М О Т
И В И
по НОХД
№ 47/2019год.
Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимите Р.К.А., М.Р.А., Е.М.А., А.Р.Д. и Р.Р.А., в това че на
07.09.2018 г. в гр. Пловдив,
в съучастие като съизвършители помежду си са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл.325 ал.1 във вр.чл.20, ал.2, във вр. ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа така повдигнатото на подсъдимите
обвинение. Предлага на подс.А.Д. да бъде наложено
наказание “Лишаване от свобода”над минимума предвиден в закона, както и
наказанието Обществено порицание. Спрямо останалите подсъдими намира, че са
налице условията на чл.78а НК за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба. Намира гражданските искове за
доказани по основание и размер и пледира да бъдат уважени изцяло.
По делото са приети за съвместно разглеждане граждански искове
от пострадалия И.С.З. срещу всеки един от подсъдимите за сумата от по 1000 лева
претендирани като обезщетение за неимуществени вреди,
както и сумата от по 137.80лв претендирани като
обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на деянието за което са
предадени на съд по настоящото дело подсъдимите. Пострадалият З. е конституиран
и като частен обвинител. Същият лично и чрез повереник
намира обвиненията за доказани спрямо всеки един от подсъдимите и настоява за
осъдителен съдебен акт като по отношение наказанията предоставя на съда.
Гражданските искови настоява да бъдат уважени така както са приети за
разглеждане по делото, като намира за доказани по основание и размер.
Подсъдимите дават обяснения като твърдят, че не са извършили
вмененото им престъпление. Техните защитници настояват за оправдателни присъди
за всеки един от тях, както и да бъдат отхвърлени гражданските искове.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подс. Р.К.А. е роден на *** ***.
Той е б., б. г., със ** образование, женен,
неосъждан, работещ, адрес: **, обл. С., ЕГН**********.
Подс. М.Р.А. е роден на *** г. в гр.
С.. Той е б., б. г., с ** образование, неженен,
неосъждан, работещ, адрес: **, ЕГН **********.
Подс. Е.М.А. е роден на *** ***, б., б. г., със **
образование, неженен, неосъждан, работещ, адрес: **, ЕГН **********.
Подс. А.Р.Д. е роден на *** ***, б., б.
г., със ** образование, неженен, осъждан, работещ, адрес: **, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 07.09.2018 г. в гр. Пловдив, в съучастие като съизвършител с Р.К.А., ЕГН **********.
Подс. Р.Р.А. е роден на *** ***. Той
е б., б. г., със ** образование, женен, неосъждан,
работещ, адрес: **, ЕГН **********.
На 07.09.2018 г. около 14.30-15.00 ч. свид.И.С.З.
и свид.Ч.Д.К. пътували със семейния автомобил на свид.З., марка и модел „Фолксваген Пасат“ с рег.№ **.
Същите се били насочили към сградата на печатница „Нова Тим компакт“, намираща
се в гр.Пловдив на **. Целта им била да вземат оттам пропуски във връзка с
провеждащото се, по това време, в гр.Пловдив Световно първенство по гребане.
След като приключили работата си в печатницата, двамата свидетели се качили на описания
лек автомобил и потеглили обратно. Отново колата управлявал свид.З.,
а свид.К. заемал дясната предна седалка. На ул.“Г. ***
посока бул.“Брезовско шосе“ свид.З.
извършил маневра „ляв завой“. По същото това време участъка на бул.“Северен“,
от ул.“Г. Трингов“ /магазин „Кауфланд“/ до бул.“Брезовско
шосе“, бил в ремонт. На мястото работели подс.Р.К.А.,
подс.Е.М.А., подс.А.Р.Д. и подс.Р.Р.А.. Същите бил работници
към фирма „АК-СИ“ ЕООД гр.Сливен, която пък била подизпълнител на фирма „Щрабак“. Последната била изпълнител на ремонтните дейности
на обекта. По улицата било организирано поради ремонта еднопосочно движение. Знакът
обаче не бил забелязан от свид.З., поради което той
навлязъл с автомобила си в забранената посока.
В същия момент подс. М.Р.А. - син на подс.Р.К.А., управлявал лек автомобил марка и модел „Ауди
А4“ с рег.№**като се движел по бул.“Брезовско шосе“,
в посока север към кръстовището с бул.“Северен“. Той се престроил в пътната
лента на булеварда, за да направи ляв завой по бул.“Северен“ , но тогава двата
автомобила се срещнали и спрели един срещу друг. Подс.М.А.
се развикал на свид.З., че е в забранена за него
улица и го попитал не е ли видял знака. Последният пък му отвърнал, че не е
имало никакъв знак, тъй като той определено не бил видял такъв и между двамата
били разменени и други реплики на висок глас. Все пак свид.З.
върнал автомобила си на заден ход, тъй като нямал друга алтернатива и спрял
същия в кръстовището, от което бил тръгнал. Там свид.З.
и свид.К.
видели знак, забраняващ движението в посоката, от която те идвали, който бил
подвижен, поставен на преместваемо съоръжение. Там
отново разменили реплики по повод знака с подс. М.А..
Това било възприето от подсъдимите Р.А., А.Д., Е.А. и
Р. А., които в се затичали колата на пострадалия З.. Първите трима застанали до отворения преден ляв прозорец на шофьорското
място и се пресегнали един подир друг, с намерението да нанесат побой на свид.З.. Те успели да ударят пострадалия, който въпреки, че
се отдръпнал назад в колата, все пак не успял да избегне ударите. В този момент
към тях се присъединил и подс.М.А., който понечил да спре саморазправата. В същото време от колата
излезли свид.З. и свид. К..
Подсъдимите наобиколили първия, а свид.К. се опитал
да препречи достъпа до спътника си. Въпреки това били нанесени от подсъдимите А.Д.,
Р.А. и Е.А. удари по тялото и главата на пострадалия. Подс.М.А.
опитвал да прекрати действията на тримата подсъдими - А.Д., Р.А. и Е.А..
Въпреки това подс.Р.А. и подс.А.Д.
започнали да ритат автомобила, вследствие на което увредили предната лява врата
и предния ляв калник като същите били изкривени. Също така вследствие
нанесените върху автомобила на свид.З. ритници бил
повреден механизма за повдигане и спускане на предното странично стъкло на
шофьорската врата. В резултат на ударите била повредена верижката на часовника
носен от пострадалия „Sports Coliseum“, както и били
счупени слънчевите му очила марка „Snipes“.
Подсъдимите Р.А., Е.А. и А.Д. отправяли на висок глас обидни думи и реплики. Въпреки
това петимата подсъдими се отдалечили и с това конфликта приключил. Свид.З. и свид.К. отишли в ІІІ
РУП, където уведомили за случилото се. На място бил изпратен автопатрул, който взел със себе си и пострадалия З.. По
негови указания били задържани четирима от подсъдимите, всъщност без подс.Р.А.. Последният сам се явил в районното управление.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за установена
отчасти от обясненията на подсъдимите, които потвърждават че са присъствали на процесното място и време. В останалата им част обаче
отричат да са увредили било телесния интегритет на свид.З.,
било автомобила управляван от него. В тази им част обясненията им очевидно не
кореспондират с установените факти. На първо място по делото е приложено СМУ №
41/10.09.2018г., видно от което при преглед лекар е установил, че на свид.З. са били причинени контузия на главата с оток, кръвонасядане на лицето, отчупване на част от коронката на
VІ-ти горен ляв зъб, кръвонасядания на гърдите, поясната област и дясната ръка. Следователно налице са били
обективни данни за претърпяно увреждане в резултат на упражнена насилие върху
личността му. На следващо място по делото е бил извършен оглед на автомобила на
пострадалия, от който е видно, че има побитост на преден
ляв калник, има побитост на дръжката на предна лява
врата, а под нея следа от обувка, както и в самия протокол е отразено, че
механизма на преден ляв прозорец не работи. Действително не е отразено счупено
огледало, но от фотоснимките към протокола на л.11, фотос №1 и показанията на
пострадалия може да се забележи, че е напукано стъклото на огледалото от лявата
страна на колата. Иначе пластмасовия корпус очевидно е здрав на снимките. Това
вероятно е и причината да не бъде отбелязано с думи в протокола. Освен това
твърденията на подсъдимите противоречат и на показанията на свидетеля Ч.К., както
и на тези на пострадалия. И ако последния все пак е страна в спора, то К. не е.
По-важното е обаче, че обективните факти показват наличие на причинени щети и
увреждания на телесния интегритет на пострадалия, а показанията на двамата
свидетели изясняват как са получени, то и настоящата инстанция намира, че на
обясненията на подсъдимите дадени пред настоящия състав на съда не може да се
има доверия в тяхната цялост. Още повече , че няма друга причина пет човека да
се съберат около свид.З., за да му покажели къде бил
поставен забранителния знак, когато това е могъл да стори и само един от тях. От
друга страна показанията на свид.К. също не са съвсем
точни като същия на практика не можа да посочи кои от подсъдимите са нанасяли
удари на пострадалия. Докато последния е бил в колата си, през прозореца го
удряли повече от две лица според К.. Пак липсва конкретика
кои са те. Очевидно е обаче , че няма как пет човека да удрят през един отворен
прозорец на лек автомобил, както твърди пострадалия. След като последния
излязъл от колата пък бил обграден от всички подсъдими, според свид.К.. В тази си част няма причина показанията му да не
бъдат кредитирани, те напрактика се потвърждават и от
подсъдимите, които потвърждават, че са били там. Същият свидетел обаче запитан
пред съда все пак посочи, че подс.М.А. е правил опити
да помири участниците в конфликта. Следователно няма логика как той хем иска да
прекрати разпрата, хем да е нанасял удари на пострадалия. Ето защо по негативен
път настоящата инстанция изключва участието му в нанасянето на побоя, а и увредата на автомобила на пострадалия. На следващо място
според обясненият ан всички подсъдими лицето , което
е показвало знака на пострадалия е подс.Р.А.. Това
изключва агресивни намерения от същия спрямо пострадалия, а напротив опит е
било да му покаже, че е в грешка и следва да отстъпи. Подс.М.А.
само водел разговор със свид.З., а останалите трима
подсъдими на практика не е имало причина да наобграждат
колата и пострадалия, освен ако не са участвали в саморазправата с него. Самите
подсъдими твърдят, че са били псувани от свид.З. като
първо бил напсуван подс.М.А.. Неговия ** – родс.Р.А. сам посочи пред съда, че това го засегнало силно,
защото на никой ** не му е приятно да псуват детето му пред него. Пак според
обясненията на този подсъдим, но и подкрепен от останалите, Р.А. само бутнал свид.З.. Това обаче не може да е вярно, защото то не може
да обясни уврежданията на пострадалия. Това може да е дало начало на
саморазправата, но не е било края на физическата агресия проявена спрямо
пострадалия. Очевидно е обаче, че водеща роля е имал именно подс.Р.А..
Същият се е ползвал с авторитет пред останалите като най-опитен. Ето защо това
обяснява включването на негова страна и на подс.Е.А.
и А.Д.. Право на подсъдимите е разбира се да премълчават факти, с които биха се
уличили в извършване на престъпление, а на практика да се прикриват и един
друг. Техните обяснения обаче са освен доказателства по делото, също така и
средство за защита. В случая обясненията им, че никой от тях не е причинил
вреди на пострадалия очевидно няма как да са верни. Както бе посочено по-горе и
показанията на свид.З., че бил бит от всички
подсъдими няма как да отговарят на действителното положение. В тази им част те
противоречат на показанията на свид.К., който
ограничава броя на лицата били го през прозореца на колата му, а в последствие
след излизането от нея, сочи че само бил наобиколен от всички подсъдими, но не
може да посочи кой го удрял и кой не. Първоначално пред съда посочи, че всички
участвали в този етап на деянието, но в последствие пък твърдеше, че всъщност подс.М.А. се намесил да разтърве биещите. При тази доказтелствена съвкупност за преки доказателства, то и настоящата
инстанция намери, че участие в процесното деяние са
имали само тримата подсъдими Р.А., Е.А. и А.Д..
Останалите разпитани по делото свидетели на прктика не внесоха съществени детайли по случилото се. Свид.К.А. в показанията си пред настоящата инстанция сочи,
че не е възприел станалото. От негови колеги на обекта разбрал, че имало
някакъв инцидент, но подробности нито му били казани, нито той питал.
Действително в досъдебно производство този свидетел е посочил, че веднага след
инцидента разбрал именно от подс.М.А., че имало
конфликт с друго лице, което го засякло. Пред този свидетел подс.М.А.
само посочил, че З. / като не го посочил по име разбира се, тъй като в този
момент не го е знаел още/ се държал грубо и размахвал карта, но не казал да е
имало насилие от който и да е от участниците. В тази връзка настоящата
инстанция кредитира показанията на свид.А. дадени на
досъдебно производство, като бяха констатирани противоречия по реда на чл.281,
ал.1, т.1, и ал.4 НПК. Все пак минало е време, а и с това самия свидетел обясни
наличието на тези противоречия, което е логично. Предполага се , че при разпита
му на 11.09.2018г. / л.100 д.пр./ той е помнел по-добре, отколкото при разпита
му пред съда. Това обаче какво му е било казано и какво спестено от подс.М.А., не помага за изясняване на случая, защото от
една страна , както бе посочено и по-горе подсъдимите е разбираемо да не
уличават се уличават един друг. На
следващо място свид.А. посочи, че знака поставен по
ВОД е бил забранителен в двете посоки, което е странно, предвид факта че
движението все пак е било възможно в едната посока за МПС. Възможно е обаче
този свидетел да се е заблудил за вида на знака, тъй като в момента на разпита
му бе подметнато от някой от другите подсъдими, че забраната била за движение в
двете посоки. Сам А. посочи, че все пак движението в едната посока е било допустимо
и това не буди съмнение. А движението е било ограничено именно в посоката, от
която се е движел свид.З.. В случая е без значение
този знак от кого е бил поставен и дали е бил съгласуван с администрацията. На
место водачите виждат знак и следва да го спазят, а ако имат съмнения за неговата законност не
е начина да влизат в пререкания, а следва да се обърнат към компетентните органи.
Всъщност от показанията на свид.А. става ясно и че,
знака е подвижен като именно работниците го преместват, за да могат да работят.
Последното обаче е без значение, освен че обяснява защо все пак се е стигнало
до конфликта със свид.З.. Показанията на свид.А. с горните уточнения се кредитират с доверие от
настоящата инстанция, но същите не са ключови за съставомерните
факти.
Свидетелите Р.Р. и Г.К. също сочат
в покадзанията си пред съда, че имало някакъв
конфликт и възприели как колите на З. и М.А. се засекли една срещу друга. И
двата сочат, че Фолксвагена бил в забранена посока на движение, но също не
можаха да дадат някакви по-конкретни факти за разпрата възникнала по този
повод, тъй като били на по-голямо разстояние от случващото се. Все пак
възприели петимата подсъдими на местопоризшествието и
наобикалянето от яхна страна на пострадалия, за което свидетелства и свид.К. коментиран по-горе. Няма причина техните показания
да не се приемат за истинни, поради което и се кредитират с доверие от съда.
Свид.Г.Т. пък работел като
полицейски служител в **, който отработил случая като посетил
местопроизшествието, заедно с колегите си – П.Ф., Б.В.и свид.А.Н..
Непосредствено пред него свид.З. посочил, че бил бит
и му била увредена колата. Именно пред него пострадалия посочил четирима от
подсъдимите и те били отведени в районното. Последния сам дошъл с автомобила
си. Действително този свидетел не посочи имена, но от обясненията на подс.А. излиза, че той е този пети човек, който сам е
отишъл в управлението. Все пак този свидетел също е възприел част от
уврежданията на автомобила на пострадалия, а и от обясненията които получил на
место разбрал, че саморазправа имало. И тъй като няма щети по други участници,
а само по З., то очевидно последният е бил обект на агресията. Настоящата
инстанция кредитира с доверие показанията на свид.А.,
тъй като същите са логични, а и в съответствие с показанията на другите
свидетели, а и обясненията на подсъдимите.
Пак в тази
връзка съдът възприема и показанията на свид.А.Н. пред
настоящия състав на съда, но и той да не внесе съществена яснота по фактологията. От неговите думи стана ясно, че посетил
местопроизшествието, там имало временна организация на движението, макар да не
помни каква е била точно. И този свидетел потвърди, че пострадалия посочил
четирима извършители, а двама от тях били отведени в районното от патрула в
състав от свид.Н. и полицай Б.В., с когото бил заедно
на смяна. Интересното в показанията на този свидетел е, че помни пострадалия да
имал някакви увреждания, но не помни какви са били точно.
Фактическата
обстановка възприета от съда намира опора и писмените доказателства по делото и
протоколи от извършени процесуално следствени действия, а имено протокол за
оглед и фотоалбум към него / л.5-л.15 д.пр./, заповеди за задържане по реда на
ЗМВР на подсъдимите, като от тази на подс.Р.А. също е
видно, че той е последното задържано лице, което също сочи, че той е този който
сам се явил в управлението с автомобила си, справки съдимост за подсъдимите,
характеристични справки, медицинска документация – 3листа / л.110-112 д.пр./ на
пострадалия З., от които също е видно че непосредствено след инцидента е
прегледан от лекар.
Видно от заключението на назначената и извършена в хода на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза на свид.И.С.З.
вследствие на деянието са му били причинени следните травматични увреждания:
контузии на главата с оток, кръвонасядания и
охлузване, отчупване на част от коронката на шести горен ляв зъб, кръвонасядания на гърдите, поясната
област и дясната ръка, които са му причинили разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Заедно
с другата медицинска документация това обяснява и донякъде, че непосредствено
след инцидента приразговора с полицейските служители
по-голямата част от уврежданията по пострадалия не са били все още видими. Все
пак експертизата изрично сочи, че по време и начин може същите да са получени
както сочи пострадалия.
Видно от назначената и изготвена
по делото съдебна оценителна експертиза стойността на унищожените и повредени
вещи на св.З. от деянието е следната:
- Слънчеви очила марка „Snipes“ на стойност 203 лева.
- Часовник марка „Sports Coliseum“ на стойност 193 лева.
- Щети върху автомобила – 293 лева.
Съдът
възприема заключенията на вещите лица като компетентно изготвени, с нужните
специални знания и в съответствие с доказателствата по делото. Действително
защитата наведе възможност пострадалия преди или след инцидента да е получил
уврежданията. Такива доказателства обаче няма. Нито свид.К.
е възприел такива, но и по-важното е, че първия преглед е извършен още същия
ден вечерта и това изключва друг да и източника им, освен насилието упражнено
от тримата посочени по-горе подсъдими. На следващо място давността на
уврежданията също сочи, че не са били причинени при друг инцидент, още по-малко
предната вечер, каквато възможност изказа в обясненията си подс.Р.А..
По
отношение стоково – оценъчната експертиза се оспорва стойността на очилата и
часовника, но следва да се има предвид, че вещото лице дава оценка към момента
на деянието, както е редно. Защитата напрактика сочи
доводи за стойност към момента на съдебно заседание, която обаче не е относима. На следващо място оценката следва да е по **
пазарни цени, така както е постъпило и вещото лице. Това изисква поне от три
места да се получи цена за един и същ продукт, защото е възможно различни
доставчици да дадат различна цена. По отношение увредата
на часовника дори само верижката да му е била повредена, то щетата за изделието
като цяло. Ето защо и настоящата инстанция кредитира и това заключение.
При така
установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че
с действията си
От така
установената фактическа обстановка е видно, че
обвиняемият Р.К.А., ЕГН:**********
е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.
325 ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр.
с ал.1 от НК, затова че на 07.09.2018 г.
в гр. Пловдив, в съучастие като съизвършител с Е.М.А.,
ЕГН:********** *** и А.Р.Д., ЕГН:********** *** е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото.
От така
установената фактическа обстановка е видно, че
обвиняемият Е.М.А., ЕГН:**********
е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.
325 ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр.
с ал.1 от НК, затова че на 07.09.2018 г.
в гр. Пловдив, в съучастие като съизвършител с Р.К.А.,ЕГН:**********
*** и А.Р.Д., ЕГН:********** *** е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
От така
установената фактическа обстановка е видно, че
обвиняемият А.Р.Д., ЕГН:********** е осъществил от обективна и
субективна страна съставът на престъплението по чл. 325 ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. с ал.1 от
НК, затова че на 07.09.2018 г. в гр.
Пловдив, в съучастие като съизвършител с Р.К.А.,ЕГН:**********
*** и Е.М.А., ЕГН:********** *** е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
От
обективна страна деянието на тези трима подсъдими се изразява в действия по
нанасяне на удари върху личността на пострадалия З. и автомобила управляван от
него. Това е станало на обществено място като е било възприето и от други лица,
но по-важното е, че е имало възможност да се възприеме от неограничен брой
лица. Инцидента е станал в оживен час на деня като освен други работещи на
обекта е имало и преминаващи граждани и МПС. Налице е грубо нарушение на
обществения ред, защото винаги когато неколцина бият някого на обществено
място, това резонира силно отрицателно върху обществените отношения. Очевидно
е, че дори да е имало пререкания със З., то не физическата агресия е реда за
уреждане на спорове в социума. като не са се съобразили с горното тримата
подсъдими са извършили престъпление“хулиганство“.
От
субективна страна деянието е извършено от тези трима подсъдими с пряк умисъл.
Те са съзнавали общественоопасния му характер,
предвиждали са неговите общественоопасни последици и
са искали тяхното настъпване. Това е видно от грубото и арогантно поведение, което
не просто сочи неуважение към личността на свид.З.,но
съдържа желание за демонстрация на явно неуважение към обществото. Начинът на
извършване на деянието от неколцина спрямо един сочи и на тяхната самоизява, при което искат да покажат, че те решават кой е
крив и кой прав имено от позицията на сила. Няма как да не са съзнавали, че с
поведението си демонстрират имено незачитане на реда и спокойствието. Побоя нанесен на пострадалия сочи на демонстрация, че нищо не
е в състояние да ги спре. Дори да са били провокирани от пострадалия с обидни
изрази това обяснява поведението им, но не го извинява.
От друга
страна според настоящата инстанция не се установи именно подсъдимите М.А. и Р.А.
да са участвали в някое от действията по нанасяне на удари на пострадалия или
автомобила му. Не се установи и да са отправили някакви особено вулгарни или
обидни думи на висок тон, което да водят до извод, че макар и във вербална
форма все пак е налице съучастие от
тяхна страна. Единственото което несъмнено се установи , че са присъствали по
време на инцидента, като след излизане на З. от автомобила са го и наобградили. Само по себе си обаче формата на съучастие
като съизвършители по смисъл на чл.20 , ал.2 НК
изисква да участват в изпълнителното деяние. А това не е така като дори се
установи, че подс.М.А. е правил опит да прекрати
конфликта. По отношение подсъдимия Р.А. също се установи единствено, че е
присъствал на место и дейността му се изчерпва до показване на местоположението
на знака, който З. в случая не възприел и това довело до конфликт. Липсва
деяние било то вербално или с действие, сочещо на участие и от този подсъдим в
побоя над свидетеля.
Ето защо
настоящата инстанция зае позиция, че следва подсъдимия М.Р.А. със снета
самоличност по делото на основание чл.304 НПК да бъде признат за НЕВИНЕН в това
на 07.09.2018 г. в гр. Пловдив, в съучастие като съизвършител
с Р.К.А., ЕГН ********** ***, Е.М.А., ЕГН ********** ***, А.Р.Д., ЕГН **********
*** и Р.Р.А., ЕГН ********** *** да е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като бъде ОПРАВДАН по повдигнатото му в този смисъл
обвинение по чл. 325 ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Съответно
подсъдимия Р.Р. следва да бъде признат за НЕВИНЕН в
това на 07.09.2018 г. в гр. Пловдив, в съучастие като съизвършител
с Р.К.А., ЕГН ********** ***, Е.М.А., ЕГН ********** ***, А.Р.Д., ЕГН **********
*** и с М.Р.А. ЕГН ********** *** да е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради
което и на основание чл. 304 от НПК следва да бъде ОПРАВДАВАН по повдигнатото
му в този смисъл обвинение по чл. 325 ал.1, вр. с
чл.20 ал.2, вр. с ал.1 от НК.
С
оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от подсъдимия Р.А.
престъпление, като се съобрази с обстоятелствата по чл.78а, ал.1 от НК, Съдът
преценя, че същия следва да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба. Той е неосъждан формално
/настъпила е реабилитация по осъждане от 2009г./, не е освобождаван по реда на
гл.28 НПК досега, а имуществените щети по принцип не са част от състава на
престъплението. В този смисъл са несъставомерни и
няма пречка да се приложи този законов институт. Не са налице и отрицателните
предпоставки на ал.7 на чл.78а НК. С оглед периода от време изминал от
извършване на деянието съдът намира, че глоба в минимален размер от 1000 лева е
най-подходящо, съответно и с имуществото му състояние – работещ като строителен
работник. С оглед добрата характеристика на дееца, то е в състояние да постигне
поправителен ефект. За ескалация на конфронтация е спомогнал и пострадалия З.,
който все пак упорито настоявал да премине през пътния участък, въпреки
въведената временна организация на движението. В този смисъл по-високо
наказание би се явило несъразмерно тежко. Липсват и отегчаващи вината
обстоятелства.
С
оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от подсъдимия Е.А.
престъпление, като се съобрази с обстоятелствата по чл.78а, ал.1 от НК, Съдът
преценя, че и този подсъдим следва да бъде освободен от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание глоба. Той е неосъждан, не е
освобождаван по реда на гл.28 НПК досега, а имуществените щети по принцип не са
част от състава на престъплението. В този смисъл са несъставомерни
и няма пречка да се приложи този законов институт. Не са налице и отрицателните
предпоставки на ал.7 на чл.78а НК. С оглед периода от време изминал от
извършване на деянието съдът намира, че глоба в минимален размер от 1000 лева е
най-подходящо, съответно и с имуществото му състояние – работещ като строителен
работник. С оглед добрата характеристика на дееца, то е в състояние да постигне
поправителен ефект. За ескалация на конфронтация е спомогнал и пострадалия З.,
който все пак упорито настоявал да премине през пътния участък, въпреки
въведената временна организация на движението. В този смисъл по-високо
наказание би се явило несъразмерно тежко. Липсват и отегчаващи вината
обстоятелства.
По
отношение подсъдимия А.Д. е налице пречка за прилагане нормата на чл.78а Нк,
тъй като той е осъждано лице. На 16.02.2018г. спрямо него е влязъл в сила
осъдителен съдебен акт по НОХД № 108/2018г. по описа на РС Асеновград като му е
наложено наказание Лишаване от свобода и глоба. Първото отложено по реда на
чл.66, ал.1 НК със срок от три години. С оглед на така
посочената правна квалификация на извършеното от този подсъдим престъпление, като се съобрази
с целите на чл.36 от НК и взе в предвид
обстоятелствата по чл.54 от НК, Съдът преценя,
че наказанието на същия следва
да се определи
при втората алтернатива предвидена в нормата на чл.325, ал.1 НК, а именно по вид като Пробация. Действително той е осъждано лице, което отегчаващо
обстоятелство. Видно е обаче, че наложената му глоба по предходното осъждане е
заплатена веднага, което все пак показва кричитично
отношение от негова страна. На следващо място по принцип той е с добра
характеристика при липса на други негови обществено опасни прояви, а е налице и
известна провокация от страна на постр.З., което също
следва да се отчете като смекчаващо обстоятелство. Изминало е и значително
време от извършване на деянието до момента. Ето защо наказание от една година пробация при следните пробационни
мерки:
- по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС”***, което на основание чл. 42б ал. 1 от НК да се изпълнява два
пъти седмично,
- по чл. 42 а, ал. 2 т. 2 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ”, както и на наказание „ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ”,
Съдът намира за
съответно на обществената опасност на деянието и дееца.
Същевременно не са налице в случая нито
изключително, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и
най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.
Нормата на
чл.325, ал.1 НК изисква да се наложи кумулативно и наказание Обществено
порицание. На основание чл. 52 от НК последнвото
следва да се изпълни чрез огласяване на присъдата в районната администрация по
местоживеене А.Д..
Същевременно
предвид неучастието в процесното деяние и
оправдаването на подсъдимите М.А. и Р.А., то следва и подсъдимите Р.А., А.Д.
и Е.А. да бъдат оправдани да са извършили горното престъпление в съучастие с
първите двама, поради което настоящата инстанция на основание чл.304 НПК
признава за невиновни и ги оправдава по повдигнатото им в този смисъл
обвинение.
По делото
са приети за съвместно разглеждане граждански искове от свид.З.
срещу всеки един от подсъдимите, както следва:
срещу подсъдимия Р.К.А. /със снета по
делото самоличност/ за сумата от
1000 /хиляда/ лева обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на престъплението по чл. 325, ал.
1 от НК, за което
е предаден на съд по настоящото
дело, както и сумата от 137,80/ сто тридесет и седем лева и осемдесет
стотинки/ лева, обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху горните суми считано
от 07.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумите.
срещу подсъдимия Е.М.А. /със снета по делото
самоличност/ за сумата от 1000 /хиляда/ лева обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на престъплението по чл. 325, ал.
1от НК, за което е предаден на съд
по настоящото дело, както и сумата
от 137,80/ сто тридесет и седем лева и осемдесет стотинки/ лева, обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху горните суми считано
от 07.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумите.
срещу подсъдимия А.Р.Д. за сумата от 1000/хиляда/ лева обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на престъплението по чл. 325, ал.
1от НК, за което е предаден на съд
по настоящото дело, както и сумата
от 137,80/ сто тридесет и седем лева и осемдесет стотинки/ лева, обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху горните суми считано
от 07.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумите.
срещу подсъдимия М.Р.А. за сумата от
1000 лева претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата 137,80 лева претендирани като обезщетение за имуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 325 ал.
1 от НК, за което е предаден на съд.
срещу подсъдимия Р.Р.А. за сумата от
1000 лева претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата 137,80 лева претендирани като обезщетение за имуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 325 ал.
1 от НК, за което е предаден на съд този
подсъдим.
Следва да
се посочи, че тези искове са предявени при условията на разделност
от страна на пострадалия. Действително при извършване на деликт
е налице солидарност, която възниква по силата на закона. Но това е способ
даден в интерес на кредитора и ако той не желае да се ползва от него според
настоящата инстанция няма пречка то да се предяви при условията на разделност. На следващо място основанието на иска е
деянието, а не престъплението. В настоящия казус имуществените вреди са част от
обвинителния акт, водено е разследване за изясняване размера им и престъплението „хулиганство“ е обосновано
именно с нанасянето на тези имуществени вреди, освен накърняването на
обществените отношения в реда за общуване в социума. Ето защо и настоящата
инстанция приема, че свид.З. има и качеството на
пострадал. Следва да се посочи, че автомобила е регистриран в КАТ на името на
съпругата му, но както е добре известно регистрацията не сочи собственост. В
случая това е семеен автомобил, поради което и вредите настъпват и за свид.З..
По
отношение основателността на исковете настоящата инстанция не намери основание
за осъждане на подсъдимите М.А. и Р.А.. Не се установи те да имат участие към увредата, както на имуществото, така и на личността на
пострадалия. Ето защо следва исковете насочени срещу тях, както за имуществени
вреди, така и за неимуществени вреди да бъдат отхвърлени.
По
отношение другите трима подсъдими, то настоящата инстанция намери, че са осъщетвили деянието предмет на обвинението, което
представлява освен престъпление, но и деликт. Ето
защо на основание чл.45 ЗЗД да бъдат осъдени да заплатят вредите причинени от
тях. Деянието се доказа от показанията на свидетелите К. и З., от медицинските
документи и СМЕ по отношение увредата на здравето на
пострадалия, както и от протокола за оглед на автомобила. По отношение размера
на обезщетението на имуществени вреди при положение, че иска е предявен по
съразмерност , то следва всеки един от подсъдимите Р.А., Е.А. и А.Д. да бъде
осъден да заплати съответната му част от 137.80лв. размера на общата вреда се
установи от изготвената СОЕ. По отношение неимуществените вреди то исковете са
силно завишени по размер според съда. От заключението на вещото лице по СМЕ и
становището в съдебна зала е видно, че уврежданията са отшумели за около две
седмици. Ето защо и съобразно правилата на чл.52 ЗЗД то исковете за
неимуществени вреди до сумата от по 500 лева спрямо всеки от тримата подсъдими Р.А.,
Е.А. и А.Д. се явява най-спаведлив и напълно в състяние да репарира изживените болки, страдания и неудабства от пострадалия З.. За разликата до пълния
предявен размер от 1000 лева за всеки от исковете , следва да се отхвърлят като
прекомерни и неоснователни. Тъй като при деликт дееца
изпада в забава от момента на деянието – в случая 07.09.2018г., то тези трима
подсъдими следва да бъдат осъдени да заплатят и законна лихва върху сумата от
по 500 лева за всеки един, до изплащането й.
Следва
с оглед нормата на чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите Р.К.А., Е.М.А. и А.Р.Д. /със снети по делото самоличности/ да заплатят на пострадалия И.С.З. сумата от
по 100 лева всеки един от тях разноски за повереник,
на ПРС сумата от по 34 лева за експертизи, а на ОД МВР сумата от по 51,50 лева
за експертизи, както и на ПРС сумата от по 80 лева ДТ върху уважения размер на
гражданските искове – по 40 лв за всеки от двата иска
/ за имуществени и неимуществени вреди/ насочени срещу всеки подсъдим.
По
изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.