№ 365
гр. Плевен, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и трети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500504 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство, пред Окръжен съд – гр. Плевен, е
образувано на основание подадена въззивна жалба от адвокат М.М., в
качеството си на процесуален представител на „Фильо Мишев“ ЕООД с ***,
представлявано от управителя Ф.И.М., срещу Решение № 101/11.05.2022г.
постановено по гр. д. № 60/2022г. по описа на Районен съд-Левски.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно
и незаконосъобразно. С въззиваната жалба се възразява срещу
действителността на сключения трудов договор. Твърди се, че същият бил
сключен фиктивно между страните. Сочи се, че последните се разбрали
работникът да бъде осигуряван временно от работодателя, както и да му бъде
заплащана сумата от 100 лв. месечно, които разходи впоследствие работникът
щял да възстанови. Изтъква се, че работникът не се явявал на работа и не е
изпълнявал трудовите си задължения. Излага се твърдение, че служителят
никога не бил полагал подпис под какъвто и да било документ, включително
и на трудовия си договор. Заявява, че регистрацията на трудовото
правоотношение в ТД на НАП не обуславяло извод за наличие на валидно
трудово правоотношение, тъй като последното не представлявало елемент от
1
фактически състав за възникването му. Позовава се също така на събраните в
хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства от които можело
да се направи заключение, че работникът не е полагал труд в предприятието
на въззивника.
С оглед гореизложеното се иска въззивният съд да отмени
първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск.
С жалбата не се правят искания за събиране на доказателства.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. М., която
поддържа въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде
отменено, и предявената от ищеца искова претенция да бъде отхвърлена. На
основание чл. 78, ал.5 ГПК прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение на въззиваемата страна.
Въззиваемата страна Д.Д., чрез пълномощника си адв. К.А., изразява
становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на районния
съд правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Сочи се, че
недействителността, като правоизключващо възражение в трудовото право
можело да се релевира само и единствено в отделно исково производство,
поради което и възражението в този смисъл било неоснователно. Изтъква се
обстоятелството, че от събраните по делото доказателства може да бъде
направен извод за явяването на работника на работното му място. Възразява
се относно направения във въззивната жалба анализ на показанията на свид.
Д.а, като се посочва, че същите съдържали съждения а не лични възприятия.
С оглед изложеното се иска първоинстанционното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание въззиваемият не се явява, представлява се от
процесуалния си представител адв. А., който поддържа отговора на въззивна
жалба, като моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Представя списък с разноски за осъщественото
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
2
обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното Решение № 101/11.05.2022г. постановено по гр. д. №
60/2022г. по описа на Районен съд-Левски, въз основа на събраните по делото
доказателства съдът осъдил „ФИЛЬО МИШЕВ“ ЕООД със седалище и адрес
на управление ***, вписано в ТРРЮЛНЦ, воден от АВ с ***, представлявано
от Ф.И.М. да заплати на Д. Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Велико Търново, *** сумата от 6876,65 лв., представляваща общ сбор от
дължимите се и неизплатени трудови възнаграждения от „Фильо Мишев“
ЕООД на Д. Д. Д. за периода от м. ноември 2018 г. до месец април 2021 г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата от 6876,65 лв. до
окончателното й изплащане, като за разликата над сумата от 6876,65 лв. до
предявения иск в размер на 9276,65 лв. отхвърлил предявения иск като
неоснователен.
Осъдил на основание чл. 78 ал.1 от ГПК „ФИЛЬО МИШЕВ“ ЕООД, с
***, да заплати на Д. Д. Д. с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на
518 лв.
Осъдил „ФИЛЬО МИШЕВ“ ЕООД, ***, да заплати държавна такса в
размер на 275,07 лв.
Осъдил „ФИЛЬО МИШЕВ“ ЕООД, ***, да заплати по сметка на РС
Левски деловодни разноски в размер на 300 лв.
В мотивите на решението си първоинстанционният съд, въз основа на
събраните по делото доказателства, по иска с правно основание чл. 245, ал.2,
КТ приел за установено, че ищецът, по силата на сключен трудов договор №
002/14.11.2017 г. е, заемал длъжността „управител транспорт“, в търговското
дружество „Фильо Мишев“ ЕООД. В заповедта било уговорено, че
работникът ще полага труд на четири часов работен ден, както и основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 400 лв., върху което се
начислява допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж в размер
на 0.60% за всяка година прослужена година. Изплащането на трудовото
възнаграждение се осъществявало до 25-то число на следващият месец. От
трудовият договор се установява, че на 15.11.2017г. въззиваемият е постъпил
на работа. Съгласно заповед № 006/05.05.2021г. трудовото правоотношение е
3
прекратено по взаимно съгласие, считано от 01.05.2021г. на основание чл.
325, ал.1,т.1 от КТ.
От събраните в хода на съдебното дирене свидетелски показания на Е.П.
Д.а - съпруга на управителя на ответното дружество се установява, че е
нареждала работната заплата по банковата сметка на ищеца, както и че
дружеството ответник е внасяло осигурителните вноски на ищеца по
сключения трудов договор.
От представената в хода на съдебното дирене справка за актуално
състояние на трудовите договори към 15.11.2021 г. на Д. Д. Д., се установява,
че в периода от 14.11.2017 г. до 01.05.2021 г. в НАП е регистриран трудов
договор сключен между Д. Д. Д. и „Фильо Мишев“ ЕООД, ***, като Д. е бил
на назначен на длъжността „управител транспорт“. Съдът приел, че
представената справка за актуално състояние на трудовите договори от НАП
е в пълно съответствие и с представения по делото трудов договор сключен
между страните.
От представените по делото справки за осигурителния доход за
социално осигуряване по данни от декларации, подавани от работодателя, се
установява, че ежемесечно през процесния период Д. Д. Д. е осигуряван от
ответното дружество за всички работни дни от съответния месец, с посочено
дневно работно време от 4 часа. От справките били посочени и отработените
часове, които били съответни на броя отработени дни, умножено по 4 часа на
ден. В този смисъл и първоинстанционният съд приел, че работодателят е
декларирал отработените от ищеца дни и часове пред компетентните
институции, поради което приел, че ищецът е изпълнил задължението си,
произтичащо от сключения между страните трудов договор.
От представеното по делото банково удостоверение се установява, че
през периода от 20.08.2018 г. до 15.04.2021 г. по банковата сметка на
въззиваемия Д. в „УниКредит Булбанк“ АД периодично са постъпвали
различни суми, преведени от Е.П. Д.а с посочено основание за превода
„заплата“, като само за два от направените преводи – на 20.08.2018 г. и
26.08.2019 г. е посочено основание „захранване на сметка“.
От заключението на вещото лице се установява, че ищецът е бил
осигуряван за длъжността „управител транспорт“, както и че за тази длъжност
минималния осигурителен доход е 845 лв., но тъй като договора е сключен за
4
4 часа вещото лице е изчислило евентуално дължимите му се суми за 4 часов
работен ден, като при изчисленията са приспаднати осигуровките и ДОД
дължими от ищеца. Видно от заключението на вещото лице, е че
действително на ищеца не са изплатени всички дължими му се суми за
трудово възнаграждение съобразно сключения между страните трудов
договор, като същите за процесния период възлизат общо в размер на 6876,65
лв.
Въззивният съд възприема изцяло мотивите в обжалваното решение, в
този смисъл настоящата съдебна инстанция трябва да се произнесе само по
релевираните във въззивната жалба оплаквания, като в останалата част
препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272
ГПК.
По отношение на релевираното от въззивника възражение за
недействителност на трудовото правоотношение, настоящият състав намира
следното. На първо място следва да се посочи, че същото е допустимо,
доколкото в Решение №1129/23.5.1995 г. по гр.д.№1214/1994 г. на ВС, ІІІ г.о.,
е прието, че “Обявяването на недействителността на трудовите договори се
извършва от съдилищата по реда на членове 357 - 363 от Кодекса на труда .
То може да стане както в самостоятелен исков трудов спор, инцидентно в
рамките на висящ исков процес, включително и чрез възражение в трудов
спор за незаконно уволнение, за трудово възнаграждение, трудово
обезщетение…“
Настоящият състав намира, че по делото не са събрани никакви
доказателства, от който да бъде направен извод, че трудовият договор,
сключен между страните е недействителен. Твърденията, на въззивника се
оборват от представените по делото писмени доказателства, а именно от
представената справка за актуално състояние на трудовите договори към
15.11.2021 г. на въззиваемия Д.Д., се установява, че работодателят „Фильо
Мишев“ ЕООД е регистрирал трудовия договор с ищеца в масивите на НАП,
както и че ежемесечно през процесния период служителят Д.Д. е осигуряван
от ответното дружество за всички работни дни от съответния месец. От
представеното по делото банково удостоверение се установява, че през
периода от 20.08.2018 г. до 15.04.2021 г. по банковата сметка на въззиваемия
Д. в „УниКредит Булбанк“ АД периодично са постъпвали различни суми,
5
превеждани от Е.П. Д.а /съпруга на управителя на ответното дружество/ с
посочено основание за превода „заплата“.
Действията на въззивника по регистриране на сключения трудов
договор с ищеца в Агенцията по приходите и заплащане на осигуровките по
него, както и ежемесечното нареждане по банковата му сметка на трудовото
му възнаграждение, са основание настоящата инстанция да приеме, че
направеното възражение за недействителност на трудовото правоотношение е
неоснователно и недоказано.
По отношение на направеното възражение от въззивника, че за
претендирания период, в който на ищеца не е била изплащано трудовото
възнаграждение, последният не се е явявал на работното си място, настоящата
инстанция намира следното. Неявяването на работа от работника или
служителя, съгласно разпоредбите на чл. 187, ал.1, т.1 КТ представлява
нарушение на трудовата дисциплина, в резултат на което на основание чл.
190, ал.1, т.2 КТ на работника може да бъде ангажирана дисциплинарна
отговорност. В този смисъл и не може да бъде възприето становището на
въззивника, че с оглед неявяването на служителя на работното си място не му
се дължи изплащане на трудовото му възнаграждение.
Ето защо, преценявайки данните по делото, Окръжен съд Плевен
приема, че за периода от м. ноември 2018 г. до месец април 2021 г.
работодателят не е изплащал дължимото на служителя трудово
възнаграждение, в общ размер на 6876,65 лв., поради което и претенцията до
този размер се явява доказана по основание и размер както правилно е приел
и първоинстанционният съд.
По изложените съображения въззивният съд счита, че решението на
районния съд е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на
материалния закон и процесуалните превила и следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските.
Предвид направеното възражение за прекомерност от въззивната страна,
настоящият съдебен състав счита последното за неоснователно поради
следните съображения.
По делото са представени доказателства, от които е видно, че
заплатеният адвокатски хонорар от въззиваемия Д.Д. възлиза в размер на 650
6
лв. При направено искане по чл.78, ал.5 ГПК от въззивната страна, съдът
трябва да вземе предвид всички обстоятелствата, от значение за преценката
за фактическа и правна сложност на делото, като броя на предявените искове,
извършените от страните процесуални действия в хода на процеса, правната
сложност на казуса и доколко по него има установена задължителна съдебна
практика, на колко инстанции е гледано делото и дали във следващите
инстанции са събирани нови доказателства и др. В настоящия случай се
установява, че е бил предявен иск за неизплатено трудово възнаграждение.
Производството е приключило в едно съдебно заседание, с явяване на
процесуалния представител на въззиваемата страна. По делото не са събирани
нови доказателства и не са установявани нови обстоятелства.
Настоящият съдебен състав, като съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси, счита че делото не се характеризира с
относително висока правна сложност.
Като взе предвид, че по предявения иск материалният интерес за
въззивната инстанция възлиза в размер на 6876,65 лв., а минималният размер
на адвокатското възнаграждение, изчислен съгласно чл.7, ал.2, т.3 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
защита по предявения иск възлиза в размер на 673,83 лева (580 + 173,83
(1876,65 х 5%) = 673.83 лв.). В този смисъл и заплатеният адвокатски хонорар
по настоящото въззивно производство в размер на 650 лв. се явява под
нормативно изискуемия минимум, поради което и същият не следва да се
счита за прекомерен.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав не намира основания
да ревизира заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция.
С оглед изхода на делото по депозираната въззивна жалба и поради
това, че последната е оставена без уважение, на въззиваемата страна Д.Д.,
следва да бъдат присъдени, направените разноски във въззивната инстанция
за адвокатско възнаграждение, в размер на 650лв., на основание чл. 273 вр. чл.
78, ал.3 и чл. 80 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 272 вр. чл. 271, ал.1,
пр.1 ГПК, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Решение № 101/11.05.2022г. постановено по гр. д. № 60/2022г. по описа на
Районен съд-Левски.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК „ФИЛЬО
МИШЕВ“ ЕООД, *** представлявано от Ф.И.М., със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Д. Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Велико Търново, ***, направените деловодни разноски във
въззивната инстанция в размер на 650 лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.3 ГПК, подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8