Решение по дело №1750/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

2. Образувано е по искова молба с правно основание чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявена от С. Е. В., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], срещу Национална агенция за приходите (НАП) [населено място]. Ищецът иска ответника да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 10000 лв., ведно със законната лихва считано от 12.03.2024 г. – датата на причиняване на вредите (издаването на Ревизионен доклад № Р-16001623005617-091-001/12.03.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди за периода от 12.03.2024 г. – датата на издаване на РД, до 08.08.2024 г. – датата на завеждане на исковата молба, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на отмяна по административен ред на Ревизионен акт (РА) № Р-16001623005617-091-001/05.04.2024 г., издаден от С. П. на длъжност началник сектор – възложил ревизията и М. Г. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив.

Подробни съображения в тази насока са изложени както в исковата молба, с която е сезиран съда, така и в депозираната по делото писмена защита. Претендира се сторените в производството разноски съобразно представен списък на разноските.

3. Ответникът – Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител, оспорва исковите претенции по основание и размер като съображения в тази насока се излагат в отговор на искова молба вх. № 19670/27.11.2024 г. по описа на съда, и в писмена защита приложена по делото. Иска се същите да бъде отхвърлен изцяло. Претендира се съответното юрисконсултско възнаграждение.

4. Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение за недоказаност на исковете.

ІI. За допустимостта:

5. Така предявените искове се явяват процесуално допустими за разглеждане. Този въпрос е разрешен с Определение № 11794 от 04.11.2024 г. постановено по административно дело № 9563 по описа за 2024 г. на Върховния административен съд.

ІII. За фактите:

6. По делото няма спор от фактическа страна.

7. Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001623005617-020-001/21.09.2023 г. (изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001623005617-020-002/20.12.2023 г.), е сложено начало на ревизията на ищеца с обхват различни видове данъчни и осигурителни задължения в периода 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г.

В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад (РД) № Р-16001623005617-092-001/12.03.2024 г. Впоследствие е издаден и процесният РА № Р-16001623005617-091-001/05.04.2024 г., с който на ищеца са установени задължения за данъци и осигурителни вноски в общ размер на 442132,05 лв. ведно със законните лихви в размер на 145687,06 лв.

Този резултат е обжалван от В., като с Решение № 249/11.06.2024 г., Директорът на Дирекция „ОДОП” [населено място] при ЦУ на НАП е отменил РА № Р-16001623005617-091-001/05.04.2024 г. и на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК е върнал преписката на органа по приходите, издал заповедта за възлагане, за издаване на нов ревизионен акт по ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО и ЗЗО.

Повторното ревизионно производство е спряно със Заповед № Р-16001624002832-023-001/24.10.2024 г. (л. 192 по делото), считано от 24.10.2024 г. до приключване на досъдебно производство от 16.06.2024 г.

8. С. исковата молба са представени освен цитираните по-горе документи и: Трудов договор № 033/17.01.2022 г. сключен между „Имобила Сървис Груп" ЕООД и ищеца, ведно със справка по чл. 62 от КТ; Допълнително споразумение към трудов договор № 062/15.01.2020 г. сключен от ищеца с работодател „ВП Трейд 2020" ЕООД; 3 броя протоколи от клинични прегледи на МЦ „МЕДДИТА" АСИМП ООД, д-р Д. Б. от 14.06.2024 г., от 19.06.2024 г. и от 31.07.2024 г., две рецепти, мед. изследвания и ФБ; Заповед № 027/30.11.2023 г. за прекратяване на Трудов договор № 033/17.01.2022 г. с работодателя „Имобила Сървис Груп" ЕООД.

В хода на съдебното производство са представени издадени на ищеца Ревизионен доклад № Р-16001624002389-092-001/04.11.2024 г. и Ревизионен акт № Р-16001624002389-091-001/29.11.2024 г., обективиращи резултати от второ ревизионно производство осъществявано по отношение на ищеца с обхват Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода 01.01.2022 г. до 31.12.2023 г. с който на В. са установени 0.00 лв.

9. Като свидетели по делото е разпитани

9.1. А. Е. Д., който заявява, че познава С. В. повече от 20 години. Заедно завършили гимназия в Пазарджик. Знае за извършена ревизия на С. започнала в края на 2023 г., началото на 2024 г. Не знае какви са били констатациите от ревизията, но в последствие разбрал, че той не е извършвал данъчни престъпления. По принцип със С. се виждали много често, няколко пъти месечно. В периода, в който му правили ревизията той видимо бил много притеснен психически и в последствие се разболя. Той се разболял тази година на пролет. Заболяването му се изразявало в проблеми с чревния тракт, с дебелото черво. Впоследствие се наложило да спазва някаква диета и имал доста посещения при лекар. Това продължило може би половин година. Точна сума на задълженията, които данъчните му установили, не може да каже, но знае, че сумата била голяма, над сто хиляди лева. С. е споделял с него, че имал семейни проблеми във връзка с ревизията. Не може да кажа дали е бил уволнен от дружество, в което е бил назначен на трудов договор. В. имал две деца. Второто му дете се родило преди няколко месеца, но не може да каже точно. Преди това здравословното му състояние било доста добро. След този стрес С. отслабнал 10 кг. Не знае нищо за професионалното му развитие.

9.2. М. Х. К., която заявява, че познава С. от 2019 г. Рядко се виждали с него. Знае, че му е извършвана ревизия от края на 2023 г. От началото на ревизията до началото на август 2024 г. са се виждали два пъти. Той бил доста разтревожен, когато го видяла. Видимо бил отслабнал. Виждало се, че имало нещо, което го тормози и не се чувствал добре. Накратко споделил, че имал проблеми с ревизията от НАП и в последствие това се отразило на здравословното му състояние. Трябвало да ходи на прегледи, да пие лекарства. Свидетелката работила в „Д. импорт експорт“ от скоро, от октомври месец. Преди това работила във „ВП Трейд 2020“ ЕООД. От 2019 г. като офис мениджър до октомври месец тази година работила във „ВП Трейд 2020“ ЕООД. До 2021 г. със С. били в тази фирма „ВП Трейд 2020“ ЕООД. След това управителят на тази фирма, Б. П. го преназначил в една друга негова фирма, като в последствие управителят се опасявал, че след като са започнали тези проверки от НАП на С., ще започнат проверки от НАП във фирмата, в която той бил преназначен. Съответно, за да няма такива проверки, въпреки че управителят бил доволен от работата, която извършвал С., решил да го уволни. Мисля, че бил уволнен към края на 2023 г., но не е сигурна. Знае, че С. бил на трудов договор в другата фирма на управителя. Опасенията на управителя, че ще започнат проверки на фирмата, в която работел С., Б. П. коментирал пред свидетелката и още няколко други колеги, които били в офиса. Офисът на другата фирма на управителя, в която бил преназначен С. се намирал на едно и също място.

ІV. За правото:

10. Съгласно чл. 203 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

12. За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт (отменен по съответния ред), действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат.

При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

13. Очевидно към настоящия момент ревизионното производство по установяване на задължения по ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО и ЗЗО на ищеца за периода 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. все още не е приключило с издаването на окончателен административен акт.

Според чл. 155, ал. 4 от ДОПК ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на: 1. непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването, или 2. допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването.

Отмяната на РА по реда на чл. 155 ДОПК и връщане на преписката на ревизиращите органи за продължаване на ревизионното производството, квалифицира същото като висящо, т.е. неприключило производство. Административното производство, в случая ревизионното, приключва с акт, който преклудира възможността на административния орган да бъде страна в това производство и елиминира възможността с последващо волеизявление да бъде пререшаван предмета на това производство. Процесният РА не е от тази категория актове, именно защото е налице възможността той да бъде отменен и ревизионното производството продължено, т.е. да бъде съхранена неговата висящност. Следователно този акт не е окончателното волеизявление на ревизиращия орган, с който той се произнася по административния въпрос предмет на производството. По тази причина процесният РА не може да бъде определен като юридически факт пряка и непосредствена последица от който да са твърдените от жалбоподателя вреди.

Казано с други думи, ако този факт не би бил проявен и ревизионното производство завърши със заключение за липса на задължения на ревизираното лице към бюджета, то очевидно не би могло да се приеме, че това ревизирано лице е претърпяло някакви неимуществени вреди по отношение на развилото се спрямо него ревизионно производство. Междинният РА, който е отменен в производството по административното обжалване, не може да бъде квалифициран като правопораждащ неимуществени вреди факт по смисъла на ЗОДОВ. Несъмнено е, че всяко ревизионно производство, целта на което е да се установят неразчетени към бюджета задължения на ревизираното лице, по правило предизвиква неблагоприятни психични и емоционални състояния по отношение на съответния данъчен субект. Само по себе си обаче, това не е основания по смисъла на ЗДОВО да се присъди обезщетение. Такова основание е постановяването на краен в административното производство акт, с който в тежест на лицето действително се установяват такива задължения и разбира се след като този акт бъде отменен (окончателно) като незаконосъобразен по съответния ред. Едва тогава този акт може да бъде релевиран като годно правно основание по смисъл на ЗОДОВ за присъждане на обезщетение при установяване на действително претърпени вреди.

Поради тази причина междинният акт, който няма характеристиката на окончателен акт, доколкото не разрешава административния въпрос предмет на административното производство, не може да бъде приет (или квалифициран) като елемент от фактическия състав възведен в ЗОДОВ, с проявлението на който се поражда правото на обезщетение за претърпени вреди.

Изложеното до тук налага извод за неоснователност на исковете, с които е сезиран съда. Те ще следва да бъдат отхвърлени.

V. За разноските:

14. При посочения изход на спора, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, на Национална агенция за приходите, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 360 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Така мотивиран, Пловдивският Административен съд, ХVІІ състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Е. В., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], искове, Национална агенция за приходите [населено място] да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер на 10000 лв., ведно със законната лихва считано от 12.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди за периода от 12.03.2024 г. – датата на издаване на РД, до 08.08.2024 г. – датата на завеждане на исковата молба, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на отмяна по административен ред на Ревизионен акт № Р-16001623005617-091-001/05.04.2024 г., издаден от С. П. на длъжност началник сектор – възложил ревизията и М. Г. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив.

ОСЪЖДА С. Е. В., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], да заплати на Национална агенция за приходите, София сумата от 360 лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.