№ 1179
гр. София, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500634 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 260922 от 30 октомври 2020г. по гр. д. № 3888/2018г.,
Софийски градски съд, І ГО, 7 състав е осъдил ЗД „Бул инс“ АД да заплати на
М. В. Б. - непълнолетен, действащ със съгласието майка си К. Т. К., сумата 4
000 лв. /четири хиляди/ лева, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от ПТП, реализирано на 17.05.2014г. от водача на л. а. "Опел Корса", с
peг. № ********, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2015г. до
окончателното изплащане, като отхвърлил иска с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./ за разликата от присъдения до целия предявен размер от 30
000 лв. като неоснователен, както и претенцията за законна лихва за периода
от 17.05.2014г. до 20.03.2015г., като погасена по давност; осъдил ответника да
заплати на адв. Й. Д.-САК, на основание чл. 38 , ал. 2 от ЗА вр. с чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения
сумата 300 лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
исковете; осъдил ищеца да заплати на ответника сумата 1 200 лв. съдебно -
1
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК; осъдил ответника да
заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
сумата 160.00 лв. – държавна такса и сумата 100 лв. – разноски за експертизи
– СМЕ и АТЕ, платени от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от
исковете.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на М. В. Б.
срещу решението по гр. д. № 3888/2018г. на СГС, I ГО, 7 състав в негова
отхвърлителна част - до размера на търсеното обезщетение от 10 000 лв. С
доводи за нарушение на чл. 52 ЗЗД и на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, се иска уважаване на
иска до посочения размер – чрез присъждане на още 6 000 лв., при определяне
на приноса му като пострадал максимално до 20 %.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД от своя страна е подал въззивна жалба
срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част. С доводи за
нарушение на чл. 52 ЗЗД и на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и твърдение, че дължимото
обезщетение възлиза на 1 000 лв., при принос на пострадалия от 50 %, поради
което се редуцира до 500 лв., платени от него, иска отмяна на решението в
обжалваната част и отхвърляне на иска до присъдения размер от 4 000 лв.
М. В. Б. е подал отговор на въззивната жалба на ответника, в който
са оспорени доводи, релевирани в нея.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
в полза на ищеца, който е бил на 11г. към датата на процесното ПТП, би
възникнало вземане по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) в размер на 9 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на причинените увреди,
изразяващи се в контузия на главата, мозъчно сътресение без остатъчна
невроголична симптоматика и контузия на ляво коляно; проведеното лечение,
продължителността на възстановителния период, преживения шок и
претърпените болки и страхови изживявания; икономическите условия в
страната, чийто израз са затхрователните лимити. СГС е приел за доказано
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като
пострадалият е предприел ляв завой с пресичане на лентата на автомобила,
което е оценил на ½, и след приспадане на платеното от застрахователя
обезщетение от 500 лв. е присъдил обезщетение от 4 000 лв.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
2
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат от
решаващата си дейност счита същото за правилно в обжалваните части.
Предявен е иск при правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. от
пострадало лице срещу застраховалия гражданската отговорност на
причинителя на вредите. Пред въззивния съд спорът е пренесен за размер на
иска от 10 000 лв.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по
силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна
закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица (чл. 223 – 229; чл. 257 – 275 КЗ отм.). Застрахователното събитие при
тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на
гражданска отговорност в тежест на застрахования. Тя е материално
правоотношение между отговорното лице и пострадалия и възниква при
реализирането на елементите от нейния фактически състав – противоправно
деяние, вина, вреди и причинна връзка, но елементи на основанието за
гражданска отговорност могат да бъдат и собственост или упражняване на
надзор върху вещ, или възлагане на работа. Този фактически състав поражда
правоотношение между застрахования и пострадалия от една страна, а от
друга въздейства върху застраховането срещу гражданска отговорност, като
трансформира задължението на застрахователя да носи риска, в задължение
да плати застрахователното обезщетение на третото лице, а в случай на
удовлетворяването му от застрахования, на последния. Следователно
отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно
правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното
увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу
застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за изплащане на застрахователното
обезщетение и правото му да търси обезщетение на деликтно основание,
възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното
събитие, при което е причинено непозволеното увреждане. Дължимото се по
силата на застраховането срещу гражданска отговорност обезщетение има
вторичен характер спрямо обезщетението по гражданската отговорност.
3
Първото не възниква, ако не е възникнало второто, всяка промяна в правото
на обезщетение срещу граждански отговорното лице, изразяваща се в
увеличаване, намаляване или прекратяване, води до съответни промени в
прякото право срещу застрахователя. Ето защо погасяването на едното чрез
изпълнение води до погасяване и на другото в съответния размер. За
упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо и
гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на
пресъдено нещо.
Процесното застрахователното събитие е ПТП от 17.05.2014г., при
което е причинено непозволено увреждане на ищеца, тогава малолетен,
изразяващо в контузия на главата, мозъчно сътресение и контузия на ляво
коляно. Ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицето И. М.
К. при управлението на лек автомобил „Опел Корса”, с рег. № ********, с
който е причинено ПТП, към посочената дата 17.05.2014г. Наказателното
производство, образувано и водено срещу К., е прекратено поради липса на
признак на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр.
3 НК от обективна страна – прието е в постановлението на прокуратурата, че
на детето е причинена лека телесна повреда. Ответникът е заплатил на ищеца
по повод уврежданията, причинени му при процесното ПТП, обезщетение в
размер на 500 лв.
Горепосочените факти не са спорни във въззивното производство.
За изясняване на пълния механизъм на ПТП по делото е изслушана
автотехническа експертиза. От заключението на АТЕ е установен следният
вероятен механизъм на ПТП: на 17.05.2014г. в 14,50 ч при облачно дневно
време, в с. Лехчево, по ул. „Г. Димитров“ в дясната пътна лента в посока от с.
Михайлово към центъра на с. Лехчево се е приближавал л.а. „Опел Корса", с
peг. № ********, управляван от И. М. К. със скорост около 69 км/ч (при
разрешена до 50 км/ч) към дом № 84. В същото време в лентата му за
насрещното движение срещу него се е движил велосипед, с неустановена
марка, управляван от ищеца М.Б.. В определен момент велосипедистът е
започнал да завива наляво, вероятно към хранителния магазин и е трябвало да
пресече лентата за движение на автомобила. Вещото лице е пояснило, че не
може да се установи точната траектория на завиването на велосипеда, нито с
каква скорост се е движил. Според заключението, когато л.а. „Опел Корса“ се
4
е намирал на около 10,5 м преди ориентира и на около 36 м от мястото на
удара, водачът на автомобила е видял и е възприел действията на
велосипедиста като опасност и е реагирал с аварийно спиране при
задействане на спирачките с максимална ефективност, но поради високата си
скорост не е имал възможност да спре преди мястото на удара. Няма данни
велосипедистът да е направил опит да спре или да прекрати левия си завой.
Поради пресичане на траекториите на движение на двете ППС е настъпил
удар между крайната лява предна част на автомобила-предния ляв ъгъл с
предната гума на велосипеда. Предното колело се е завъртяло наляво и е
последвал удар в лявата част на предната вилка на велосипеда, от който се е
изкривила вилката и предната капла. Тогава велосипедът заедно с
велосипедиста са придобили ротация в посока, обратна на часовниковата
стрелка, гледано отгоре. При това завъртане и постъпателната скорост на
тялото на велосипедиста, то е ударено странично от предния ляв калник на
автомобила и от лявото външно огледало, след което е било отблъснато
напред и надясно и е паднало. В заключението на АТЕ е обосновано, че
причината за създаване на опасността и настъпване на ПТП е в действията на
велосипедиста, предприел ляв завой с пресичане на лентата на автомобила.
Втората причина за настъпване на ПТП според експерта е в действията на
водача на л.а. Опел Корса, който се е движил със скорост от около 69 км/ч по
време на ПТП, но ако се е движил с допустимата скорост от 50 км/ч за
населено място, би имал възможност да спре и да предотврати удара, т.е. при
такава хипотеза ударът е бил предотвратим. При приемане на заключението
вещото лице е уточнило, че в случая има завиване, защото ударът е
страничен, като най –вероятно това завиване е било „прибързано“ без да може
да се определи точната траектория на велосипеда, и поради тази
неустановеност в заключението е прието, че спрямо точката за реакция
(момент на виждане) на водача, която е обективна, до мястото на удара,
ударът е бил предотвратим при управление с разрешена скорост и опасна
зона от 33, 5 м. В тази връзка вещото лице е посочило, че този извод е
вероятен поради липсата на точни данни и за мястото на удара, освен за
траекторията на велосипеда.
Вредите, които ищецът твърди, че са му причинени от процесното
ПТП, подлежат на доказване на общо основание (чл. 154, ал. 1 ГПК). Във
въззивното производство се спори по въпроса изпадал ли е пострадалият в
5
безсъзнание. Оспорена е и от двете страни преценката на тежестта на
уврежданията и другите релевантни за определяне на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди обстоятелства, съотв. приложението на материалния
закон – чл. 52 ЗЗД.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвено от
вещо лице невролог, след проверка на относимата медицинската
документация, и с оглед спорните положения във въззивното производство,
на този етап е установено по делото, че пострадалият е получил в резултат
именно от ПТП, станало на 17.05.2014г., „ Контузио капитис. Комоцио
церебри с непълна загуба на съзнание. Контузио гену синистра - контузия на
главата, мозъчно сътресение и контузия на ляво коляно“, представляващи
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според
заключението в медицинската документация липсват убедителни данни за
изпадане в пълно безсъзнателно състояние непосредствено след травмата.
Описаното в „Лист за преглед в спешно отделение“ безсъзнателно състояние
се базира на анамнестични данни от пострадалото лице и неговите близки и
според експерта не може да се приеме за сигурно, доколкото не е потвърдено
в останалата документация, вкл. и от невролога в спешното отделение,
отразила своята консултация на допълнителен лист в същия документ.
Кратката продължителност на хоспитализацията (2 дни) също насочва към
леко по степен комоцио без пълна загуба на съзнание. На ищеца е приложено
лечение с противооточни медикаменти (манитол, дексаметазон) и вливания с
вит. С, което е адекватно за диагнозата Мозъчно сътресение. Според
епикризата това лечение е продължило от 17.05.2014г. до 19.05.2014г., като в
документа не са отразени препоръки за продължаване на лечението след
дехоспитализацията, а и няма друга медицинска документация, която да
показва провеждано медикаментозно лечение след изписването от болницата.
Предвид тежестта и давността на травматичните увреждания по отношение на
физическото състояние пострадалият е възстановен напълно, като срокът за
това възстановяване не може да се определи ретроспективно, но обичайно той
е за около 30 дни.
Само от гласните доказателства, събрани чрез разпита на бащата на
ищеца, – св. М., преценени съвкупно със заключението (чл. 172 ГПК), и
въззивният съд не може да формира категоричен извод, че пострадалото дете
е било в пълно безсъзнателно състояние над 30 минути при падането си след
6
удара. Въпреки, че той свидетелства за факти, възприети пряко от него, и, че
загубата на съзнание, предхождаща приема в лечебно заведение, принципно
не се установява посредством специални методи, както е посочило вещото
лице в заключението на СМЕ, в случая само въз основа на показанията на
този свидетел, подлежащи на преценка наред с другите данни по делото,
съдът не може да направи целения с въззивната жалба на ищеца извод при
изискуемо пълно доказване на твърдения факт (чл. 154, ал. 1 ГПК). В тази
връзка съдът възприема заключението на СМЕ, неоспорено от страните, че
изпадането в безсъзнание не се потвърждава от отразеното в медицинската
документация, в частност при прегледа при невролог, като детето е било
контактно и ориентирано в болничното заведение. Индиция за липсата на
пълна загуба на съзнанието е и краткият болничен престой. Във връзка с
изложеното съдът не кредитира и показанията на свидетеля за забавяне в
мисловния процес при сина му – извод за такава последица от травматичното
увреждане не може да се направи от никакви други данни по делото, а
съгласно възприетото заключение на СМЕ е налице пълно възстановяване,
при липса и на удостоверени медицински изследвания след обичайния
възстановителен период. Съдът дава вяра на показанията на св. М. в частта
им, в която същият е разказал, че за около месец синът му имал болки в левия
крак, затрудняващи ходенето му.
При така приетото за установено по-горе, и с оглед спорния предмет на
делото във въззивното производство, въззивният съд изхожда от
положението, че с поведението си водачът на лек автомобил К.
противоправно е причинил вреди на ищеца (чл. 45 ЗЗД), управлявайки с
превишена скорост (чл. 21 ЗДвП), която винаги е несъобразена и не е намалил
скоростта си или спрял при възникване на опасността за движението.
Въпреки само хипотетичния извод на вещото лице, че ударът би бил
предотвратим при управление с разрешена скорост, именно с оглед спорните
въпроси, пренесени за разрешаване във въззивното производство, въззивният
съд в правоприлагащата си дейност е длъжен да приеме, че повдението на
водача на МПС – подържаната скорост на движение – е противоправно и
виновно и в причинна връзка с настъпилото ПТП. С причиняването на
непозволеното увреждане е реализиран и застрахователният риск, срещу
който ответникът обезпечава застрахователна закрила.
7
За да определи размера на дължимото обезщетение за причинените на
ищеца неимуществени вреди, въззивният съд взе предвид характера и
тежестта на уврежданията на здравето на ищеца (на 11 навършени години към
датата на ПТП); съобрази и претърпените от пострадалия болки, присъщи на
увреждането, продължителността на възстановителния период; проведеното
болнично лечение; обстоятелствата, при които е причинено телесното
увреждане с присъщия стрес от станалото ПТП; ограниченията в живота на
детето в рамките на периода на възстановяване, взе предвид и
икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите,
чийто обективен белег са и определените от закона лимити на отговорност на
застрахователя. При тази преценка и въззивният съд намира, че обезщетение
в размер на 9 000 лв. отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в
чл. 52 ЗЗД. Доводите за нарушение на чл. 52 ЗЗД, релевирани от двете страни,
са неоснователни. За да определи обезщетение в посочения размер
въззивният съд съобрази характера на травматичните увреждения без пълна
загуба на съзнание и опасност за живота, възрастта на пострадалото дете,
предприетото лечение на увредите, за чието диагностициране и лечение е
било хоспитаризирано, и обстоятелствата, при които е причинен
вредоносният резултат, които дефинитивно оставят следи в психиката на
детето, у което липсват изградени умения за справяне с критични ситуации,
но отчете и липсата на остатъчни неблагоприятни последици за здравето на
детето, в това число за негова психика и социално функциониране.
По възражението за съпричиняване:
Въззивният съд също намира, че възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат, релевирано от ответника, което в спорния предмет и на
въззивното производство, е доказано. Съпричиняването на вредоносния
резултат има, когато поведението на пострадалия е било в причинна връзка с
вредоносния резултат. Релевантен за допринасяне за настъпването на вредите
е фактическият принос на пострадалия към вредоносния резултат, а не
допуснато от негова страна формално нарушение, необуславящо вредоносния
резултат. Ирелевантна е и вината за допринасянето към вредоносния резултат
(още повече, че в конкретната хипотеза се касае за малолетен пострадал,
който не може да действа виновно). В разглеждания случай вещото лице,
изготвило заключение на АТЕ, е приело, че първопричина за настъпването на
8
ПТП е поведението на детето, предприело ляв завой в лентата за насрещно
движение. С поведението си детето е създало предпоставки за настъпването
на ПТП, съотв. за вредите, като приносът му в конкретния случай за
вредоносния резултат следва да се приеме за тъждествен с този на водача на
автомобила. Доводът за недоказано съпричиняване от страна на пострадалия,
евентуално за минимален негов принос до 20 %, не може да бъде споделен.
Поведението на пострадалото дете, навлязло в лентата за насрещно движение,
с обективен риск за собственото си здраве и живот, обективно е способствало
за настъпване на вредоносния резултат, то е в пряка причинна връзка с него и
приносът му е конкретно установен. Без поведението на пострадалия не би се
стигнало до вредоносния резултат. По горните съображения и въззивният съд
прие, въз основа на конкретната преценка на конкретните обстоятелства, че
по делото е доказано несъмнено, че пострадалото дете е допринесло за
настъпването на вредите, поради което определеното обезщетение по реда на
чл. 52 ЗЗД следва да се намали до размера от 4 500 лв. за обезщетяване на
вредите в причинна връзка с поведението на делинквента (вж. чл. 51, ал. 2
ЗЗД). След приспадане на частичното изпълнение от страна на
застрахователя, размерът, до който следва да се уважи искът възлиза на 4 000
лв., до колкото е бил уважен и с обжалваното решение. При това положение
предявеният иск за заплащане на обезщетение за доказаните в
производството неимуществени вреди, резултат от ПТП, за последиците от
реализирането на което отговаря ответникът е основателен до посочения
размер и подлежи на отхвърляне за разликата до размера от 10 000 лв.
Следователно доводите за нарушение и на чл. 51, ал. 2 ЗЗД също са
неоснователни. Върху обезещетението се присъжда и лихва от 21.03.2015г. с
оглед правопогасяващото възражение за давност, уважено от
първоинстанционния съд, срещу което няма оплаквания във въззивното
производство (чл. 84, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 223, ал. 2, изр. 1 и по арг. от чл. 227, т.
2 КЗ отм. вр. чл. 111, б. „в“ ЗЗД).
При така приетото за установено и с оглед доводите в разглежданите
жалби, които съдът прие за неоснователни, обжалваното решение като
правилно подлежи на потвърждаване и чрез препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, кореспондиращи на приетото от въззивния съд (чл.
272 ГПК).
Водим от изложеното, Софийски апелативен съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260922 от 30 октомври 2020г. по гр. д. №
3888/2018г. на Софийски градски съд, І ГО, 7 състав в обжалваните части.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10