МОТИВИ
по
н.ч.х.д. №1389/2014 г. по описа на ВрРС, НО, 1-ви с-в.
Производството е образувано
по тъжби от А.Т.А. и Т.Г.Т.,*** /обединени с разпореждане от 30.10.2014 г. под н.ч.х.д. №1389/2014 г.
на ВрРС/, срещу Б.П.Б.,***, с които срещу подсъдимия се повдигат обвинения за
извършени по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.147, ал.1 НК
престъпления, а именно за това, на 13.09.2014 г., около 02:00 часа, в гр. в.,
ж.к. Дъбника, пред бл.19, чрез вписването в АУАН с бланков №521014/13.09.2014
г. на думите „Според мен служителите на реда са употребили голямо количество
алкохол и не са адекватни за вземането на реални решения”, публично да е
разгласил позорни обстоятелства за тъжителя А.Т.А. в качеството му на
длъжностно лице, както и за това, на 13.09.2014 г., около 02:00 часа, в гр. в.,
ж.к. Дъбника, пред бл.19, чрез вписването в АУАН с бланков №521307/13.09.2014
г. на думите „Според мен служителите на реда беха употребили голямо количество
алкохол и се гавриха с мен и ми нанесоха множество травми”, публично да е
разгласил позорни обстоятелства за тъжителя Т.Г.Т. в качеството му на
длъжностно лице.
В хода на производството,
преди даване ход на съдебното следствие, тъжителите А.Т.А. и Т.Г.Т.,***, са
депозирали тъжба срещу подсъдимия Б.П.Б.,***, с която срещу последния се
повдигат обвинения за извършени по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.146, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 НК престъпления, а именно за това, на 13.09.2014 г., около
02:00 часа, в гр. в., ж.к. Дъбника, пред бр.19 и на 13.09.2014 г., около 03:30
часа, в гр. в., в сградата на РУП в., в условията на продължавано престъпление,
чрез думите „пияница”, „некадърник”, „неадекватен си” и „употребил си голямо
количество алкохол”, Б. публично да е нанесъл обиди на тъжителя А.Т.А., в
качеството му на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му, с което е
унизил честта и достойнството му, както и за това, на 13.09.2014 г., около
02:00 часа, в гр. в., ж.к. Дъбника, пред бл.19 и на 13.09.2014 г., около 03:30
часа, в гр. в., в сградата на РУП в., в условията на продължавано престъпление,
чрез думите „пияница”, „некадърник”, „неадекватен си” и „употребил си голямо
количество алкохол”, публично да е нанесъл обиди на тъжителя Т.Г.Т., в
качеството му на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му, с което е
унизил честта и достойнството му. С протоколно определение от 15.01.2015 г.
съдът е обединил тъжбата с тези по н.ч.х.д. №1389/2014 г. на ВрРС.
В хода на съдебното производство срещу подсъдимия са предявени и
са приети за съвместно разглеждане граждански искове с правно основание чл.45 ЗЗД, с които тъжителят А.Т.А. претендира от
подсъдимия Б.
заплащането на сума в размер на 3000,00 лв.,
представляваща причинени с престъпната деятелност по чл.148, ал.2, вр. ал.1,
т.1 и т.3, вр. чл.147, ал.1 НК неимуществени вреди, както и заплащането на сума
в размер на 3000,00 лв., представляваща причинени с престъпната деятелност по
чл.148, ал.1, т.1 и т.3, в чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК неимуществени
вреди, ведно с законната лихва, считано от датата на престъплението
до окончателното изплащане на сумата.
Приети за съвместно
разглеждане са и предявените от тъжителя Т.Г.Т. срещу подсъдимия Б. граждански искове с правно
основание чл.45 ЗЗД, с които тъжителят Т. претендира заплащането на сума в размер на 3000,00 лв., представляваща причинени с
престъпната деятелност по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.147, ал.1 НК неимуществени вреди, както и заплащането на сума в размер на 3000,00 лв.,
представляваща причинени с престъпната деятелност по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, в
чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК неимуществени вреди, ведно
с законната лихва, считано от датата на престъплението до окончателното
изплащане на сумата.
В хода на съдебните прения,
повереникът на тъжителите - адв. К. – ВрАК, излага собствен анализ на
доказателствената маса и въз основа на него пледира за доказаност на
повдигнатите частни обвинения. При това прави искане подсъдимият да бъде
признат за виновен по повдигнатите му обвинения. По отношение на гражданските
искове твърди, че същите са доказани и прави искане да бъдат уважени в цялост.
Претендира и заплащането на направените в хода на производството съдебни
разноски.
Тъжителите Т. и А. се
придържат към тезата на повереника си без да я приповтарят и доразвиват.
Подсъдимият, редовно уведомен,
не се явява. Същият се представлява от адв. Д. - ВрАК, която лансира теза за
недоказаност на обвинението. В тази насока изтъква, че няма данни
деятелностите, предмет на частното обвинение, да са извършени от подсъдимия в
условията на вменяемост и заявявайки, че е в тежест на обвинението да докаже
наличието на тази предпоставка, моли за оправдателна присъда. Отделно от това,
след собствен анализ на доказателствената маса, защитата достига до извод за
недоказаност на обвиненията по отделните им пунктове и прави искане за
постановяване на оправдателна присъда, както и за присъждане на направените в
хода на производството съдебни разноски.
Като взе предвид събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно
вътрешното си убеждение, СЪДЪТ НАМИРА за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Б.П.Б. е роден
на *** ***, с адрес по делото гр. С., ул. *** №2, ап.7, българин, български
гражданин, реабилитиран, с ЕГН:**********.
На 13.09.2014 г., в тъмната
част на денонощието, подсъдимият бил в гр. в.. Преди 02:00 часа той управлявал
л.а. Тойота Авенсис с рег. №***, собственост на Д.Г.Б., ЕГН:**********. Той
решил да отиде в дома на родителите си, находящ се в гр. в., ж.к. Дъбника,
бл.19, и стигайки до блока предприел действия по паркиране на автомобила. При
опита си, обаче, подсъдимият блъснал последователно паркираните пред блока л.а.
Рено Меган с рег. №***, Рено Сценик с рег. №*** и Мазда 2 с рег №***. С оглед
случилото се бил извикан полицейски екип и на мястото на инцидента пристигнали
свидетелите Г. А. и К.И. – ООР при РУП в. към ОДМВР в.. Пристигайки на място,
полицейските служители установили наличието на ударени автомобили, събралите се
междувременно пред блока хора, както и това, че подсъдимият Б. се е прибрал в
апартамента на родителите си. Двамата свидетели, заедно с домоуправителя – св.
С. В., и лекар от пристигналия междувременно лекарски екип, се качили до дома
на родителите на Б. и след известно време Б. слязъл заедно с полицейските
служители, лекаря и домоуправителя пред входа. При извършваната му проверка на
документи, обаче, той започнал да се държи грубо, да казва, че няма да даде
нищо на полицейските служители и да буйства, което наложило да му бъдат
поставени белезници. Междувременно, полицейските служители извикали екип на КАТ
за изпробване на лицето Б. с техническо средство за употребата на алкохол.
Около 02:00 часа на мястото на случилото се пристигнал екип на КАТ в състав
тъжителите А. А. и Т. Т. – автоконтрольори ПК–ПП ОДМВР в.. Двамата тъжители
установили реализираното ПТП и изпробвали подсъдимия Б. за употребата на
алкохол с Алкотест Дрегер 7410 с фабричен номер ARZF-0015, което отчело наличието на
1,29 промила алкохол в издишания въздух. Двамата тъжители пристъпили към
съставянето на АУАН за реализираното ПТП, както и за това, че подсъдимият е управлявал
автомобил след употребата на алкохол, като за изписването на актовете седнали в
служебния автомобил, с който били пристигнали на мястото на случилото се.
Докато изписвали съдържанието на актовете, вратите на служебния им автомобил
били отворени и подсъдимият започнал да отправя спрямо всеки от тъжителите
думите „некадърници”, „помияри”, „пияници”, „боклуци”, „неадекватен”, „вие сте
пияни”, „употребили сте алкохол”. Подсъдимият говорел на висок глас и
тъжителите чували отправените спрямо тях думи, но продължили да изписват
съдържанието на актовете за установяване на административно нарушение. Казаното
от подсъдимия било възприето и от намиращите се в това време пред блока св. Д. И.,
Д. А.,*** – К. И. и Г. А., както и от другите присъстващи на мястото.
След съставянето на двата
броя АУАН, с оглед установеното от техническото средство Алкотест 7410 с
фабричен номер ARZF-0015,
в 02:30 часа на подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване №00342252
и същият бил приведен от св. К. И. и Г. А., както и от междувременно
пристигналия трети полицейски екип, в ЦСМП за даване на кръвна проба.
Подсъдимият отказал да даде кръвна проба, след което, след 03 часа, бил
приведен в РУП в. и били предприети действия по задържнето му по реда на ЗМВР
за срок от 24 часа, като за целта св. Т. В. – постови във въпросната нощ на
пост „Арести”, започнал да оформя необходимата документация. В това време в РУП
в. били и тъжителите А. А. и Т. Т., които предявили на подсъдимия съставените
му преди това в ж.к. Дъбника, пред бл.19 два броя АУАН – единият съставен от
тъжителя Т. Т. с бланков №521307 за това, че като е управлявал л.а. Тойота
Авенсис с рег. №***, собственост на Д.Б., след употребата на алкохол, преди да
е преминало въздействието му, установено с техническо средство Алкотест Дрегер
7410 с фабричен номер ARZF-0015,
което отчело 1,29 промила алкохол в издишания въздух, подсъдимият е нарушил
чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, и другият съставен от тъжителя А. А. с бланков №521014 за
това, че като е управлявал л.а. Тойота Авенсис с рег. №***, собственост на Д.Б.,
и вследствие на несъобразена скорост е реализирал ПТП с материални щети, като е
блъснал л.а. Рено Меган с рег. №***, л.а. Рено Сценик с рег. №*** и л.а. Мазда
2 с рег. №***, подсъдимият е осъществил нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП. При
предявяването на актовете за установяване на административно нарушение,
подсъдимият продължил да нарича тъжителите „некадърници”, „пияници”, „помияри”,
„вие сте в нетрезво състояние”, като в предявения му от тъжителя А. А. АУАН с
бланков №521014, в графа „възражения”, подсъдимият вписал „Според мен
служителите на реда са употребили голямо количество алкохол и не са адекватни
за вземането на реални решения”, а в предявения му от тъжителя Т. Т. АУАН с
бланков №521307, в графа „възражения”, вписал „Според мен служителите на реда
беха употребили голямо количество алкохол и се гавриха с мен и ми нанесоха множество
травми”.
Случилото се във въпросната
нощ, освен, че създало на тъжителите служебни неудобства, изразяващи се в
задължение от тяхна страна, пред сформирана комисия, да бъдат изпробвани за
употребата на алкохол, станало достояние не само на присъстващите пред бл.19 в
ж.к. Дъбника, но и на колегите на тъжителите Т. и А., като дори им били
отправяни „подигравки” в тази насока. Почувствали се засегнати, тъжителите
подали тъжбите, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Междувременно, по повод на
установеното с техническото средство Алкотест Дрегер 7410 с фабричен номер ARZF-0015, че подсъдимият е с 1,29
промила алкохол в издишания въздух, срещу Б. било образувано ДП №2684/2014 г.
по описа на ВрРП, наказателното производство по което, с постановление от
09.01.2015 г., е прекратено с аргумента, че подсъдимият е употребил алкохол
след като е преустановил управлението на лекия автомобил и се е качил в дома на
родителите си, което се е случило във времевия отрязък след блъскането на
автомобилите пред бл.19 до пристигането на полицейските служители.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда
фактическа обстановка се установи от събраните по делото при условията на НПК
доказателства, а именно: гласни – показанията на св. К. И., Г. А., Т. В., Д. А.,
Д. И. и отчасти показанията на св. С. В.; писмени - АУАН от 13.09.2014 г. с
бланков №521014 и АУАН от същата дата с бланков №521307, Протокол от 13.09.2014
г. за изпробване на тъжителите за употребата на алкохол, талон за медицинско
изследване №0342252, Заповед за задържане на подсъдимия за срок от 24 часа по
реда на ЗМВР с начало на задържането 03:15 часа на 13.09.2014 г., ведно със
съпътстващата я документация по задържането, материалите по ДП №2648/2014 г. по
описа на ВрРП, справка за съдимост на подсъдимия и другите приложени по делото
материали.
Съдът кредитира показанията
на св. К. И., Г. А., Т. В., Д. А. и Д. И., като намира, че лансираната от тях
версия е логична, еднопосочна и незаинтересована. От показанията на св. К. И.,
Г. А., Д. А. и Д. И. се установява, че на процесната дата, около 02 часа, в
ж.к. Дъбника, пред бл.19, поради това, че подсъдимият реализирал ПТП с няколко
автомобила, на мястото били изпратени полицейски екип в състав К. И. и Г. А., а
по-късно пристигнали и тъжителите Т. Т. и А. А.. Свидетелите са единодушни по
отношение на това какво е било поведението на подсъдимия и описват той да се е
държал арогантно, да е буйствал, което е наложило да му бъдат поставени
белезници, както и да е отправял обиди на присъстващите на мястото. Единодушни
са и по отношение на това, че след като тъжителите започнали да му съставят
актове за това, че е реализирал ПТП и е управлявал МПС след употребата на
алкохол, докато те са седяли в служебния си автомобил и са писали, Б. им
отправил думите „некадърници”, „помияри”, „пияници”, „боклуци”, „неадекватен”,
„вие сте пияни”, „употребили сте алкохол”. Единственото разминаване, което се
наблюдава в показанията на свидетелите е по отношение на това как са били
адресирани думите спрямо тъжителите – св. Д. А. твърди, че е възприел, че
отправените спрямо тъжителите думи са били едновременно отправени, а не по
отделно, тъй като Б. е използвал думата „вие”, а св. Д. И., К. И. и Г. А. са
категорични, че думите са били отправени по отделно за всеки от тъжителите, тъй
като когато ги е изричал подсъдимият е гледал конкретно всеки от тъжителите и е
обикалял ту от едната страна на автомобила, в който са писали тъжителите, ту от
другата страна. Анализирайки показанията на всеки от свидетелите в тази част,
съдът прие, че подсъдимият е отправил процесните думи спрямо всеки един от
тъжителите по отделно, тъй като, макар да не ги е адресирал поименно, с
поведението си, което също има комуникативно съдържание, той е индивидуализирал
адресата на тези думи. Ето защо съдът приема, че преценката на св. Д. А., че
въпросните думи са били отправени общо и към двамата тъжители, освен, че преди
всичко е лична и не обвързва съда, тъй като свидетелските показания имат тежест
само по отношение на възприетите събития, а не и по отношение на оценката,
която свидетеля дава за тези събития, е и необективна, тъй като се извежда без
да се отчете цялостното поведение на подсъдимия. Анализът на показанията
констатира и други дребни разминавания. Същите, обаче, хем са несъществени по
отношение на релевантните за доказване факти, хем по никакъв начин не обуславят
теза за недостоверност на разказаното от свидетелите, тъй като са обясними през
призмата както на изминалия не малък период от време от събитието до
провеждането на първия разпит, така и с възприемането на събитията от различна
гледна точка – част от свидетелите имат длъжностно качество, което им дава
умението да отсяват значимите обстоятелства и да ги запаметяват с приоритет
пред останалите възприятия.
Съдът кредитира показанията
на св. Д. И. и в частта, в която разказва за това, че след случилото се,
тъжителите са станали обект на подигравки сред колегите си и тя е възприела
това, тъй като работи в КАТ в..
Кредитирайки показанията на
посочените по-горе свидетели, съдът анализира и показанията на св. С. В.. С
оглед подкрепата на показанията на свидетеля в частта относно това, че
подсъдимият е реализирал ПТП пред бл.19 в ж.к. Дъбника и с оглед това на място
са пристигнали няколко полицейски екипа, съдът кредитира показанията му. Съдът,
обаче, не се довери на разказаното от свидетеля в частта, в която твърди, че
подсъдимият не е отправял посочените от останалите свидетели думи спрямо
тъжителите. За да не се довери на така лансираната от В. история, настоящата
инстанция съобрази останалата събрана доказателствена маса, която освен, че е
непротиворечаща си по отношение на тези факти, е и допълваща се по логичен
начин. Освен поради изолираността си, показанията на св. С. В. са и със
съмнителна достоверност с оглед данните по делото за близките му отношения с
подсъдимия и родителите му, които неминуемо предполагат вероятност от
заинтересованост от изхода на делото. Ето защо настоящата инстанция не се
довери на показанията на свидетеля В. в коментираната част и дискредитира
разказаното от него.
За достоверни съдът прие
показанията и на св. Т. В.. Свидетелят разказва, че същата вечер е бил постови
на пост „Арести” и че е бил в РУП в., когато подсъдимят е бил приведен в
районното управление. Свидетелят последователно и логично разказва за това, че
е запознал да изготвя необходимата за задържане на подсъдимия за срок от 24
часа документация, както и за това, че в районното управление тъжителите Т. Т.
и А. А. са предявили на подсъдимия съставените му пред бл.19 в ж.к. Дъбника
актове за установяване на административно нарушение. Св. Т. В. е категоричен,
че при предявяването на актовете, всеки от тъжителите е предявил на подсъдимия
по един АУАН и по това време подсъдимият е казал на всеки от предявяващите, че
са пияни, че са употребили алкохол, че не са никакви полицай, че нищо не става
от тях и подобни реплики. Свидетелят твърди да е бил на мястото и когато
подсъдимият е вписал в предявените му актове изрази със съдържание подобно на „полицайте
са пияни и нищо не става от тях”. Това поведение на подсъдимия се описва и в
показанията на св. Г. А., който разказва, че освен пред бл.19 в ж.к. Дъбника,
подсъдимият е продължил да обижда тъжителите и в РУП в., като ги е наричал
„некадърници”, „помияри” и им е казвал, че са във видимо нетрезво състояние.
Съдът се довери на това твърдение на св. А., тъй като същото е в унисон с
тезата на св. Т. В.. Преди да се довери на това твърдение на св. Г. А., съдът
отчете заявеното от св. К. И., че „мисли”, че не е присъствал на предявяването
на актовете на подсъдимия от тъжителите и че „мисли”, че след като са привели
подсъдимия в РУП, с колегата му А. не са останали в районното управление, а са
отишли на друг случай. Така заявеното, обаче, съдът не въприема като
разколебаващо показанията на св. Г. А. в частта, че е присъствал на
предявяването на актовете и е чул процесните думи. За този извод съдът отчете,
че св. К. И. не заявява с категоричност, че със св. Г. А. не са останали в
районното управление, а са посетили друг случай, а изказва това с несигурност и
по-скоро като предположение /„мисля”/. Отделно от това, несигурността на
свидетеля се и преодолява, тъй като в показанията си св. Т. В. твърди /макар да
не може да конкретизира точно часовия момент/, че във въпросния времеви отрязък,
в РУП в., тъжителите и св. Г. А. и К. И. са се засичали при подсъдимия. При
това съдът приема, че по време на предявяването на актовете за установяване на
административно нарушение от страна на тъжителите спрямо подсъдимия, св. Г. А.
и К. И. са били в РУП в.. По отношение пък на това, че св. К. И. твърди, че
„мисли”, че пред него не са предядявани документи на подсъдимия, съдът прие, че
макар и несигурно заявено, това твърдение следва да се приеме за достоверно
като необорващо се от останалата доказателствена маса. То, обаче, в никакъв
случай не означава, че документи не са предявявани на подсъдимия пред св. Г. А.
и не поражда каквото и да е съмнение в достоверността на разказанто от св. Г. А.
в тази му част. Ето защо съдът прие показанията на св. Г. А. и показанията на
св. К. И., с изключение на частта, в която последният твърди, че веднага след
привеждането на подсъдимия в РУП в., със св. Г. А. са посетили друг случай, за
достоверни и ги кредитира.
Настоящата инстанция се
отнесе с доверие към съдържащите се по делото АУАН с бланков №521014/13.09.2014
г. и АУАН с бланков №521307/13.09.2014 г. От същите е видно, че на
инкриминирата дата, тъжителят Т. Т. е съставил на подсъдимия АУАН за това, че е
управлявал л.а. Тойота Авенсис с рег. №***, собственост на Д.Б., след
употребата на алкохол, преди да е преминало въздействието му, установено с
техническо средство Алкотест Дрегер 7410 с фабричен номер ARZF-0015, което отчело 1,29 промила
алкохол в издишания въздух, в който акт, в графа „възражения”, подсъдимият е
вписал „Според мен служителите на реда беха употребили голямо количество
алкохол и се гавриха с мен и ми нанесоха множество травми”. Видно е също, че на
процесната дата тъжителят А. А. е съставил на подсъдимия АУАН с бланков №521014
за това, че е управлявал л.а. Тойота Авенсис с рег. №***, собственост на Д.Б.,
и вследствие на несъобразена скорост е реализирал ПТП с материални щети, като е
блъснал л.а. Рено Меган с рег. №***, л.а. Рено Сценик с рег. №*** и л.а. Мазда
2 с рег. №***, в който АУАН, в графа „възражения”, подсъдимият е вписал „Според
мен служителите на реда са употребили голямо количество алкохол и не са
адекватни за вземането на реални решения”.
От материалите по ДП №2684/2014 г. по описа на
ВрРП се установява, че за това, че с техническото средство Алкотест Дрегер 7410
с фабричен номер ARZF-0015
е установено, че подсъдимият е с 1,29 промила алкохол в издишания въздух, срещу
него е образувано наказателно производство за извършено по чл.343б, ал.1 НК
престъпление. С постановление от 09.01.2015 г. същото е прекратено с аргумента,
че от доказателствената маса е установено, че подсъдимият е употребил алкохол в
дома на родителите си във времевия отрязък след като е преустановил
управлението на МПС-то до пристигането на полицейските служители.
Настоящата инстанция
кредитира и съдържащия се по делото Протокол от 13.09.2014 г., от който е
видно, че с оглед отправените от подсъдимия спрямо тъжителите думи и вписаното
от него в актовете за установяване на административно нарушение, тъжителите е
трябвало да бъдат изпробвани за употребата на алкохол. Довери се и на
съдържащите се по делото писмени доказателства, изготвени по повод задържането
на подсъдимия по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, от които се установява, че
лицето е задържано в 03:15 часа на 13.09.2014 г.
С доверие настоящата
инстанция се отнесе и по отношение на останалите писмени доказателства по
делото. Доколкото, обаче, същите са непротиворечиви по отношение на подлежащите
на доказване факти, съдът не намира за нужно да ги подлага на по-подробно
обсъждане.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така очертаната и
доказателствено обезпечена фактология, настоящият състав прие, че подсъдимият Б. не
е извършил престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.147, ал.1 НК нито спрямо тъжителя Т. Т., нито спрямо тъжителя А. А.. Съображенията за
този извод са следните:
Първо, не се установи
твърдяната в частното обвинение фактология подсъдимият да е вписал
инкриминираните изрази в 02:00 часа в ж.к. Дъбника пред бл.19. Действително,
АУАН, съставен от тъжителя Т. Т. и АУАН, съставен от тъжителя А. А., са изписани
на посоченото в обвинението място и в посоченото време. Същите, обаче, са
предявени на подсъдимия едва в РУП в. и едва след 03 часа, а вписването на
инкриминираните изрази, с които се твърди подсъдимият да е разпространил
клеветнически твърдения спрямо всеки от тъжителите, е извършено именно при
предявяването на актовете. Ето защо съдът прие, че частното обвинение в тази му
част е недоказано по отношение на времето и мястото. Отделно от това, съдът
отчете, че в инкриминираните изрази е отразено „служителите на реда”, което по
никакъв начин не може да се съотнесе именно и само по отношение на конкретния
актосъставител. Това е така, тъй като в АУАН, освен името на актосъставителя,
фигурират имена и на други полицейски служители и други лица, вписани в
качеството си на свидетели при установяване на нарушението. Адресатът на
клеветническите твърдения, обаче, следва да е изводим от инкриминираните
изрази, а не чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на
субективна психическа дейност, поради което всяко саморазпознаването в даден,
несъдържащ конкретен адресат, израз чрез предположения и асоциации е
недостатъчно основание за реализиране на наказателната отговорност спрямо което
и да е лице. Ето защо частното обвинение в тази му част се явява неиздържано и
по отношение на адресата на инкриминираните изрази. Това даде основание на
настоящата инстанция да оправдае Б. по така повдигнатите му обвинения за
извършени по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.147, ал.1 НК
престъпления.
Освен гореизложеното, въз
основа на което съдът достигна до извод за недоказаност на обвиненията по
отношение на времето, мястото и адресата си, съдът прие, че вписаното от
подсъдимия в АУАН, съставен от тъжителя А. А. и част от вписаното в АУАН, съставен
от тъжителя Т. Т., не изпълва съставомерността на престъплението по чл.148, ал.2,
вр. ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.147, ал.1 НК. Действително, твърдяното и в двата
акта, че „служителите на реда” са употребили алкохол е несъвместима с морала
проява - в крайна сметка изпълнението на държавна служба в пияно състояние е
напълно неприемливо и недостойно за обществото поведение и представлява
основание за дисциплинарно наказание, поради което и такъв тип поведение неминуемо
уронва престижа на професията и е позорящо. Същевременно, обаче, поддържаните
от обвинението факти не са в състояние да породят исканите от тъжителите правни
последици, тъй като не обосновават възникването на наказателна отговорност на
подсъдимия. Няма спор, че по делото е категорично установено, че в
инкриминираните документи се излагат вписаните в тъжбите изрази: „Според мен
служителите на реда са употребили голямо количество алкохол и не са адекватни
за вземането на реални решения” и „Според мен служителите на реда беха
употребили голямо количество алкохол и се гавриха с мен и ми нанесоха множество
травми”. Установява се и това, че автор на текста в документите е именно
подсъдимия /няма оспорване на обстоятелството кой е изписал тези изрази/, но
това доказано негово поведение се явява несъставомерно, тъй като съдебната
практика и правната доктрина последователно са приели, че предмет на клевета
могат да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание, носещи информация
за точно определено време, място, лице и обстоятелства, които обстоятелства са позорни
/т.е. трябва да се сочат недостойни от гледна точка на общоприетите морални
разбирания обстоятелства/ и предизвикват еднозначна негативна оценка на
обществото или съответно представляват приписване на престъпление,
конкретизирано като време, място и начин на извършване. На следващо място, тези
факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез
предположения или други форми на субективна психическа дейност. В конкретния
случай, анализирайки израза „Според мен служителите на реда са употребили
голямо количество алкохол и не са адекватни за вземането на реални решения” и
частта от израза „Според мен служителите на реда беха употребили голямо
количество алкохол.....”, съдът приема, че в двата АУАН подсъдимият е изложил
своята оценка за „служителите на реда”. Дори подсъдимият да не беше употребил
израза „според мен", който красноречиво акцентира върху факта, че става
въпрос именно за негова лична рефлексия, отново не би могло да се приеме, че е
направено клеветническо твърдение, тъй като изразите „служителите на реда са употребили
алкохол" и „не са адекватни да вземат реални решения” са оценъчно
твърдение. С други думи, записвайки становището си за състоянието на „служителите
на реда”, подсъдимият не излага истината за обективното им състояние, която да
твърди да е възприел, а излага своята лична оценка за същите, която зависи
единствено от съзнанието на автор й и не може да претендира за обективна
достоверност. Именно липсата на обективна достоверност в субективните процеси
на индивидуално осмисляне и преработка на информацията прави същите неподлежащи
на изследване за обективна действителност, поради което и в Решение №80/1998 на
II НК на ВКС, е възприето, че начинът на мислене не може да се криминализира,
тъй като резултатите от него са нееднозначни и не подлежат на доказване. Това от
своя страна е и причината полицейските служители да не се задоволят единствено
с противопоставянето на личната оценка на подсъдимия с тяхната собствена такава
за това дали „служителите на реда” са употребили алкохол, а да прибягнат до
методи, които да установят обективните стойности на алкохол в кръвта и
издишания въздух на тъжителите. При това и тъй като предмет на клевета могат да
бъдат само твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно
определени обстоятелства (явление от миналото и настоящето), а в конкретния
случай в единия от изразите изцяло, а в другия частично, подсъдимият е изказал
оценъчно твърдение по отношение на „служителите на реда” и не е съобщил
конкретни неверни факти, които да могат да бъдат предмет на доказване, съдът
прие, че престъпната деятелност на подсъдимия е несъставомерна по така
повдигнатите обвинения по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.147, ал.1 НК и го оправда.
Частното обвинение е
несъставомерно и по отношение на обвинението, че с отправянето на думите
„употребил си голямо количество алкохол”, на 13.09.2014 г., около 02:00 часа, в
гр. в., ж.к. Дъбника, пред бл.19, и на 13.09.2014 г., около 03:30 часа, в гр. в.,
в сградата на РУП в., в условията на продължавано престъпление, публично,
подсъдимият е нанесъл обиди на тъжителя А.А. и на тъжителя Т.Т., в качеството
им на длъжностни лица по повод изпълнение на службата ис, с което е унизил
честта и достойнството им. Няма спор, че с инкриминираните изрази подсъдимият е
предизвикал във всеки от тъжителите чувството на огорчение и психически
дискомфорт. Това, обаче, не е достатъчно, за да бъде осъществен престъпният
състав на обидата, тъй като за да може което и да е мнение или друго оценъчно
твърдение да се приеме като привиден претекст да се извърши неприлично и
непристойно отнасяне срещу някого, същото неминуемо следва да съдържа думи и
изрази, обективно годни да накърнят достойнството на адресата, а именно неприлични,
вулгарни или цинични думи. В конкретния случай настоящият състав намира, че
подсъдимият не е извършил лично унизяващо отнасяне спрямо тъжителите, а е
изразил своята оценка на събитието (т.е. мнението си). Оценъчното твърдение на
подсъдимия, от своя страна, е изразено с неутрална лексика, като са избегнати
всякакви непристойни квалификации каквато би бил например израза „пияница".
Т.е. настоящият състав прие, че подсъдимият е изявил оценката си в допустима от
закона форма и не е осъществил от обективна страна състава на престъплението по
чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.146, ал.1 НК. Ето защо Б.
бе оправдан по повдигнатото му в тази част обвинение спрямо всеки от
тъжителите.
Съдът прие, че частното
обвинение в останалата му част, а именно за това, че на 13.09.2014 г., около
02:00 часа, в гр. в., ж.к. Дъбника, пред бл.19, и на 13.09.2014 г., около 03:30
часа, в гр. в., в сградата на РУП в., в условията на продължавани престъпления,
чрез думите „пияница”, „некадърник”, „неадеквателни си”, публично е нанесъл
обиди на тъжителя А.А. и на тъжителя Т.Т., в качеството им на длъжностни лица
по повод изпълнение на службата им, с което е унизил честта и достойнството им,
Б. е реализирал съставите на чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.146, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 НК както от обективна, така и от субективна страна. Съображенията
на съда за тези изводи са следните:
От доказателствено
обезпечената фактология по категоричен начин се установи, че на 13.09.2014 г.,
около 02 часа, поради това, че подсъдимият е реализирал ПТП с няколко
автомобила, в гр. в., ж.к. Дъбника, пред бл.19, са пристигнали тъжителите в
качеството си на автоконтролори при ПК-ПП ОДМВР в.. Установи се още, че след
оглед на мястото и изпробване на подсъдимия с техническо средство за употребата
на алкохол, която проба показала наличието на алкохол в издишания въздух 1,29
промила, двамата тъжители са пристъпили към съставянето на два броя АУАН.
Доказателствената маса е безпротиворечива и по отношение на обстоятелството, че
подсъдимият се е държал арогантно, буйствал е и е отправил към всеки от
тъжителите думите, предмет на частното обвинение - „пияница”, „некадърник”, „неадекватен”.
Установи се още, че подсъдимият е продължил с обидните квалификации,
накърняващи честта и достойнството на всеки от тъжителите и след привеждането
си в РУП в., което се е случило около 03 часа, както и е установено, че
обидните думи са били отправени именно към всеки от тъжителите по отделно.
Деянията по отношение на всеки от тъжителите, от своя страна, са извършени през
непродължителен период от време, при еднородност на вината и фактическата
обстановка. Безспорно установено е още, че деянията са извършени публично,
както и че тъжителите са длъжностни лица и инкриминираните думи са им били
отправени по повод изпълнение на служебните им задължения. Ето защо съдът прие,
че подсъдимият е извършил престъпления по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.146,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК спрямо всеки един от тъжителите, а именно:
На 13.09.2014 г., около
02:00 часа, в гр. в., ж.к. Дъбника, пред бл.19, и на 13.09.2014 г., около 03:30
часа, в гр. в., в сградата на РУП в., в условията на продължавано престъпление,
чрез думите „пияница”, „некадърник”, „неадекватен си”, подсъдимият публично е
нанесъл обида на тъжителя А.Т.А., в качеството му на длъжностно лице по повод
изпълнение на службата му, с което е унизил честта и достойнството му.
На 13.09.2014 г., около
02:00 часа, в гр. в., ж.к. Дъбника, пред бл.19, и на 13.09.2014 г., около 03:30
часа, в гр. в., в сградата на РУП в., в условията на продължавано престъпление,
чрез думите „пияница”, „некадърник”, „неадекватен си”, подсъдимият публично е
нанесъл обида на тъжителя Т.Г.Т., в качеството му на длъжностно лице по повод
изпълнение на службата му, с което е унизил честта и достойнството му.
Всяко едно от престъпленията
е извършено при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че тъжителите
са длъжностни лица и че досега му до тях е с оглед изпълнението на служебните
им задължения. Съзнавал е още, че думите, които отправя спрямо всеки от тях са
в състояние да накърнят честта и достойнството им и именно това е била целта
му. Имал е и представа, че отправя тези думи на публично място, с което ги
прави достояние на широк обществен кръг. Въпреки това подсъдимият е
демонстрирал неуважителното си поведение и е изрекъл процесните думи
многократно, при което съдът приема, че той е съзнавал противообществения
характер на всяко от деянията, както и е целял настъпването на негативните последици
от всяко едно от тях.
При изводите си за обективна
и субективна съставомерност на престъпленията, извършени спрямо тъжителите А. А.
и Т. Т., съдът съобрази възраженията на защита за недоказаност на същите поради
наличието на противоречив и неподкрепящ се доказателствен материал. Тези изводи
на защитата, обаче, не се споделят от първостепения съд, тъй като не съвпадат с
оценката на съда на доказателствената маса, която оценка, при изложението
по-горе, води до извод, че кредитираната доказателствена маса е кореспондираща
си, допълваща се, последователна и логична. Но приповтарянето на доводите, дали
основание за направата на този извод, е ненужно в тази част на съдебния акт.
Не се споделя и застъпеното
от защитата становище, че не са налице доказателства, установяващи, че
подсъдимото лице е вменяемо и годно да носи наказателна отговорност,
доказването на което е в тежест на частното обвинение. За да игнорира като
неоснователно това възражение съдът прие, че по делото не се съдържат каквито и
да е данни, даващи основание за направата на този извод и поради липсата на
каквото и да е предположение в тази насока, не счете за нужно да подлага този
факт на по-задълбочена проверка. Първо е видно, че доводите на защитата се
извеждат предимно от приложеното по делото ДП №2648/2014 г. по описа на ВрРП. В
кориците на делото, обаче, не се съдържат материали, които да подкрепят този
извод, а по-скоро същият е изваден от контекста на общото, изложено в
постановлението от 09.01.2015 г. за прекратяване на наказателнто производство –
в постановлението за прекратяване на наказателното производство, държавното
обвинение е посочило, че подсъдимият е изтъкнал да има психически проблеми от
медицинско естество, налагащи приемането от негова страна на различни лекарства.
Така изведеното, обаче, не е извод на прокуратурата за липсата на вменяемост,
на каквото се позовава защитата в настоящето производство, а представлява
обсъждане на твърденията на подсъдимото лице, за да се обоснове причината, че Б.
е употребил значително количество алкохол. Фактът, че държавното обвинение не е
възприело липса на вменяемост у подсъдимия е изводим и от това, че същото не е
счело за необходимо да проверява това обстоятелство чрез експертно заключение
/както се процедира в такива хипотези/, както и че не това е послужило като
основание за прекратяване на нказателното производство - същото е прекратено
поради това, че от доказателствената маса държавното обвинение е извело, че
подсъдимият е употребил алкохол след като е преустановил управлението на МПС и
преди идването на полицейските служители – основание, значително по-трудно
обосноваващо се от една констатирана липса на вменяемост. Ето защо съдът
приема, че както по настоящото производство, така и от материалите по ДП
№2684/2014 г. на ВрРП, е неизводимо наличието на данни, камо ли доказателства,
за невменяемост на подсъдимото лице. А ако от страна на защитата се приема
наличието на невменяемост у подсъдимия, то същата е разполагала с възможността
да ангажира доказателства в тази насока или поне да направи искане за събиране
на такива, като тук трябва да се отбележи, че доказването на наличието на
заболяване у подсъдимия, водещо до невменяемостта му, е в тежест не на частното
обвинение, както твърди защитата, а на самата защита – вменяемостта е
нормалното здравословно състояние на индивида и твърдението за липсата й
представлява твърдение за наличието на заболяване на дадено лице, което е
положителен, а не отрицателен факт, а положителните факти са в тежест на
доказване на този, който ги изтъква и твърди. Това е логично и с оглед
обстоятелството, че данни за наличието у подсъдимия на състояние, различно от
нормалното за здравия индивид, частното обвинение не винаги би могло да има,
при което и с оглед изложеното по-горе, съдът приема, че доказването на подобно
обстоятелство или поне искането за събиране на доказателства в тази насока, е
следвало да изходи не от частното обвинение, а от защитата, която е именно
страната позоваваща се на наличието му.
Предвид гореизложените
съображения, съдът прие, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна
страна две престъпления по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр.
чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и го
призна за виновен за това, че на 13.09.2014 г., около 02:00 часа, в гр. в., ж.к.
Дъбника, пред бл.19, и на 13.09.2014 г., около 03:30 часа, в гр. в., в сградата
на РУП в., в условията на продължавано престъпление, чрез думите „пияница”,
„некадърник”, „неадекватен си”, публично е нанесъл обида на тъжителя А.Т.А., в
качеството му на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му, с което е
унизил честта и достойнството му, както и за това, че на 13.09.2014 г., около
02:00 часа, в гр. в., ж.к. Дъбника, пред бл.19, и на 13.09.2014 г., около 03:30
часа, в гр. в., в сградата на РУП в., в условията на продължавано престъпление,
чрез думите „пияница”, „некадърник”, „неадекватен си”, публично е нанесъл обида
на тъжителя Т.Г.Т., в качеството му на длъжностно лице по повод изпълнение на
службата му, с което е унизил честта и достойнството му.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.148,
ал.1 НК законодателят е предвидил налагането на наказание "Глоба" от
3 до 10 хиляди лева и „Обществено порицание”.
При определяне размера на
наказанието на подсъдимия Б. настоящата инстанция съобрази степента на обществена опасност на деянието и тази на дееца. При
преценката на обществената опасност на дееца съдът отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство съдебното минало на подсъдимия, което приема за
необременено. При този си извод настоящата инстанция не пропусна
обстоятелството, че с влязло в сила на 12.12.2008 г. решение, постановено по
н.а.х.д. №7417/2008 г. по описа на СРС, подсъдимият е освободен от наказателна
отговорност с налагането на административно наказание глоба в размер на 1000
лв. за извършено на 23/24.03.2007 г. престъпление по чл.325, ал.1 НК.
Констатира също, че в справката за съдимост на Б. не фигурира отбелязване за
настъпила реабилитация. Доколкото, обаче, осъждането на подсъдимия е влязло в
законна сила на 12.12.2008 г., то съгласно правилата на чл.82, ал.4, вр. ал.1,
т.5 НК абсолютната давност за изпълнение на наказанието, ако спрямо подсъдимото
лице не е образувано изпълнително производство, е изтекла на 12.12.2011 г., а
ако е образувано изпълнително производство за събиране на глобата, с оглед
заложеното в чл.86, ал.1, т.3 НК, една година след изпълнението на наказанието
лицето се е реабилитирало – т.е. най-късно на 12.12.2012 г. спрямо подсъдимия е
настъпила реабилитация. Ето защо съдът прие, че Б. е с необременено съдебно минало,
което отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство. Не се установиха
други смекчаващи отговорността обстоятелства.
При изследването на
отегчаващите отговорността обстоятелства съдът отчете единствено проявената от
подсъдимия упоритост при извършването на престъпните деятелности и фактът, че
всяко от престъпленията му е извършено в условията на продължавано престъпление
– т.е. включва повече от едно деяние. Не се установиха други отегчаващи
отговорността обстоятелства. Действително, доказателствената маса очерта едно
изключително арогантно словесно поведение от страна на подсъдимия. Същото,
обаче, е обхванато изцяло от съставомерността на частното обвинение и не би
могло да се отчете като отегаващ отговорността фактор. Фактът, че Б. е извършил
деятелността си по отношение на повече от едно лице също не може да се отчете
като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като отново се обхваща от
частното обвинение – Б. е привлечен към отговорност за извършено престъпление
спрямо всяко от засегнатите лица. Публичността и длъжността на лицата, спрямо
които са извършени престъпленията, също са включени в квалификацията на
деятелностите, при което отново не подлежат на отчитане сред отегчаващите
отговорността обстоятелства.
Предвид изложеното,
отчитайки конкретната обществена опасност на деянията и установените по делото
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразявайки правилата на
чл.54 НК, съдът прие, че най-справедливо и способстващо за постигането на
целите на кумулативно предвидените в закона генерална и лична превенция, е
определянето за всяко от двете престъпления по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр.
чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК на наказание ГЛОБА в размер на 5000,00 лв.,
както и налагане на кумулативно предвиденото наказание Обществено порицание,
което да се изпълни чрез публикуване на присъдата в местен ежедневник.
Съдът отчете, че с присъдата
си налага на подсъдимия две глоби в размер на по 5000 лв. всяка и две обществени
порицания, при което и на основание чл.23, ал.1 НК определи едно общо най-тежко
наказание на Б., а именно Глоба в размер на 5000,00 лв. и Обществено порицание,
което да се изпълни чрез публикуване на присъдата в местен ежедневник.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
По отношение на предявения от тъжителя А.А. срещу подсъдимия Б. граждански
иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащането на сума в размер на 3000,00 лв,
представляваща претърпени от престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и
т.3, вр. чл.147, ал.1 НК неимуществени вреди, съдът прие, че същият не може да
бъде уважен. За изводите си настоящата инстанция отчете, че подсъдимият Б. бе
оправдан по обвинението в тази му част поради несъставомерност на деянието,
както и поради недоказаност на същото в частта на мястото, времето и адресата
си. Същото становище съдът застъпи и по отношение на предявения от тъжителя Т.Т.
срещу подсъдимия Б. граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащането
на сума в размер на 3000,00 лв., представляваща претърпени от престъплението по
чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.147, ал.1 НК неимуществени вреди. Ето
защо съдът отхвърли като неоснователни и недоказани както гражданския иск от А.А.,
така и този от Т.Т..
По основателността на
предявените граждански претенции от тъжителя А.А. срещу подсъдимия Б. за
заплащането на сума в размер на 3000,00 лв., представляваща претърпени от
престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК
неимуществени вреди и от тъжителя Т.Т. срещу подсъдимия Б. за заплащането на
сума в размер на 3000,00 лв., представляваща претърпени от престъплението по
чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК неимуществени
вреди, всяка от претенциите ведно с законната лихва, считано от датата на престъплението
до окончателноото изплащане на сумата, съдът прие следното:
Искът на тъжителя А.А., както и искът на тъжителя Т.Т. са доказани по основание. С престъпната си деятелност спрямо всеки от
тъжителите, подсъдимият Б. е реализирал фактическия
състав на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, като виновно е причинил на всеки
от тъжителите неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на престижа, в създаване
на личен и служебен дискомфорт и в създаване на чувство на огорчение. В случая са доказани общите
предпоставки на отговорността по чл.45 ЗЗД – причинени чрез престъпно
посегателство уронване на престижа, огорчение, дискомфорт и служебни неприятности
за всеки от тъжителите поотделно; причинно-следствена връзка – претърпените от всеки
от тъжителите негативни последици са в пряка причинна връзка с престъпната
деятелност на подсъдимия; вина, която както беше изяснено по-горе е под формата
на пряк умисъл.
По отношение на
размера на гражданските претенции съдът прие следното:
По делото се
установи, че в резултат на разглежданото престъпно посегателство, тъжителят А. е
претъпял неимуществени вреди, изразяващи се в огорчение и личен и служебен дискомфорт.
Видно от очерчаната по делото фактология е и това, че публичността на
престъпните деятелности на подсъдимия са уронили престижа на всеки от
тъжителите в очите на не малък обществен кръг /пред множеството присъствали
пред бл.19 в ж.к. Дъбника хора, а след това и в районното управление/, в град,
където същите ежедневно изпълняват служебните си задължения и следва да се
ползват с обществено уважение и респект, както и се установи, че всеки от
двамата тъжители е следвало да търпи това унижаващо го поведение в един продължителен
времеви отрязък и то повече от веднъж /всяко престъпление включва две
сравнително продължителни деяния/. Срамът, който всеки от тъжителите е изпитал,
е продължил и в последвалото престъпните деятелности ежедневие, тъй като всеки
от тъжителите е бил обект на подигравки от страна на колегите си, както и е
трябвало да доказва, че съвестно изпълнява служебните си задължения и не е
употребил алкохол. Грубото и неуважително отношение към тъжителите, от своя
страна, показва и неуважение от страна на подсъдимия към институцията, която
всеки от тъжителите представлява, което, редом с всичко изложено, даде
основание на съда да счете, че предявените граждански искове следва да се
уважат в един по-висок от общоприетия в практиката размер. Съдът счете, обаче,
че гражданските искове в размер от по 3000,00 лв. са прекомерни и че всички
негативи, претъпени от всеки от тъжителите, за да са справедливи и съответни на
извършеното, следва да се обезщетят със сума от по 2500,00 лв. Ето защо Б. бе
осъден да заплати на А.А. сумата от 2500,00 лв., представляваща претърпените от
престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК
неимуществени вреди, както и законната лихва върху уважената част от
гражданския иск, считано от датата на престъплението до окончателното изплащане
на сумата. Б. бе осъден да заплати на Т.Т. сумата от 2500,00 лв.,
представляваща претърпените от престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр.
чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК неимуществени вреди, както и законната лихва
върху уважената част от гражданския иск, считано от датата на престъплението до
окончателното изплащане на сумата. Гражданаските претенции в останалата им част
до пълния им предявен размер от по 3000,00 лв. съдът отхвърли като неоснователни
и недоказани.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, на
основание чл.189, ал.3 НПК, подсъдимият Б. бе осъден да заплати на тъжителя А.А.
и на тъжителя Т.Т. сума в размер на по 218,00 лв., представляваща направени от
всеки от тъжителите в хода на производството разноски за държавни такси и
адвокатско възнаграждение.
Отново с оглед изхода на
делото и предвид уважените граждански претенции, съдът осъди подсъдимият Б. да
заплати на основание чл.2 от Тарифата за д.т., които се събират от съдилищата
по реда на ГПК, сумата от 200,00 лв., представляваща две държавни такси в
размер на по 100,00 лв. за всеки от уважените граждански искове.
Така мотивиран съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: