№ 39
гр. Плевен, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тринадесети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Търговско дело №
20224400900124 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от Д. Ц. Д. ,чрез пълномощника и адв.Н. М. с
която срещу ЗК„*** „ АД - гр.София е предявен иск по чл. 432,ал.1 от КЗ с
цена 200 000лв.- обезщетение на неимуществени вреди,претърпени от от
ищцата , в резултат на ПТП от 19.02.2022г. , с участието на застраховано при
ответника МПС при което е настъпила смъртта на сина на ищцата –А.М.С..
Върху това обезщетениe се претендира и законната лихва, считано от датата
на настъпване на произшествието 19.02.2022г. до окончателното му
изплащане.
Този спор съгл. Чл. 104 т. 4 от ГПК с оглед цената на иска е родово
подсъден на Плевенски окръжен съд.
Фактическа обстановка от която ищцата извлича претенцията си :
В исковата молба се твърди ,че На 19.02.2022г. около 18:30 на път Ш-306
15+850км, гр.Ч.- Чомаковци мотоциклетистът А.М.С. се блъска в задната част
на спрелия на пътното платно т.а. *** с рег.№ ***, управляван от П. Ц. П. и
реализира ПТП, като в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП
А.М.С. получава несъвместими с живота травми, водещи до летален изход.
Твърди се ,че Т.а. *** с рег.№ ***, управляван от П. Ц. П. е бил спрял на
пътното платно без включени аварийни светлини, без включени габарити, без
включени предни и задни светлини, същият не е бил поставил и
светлоотразителен триъгълник. П. виновно е нарушил правилата
регламентирани в ЗДвП, вследствието на което попътно движещия се
мотоциклет *** с рег.№ *** се блъска в него и водачът А.М.С. загива на
място. За произшествието е бил съставен Констативен протокол за ПТП е
пострадали лица №3182/14.03.2022, както и е образувано досъдебно
производство №1062/2022г.по описа на ОП-Плевен.Според ищцата причина
1
за настъпването на ПТП са допуснатите от водача на Т.а. *** с рег.№ ***
нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за
него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване
правилата за безопасно движение по пътищата. С оглед на изложеното в
случая съществува пряко причинна връзка между деянието на виновния водач
П. Ц. П. и настъпилите обществено опасни последици- телесни повреди,
довели до летален изход на А.М.С..
Починалият А.М.С. е син на Д. Ц. Д. Смъртта на А. била внезапна, а
болката от загубата й непреодолима. Д. вследствие на трагичния инцидент,
губи най-ценното за един родител- своето дете. Момчето е загубило своя
баща, когато е било на 10г. В атмосфера на любов и взаимна подкрепа ищцата
е отглеждала,грижила се и възпитавала своя син. През целия си живот те са се
разбирали прекрасно и се подкрепяли взаимно, били изградили връзка на
добри приятели. Майката на А. е имала изградена силна емоционална и
духовна връзка с него. Същият за кратък период от време е работил в София,
но поради влошено здравословно състояние на майката се е върнал при нея,
за да се грижи. Освен силната емоционална връзка,която са имали помежду
си, А. е осигурявал и финансова покрепа на своята болна майка. От друга
страна, доверителката ми била щастлива, че сина й ще е близо до нея, ще
полага грижи както за нея, така и за домашните задължения. А. умеел да
работи добре с ръцете си и с малкото спестени пари,поради здравословните
проблеми на майка си, започнал да ремонтира бащиния дом. Същият имал и
сериозна приятелка и ищцата с нетърпение очаквала да види сватбата на сина
си, но всички тези очаквания биват разбити с новината, че А. е претърпял
ПТП и е починал на място. Д. изключително тежко понася загубата на своя
син, починал така нелепо и неочаквано. Той бил опора и радост за нея. След
трагичния инцидент светът на доверителката ми рухнал.Д. била грижовна и
всеотдайна майка, отгледала сама своя син, изцяло посветени на грижите за
него. Тя изключително тежко преживява неговата загуба. Не иска да приеме
факта, че безвъзвратно е загубила детето си,загубила е смисъл в живота и е
дълбоко опечалена. След такава загуба, най-тежката за един родител, животът
и се променя. Ежедневието и е променено с ежедневни посещения на гроба на
починалия и липсата му в бащиния дом. Ищцата изживява стрес, потиснатост,
безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, безсилие пред
обстоятелствата и усещането за разрив в отношенията с другите и живота
като цяло. Същата след инцидента страда от безсъние, тревожност,
безпокойство, а всеки спомен и снимка с А. предизвиква у нея болка.Този
инцидент оставя дълбока душевна празнота, която никой и нищо не може да
запълни. Емоционално е опустошена, а болката от загубата на дете всеки
изминал ден става все по- голяма. Ритъмът на живот на доверителите ми е
променен и изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Във връзка с
гореописаните обстоятелства ищцата е започнала да посещава психолог доц.
А.Р. при което е било направено Заключение от психологически
консултации- 11.04.2022г. и 19.07.2022г., според което Д. страда от тежка
психо- емоционална криза с наличие на индикации за симтоми на пост-
травматичен стрес.
2
Твърди се също така ,че за увреждащия Т.а. *** с рег.№ *** има сключена
застраховка ГО с ЗК „***“ АД - валидна към момента на ПТП-то /21.06.2021-
21.06.2022г./, което ангажира отговорността на ЗК „***“ АД за обезщетение
на причинените вследствие на ПТП-то неимуществени и имуществени вреди.
По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени
вреди на трети лица, свързани с притежаваното и използваното МПС,
съгласно чл.432 КЗ.
Поради това ищцата счита , че има основание предвид настъпилото
събитие, неговата противоправност и виновност на дееца, за ангажиране на
гражданската отговорност на застрахователя , попадаща в покритието по
чл.493, ал.1 във вр. чл.477, ал.1 от КЗ. Ищецът, в качеството си на пострадало
лице по смисъла на 478, ал.1 от КЗ, има право на основание по чл. 492 от КЗ,
да претендира пряко от ответника, в качеството му на застраховател по
задължителна отговорност „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на
виновния водач, изплащане на обезщетение за всички претърпени
неимуществени и имуществени вреди от ищеца, изразяващи се в болки и
страдания, които са в пряко причинно- следствена връзка с процесното ПТП.
Ищцата сочи също така ,че съгласно разпоредбата на чл.380 КЗ, е
предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗК „***“ АД,
получена от застрахователя на 23.03.2022г. ,както и че е представила
заверени всички документи, е които разполага.Била е образувана по случая
щета с № ***/2022-03, по която ответникът не е заплатил застрахователно
обезщетение. Междувременно ищцата е получила е Отговор от ЗК „***“ АД,
изх № 1945/13.04.2022г., чрез които ответникът изисква допълнителни
документи- Авто- техническа експертиза, Съдебно-медицинска експертиза,
изготвени в хода на воденото по случая наказателно производство; Протокол
за оглед на местопроизшествието, фотоалбум и скица към него и краен акт от
заведеното наказателно производство- каквито към тогавашния момент не
били изготвени.Поради тези съображения, счита Отговора от ЗК „***“ АД,
изх № 1945/13.04.2022г. за отказ по определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение .
ПИСМЕН ОТГОВОР на ответника :
В даденият му двуседмичен срок за писмен отговор ответното дружество
ЗК „ *** „ АД - гр.София,чрез пълномощника си юрк.А. С. , е подало
писмен отговор с който не оспорва допустимостта на иска ,но оспорва
исковата претенция по основание и по размер.
Не се правят възражения да не е била редовно проведена изцяло
процедурата по чл. 380 от КЗ ,като условие за надлежно предявяване на иска
пред съда .
Не се спори ,че по отношение на посоченото в исковата молба МПС т.а. ***
с рег.№ ***, в „ЗАД ***“ АД е сключена застрахователна полица №
ВG/30/121001765057 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“
на автомобилистите, валидна към датата на ПТП.
3
Прави се искане на основание чл.229 ал.1 т.4 съдебното производство да
бъде спряно до приключване на образуваното по случая ДП № 1062/2022г. на
ОП-Плевен.
Оспорва се вината на П. Ц. П., който е спрял за престой МПС марка “***”,
модел “***“, е рег. № ***, противоправността на неговите действия и
описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП.
Твърди се ,обаче , че изключителната вина за реализиране на процесното
ПТП е на водача А.М.С., поради факта, че същият се е движил е несъобразена
с пътните условия скорост в тъмната част на денонощието с непоставена или
неправилно поставена предпазна каска.Поддържа се , че произшествието от
19.02.2022г. е настъпило в причинна връзка с поведението на починалия
А.М.С.,който като водач на МПС, се движил в нарушение на чл. 20 от ЗДвП,
съгласно които (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. (2)Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
Отделно от това се твърди, че мотоциклет марка „***“ с рег.№ *** е бил с
неизправна спирачна уредба, както и с неизправни светлини.
Ищецът Д. като водач на двуколесно МПС е нарушил и задължението си
като е предприел управление на МПС без да притежава необходимата за това
правоспособност.
Твърди се , че починалият е бил под влияние на алкохол и/или наркотични
вещества към момента на ПТП.
Твърди се , че починалият се е движел по път отворен за обществено
ползване в тъмната част на денонощието, без включени светлини, с
превишена скорост и неизправни спирачки в нарушение на горецитираните
норми и поради съвкупността от всички тези нарушение, не е забелязал
правилно спрелия за престой автомобил марка „***“ и се е ударил в спрелия
автомобил. Съгласно чл.94, ал.1 от ЗДвП За престой извън населените места
пътните превозни средства се спират извън платното за движение. Когато
това е невъзможно, спирането за престой се извършва успоредно на оста на
пътя, най-вдясно на пътното платно. В конкретния случай съгласно
представения снимков материал от оглед на ПТП, МПС марка „***“ е било
спряло за престой с десните си гуми върху банкета.
Поради изложеното се твърди ,че починалият А.М.С. като водач на
двуколесно превозно средство е създал предпоставките за настъпване на
произшествието и е станал основна и единствена, причина за
осъществяването му.
Твърди се също така , че А.М.С. е нарушил й разпоредбите на чл.104б, ал.1 -
4
На водача на моторно превозно средство е забранено да организира или
участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено
ползване.., като е участвал в нерегламентирано улично състезание с другите
двама мотористи, които са преки очевидци на процесното ПТП.
При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на
резултата от страна на А.М.С. на база гореизложените факти.
Постъпила е допълнителна искова молба в срока по чл. 372 от ГПК в
която е взето отношение по всички възражения на ответника ,които се считат
за неоснователни от ищцата и е взето становище по направените от ответника
с писмения отговор доказателствени искания.
Постъпил е и допълнителен писмен отговор с който се заявява поддържане
на всички направени с писмения отговор твърдения,възражения и искания.
Съдът е изготвил проект за доклад по делото с който е извършил и
разпределение на доказателствената тежест между страните по делото :
Безспорно е било между страните наличието на валидно застрахователно
правоотношение с ответника ЗК „***“ АД за процесния автомобил „ *** „ с
рег.№ *** действащо към датата на ПТП.
Върху ищцата е възложена доказателствената тежест да установи и
докаже пред съда Обстоятелствата ,които обосновават ангажирането
отговорността на застрахователя, а именно :
1.за механизма на осъществяване на процесното ПТП и за противоправното
поведение на водача на Т.а. *** с рег.№ *** ,което да е причинило неговото
настъпване.
2.че има причинно - следствена връзка между описаното в исковата молба
ПТП и настъпилата смърт на А.М.С. и претърпените от ищцата болки и
страдания .
4. за вида ,обема ,продължителността и интензитета на търпените от ищцата
болки и страдания.
Ответникът е следвало да докаже възраженията си за наличието на
обстоятелства ,които изключват или намаляват отговорността на водача
водача на Т.а. *** с рег.№ *** , които твърди в писмения си отговор , а
именно,че е налице противоправно и виновно поведение на самия пострадал
А.М.С.,което да е било основна причина за настъпване на ПТП ,респ за
съпричиняването на вредите от починалия водач на мотоциклета.
Съдът намира ,че ищцата е изнесла успешно възложената и доказателствена
тежест изцяло що се отнася до механизма на осъществяване на процесното
ПТП и за противоправното поведение на водача на Т.а. *** с рег.№ ***
,което да е причинило неговото настъпване,както и до наличието на
причинно - следствена връзка между описаното в исковата молба ПТП и
настъпилата смърт на А.М.С. и претърпените от ищцата болки и
страдания,но само частично е изнесла възложената и доказателствена тежест
по отношение на вида ,обема ,продължителността и интензитета на търпените
от ищцата болки и страдания.
5
От своя страна ответникът пък не е изнесъл възложената му доказателствена
тежест да установи обстоятелства ,които напълно да изключват отговоронстта
на водача на Т.а. *** с рег.№ ***,но е изнисъл частично успешно възложената
му доказателствена тежест да установи наличието на съпричиняващо в
значителна степен вредите поведение на починалия водач на мотоциклета.
В конкретния случай е налице влязла в сила на 02.12.2022г. присъда № 37 /
16.11.2022г. по н.о.х.д.№ 744/ 2022г. на Плевенски окръжен съд с която съдът
ПРИЗНАВА подсъдимия П. Ц. П., роден на *** г. в гр. Ч., обл. Плевен, с
постоянен адрес: в с. ***,обл. Плевен, ул. „***” № 5, българин, български
гражданин, женен, със средно образование, работи, неосъждан, ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че: На 19.02.2022 г., около 18.50 часа /в
тъмната част на денонощието/, на път III-306, гр. Ч., на 2,45 километра след
табелата за край на населено място на град Ч., при управление на моторно
превозно средство – товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с
регистрационен № ***, е спрял на пътното платно в нарушение на правилата
за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, както следва:
Чл. 72. Всяко намиращо се на платното за движение пътно превозно средство
или състав от пътни превозни средства, към които не са приложими
изброените по-горе изисквания, през нощта трябва да имат най-малко две
бели или жълти добре различими светлини отпред и две червени светлини
отзад.
Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) На път извън
населено място през нощта или при намалена видимост всяко спряно на
платното за движение моторно превозно средство и тегленото от него
ремарке трябва да бъдат обозначени с включени габаритни светлини.
Чл. 94. (1) За престой извън населените места пътните превозни средства се
спират извън платното за движение.
Чл. 98. (1) Престоят и паркирането са забранени:
1 . на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за
движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или
сигнал;както и в нарушение на правилата, регламентирани в Правилника за
прилагане на закона за движение по пътищата /ППЗДвП/, както следва:
Чл. 17. Всяко намиращо се на платното за движение пътно превозно средство
или състав от пътни превозни средства, към които не са приложими
изброените изисквания, през нощта трябва да има най-малко две бели или
жълти, добре различими светлини отпред и две червени светлини отзад.
Чл. 63. (1) Надлъжната пътна маркировка се използва за очертаване на
пътните ленти, на които е разделено платното за движение, и за очертаване на
неговата граница.
(2) Надлъжната пътна маркировка има следните изображения,наименования и
значения:1.„Единична непрекъсната линия“ - М1. На пътните превозни
средства е забранено да я застъпват и пресичат.
Чл. 96. (1) За престой извън населените места пътните превозни средства се
6
спират извън платното за движение,в резултат, на което по непредпазливост е
причинил смъртта на А.М.С., ЕГН ********** от с. ***, обл. Плевен ,поради
което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл.58а
ал.4 от НК вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и на основание чл.66 ал.1 от НК .ОТЛАГА
изпълнението на наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.ЛИШАВА
на основание чл.343г от НК подсъдимия П. Ц. П. от ПРАВО да управлява
МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА.
С оглед наличието на влязла в сила присъда на наказателния съд ,то е налице
хипотезата на чл. 300 от ГПК при която влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд ,който разглежда
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено
деянието ,неговата противоправност и виновността на дееца.
Поради това следва да се приеме ,че безспорно е установено виновно и
противоправно поведение на водача на товарен автомобил марка „***“, модел
„***“, с регистрационен № *** П. Ц. П.,което се намира в доказана причинна
връзка с причинената смърт на А.М.С., ЕГН ********** ,което пък от гл.т. на
застрахователното правоотношение представлява настъпване на
застрахователното събитие и дава основание за ангажиране отговорността на
застрахователното дружество ЗК„*** „ АД - гр.София.
В т.вр. следва да бъдат обсъдени и възраженията от ответника за
съпричиняване на вредите от самия пострадал ,които са в няколко посоки:
-че водача на мотоциклета А.М.С. се е движил е несъобразена с пътните
условия скорост в тъмната част на денонощието и че при избиране скоростта
на движението не се съобразил с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост.
-че бил с непоставена или неправилно поставена предпазна каска.
- че мотоциклет марка „***“ с рег.№ *** е бил с неизправна спирачна уредба,
както и с неизправни светлини.
-че като водач на двуколесно МПС е нарушил и задължението си като е
предприел управление на МПС без да притежава необходимата за това
правоспособност.
- че починалият е бил под влияние на алкохол и/или наркотични вещества
към момента на ПТП.
От всички тези възражения ,след преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира ,че е основателно и доказано само първото от
тях ,свързано със това,че водача на мотоциклета А.М.С. се е движил с
несъобразена с пътните условия скорост в тъмната част на денонощието и че
при избиране скоростта на движението не се е съобразил с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост,като това негово поведение безспорно
7
също така се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП и последвалата го
смъртта на А.М.С..
На първо място следва да се отбележи ,че въпросът за съпричиняването на
вредния резултат е бил предмет на обсъждане и в мотивите към присъда № 37
/ 16.11.2022г. по н.о.х.д.№ 744/ 2022г. на Плевенски окръжен съд, доколкото
при решаване на въпроса за вината на подсъдимия ,в т.ч. наличието на
отегчаващи и смекчаващи тази вина обстоятелства , ПлОС по
наказателното дело е приел ,че са налице многобройни и изключително
смекчаващи отговорността на извършителя обстоятелства и че
изключителното такова е съпричиняването на престъпния резултат от
страна на пострадалия.Конкретно приетото от наказателния съд
съпричиняване от страна на пострадалия се състои в това ,че скоростта на
мотоциклета преди ПТП е била не по-малко от 151 км/час и че ПТП е било
непредотвратимо чрез заобикаляне отляво при избраната скорост и най-
правилният начин за предотвратяване на произшествието е бил движение със
скорост до ограничената,както и че При движение със скорост до 90 км/час,
мотоциклетът е можел безопасно да премине вляво на „***“ без да напуска
лентата си.
Тези констатации на наказателния съд в мотивите към присъдата му за
наличие на съпричиняващо вредата поведение на самия
мотоциклетист,според настоящия съд се потвърждават и от събраните
доказателства по т.д.№ 124/2022г. и по-конкретно от съвместното обсъждане
на протокола за оглед на ПТП ,от експертните заключения на в.л. инж.В.И. /
основно и допълнително /,както и пряко от свидетелските показания на
водача на товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с регистрационен №
*** П. Ц. П. , а косвено и от показанията на другите разпитани по делото
свидетели.
На първо място следва да се отбележат констатациите в протокола за оглед
на ПТП за наличие на следи на пътното платно от надлъжно преместване на
товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с регистрационен № ***,които
следи са с дължина 11 м. и което е следствие от удара на мотоциклета в
него.Съдът приема ,че въпросното преместване на товарния автомобил на
пътното платно е било резултат именно от удара на мотоциклета в него
,доколкото нито един от разпитаните по делото свидетели ,не сочи водача
на товарния автомобил да го е местил след произшествието ,докато
напротив самият водач на товарния автомобил в показанията си изрично сочи
,че „моята кола се придвижи напред след удара ,някъде към 15 крачки
,сега не мога да кажа точно колко е това нещо ..“Тези свидетелски показания
на водача на товарния автомобил отговарят на установеното в протокола за
оглед за наличие на отложени следи от ходовите гуми на този автомобил с
дължина 11 метра .Все в т.вр. съдът съобрази и показанията на същия
свидетел – П. Ц. П. ,че след спирането на товарния автомобил е изключил
от контакт при което е възможно да е изключил и светлините на
превозното средство , а освен това най-вероятно е изключил и от скорост
,което означава ,че към момента на удара на мотоциклета в него, товарния
автомобил е бил в състояние на покой ,при невключена скорост от което
8
следва ,че надлъжното му преместване на пътното платно е станало чрез
търкаляне на ходовите гуми /а не чрез триене ,както би било при включена
скоростна кутия /. При това положение съдът намира ,че адекватна на този
механизъм на удара е този вариант от допълнителното експертно заключение
на в.л. инж.В.И. според който скоростта на процесния мотоциклет *** с
рег.№ *** управляван от водача А.М.С. към момента на първоначален
контакт при удара е била равна на 140 км/ч./ вж. т. 3.2. от допълнителното
експертно заключение на л. 288 от делото на ОС-Плевен /.
Движението с такава скорост на мотоциклета също така представлява
виновно и противоправно –в нарушение на ЗДвП поведение на водача на
мотоциклета при положение ,че разрешената скорост за процесния пътен
участък според експертното заключение е 80 км./ч. ,като при тази разрешена
скорост опасната зона за спиране на мотоциклета се равнява на 76,35м. , а
заедно с това пък при движение на къси светлини видимостта отпред и вдясно
на мотоциклета е около 60-65 м. ,което означава ,че при движение на къси
светлини дори формално разрешената за пътни участък скорост от 80 км./ч.
се явява несъобразена с конкретните пътни условия ,в т.ч. с посочената по –
горе ограничена видимост при движение на къси светлини ,т.е. мотоциклета
не би могъл да спре безопасно без да се стигне до удар с товарния автомобил
ако се е движил на къси светлини дори със скорост 80 км. / ч. , а той се е
движил със значително по-висока от тази скорост ,най-малко със 140 км./ ч.
За да може да осъществи такова безопасно спиране при движение на къси
светлини ,мотоциклета следва да се движил със скорост 68,04 км. / ч. / вж.
първото експертно заключение на л. 214 от делото / . Максималната скорост
пък при движение на дълги светлини с която мотоциклетиста е могъл да
шофира за да може да спре в зоната на видимост на дългите светлини пък и
да предотврати удар в неосветен обект според експерта е 89,68 км./ ч.
Като е управлявал мотоциклета със скорост ,която е била значително над
разрешената за конкретния пътен участък , а освен това е била и
несъобразена с конкретните условия на видимост/ движение в тъмната част на
денонощието около 18,50ч. на 19.02.2022г. / мотоциклетиста сам се е
поставил в положение да не може да предотврати настъпването на ПТП,тъй
като не би могъл да спре в дължината на видимост на светлинното петно
както придвижени на къси ,така и на дълги светлини .
Другите обстоятелства от които ответникът извлича възражението си за
съпричиняване останаха недоказани от страна на ответника чиято е
доказателствената тежест за тяхното установяване в този процес.Напротив
установи ,че мотоциклетиста е бил с правилно поставена каска ,която един от
разпитаните свидетели /Н.А. / посочи ,че е свалил от главата му като е
пристигнал на местопроизшествието.Що се отнася до възражението за
управление на мотоциклета след употреба на алкохол ,то от доказателствата
по делото се установява ,че е установена концентрация на алкохол в кръвна
проба ,взета при аутопсията на водача на мотоциклета , но тя е 0,19 промила
,което според вещото лице не се отразява на поведението и реакциите на
водача ,т.е не се намира в причинна връзка с ПТП.
9
Според съда съотношението между ролята на виновното и противоправно
поведение на водача на товарния автомобил , и виновното и противоправно
поведение на мотоциклетиста за причиняване на ПТП и последвалите от него
вреди е в съотношение 60 / 40 ,като превес има виновното и противоправно
поведение на водача на товарния автомобил ,което е първопричината за
възникване на опасната ситуация на пътя , докато поведението на
мотоциклетиста е само съпътстващо,макар и в немалка степен вече
възникналата причинно-следствена верига,довела до ПТП .
Поради тези съображения , съдът намира ,че определеното обезщетение за
претърпените от пострадалата майка на починалия при ПТП мотоциклетист
,ще следва да бъде редуцирано с въпросните 40 %, поради
съпричиняване на вредите от самия пострадал А.М.С..
Безспорно майката на А.М.С.- ищцата Д. Ц. Д. е сред кръга на лицата
,които имат право на обезщетение за претърпените от тях болки и страдания
поради загубата на сина и .
Установява се от събраните по делото свидетелски показания на Ц. М.К. и
Н.М.С. ,както и от Съдебно-психиатричната експертиза,изготвена от д-р И.
В. ,че майката много тежко преживява внезапната и неочаквана загуба на
своя син ,който се е отишъл на една твърде ранна възраст – 24 години . При
това в конкретния случай трябва да се съобразят и следните обстоятелства
,които дават основание да се приеме ,че между майката и сина е била
изградена изключително силна емоционална връзка, както поради факта ,че
тя го е отгледала самостоятелно от най-ранната му възраст/ баща му е
починал още през 2006г. /,така и поради това ,че последните две години преди
ПТП А. се е върнал да живее в с.*** при майка си за да и помага както в
ежедневието ,като се има предвид ,че тя е страдала от множество сериозни
заболявания , така и финансово ,тъй като само той е работил и имал доходи
от които плащал битовите сметки и купувал лекарства за майка си.
По отношение на преживяванията във връзка с внезапната смърт на сина й
при процесното ПТП на 19.02.2022 , веднага след като научила за смъртта на
сина си , се появили оплаквания от замаяност, задушаване и усещане за
безизходица. Не могла да повярва, имала драматично поведение, плачела,
крещяла . Получила вестта за смъртта на сина си внезапно и изненадващо /
според св. Н.С.: „Тя беше в много лошо състояние, не знам даже дали
разбра, че ние пристигнахме там."/ Повишила стойностите на кръвното
налягане /св. Н.С.: „Майка ми беше с много високо кръвно, дадоха им
някакви лекарства и на двете (сестра й), но не си спомням какви бяха. Стоя
може би около половин час, даже и повече лекаря при нас и след това си
тръгна."
Първите дни била обсебена от мисли за внезапната загуба, с прояви на
драматично поведение, емоционална лабилност, инхибирана инициативност и
мисловни руминации на преживяното. Тези симптоми според СПЕ влизат
в симтомокомплекса на Остра стресова реакция, която е пряка
последица от внезапната и неочаквана смърт на сина й. Острата стресова
реакция е преходно разстройство с със значителна тежест в отговор на силен
10
соматичен/и или психичен стрес и обикновено продължава от няколко часа
до дни. Симптомите показват голямо разнообразие, но обикновено включват
първоначално състояние на „зашеметеност“ с известно стесняване на полето
на вниманието и невъзможност за възприемане на стимули.
Нормалпсихологично е Д. Д. да е скърби за загубата на сина си. Всяка загуба
на близък, особено на собственото дете е стресогенно въздействие и
понижава ефективното справяне с ежедневни задачи, и снижава нивото на
социално функциониране. . Действително настроението й е потиснато и
лабилно, с лесно провокираща се плачливост, социална отдръпнатост и в това
състояние се предъвкват негативните изживявания, тъгата лесно се
провокира. Типично е да възникват разсейващи асоциации в мисленето и да
нахлуват болезнени спомени, особено първите дни след смъртта на сина й.
Стресорът обикновено е непреодолимо травмиращо изживяване (събитие
което в случая е невъзвратимата загуба на детето й). Според експертизата
загубата на любим човек поради смърт се нарежда на първо място по
сила на стресовото преживяване, чиято интензивност надхвърля
обичайните възможности за адаптация. В Диагностичното и статистическо
ръководство по психични заболявания на Американската Асоциация на
психиатрите от версия DSM-ІІІ-R и в следващите версии има специална
скала, оценяваща тежестта (ос IV) на психосоциалните фактори,
предизвикващи стрес,като Смъртта на дете или на единия от съпрузите се
оценява като екстремално висок стрес и се кодира с 6 точки, т.е с най-
високо ниво на тежест.
Според СПЕ,изготвена от д-р И.В. „ Персистирането на симптомите на
емоционална лабилност, потиснато настроение, неовладим плач, инхибирани
интереси и инициативност, мисловни руминации на преживяното повече от
месец обаче насочват към посттравматично стресово разстройство
(ПТСР). То възниква като закъснял и/или протрахиран (продължителен)
отговор към стресогенно събитие или ситуация на прекомерна заплаха
(краткотрайна или по- продължителна), които са в състояние да причинят
дълбок дистрес у почти всеки човек. Между началото на заболяването и
психоравмата има латентен период от няколко седмици до месеци. Смъртта
на сина й е психотравма, тъй като за личността й тя е свръхсилна, неочаквана
и неприемлива. Тя се характеризира с внезапност и изненада. То е
психологична оценка на личността спрямо преживяването на загуба на дете в
резултат от ПТП. Тук значение има субективната оценка на ситуацията
поставяща под въпрос цели и ценности на личността й. Психотравмата е
преживяване на събитие с неблагоприятен характер, адаптирането към което
надхвърля възможностите на личността й. Всяко негативно афектно
преживяване със значимо въздействие, провокирано от силни, неадекватни за
личността дразнители, надхвърлящи многократно обичайните й способи за
справяне се определя като психотравмено. То се явява болезнен спомен,
който ангажира съзнанието и нарушава способностите му за адаптация и
функциониране.В резултат на ПТП, при което загива сина й Д. Д. развива
Посттравматично стресово разстройство. То е каузално свързано с
психотравмиращото събитие на 19.02.2022 (ПТП), което надхвърля по
11
силата си обикновените човешки преживявания и води до нарушение в
социалната комуникация, емоционален срив, с нарушаване в
стереотипите и активността.Тя остава в плен на травмиращото събитие,
което се преживява многократно чрез настойчиво завръщащо се припомняне
на нахлуващи в съзнанието образно живи картини или спомени за А., както и
повтарящи се кошмари .Вместо постепенно да отзвучи споменът за
психотравмата отново и отново се връща в съзнанието, сцените оживяват
внезапно, проникват в сънищата. Опитите за притъпяване на тези мъчителни
изживявания водят до отбягване на всякакви стимули, напомнящи травмата,
което я затруднява в ежедневието. Станала затворена и необщителена с
преживяване на безпомощност. Не може да преживява радост и удоволствие
(анхедония), отдръпнала се от познати, избягвала срещи с тях .
Хода на Посттравматичното стресово разстройство е флуктуиращ. Всяко
поставяне в ситуация напомняща за психотравмата води до оживяване на
мъчителни спомени и емоционално въвличане. Продължава да преживява
анхедония с дистимно настроение и преживяване на безизходица със
затворени перспективи, и негативни очаквания от бъдещето, затруднено
взимане на решения и оттегленост от социални контакти. Значение в
случая има и маркираните трудностите при справянето със стресогенни и
фрустриращи (ощетяващи) осв. събития с фиксация на вниманието и трудното
им преработване, с тенденция към мисловни предъвквания (руминации).
Изводимо от личността й е склонността към тревожност, която е
устойчива във времето, с изводима повишена чувствителност към
преживяване на остър и ситуационен стрес.
Установените по този начин болки и страдания на Д. Д. поради загубата на
сина и дават основание на съда да определи обезщетение в размер на
180 000 лв. От този размер обаче следва да се приспадне сумата 72 000лв.
,която се равнява на посоченото по-горе 40 % съпричиняване на вредите от
самия пострадал ,в резултат на което остава обезщетение в размер на
108 000 лв. За разликата до претендираните 200 000 лв. предявеният иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху размера на това обезщетение ответникът дължи и законната лихва за
забава ,считано от 23.03.2022г.,когато е предявена извънсъдебната претенция
от Д. Д. пред ЗК„*** „ АД/ видно от писмените доказателства вложени на л.
37 – 44 от делото / и до окончателното изплащане на сумата. Неоснователна е
претенцията за присъждане на законната лихва върху обезщетението от
датата на настъпване на самото ПТП- 19.02.2022г. до 23.03.2022г. Тези
съображения на съда се основават на нормата на чл. 493,ал.1 т.1 и т. 5 във вр.
с чл. 429,ал. 2 т. 2 във вр. с ал. 3 от КЗ ,която сочи ,че законната лихва се
дължи от една от двете дати - от датата на уведомяване на застрахователя от
застрахования или от предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице ,която е по –ранна .В случая няма данни за уведомяване на
застрахователя от застрахования ,поради което съдът взема предвид датата на
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице –Д. Д. .
С оглед този изход на делото , следва ответното дружество да бъде осъдено
12
да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд сумата 4320лв.
Ответникът следва също така да бъде осъден да заплати на Плевенски
окръжен съд и съответна част от разноските , направени от бюджета на
съда,съразмерно с уважената част на иска. Общият размер на направените от
бюджета на ПлОС деловодни разноски е 1683 лв./300лв. за СМЕ , 500лв.за
основната САТЕ , 351 лв. за съдебно-психиатричната експертиза,532 лв. за
допълнителна САТЕ / с оглед на което ответникът следва да заплати разноски
в размер на 908,82лв.
Следва също така ответникът на осн. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата
да заплати адвокатско възнаграждение за един адвокат в полза на адвокат Н.
М. ПАК , гр.Плевен ул.“*** „ № 2 в размер на 8970 лв. определено на осн. чл.
7, ал. 2 т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В т.вр. следва да се посочи ,че е неоснователна претенцията за присъждане
на адвокатско възнаграждение за двама процесуални представители –
адв.Н.М. и мл. адв.И. М.а ,съгласно нормата на чл.78,ал.1 от ГПК която
предвижда заплащане от ответника на разноски в т.ч. възнаграждение за
ЕДИН АДВОКАТ , а не за двама . Няма основание ответникът в един процес
в който на ищеца е оказана безплатна правна помощ да се третира по-
неблагоприятно от ответник в процес в който е договорена платена правна
помощ на ищеца, т.е и в двата случая ответникът ще следва да заплати
адвокатско възнаграждение само за един адвокат.
Ответникът също така на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК има право на съответна
част от направените от него деловодни разноски .Техният общ размер
съгласно представеният списък по чл. 80 от ГПК е 1200лв./ 150лв. депозит за
свидетели , 800лв. депозит САТЕ, 250лв.-депозит СМЕ / . Към тази сума
следва да се прибави и юрисконсултско възнатраждение на осн. чл. 78, ал. 8
във вр. с ал. 3 от ГПК и във вр. с чл. 37 от ЗПП ,което съдът определя на осн.
Чл. 25. (1) (Предишен текст на чл. 25 – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от
15.12.2015 г., изм., бр. 74 от 2021 г. Сравнение с предишната редакция, в сила
от 1.10.2021 г.) от Наредбата за заплащане на правната помощ ,която
предвижда,че за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв. С оглед конкретната фактическа и
правна сложност на делото съдът определя юрк.възнаграждение в размер на
360лв. ,като при това не прилага възможността по чл. 25,ал.2 от същата
Наредба за увеличаване на размера му когато се касае за дела с материален
интерес над 10 000лв. По този начин общият размер на деловодните разноски
направени от ответника се явява 1560лв. Съразмерно с отхвърлената част
на иска , ответникът има право на разноски в размер на 717,60лв.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД ЗК„*** „
АД - гр.София, ЕИК-***,бул.“ *** „ № 1 да заплати на Д. Ц. Д., ЕГН-
13
********** с.*** ,Общ.К. , ул.“*** „ 3 с посочена банкова сметка BIC:***;
IBAN :*** сумата 108 000лв./ сто и осем хиляди лева /, представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие
смъртта на сина и А.М.С. ,настъпила при ПТП на 19.02.2022г. , с участието
на застраховано при ответника МПС -т.а. *** с рег.№ ***, управлявано от П.
Ц. П., което обезщетение е редуцирано поради съпричиняване от самия
А.М.С., ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 23.03.2022г. до
окончателното и изплащане , като ЗА РАЗЛИКАТА ДО
ПРЕТЕНДИРАНИТЕ 200 000 лв./двеста хиляди лева / за главния иск и за
периода от 19.02.2022г. до 23.03.2022г. за иска по чл. 86 от ЗЗД ,
ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗК„*** „ АД - гр.София ЕИК-***,бул.“ *** „ № 1 да заплати по
сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса 4320лв.,както и
деловодните разноски, направени от бюджета на съда в размер на 908,82лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38 , ал.2 от ЗА ЗК„*** „ АД - гр.София да заплати в
полза на адвокат Н. А. М. ,ЕГН-********** от ПлАК , гр.Плевен, ул.“*** „
№ 2 адвокатско възнаграждение в размер на 8970 лв. , определено на осн. чл.
7, ал. 2 т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Д. Ц. Д. от с.*** ,Общ.К. , ул.“*** „ 3 на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК
да заплати на ЗК„*** „ АД - гр.София деловодни разноски в размер на
717,60лв.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
14