Р Е
Ш Е Н
И Е
No 201
гр. Б., 07.08.2019
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански състав в публично
заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 1052 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът - “З. д. Е.” АД, гр. С. твърди,
че със зА.хователен договор
за имуществена зА.ховка “Каско на МПС” No *************/
от 02.08.2013 г. е зА.ховало
МПС марка “О.”, модел “А.” с ДК No ** **** **, със срок на действие от 07.08.2013 г. до
06.08.2014 г., при уговорено покритие “Пълно каско” на рисковете.
Твърди, че на 23.06.2014 г. в гр. Б., на кръстовище ул. “Х. Д.” и ул. “Х. А.”, е реализирано
ПТП между МПС “М.”, модел “Ц400” с ДК No ** **** **, управлявано от ответника И.Т.Д., и МПС “О.”, модел “А.” с ДК No **
**** **, управлявано от В. Г. Г.. Сочи, че за настъпилото ПТП е съставен
Констативен протокол за ПТП No 94/23.06.2014 г. на ОД на МВР РПУ-Б., видно от
който ответникът като водач на МПС “М. Ц400”, нарушавайки правилата на ЗДвП, отнема предимството и
реализира ПТП с движещо се направо в своята пътна лента МПС “О. А.”, като му
нанася имуществено щети. Излага, че вредите са причинени при съвина на двамата водачи, която ищецът отчита 50/50.
Поддържа, че към датата на ПТП отговорността на виновния водач не е била зА.хована със сключена
задължителна зА.ховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Твърди, че във връзка с
настъпилите вреди на зА.хования
автомобил при ищеца е заведена претенция по щета No **********/26.06.2014
г., като щетата по МПС “О. А.” с ДК No ** **** **е определена като тотална, съгласно чл. 16,
ал. 1, т. 1 от ОУ. По заведената щета е определено обезщетение в размер на
10 098.91 лв., като след приспадане на 184.09 лв. с извършена редукция от
експерт и след приспадане на запазените части в размер на 2 000 лв. е изплатено
обезщетение в размер на 7 914.82 лв. в полза на собственика – “Е. А.” ЕООД. Ищецът
твърди, че с плащане на зА.хователното
обезщетение е встъпило в правата на увреденото от процесното ПТП лице, предвид
което и при отчитането на наличие на съвина, то “ЗД Е.”
АД е предявило своята претенция към причинителя на вредата – И.Т.Д., в размер
на 3 967.41 лв., представляващо половината от изплатеното обезщетение, с
включени 10 лв. обичайни разноски по определянето му. Въпреки изпратена му
покана, получена на 09.03.2015 г., ответникът не е изпълнил задължението си.
Моли съда да постанови решение, с което признае за установено, че ответникът му
дължи сумата от 3 967.41 лв., представляваща половината от изплатеното зА.хователно обезщетение, както и
сумата от 1 161.49 лв., представляваща лихва за забавно плащане върху
главницата за периода от 17.03.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът- И.Т.Д. *** в срока по чл.
131 от ГПК не е депозирал писмен отговор и не е взел становище по иска
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 191/2018
г. по описа на РС- Б., по заявление на ищеца от 02.02.2018 г., подадено по поща
с клеймо от 01.02.2018 г., съдът е издал заповед No 635/02.02.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника И.Т.Д.. С разпореждането за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на
заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото сумата-главница в
размер на 3967.41 лв., представляваща задължение по щета No **********
за платено зА.хователно
обезщетение за причинени вреди при ПТП на 23.06.2014 г., както да заплати и
сумата от 1161.49 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 17.03.2015
г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2018
г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до
окончателното изплащане на вземането, както да заплати и сумата от 104.35 лв.
за направени разноски за платена държавна такса, и сумата от 50.00 лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед връчване на заповедта за
изпълнение на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на ищеца възможността в едномесечен срок от
съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на
вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Видно и от заверено копие на ЗА.хователна полица “Каско на МПС” No *************/ от 02.08.2013 г. и Общи условия към нея,
между “З. д. Е.” АД и “Е. А.” ЕАД – собственик, лизингополучател
“П. т.” ЕАД, е сключен
договор за зА.ховка “Каско”, при уговорено покритие “Пълно каско”, по силата на който при ищцовото
дружество е зА.хован лек
автомобил марка “О.”, модел “А.” с ДК No ********, със срок на действие от 07.08.2013 г. до
06.08.2014 г.
Представено е заверено копие на
свидетелство за регистрация на МПС за лек автомобил лек автомобил марка “О.”, модел “А.” с ДК No ********,
видно от което собственик на същото е “Е. А.” ЕАД. Видно и от Удостоверение от МВР, ПП КАТ СДВР от
19.01.2015 г., посоченото МПС е било собственост на “Е. А.” ЕАД за периода
от 12.05.2009 г. до 19.01.2015 г.
От заверено копие на Констативен
протокол No 94/23.06.2014 г. относно посетено ПТП на дежурен по КАТ на РУП- Б.
при ОД на МВР - С. се установява, че на 23.06.2014 г. в 00.05 часа в гр. Б., на
кръстовище ул. “Х. Д.” и ул. “Х. А.”, е настъпило ПТП с участници МПС “О.”, модел “А.” с ДК No **
**** **, собственост на “П. т.”, управлявано от В. Г. Г., МПС “М.”, модел “Ц400” с ДК No **
**** **, собственост на Н. Д. Б. и управлявано от И.Т.Д., и МПС “Ауди”, модел “А4” с ДК No **
**** **, собственост на И. Ц. И., което е било паркирано. Като обстоятелства и причини
за произшествието е посочено, че участник No 1 - МПС “О.”,
модел “А.” с ДК No ** **** ** се движи в гр. Б. по
ул. “Х. А.” и на кръстовище с ул. “Х. Д.”, като предприема завой на ляво отнема
предимство и реализира ПТП с движещият се направо участник No 2 - МПС “М.”,
модел “Ц400” с ДК No ** **** **, който в следствие на
удара се удря в участник No 3, който е паркирал на тротоара. Съгласно
отразеното в констативния протокол, водачът на участник No 2 – ответникът И.Т.Д. не притежава свидетелство за
управление на МПС.
Видно от заверено копие на свидетелство
за управление на МПС на В. Г. Г., издадено на 16.05.2011 г., последният е
правоспособен водач на МПС за категории
В и М.
По искане от 02.07.2014 г. на управителя
на дружеството-лизингополучател на зА.хования автомобил “О.”, модел “А.” с ДК No **
**** ** за завеждане на претенция по зА.ховка “Каско на МПС”, “Гражданска
отговорност на автомобилистите” и “ЗА.ховка на МПС срещу ПТП,
посетено на място от органите на полицията”, е образувана щета под No **********
за настъпилото на 23.06.2014 г. зА.хователно събитие. Видно от приложената декларация от В. Г.
Г. към искането, в него като увреждания по автомобила е посочено “силно
деформирана предна част”, като са описани причините и обстоятелствата за
възникване на събитието, идентични с описанието им в Констативния протокол. Със
същата декларация е декларирано, че не е получено обезщетение от виновното лице
и няма сключена друга зА.ховка
“Каско” за това МПС в друга зА.хователна компания.
Съгласно Калкулация-ремонт по щета No ********** от 09.09.2014 г.,
разходите за ремонта на лекия автомобил “О.”, модел “А.” с ДК No **
**** ** възлизат на 10 803.45 лв. без ДДС, или разходите за ремонт с ДДС
са на стойност 12 964.14 лв.
С Уведомление от 08.01.2015 г. от “З.
д. Е.” до собственика на зА.хования
автомобил - “Е. А.” ЕАД, последният е уведомен, че заведената от него
претенция от 26.06.2014 г. за лек
автомобил “О. А.” с ДК No ******** ще бъде приключена като тотална щета по
смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ОУ към зА.хователния договор, като възстановяването на МПС-то с
части, закупени от оторизиран вносител за марката, е икономически неизгодно.
Посочено е, че разходите по възстановяване на автомобила надхвърлят 70% от
действителната стойност, която възлиза на 10 098.91 лв. Отбелязано е, че
запазените части от автомобила са оценени на 2000.00 лв. и остават на
разположение на собственика, както и че ще му бъде изплатено сума в размер на
7914.82 лв.
Видно от Доклада по щета No **********,
за настъпилото зА.хователно
събитие е предвидено да се изплати по зА.ховка “Каско на МПС”, полица No *************/
от 02.08.2013 г. на ЗД “Е.” АД обезщетение на “Е. А.” ЕАД в размер на
сумата от 7914.82 лв. – след приспадане на стойността на запазените части в
размер на 2000.00 лв. от изчисленото обезщетение в размер на 9914.82 лв. В
доклада е посочено, че зА.хователната
стойността на пострадалия автомобил към датата на събитието е 11300.00 лв. Вписано
е, че няма основания за предявяване на регресен иск.
От заверено копие на Детайлна
информация за транзакции от УниКредит Булбанк се
установява, че на 19.02.2015 г. е преведена сумата от 7914.82 лв. на “Е. А.” ЕАД като
плащане по щета **********.
С регресна покана рег. No 027-43/10/05.03.2015 г. ищцовото дружество е
поканило ответника да му заплати изплатеното от него зА.хователно обезщетение в размер на 3967.41 лв. в 7-мо дневен
срок от получаване на поканата, като същата е получена на 03.05.2015 г., видно
от известието за доставянето й.
По делото е изслушано и прието
заключението на вещото лице В.Т.П. по назначената съдебно-автотехническа и
оценителна експертиза относно механизма на настъпване на ПТП, стойността на
щетите по увредения лек автомобил, обезщетението за тях, и др. В заключението си
вещото лице е възпроизвело описанието на механизма на ПТП от Констативния
протокол за ПТП No 94 от 23.06.2014 г., но е
посочило, че на 23.06.2014 г., около 0.05 часа в гр. Б. на кръстовището ул. “Х. Д.” и ул. “Х. А.”, е станало
ПТП, при което лекият автомобил марка “М.”, модел “Ц400” с ДК No ********, собственост на Н. Д. Б. и управлявано от И.Т.Д.,
без свидетелство за управление, е блъснал лекия автомобил марка “О.”, модел “А.” с ДК No ********,
собственост на “П. т.”, управлявано от В. Г. Г., който е предприел завой на
ляво, като ударът е реализиран в предните части на двата автомобила. Лекият
автомобил марка “М.”, модел “Ц400” с ДК No ** **** ** се е движел направо. Посочено е, че в
резултата на ПТП-то автомобилите са получили повреди и големи деформации.
Съгласно заключението, от техническа гледна точка съществува
причинно-следствена връзка между установения механизъм на ПТП и вредите, които
са нанесени на лекия автомобил “О. А.” с ДК No ********. От същото заключение се установява, че пазарната
стойност на лекия автомобил “О. А.” с ДК No ******** към датата на ПТП-то, е в размер на сумата от
11304.00 лв. В обясненията си, дадени при изслушване на заключението в съдебно
заседание, вещото лице заявява, че виновен за настъпване на процесното
ПТП е участник No 1 - водачът на лекия автомобил “О. А.” с ДК No ********,
който е предприел завой на ляво в нарушение на правилата за движение, като
поведението на участник No 2 - лек
автомобил “М. Ц400” с ДК No ********, управляван от ответника, не е довело до
причиняване на ПТП-то.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 422 от ГПК във вр. чл.
213, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим като действащ към датата на настъпване на зА.хователното събитие - регресен
иск на платилия обезщетение зА.ховател
срещу причинителя на вредата.
Съгласно чл. 213 от КЗ /отм./ с плащането на зА.хователното обезщетение зА.хователят встъпва в правата на
зА.хования по договор за
имуществено зА.ховане срещу
причинителя на вредата. Възникването на регресното
право на зА.хователя срещу
отговорния за деликта се обуславя от следните
обстоятелства: наличието на валиден договор за имуществено зА.ховане с увредения, настъпило зА.хователно събитие в рамките на покритите рискове, извършено
от ответника неправомерно деяние, в резултат на което са причинени вредите, а
именно причинна връзка между поведението на ответника и претърпените вреди от зА.хованото лице, и извършено
плащане на зА.хователно
обезщетение от страна на ищеца- зА.ховател на пострадалото (зА.хованото) лице.
От събраните доказателства се установява, че ищецът и
собственикът на увредения автомобил са имали сключен договор за зА.ховка “Каско
на МПС”, като в срока на действие на договора и в рамките на покритите от зА.ховката рискове, зА.хованият автомобил е бил
увреден вследствие на ПТП, настъпило на 23.06.2014 г., в което е участвал и
ответникът, като водач на участник No 2 - лек
автомобил “М. Ц400” с ДК No ********. Установено е, че зА.хователят е изплатил на зА.хования причинените от зА.хователното събитие вреди в размер на 7914.82 лв., определени при условията на тотална щета, както
и че зА.хователят е
изпратил регресна покана на ответника за заплащане на
сумата от 3967.41 лв., получена от последния на 09.03.2015 г.
С плащането на зА.хователното обезщетение зА.хователят встъпва в правата на зА.хования срещу причинителя на вредата. В процесния казус не
се спори относно факта, че ищецът е изплатил обезщетение в размер на исковата
сума на зА.хованото лице,
претърпяло имуществени вреди от ПТП, настъпило с участие на ответника.
Съдът приема, обаче, че по делото не се установи наличието
на причинна връзка между поведението на ответника и претърпените вреди от зА.хованото лице. Напротив, от
събраните по делото доказателства - констативен протокол за ПТП No 94 от 23.04.2014
г. и заключението на вещото лице по приетата съдебно-автотехническа експертиза
се установява, че вината за настъпване на процесното пътнотранспортно
произшествие е на водача на увредения лек автомобил – участник No 1, който като предприел маневра завой на ляво, е
отнел предимството и е реализирал ПТП с движещия се направо лек автомобил,
управляван от ответника – участник No 2.
Следователно в случая вредите по зА.хования при ищеца лек автомобил не са причинени в резултат
на извършено от ответника неправомерно деяние, a на такова на водача на зА.хования лек автомобил, поради което и липсва основание за
ангажиране на регресната отговорност на ответника за
изплатеното от ищцовото дружество зА.хователно обезщетение по имуществената зА.ховка “Каско на МПС” на основание
чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./. Следва да се посочи, че управлението на МПС без
свидетелство за управление не е част от фактическия състав на претендираната
регресна отговорност по имущественото зА.ховане, като предвидената в закона суброгация
в правата на увреденото лице е само срещу причинителя на вредата.
Предвид изложеното предявеният
иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК във вр. чл. 213, ал. 1 от КЗ
/отм./ се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
По иска с правна
квалификация чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от ЗЗД.
При неоснователност на главното вземане,
неоснователен се явява искът и по отношение на акцесорното
вземане за обезщетение за забавено плащане на главното вземане.
Въпреки изхода на спора съдът не се
произнася по въпроса за разноските, поради липса на направено от ответника
искане за това.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “З. д. Е.”АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-гр.С., район И., бул. „Х. К.” No **, срещу И.Т.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, искове
с правна квалификация чл. 422 от ГПК във вр. чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на И.Т.Д.
съществуването на вземания на “З. д. Е.” АД към него, както следва: за
сумата-главница от 3 967.41 лв. /три
хиляди деветстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и една стотинка/, представляваща
половината от изплатено зА.хователно
обезщетение на увредено лице по щета No **********/26.06.2014
г. по договор за зА.ховка “Каско на МПС” No *************//02.08.2013
г. за причинени щети при ПТП от 23.06.2014 г. с разноските за определянето му,
и за сумата от 1 161.49 лв.
/хиляда сто шестдесет и един лева и четиридесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 17.03.2015 г. до 31.01.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2018 г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/ до
окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед No 635/02.02.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 635/2018 г. по описа на РС-Б., като
неоснователни.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :