Присъда по дело №199/2021 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 38
Дата: 14 юни 2021 г. (в сила от 30 юни 2021 г.)
Съдия: Мирослав Стефанов Христов
Дело: 20213420200199
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 март 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 38
гр. С. , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на четиринадесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
Съдебни заседатели:М. Б. Б.

М.И.К.
при участието на секретаря Г. Н.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Наказателно дело от
общ характер № 20213420200199 по описа за 2021 година
и в присъствието на прокурора В.МАРИНОВА, като взе предвид данните по делото, на
основание чл.301 и 303 от НПК
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Р. В. Р. , роден на 08.09.1996г. в гр.T., обл.T., живущ в с.
K., обл.СС, ул.”M. m.” № 22, български гражданин със средно образование, неженен,
неосъждан, безработен с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 03/04.11.2019год. от
частен дом, находящ се в с. K., обл. С., ул. „Ш.“ № 26, след предварителен сговор и в
съучастие като съизвършител с В. ВЛ. ВЛ. от с. K., общ. С., обл. С., чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот - разбиване на прозорец и изкривяване на лост
на входната врата и чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Ленд Роувър“, модел „Фриландер“ с per. № СС **** СК, собственост на М. Д. Д. от с. K., са
отнели чужди движими вещи - комплект меден казан /без серпентината/ с работен обем 150
литра и комплект медни капак и лула за казан с работен обем 250 литра на обща стойност
1080 / хиляда и осемдесет / лева, от владението на П. ИВ. П. от с. K., общ. С., обл. С. без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание
чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 във вр.с чл.194, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.58а, ал.1 от НК му налага
наказание по вид ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 8 / осем / месеца, което
изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от 3 / три / години.
ПРИЗНАВА подсъдимият В. ВЛ. ВЛ. , роден на 16.06.2000г. в гр.С., обл.С., живущ
в с. K., обл.СС, ул.”З. с.” № 24, български гражданин със средно образование, неженен,
неосъждан, безработен с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 03/04.11.2019год. от
частен дом, находящ се в с. K., обл. С., ул. „Ш.“ № 26, след предварителен сговор и в
съучастие като съизвършител с Р. В. Р. от с. K., общ. С., обл. С., чрез разрушаване на
1
прегради здраво направени за защита на имот - разбиване на прозорец и изкривяване на лост
на входната врата и чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Ленд Роувър“, модел „Фриландер“ с per. № СС **** СК, собственост на М. Д. Д. от с. K., са
отнели чужди движими вещи - комплект меден казан /без серпентината/ с работен обем 150
литра и комплект медни капак и лула за казан с работен обем 250 литра на обща стойност
1080 / хиляда и осемдесет / лева, от владението на П. ИВ. П. от с. K., общ. С., обл. С. без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание
чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 във вр.с чл.194, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.58а, ал.1 от НК му налага
наказание по вид ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 8 / осем / месеца, което
изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от 3 / три / години.
ОСЪЖДА Р. В. Р. от с. K., обл.СС, ул.”M. m.” № 22, ЕГН ********** и В. ВЛ. ВЛ.
от с.K., обл.СС, ул.“З. с.“ № 24, ЕГН ********** да заплатят солидарно на П. ИВ. П. от с.
K., обл.С., ул.”Нов живот” № 32, ЕГН ********** сумата от 1080,00 / хиляда и осемдесет /
лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от горепосоченото
престъпление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
причиняването- 04.11.2019г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Р. В. Р. от с. K., обл.СС, ул.”M. m.” № 22, ЕГН ********** да заплати
сумата от 129,98 / сто двадесет и девет лева и деветдесет и осем ст. / лв по сметка на ОД
МВР-С., представляващи направени разноски по делото за експертиза до настоящия етап от
производството.
ОСЪЖДА В. ВЛ. ВЛ. от с.K., обл.СС, ул.“З. с.“ № 24, ЕГН ********** да заплати
сумата от 129,98 / сто двадесет и девет лева и деветдесет и осем ст. / лв по сметка на ОД
МВР-С., представляващи направени разноски по делото за експертиза до настоящия етап от
производството.

Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Окръжен съд- С. в петнадесет
дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към Присъда № 38/14.06.21г.
по НОХД № 199/2021год.
по описа на РС-С.

Подсъдимите Р. В. Р. и В. В. В. са предадени на съд за това, че на 03/04.11.2019год.
от частен дом, находящ се в с. K., обл. С., ул. „Ш.“ № 26, след предварителен сговор и в
съучастие като съизвършители, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита
на имот - разбиване на прозорец и изкривяване на лост на входната врата и чрез използване
на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ленд Роувър“, модел „Фриландер“ с
per. № СС **** СК, собственост на М. Д. Д. от с. K., са отнели чужди движими вещи -
комплект меден казан /без серпентината/ с работен обем 150 литра и комплект медни капак
и лула за казан с работен обем 250 литра на обща стойност 1080 / хиляда и осемдесет / лева,
от владението на П. И. П. от с. K., общ. С., обл. С. без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои
- престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 във вр.с чл.194, ал.1, чл.20, ал.2 от НК.
В проведеното открито съдебно заседание от 14.04.2021г. съдът е счел, че на
проведеното досъдебно производство са били допуснати отстраними съществени
процесуални нарушения, водещи до ограничаване процесуалните права на обвиняемите и
пострадалия, поради което с Определение № 56 е върнал делото на РП-С. за тяхното
отстраняване. Определението на съда е протестирано от РП-С., като въз основа на частния
протест с Определение № 39/ 18.05.2021г. по ВЧНД № 97/2021г. по описа на Окръжен съд-
С., въззивната инстанция е отменила определението на съда и е върнала делото на същия
съд от стадия на разпоредителното заседание.
В изпълнение на указанията на въззивната инстанция е и проведеното на 14.06.2021г.
открито разпоредително заседание. В проведеното открито разпоредително заседание съдът
след като изслуша страните по въпросите по реда на чл.248 от НПК, счете, че са налице
условията за продължаване на производството по реда на гл.27 от НПК, в хипотезата на
чл.371, т.2 от НПК, каквото искане отправи защитата на двамата подсъдими в лицето на
адв.М.Д. при АК-С..
Пострадалият П.П., редовно призован, явява се лично в откритото разпоредително
съдебно заседание, като заяви, че желае да се възползва от правата си по чл. 76 и 84 от НПК
и да се конституира в качеството на частен обвинител и граждански ищец срещу
подсъдимите Р. и В.. Заяви, че предявява граждански иск на стойност 1080,00 лева
съобразно нанесената му щета, представляващи претърпени имуществени вреди от
извършеното престъпление срещу двамата подсъдими, която желае да му бъде заплатена
солидарно от тях.
Съда след като изслуша становищата на страните счете искането на пострадалият П.
за допустимо и своевременно предявено и го конституира на осн. чл. 76 и 84 от НПК като
частен обвинител и граждански ищец в процеса, и прие за съвместно разглеждане
предявеният от него граждански иск на стойност 1080,00 лева срещу подс. Р. и В., платими
солидарно от тях.
1
Съдът след преценка поотделно и в съвкупност на материалите по делото установи,
че са налице условията за производство по тази глава и съобразно разпоредбата на чл.370,
ал.2 от НПК одобри отправеното искане от двамата подсъдими за провеждането на
процедурата по гл. 27 от НПК- съкратено съдебно следствие пред първата инстанция и
производството продължи по реда на тази глава. Подсъдимите бяха запознати с правата си
по чл.371, т.2 от НПК като съда ги уведоми, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направените от тях самопризнания по реда на чл.371, т.2 от НПК ще се
ползват при постановяване на присъдата.
Предвид процедурата по която започна да се движи производството по делото не
бяха разпитани свидетелите, вещи лица и самите подсъдими, които признаха изцяло всички
факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед хипотезата на чл.252, ал.1 от НПК, съда обяви за приключило откритото
разпоредително заседание и веднага след него разгледа делото по същество, като указа на
страните, че същото следва да се движи по реда на гл.27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2
от НПК.
Представителя на обвинението пледира за осъдителна присъда, като указва налагане
на наказание лишаване от свобода в минимален размер, предвиден в НК за този текст при
приложението на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години, като наказанието на
подс.Р. бъде по-високо с около 2 месеца от това, което съда ще наложи на другия подсъдим
В..
Частният обвинител и граждански ищец П.П. заяви, че е съгласен с мнението на
представителя на РП-С. и моли съда да определи наказания на двамата подсъдими по
справедливост, като ги осъди и да му заплатят солидарно щетата по делото в едно със
законната лихва върху тази сума от момента на причиняването на щетата до нейното
изплащане изцяло.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие по делото доказателства
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Постр. П. И. П. живеел в с. K., обл. С., ул. „Нов живот“ № 32, но притежавал и втори
имот, намиращ се в с. K., обл. С., ул. „Ш.“ № 26, който посещавал всеки ден, като последно
е бил там на 03.11.2019 год. около 17.00 часа - 18.00 часа. Постр. П. И. П. е строил къщата,
намираща се на ул. „Ш.“ № 26 през 1991 год. и я ползвал като вилен имот и работилница за
изваряване на ферментирали материали. На първия етаж е била разположена работилница за
изваряване на ферметирали материали, която се водила като СМОД (специализиран малък
обект за дестилация). Регистриран е бил по надлежния ред и се занимавал от 1991 год. с тази
дейност. Когато си заминал на 03.11.2019 год. е оставил имота си на грижата на св. Васил
Петров Василев, който е бил там с негово разрешение. Св. Васил Василев е напуснал имота
около 23.00 часа и процесиите вещи - 1 бр. казан - 150 литра, 1 бр. лула към 150 литров
казан, 1 бр. лула към 250 литров казан, 1 бр. купол към 150 литров казан и 1 бр. купол към
250 литров казан към него момент са били на мястото си. Отвън зад сградата е имало
оставен и 1 бр. казан от 250 литра.
Мястото, където е била извършена кражбата, представлявало стая на приземния етаж
и имало една външна врата и един прозорец. В помещението е било проникнато през
прозорец, който гледал към съседния имот - на запад и бил счупен. Вратата била заключена
и залостена отвътре.
На следващия ден - 04.11.2019 год. около 10.00 часа постр. П.П. посетил имота си и
2
установил, че вратата, водеща към предверието на неговата къща, която била оставена в
заключено положение е била отворена. Вратата била дървена и се заключвала посредством
секретна брава с ключ. След като установил това, П.П. влязъл по-навътре в имота си и
установил липсата на съоръженията, предназначени за дестилация на ракия. Липсвали 1 бр.
меден казан - 150 литра, не действащ и не монтиран за работа като казан за варене на ракия.
Казанът е имал купол и лула, като в стаята са били и купола и лулата на 250 литровия казан,
който е бил на открито. От помещението е липсвал както 150 литровия казан, така и 2 бр.
лули и 2 бр. купола. Зад сградата - на открито П.П. е имал на съхранение и един друг меден
казан - 250 литров, който подлежал на ремонт и не е бил монтиран. П.П. посочил, че 250
литровия казан е бил закупен юни месец 2004 година за сумата от 1960.00 лева, а 150
литровия казан е бил закупен за сумата от 450.00 лева през 2016 година. Куполите и лулите
били в комплект с казаните, и те са прибавени към тяхната стойност. П.П. посочил също
така, че не може да каже кой е извършителят на деянието. Видно от предоставените по
делото фактури, общата стойност на отнетите вещи възлизала на 2410.00 лева, без да се има
предвид амортизацията на казаните и тяхното състояние към датата на извършване на
деянието -03/04.11.2019 год.
Подс. Р. В. Р. живеел в с. K., обл. С., ул. „M. m.“ № 22 и работил като резач в
„Медведев“ ООД- с. K.. През 2019 год. подс. Р.Р. изпитвал остра нужда от пари и знаел, че в
къщата, находяща се в с. K., обл. С., на ул. „Ш.“ № 26, която се намирала на баир
„Аджийка“ имало желязо, което би могъл да продаде на вторични суровини. За този имот
знаел, че там се вари ракия и има медни казани.
В деня преди да отидат с подс. В. В. В. да откраднат процесиите вещи - 02.11.2019
год., подс. Р.Р. влязъл в имота заедно със св. Радослав Колев по прякор „Волгата“. Със св.
Радослав Колев, подс. Р.Р. не е обсъждал намерението си да открадне вещите. Двамата само
се разхождали по улицата, когато подс. Р.Р. е решил да влезе вътре. За да влязат в двора,
прескочили оградата. Подс. Р.Р. се насочил към прозорец в задната част на стая на
приземния етаж на къщата. Счупил стъклото на прозореца и влязъл вътре, където видял, че
имало казан за варене на ракия, оборудван с лули и капаци, които са били в стаята. Св.
Радослав Колев останал отвън в двора на имота, където изчакал подс. Р.Р., който след като
огледал стаята излязъл отново през счупения прозорец, след което двамата напуснали имота
прескачайки през оградата. Когато отишъл само видял какво има и не взел нищо, като
решил на следващия ден да отиде с подс. В.В. и да вземе процесните вещи.
Подс. Р.Р. на следващият ден - 03.11.2019 год. се обадил на подс. В.В. по обяд и
двамата се срещнали на стадиона в с. K.. Подс. Р.Р. обяснил на подс. В.В. какво видял
предната вечер, когато влязъл в имота на П.П. заедно със св. Радослав Колев. Обяснил му, че
вътре в една от стаите имало един меден казан, два капака и две лули, които могат да
вземат, тъй като в къщата нямало никого и не са закрепени към нищо. Освен това обяснил
на подс. В.В., че след като вземат изброените по-горе вещи ще отидат на следващия ден и
ще ги продадат на вторични суровини, разделяйки си получената сума.
Подс. В.В. се съгласил да извърши кражбата на въпросните вещи. Подс. Р.Р. се
обадил на тяхна обща позната - св. Марина Добрева, за да ги закара, като не споделил какво
възнамерявали да направят. Св. Марина Добрева към него момент била застъпник на
провеждащите се избори и казала на подс. Р.Р., че когато се освободи ще го закара, където
поиска. Подс. Р.Р. се разбрал с нея да ги вземе от стадиона, намиращ се в близост до домът
му в с. K., когато приключи работата си по изборите.
Подс. В.В. и подс. Р.Р. се разбрали, след като св. Марина Добрева се обади на
последния, той да се обади на подс. В.В. и да се срещнат пак пред стадиона. Около 23.00
3
часа подс. В.В. и подс. Р.Р. се срещнали и изчакали пристигането на св. Марина Добрева с
автомобила на майка и - М. Д. Д. от с. K., а именно - лек автомобил марка „Ленд Роувър“,
модел „Фриландер“ с per. № СС **** СК.
Подс. Р.Р. се качил на предната дясна седалка до водача на автомобила, а подс. В.В.
се качил и седнал на задната седалка. Подс. Р.Р. упътвал св. Марина Добрева накъде да кара,
която не е знаела до къде иска да ги закара и с каква цел.
Подс. Р.Р. я упътил до имота на св. П.П. на адрес: с. K., ул „Ш.“ № 26 и казал да
спре там. Св. Марина Добрева спряла по средата на улицата, като мислила, че само ще ги
остави, но подс. Р.Р. и казал да изчака малко и ако иска да остави двигателя на колата да
работи. Двамата подсъдими прескочили през оградата и влезли в двора на имота на св. П.П..
Отправили се към прозореца, който подс. Р.Р. счупил предния ден. Подс. Р.Р. влязъл през
счупения прозорец в стаята, а подс. В.В. го изчакал отпред пред вратата. Подс. Р.Р.
отместил варел, който препречвал достъпа към вратата, а след това премахнал и лост, с
който вратата била залостена от вътрешната страна. След това започнал да подава на подс.
В.В. 1 бр. казан - 150 литра, 1 бр. лула към 150 литров казан, 1 бр. лула към 250 литров
казан, 1 бр. купол към 150 литров казан и 1 бр. купол към 250 литров казан. Когато изкарал
всички вещи от помещението, подс. Р.Р. излязъл през вратата, след което двамата с подс.
В.В. пренесли вещите до автомобила на св. Марина Добрева. Когато натоварили вещите в
багажника на автомобила, тримата се отправили към дома на подс. Р.Р., където след като
разтоварили вещите се разделили. На следващият ден подс. В.В. и Р.Р. се срещнали в дома
на последния, където нарязали отнетите от тях вещи, след което ги предали в пункт за
изкупуване на черни и цветни метали, намиращ се в промишлената зона на гр. С., като до
там се придвижили с таксиметров автомобил. Предали нарязаните по-рано вещи на св.
Румен Петков Великов, който бил касиер в пункта.
За изясняване на фактическата обстановка са били проведени оперативно
издирвателни мероприятия, като са били установени извършителите на деянието, а именно -
В. В. В. от с. K., общ. С., обл. С., ул. „З. с.“ № 24 и Р. В. Р. от с. K., общ. С., обл. С., ул. „M.
m.“ № 22. Разпитани в хода на разследването в качеството им на обвиняеми В. В. В. и Р. В.
Р. са посочили, че се признават за виновни и са дали подробни обяснения относно
механизма на извършеното от тях деяние.
В хода на разследването е бил установен свидетеля Румен Петков Великов, който е
приел в пункта нарязаните по-рано вещи. Същият е направил справка в системата и е
установил, че подс. Р.Р. му е занесъл 13 кг. и 100 гр. месинг, за което е била изплатена сума
в размер на 62.59 лева и мед - 48 кг. за сумата от 351.00 лева. В допълнение е посочил, че
подс. Р.Р. му е занесъл един казан за ракия и други вещи чиято стойност е била отразена в
системата като излязъл от употреба електронно и електрическо оборудване (ИУЕЕО).
В хода на разследването е било установено, че от имота на постр. П.П. е бил отнет и
казан за изваряване на ферментирали материали с работен обем от 250 литра, който е бил
оставен отвън под навес. От свидетелските показания и от извършените ОИМ е било
установено, че подсъдимите В. В. В. от с. K., общ. С., обл. С., ул. „З. с.“ № 24 и Р. В. Р. от с.
K., общ. С., обл. С., ул. „M. m.“ № 22 не са съпричастни към отнемането на казан за
изваряване на ферментирали материали с работен обем от 250 литра, поради което
материалите са били отделени в отделно производство.
За изясняване на фактическата обстановка е била назначена и изготвена ценова
експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на вещите, предмет на
разглеждане в наказателното производство възлиза на обща стойност от 2829.00 (две хиляди
4
осемстотин двадесет и девет лева и нула стотинки) лева.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства: признаването на вината на подсъдимите Р. и В. чрез
обясненията им, депозираните показания на свидетелите, заключението на ценовата
експертиза, както и от приетите като надлежно доказателство по делото материали по ДП №
1886 ЗМ-604/2019 год. по описа на РУ МВР- С..
Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност налагат
следните правни изводи:
При така възприетата фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимите Р. и В. са
осъществили всички съставомерни признаци на тежко умишлено престъпление от общ
характер- кражба по чл.195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от НК във вр. с чл.194, ал. 1 от НК и чл. 20,
ал. 2 от НК за това, че на 03/04.11.2019год. от частен дом, находящ се в с. K., общ.С., обл. С.,
ул. „Ш.“ № 26, след предварителен сговор и в съучастие като съизвършители, чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Ленд Роувър“, модел „Фриландер“ с per. № СС
**** СК, собственост на М. Д. Д. от с. K., са отнели чужди движими вещи - комплект меден
казан /без серпентината/ с работен обем 150 литра и комплект медни капак и лула за казан с
работен обем 250 литра на обша стойност 1080/хиляда и осемдесет/лева, от владението на
П. И. П. от с. K., общ. С., обл. С. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвоят.
Деянието двамата подсъдими са извършили след предварителен сговор в различно
съучастие по смисъла на т.5 на ал.1 от чл.195 от НК, тъй като в една предварителна,
спокойна обстановка, взели решение за извършване на престъпното посегателство. Избрали
подходящо време, начин на извършването му, на осъществяването на трайна фактическа
власт върху отнетите вещи и последваща реализация. Множеството квалифициращи
обстоятелства, при които са били извършени отделните деяния и характеристичните данни
на подсъдимите, водят до немаловажността на случая.
Наличието на квалификацията на т.4 на чл.195, ал.1 от НК, посегателството да е било
извършено посредством ползването на моторно превозно средство, се извежда от това, че за
да осигурят трайна фактическа власт върху предмета на престъпление, двамата подсъдими
-
използвали лек автомобил марка „Ленд Роувър", модел „Фриландер“ с per. № СС **** СК,
собственост на М. Д. Д. от с. K. и управляван въпросната вечер от нейната дъщеря - св.
Марина Станкова Добрева, посредством който били отнети вещите, въпреки липсата на
знание от страна на св.Добрева за извършваната кражба.
Разбиването на прозореца и изкривяването на лоста поставен от вътрешната страна
на вратата е осигурило достъп до процесните вещи и е било възможно отнемането им, води
и до наличието на квалификацията по т.3 на чл.195, ал.1 от НК - деянието да е извършено и
чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот.
В хода на разследването не са били събрани доказателства отнемането на вещите да е
било извършено в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК,
поради което и не е повдигнато и такова обвинение.
Подс. В. В. В. и Р. В. Р. са извършили деянието като наказателноотговорни лица. От
обективна страна- обект на престъплението “кражба“ са обществените отношения, свързани
с правото на собственост. Предмет на престъплението е чужда движима вещ, която има
определена стойност, в случая вещи за изваряване на ферментирал материал на обща
5
стойност 1080.00 лв, видно от доказателствата по делото.
Изпълнителното деяние съставлява система от действия по отнемане на чуждата
движима вещ, посредством които деецът е прекъснал фактическата власт върху нея и е
установил свое владение, без знанието и съгласието на владелеца й- подсъдимите са прекъснали
владението върху вещите от страна на техният владелец, установили са свое владение върху отнетото имущество,
получил са възможността да се ползват и разпореждат с него по своя воля. Кражбата е завършена, когато
деецът прекъсне досегашното владение на вещта и установи свое владение, без да е
необходимо това владение да е дълготрайно, нито деецът да е успял да укрие вещта, да се е
разпоредил с нея като със своя или да е обезпечил някаква полза от отнемането й.
Изпълнителното деяние на кражбата е довършено с отнемането на посочените по-горе вещи
от владението на пострадалото лице. По описания по-горе начин двамата подсъдими са
установили свое владение върху отнетото имущество, получили са възможността да се
ползват и разпореждат с него като със свое по своя воля. Изпълнителното деяние е
довършено.
Престъпното деяние, за което са признати за виновни в настоящото съдебно
производство не е маловажен случай. Това деяние не представлява по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на кражба, вредните последици не са
незначителни, тъй като са извършили престъплението чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот и чрез използване на моторно превозно средство, като в
конкретния случай подсъдимите са го използвали, за да се преодолеят преградите и да се
установи трайна фактическа власт върху отнетото имущество. Нанесената щета е над
установената МРЗ за страната към него момент. Същата и към момента не е била
възстановена от страна на двамата подсъдими.
От субективна страна, двамата подсъдими са действали виновно с пряк умисъл,
съзнавали са всички обективни признаци от състава на престъплението, което извършват,
неговия общественоопасен характер, предвиждали са общественоопасниге последици и
пряко са ги целяли. Подсъдимите са съзнавали всички елементи от състава на
престъплението и са имали намерението противозаконно да присвоят чуждите вещи, видно
от поведението им преди, по време и след извършване на деянието. Същевременно са
съзнавали неправомерността на поведението си, но са искали и настъпването на
последиците от него. Подсъдимите са извършили деянието като наказателно отговорни лица. Предвиждали
са неизбежното причиняване на престъпния резултат и съзнателно са се насочили към причиняването на
престъпните последици. Подсъдимите са участвали в горепосочената поредица от действия и в резултат на тях са
установили свое владение върху вещите, прекъсвайки фактическата власт на предишният владелец върху
предмета на престъплението.
Като причина за деянието съдът отчита незачитането на правните норми
регламентиращи обществените отношения, свързани с правото на собственост, ниското
правосъзнание на подсъдимите и стремежът им към облагодетелстване по лек и престъпен
начин.
При определяне размера на наказанието на подсъдимите Р. и В. съдът прецени, като
отегчаващи вината обстоятелства голямата обществена опасност на конкретно извършеното
от тях. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема признаването на вината,
направените самопризнания, изразеното съжаление за постъпката си в съдебно заседание от
подсъдимите.
При определяне на наказанието си съдът не констатира наличието на многобройни
или изключително смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното от типичната за този вид престъпление,
6
поради което и не приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
Поради факта, че съдебното производство се разви по реда на Глава 27, в хипотезата
на чл. 371, т.2 от НК, т.е съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, съда следва
задължително да приложи разпоредбата на чл.58а от НК, поради което и на основание
чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 във вр.с чл.194 ал.1, чл.20, ал.2 и чл. 58а, ал. 1 от НК наложи на
двамата подсъдими наказание по вид „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 8 / осем /
месеца, което изтърпяване отложи за изпитателен срок от 3 / три / години на основание
чл.66, ал.1 от НК. До този извод съда стигна анализирайки нормата на чл.58а от НК,
съобразно която в ал.1 при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.373, ал.2
от НПК / по който ред се разгледа и настоящето наказателно производство / съда определя
наказанието лишаване от свобода като се ръководи от Общата част и намалява така
определеното наказание с една трета. Съобразно нормата на чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 във вр.с
чл.194 ал.1, чл.20, ал.2 от НК наказанието, което следва да наложи съда е лишаване от
свобода от 1 до 10 години. Относно наказанието „лишаване от свобода” съда в предвид
материалите по делото счете, че следва да наложи и на двамата подсъдими наказание от този
вид в минимален размер от 1 / една / година „лишаване от свобода”. В този случай съда
намали съобразно нормата на чл.58а, ал.1 от НК с 1/3 от така определеното им наказание от
1 година „лишаване от свобода” и им определи наказание лишаване от свобода в размер на 8
месеца „лишаване от свобода”. Съдът намери, че с оглед постигането на целите, визирани в
чл.36 от НК и преди всичко за поправянето на подсъдимите / млади хора с чисто съдебно
минало / не е необходимо те да изтърпят ефективно наложеното им наказание, поради което
и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието им за изпитателен
срок от 3 години.
Това наказание съда наложи на подсъдимите Р. и В., тъй като същите не са осъждани.
Щетите от престъплението, които са в достатъчно висок размер не са били възстановени.
Тяхната личност не се характеризира с по- висока степен на обществена опасност. Инкриминираното деяние е
извършено в сравнително дълъг промеждутък от време. На следващо място, механизмът на извършване на
престъплението сочи на по-висока степен на обществена опасност на самото деяние. Подсъдимите са извършили
престъплението предумишлено и в тъмната част на денонощието, от частен дом и в присъствието на други хора
около тях- св.Добрева. Те предварително са били мотивирани и имали за цел да отнемат вещите от пострадалият,
следователно и въз основа на тези обстоятелства съда наложи наказание в този размер от 1
година лишаване от свобода, което след редукцията по чл.58а от НК стана 8 месеца
лишаване от свобода, тъй като не са налице предпоставките за прилагане нормата на чл.55
от НК, като по този начин превенцията спрямо подс.Р. и В. ще изиграе своето
предупредително и възпиращо въздействие.
Относно искането от страна на представителя на РП-С. за налагане на по-високо с 2
месеца наказание спрямо подс.Р., тъй като тъй е организатор на кражбата, съда счита за
неоснователно, тъй като спрямо двамата подсъдими са били повдигнати еднакви обвинения,
за еднакво съучастие помежду си и не следва по този начин да се разделя наказателната
отговорност на единия подсъдим спрямо другия при идентичност на обвиненията.
С установените по представеният от съда начин действия на двамата подсъдими, те
са увредили по недопустим начин имотното състояние на пострадалият П., причинили са му
имуществени вреди, поради което и на основание чл.45 от ЗЗД би следвало да понесат
деликтна отговорност. На репариране в конкретният случай подлежат имуществените и
неимуществените вреди на пострадалият от извършеното спрямо него престъпление.
Предвид тези обстоятелства и при съблюдаване критерия за справедливост на чл.52 от ЗЗД
съда приема, че описаните имуществени вреди най-пълно биха се възмездили с размер на
обезщетението от 1080,00 лева за невъзстановените имуществени вреди относно постр. лице
П., които следва да бъдат заплатени от двамата подсъдими солидарно, така както е предявил
7
и гражданския си иск постр.П.. При определяне на размера на одобрения от съда
граждански иск се взе в предвид размера на имуществените вреди, начина по който са били
извършени, обстоятелствата и обстановката при които са били извършени, настъпилият
вредоносен резултат и др. Що се касае за акцесорното искане за законна лихва от датата на
увреждането, то то е напълно основателно, тъй като според чл.114, ал.3 от ЗЗД вземането за
непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването, когато дееца е известен още
тогава, а причинителя се смята в забава и без покана според чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Подсъдимите Р. и В. на основание чл.189, ал.3 от НПК следва да понесат и
разноските по делото представляващи възнаграждения на вещи лица в общ размер на 259,96
лева, поради което и на това основание съда осъди всеки един от двамата подсъдими да
заплати сумата от 129,98 лева, като ги заплати по сметка на ОД МВР- С., тъй като същите са
направени по време на досъдебното производство.
На основание чл.309, ал.4 от НПК съдът с оглед събраните по делото доказателства
относно обществената опасност на деянието и деецът и така наложеното наказание отмени
взетата спрямо двамата подсъдими мярка за неотклонение „ПОДПИСКА“.
Съдът счита, че в този вид и размер присъдата ще изиграе своята възпираща,
превантивна и възпитателна роля.
Водим от тези съображения, съдът постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
……………….
/ М. ХРИСТОВ /
8
Съобщи за изтекли лични данни