл. 34, ал. 1, изр. второ ЗАНН, при която административнонаказателното производство не се образува, нито се следва накърняване правата на наказаното лице, тъй като едва с връчването на електронния фиш започва да тече и срокът за неговото обжалване. В конкретния случай правото на защита на наказаното лице безспорно е упражнено, като по подадената редовна и допустима жалба е образувано и съдебното производство по оспорване на процесния ЕФ. За пълнота следва да се посочи, че доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП), предвид и Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва да намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК. В обратния смисъл извършителят на административно нарушение би бил поставен в по-неблагоприятно положение по отношение на извършителя на престъпление. В случая съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК обикновената давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина. Видно от датата на извършване на нарушението – 11.05.2021 г., към датата на връчване на ЕФ – 22.12.2023 г. обикновената давност не е изтекла, а към настоящия момент не е изтекла абсолютната давност.

Неоснователни са и възраженията за непосочване в електронния фиш на вида на техническото средство, с което е измерена скоростта – дали същото е мобилно или стационарно. В нормативната уредба не е предвидено като задължителен реквизит на електронния фиш изричното посочване дали техническото средство е мобилно или стационарно. Основното изискване е устройството да бъде законно сертифицирано и да е използвано в съответствие с нормативните изисквания. В този смисъл липсата на информация дали техническото средство е мобилно или стационарно не представлява нарушение на изискванията за съставяне на електронния фиш, тъй като законът не го изисква като задължителен елемент. По делото са налични доказателства (удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол), от които се налага извода, че техническото средство, с което е била измерена скоростта на движение и е заснет съответния автомобил, е годно техническо средство по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Законовият текст не разграничава техническите средства на мобилни и стационарни, а единственото условие е нарушението да е установено от самото техническо средство в отсъствие на контролен орган и нарушител.

С оглед на така изложеното, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяната му, затова и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК същото следва да бъде оставено в сила.

 

Мотивиран от горното, Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 30/23.04.2024 г., постановено по АНД № 38/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.