№ 1582
гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110209862 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. О. В., с ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление №23-4332-010058/06.06.2023 г., с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от
Закона за движението по пътищата му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 750,00
(седемстотин и петдесет лева) лева и наказание „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ в срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и се
оспорва фактическото установяване, извършено от административно-наказващия орган и
достигнатият от него извод досежно авторството на нарушението. Възразява се срещу
иницииране на производството след изтичане на краткия давностен срок, въведен с
разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Като порок се сочи привличането за участие в процедурата
по съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) само на един
свидетел. Обсъжда се непълно описание на обстоятелствата, при които е било извършено
нарушението, в частност отсъствие на твърдения относно мястото на позициониране на
устройството за видеозаснемане, реално измерената стойност преди приспадане на
толеранса, както и липса на конкретизация на нормата, въз основа на която се отнемат
контролни точки от талона на водача. Жалбоподателят счита за недоказана субективната
страна на нарушението, доколкото в контролирания пътен участък не бил поставен знак,
указващ контрол посредством видеонаблюдение. Оспорва и правилността на тезата на
наказващия орган, че допустимата скорост е била 50 км/ч, доколкото видно от приобщените
материали, с решение, влязло в сила преди датата на процесното нарушение, бил съгласуван
проект за въвеждане на ограничение от 70 км/ч на скоростта на движение по бул.“Михай
Еминеску“, гр. София, като нямало значение кога той е бил реализиран чрез подмяна на
знаковото стопанство. Формулирана е молба за отмяна на издадения санкционен акт и
присъждане на разноски.
1
В съдебното заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява. Не
участва и упълномощеният му процесуален представител – адв. А. – ВАК. От него са
постъпили молби с изразено съгласие за провеждане на заседанията в отсъствие на
жалбоподателя.
Въззиваемата страна – Началник Сектор „Пътна полиция“ – СДВР, редовно
призована, не изпраща представител, който да вземе отношение по фактите и приложимия
закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 13.08.2022 г., около 14:15 часа, в гр.София, по бул.“Пейо Яворов“, в района до
№28, с посока на движение от бул.”Драган Цанков” към бул.“Черни връх“, лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф”, с рег. №ХХХ, собственост на Л. Д. Д. и управляван от
В. О. В., при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, се движел със скорост
от 108 kм/ч, установена след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %.
Извършено било засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство
(АТСС) „Cordon –M2“, с №MD1196. Радарният скоростомер от посочения тип бил
регистриран като одобрен за използване тип средство за измерване. Същият бил преминал
първоначална и последваща периодична проверка на 15.03.2022 г., като към датата на
нарушението отговарял на метрологичните изисквания съобразно нормативните разпоредби
и стандарти. Заснетото нарушение е онагледено в клип. Видно от протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата 13.08.2022 г., в
работна смяна 14:00 – 16:00 часа, средството за измерване било монтирано към МПС, с рег.
№ СВ 3600 ТА и измерването било извършено от полицейския служител в ОПП - СДВР И.
Л.. Отчетено било превишение от 58 km/h на разрешената скорост за движение в процесния
пътен участък.
В момента на констатиране на нарушението служителите на ОПП – СДВР не спрели
водача на място. След изискване на справка от автоматизираните системи, поддържани от
СДВР, бил установен собственикът на превозното средство – Л. Д. Д.. Същата била
призована в сградата на ОПП – СДВР. На 23.05.2023 г. тя се явила на посоченото място. В
попълнена от нея декларация по чл.188 от ЗДвП, тя посочила, че лекият автомобил „ФГ“, с
рег. №ХХХХ, се управлява от нейния син – В. О. В.. След покана, на 25.05.2023 г.
последният се явил в сградата на ОПП – СДВР. Контролен орган при ОПП – СДВР, в лицето
на свид. И. П. Б., показал на жалбоподателя съхранения клип от мобилната система, на
който било заснето нарушението. Жалбоподателят попълнил декларация по реда на чл.188
от ЗДвП, в която заявил, че той е управлявал превозното средство на датата на заснемането
13.08.2022 г.
Предвид установеното, свид. Б. съставил срещу В. Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) бл. №129396/25.05.2023 г., в който били отразени
обстоятелствата по констатираното нарушение и правната му квалификация, а именно по
чл.21, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетелите Виктор
Вилиянов Викторов и Митко П. П.. Същият бил предявен на жалбоподателя, който го
2
подписал, без да впише възражения в съответната графа. Такива не постъпили и в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление (НП) №23-4332-010058/06.06.2023 г., от Даниела Димитрова Дескова -
Началник Сектор при ОПП - СДВР, с което на основание чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП на
жалбоподателя били наложени наказания „Глоба“ в размер на 750,00 /седемстотин и
петдесет/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Препис бил връчен лично на В. на 26.07.2023 г., видно от
разписката, инкорпорирана в бланката на санкционния акт. Жалбата срещу него е подадена
чрез наказващия орган на 05.07.2023 г., в предвидения преклузивен срок, установен в чл.59,
ал.2 от ЗАНН.
Възприетата фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Б., Л. и Д;
клип на заснетото нарушение, декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, протокол за използване
на техническо средство от 13.08.2022 г., извлечение от регистъра на Български институт по
метрология (БИМ) за вписване на одобрения тип средство за измерване, протокол от
периодична проверка №08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г., ежедневна форма на отчет на наряда,
комуто било поверено техническото средство, снимка на уреда, заснел нарушението,
справка-картон на водача В., Заповеди на министъра на вътрешните работи с № 8121к-
13318/28.10.2019 г., №8121з-1632/02.12.2021 г., справка от ОПП - СДВР, с УРИ № 433200-
89388/09.08.2023 г. с приложения - инструкция за експлоатация на мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, справка за собственост на лек
автомобил „ФГ“, с рег.№ХХХХ, копие на декларации по чл.188 от ЗДвП, копия на
протоколи за проверки, справка изх. №57-00-166-1/20.09.2023 г. на Български институт по
метрология с приложения към нея - извлечение от регистър на одобрени за използване
типове средства за измерване, техническо описание и инструкция за експлоатация на
мобилна система за видеоконтрол на правилата за движение, справки от Столична община,
изх. №СОА23-ДИ11-3657/09.08.2023 г., с приложена схема за организация на движението и
изх.№СОА23-ДИ11-3657/12.10.2023 г. с приложения възлагателно писмо и протокол, писмо
от ОПП – СДВР, вх.№288202/16.10.2023 г., отрязъци от връчени призовки с докладни
записки към тях.
Съдът се позовава в правните си изводи върху показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Б.. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал.
1 НК полицейският служител потвърди, че изложените в АУАН фактически констатации
отговарят на обективната действителност. Актосъставителят Б. сподели спомен относно
реда, следван при извършване на проверката- отчитането и установяването на процесното
нарушение, както и неговия автор, респ. съставяне на АУАН. Категоричен бе той, че макар
измерването да не е извършено лично от него, е придобил непосредствени впечатления за
нарушението при преглед на съхранените в техническото устройство кадри, отразили, както
пътния участък, в който е извършен контрол върху скоростта - недвусмислено подкрепено
от приложения отговор на Столична община, така и превозното средство, с което е
извършено нарушението, ведно с параметрите на превишената скорост. Б. заяви, че той е
приел декларациите на собственика на МПС и на жалбоподателя. Сочи, че В. е потвърдил,
че е бил водач на моторното превозно средство към датата на нарушението, което именно е
предопределило решението да бъде ангажирана отговорността му в това му качество.
Относно реда за призоваване на жалбоподателя, показанията на актосъставителя
изясняват, че е положил усилия да осигури участието на В. в административната процедура
от нейното начало, както и да изясни в пълнота въпросите относно субекта, чиято
отговорност следва да бъде ангажирана.
В подкрепа на изложеното от свид. Б., са дадени и сведенията, изхождащи от свид.
3
Л., установен като служителят, наблюдавал и протоколирал извършения с техническо
средство контрол върху скоростта в процесния пътен участък. Той пояснява реда, следван
при оформянето на документи, които впоследствие се предават на други служители за
селектиране на онези кадри, от които може да се достигне до извод за допуснато нарушение.
В принципен план проследява реда, който обичайно се следва за иницииране на
административнонаказателни процедури в случаи на заснемане с техническо средство на
превишения на скоростта.
Показанията на полицейските служители са вътрешно непротиворечиви, припокриват
се помежду си и кореспондират с приложените по делото писмени доказателства –
декларации по чл.188 от ЗДвП, ежедневна форма на отчет на нарядите, протокол за
използване на АТСС, удостоверения за одобрен тип мобилна система, протоколи за
метрологична проверка и веществените доказателствени средства, съставени в хода на
контролната дейност – снимков материал – извлечение от заснетия с техническото средство
клип. Обсъжданите по- горе доказателствени източници отразяват фактите с присъщата на
съхранен спомен логическа последователност. Те не са самоцелни, нито отразяват тенденция
да се обслужва единствено набедяваща нарушителя версия. Липсват данни, дискредитиращи
тяхната достоверност, поради което съдът ги поставя в основата на своите изводи по
съществото на конкретния казус.
Не налагат промяна във възприетата от съда фактология и показанията на свид. Д.. В
разказа си тя споделя, че полицейските органи са установили контакт с нея в началото на
лятото на 2023 г., което кореспондира с датите, вписани от нея и сина й в декларациите по
чл.188 от ЗДвП. Споменава, че е била призована чрез телефон, като не е получавала
призовка. Така споделеното от нея е съответно на останалите материали по делото. То обаче
не води до извод, че в случая е допусната забава от страна на актосъставителя да установи
контакт с лицето, срещу което е започнал производство, нито че последният е бил известен
за него още към датата на нарушението. Следва да се отбележи, че отговорността на В. е
ангажирана като водач. Той обаче е станал известен за административните органи едва след
като неговата майка изрично в своя декларация го е посочила в това качество. Не може
еднозначно да се коментира и недопустима забава на полицейските служители в насока
призоваване на свид. Д.. Последната започва своя разказ с обстоятелството, че настоящите
адреси на В. и нейният не съвпадат. Същевременно, видно от материалите по делото
(призовки и докладни към тях – вж л.162-164 от делото), адресът, предоставен от В. на
органите на реда за кореспонденция, който впрочем е и единственият, вписан в базите
данни, обработвани от тях, макар и постоянен, е неактуален повече от година преди датата
на процесното деяние. Така установеният факт насочва, че и към периода, непосредствено
след 13.08.2022 г., полицейските органи са били изправени пред затруднения да установят
контакт със собственика на презовното средство, а оттук и да осигурят в по- ранен етап
сведения за лицето, на което е било поверено управлението на л.а. „ФГ“, с рег. №ХХХХ, към
процесната дата.
Съдът се доверява и на представените заповеди, касаещи компетентността на
контролните и на наказващия органи. В справките от Столична община и приложената към
нея схема за организация на движението, както и допълнително представени документи за
нейното изменение, е вписано, че в процесния участък от бул.“Пейо Яворов“, до №28,
ограничението на скоростта към 13.08.2022 г. е било 50 км/ч, установено за населено място.
Действително, предоставено е решение, по силата на което е одобрен проект за въвеждане
на по- висока стойност на ограничението от 70 км/ч. Значение за отговорността на водачите
обаче поражда моментът, в който това решение е било приведено в изпълнение.
Реализацията на подмяната на пътната сигнализация, чрез поставяне на пътни знаци В26,
указващи различна скорост, се е случила едва през месец декември 2022 г., когато именно тя
е била и оповестена. До този момент, видно и от поясненията на Столична община, е
продължило да действа старата такава. В този смисъл и представените доказателства
4
потвърждават правилността на тезата на наказващия орган, че към 13.08.2022 г. знаковото
стопанство, което е следвало да се съобразява, е било именно, указващо ограничение от 50
км/ч за населено място.
От представените документи от Български институт по метрология и ОПП - СДВР, в
частност извлечения от регистъра на одобрените типове средства за измерване, протоколи за
проверка на техническо средство, часови график на нарядите, а така също и приложените
снимкови материали се извеждат характеристиките, респ. факта на тариране на ползвания
измервателен уред, зададените му параметри за работа, както и разположението му към
датата на извършения контрол върху скоростта с него. Категорично установим е и
алгоритъмът, следван при фиксиране на превишената скорост, надлежно отразен и в
извлечения от паметта на техническото средство клип, при който е видно нейното
определяне именно след приспадане на толеранс от 3 км/ч допустимо отклонение при
измерването.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Спазени са императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
ЗАНН. Налице е съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнотата на изложението и се
обосновава извод за налично отразяване на всички обективни признаци от състава на
вмененото нарушение, които обезпечават в пълнота правото на нарушителя да разбере
фактическите параметри на предявената му отговорност. Не е нарушено логическото
единство на възпроизведените в АУАН и НП факти и не е препятствано възприемането на
всеки един от изискуемите признаци на съответния състав от материална страна. Отразени
са дата, място и конкретно поведение, които се отнасят към предявеното на жалбоподателя
нарушение. В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че
краткото, но ясно отразяване на относимата фактология напълно удовлетворява
изискванията за достатъчно съдържание на акта за установяване на административно
нарушение и на наказателното постановление.
Противно на възраженията на жалбоподателя, този съд споделя, че не съставлява част
от елементите на фактическия състав на нарушението мястото на позициониране на
устройството, реализиращо контрола, поради което и не следва да се вписва в наказателното
постановление. Не е изискуемо и въвеждането на стойността на действително измерената с
АТСС скорост, доколкото отговорността се ангажира за тази, която се получава след
приспадане на установения толеранс, с оглед избягване на възможни технически
отклонения. Не се споделя и аргументацията на жалбоподателя за несъобразяване нормата
на чл.40, ал.1 от ЗАНН досежно броя на участвалите в производството свидетели. Видно е,
че АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели, чиито имена са вписани в
5
документа. Дори и хипотетично в производството да бе привлечен само един свидетел, този
пропуск не би довел до съществено процесуално нарушение. Изводът се налага при
сравнително тълкуване на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН и тази на чл.43, ал.1 от
ЗАНН, последната от които предвижда, че за законосъобразността на процедурата по
съставяне на АУАН и за създаване на гаранции за обективност на производството е
необходимо в него да е положен подписът на поне един от свидетелите. (в този смисъл
Р№4162/22.06.2022г., по к.а.н.д.№3380/2022г., АССГ, IX к.с. и други).
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от
открИ.е на нарушителя. Субектът, чиято отговорност е следвало да бъде ангажирана, е
установен категорично именно след съставената от свид. Д., а впоследствие и от
жалбоподателя декларация по реда на чл.188 от ЗДвП. Спрямо този момент датата на
съставяне на АУАН не попада извън краткия давностен срок, предвиден от закона (в този
смисъл и решение №5520/05.09.2023 г.VII състав, АССГ, по к.а.н.д.№2433/2023 г.) От своя
страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния давностен
срок. Ето защо е спазен регламентът на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
Административно-наказателната отговорност на въззивника В. О. В. е ангажирана на
основание чл. 182, ал. 1, т.6 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 750,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
От писмените справки от ОПП – СДВР и Български институт по метрология се
установява, че процесният радар, с който е констатирано и заснето нарушението, е одобрен
и отговаря на нормативните изисквания. Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по
контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на
нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното
превозно средство. Следователно разпечатката от радара, с датата, часа и засечената скорост
на движение, би представлявала годно веществено доказателствено средство, в случай че са
спазени и другите изисквания на закона. В приложеното извлечение със снимков материал
от паметта на автоматизираното техническо средство, посредством което се твърди да е
установено нарушението, са налични данни за него. От доказателствената съвкупност по
делото се установява, че същото е от одобрен и вписан в регистъра тип под номер В-46,
нарушението е констатирано в срока на одобряване на типа, след като конкретното
техническо средство е преминало през надлежна проверка, документирана в протокол №08-
СГ-ИСИС/15.03.2022 г., съставен от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ -
БИМ.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес"
Приложените ежедневна форма на отчет за работа на нарядите и протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта поотделно и в
съвкупност отразяват правилно датата, мястото и часа на контролирания участък,
използваното за целта на осъществявания контрол техническо средство, точното му
разположение в служебен автомобил с рег. № СВ 3600 ТА, както и лицата, натоварени с
осъществяването на контрол по спазване на правилата за движение по пътищата съгласно
императива на чл. 165 ЗДвП.
Съобразено е правилото на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121 3-532. Снимката на уреда
се явява приложение към протокола, изискуем съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от
цитирания подзаконов нормативен акт, който в конкретния случай е изготвен без допуснати
6
пропуски. Протоколът е годно доказателствено средство и позволява да се установи
разположението на мобилното АТСС. В него изчерпателно са посочени точното място за
контрол и посоката, в която е осъществяван, началото и края на работната смяна и броя на
установените нарушения, като изрично е отбелязано и че е изготвена дигитална снимка на
монтираното АТСС – обстоятелства, удостоверени и с подписа на длъжностното лице,
съставило и проверило протокола, в чиято достоверност съдът няма основание да се
съмнява. Данните, вписани в обсъждания документ, ведно с приобщения снимков материал
от записа, извършен от мобилната АТСС, доказват, че нарушението е установено именно в
границите на посочения като контролиран участък. Същевременно, не без значение се явява
обстоятелството, че при използването на АТСС контролният орган не разполага с
възможност да променя или да влияе върху измерването и записа на нарушенията,
регистрирани с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и
регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършват
напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. Процесното устройство
разполага с GPS – приемник, чрез който се установяват географските координати при
поставяне на началото на работния процес. Те, впрочем, се визуализират ясно върху
извлечението от клипа на самото нарушение, доколкото се отпечатват автоматично, а не се
добавят впоследствие. Същевременно, като неразделна част от протокола, снимката на
позиционирането на използваната камера, поставена върху тринога, е предназначена да
позволи придобИ.ето на визуална представа къде точно е мястото на монтиране на АТСС.
Тази информация е необходима за извода, дали се разкрива съответствие с мястото на
заснемане, включително посоката, в която е било насочено мобилното устройство, отразени
от контролните органи в изготвения от тях протокол за ползването на последното. В
конкретния случай, върху приложеното изображение ясно се визуализират отличителните
белези на средата, заобикаляща мястото на позициониране на камерата. Те съвпадат с
описаните в протокола и отразени във фиша. С тези аргументи съдът приема, че от
събраните доказателства се установява съответствието между мястото на нарушението,
посочено в приложената снимка и мястото на нарушението, отразено в издадения
електронен фиш, както и с местоположението на използваното АТСС.
Нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол АТСС Cordon –M 2,
с №MD1196, представляваща одобрен тип средство за измерване, при която измерването,
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър,
като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство,
като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че процесната система за контрол на
скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и
заснето нарушението да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Нарушението е безспорно установено от приложените показания на техническото
средство и снимковия материал. Няма съмнение, че скоростта, с която се е движил
автомобилът към момента на заснемането му, е била 108 km/h при ограничение в
конкретния пътен участък от 50 km/h, установено по силата на закона за населено място.
Реализиран е състав на нарушение по чл.182, ал. 1, т.6 ЗДвП, тъй като е налице превишаване
с над 50 km/h. Скоростта е фиксирана със система за видеоконтрол, която е одобрена в
съответствие с изискванията на Закона за измерванията от председателя на Българския
институт по метрология и е вписана в регистъра за одобрените типове средства за
измерване. Що се отнася до толеранса от „3%”, с който е преизчислена скоростта на
движение на засеченото от техническото средство МПС, същият е определен на база режима
за работа, регламентиран за процесното техническо средство, обективиран в приложение
към удостоверение за одобрен тип. Нарушението е констатирано при стационарно
положение на полицейския автомобил, според снимковите материали от клипа.
7
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда, собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. В
случая собственик е Л. Д., съгласно справка от ОПП – СДВР. В представената от нея
декларация тя изрично е посочила своя син – В. О. В. като лицето, управлявало заснетия
автомобил. Жалбоподателят, от своя страна, не е отрекъл така предоставената информация.
Поради това съдът намира, че правилно В., в качеството му на водач, е бил санкциониран за
извършеното нарушение.
От своя страна, административнонаказващият орган законосъобразно е приложил
санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т.6 от ЗДвП, предвиждаща отговорност за
физическо лице, което не изпълни задължението си да съобразява скоростта на движение на
управляваното превозно средство с максимално установената по закон за населено място,
като я превиши над 50 км/ч. Налице е пълно съответствие между словесното описание на
релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика,
нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е
приложен правилно.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като водачът е
съзнавал задължението си по ЗДвП и е възприемал скоростта на движение на автомобила,
респ. ограничението на скоростта, но се е движил с превишение на скоростта над 50 км/час.
По отношение на наложените кумулативно предвидени административни наказания
„глоба“ в размер на 750,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, че предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл.
182, ал. 1, т.6 ЗДвП е била абсолютно определена досежно величината на всяко от
наказанията. Съгласно цитирания законов текст водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване над 50 км/ч -
с глоба 700,00 лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50
лв. Установеното превишаване в конкретния случай е 58 км/ч, което означава, че размерът
на наложената "Глоба" следва да бъде определен върху размер от 750,00 лева, както е
изчислил и административнонаказващият орган. Що се отнася да наказанието "Лишаване от
право да се управлява МПС", същото е определено кумулативно в абсолютния му размер по
чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Наложена в тези параметри, санкцията съответства на принципите
за законоустановеност и справедливост и на високата обществена опасност на извършеното
нарушение.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН,
доколкото приложението й по отношение на нарушенията на правилата на ЗДвП е
ограничено с разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, в сила към датата на процесното деяние. От
друга страна, констатираното нарушение е свързано със значително по своята величина
превишение на разрешената скорост за движение в населено място, а именно с 58 км/ч.,
поставяйки под угроза обществените отношения, свързани с безопасността по пътищата
(особено актуална тема). Непренебрежими са и данните, изводими от приложената по
делото справка – картон на водача, видно от които В. е бил санкциониран и за други
нарушения на правилата за движение по пътищата. Поради това не може да се заключи, че
нарушението му се явява инцидентна проява, а неговата обществена опасност се отличава с
достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява
маловажен случай.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклите фази на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание не са опорочени
8
поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е
ангажирана правилно. Последното е от ключово значение за постигане на целите на
административнонаказателното производство - да се предупреди и превъзпита нарушителят
и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите граждани за строго
спазване на установения правен ред, както и за правилната оценка на обществената опасност
на административните нарушения, така Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС. Ето защо, този съдебен състав намира, че така издаденото наказателно постановление е
законосъобразно и като такова същото следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-4332-010058/06.06.2023 г.,
издадено от Даниела Димитрова Дескова - Началник Сектор към ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя В. О. В., ЕГН **********, са
наложени наказания „Глоба“ в размер на 750,00 /седемстотин и петдесет/ лева и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-София град,
на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9