МОТИВИ: НОХД 30330/2009г.
Подсъдимата И.Т.С. е обвинена в това, че на 28.05.2007г.
в град Монтана, в съучастие като извършител с Н.В.Д. xxx и Д. xxx, в качеството
си на длъжностно лице -управител на магазин “2Ье” (Ту Би) в кръга на службата
си, съставила неистински частен документ - Договор за мобилни услуги Космо
България Мобайл ЕАД с код ********* и заявка № 70104786 от 28.05.2007 г. и го
употребила, за да докаже, че съществува договорно правно отношение за
предоставяне и ползване на мобилни услуги, между “Космо България Мобайл” ЕАД —
гр. София и лицето Б. Н. Н. от гр. Бойчиновци, обл. Монтана, като случаят е
маловажен- престъпление по чл. 310, ал.
2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл 309, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Подсъдимият Д.К.З.
е обвинен в това, че на 28.05.2007 г. в град Монтана, в съучастие като помагач
с И.Т.С. xxx и Н.В.Д. xxx, в магазин “2Ье” (Ту Би), като непълнолетен, но могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, съставил
чрез другиго - И.Т.С. и Н.В.Д., неистински частен документ -Договор за мобилни
услуги Космо България Мобайл ЕАД с код ********* и заявка № 70104786 от 28.05.2007
г. и го употребил, за да докаже, че съществува договорно правно отношение за
предоставяне и ползване на мобилни услуги, между “Космо България Мобайл” ЕАД
-гр. София и лицето Б. Н. Н. от гр. Бойчиновци, обл. Монтана, като случаят е
маловажен – престъпление по чл. 309, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал.
4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 5 и т. 6 от НК, както и в това, че през месец май 2007 г.
в град Монтана, унищожил чрез изгаряне чужд документ - лична карта № xxxx , собственост
на българската държава, издадена на 31.10.2003 г. от МВР - Монтана на Б. Н. Н.,
ЕГН xxxxxxxxxx xxx, валидна до 31.10.2007 г., с цел да набави за себе си облага,
изразяваща се в унищожаване на доказателство за извършено престъпление-
престъпление по чл. 319, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 и т. 6, от НК.
Подсъдимият Н.В.Д. е обвинен в това, че на 28.05.2007
г. в град Монтана, в съучастие като извършител с И.Т.С. xxx и Д. xxx, в магазин
“2Ъе” (Ту Би), съставил неистински частен документ -Договор за мобилни услуги
Космо България Мобайл ЕАД с код ********* и заявка № 70104786 от 28.05.2007 г. и
го употребил, за да докаже, че съществува договорно правно отношение за
предоставяне и ползване на мобилни услуги, между “Космо България Мобайл” ЕАД
-гр. София и лицето Б. Н. Н. от гр. Бойчиновци, обл. Монтана, като случаят е
маловажен- престъпление по чл. 309, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал.
2 от НК.
Прокурорът подържа
обвиненията. Предлага на съда да наложи конкретни по вид наказания за всеки от
подсъдимите.
Доказателствата по
делото са писмени и гласни. На основание чл. 281 ал. 3 във вр. с ал. 1 т. 5 от НПК съдът прочете и приобщи показанията на свидетелите Я., М., Х. и Н. дадени
на досъдебното производство, които съдът приема като обективни, непротиворечиви
и взаимно допълващи се. На основание чл. 282, ал. 3 от НПК съдът прие в хода на
съдебното следствие и извършената на досъдебното производство съдебно- графическа
експертиза, изпълнена от вещо лице Л. В. С., която съдът също възприема, като
обективно, компетентно дадена и безпристрастна, а още повече, че не се оспори и
от страните в хода на съдебното следствие.
Делото се разгледа
при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3, б. ”в” от НПК по отношение на подсъдимата
И.Т.С., с участието на упълномощен от нея защитник. Последният предлага на съда
да й наложи наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК.
Подсъдимите Д.К.З.
и Н.В.Д. в хода на съдебното следствие признава вината си. Лично и чрез
назначеният им служебен защитник молят съда да им наложи конкретни наказания.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо
единство, както и във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено следното:
На 28.05.2007 година в град Монтана, магазин
„2Ье” подсъдимия Д. и подсъдимия З. сключили Договор за мобилни услуги с „Космо
България Мобайл” ЕАД, с код *********. Двамата използвали открадната лична
карта на лицето Б. Н. Н. от град Бойчиновци, обл. Монтана. Същият бил подал
сигнал в ОД на МВР- град Монтана, че личният му документ е откраднат на 05.05.07
година в град Монтана, дискотека „Клеопатра”. Според договора двамата подсъдими
закупили мобилни телефони марка „Самсунг”, модел D 520, „Моторола”, модел „С
115” и „Сони Ериксон”, модел „К75I”, както и три броя мобилни СИМ карти с
включена телефония/ Смарт груп с включени 500 безплатни минути към 10 номера от
групата за семейство и приятели/. От страна на магазин „2Ье” договора е сключен
от длъжностното лице - Управител на магазина – подсъдимата С..
Подсъдимият З. и подсъдимия
Д. взели само трите броя СИМ карти, а мобилните апарати посочени в него не са
ги взимали. Подсъдимият Д. имал уговорка с подсъдимита С. да набира клиенти, които
да закупуват СИМ карти, а подсъдимита С. от своя страна да му дава безплатно по
един мобилен телефон.
След направено
запитване до мобилните оператори е установен и ползвателя на мобилен телефон
марка „Сони Ериксон”, модел К „75i”, с IМЕl- xxxx - лицето Л. М. от град Монтана. Същият закупил
телефона на 09.05.2007 година от магазин „Фонбокс” в град Монтана, или
деветнадесет дни преди той да бъде вписан в договора на подсъдимия З. и подсъдимия
Д., като продаден от подсъдимитата С., като представител на магазин „2Ье” /Ту
Би/ - град Монтана.
От изготвената по досъдебното производство
съдебно - графическа експертиза е видно, че ръкописните текстове в Договор за
мобилни услуги с „Космо България Мобайл” ЕАД от 28.05.07 година и под
приложеното ксерокопие на лична карта № xxxx са изпълнени от подсъдимия Д..
Налице са условията на чл. 303 ал. 2 от НПК и
съдът намира, че обвиненията са доказани по несъмнен начин имайки предвид
писмените доказателства по ДП № ЗМ 23/ 2008 г., приобщени гласни такива и
заключението на вещото лице.
Страните не спорят по фактите и
обстоятелствата на обвинението и затова съдът счита, че не следва да излага
доводи в тази насока.
Така извършеното от подсъдимита И.Т.С. деяние,
от обективна страна представлява престъпление по чл. 310, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 309, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2
от НК, а именно- на 28.05.2007г. в град Монтана, в съучастие като извършител
с Н.В.Д. xxx и Д. xxx, в качеството си на длъжностно лице -управител на магазин
“2Ье” (Ту Би) в кръга на службата си, съставила неистински частен документ -
Договор за мобилни услуги Космо България Мобайл ЕАД с код ********* и заявка №
70104786 от 28.05.2007 г. и го употребила, за да докаже, че съществува
договорно правно отношение за предоставяне и ползване на мобилни услуги, между
“Космо България Мобайл” ЕАД — гр. София и лицето Б. Н. Н. от гр. Бойчиновци, обл.
Монтана, като случаят е маловажен ; престъпление по чл. 309, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с
ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 5 и т. 6 от НК за подсъдимия Д.К.З. xxx, в
съучастие като помагач с И.Т.С. xxx и Н.В.Д. xxx, в магазин “2Ье” (Ту Би), като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, съставил чрез другиго - И.Т.С. и Н.В.Д., неистински
частен документ -Договор за мобилни услуги Космо България Мобайл ЕАД с код
********* и заявка № 70104786 от 28.05.2007 г. и го употребил, за да докаже, че
съществува договорно правно отношение за предоставяне и ползване на мобилни
услуги, между “Космо България Мобайл” ЕАД -гр. София и лицето Б. Н. Н. от гр. Бойчиновци,
обл. Монтана, като случаят е маловажен и престъпление по чл. 319, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 и т. 6 от НК- през
месец май 2007 г. в град Монтана, унищожил чрез изгаряне чужд документ - лична
карта № xxxx , собственост на българската държава, издадена
на 31.10.2003 г. от МВР - Монтана на Б. Н. Н., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, валидна до 31.10.2007
г., с цел да набави за себе си облага, изразяваща се в унищожаване на
доказателство за извършено престъпление; престъпление по чл. 309, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за
подсъдимия Н.В.Д.-xxx, в съучастие като извършител с И.Т.С. xxx и
Д. xxx, в магазин “2Ъе” (Ту Би), съставил неистински частен документ -Договор
за мобилни услуги Космо България Мобайл ЕАД с код ********* и заявка № 70104786
от 28.05.2007 г. и го употребил, за да докаже, че съществува договорно правно
отношение за предоставяне и ползване на мобилни услуги, между “Космо България
Мобайл” ЕАД -гр. София и лицето Б. Н. Н. от гр. Бойчиновци, обл. Монтана, като
случаят е маловажен.
От субективна страна деянията са извършени при
форма на вината пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали престъпния характер на
деянията, предвиждали са техните обществено опасни последици и са искали
настъпването на тези последици.
Предвид
гореизложеното съдът призна подсъдимите С., Д. и З. за ВИНОВНИ по повдигнатите им
обвинения.
Събраните по делото доказателства обуславят
предпоставките на чл. 78 А, ал. 1 от НК за освобождаване от наказателна
отговорност на подсъдимата И. Т. С. с налагане на административно наказание, както
следва:
1.Подсъдимита С. е пълнолетна.
2.3а осъществен състав на чл. 310 ал. 2 във вр.
с ал. 1 във вр. с чл. 309 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК се предвижда
наказание - лишаване от свобода до една година или пробация, което е под
допустимия законов минимум от три години.
3.Подсъдимита не представляват висока
обществена опасност с оглед чистото й съдебно минало и не е освобождавана до
момента от наказателна отговорност по реда на раздел IV, глава осма от НК.
4.Няма настъпили имуществени вреди от деянието.
Съдът констатирайки наличието на условията за
прилагане на разпоредбата на чл. 78 А ал. 1 НК е длъжен да освободи подсъдимия
от наказателна отговорност. В случая административната санкция, която следва да
бъде наложена по разбиране на докладчика е глоба в размер на 500.00 лева.
При
определяне размера на глобата съобразявайки чл. 27 ал. 2 от ЗАНН съдът взе
предвид, обстоятелството, че подсъдимата С. е извършила престъпление за първи
път. Липсват данни за имотно състояние на подсъдимата, а деянието й не се
отличава с особена тежест, поради което съдът наложи размер на глоба предвиден
в чл. 78а ал. 1 от НК при минимума. Съдът не определи по – голям размер глоба, считайки
че и наложения е съобразен с тежестта на извършеното деяние от подсъдимита С. и
другите обстоятелства по чл. 27 ал. 2 от ЗАНН. Макар и да има данни по делото, че
подсъдимата С. реализира доходи, по делото не са представени доказателства за
точния им размер, а съда не може на база предположения да определя справедлив
размер глоба.
В
посочения по – горе смисъл е и решение № 480/2001г. ІІ н. о. при ВКС, което
визира, че след като са налице предпоставките на чл. 78а от НК съдът е длъжен
да приложи тази разпоредба.
Съдът наложи на подсъдимия Д.К.З. наказания ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ и за двете деяния. На основание чл. 23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛИ на
подсъдимия З. едно общо наказание за посочените по- горе две деяния до размера
на най-тежкото от тях, а именно ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез
прочитане на присъдата по местния радиовъзел по местоживеенето на подсъдимия в град
Монтана. Съдът, за да определи това наказание взе предвид обстоятелството, че
подсъдимия е извършил и двете деяния, като непълнолетен, т. е съобрази
разпоредбата на чл. 63 от НК. Съдът съобрази и обстоятелствата, че подсъдимия З.
е с чисто съдебно минало и от деянията му не са причинени имуществени вреди. Ето
защо определи наказанията при превес на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства.
Съдът наложи на
подсъдимия Н.В.Д. наказание ПРОБАЦИЯ, като на основание чл. 42а, ал. 2 т. 1 и т.
2 от НК определи пробационните мерки: “ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС” за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на основание чл. 42б, ал. 1 от НК определи
периодичност три пъти седмично и “ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ", за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане на присъдата в сила
и привеждането и в изпълнение. Пробационните мерки и срока им са съобразени със
закона, обстоятелствата по делото, личността на подсъдимия Д. и конкретиката на
деянието му. Съдът не наложи другото предвидено в правната норма наказание за
съответното деяние глоба, тъй като подсъдимия Д. е безработен и няма да се
изпълнят целите на наказанието.
При този изход на
делото на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимите И.Т.С., Д.К.З. и Н.В.Д.
следва да заплатят солидарно по сметка на ВСС - София сумата от 37.00 лева
разноски по водене на делото І за назначената на досъдебното производство
съдебно- графическа експертиза/ и по 5.00 лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим от
гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: