РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Перник, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20231720102902 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД с правно основание чл.
422 ГПК срещу Б. Г. И., с ЕГН: ********** и Е. Г. И., с ЕГН: ********** и двете с адрес в
гр. П., ул. „О. П.“, бл. ***, вх. *, ап. **, като се претендира да се признае за установено, че
дължат при условие на РАЗДЕЛНОСТ всеки съответната си идеална част в качеството им
на наследници на Г. А. И. и съсобственици на процесния недвижим имот стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П.,
ул. „О. П.“, бл. ***, вх. *, ап. **, от които главница в размер на 1612,52 лв. за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания
в размер на 247,78 лв. за периода от 08.07.2021 г. до 06.03.2023 г; както и законната лихва
върху главницата от 1612,52 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ -21.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, а именно:
Претендира се да се признае за установено, че Б. Г. И., с ЕГН: ********** дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 930,15 лв., представляваща 1/2 ид. част от общият
дълг, от които главница в размер на 806,26 лв., представляваща ½ ид. част от общата
главница в размер на 1612,52 лв.. за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. , законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 123,89 лв. представляваща ½ ид. част от общата
законна лихва в размер на 247,78 лв. за периода от 08.07.2021 г. до 06.03.2023 г г., както и
законната лихва върху главницата от 806,26 лв; считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.
1
Претендира се да се признае за установено, че Е. Г. И., с ЕГН: ********** дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 930,15 лв., представляваща 1/2 ид. част от общият
дълг, от които главница в размер на 806,26 лв., представляваща ½ ид. част от общата
главница в размер на 1612,52 лв.. за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 123,89 лв. представляваща ½ ид. част от общата
законна лихва в размер на 247,78 лв. за периода от 08.07.2021 г. до 06.03.2023 г г., както и
законната лихва върху главницата от 806,26 лв; считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че между него и ответниците, в качеството им на наследници на Г. А. И.,
които били потребители – клиенти за битови нужди, съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало
въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда.
Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и
е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за
дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия,
отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от
своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата
цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с
изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си,
съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като
потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на
търсената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови
претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
При изложените твърдения се иска да се признае за установено, че при условие на
разделност, че Б. Г. И., с ЕГН: ********** дължи на ищцовото дружество сумата в размер
на 930,15 лв., представляваща 1/2 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на
806,26 лв., представляваща 1/2 ид. част от общата главница в размер на 1612,52 лв.. за
периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. , законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на 123,89 лв. представляваща 1/2 ид. част от общата законна лихва в размер на
247,78 лв. за периода от 08.07.2021 г. до 06.03.2023 г г., както и законната лихва върху
главницата от 806,26 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ,
до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се да се признае за установено, че Е. Г. И., с ЕГН: ********** дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 930,15 лв., представляваща 1/2 ид. част от общият
дълг, от които главница в размер на 806,26 лв., представляваща ½ ид. част от общата
главница в размер на 1612,52 лв.. за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., законна лихва за
2
забава на месечните плащания в размер на 123,89 лв. представляваща ½ ид. част от общата
законна лихва в размер на 247,78 лв. за периода от 08.07.2021 г. до 06.03.2023 г г., както и
законната лихва върху главницата от 806,26 лв; считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на насрещната страна.
Препис от исковата молба е връчен на ответниците, които са депозирали в срока по чл. 131
ГПК отговор на исковата молба. Същите са депозирали възражение по чл. 414 ГПК в
заповедното производство.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК ответницата Б. Г. И. е заявила, че
възразява по отношение на предявения срещу нея иск, тъй като била сключила
споразумение с „Топлофикация Перник“ АД за разсрочено плащане, като прилага същото
към отговора на исковата молба. Представеното писмено доказателство следва да бъде
прието като относимо към предмета на правния спор.
В срока по чл. 131 ГПК назначения за особен представител на ответницата Е. Г. И. адв. А. Ц.
е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че искът по отношение на тази ответница
бил неоснователен, тъй като представеното с отговора на исковата молба от страна на
другата ответница Б. Г. И. споразумение за разсрочено плащане сключено с ищеца има за
предмет цялата процесна сума, която същата се съгласила да заплати на разсрочени вноски
от м. юли 2023 г. цялото задължение, а ищецът се е съгласил да приеме плащане на цялото
задължение от тази ответница. С оглед на изложеното искът се бил явявал неоснователен по
отношение на ответницата ответницата Е. Г. И..
При така изложените твърдения съдът счита, че е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Няма права и обстоятелства, които да се признават от страните по смисъла на чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК.
Няма други факти и обстоятелства, които да са общоизвестни, служебно известни на съда
или за които да съществуват законови презумпции и да не се нуждаят от доказване по
смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК.
С оглед общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
1) По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ: В тежест на ищеца е, при условията на пълно и главно доказване, да установи
възникването и съществуването между него и ответника на облигационно отношение през
процесния период с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано
от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставял
такава за процесния топлоснабден недвижим имот чрез изправно и преминало през
метрологична проверка СТИ, за която се дължи посочената в исковата молба сума и която е
3
отчетена и разпределена от избрана от СЕС ФДР /фирма за дялово разпределение/ и по
силата на сключен между нея и ищеца договор, за които обстоятелства на осн. чл. 146, ал. 2
ГПК съдът е разпределил с определение по чл. 140 ГПК доказателствената тежест между
страните.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
дълга на падежа, за което не се сочат доказателства.
2) По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД: В тежест на ищеца е
да докаже възникването на главно задължение, изпадането на ответника в забава и размера
на обезщетението за забава. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже погасяване на дълга на падежа.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.410
ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №946/21.04.2023 г. по ч.г.д.
№1651/2023 г. на ПРС, срещу която двете ответници са депозирали възражение по чл. 414
ГПК в законоустановения едномесечен срок поради което и съдът намира производството за
процесуално допустимо.
По основателността:
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на
топлинна енергия, “Топлофикация-Перник”АД се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1
от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна
собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка
възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне
качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в
разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа
на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба
на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като
съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
По делото е приета молба за откриване на партида за битови нужди депозирана от
ответницата Б. Г. И. с вх. № 1394/10.10.2008 г. по отношение на процесния имот. Към
молбата е бил приложен Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за
държавните имоти от 28.02.1991 г. по силата на който наследодателя на ответниците Г. А.
4
А. е придобил собствеността върху процесния имот. Видно от представеното по делото
удостоверение за наследници от 09.10.2008 г. Г. А. А. е починал на 10.10.2005 г. и оставил за
свои наследници по закон двете си дъщери и ответници в настоящия процес Б. Г. И. и Е. Г.
И., които по см. на чл. 5, ал. 1 ЗН са наследили по ½ ид.ч. част от наследството на
починалия си баща или всяка една от тях е станала собственик на ½ ид.ч. от процесния
недвижим имот.
В хода на производството на 13.06.2023 г. след като и й била връчена процесната
Заповед за изпълнение № 946/21.04.2023 г. по ч.г.д.№1651/2023 г. на ПРС Б. Г. И. е
сключила с ответното дружество споразумение по чл. 365 ЗЗД за разсрочено плащане на
суми за топлинна енергия по отношение на цялото задължение включително за
претендираната главница и мораторна лихва и заплатила частично сумата от 140 лв. по
блокираната й сметка, с която ответното дружество е погасило частично сторените от него
разноски в заповедното производство и в исковото производство, което обстоятелство се
признава в о.с.з. от ответното дружество, като същото представя справки от блокираната
сметка на Б. Г. И.. Във възражението си по чл. 414 ГПК депозирано в заповедното
производство същата изрично е признала неизгодния за нея факт, че ползва целия процесен
имот, а сестра й Е. Г. И. живее в чужбина и не ползва имота.
Тези факти и обстоятелства, а именно сключването с ответното дружество на
споразумение по чл. 365 ЗЗД за разсрочено плащане на суми за топлинна енергия по
отношение на цялото задължение включително за претендираната главница и мораторна
лихва, както и частичното плащане на тези задължения единствено от страна на ответницата
Б. Г. И., която е подала молба да бъде открита партида за битови нужди съдът цени като
извънсъдебно признание за ползване на целия процесен имот. Съдът намира, че е налице
облигационна връзка на ищеца с ответницата Б. Г. И. за доставка на топлинна енергия за
процесния обект. Съдът обаче намира, че същата следва да отговаря само за 1/ 2 от
задълженията съобразно диспозитивното начало на съдебния процес с оглед заявените от
ищеца претенции за главница и мораторна лихва, тъй като в противен случай би се стигнало
до свръхпетитум, което е недопустимо .
Що се касае до ответницата Е. Г. И. същата се установи, че макар и наследник на Г.
А. А. и съсобственик на ½ ид.ч. от процесния имот не ползва имота за процесния период.
Същият изцяло се ползва от ответницата Б. Г. И. съобразно направеното от нея
извънсъдебно признание на цялото задължение включително за главница и за лихва чрез
сключването с ищцовото дружество на споразумение за разсрочено плащане на цялото
задължение и частичното плащане на вноски по същото. Следователно по делото няма
доказателства за наличието на облигационна връзка между ищеца и ответницата Е. Г. И. по
делото за доставка на топлинна енергия за процесния обект, поради което и спрямо този
ответник исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна
5
енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление
на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна
енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите
условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно
ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да
доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират
своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която
предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да
бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга
система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна
собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на
топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема
на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на
дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на
отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици,
разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на
потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички
индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на
една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените
деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя
реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера
на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от
своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като
изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на
изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този
6
смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на
другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща
писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за
топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4
от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава
документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни
данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот,
сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и
т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
В случая страните не спорят, че ищецът е изпълнил задължението си и е доставял
топлинна енергия за процесния топлоснабден недвижим имот през процесния период чрез
изправно и преминало през метрологична проверка СТИ, за която се дължи посочената в
исковата молба сума и която е отчетена и разпределена от избрана от СЕС ФДР /фирма за
дялово разпределение/ и по силата на сключен между нея и ищеца договор. С оглед на
липсата на правен спор между страните по отношение на тези обстоятелства съдът не е
назначил СТЕ и СИЕ.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на
задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите
суми. Страните не спорят относно дължимостта и размера на претендираната от ищеца
мораторна лихва.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
21.04.2023 г. до окончателното и плащане.
С оглед на изложеното предявените искове следва да бъдат уважени по отношение на
ответницата Б. Г. И. в пълния им предявен размер като основателни и доказани и
отхвърлени изцяло по отношение на ответницата Е. Г. И., тъй като се установи, че същата не
ползва процесния имот.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното,
така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил
представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На
7
основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за
правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В
процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и
правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни
такси, възнаграждения на особен представител, юрисконсултско възнаграждение в
заповедното и исковото производство в общ размер на 624,42 лв., от които в съответствие с
платената сума от 140 лв. от ответницата Б. Г. И. по споразумението за разсрочено плащане,
с която се погасяват частично сторените от ищеца разноски в двете производства същата
следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото да бъде осъдена да заплати
сума в размер на 484,42 лв.
Ответницата Е. Г. И. не претендира разноски и същата не е сторила такива, а е била
представлявана от особен представител- адв. А. Ц., чието възнаграждение е било заплатено
от ищеца, поради което същите не следва да й бъдат присъждани на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр.
с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със
седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Б. Г.
И., с ЕГН: **********, с адрес: гр.П., ул. „О. П.“, бл. ***, вх. *, ап. **, че ответникът Б. Г.
И., с ЕГН: ********** дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 930,15 лв.,
представляваща 1/2 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 806,26 лв.,
представляваща ½ ид. част от общата главница в размер на 1612,52 лв.. за периода
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. , законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
123,89 лв. представляваща ½ ид. част от общата законна лихва в размер на 247,78 лв. за
периода от 08.07.2021 г. до 06.03.2023 г., както и законната лихва върху главницата от
806,26 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ-21.04.2023 г.,
до окончателното изплащане на сумата, за които суми е била издадена Заповед
№946/21.04.2023 г. по ч.г.д.№1651/2023 г. на ПРС .
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете с правно основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ
“Република”, срещу Е. Г. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр.П., ул. „О. П.“, бл. ***, вх. *, ап.
**, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът Е. Г. И., с ЕГН:
********** дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 930,15 лв., представляваща
8
1/2 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 806,26 лв., представляваща ½ ид.
част от общата главница в размер на 1612,52 лв.. за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.,
законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 123,89 лв. представляваща ½ ид.
част от общата законна лихва в размер на 247,78 лв. за периода от 08.07.2021 г. до
06.03.2023 г г., както и законната лихва върху главницата от 806,26 лв; считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ-21.04.2023, до окончателното изплащане на
сумата за които суми е била издадена Заповед №946/21.04.2023 г. по ч.г.д.№1651/2023 г. на
ПРС.
ОСЪЖДА Б. Г. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Перник, ул. „О. П.“, бл. ***, вх. *,
ап. ** да заплати на “Топлофикация- Перник”АД, сумата от 484,42 лв., представляваща
общ размер на направени в заповедното и исковото производство разноски за държавна
такса, депозит за особен представител, юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№1651/2023 г. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9