Решение по дело №2412/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1450
Дата: 7 септември 2021 г. (в сила от 15 декември 2021 г.)
Съдия: Методи Неделчев Антонов
Дело: 20215330202412
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1450
гр. Пловдив , 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330202412 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закон за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/№ 558091-F583464 от 28.01.2021г. на
** на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „ Д И Е -СТОЙЧЕВ”
ЕООД, ЕИК: *********, за нарушение на чл.125, ал.5, вр. с ал.1 от Закон за данък добавена
стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 179, ал.1, предложение четвърто от ЗДДС е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Законният представител на жалбоподателят, „Д И Е -СТОЙЧЕВ” ЕООД, редовно
призован, не се явява в съдебно заседание. С жалбата си оспорва цитираното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адв Н.. Прави искане на за отмяна на НП поради допуснати нарушения
на материалния закон, а при условията на евентуалност за да приложи хипотезата на чл.28
от ЗАНН.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител юрк. А. излага становище за
правилно и законосъобразно НП и пледира за неговото потвърждаване, като прави и искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивски районен съд - VII н.с., като прецени събраните доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
1
Жалбата е подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество, същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Н.Г. – служител при ТД НАП-гр.Пловдив, в присъствието на свидетеля В.Б. е съставила акт
за установяване на административно нарушение от №F583464/17.12.2020 год. Срещу
търговско дружество„ Д И Е -СТОЙЧЕВ” ЕООД, ЕИК: *********, за това че не е подадена
справка-декларация по ЗДДС при ТД на НАП-гр.Пловдив за данъчен период 01.10.2020г-
31.10.2020г в законоустановения срок – до 16.11.2020 год. вкл. Справката-декларация по см.
На чл.125 е подадена на 11.12.20г. в ТД НАП Пловдив по ел. път с вх.
№16004515339/11.12.20г. Извършено било нарушение на чл.125, ал.1 във връзка с чл.125,
ал.5 от ЗДДС.
Актът е подписан от нарушителя, без възражения, като на 17.12.20г е прието обяснение
при ТД НАП, с което законният представител на търговското дружество сочи, че от 07.11 до
20.11.20г имал съмнения, че е бил болен от Ковид-19 и поради това бил изолиран.
Електронният му подпис бил изтекъл на 12.10.20г., но очаквал, че съпругата би могла да
подаде декларацията с пълномощно. Счетоводителят му не му оказал съдействие, поради
което пропускът му за подаване на декларация за цитирания период се дължал на
форсмажорни обстоятелства.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено и
атакуваното пред съда наказателно постановление
Описаните по-горе обстоятелства се установяват от приобщените към преписката
документи и дадените в хода на съдебното следствие показания на актосъставителката Г.,
които съдът изцяло кредитира като обективно и достоверно дадени, в съответствие с
представените по делото писмени доказателства.
При така приетото и установено от фактическа страна, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, предвид Заповед №ЗЦУ-
1149/25.08.2020 год. на ИД на НАП, с която в т.1.2, б.”в” е възложено на Директорите на
дирекции “Обслужване” в ТД на НАП , Директорите на офиси при ТД на НАП да издават
наказателни постановления за налагане на административни наказания за нарушения по
чл.179 от ЗДДС, както е в конкретния случай, т.е. спазени са изискванията на чл.47 от
ЗАНН.
Съдът преценява, че административнонаказващия орган е издал наказателно
постановление, съдържащо всички императивно изброени реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН,
при съобразяване на приложимия нормативен акт за конкретно извършеното
административно нарушение. От данните по делото се установява по безспорен начин, че е
налице административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, тъй като е налице деяние
/в случая бездействие/, нарушаващо установения ред на държавно управление, извършено
виновно и обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. С неподаването на справка-декларация по ЗДДС в законния срок – до
14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят,
регистрираното по ЗДДС ТД Д И Е Стойчев ЕООД е нарушило текстове на чл.125, ал.1 във
връзка с чл.125, ал.5 от ЗДДС. Касае се за императивни разпоредби и всякакви причини от
обективен и субективен характер, възпрепятствали регистрираното по ЗДДС лице да подаде
тези документи, не могат да се счетат за уважителни. За това и като е установил
извършеното нарушение по чл.125, ал.1 от ЗДДС, административнонаказващия орган е
санкционирал нарушителя в границите на наказанието, предвидено за извършеното
нарушение. Отчел е тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, както и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и правилно е наложил санкцията в
минимално предвидения в закона размер.
2
Разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че за всеки данъчен период
регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните
регистри по чл. 124 от ЗДДС, с изключение на случаите по чл. 157 от ЗДДС. Според чл. 125,
ал. 5 от ЗДДС декларациите по ал. 1 и 2 на същата разпоредба и отчетните регистри по ал. 3
се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се
отнасят. Санкционната норма на чл. 179 от ЗДДС предвижда, че регистрирано по този закон
лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията
по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124, декларацията по чл. 157, ал. 2 или не ги
подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са
търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в
размер от 500 до 10 000 лв.
Съдът счита за безспорно установено по делото, че жалбоподателят не е подал до
16.11.2020г. справка – декларация по ЗДДС за данъчен период месец октомври 2020г.
Неподаването на справка – декларация по ЗДДС в предвидените срокове се санкционира на
основание чл. 179 от ЗДДС. В случая правилно е определена нарушената законова
разпоредба. Именно разпоредбата на чл. 125, ал. 5 ЗДДС е тази, която определя срокът, в
който следва да се подадат справките – декларации по ЗДДС.
Съдът счита, че извършеното нарушение не може да се приеме като маловажен случаи,
поради което и нормата на чл.28 от ЗАНН е неприложима. Целта на наложеното
административно наказание е да предупреди и да превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани. От друга страна в НП е отразено ,че за същото нарушение имало вече издадено
Предупреждение № 454208-F492394 от 30.07.19г., влязло в сила на 04.09.19г. за същото по
вид нарушение. Очевидно, законният представител на наказаното дружество е неглижирал
вмененото задължението за спазване на реда на управление и нормите на ЗДДС, касаещи
спазване на ясно разписаните срокове, при които следва да бъде подадена справка
декларация за съответен данъчен период по ЗДДС. В тази връзка следва да се отчете, че не
се представят доказателства по отношение на твърдяната карантина.
В съответствие със законовите възможности, предоставени на съда в текста на чл.63,
ал.1 от ЗАНН, а именно да потвърди, да измени или да отмени наказателното постановление,
съдът приема, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора и правната и фактическа сложност на делото, искането на
въззиваемата страна за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение следва да се присъди в минимален размер на 80.00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението
си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/№ 558091-F583464 от
28.01.2021г. на ** на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „ Д И
Е -СТОЙЧЕВ” ЕООД, ЕИК: *********, за нарушение на чл.125, ал.5, вр. с ал.1 от Закон за
данък добавена стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 179, ал.1, предложение четвърто от
3
ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00
/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „ Д И Е - СТОЙЧЕВ” ЕООД, ЕИК:********* представлявано от Димитър
Петров Стойчев, да заплати на ТД Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на
АПК в 14 –дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4