№ 180
гр. Ботевград, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:*****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20241810102414 по
описа за 2024 година
Предявени са при условията на евентуалност искове с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.10а, ал.2 и чл.19,
ал.4 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ във вр. с чл.22 от ЗПК и във вр. с чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП /Закон за
защита на потребителите/ във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Д. И. Д. от с.****, община Ботевград, ул.***** №8, с ЕГН:**********, чрез
пълномощник адв. Л. К. Б. от САК моли да бъде прогласен по отношение на „*****“ЕООД с
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: ****** за нищожен сключения между тях
Договор за кредит № L340822 от 10.02.2024г., тъй като същият противоречи със закона-
чл.26, ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.10а, ал.2 и чл.19, ал.4 от Закон за потребителския кредит
във вр. с чл.22 от ЗПК и във вр. с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от
ЗПК, както и съдържа неравноправни клаузи-чл.143, ал.2,т.5 от Закон за защита на
потребителите и във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП.
При условията на евентуалност, ако не се уважи горния иск Д. И. Д. от Ботевград,
чрез пълномощник адв. Л. Б. от САК, моли да бъде прогласена по отношение на
„*****“ЕООД с ЕИК: ***** за нищожна клаузата от сключения Договор за кредит №
L340822 от 10.02.2024г. между „*****“ЕООД с ЕИК: ***** и Д. И. Д., предвиждаща
заплащането на такса за разглеждане в размер на 434.96лв./четиристотин тридесет и четири
лева и 96 стотинки/ поради противоречие със закона-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за
задълженията и договорите/ във вр. с чл.10а, ал.2 и чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за
потребителския кредит/ и във вр. с с чл.22 от ЗПК и във вр. с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и
т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, както и неравнопоставеност - чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП /Закон за
защита на потребителите/ и във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП, както да заплати и направените
разноски по делото, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.54/.
В с.з ищецът Д. И. Д. от с.****, чрез пълномощник адв. Л. К. Б. от САК е депозирал
писмена молба с вх.№ 2684 от 07.05.2025г. през ЕПЕП с дата от 06.05.2025г., в която заявява,
че моли да бъде уважен главния иск, както и да се присъдят направените по делото разноски,
1
в това число и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Ответникът-„*****“ЕООД с ЕИК: *****, чрез пълномощник юрк. *****, е
направил възражения по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 1983 от
07.03.2025г., изпратен по куриер с дата от 06.03.2025г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът, чрез пълномощник юрк. Звезделина Хаджиева
оспорва исковете и моли да се прекрати производството по делото като недопустимо.
Ответникът заявява, че са неоснователни твърденията на ищеца, че сключеният
между страните Договор за кредит № L340822 от 10.02.2024г. е нищожен. Ответникът
заявява, че договорът е подписан и заявен от разстояние при спазване на изискванията на
ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съгласно представена процедура, която подробно описва в писмения
отговор. Ответникът твърди, че договорът за кредит е сключен в съответствие с
разпоредбите на ЗПК, тъй като съдържа информация за размера на кредита, ГПР, на
лихвения процент и неговото разпределяне в месечните погасителни вноски, а размерът на
ценовите елементи на договора-лихвата, таксата и ГПР не противоречат на добрите нрави,
доколкото са съобразени с условията на пазара на кредити и с ограниченията по чл.19, ал.4
от ЗПК при спазване на начина на изчисляване на ГПР, посочен в чл.19, ал.3 от ЗПК.
Ответникът заявява, че уговорената такса за разглеждане е включена в ГПР и не надвишава
императивно определената от законодателя граница. Според ответника таксата за
разглеждане не е такса по усвояване, тъй като не е действие, свързано с реалното
превеждане на сумата по кредита в полза на клиента. Същата е дължима за еднократно
действие, предхождащо усвояването и последващото управление на кредита, за което не
попада в ограниченото по чл.10а, ал.2 от ЗПК. Същата не е за сметка на предоставения
ресурс и е разпределена за плащане на месечни вноски за целия договорен срок за ползване
на кредита. Ищецът е бил съгласен със заплащането й с оглед на получената от него
преддоговорна информация и правото му на отказ като потребител.
Ответникът оспорва ищцовите твърдения за нищожност на клаузата за ГПР по чл.22
от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1,т.10 и т.11 от ЗПК, като подробно излага съображения затова в
писмения отговор. Ответникът твърди, че общо дължимата сума по сключения между
страните договор за кредит от 10.02.2024г. е сумата от 3432.21лв., която включва главница от
2000лв., лихва от 997.25лв. и такса за разглеждане в размер на 434.96лв., която информация
е била налична в СЕФ и в договора за кредит, с които ищецът се е съгласил и подписал.
Според ответника е спазена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Ответникът моли да се отхвърлят исковете и да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. ответникът „*****“ЕООД с ЕИК: *****, чрез пълномощник юрк. ***** е
депозирал писмена молба с вх.№ 4077 от 07.05.2025г., изпратена по куриер с дата от
05.05.2025г., с която моли да се отхвърлят исковете и евентуално, ако се присъжда
адвокатско възнаграждение да не е по-голямо от 250лв. Моли да се присъдят разноски на
ответника за юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък за разноските по
чл.80 от ГПК /л.56/.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
2
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят за това, че на 10.02.2024г. са сключили Договор за кредит №
L340822.
Горното се установява и от приложеното заверено копие от договор за кредит.
Видно от приложения договор за кредит, се установява, че на 10.02.2024г. между
„*****“ЕООД в качеството на кредитор и ищеца Д. И. Д. в качеството на клиент е сключен
Договор за кредит № L340822, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави
на клиента паричен заем в размер на 2000лв., а клиентът се е задължил да върне заетата сума
в срок от 30 месеца на тридесет равни месечни погасителни вноски като последната се
различава от предходните 29, а именно по 114.36лв., последната 115.77лв., при ГЛП в размер
на 34.00 % и ГПР в размер на 58.34%.
В договора страните са уговорили, че потребителят дължи и едноктратна такса за
разглеждане в размер на 434.96лв., платима на равни месечни вноски за срока на договора.
От приложения погасителен план в договора за паричен кредит става ясно, че
описаната по-горе такса е платима на части през периода на кредита като част от всяка
погасителна вноска, а именно сумата от по 14.50лв. Размерът на общо дължимото по
кредита заедно с таксата за разглеждане е сумата от 3432.21лв.
Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза/ССчЕ/ с вх.№ 3785 от
28.04.2025г., изготвена от в.л. М. П. Б., както и обясненията, дадени в открито съдебно
заседание от вещото лице Б., се установява, че Годишният процент на разходите/ГПР/ по
процесния договор за кредит е така, както е посочен в самия договор по твърденията на
ответника, а именно 58,3863% и таксата за разглеждане е включена в него, като вещото лице
признава, че не е използвало дадената формула в Приложение1, по която се изчислява ГПР,
тъй като е много сложна. Според в.л. общо платената сума по договора от ищеца е сумата от
1604.49лв., а погасеното задължение по пера възлиза на сумата от 1611.86лв. Основният
лихвен процент на БНБ към датата на сключване на договора на 10.02.2024г. е в размер на
3,79 процентни пункта.
Съдът, използвайки онлайн Калкулатор.бг изчисли размера на ГПР на процесния
договор за кредит, включвайки размера на дадената заемна сума от 2000лв. за срок от 30
месеца, при ГЛП от 34.00% и такса за разглеждане от 434.96лв. и ГПР е в размер на
76.1416%.
С оглед на това съдът не кредитира заключението на в.л. Б. по така изготвената
ССчЕ в частта, в която е посочено, че таксата за разглеждане е включена в ГПР и е така
както е посочено в договора от 58.34%, тъй като същата не е използвала посочената формула
за изчисляване на ГПР в Приложение 1, за което съдът с помощта на онлайн Калкулатор.бг я
изчисли в размер на 76.1416%, която надвишава петкратния размер от 68.95%, изчислен
съгласно основния лихвен процент на БНБ от 3.79% + 10 пункта за просрочие или /13.79 х 5
/ към датата на сключване на договора на 10.02.2024г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявените при условията на евнтуалност установителни
искове за нищожност на договора за паричен кредит и на клауза от договора за паричен
кредит поради противоречие със закона – чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл.22 от ЗПК
и във вр. с чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, чл.19, ал.4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави – чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД и неравноправност – чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП
са допустими, тъй като са налице положителните и липсват отрицателни процесуални
предпоставки.
Разгледан по същество главният иск за признаване за установено по отношение на
ответника, че сключеният между тях Договор за кредит № L340822 от 10.02.2024г. е
3
нищожен поради противоречие със закона-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията и
договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК, чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК е
основателен и следва да бъде уважен като доказан, по следните правни съображения:
Сключеният между страните Договор за кредит № L340822 от 10.02.2024г. има
правната
характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал. 1 от ЗПК /Закон
за потребителския кредит/, поради което действителността на неговите клаузи следва да се
съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на
договорите съгласно ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/. С оглед диспозитивното
начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на
договора с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца
основания.
Съгласно чл.22 от ЗПК-когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1,т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
Съдът намира, че от така събраните пред настоящата съдебна инстанция
доказателства – писмени, приетата ССчЕ, която съдът кредитира само в частта за основния
лихвен процент на БНБ към датата на сключване на договора за кредит и на правеното от
съда изчисление на ГПР с помощта на Он лайн Калкулатор.бг, се установи, че релевираното
от ищеца и посочено в исковата молба основание за недействителност на договора за
паричен заем, свързано с изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на общо
дължимата сума е основателно. Горното изискване е въведено, за да гарантира, че
потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка
следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на заема/кредита/, защото тук са
включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно дължи. В конкретния случай е
посочено, че ГПР е 58.34%, а възнаградителната лихва /фиксиран ГЛП/ е 34.00%, но от
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата
между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в
положение да не знае колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по кредита, което
дължи и в това именно е недействителността като неспазено изискване на посоченото
законово основание.
В случая още при сключване на договора е предвидено, че таксата за разглеждане от
434.96лв. ще се заплаща разсрочено или заедно с всяка вноска по договора, при отпусната
заемна сума от 2000лв. Според отразеното в договора, сключен между страните, към всяка
месечна вноска за тази такса се прибавят равни по размер суми за целия срок на договора.
Съгласно сключения между страните договор е предвидено таксата за разглеждане да се
кумулира към погасителните вноски и води до скрито оскъпяване на заема. Включена по
този начин към погасителните вноски, таксата за разглеждане на практика се явява добавък
към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за кредитора. Именно затова
процесният договор не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като липсата на
част от задължителните реквизити по т.10 от нея води до неговата недействителност
съобразно разпоредбата на чл.22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към
4
осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване
на потребителски кредит, а от друга страна към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така,
че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му
от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за
да се приеме, че целият договор за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК във
вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на
ищеца. Оттук след като целия договор за кредит се явява нищожен, то такава е и
конкретната клауза за такса за разглеждане по него.
Услугата за разглеждане на искането за кредит е пряко свързана с договора за кредит,
доколкото касае оценката на риска за кредитора и свързаната с нея преценка за
кредитоспособността на кредитополучателя. Тя е била известна на кредитора към момента
на сключване на договора за кредит, тъй като се съдържа в искането за отпускане на кредит
и е уговорена в договора за кредит. Следователно таксата представлява разход по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва
да се включи в размера на ГПР. Така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на
допълнителни разходи. Заплащането на този допълнителен разход по кредита води до
значително, дори драстично увеличение на тежестта на задължението на потребителя. В тази
връзка е достатъчно да се посочи, че само таксата за разглеждане на искането за кредит, без
дължимата договорна лихва и другите разходи по кредита, оскъпява кредита с около 22%.
Като се прибави процентът на дължимата договорна лихва и таксата за разглеждане на
кредита се получава ГПР, който надхвърля петкратния размер на законната лихва, а това
противоречи на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление на
Министерския съвет на Република България.
Съдът приема, че в представения договор за кредит е посочен процент на ГПР 58.34
%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК /годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин/. Този размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4 от ЗПК/ Годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България/. Този размер обаче както твърди ищеца, не
отразява действителния такъв, тъй като не включва посочения размер на такса за
разглеждане от общо 434.96лв. и съдът чрез онлайн калкулатор.бг установи, че ГПР с
включена такса за разглеждане е в размер на 76.14%. Съобразно правилото на чл.19, ал.4 от
ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и
5
разходите по кредита не могат да надхвърлят 68.95% от взетата сума, а клаузи в договор,
надвишаващи определените са нищожни – чл.19, ал.5 от ЗПК. Този извод следва от
дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в &1,т.1
от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя, което включва и таксата за
разглеждане.
Според практиката на СЕС – Решение по дело С-686/19, в понятието "общи разходи по
кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да
заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите,
които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.
Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с
възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния
процент на разходите, дори при законово установената граница.
При това положение се налага извод, че договорът за паричен заем не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният
размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена за интересите
на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита
е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето. Процесният договор е недействителен на основание чл.22 от
ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. В тази хипотеза съгласно разпоредбата на чл.23 от
ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита.
С оглед основателността и уважаването на главния иск, съдът намира, че не следва да
се произнася по евентуално предявеният.
С оглед изложеното съдът намира, че искът за признаване за установено по
отношение на ответника, че сключеният между тях Договор за кредит № L340822 от
10.02.2024г. е нищожен поради противоречие със закона-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за
задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК, чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от
ЗПК е основателен и следва да се уважи.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото ответникът дължи на ищеца съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 387.29лв./ триста осемдесет и седем лева и 29 стотинки/ за направени разноски по
делото, включващи заплатена държавна такса и депозит за вещо лице.
Освен това на ищеца е оказана безплатна правна помощ, поради което на адвокат Л.
6
К. Б. от САК, с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „*****“ № 5Б, ет. 3, офис 311 се
следва адвокатско възнаграждение в размер от 480лв. съгласно чл.38, ал.2 от ЗА с оглед на
приложения договор за правна защита и съдействие при съобразяване с фактическата и
правна сложност на разрешения правен спор.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
По иска, предявен от Д. И. Д. от с.****, община Ботевград, ул.***** №8, с
ЕГН:**********, чрез пълномощник адв. Л. К. Б. от САК срещу „*****“ЕООД с ЕИК:
*****, със седалище и адрес на управление: ****** ОБЯВЯВА за нищожен сключения
Договор за кредит № L340822 от 10.02.2024г. между „*****“ЕООД като кредитор и Д. И. Д.
като клиент, поради противоречие със закона-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията
и договорите/ във във вр. с чл.22 от Закон за потребителския кредит ЗПК/ във вр. с чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „*****“ЕООД с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
****** да заплати на Д. И. Д. от с.****, община Ботевград, ул.***** №8, с ЕГН:**********
сумата от 387.29лв./ триста осемдесет и седем лева и 29 стотинки/ за направени разноски по
делото пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата „*****“ЕООД с
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: ****** да заплати на адвокат Л. К. Б. от
САК, с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „*****“ № 5Б, ет. 3, офис 311 сумата от
480лв./четиристотин и осемдесет лева/ за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7