№ 48
гр. Русе, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесет и първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Балков
Членове:Милена Пейчева
Боян Войков
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20224500600180 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 260000/10.01.2022 г. по НЧХД № 2043/2019 г. на РС –
Русе подс. В.Т.А., ЕГН: **********, роден на 05.09.1968 г. в гр. Русе,
български гражданин, вдовец, със средно специално образование, работещ,
осъждан, с адрес ***, е признат за виновен в това, че в периода 29.09.2019 г. –
30.09.2019 г., в гр. Русе, на два пъти по друг начин – чрез интернет, в
платформа за видеосподеляне YouTube, в канала на медия „Дунав мост“, и в
платформа за видеосподеляне YouTube, в собствения си канал, разгласил
неистински позорни обстоятелства за личността на ПЛ. Д. Н., ЕГН:
**********, с адрес *** в качеството му на представител на обществеността –
народен представител от 44-тото Народно събрание и о.к. на ППГ за област
Русе, при и по повод изпълнение на функциите му с думите: „***“, и с
думите: „***.“, поради което и на основание чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2
и т. 3, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е
осъден на „глоба“ в размер на 10 000 лв. и „обществено порицание“.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от защитника на
подсъдимия – адв. П.М. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ***, с която
1
са наведени бланкетни доводи за нейната неправилност, като моли за нейната
отмяна и оправдаването на подсъдимия, алтернативно за връщане делото за
ново разглеждане, поради допуснато съществено процесуално нарушение.
На 22.02.2022 г. подс. А. с писмена молба е направил отказ от
защитника си адв. М..
Ответникът по жалбата и частен тъжител П.Н. чрез своя повереник адв.
А.Ж. е подал възражение срещу въззивната жалба, в което счита същата за
неоснователна по подробно изложените в хода на съдебните прения пред
първата инстанция съображения, като моли присъдата да бъде потвърдена.
В съдебно заседание подс. В.А. се явява лично и поддържа подадената
въззивна жалба. Счита, че воденото срещу него дело представлява репресия,
която е нарушила основни принципи на наказателното право, в частност на
справедлив и честен процес. Излага хипотетични твърдения за евентуалната
предубеденост на решаващия състав на районния съд предвид
обстоятелството, че преди това трима други съдии от състава на РРС си
направили отвод. Заявява, че не е извършил престъплението, защото е предал
казаното от трето лице, както и че не той е качил процесния запис в YouTube,
тъй като имало други хора, които се занимавали с тази дейност, но
потвърждава, че записът е бил предаван на живо в социалната мрежа
Фейсбук. Носител на информацията бил вестник „Галерия“, който частният
тъжител следвало да подведе под отговорност, но съображенията му да не го
прави били, че нямало шанс да спечели, поради което избрал да съди
подсъдимия, тъй като искал да спре неговата политическа кариера и да го
стресира и уплаши. Процесуалният представител на частния тъжител поискал
от съда глоба в размер на 8 000 лв., а съдът наложил 10 000 лв., т.е. имало
„надскачане“ на сумата, която била поискана като „обезщетение“ за нанесени
вреди.
Повереникът на частния тъжител заявява, че поддържа казаното в
пледоарията му от първата инстанция. В съдебното заседание на въззивния
съд се установило, че клипът бил предаван на живо в интернет, каквото
отрицание имало в първата инстанция. Установило се още и че разпитаният
пред въззивния съд свидетел – Ю.Р.Д., известен като „Б.“ – лицето, което е
интервюирано от подсъдимия А. в процесния клип, не казал на подсъдимия,
че лицето П.Н. използвало и употребявало циганите да гласуват в полза на
2
ППГ, т.е. подсъдимият не преразказвал чутото от трето лице както твърдял.
Твърденията, че частният тъжител опъвал политически чадър и бил в
криминална симбиоза не се доказали, че реално съществуват в обективната
действителност, а това по същество били клеветнически твърдения, с които се
уронвала неговата чест и достойнство, поради което извършеното от подс. А.
деяние било доказано от обективна и субективна страна. Моли за
присъждането на разноски.
В последната си дума подс. А. преповтаря съображенията си, казани при
дадената му възможност да упражни правото си на лична защита по
съществото на спора, като в допълнение цитира м. Б.Р., който извадил
доказателства за това, че ППГ купувала гласове. Заявява, че иска от въззивния
съд да отмени присъдата на районния съд като незаконосъобразна, защото в
Съдебната палата не можело да се получи справедливост, защото частният
тъжител се ползвал с изключителен респект, подпомагайки дори за
назначаването на много прокурори и съдии в Съдебната палата като една от
най-силните политически фигури в гр. Русе.
Атакуваната присъда е от актовете, които подлежат на въззивна
проверка, като жалбата срещу нея е редовна и допустима, подадена е в
законоустановения 15-дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Преди обсъждането на фактическата обстановка по делото въззивният
съд следва да направи проверка на твърденията на подс. А. относно
предубедеността на решаващия състав от районния съд. Втората инстанция
намира тези твърдения за неоснователни, тъй като от делото не може да се
направи извод за заинтересованост на съдията докладчик от РРС, като в хода
на производството и в излагането на мотивите по никакъв начин не се
съдържат елементи, които дори и да загатват някаква предубеденост у
първоинстанционния съд. Отводът представлява лично решение за всеки един
съдия, който следва да прецени конкретно за себе си дали са налице
обстоятелства, които биха го накарали да наруши баланса в процеса и да
предизвикат у него предварителни симпатии или антипатии у някоя от
страните. Самият факт, че трима съдии са си направили отвод преди това не
обвързва всеки последващ съдия с каквото и да е било задължение да се
отведе от разглеждане на делото. Поради тези причини настоящият съдебен
3
състав намира за неоснователни твърденията за разглеждане на делото на
първа инстанция от незаконен състав поради предубеденост на съдията
докладчик.
Въззивният съд счита, че първата инстанция принципно правилно е
установила фактическата обстановка по делото, като изводите на въззивната
инстанция относно правнорелевантните факти не се различават съществено.
На 27.09.2019 г. започнала предизборната кампания „местни избори
2019 г.“, като подс. А. бил кандидат за к. и о.с. на гр. Русе от ПП „Б.н.о.“.
На 29.09.2019 г., в 16,05 ч, в интернет страницата Dunavmost.com била
публикувана статия със заглавие „Б.то: ***“, а под заглавието на статията
имало интерактивен прозорец с видеоклип, в долния десен ъгъл на който бил
поставен надпис „Видео: В.А.“. При натискането на бутон върху него
започвало възпроизвеждането му от видео платформата YouTube от канала на
медията „Дунав мост“, като били регистрирани множество гледания (към
момента на изготвяне на експертизата в платформата гледанията са отразени
като „5670 показвания“). Клипът започвал с показване от страна на подс. А.
на статия от в. „Галерия“ със заглавие „***“, като след показването
подсъдимият изрекъл думите „***“. След това започвал разговор на подс. А.
със св. Ю.Д., в който не се споменавали имената на П.С., частния тъжител Н.
или К.Д., а св. Д. обяснявал, че бил чул, че лицата „Ф.“ и „К.“ (посочени
впоследствие от св. В.В.В. като лицата В.М. и сина му К. А.) се занимавали с
гласове и че плащали по 50 лв. на глас, но не знаел колко лица от ромски
произход гласували за ППГ. В края на този клип подс. А. завършил с думите
„***.“
На 30.09.2019 г. идентичен на горепосочения клип, макар и
хронологически по-дълъг с 3 мин. и 22 сек., бил качен в канала на
подсъдимия “***” в мрежата за видеосподеляне YouTube.
На същата дата, около 10,00 ч, частният тъжител Н. отишъл в офиса на
ППГ в гр. Русе, където служителките от местната структура – св. Т.И. и св.
В.Т., го уведомили за публикацията в интернет сайта Dunavmost.com,
откъдето частният тъжител узнал за качения на 29.09.2019 г. процесен клип.
Съдът правилно е кредитирал назначената съдебна техническа
експертиза, която е дала заключение с голяма степен на вероятност (над 90%)
лицето, което изрича думите, възприети от частния тъжител като
4
клеветнически твърдения, да е подс. А.. Експертизата е установила, че в
създадения в мрежата за видео споделяне YouTube профил „***“ има качена
негова снимка, която с голяма степен на вероятност изобразява подс. А..
Единствено въззивната инстанция не възприема съвсем буквално отговора на
експертизата по въпрос № 7 относно идентичността на качения клип в канала
„Дунав мост“ в YouTube и клипа, качен в канала на подсъдимия “***” в
същата видео платформа. Предвид обстоятелството, че дискът, съдържащ и
двата записа, е приобщен от първата инстанция като веществено
доказателство по реда на чл. 283 НПК, за съда не съществува пречка да се
ползва директно от същото, като не е необходимо да притежава специални
знания, за да установи, че съдържанието на двата клипа е идентично само до
16,09 мин., тъй като вторият клип е по-дълъг, и това се явява основната им
разлика. Това е видно и от изготвеното от съдебния експерт писмено
заключение, в което са приложени снимки от видеоклиповете. Експертизата е
установила, че лицето от клипа, за което е предположено с голяма степен на
вероятност, на практика изключваща други възможности, че е подс. А., да
изрича инкриминираните твърдения. Експертизата не е установила клиповете
да са били манипулирани.
От разпита на свидетелите, както на частното обвинение, така и на
защитата, не се установява частният тъжител Н. по някакъв начин да е давал
парични средства за купуване на гласове или да е възпрепятствал
образуването на наказателни производства срещу отделни лица. Св. И. и св.
Т., които работят по трудово правоотношение за ППГ, категорично са заявили
в разпитите си пред първата инстанция, че не са виждали и дори и не са и
чували П.Н. да е давал пари за купуване на ромски гласове или да е
въздействал на органите на досъдебното производство или съда за осуетяване
на наказателно преследване срещу каквито и да е лица. Противното не се
установява и от св. В.В. и св. Д.Д., включително и от разпитания пред
въззивния съд интервюиран участник в клипа на подсъдимия св. Ю.Д.. На
първо място, св. В.В. заявява, че ромските гласове се купували от лицата
В.М., когото знаели като „Ф.“, и сина му К. А., известен сред тях като „К.“.
Заявява, че не е виждал пред него частния тъжител да е давал пари или да е
„разпъвал политически чадър“ над престъпници. Показанията му са насочени
най-много срещу лицето В.М., срещу когото пускал и жалби, включително и
до Народното събрание. Такива жалби пускал и срещу частния тъжител Н..
5
Заявява и че св. Ю.Д. „Б.то“ му е зет, твърди, че според него П.Н. командвал
Русе и бил негов „ш.“, но не е посочил защо смята, че е така или откъде е чул
такава информация. Заявил е в разпита си, че за В.М.В., наречен от св. Д.Д.
като „Д.Д.***“, не знаел нищо. В същия смисъл са и показанията на неговия
зет св. Ю.Д., който, за разлика от св. В., акцентира основно върху сина на
„Ф.“ – К. А. „К.“, за когото твърди, че преди били в приятелски отношения.
За въпросния „К.“ свидетелят заявява, че купувал гласове, което като
информация научил именно от същия, както и че бил „дясната ръка“ на
частния тъжител Н.. Имали и общи снимки. От своя страна обаче заявява, че
нямал преки контакти с П.Н., а при предявяване на показания същи брой от
подсъдимия в процесните видеоклипове в. „Галерия“ св. Д. не е сигурен дали
е имало твърдения за това, че частният тъжител Н. е купувал гласове, но
предполага, че е имало твърдение за „***“ над хората, купуващи гласове. От
това следва изводът, че показанията на св. Д. и св. В. са насочени основно под
формата на упреци към лицата В.М. „Ф.“ и К. А. „К.“, с които явно са във
влошени отношения, като не са категорични и не са били очевидци на това
как частния тъжител е купувал гласове или е възпрепятствал наказателни
производства. Цялата им линия на свидетелстване е относно потенциално
извършени от лицата В.М. и К. А. престъпления, от което правят извода за
евентуалното им покровителстване от частния тъжител, без това да е
базирано на обективен факт или лично възприятие вън от субективните им
заключения.
Св. Д.Д. също не изяснява обстоятелствата около купуването на гласове
или „покровителстването“ на отделни лица от страна на П.Н., като и неговите
показания са насочени срещу конкретно друго лице, но различно от вече
заявените „Ф.“ и „К.“, а именно В.М.В., известен като „Д.Д.***“. Според св.
Д., който е бил съпартиец на подс. А. към момента на провежданата през
есента на 2019 г. предизборна кампания за местни избори, В.В. е купувал
гласове за ППГ, а частния тъжител Н. му давал средства и го третирал като
свой син, без да се посочва дали тези „средства“ са били предназначени за
купуване на гласове. Самият свидетел заявява, че не е пряк очевидец на това
дали ППГ купува гласове.
Това положение за верността на изреченото от подс. А. в процесните
видеоклипове не се променя и с представените от него писмени
доказателства, доколкото същите съдържат фрагменти от отделни
6
информационни източници – социална мрежа и интернет сайт за новини, в
които се цитира изказване на м. Б.Р., в което той заявява как ППГ и ПП
„ДПС“ били замесени в купуването на гласове. Тук отново липсва каквато и
да е конкретика, насочена пряко и дори и косвено спрямо личността на
частния тъжител.
Въззивният съд намира, че първата инстанция правилно е
квалифицирала деянието като квалифицирана клевета по отношение на лице –
представител на обществеността, която е била разпространена по друг начин
по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 2 НК, а именно чрез качването на
видеоклипове в интернет пространството, в платформата за видеосподеляне
YouTube. Квалифициращият признак „представител на обществеността“ е
налице, защото частният тъжител Н., освен че е бил избран за народен
представител в 44-тото Народно събрание, е заемал ръководна длъжност в
ППГ като о.к. за област Русе. Изречените в процесните видеоклипове думи от
подсъдимия А. са обективно годни да засегнат честта и достойнството на
частния тъжител, защото разгласяват позорящи обстоятелства – че частният
тъжител се занимава с купуване на гласове на хора от ромския етнос, както и
че възпрепятства образуването, провеждането и приключването на
наказателни производства спрямо отделни лица. Тези твърдения са обективно
позорящи, защото засягат чувствителни за обществото теми – за купуването
на гласове и корупцията в управлението и правосъдието. Налице е
изпълнителното деяние „разгласяване“, защото деецът е извършил съобщение
на позорящите твърдения чрез разпространени в платформата YouTube
клипове, като към единия се препраща от интернет статия на медията „Дунав
мост“. На основание чл. 147, ал. 2 НК подсъдимият не е успял да проведе
доказване за тези обстоятелства, че са били верни. По делото не е доказано
П.Н. да е давал пари за купуване на ромски гласове или да е осуетявал
наказателно преследване спрямо конкретно лице.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Същият е
съзнавал, че изказаните от него твърдения във видеоклиповете са позорящи и
засягащи имиджа на частния тъжител, а предвид че същият е автор на
видеоклиповете, тъй като св. Д. заявява, че подсъдимият ги е снимал лично, а
от друга страна има регистриран профил в платформата YouTube, дори и да
не бъде доказано по категоричен начин, че лично подсъдимият е качил клипа
в своя видеоканал, същият е целял интервюто му със св. Д. да стане публично
7
достояние. Предвид обстоятелството, че по делото е установено по
категоричен начин авторството на видеоклиповете би могло да се направи
един единствен извод, че поради протичащата в него период предизборна
кампания подс. А. е целял да разпространи процесните видеоклипове, за да
набере популярност сред потенциални гласоподаватели. Безспорно по време
на предизборна кампания общественото мнение е изострено. Свободата на
словото предоставя на обществеността възможност да узнае идеите и
нагласите на политическите лидери, и да си състави мнение за тях. Свободата
на политическия дебат е в същността на концепцията за демократично
общество, която се налага в КПЧОС. Това обаче далеч не означава, че при
обсъждане на политически конкуренти не следва да бъдат подбирани
изразните средства, посредством които участниците в политически дебати да
се изказват.
Въззивният съд не споделя доводите на подсъдимия, че казаното от
него било отразено във в. „Галерия“ или заявено от св. Д.. Съдът вече обсъди
показанията на свидетеля, като установи, че в същите не се съдържат
конкретни твърдения спрямо П.Н., а за друго лице – К. А.. Във в. „Галерия“ се
намира снимка на П.Н., като под нея е споменато неговото име, което било
установено в хода на „разследване“, но освен това друго в статията не е
посочено. От това следва заключението, че изводите на подс. А. за купуване
на гласове или възпрепятстване на наказателни производства от страна на
частния тъжител Н. са само и единствено лично негови и не представляват
препредаване на информация от трети лица или източници.
Съдът единствено намира, че определеното от първоинстнационния съд
наказание „глоба“ следва да бъде редуцирано от 10 000 лв. на 7 000 лв. Вярно
е, че са налице отегчаващи обстоятелства – налице е продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, тъй като подсъдимият е
извършил две деяния против личността на частния тъжител, изразяващи се в
разгласяване на клеветнически твърдения, през непродължителен период от
време (29.09.2019 г. и 30.09.2019 г.), при една и съща обстановка и при
еднородност на вината. Налице са два квалифициращи признака – клеветата е
отправена спрямо представител на обществеността и е разгласена по друг
начин – чрез интернет платформа за видеосподеляне YouTube. Подсъдимият е
осъждан, което предполага лоши характеристични данни. Налице е
8
смекчаващо обстоятелство, което обуславят определянето на наказанието
„глоба“ под средния размер, но недостатъчно, за да бъде наложен
минималният предвид наличието на отегчаващи обстоятелства.
Смекчаващото обстоятелство се изразява в това, че от деянието не са
произлезли тежки общественоопасни последици. Няма данни публичният
имидж на частния тъжител Н. да е бил сериозно накърнен, като претърпените
от него вреди не са излезли извън рамките на неговите лични възприятия.
Свидетелите И. и Т. заявяват, че не се е почувствал добре, станал затворен и
по-необщителен, чувствал се неудобно, но неговите колегии от партията не
повярвали на тези твърдения. Колкото до наказанието „обществено
порицание“ същото е кумулативно предвидено съгласно разпоредбата на чл.
148, ал. 2, вр. чл. 148, ал. 1, т. 2 и 3, вр. чл. 147, ал. 1 НК освен наказанието
„глоба“ и тъй като не е налице хипотезата на чл. 55 НК за съда няма
алтернатива да не го наложи, което е и правилно сторено от първата
инстанция.
По отношение на гражданския иск съдът намира, че определеният и
поискан от частния тъжител размер не следва да се редуцира. Частният
тъжител като пострадал от престъпление има правото да бъде обезщетен за
всички преки и непосредствени вреди от деянието, не само от съставомерните
такива. Предвид неговата реакция и изпитаното от него неудобство,
притеснение и срам от мнението на евентуалните гласоподаватели, както и че
недоказаните клеветнически твърдения винаги причиняват определени вреди
в неимуществената сфера на засегнатия, защото уронват името му в пред
хората и пред обществото, съдът намира, че присъдата в тази част следва да
се потвърди.
Частният тъжител е поискал присъждането на разноски. Предвид
обстоятелството, че въззивният съд потвърждава първоинстанционната
присъда по въпросите за виновността и отговорността на подс. А., същият
следва да понесе сторените от въззиваемата страна разноски, изразяващи се в
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
Мотивиран така и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 , вр. чл. 334, т. 3 НПК,
Русенският окръжен съд
РЕШИ:
9
ИЗМЕНЯ Присъда № 260000/10.01.2022 г. по НЧХД № 2043/2019 г. на
РС – Русе, В ЧАСТТА, с която на подс. В.Т.А., ЕГН: **********, с адрес ***,
е определено наказание „ГЛОБА“ за извършеното от него престъпление по
чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 НК, вр.
чл. 26, ал. 1 НК като НАМАЛЯВА размера от 10 000 лв. на 7 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260000/10.01.2022 г. по НЧХД №
2043/2019 г. на РС – Русе в останалата част.
ОСЪЖДА В.Т.А., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ПЛ. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 800 лв. – разноски за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10