Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 12.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и девети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 382 по описа на съда за 2019
г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на М.П.Г. срещу З. „Л.и.“
АД за осъждането му да заплати обезщетения за неимуществени вреди в размер на
200 000 лева и 2 800 лева за имуществени вреди от ПТП на 17.06.2018 г.,
ведно със законните лихви от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ищцата твърди в подадената от нея искова молба, че на
17.06.2018 г. в гр. София, на бул. „Андрей Ляпчев“ в района на кръстовището с
бул. „Александър Малинов“ настъпило ПТП, причина за което било поведението на
водача на л.а. „Мерцедес“, модел „С 180“ В. П. Н..
В резултат на пътния инцидент М.Г. получила увреждания,
които поставили живота й в опасност. Незабавно била откарана в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“, където по спешност се извършила оперативна интервенция за
отстраняване на фрагменти от депресионна фрактура в областта на главния мозък.
В първите дни след инцидента била напълно неконтактна и неадекватна. Болничният
престой продължил до 26.06.2018 г. Лечението продължило в домашни условия.
Състоянието й налагало непрекъснато присъствие на човек, който да се грижи за
нея, включително за придвижването й. Тежката травма в областта на главата й
причинявала силно главоболие и световъртеж при изправяне.
Поради наложителната оперативна интервенция цялата глава
на М. била обръсната, а вляво се виждала огромна рана, представляваща костен
дефект – липса на черепна кост.
На 24.07.2018 г. поради оплаквания от силно главоболие,
отпадналост и безсилие Г. била прегледана и насочена към спазване на
медикаментозна терапия и провеждане на оперативна интервенция. Поради тежкото й
клинично състояние отново потърсила лекарска помощ на 27.07.2018 г.
На 30.07.2018 г. била приета в УМБАЛ „Св. Анна“ АД за
нова операция, която се извършила на 31.07.2018 г. Поставила се пластика с
титаниева мрежа на получения черепен дефект. След изписването й на 03.08.2018
г. се наложило да спазва постелен режим и да приема интравенозни инфузии на
водно-солеви разтвори. Тежкото й състояние продължило до 22.08.2018 г., когато
отново потърсила лекарска помощ. Г. била подложена на ежеседмичен лекарски
контрол за проследяване на състоянието й.
Към момента възстановяването й продължавало. Изпитвала
затруднения в раздвижването поради силен световъртеж и това налагало все още ползване
на чужда помощ.
М.Г. била професионална певица и травмата препятствала
упражняване на професията й поради забрана да натоварва главата си и да напряга
слуха си. Това наложило на 14.12.2018 г. трудовият й договор да бъде прекратен.
Огромните оперативни белези пречили на възстановяване на
окосмяването. Поради залежаването в задната част на главата й се получила
декубитална рана. Налагало се да носи перука, което препятствало нормалното й
социално общуване.
М.Г. страдала от загуба на памет, некоординираност на
движенията, забавяне на речта и от проблеми със съня. Често плачела и отказвала
да разговаря с близките си.
Търпените болки и страдания ищцата оценява на
200 000 лева.
За лечението си сторила разходи на обща стойност
2 800 лева.
За
управлявания от В. Н. л.а. „Мерцедес“ имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при З. „Л.и.“ АД, поради което ответникът следвало да поеме
отговорността за заплащане на търпените от Г. имуществени и неимуществени вреди
от ПТП на 17.06.2018 г.
Ищцата
подала молба до застрахователя за заплащане на обезщетение за търпените от нея
вреди, но към датата на подаването на исковата молба ответното дружество не
заплатило сумите.
Моли
съдът да постанови решение, с което да осъди З. „Л.и.“ АД да й заплати сумите
от 200 000 лева и 2 800 лева ведно със законните лихви от датата на завеждането
на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
описаните в исковата молба увреждания на пострадалата и причинната им връзка с
процесното ПТП. Възразява за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, която пътувала без поставен обезопасителен колан. Претендираният
размер на обезщетението от 200 000 лева счита за завишен.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на исковете е предявяване на претенцията пред застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищцата е предявила пред ответното
дружество претенцията си за обезщетяване на неимуществените вреди на 03.07.2018
г., а на 17.08.2018 г. – и на имуществените вреди.
Предявените
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основават на сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
л.а. „Мерцедес“, модел „С 180“ с ДК № ********и З. „Л.и.“. Наличието на валидно
застрахователно правоотношение за водачите на л.а. „Мерцедес С 180“ и ответника
към 17.06.2018 г. е отделено като безспорно между страните обстоятелство с
определение от 15.07.2019 г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
От
заключението на приетата по делото комплексна авто-техническа и
съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като подробна, обоснована
и обективно изготвена се установява по категоричен начин, че процесното ПТП е
настъпило по вина както на водача на л.а. „Мерцедес“, така и на водача на л.а.
„БМВ“. С поведението си В. Н. е създала опасна ситуация, като при наличие на
пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и видимост към
приближаващия се отляво л.а. „БМВ“, е навлязла в платното за движение на бул.
„Александър Малинов“. Противоправното поведение на водача на л.а. „БМВ“ С.Н.Д.
се изразява в управление на превозното средство със скорост от 100 км/ч,
превишаваща значително допустимата скорост за пътния участък от 50 км/ч.
В случая вътрешното
разпределение на относителната тежест на поведението на различните застраховани
водачи за причиняване на вредоносния резултат е непротивопоставим на увреденото
лице, ползващо се от застраховката. Поради това застрахователят на гражданската
отговорност на единия от водачите дължи на пострадалия пълната стойност на
обезщетението.
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от заключението на съдебно-медицинската експертиза, че получените от ищцата
травми, чието обезщетение се претендира в настоящото производство са причинени
именно от процесното ПТП. Г. е получила черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
тежка мозъчна контузия без КТ-данни за контузия на мозъчния ствол, оток на
мозъка, импресионно/депресионно счупване на лява слепоочна кост на черепа с
вдаване на костни фрагменти към черепната кухина, контузионно-кръвоизливни
огнища на малка площ в левия слепоочен дял на мозъка, минимален травматичен
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в лява слепоочна област на мозъка,
навлизане на въздух в черепната кухина, счупване на средна черепна ямка вляво,
счупване на голямото крило на лява клиновидна кост на черепа, травматични
кръвоизливи в меките тъкани на двете орбити, по-изразено вляво и
разкъсно-контузна рана в лява теменна област на главата. Тази травма временно е
поставила в опасност живота на М.Г.. В продължение на два дни, дори и след
проведената оперативна интервенция ищцата е била в безсъзнание, а от 20.06.2018
г. лечението е продължило в клиниката по неврохирургия на УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“.
При
изписването й на 26.06.2019 г. Г. е била в стабилизирано соматично и
неврологично състояние, без възбудна или отпадна неврологична симптоматика.
В периода
30.07.2018 г. – 03.08.2018 г. ищцата отново е постъпила за оперативно лечение в
УМБАЛ „Света Анна“ АД за затваряне на костния дефект в лява слепоочна област на
черепа. Последвал е гладък следоперативен период.
Вещото
лице д-р П. е счел, че при процесната травма са необходими около две години за пълно
възстановяване. В случая мозъчната контузия протекла без отпадна неврологична
симптоматика, а кръвоизливът в контузионните огнища в ляв слепоочен дял на
мозъка се е резорбирал до 30 дни. На негово място обаче са останали зони с
нарушена мозъчна структура, водещи до локална мозъчна атрофия. Костният дефект
е бил възстановен с титаниева мрежа.
При извършения
на 15.11.2019 г. личен преглед на ищцата е установено доброто й общо състояние,
ясно съзнание и ориентираност. Г. споделила, че има епизоди на главоболие, за
лечение на което приемала обезболяващи медикаменти. Главоболие се появявало и
при емоционално напрежение. При прегледа са установени белези в окосмената част
на главата: в областта на лява теменна област - белег с дължина 13 см и в
теменно-тилната област в зона с липса на окосмяване – белег с размери 4/4 см.
От проведените оперативни интервенции в лява слепоочна област имало се
наблюдавал и подковообразен, добре зараснал белег.
По делото
са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетеля В. Н. се
установява, че М.Г. е понесла изключително тежко невъзможността да упражнява
професията си на певица и обезкосмяването в областта на главата. Освен
физическите страдания, психическото състояние на ищцата е било силно негативно
повлияно от външния й вид. Към обичайните си професионални задължения се
върнала година след инцидента. Налагало се непрекъснато да носи перука, поради
липса на окосмяване в определени части на главата. Докато се възстановявала, М.
често плачела, изпаднала в депресия от загрозения си външен вид и преустановила
социалните си контакти.
При така
събраните по делото доказателства съдът приема, че получената при ПТП на
17.06.2018 г. тежка черепно-мозъчна травма е променила качеството на живот на
ищцата за период от една година. Първоначално животът й е бил поставен в
опасност и по спешност е претърпяла оперативна интервенция, която е била
животоспасяваща. Ежедневието на 32-годишната жена е било коренно променено.
Преди инцидента М. е била активна и борбена натура. Полагала е труд като професионална
певица и е имала активни социални контакти. Внезапно тя се е оказала
принудително прикована към легло, с лекарска забрана за двигателна активност и
чести прояви на световъртеж и главоболие, които са налагали непрекъснато
ползване на чужда помощ. За период от шест месеца Г. е била безпомощна при
собственото си хигиенно-битово обслужване. Търпяла е и втора оперативна
интервенция за поставяне на имплант на мястото на липсващата част от черепа.
Въпреки че
възстановяването й е приключило преди посочения от д-р П. максимален период от
две години, налице са увреди, които ще оставят траен отпечатък върху качеството
й на живот. Инцидентните прояви на световъртеж и главоболие са лечими чрез
прием на обезболяващи, но белезите по главата и липсата на окосмяване са
поставят пострадалата в положение на трайно неудобство от непрекъснато носене
на перука и свързаните с това притеснения в общуването. Негативните последици
са с особен интензитет от характера на упражняваната от ищцата професия. При
тези данни по делото, съдът намира за справедлив размер на обезщетението сумата
от 100 000 лева. Този размер е обусловен от нивата на застрахователни
покрития към 17.06.2018 г., както и от степента и последиците от тежката травма,
съществувалата опасност за живота на 32-годишната Г., двукратният болничен
престой и интензивните болки след всяка от двете оперативни интервенции, включващи
обща анестезия.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от
страна на ищците, което подлежи на разглеждане в настоящото производство.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл
за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на
вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение №
169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и
обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията. За този
факт, доколкото възражението е направено от ответника и го ползва при положителното
му установяване доказателствена тежест носи навелият го (застрахователят по
„Гражданска отговорност” на делинквента).
Като съобрази обстоятелствата,
при които се е случило произшествието, показанията на свидетеля С.Д. и отговорите
на вещите лица при приемане на заключенията на 29.11.2019 г., съдът намира за
изцяло недоказано направеното от ответника възражение за съпричиняване. Л.а.
„Мерцедес С 180“ е бил снабден с предпазни колани и ищцата е поставила своя
като пътник на предна дясна седалка. Д. е възприел лично както обстоятелството,
че М.Г. е била с поставен предпазен колан, така и опитите на притеклите са на
помощ хора да го откопчаят, докато ищцата е била в безсъзнание.
След като ответникът не доказа
при условията на пълно и главно доказване непоставяне на предпазен колан от
ищцата, с което да е допринесла за себеувреждането си, определеното от съда
обезщетение следва да бъде присъдено в този размер – 100 000 лева.
Установява
се от приетата по делото фактура № **********/02.08.2018 г., че М.П.Г. е
заплатила сумата от 2 800 лева за медицинско изделие. Титаниевата мрежа,
поставена при проведената на 03.08.2018 г. операция е била задължителен разход
за затваряне на получения при счупването черепен дефект в дясна слепоочна
болест (така заключението на д-р П.)
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. На ищцата е била оказана
безплатна правна помощ, поради което на адв. Г. Й. се следват разноски
съразмерно на уважената част от исковете – 3 191 лева.
Ответникът
е сторил разноски в размер на 450 лева. Предвид характера на претенциите и
извършените по делото процесуални действия, съдът счита, че в приложение на
нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ дължимото
юрисконсултско възнаграждение е в размер на 450 лева. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете, на ответника се дължат 443.79 лева разноски.
Тъй като
ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса и разноски, ответникът
дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 4 112 лева държавна такса и
150 лева депозит за експертиза.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Л.и.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на М.П.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП на 17.06.2018
г., ведно със законната лихва от 10.01.2019 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 200 000 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Л.и.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на М.П.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 2 800 лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение на увреждания, получени при ПТП на 17.06.2018 г., ведно със законната
лихва от 10.01.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1 от ЗАдв., З. „Л.и.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на адвокат Г.Й. *** сумата от 3 191 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.П.Г., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на З. „Л.и.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 443.79 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Л.и.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на
СГС сумата от 4 112 лева държавна такса и 150 лева депозит за експертиза.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: