№ 125
гр. София, 13.03.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Н.Н.
Членове:А.М.И.
М.Д.И.
при участието на секретаря П.Б.С.
в присъствието на прокурора Е. Г. С.
като разгледа докладваното от М.Д.И. Въззивно частно наказателно дело №
20251800600054 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 318 и сл., вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НПК.
Образувано е по частна жалба на осъдения А. Й. А. против определение
от 18.12.2024 г. по н.о.х.д. № 519/2024 г. по описа на РС – Ихтиман, с което на
основание чл. 343б, ал. 5 НК е осъден да заплати в полза на държавата сумата
от 58 800 лева, представляваща левовата равностойност на моторното
превозно средство – товарен автомобил марка „С.“, модел „Р450“, с рег. № У
**** ВА, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК,
за което е признат за виновен.
Жалбоподателят обжалва посоченото определение с доводи за
неправилност като счита, че първоинстанционният съд неправилно е
приложил разпоредбата на чл. 343б ал. 5, вр. ал. 1 НК, като е присъдил
равностойността на товарния автомобил, послужил за извършване на
транспортното престъпление, доколкото тази санкция противоречи на
Конституцията на РБ, тъй като не е предвидена като самостоятелно наказание
по НК. Счита, че не са налице и предпоставките на чл. 53 НК, тъй като
моторното превозно средство не е средство на престъплението по чл. 343б ал.
1 НК, а негов предмет. С тези аргументи, се заявява искане за отмяна на
обжалваното определение на първоинстанционния съд.
РП – Самоков, ТО – Ихтиман, не е подала писмено възражение срещу
жалбата.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция ход на делото е даден
в отсъствието на осъдения, след направено изрично изявление в тази връзка от
защитникът му адвокат Борислав П.. Защитникът П. поддържа изцяло
частната жалба по изложените в нея съображения. Допълва, че подзащитният
1
му А. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, а
с атакуваното определение погрешно е посочено, че същият е осъден на
основание чл. 343б, ал. 5, вр. ал. 3 НК да заплати равностойността на
моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението.
Не се предявяват надлежно иС. за събиране на доказателства от въззивния съд.
В проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание
представителят на Софийска окръжна прокуратура изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли атакуваното определение на
районния съд да бъде потвърдено.
Настоящият въззивен състав, след като взе предвид доводите, изложени в
частната жалба, атакуваното определение на Районен съд – Ихтиман и
материалите по делото, намери за установено следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 319, ал. 1, вр. чл.
306, ал. 3, вр. ал. 1 НПК и от страна, процесуалноправно легитимирана да
обжалва постановения съдебен акт.
Разгледана по същество същата е частично основателна по следните
съображения:
Със споразумение, одобрено на 04.12.2024 г. по н.о.х.д. № 519/2024 г. по
описа на Районен съд – Ихтиман, обвиняемият А. Й. А. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за това че на 24.02.2024 г.,
около 20,05 часа на 54 км. По АМ „Тракия“, област Софийска, е управлявал с
посока на движение към гр. София моторно превозно средство – товарен
автомобил марка „С.“, модел „Р450“, с рег. № У **** ВА, с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,48 на хиляда, установено по
надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози – с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“ с фабр. №
ARDM0181, проба № 1289 – престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
Съдът е одобрил споразумението в частта относно наказанието и наложил
на обвиняемия наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ месеца,
определено по реда на чл. 55, ал. 1 НК, изпълнението на което е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години и „глоба“ в размер на 150
лева.
На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК съдът е одобрил и наложил
на обвиняемия А. Й. А. и наказание „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от девет месеца, считано от датата на извършване
на деянието – 24.02.2024 г.
След одобряване на споразумението в съдебно заседание от 18.12.2024 г.
първоинстанционният съд се е произнесъл с определение по реда на чл. 306,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 383, ал. 2 НПК по приложението на разпоредбата на чл. 343б,
ал. 5 (Нова – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) вр. чл. 53 НК, като, изхождайки от
установеното, че превозното средство – товарен автомобил марка „С.“, модел
„Р450“, с рег. № У **** ВА, послужило за извършване на престъплението по
чл. 343б, ал. 1 НК, не е собственост на осъдения А. Й. А., го е осъдил да
заплати равностойността му, а именно сумата в размер на 58 800 лева.
2
Разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 НК инкриминира по наказателен ред
управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда. Като наказание за това престъпление законодателят е
предвидил кумулативното приложение на наказанията: лишаване от свобода
от една до три години, глоба от двеста до хиляда лева и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство. За извършеното престъпление
кумулативно е предвидена и допълнителна санкция по чл. 343б, ал. 5, вр. чл.
53 НК – отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство,
послужило за извършване на престъплението, когато същото е собственост на
дееца, а когато деецът не е собственик, се предвижда присъждане на
равностойността му.
Това отнемане е прието като уточнение и продължение на общата норма
на превантивните мерки по чл. 53 НК, макар коренно да се различава от тях.
За разлика от наказанието, чрез което се реализира наказателната отговорност
за извършеното престъпление, мерките по чл. 53 НК са санкционни
последици от друг порядък, налагат се независимо от наказателната
отговорност, имат други предпоставки и цел. Прилагането им не зависи от
преценката на съответния държавен орган, като единствената предпоставка за
това е наличието на извършено умишлено престъпление. Макар и да имат
санкционен елемент, водещ е техният превантивен ефект – отнемане на
възможността за извършване на нови престъпления или извличане на облага
от престъплението.
Отнемането в полза на държавата, респективно присъждане на
равностойност, на моторното превозно средство, което е послужило за
извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК в случая е извършено на
специалното основание по чл. 343б, ал. 5 НК/ Нова – ДВ, бр. 67 от 2023 г./,
което се приема в практиката като своеобразна "гражданско-правна санкция"
по повод на противоправното поведение на дееца. Независимо от своя
обременяващ за лицето характер, това отнемане не представлява наказание по
смисъла на чл. 37 НК, поради което и не е било обхванато от споразумението,
и за съда не е съществувала правна възможност по чл. 55, ал. 3 НК да не
приложи тази разпоредба, а съдът в съответствие с предвиденото в чл. 383, ал.
2 НПК по приложението на чл. 53 НК се е произнесъл с обжалваното
определение по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.
Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК обаче има за цел допълнително да
санкционира управлението на моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимите от закона граници и в този смисъл не е
реакция на извършеното престъпление и се различава по цел, обхват и тежест
от принудителните мерки по чл. 53 НК, които имат предназначение да
отнемат от дееца онези средства, предмети или облаги от извършеното от него
умишлено престъпление, които, ако останат у него, могат да улеснят
извършването на друго престъпление. С посоченото от законодателя
съдържание имуществената санкция по чл. 343б, ал. 5 НК повече се
доближава до предвиденото в българското законодателство наказание
„конфискация на налично имущество“ по смисъла на чл. 44 НК, доколкото
предвижда отнемане в полза на държавата на собственото на дееца моторно
3
превозно средство, послужило за извършване на престъплението, а когато това
не е възможно, поради обстоятелството, че моторното превозно средство не е
собственост на дееца, се предвижда присъждане на равностойността му. Но за
целите на настоящото производство съдът намира, че предвид използваната от
законодателя формулировка в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК не е уредено
наказание „конфискация“ по смисъла на чл. 44, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 НК, а и
промяната в НК от 2023 г. не засяга разпоредбата на чл. 37 НК, предвиждаща
общата система от наказания по българското право, които могат да бъдат
налагани на дееца за извършено престъпление.
На следващо място имуществената санкция по чл. 343б, ал. 5 НК се
налага в наказателно производство за извършено престъпление и не се
ограничава до поправяне на вредите, причинени от престъплението, а има
наказателен характер, тъй като има за цел да санкционира извършителя на
претъпление за извършеното от него противоправно деяние/престъпление.
Следователно, тази санкция преследва репресивна цел, присъща за санкция с
наказателноправен характер, а обстоятелството, че такава санкция преследва
и превантивна цел, не може да я лиши от квалификацията й като
наказателноправна санкция (в този смисъл Решение на Съда (голям състав) от
20 март 2018 година по дело C-537/16 (Garlsson Real Estate SA и др. срещу
Commissione Nazionale per le Società e la Borsa/.
Тежестта на посочената санкция също я дефинира като такава с
наказателноправен характер, тъй като предвид стойността на моторните
превозни средства в повечето случаи в полза на държавата ще се отнеме
имущество или ще се присъди развностойността му, по размер, който
надхвърля максималния размер на предвиденото наказание глоба (1 000 лв.) и
в този смисъл би се явила по-тежка за дееца, дори от наказанието „глоба“ по
смисъла на НК, а в някои случаи, като в процесния, е възможно да доведе и до
значително намаляване на имуществото на дееца.
Следователно отнемането на моторното превозно средство, предвидено в
разпоредбата на чл. 343б, ал.5 НК има наказателноправен характер, поради
което следва да се преценява в светлината на принципа на пропорционалност
на престъплението и наказанието, гарантиран в член 49, параграф 3 от
Хартата на основните права на Европейския съюз, т.е. тежестта на санкцията
трябва да съответства на тежестта на съответното престъпление. Съдът на ЕС
вече е имал възможност да се произнесе по направените от българските
съдилища преюдициални запитвания по С-707/17, С-335/18, С-336/18,
отнасящи се до съответствието на имуществената санкция по чл. 251, ал. 2 НК
(отм.), предвиждаща, че предметът на престъплението – недекларираната
сума, или неговата равностойност, се отнема в полза на държавата, с
принципа за пропорционалност на престъплението и наказанието. В своите
актове Съдът на ЕС възприема националния ни институт по чл. 53 НК
(отнемането на вещи по чл. 53 НК в полза на държавата) като санкция с
наказателноправен характер.
Последователен в своята практика е Съдът на ЕС, който в решение от 20
март 2018 г. по преюдициално дело C-537/16, т. 56, е имал възможност да
отбележи, че кумулирането на санкции с наказателноправен характер трябва
4
да се извършва по правила, които позволяват да се гарантира, че общата
тежест на всички наложени санкции съответства на тежестта на съответното
престъпление, като това изискване произтича не само от член 52, параграф 1
от Хартата, но и от принципа на пропорционалност на наказанията, установен
в член 49, параграф 3 от Хартата. Тези правила задължават компетентните
органи да следят, в случаи на налагане на второ наказание, общата тежест на
всички наложени санкции да не надхвърля тежестта на съответното
престъпление. В този смисъл и в т. 50 на решение от 5 май 2022 г. по
преюдициално дело С-570/20 Съдът на ЕС е приел, че принципа на
пропорционалност на престъплението и наказанието се прилага без
изключение във всички случаи на кумулативно наложени имуществени
санкции и наказания. Така в решението си по преюдициално дело С-570/20
Съдът на ЕС е приел, че „само по себе си обстоятелството, че компетентните
органи възнамеряват да наложат санкции от различно естество, не би могло да
ги освободи от задължението да се уверят, че тежестта на всички наложени
санкции не надхвърля тежестта на съответното престъпление, тъй като в
противен случай биха нарушили принципа на пропорционалност.“
Поради уредбата й като мярка за отнемане на имущество, а не като
наказание и поради множеството изтъкнати в теорията и практиката
съществени разлики между имуществената санкция по чл. 343б, ал. 5 НК и
принудителните мерки по чл. 53 НК Конституционния съд на РБългария вече
е допуснал до разглеждане искането на Върховния касационен съд от
12.04.2024 г. за прогласяване на противоконституционността на разпоредбата,
но до прогласяването на противоконституционността й разпоредбата на чл.
343б, ал. 5 НК е действащо право и като такова следва да бъде прилагано от
съда.
Правото на ЕС обаче налага задължение за всеки правоприлагащ орган да
провери дали предметът на делото или приложимите вътрешно правни норми
имат връзка с правото на ЕС и ако установи връзка – да съобрази в пълнота
последиците от неговото действие. Ако приложимата съюзна правна норма
пряко урежда това обществено отношение съдът е длъжен да приложи само
съюзната правна норма, независимо дали е налице противоречие между нея и
вътрешноправната норма, уреждаща същото правоотношение. А в случаите, в
които установи, че действащите норми на ЕС не са годни за пряко прилагане,
съдът е длъжен да приложи националната правна норма, но задължително с
тълкуване, съответстващо на относимата съюзна правна норма. Ако
съответстващо на правото на ЕС тълкуване на приложимата вътрешна правна
норма се окаже невъзможно, тъй като би противоречало пряко на смисъла на
нормата (тълкуване contra legem), е налице противоречие, при което
вътрешната правна норма трябва да бъде оставена неприложена (в тази връзка
виж статия на проф. д.ю.н. А. Сeмов, носител на Катедра „Жан Моне” на ЕС
публикувана на 07.01.2021 г. на сайта на правния портал https: //news. lex. bg/
и особено мнение на определение по допустимост от 10.10.2024 г. на КС по к.
д. № 16/2024 г., докладчик съдията А. Семов/.
Съдът на ЕС вече е имал възможност с решение от 14 януари 2021 година
по дело C-393/19 да обоснове приложимостта на член 2 и член 4 от Рамково
5
решение 2005/212/ПВР по отношение на разпоредбата на чл. 242, ал. 8 вр. чл.
53 НК, предвиждаща превозното или преносното средство, послужило за
превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, да се
отнема в полза на държавата. С решението си съдът е приел, че разглежданото
в главното производство престъпление контрабанда не е сред тези, за които се
прилага Директива 2014/42, съгласно член 3 от нея, но дрективата заменя
частично Рамково решение 2005/212, което също се отнася до конфискацията
на средствата и облагите от престъпление. Всъщност съгласно съображение 9
от посочената директива тя има за цел да измени и разшири разпоредбите по-
специално на това рамково решение. По-конкретно от член 14, параграф 1 от
Директива 2014/42 следва, че тя заменя само първите четири тирета на член 1,
както и член 3 от Рамково решение 2005/212 по отношение на обвързаните с
тази директива държави членки, вследствие на което членове 2, 4 и 5 от това
рамково решение остават в сила след приемането на посочената директива (в
този смисъл решение от 19 март 2020 г., „Агро Ин 2001“, C‑234/18,
EU:C:2020:221, т. 48).
Член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212 предвижда по-общо,
отколкото в Директива 2014/42, че „всяка държава членка взема необходимите
мерки, за да направи възможно конфискуването, изцяло или частично, на
средства на престъплението и облаги от престъпление, за които се предвижда
наказание лишаване от свобода над една година, или на имущество, чиято
стойност отговаря на тези облаги“. Съдът е приел, че тъй като квалифицирана
контрабанда се наказва с лишаване от свобода от три до десет години, към
което се добавя възможността да се отнеме в полза на държавата
транспортното средство, използвано за превоз на стоката, предмет на
контрабандата, правното положение в главното производство попада в
приложното поле на правото на Съюза, и по-специално на това рамково
решение.
Съдът в т. 44-48 е посочил още, че понятието „конфискация“ е
определено в член 1, четвърто тире от Рамково решение 2005/212, но тъй като
тази разпоредба е заменена с Директива 2014/42 и доколкото фактите по
главното производство са настъпили след срока за транспониране на
Директива 2014/42, определен на 4 октомври 2016 г., в съответствие с член 12,
параграф 1 от нея, в случай като разглеждания в главното производство, за да
се определи понятието „конфискация“, следва да се вземе предвид посоченото
в член 2 т. 4 от Директивата понятие, според което „конфискация“ се определя
като „окончателно отнемане на имущество, постановено от съд във връзка с
престъпление“. Съдът е приел, че е без значение дали конфискацията
представлява наказание по националното наказателно право или не. Така
мярка като разглежданата в главното производство /тази на чл. 242, ал. 8 вр.
чл. 53 НК/, която води до окончателно отнемане на имущество, постановено
от съд във връзка с престъпление, попада в обхвата на посоченото понятие
„конфискация“.
Посоченото от Съда на ЕС се отнася и до престъплението по чл. 343б, ал.
1 НК. Аргументите в тази насока са следните: на първо място и това
престъпление не е сред тези, за които се прилага Директива 2014/42, съгласно
6
член 3 от нея, но, на следващо място – престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК се
наказва с наказание лишаване от свобода от една до три години, а и
санкционната мярка на чл. 343б, ал. 5 вр. чл. 53 НК подобно на тази по чл. 242,
ал. 8, вр. чл. 53 НК, предвижда отнемане в полза на държавата на моторното
превозно средство, послужило за извършване на престъплението и
представлява окончателно отнемане на имущество във връзка с престъпление,
постановено от съд, поради което попада в обхвата на посоченото в
директивата понятие „конфискация“. Без значение е дали отнеманото
имущество е предмет или средство на престъплението. Следователно
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК попада в приложното поле на правото на
Съюза и по-специално на Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24
февруари 2005 г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от
престъпление.
В практиката на Съда на ЕС се приема, че макар рамковите решения да
нямат директен ефект, обвързващото им действие поражда в тежест на
националните органи, и по-специално на съдебните такива, задължение за
съответстващо тълкуване на националното право спрямо правото на ЕС,
поради което разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК следва да бъде тълкувана
съответстващо на разпоредбите на Рамково решение 2005/212/ПВР.
Настоящата съдебна инстанция счита, че в случая това е възможно и такова
съответстващо тълкуване не противоречи пряко на смисъла на нормата,
поради обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК не е изрично
посочено, че съдът отнема изцяло в полза на държавата моторното превозно
средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на
дееца, а когато деецът не е собственик – присъжда пълната му равностойност.
По изложените по-горе съображения съдът, след като съобрази, че от
една страна е длъжен при кумулирането на санкции с наказателноправен
характер да се увери, че общата тежест на всички наложени санкции не
надхвърля тежестта на съответното престъпление, тъй като в противен случай
би нарушил принципа на пропорционалност, предвиден в член 49, параграф 3
от Хартата на основните права на Европейския съюз, а от друга страна, към
вече ангажираната наказателна отговорност на дееца с наложените му
наказания от системата на наказанията по чл. 37 НК, съдът следва да добави
имуществената санкция на чл. 343б, ал. 5 НК, като приложима правна норма и
в тази връзка счита, че разполага с правомощието да отнеме изцяло или
отчасти моторното превозно средство, послужило за извършване на
престъплението, респективно да присъди изцяло или отчасти равностойността
му, тъй като само тълкувайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК в
съответствие с посочения акт на вторичното право на ЕС, съдът би могъл да
изпълни задължението си за спазване на основните права и основните правни
принципи залегнали в Договора за създаване на Европейска общност,
Договора за създаване и функциониране на Европейски съюз и по специално в
член 17, параграф 1, Член 47, параграф 1, и чл. 49, параграф 3 от Хартата за
основните права на Европейския съюз/право на собственост, право на
ефективни правни средства за защита и принципа на пропорционалност/.
Съдът, след като съобрази, че за извършеното от обвиняемия А.
7
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК с влязло в сила споразумение са наложени
наказания: „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, изпълнението на което
е отложено на основание чл. 66, ал. НК за срок от три години; „глоба“ в
размер на 150 лв., както и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от девет месеца, прецени, че присъждайки изцяло паричната
равностойност на влекача на товарния автомобил, а именно сумата в размер на
58 800 лв., би нарушил принципа на законност и пропорционалност на
престъпленията и наказанията, заложен в параграф 3 на чл. 49 от Хартата, а
именно, че тежестта на наказанията не трябва да бъде непропорционална
спрямо престъплението.
В тази връзка съдът съобрази обществената опасност на деянието и дееца,
имущественото и здравословното му състояние, както и семейните му
задължения.
Извършеното от обвиняемия А. престъпление по транспорта се отличава
с висока степен на обществена опасност, изводима от наличната
концентрация на алкохол в кръвта на обвиняемия А., която се явява повече от
2 пъти над предвидения в разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 НК размер, както и
от обстоятелството, че същият е управлявал товарен автомобил по
автомагистрала. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че според
данните на Европейската комисия за 2023 г. България е страна членка, която е
на челно място в Европа по смъртност по пътищата.
Към момента на извършване на деянието обвиняемият А. А. с ЕГН
********** е бил на 54 годишна възраст. Същият живее в гр. Ямбол, ж.к.
„Георги Бенковски“, бл. 9, вх. Д, ап. 98. Българин е, български гражданин и е
разведен. Има син Данчо А. А. с ЕГН **********, на който не дължи
издръжка. От приложената по делото справка за съдимост (стр. 75 от ДП) се
установява, че същият е неосъждан – реабилитиран е за извършеното от него
престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, считано от 26.01.2024 г, следователно се
касае за инцидентна престъпна проява.
Моторното превозно средство, послужило за извършване на
престъплението, не е собственост на осъдения А., видно от приложеното по
досъдебното производство заявление за първоначалната му регистрация. По
делото е изготвена съдебно-оценителна експертиза и са представени
допълнителни заключения от 09.12.2024 г. и 17.12.2024 г., от които се
установява, че стойността на моторното превозно средство – влекач марка
„С.“, модел „Р450“, с рег. № У **** ВА, послужило за извършване на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, е в размер на 58 800 лв.
Видно от подписаната от обвиняемия А. декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, същият притежава лек автомобил
„Фолксваген Бора“ и не получава допълнителни доходи.
От показанията на разпитания в досъдебното производство свидетел
Стефан Вълев – собственик на товарния автомобил, послужил за извършване
на престъплението, и управител на транспортното дружество, в която е
работил обвиняемия А., се установява, че след процесното деяние
обвиняемият А. вече не е шофьор към транспортното дружество.
8
От изготвените по делото справки от НОИ, Регистъра на трудовите
договори и деклариран осигурителен доход за периода от 01.06.2024 г. до
01.11.2024 г., се установява, че обвиняемият А. на 29.04.2024 г. е сключил
трудов договор с ПРАКТИКО ЕС ЯМБОЛ, а на 12.07.2024 г. – с ТЕТБРЮЛЕ 2
ЯМБОЛ, като осигурителният му доход за месеците юни, юли, август,
септември и октомври е съответно – 31,10 лв., 560,94 лв., 1000,18 лв., 988,98
лв. и 937,21 лв.
При тези обстоятелства съдът намира, че в конкретния случай наложената
на обвиняемия А. мярка по чл. 343б, ал. 5 НК – присъждане изцяло на
равностойността на влекач марка „С.“, модел „Р450“ в размер на 58 800 лв.,
наред с наложените му наказания от системата на наказания по чл. 37 НК, а
именно: „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, изпълнението на което е
отложено на основание чл. 66, ал. НК за срок от три години; „глоба“ в размер
на 150 лв., както и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от девет месеца, се явява непропорционална на тежестта на
извършеното от него престъпление. Съобразявайки принципа на
пропорционалност на престъплението и наказанието, предвиден в чл. 49,
параграф 3 от Хартата за основните права на Европейския съюз, настоящият
съдебен състав счита, че съответно на тежестта на извършеното от
обвиняемия А. престъпление се явява отнемането на част от паричната
равностойност на моторното превозно средство, послужило за извършване на
престъплението, в размер на 5 000 лв.
За пълнота на изложеното съдът счита, че действително в атакуваното
определение е допусната техническа грешка по отношение на основанието, на
което обвиняемият А. е осъден да заплати равностойността на моторното
превозно средство, послужило за извършване на престъплението по 343б, ал.
1, за което същият е признат за виновен, като разпоредбата на чл. 343б, ал. 5
погрешно е била привързана с тази на чл. 343б, ал. 3 НК, но допуснатата
очевидна техническа грешка не внася неяснота във волята на съда да отнеме в
полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване
на престъплението, за което обвиняемият А. е признат за виновен с влязлото в
сила споразумение.
По изложените съображения обжалваният съдебен акт следва да отменен
и вместо него обвиняемият А. Й. А. с ЕГН ********** следва да бъде осъден
да заплати в полза на държавата сумата в размер на 5 000 лева,
представляваща част от паричната равностойност на моторното превозно
средство – влекач марка „С.“, модел „Р450“, с рег. № У **** ВА, послужило за
извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, за което е признат за
виновен.
Така мотивиран Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 18.12.2024 г. по н.о.х.д. № 519/2024 г. по описа
9
на РС – Ихтиман и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 343б, ал. 5, вр. ал. 1 НК А. Й. А. с ЕГН
********** да заплати в полза на държавата сумата в размер на 5 000 лева
/пет хиляди лева/, представляваща част от паричната равностойност на
моторното превозно средство – влекач марка „С.“, модел „Р450“, с рег. № У
**** ВА, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК,
за което е признат за виновен.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10