Решение по дело №17/2022 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 90
Дата: 4 април 2022 г.
Съдия: Гроздан Бончев Грозев
Дело: 20225640200017
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. гр. Хасково, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20225640200017 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от М. АС. АН., ЕГН**********, против
Наказателно постановление № 21-1253-002400/01.11.2021г. на полицейски инспектор към
сектор ПП при ОДМВР-Хасково упълномощен със заповед Заповед №1253з-
260/05.12.2018г. на директора на ОДМВР-Хасково и МЗ №8121з-515/14.05.2018г. Липсва и
възможност директора на ОДМВР – Хасково да може да преупълномощава други лица с
възложените му от министъра на МВР задължения, до колкото в НП е посочена
Жалбоподателя твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено
в нарушение на материалните и процесуални правни норми, като иска съдът да го отмени.
Твърди се още, че жалбоподателят не е извършил описаното нарушение. В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв.М.Х.. Последният
поддържа жалбата, излага доводи относно основателността и и иска съдът да отмени НП и
да присъди направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата редовно призован се явява лично като след разясняване от
съда, че участието не е задължително, същият напусна залата и не взема становище по
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
С атакуваното в настоящото производство НП на полицейски инспектор Ст. Л. Д.
1
към сектор ПП при ОДМВР-Хасково, на основание чл.175А, ал.1, предл.3 от ЗДвП му е
наложено наказание „Глоба „ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца.
Административно-наказателната му отговорност е ангажирана за това, че на
15.10.2021г. около 22:55 часа на път 505 в с. Малево, обл.Хасково, в посока към с. Корен
управлява собствения си лек автомобил ,, БМВ 320 Д" с per номер ******** като не използва
пътя отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на
хора и товари, като извършва мА.ра завой на ляво и подава газ и повишава оборотите на
двигателя с което превърта задвижващите колела на автомобила и преднамерено го извежда
извън контрол при наличието на мокра пътна настилка и ограничена видимост (мъгла).
Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр
номер ARNA-0174, като уреда отчита 0 промила алкохол. Нарушението е констатирано в
22:00 часа на 15.09.2021г. Нарушението е квалифицирано по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
С оглед преценката на събраните по делото писмени и гласни доказателства в
съвкупност и отделно едно от друго съдът намира за установена следната фактическа
обстановка: На 15.10.2021г. около 22:00 часа в с. Малево, обл.Хасково, жалбоподателят
заедно със св.Г.Д.Ф., всеки от тях управлявайки собственият си автомобил се движели в
селото в посока към с. Корен. Преди излизането от селото двете момчета видели спрял
полицейски автомобил със включен светлинен сигнал и пред него в посока на движението
спрян лек автомобил „Мелцедес“, като в момента полицаите извършвали проверка на
водача. Водача на лекият автомобил „Мерцедес“, а именно св.С.Я.М. бил вътре в
автомобила с гръб към полицейската кола и към приближаващите го М. АС. АН. с лек
автомобил ,, БМВ 320 Д" с per номер ******** и св.Г.Д.Ф. със собственият си автомобил.
Свидетелят П. Г. Н. – полицейски служител, бил в служебният автомобил, с гръб към двете
момчета, а св.В.И. Д. също полицейски служител, извършвал отвън проверка на св.С.Я.М.,
като се намирал до неговият автомобил. В това време М. АС. АН. с лек автомобил ,, БМВ
320 Д" с per номер ******** и св.Г.Д.Ф. със собственият си автомобил, наближили
полицейският автомобил, като в пресечка в дясно завили и след това веднага извършили
един след друг и завой на ляво, като се отправили към заведение в с.Малево, което било
собственост на родителите на св.Г.Д.Ф.. Най-напред се движел жалбоподателя със
собственият си автомобил, а след него св.Г.Д.Ф.. При потеглянето или по-скоро при завоя на
ляво автомобилът на жалбоподателя превъртял гуми, тъй като както е отбелязано и в АУАН
и НП пътната настилка по това време била мокра. Почти същата мА.ра изпълнил и св.Г.Д.Ф.
със собственият си автомобил. Тъй като при завоя на ляво автомобилите и на двете момчета
повишили оборотите и превъртели гуми, което се възприело от св.В.И. Д. и св. П. Г. Н.,
последните приключили с проверката на св.С.Я.М. и последвали двата автомобила.
жалбоподателят бил пръв и паркирал пред заведението на св.Г.Д.Ф., а той бил застигнат и
спрян в близост до същото заведение от св.В.И. Д. и св. П. Г. Н.. Била му извършена
проверка на документите и бил извикан и жалбоподателя. междувременно били извикани за
съдействие и служители от сектор „ПП“ при ОДМВР-Хаскво, като на место дошъл св.Вл. Ж.
Д., който съставил на жалбоподателя и на св.Г.Д.Ф. актове за установяване на
административни нарушения, за това, че като управляват МПС не използва пътя отворен за
обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари,
като извършва мА.ра завой на ляво и подава газ и повишава оборотите на двигателя с което
превърта задвижващите колела на автомобила и преднамерено го извежда извън контрол
при наличието на мокра пътна настилка и ограничена видимост (мъгла). Жалбоподателят е
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр номер ARNA-
0174, като уреда отчита 0 промила алкохол. Нарушението е квалифицирано по чл.104Б, т.2
от ЗДвП. Акта бил предявен подписан от жалбоподателят и на последният бил връчен
екземпляр от акта.
Междувременно докато се съставяли актовете на место дошла и майката на св.Г.Д.Ф.,
2
св.Д. Д.а Ф., като поискала да отидат там където се твърдяло, че са правени дрифтове от
двете момчета за да се види дали има следи. На место се не се установили следи от дрифт, а
само следи от грайфери в калта на уширението на пътя, където двата автомобила направили
левият завой.
На база АУАН е издадено и процесното НП в което е възприета същата фактическа
обстановка и нарушение, като то е квълифицирано по същият начин както в АУАН.
Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото
писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на
разпитаните в хода на делото свидетели.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.104Б, т.2 от ЗДвП действащ към датата на нарушението – Чл. 104б.
(Нов – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) На водача на моторно превозно
средство е забранено да: т.2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Разпоредбата на чл.175А, ал.1 от ЗДвП предвижда – Чл. 175а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2016 г.,
в сила от 21.01.2017 г.) ал.(1) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Следователно, деянията, за които са наложени глоби на жалбоподателя и е лишен от
правото да управлява МПС са обявени от закона за наказуеми с административна санкция.
Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, които водят до отмяната на НП на процесуално
основани. Според съда съвсем ясно и точно е посочена датата на нарушението и мястото на
извършване на същото. В случая обаче отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
това, че на 15.10.2021г. около 22:55 часа в с. Малево, обл.Хасково е извършил вмененото му
нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП. В последствие е посочено, че нарушението е
констатирано в 22:00 часа на 15.10.2021г. Тоест налице е разминаване в посоченият час на
извършване на нарушението, като на практика са посочени два различна часа на извършване
на нарушението. Тоест това създава невъзможност да се приеме какво фактически твърди
наказващият орган относно момента на извършване на нарушението. Според съда не е
описано пълно точно в какво се състои нарушението, а именно точните факти и
обстоятелствата при които това е станало. Точният механизъм на извършване на
твърдените преднамерени извеждания от контрол на автомобила от жалбоподателя.
Последното е от изключително важно значение с оглед последващите изводи на съда, а и с
оглед преценката за това дали описаните превъртания на задвижващите колела е именно
преднамерено или не,последното е от изключително значение за извършването на
твърдяното нарушение от субективна страна. Не са описани и точните обстоятелствата при
които това е станало, както и какви са били цели на жалбоподателя, както изисква
разпоредбата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП. На следващо место от представените по делото
писмени доказателства не се доказа по безспорен начин НП да е издадено от надлежен
орган. Представена е заповед №8121з-515/14.05.2018г.с която са определени лицата които
могат да издават НП по ЗДвП. В тази заповед издадена на Чл.186, и чл.189, ал1, и ал.12 от
ЗДвП , липсва посочване на полицейски инспектор към сектор ПП при ОДМВР-Хасково да
може да издава НП. Липсва и възможност директора на ОДМВР – Хасково да може да
преупълномощава други лица с възложените му от министъра на МВР задължения, до
колкото в НП е посочена Заповед №1253з-260/05.12.2018г., а и същата не е представена от
3
наказващият орган в чийто задължения и тежест е доказването на компетентността му.
Разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП гласи - (12) (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., предишна ал.
4, бр. 10 от 2011 г.) Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните
работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Тоест според съда е на лице съществено процесуално нарушение водещо до отмяната на
НП.
По същество съдът намира, че не се доказа безспорно по делото, че жалбоподателят на
процесната дата и място е извършил описаното в НП нарушение. На първо место следва да
се отбележи, че по никакъв начин не се доказа, че твърдяното превъртане на гуми на лекият
автомобил на жалбоподателя се дължи на умишлено извеждане на лекият автомобил извън
контрол от жалбоподателя с цел ползването на пътя за други цели. Още повече, че в НП не
се сочат какви са тези цели, както изисква разпоредбата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
В случая съдът кредитира изцяло показанията на св.С.Я.М., св.Г.Д.Ф. и св.Д. Д.а Ф.,
които са еднопосочни непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Нещо повече, те отчасти се
подкрепят и от показанията на св.П. Г. Н. и св.В.И. Д., които са и лицата свидетели на
извършеният завой от жалбоподателя и свидетели по акта. Съдът кредитира показанията на
св.П. Г. Н. , че при огледа на местото за което се твърди, че е имало въртене на гуми и
извеждане на овтомобила от контрол, не са намерени никакви следи от тези действия на
жалбоподателя. последното изцяло кореспондира с показанията на св. Г.Д.Ф. и св.С.Я.М.,
както и с показанията на св.Д. Д.а Ф. тази им част. освен това тук следва да се отбележи и
факта, че св.П. Г. Н. и св.С.Я.М., са се намирали в автомобилите и са били с гръб към
местото на което жалбоподателят е направил ляв завой. Тоест те биха могли само да чуят
евентуално форсиране на двигател и звук от превъртане на гуми, но не и визуално да видят
това, както твърди и св. С.Я.М.. Тоест показанията на тези свидетели относно самото
превъртане на гуми от страна на жалбоподателя и извъждането на автомобила от контрол
следва да се кредитират много внимателно и то с оглед останалият доказателствен материал.
Да не се спори, че при потеглянето и мА.рата зовой на ляво от страна на жалбоподателя, той
е подал повече газ на автомобила и това може да е довело до превъртане на задвижващите
колела, но това само по себе си не означава „дрифтене“, както и че това превъртане на гуми
е било умишлено извършено от жалбоподателя. освен това никой от разпитаните
полицейски служители не твърди това превъртане на гуми и повишаване оборотите на
двигателя да е било извършено няколко пъти последователно, което би означавало и
наличие на някакъв умисъл. Напротив това е станало само веднъж при ляв завой и мокра
настилка на пътя, след което автомобилът на жалбоподателя е продължил без да се твърди
криволичене или поднасяне на същия. В това са категорични и двамата полицейски
служители които са били на место. Тук следва да се посочи, че е и житейски нелогично при
положение, че има полицейски автомобил със светлинен сигнал жалбоподателя да отиде в
близост до него и да започне да „дрифтира“. Тук според съда става въпрос за недоуценяване
или по скоро подценяване на ситуацията в това число мократа пътна настилка, подаването
на повече газ на автомобила при мА.ра ляв завой, което на практика съвсем неумишлено е
довело да превъртане на гумите на автомобила на жалбоподателя. Освен това тук следва да
се има предвид и младата възраст на жалбоподателя. Тоест в показанията на всички
св.С.Я.М., св.Г.Д.Ф., св.П. Г. Н. и св.В.И. Д. се съдържат и факти в подкрепа на вече
изложеното, че именно на левият завой автомобилът е превъртял гуми, като липсват
доказателства за поднасяне на същият на ляво, на дясно, както и липсват данни това да се е
повторило. Последното свидетелства именно за липсата на умисъл в жалбоподателя да
използва пътя не по предназначение с цел да „дрифти“, тоест липсва умисъл. Затова и съдът
намира, че в случая макар и да са на лице елементите от обективна страна на нарушението,
то не се доказа от субективна страна по делото описаното нарушение да извършено от
4
жалбоподателя. Затова и НП следва да се отмени и на това основание.
Следва да се отбележи, че с оглед дадената правна квалификация на нарушението
правилно е санкционирано по чл.175А, ал.1 от ЗДвП, като правилно е определено и
наказанието като вид и размер. Неправилно обаче е посочено като предложение чл.175А,
ал.1, предл.3 от ЗДвП. Според съда липсва такова предложение в последният законов текст.
Последното обаче е валидно единствено, ако нарушението бе доказано изцяло от обективна
и субективна страна.
Съгласно новосъздадената ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Цитираната норма е
процесуална, има действие занапред и се прилага от момента на влизането в сила. Така
допълненият текст на чл. 63 от ЗАНН, видно от датата на обнародване - 29.11.2019г., към
момента е в сила поради което на жалбоподателя, се следва адвокатско възнаграждение с
оглед изхода на делото. Видно от представените по делото доказателства това
възнаграждение е заплатено от жалбоподателя в размер на общо 300 лева.
По делото не е постъпило възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от
ОДМВР-Хасково.
Мотивиран така, Хасковският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-1253-002400/01.11.2021г. на полицейски
инспектор към сектор ПП при ОДМВР-Хасково упълномощен със заповед Заповед №1253з-
260/05.12.2018г. на директора на ОДМВР-Хасково и МЗ №8121з-515/14.05.2018г.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на М. АС. АН., ЕГН ********** от
с.Малево, ул.“Иван Вазов“ № 20, обл. Хасково, сумата в размер на 300 лв. - адвокатско
възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
/П/ НЕ СЕС ЧЕТЕ.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
5