Протокол по дело №497/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1167
Дата: 1 ноември 2021 г. (в сила от 1 ноември 2021 г.)
Съдия: Димитър Чардаков
Дело: 20215220100497
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1167
гр. Пазарджик, 28.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Елена Пенова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20215220100497 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Ищецът не изпраща представител – редовно и своевременно уведомен
при условията на чл. 56, ал.2 от ГПК.
Ответникът се представлява от особения представител в лицето на адв.
К..
Страната не се явява редовно и своевременно уведомена.
Вещото лице М.Л. се явява лично.
АДВ. К.: - Моля да се даде ход на делото.
Съдът при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило заключение на допуснатата съдебно-
икономическа експертиза, което е депозирано от вещото лице М.Л. на
04.10.2021 г., при спазен срок по чл. 199 от ГПК.
ПРИСТЪПИ се към изслушване на допуснатата по делото съдебно-
икономическа експертиза.
Сне се самоличността на вещото лице, както следва :
М. М. Л.: - На 45 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, без родство и служебни отношения със страните. Предупредена
за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
1
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.:- Представила съм писмено заключение, което
поддържам. По делото е представено само едно извлечение като образец на
това какво е издадено по кредита. Данните, които са посочени в заключението
са по издадени месечни извлечения за периода 06.2016г.-05.2017 г. Системата
на ищеца не е издавала такива месечни извлечения. За този период е
представена счетоводна справка – движение на суми по кредита. В останалия
период са издавани месечни извлечения. Счетоводната справка и месечните
извлечения са сходни. Има основание и сума на внасянето. В месечните
извлечения е посочен номерът на кредитната карта, с данните на
кредитополучателя и периодът, за който е издадена. Кредитният лимит, с
който е отпусната картата не съм го отразила в заключението и не мога да
отговоря. В Приложение 1 втора колона са усвоените суми в брой, като общия
размер е 1370 лв. Начислената такса за теглене от банкомат на тези суми е в
следващата колона, като там са таксите за месечно обслужване на картата.
Тези такси се намаляват от неусвоения кредитен лимит. Неусвоеният
кредитен лимит се намалява Застраховката е отразена в колона 5 – за нея е
аналогично същото. Кредитния лимит се намалява докато постъпи вноска.
АДВ. К.: - Да се приеме заключението, не възразявам. Нямам въпроси.
Съдът счита, че ще следва да се приеме заключението на СИЕ като
обосновано и изчерпателно, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на съдебно-икономическата експертиза,
депозирано от вещото лице М.Л. на 04.10.2021 г.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице М.Л. в размер на 260 лева,
платими от внесения от ищеца депозит.
АДВ. К.: – Да се приключи делото. Нямам искания.
Тъй като с настоящото заседание приключва разглеждането на делото
на първа инстанция следва да се изплати на особения представител
определеното от съда възнаграждение.
По изложените съображения
О П Р Е Д Е Л И :
На адв. В.К. ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение за особен представител
на ответника в размер на 300,00 лева, определено от съда с разпореждане №
2
2124 /20.04.2021 г.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П РЕ ДЕ ЛИ:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. К.: – Уважаеми господин председател, да ще си позволя да ви
предложа проект на бъдещо решение, както го виждам. От фактическа страна,
доколкото претенцията е упражнена по реда на заповедната производство е
изведена от договор за кредит, от значение е какво всъщност са договорили
страните към приложения към исковата молба договор от 17.06.2015 година.
При внимателен прочит на договора се разбира, че кредиторът се е задължил
да представи кредит в размер на 10 000 лева, а последният да го върне при
определени условия – тази част не е предмет на спора. Предмет на спора е
друг вид договор, на който е посветена част от договора от чл. 12 до чл. 22. В
него е предвидено буквално че кредиторът може да отпусне и револвиращ
кредит, чрез карта с уговорката, че ако той би бил отпуснат при условия,
които кредиторът едностранно ще уточни в по-късен момент, включително
размера на лимита, сроковете и всички други условия за задължаването и
една интересна уговорка, че поне според кредитора ако ответникът активира
кредитната карта, то ще се счита, че между тях са възникнали отношения по
потребителски револвиращ кредит. Т.е. иначе казано предвидено е договорът
в условията на този бъдещ потребителски кредит т.е. фактическия състав на
този бъдещ кредит да се осъществи и чрез конклудентни действия –
евентуалното задействане на картата и което би трябвало да е знак на
съгласие с предложените условия. Какви права и задължения са възникнали
от процесния договор и как се вписват в исковата претенция? От това което
успях да проверя в ТР е, че към момента на сключване на договора
кредиторът е бил „БНП Париба Пърсънъл Файненсинг“ ЕАД, с ЕИК
********* и е било регистрирано българско юридическо лице, имало статут
на финансова институция по ЗКИ – не е имал статут на банка. Ако не се лъжа
от 01.02.2018 г. това дружество е преобразувано и се е вляло в „БНП Париба
Пъсънъл Файненсинг клон България“ с ЕИК ********* и евентуално в този
по-късен момент е придобило статут на банка. Какво следва от това? Този
процесния договор не може да се третира като договор за банков кредит,
защото сключилата го страна не е банка. Другият въпрос, който стои дали
3
действително договорът, който ищецът е квалифицирал като договор за
потребителски кредит е такъв. Действително процесния договор както е
сключен не представлява договор за потребителски кредит Защо мисля така?
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е /цитира/
Законодателят използва глаголно време сегашно „предоставя“ или се
задължава да предостави. Договорът от 2015 година нито се е задължил да
предостави, нито е предоставил със сключването на договора. Какъвто и да е
този договор той не отговаря на изискването за договор за потребителски
кредит. Ако приемете моето тълкуване - от значение е кога са получени
сумите. В нашия случай са получени две години по-късно. Този договор не е
договор по смисъла на ЗПК. Отношенията между страните не са като страни
по потребителски договор и искът следва и трябва да се отхвърли изцяло, тъй
като не е доказан по своето основание. Изрично подчертавам че договорът за
потребителски кредит има различен състав. Тъй като договорът за обикновен
заем по ЗЗД и договорът за потребителски кредит са различни, то не може
искът, който е само на основание по ЗПК и не е въведено основание като при
обикновен заем. Такъв договор няма между страните. Евентуално ако
приемете, че е договор за потребителски кредит, договорен предварително, че
ще бъде изпълнен и чрез конклудентни действия в бъдеще от страна на
потребителя, то Вие следва да се произнесете и по съответствието на този
договор с правилата предвидени в ЗПК и ние уточнихме в миналото
заседание. Дори и да са преклудирани с оглед срока на изявленията, то съдът
дължи и служебно произнасяне. Вие няма как да пропуснете как договорът
противоречи на всички законови изисквания, които сме формулирали в
минатото заседание. В този случай се налага да приемете, че този договор,
ако е договор за потребителски кредит, е недействителен на основание чл. 22
от ЗПК, тъй като не е договорен размерът на кредита нито лихвите нито
процента на разходите. Понеже е недействителен съдът трябва да приложи
чл. 23 и се дължи само чистата сума на кредита, сиреч на главницата. От
заключението на вещото лице се установява, че чистата сума на кредита е в
размер на 1370 лева, които са усвоени в брой. От данните на заключението е
видно, че моят клиент е върнал 750 лева или чистата сума която евентуално
трябва да признаете че се дължи е 620 лева. Това е така, защото с оглед
недействителността на договора за потребителски кредит не се дължат лихви
или други тежести. В останалата част не трябва да признавате претенцията.
4
Ако не приемете тези мои тези – нито едната, нито другата и решите, че се
касае за действителен договор за потребителски кредит не можете да
приемете дължимостта изцяло защото от заключението се вижда че
задълженията за главница са формирани чрез застраховки, такси, каквито
ищецът не е въвел в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Има
скрити суми към главницата, които не се дължат и той трябва да се намали
със застраховките и таксите.
СЪДЪТ обяви, че ще произнесе съдебния си акт в установения в закона
едномесечен срок.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 11.50 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
5