Определение по дело №1521/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, вр. с чл.248 ГПК, вр.чл.143, ал.1 АПК, вр.чл.144 АПК.

Постъпила е молба вх.№ 8690/01.09.2023г. от Д.Я.Н., чрез пълномощника адв.С.Ц. за допълване на разпореждане № 3459/14.08.2023г., връчено на страната на 30.08.2023г. по делото в частта за разноските.

Насрещната страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД-Бургас е депозирала отговор в който изразява становище за неоснователност на искането, навежда, че по делото липсват доказателства за действително заплатено адв.възнаграждение, при евентуалност е сторено възражение за прекомерност по см.на чл.78, ал.5 ГПК.

За да се произнесе по молбата, съдът намери следното:

Видно от приложенията по делото разпореждане № 3459/14.08.2023г. по делото е връчено на Д.Н. на 30.08.2023г., а молбата за допълване на разпореждането в частта за разноските е постъпила на 01.09.2023г., следователно същата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски.

Законодателят е предвидил с текста на чл. 248, ал. 1 от ГПК, че в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските.

Тежестта за сторените в производството съдебни разноски се определя по общото правило на чл. 143 АПК и чл.78 ГПК, вр.чл.144 ГПК.

В конкретния случай с разпореждане № 3459/14.08.2023г. е уважено искане от Д.Я.Н. с ЕГН-********** ***, заявена чрез пълномощника адв.С.Ц. *** с посочен съдебен адрес ***, като е наредено преустановяване на фактическите действия извършвани от служители на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД - Бургас („ВиК“-Бургас) по прекъсване на водоподаването на сграда, находяща се в гр.Бургас, ул.Юбилейна № 22.

С оглед изхода по делото ищцата има право на разноски. Такива са поискани със сезиращото искане, като към него са приложени платежно нареждане за внесена държавна такса от 10лв., пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Видно от последния/л.6 по дело/ договореното възнаграждение за пълномощника на ищцата е в размер на 1200лв. и е изцяло заплатено. В тази си част договора за правна помощ има характера на разписка за извършеното плащане. Следователно са налице доказателства за действително извършени от страната съдебни разноски за заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение по делото.

По отношение възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, съдът намира следното:

В чл.8, ал.3 от НМРАВ е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес/каквото е настоящото/, извън случаите по ал. 2, минималното възнаграждение е в размер на 1000 лв.. Видно от представените доказателства договореното и заплатено възнаграждение е в размер на 1200лв.. В конкретния случай фактическата и правна сложност на делото не обуславя възнаграждение по-високо от определеното минимално такова, поради което възражението е основателно.

Предвид горното ищцата има право на разноски в общ размер от 1010лв., от които 10лв. за заплатена държавна такса по делото и 1000лв. за заплатено адв.възнаграждение.

По изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА разпореждане № 3459/14.08.2023г., постановено по адм.деуло № 1521/2023г. по описа на Административен съд-Бургас, като:

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв.Победа, ул.Генерал Владимир Вазов № 3 да заплати на Д.Я.Н. с ЕГН-********** *** сумата от 1010 лв., представляващи сторените по делото съдебни разноски.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 3-дневен срок от съобщаването му / чл. 248, ал. 3 изр. 2 ГПК/

	Съдия: