РЕШЕНИЕ
№ 853
гр. Кюстендил, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20221520100611 по описа за 2022 година
A. И. М., ЕГН ********** от гр. С., ул. „С.“ № ** и Й. Р. С., ЕГН ******** от
гр. П., ул. „Р.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. № **, съдебен адрес: гр. К., ул. „Д.“ №
***, са предявили против Д. К. С., ЕГН ********** от с. Ш., К. област,
обективно съединени искове да бъде осъден ответникът да им остъпи
собствеността и предаде владението на дворно място, състоящо се от 1800
/хиляда и осемстотин/ кв.м., извън регулация, находящо се в с. Ш., К.област, в
местността „Над селото“, ведно с построените в имота масивна жилищна
сграда, паянтов яхър и два навеса, и да бъде осъден да им заплати общо
сумата от 8037,00 лв. (спр. протоколно определение от 23.11.2022г.), по
4036,50 лв. на всеки, представляваща обезщетение за това, че са били лишени
неоснователно от ползването на имота за последните 60 - шестдесет месеца
преди завеждане на исковата молба, а именно – за периода 03.04.2017г. –
03.04.2022 г. (по 135,00 лв. месечно), ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска (08.04.2022 г.) до
окочателното й изплащане.
В срока за отговор ответникът изразява становище, че искът е
допустим, но неоснователен, не спори по част от фактическите обстоятелства,
на които се основава исковата претенция.
В съдебно заседание ищците, посредствам процесуалния си
представител, поддържат исковата молба, а ответникът я оспорва по
1
съображенията в отговора.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.
12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представеното на л. 23 и 24 от делото заверено копие на
Разделителен протокол от 27.02.1947 г., съставен по ч.гр.д. № 142/946г. на
Кюстендилски околийски съд е, че в дял и изключителна собственост на М.
Сп. В. - по мъж Ст., е поставен имот, представляващ овощна градина,
находяща се в землището на с. Ш., местност „Над селото“, около 1,3 дка при
посочени в същия съседи.
От представеното заверено копие на Удостоверение за наследници №
207/20.11.2008г., издадено от Кметство с. Ш. е установимо, че М. И. П. е
починала на 06.01.1985 г. като е оставила за законни наследници две дъщери
– Й. И. и К. П. – понастоящем починали. Последните две на свой ред са
оставили наследници по закон – дъщеря и син - ищци в настоящото.
С декларация за идентичност на лице с различни имена, ищцата М. е
декларирала под страх от носене на наказателна отговорност, че имената М.
Сп. В. (от Разпределителен протокол от 27.02.1947г.) и М. И. П. (от
Удостоверение за наследници изх. № 207/20.11.2008г. на Кмета на с. Ш., общ.
К.) са такива на едно и също лице – наследодателка на ищците по делото.
На 20.06.1996г. с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № **,
том VI, дело ***/** год. на нотариус при Кюстендилски районен съд А. и Й.
са признати за собственици на следния недвижим имот: дворно място,
състоящо се от 1800 – хиляда и осемстотин кв. м., извън регулация, находящо
се в с. Ш., общ. К., в местността „Над селото“, ведно с построената в този
парцел масивна жилищна сграда, паянтов яхър и два навеса, при граници и
съседи: асфалтов път, имот на Ст. Н., имот на наследниците на Сп. и Ел. В.,
напоителен канал (спр. л. 5 от делото).
На 06.01.2010 г. ищцата била упълномощена от втория ищец да се
разпореди с процесния недвижим имот посредством продажба на същия (л.
6).
На 20.02.2013г. между А. М., в качеството й на продавач, и Д. С., като
купувач, се сключил предварителен договор за покупко-продажба на
процесния недвижим имот, ведно с построената в имота сграда, два навеса и
паянтов яхър, с уговорена между страните продажна цена от 12000,00 лв.,
платима, както следва: 1300,00 лв. при подписването на предварителния
договор и остатъкът от 10700,00 лв. – платими в деня на нотариалното
прехвърляне на имота. В чл. 3 от процесния предварителен договор страните
се уговорили владението върху имота да бъде отстъпено на ответника „след
подписването на договора пред нотариуса“.
С Анекс от 29.06.2013г. към посочения предварителен договор А. М.,
действаща лично и като пълномощник на Й. С. и Д. С., като купувач,
2
уточнили, че сума в размер на 6000,00 лв. е платена в изпълнение на
задълженито на купувача по предварителния договор като остатъкът от
4700,00 лв. се договорили да бъде изплатен до 31.12. 2013г. пред нотариус Б.
А..
За неизпълнението на задължението на С. по предварителния договор за
покупко-продажба и анекс към него от 29.06.2013г. М. сезирала
прокуратурата, която постановила отказ досежно искането за образуване на
досъдебно производство поради гражданско-правния характер на спора
между страните.
С нотариална покана, отправена от А. М., действаща лично и като
пълномощник на втория ищец, ответникът бил поканен в седмодневен срок
от получаването й, да заплати остатъка от продажната цена за процесния
имот от 4700,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.01.2014г., в
противен случай засегнатите лица ще реализират правата си по съдебен ред.
Поканата е връчена на С. на 17.09.2014г. (спр. гърба на л. 11).
С нотариална покана, отправена от А. М., действаща лично и като
пълномощник на втория ищец, ответникът бил поканен, поради обявяване
развалянето на процесния предварителен договор с оглед виновното
неизпълнение на задълженията на С., последният да предаде ключовете от
процесния имот, който владеел неправомерно от м. април 2013г. на
12.03.2018г. пред нотариус Е. П., както и да им заплати сумата от общо
7200,00 лв., представляваща обезщетение за ползването на имота за три
години /36 месеца по 200,00 лв./.
От представения на л. 13 протокол се установява, че ответникът не се е
явил пред нотариуса в уреченото време – 11,00 часа на 12.03.2018г.
Видно от заверено копие на Комбинирана скица № 15-45110/18.01.2022г.
за пълна или частична идентичност на границите на поземлен имот с
идентификатор 83354.19.197 в землището на с. Ш., общ. К., обл. К. на **** на
СГКК – К., с последно изменение по кадастралната карта и кадастралните
регистри от 18.01.2022г., с адрес на поземления имот с. Ш., местност „НАД
СЕЛОТО“, целият с площ от 1547 кв.м. с номер по предходен план 136, е че
като собственици на посочения имот с идентификатор 83354.19.197 са
посочени ищците в настоящото при равни за тях права (по ½ ид.ч.) на осн.
Нотариален акт № ***, том **, дело *** от 20.06.**г., издаден от
Кюстендилски районен съд.
И в Комбинирана скица № 6376/10.12.2010 за пълна или частична
идентичност на границите на поземлен имот с идентификатор 83354.19.197 в
землището на с. Ш., общ. К., обл. К. на н. на СГКК като собственици на имот
с посочения идентификатор, находящ се в с. Ш., месност „НАД СЕЛОТО“,
целият с площ от 1547 кв.м., като собственици са отразени ищците в
настоящото при равни за тях права.
Видно от преводно нареждане за сума в размер на 6000,00 лв., е че такава е
3
преведена от ответника по сметка на ищеца С. на 10.05.2013г.
За изясняване на делото от фактическа страна са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на св. Кл. Т.. От показанията на
последния е установимо, че ответникът С. живее в имота в с. Ш. „някъде от
средата на 2013г.“. Преди това къщата била на А. М., като впоследствие
разбрал, че е продадена.
Експертът по допуснатата и приета без възражение съдебно-икономическа
експертиза е установил размер на средномесечния пазарен наем за процесния
недвижим имот за последните 60 месеца, предхождащи депозирането на
исковата молба, на 135,00 (сто тридесет и пет) лева.
Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда,
поради което не се налага подробното им обсъждане.
При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от
правна страна следното:
Фактическите констатации на страните определят правната
квалификация на заявеното спорно право като такава по чл. 108 от Закона за
собствеността, обективно съединена при условията на кумулативност със
субсидиарната претенция за неоснователно обогатяване по см. на чл. 59 от
Закона за задълженията и договорите, както и с акцесорен иск за заплащане
на законна лихва по см. на чл. 86 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС:
С петиторния осъдителен иск по чл. 108 от ЗС законодателят е
предоставил възможност на ищеца да иска от съда със сила на пресъдено
нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че
правото на владение като правомощие от сложното право на собственост
върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това установяване да се
допусне по отношение на ответника, който я владее или държи, без да
притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт върху
спорната вещ на собственика.
За да е основателна ревандикационната претенция е необходимо да се е
осъществил фактическият състав на материалната норма, който включва
установяване правото на собственост на ищците върху процесния недвижим
имот, както и че ответникът го владее или държи без правно основание,
противопоставимо на ищците.
В случая, както съдът посочи, установимо от представените писмени
доказателства е, че ищците в настоящото са наследници по закон (по право на
заместване по см. на чл. 10 от Закона за наследството) на М. Сп. В. - по мъж
Ст., на която с Разделителен протокол от 27.02.1947 г., съставен по ч.гр.д. №
142/946г. на Кюстендилски околийски съд, е поставен в дял и изключителна
4
собственост имот, представляващ овощна градина, находяща се в землището
на с. Ш., местност „Над селото“, около 1,3 дка при посочени в същия съседи.
След смъртта на наследодателя си и с Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № ***, том **, дело ****/** год. на нотариус при
Кюстендилски районен съд А. и Й. са признати за собственици на процесния
недвижим имот.
В действителност, досежно последния е сключен предварителен договор
с ответника за прехвърляне собствеността му посредством покупко-продажба.
Липсват обаче каквито и да е данни по делото, че някоя от страните е
упражнила потестативното си право по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, а именно – да иска
обявяването му за окончателен такъв, съотв., че такъв е бил сключен в
изискуемата се по чл. 18 от ЗЗД нотариална форма. Поради това сделката не е
породила вещно-транслативен ефект. Ето защо и собствеността върху
процесния имот не е излизала от патримониума на ищците по делото. В този
смисъл и в представените на л. 14 и на л. 38 от делото комбинирани скици за
пълна или частична идентичност на границите на поземлен имот с
идентификатор 83354.19.197 като собственици на същия са посочени ищците
в настоящото при равни за тях права от по ½ ид.ч.
Изложеното идва да покаже, че М. и С. се легитимират като собственици
на процесния недвижим имот, с което е доказана и първата предпоставка от
материалноправната норма на ревандикационната претенция.
Що се отнася до втория елемент от фактическия състав на разпоредбата
на чл. 108 от ЗС – владението на вещта от ответника, то по същата липсва
спор по делото. Ответникът С. не спори, че от 2013 г. владее процесния
недвижим имот. Същото се установява и от събраните гласни
доказателствени средства чрез разпит на св. Т.. Последният установява, че
живеейки в с. Ш. (вкл. бидейки и кмет на селото в определен период от
време), познава С., който живеел „в края на село Ш.“, „последната къща до
шосето“, „Някъде от средата на 2013г. живее в с. Ш.“, „От 2013г. той
постоянно живее там“. Сочи, че преди това къщата била на А. М..
Изложеното идва да покаже, че ответникът се е настанил в имота
непосредствено след сключване на процесния предварителен договор в разрез
с уговореното в него, че владението върху имота ще бъде освободено „след
подписването на договора пред нотариуса“.
Досежно наличието на основание, противопоставимо на ищците, за
осъществяваното от С. владение по отношение на процесния невижим имот,
данните по делото не установиха такова да е налице. Възраженията на
ответника в тази посока са свързани с твърдяна за осъществена спрямо него
измама досежно регулационния статут на имота, съотв., че заради
извършените от него плащания по процесния предварителен договор (1300,00
лв. капаро и 6000,00 лв. по сметка на ищеца С.), следвало да му се признае
право на собственост върху имота в посочено от него процентно
съотношение.
5
Така наведените доводи от С. съдът намира за неоснователни.
Преди всичко твърдението за осъществена спрямо него измама досежно
регулационния статут на имота съдът намира за ирелевантно на правния спор.
Последното не е относимо към предмета на доказване и не влияе върху
крайния извод на съда за основателност на ревандикационната претенция.
Отделно, в разрез с твърдяното от ответника, от представения предварителен
договор е видно, че са посочени документите, въз основа на които ищците се
легитимират като собственици на процесния имот, като ответникът,
полагайки подписа си в договора потвърждава, че се е запознал със същите,
най-малкото, при полагане грижата на добрия спопанин, установяване
регулационното качество на имота е лесно установимо.
По отношение на възражението на С., че заради извършени от него
плащания следвало да му се признае право на собственост върху процесния
недвижим имот в посочено от него процентно съотношение, алтернативно –
на целия имот, съдът счита, че липсва каквато и да е законова опора за
подбни изводи.
Ясни са съдържащите се в предварителния договор уговорки, съотв. в
подписания на 29.06.2013г. анекс към него, в частта, касателно начина на
плащане на продажната цена. Не е спорно по делото, че при подписване на
предварителния договор С. е заплатил капаро в размер на 1300,00 лв., а
впоследствие още 6000,00 лв. по сметка на ищеца С.. Видно от посочения
анекс от 29.06.2013г. е , че страните са уговорили остатъкът от продажната
цена в размер на 4700,00 лв. да бъде заплатен пред нотариус Б. А. до
31.12.2013г. Данни, че това се е случило, по делото не са налични. Самият
ответник не твърди да е изплатил остатъка от продажната цена, а само
посочените по - горе суми в общ размер на 7300,00 лв. Поради това,
безспорно е налице неизпълнение на задълженията му по предварителния
договор, съотв. подписания към него анекс. Ето защо няма как да възникне и
корелационното задължение на ищците за прехвърляне собствеността върху
имота, което и не се е случило, предвид липсата на данни, а и твърдение, за
заключен окончателен договор, който да породи вещно-транслативен ефект
спрямо имота.
Всичко изложено идва да покаже, че ищците се легитимираха като
титуляри на правото на собственоста спрямо процесния имот, който се владее
неправомерно от ответника С. от м. април 2013г., без наличието на основание
за това, противопоставимо на М. и С.. Ето защо искът по чл. 108 от ЗС се
явява основателен и като такъв ще бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД и акцесорния му такъв по чл.
86 от с.з.:
За да се породи в правната сфера на ищците вземане срещу ответника с
6
основание чл. 59 ЗЗД, то следва да намерят своето проявление следните
материалноправни предпоставки: да е налице обедняване на ищците,
обогатяване на ответника, връзка между факта на обедняване и този на
обогатяване (преодоля се рабирането, че връзката е причинна, доколкото
нито обедняването е причина за обогатяването, нито обратното, напротив -
двете са причина на нещо общо – факт или група от такива), както и да липсва
валидно правно основание за това, последното разбирано като валидно
възникнало правоотношение, годно да обоснове станалото имуществено
разместване. Следва да се посочи, че фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, за
разлика от кондикционните претенции по чл. 55 ЗЗД, не изисква да е налице
пряко и непосредствено имуществено разместване между обеднелия и
обогатилия се, а касае едно по-общо икономическо изравняване.
Обогатяването и обедняването по см. на чл. 59 от ЗЗД могат да имат
различни проявления, сред които безспорно е и хипотеза като процесната -
когато собственик е лишен от възможността да полза собствения си имот, тъй
като ползите от него неоснователно се извличат от друго лице, което
същевременно спестява разходите, свързани с наемната му цена.
В конкрентия случай, доколкото от изложените вече мотиви се
установи, че ищците са собственици, при равни за тях права, на процесния
недвижим имот, последният неоснователно владян от ответника, считано от
м. април 2013г., съдът счита, че това се явява достатъчно основание, за да се
приеме, че и през процесния период – 03.04.2017г. – 03.04.2022 г., ответникът
е ползвал недвижимия имот, което безспорно по делото се установи, като
същевременно се е облагодетелствал от това. Ето защо, налице е ползване от
страна на ответника, съответно лишаване от възможност ищцовата страна да
извлича добиви от вещта, конкретно – граждански плодове от същия, каквито
несъмнено са приходите от наемната цена, която ищците биха могли да
реализират.
При посочените доводи съдът намира претенцията да бе доказана в
основанието си.
За пълнота на изложението е необходимо да се посочи и следното:
доколкото претенцията на ищците е с правно основние чл. 59 ЗЗД, то не е
необходимо последните да обективират по какъвто и да е начин воля да
ползват собственото си имущество. Настоящата претенция не е с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС, при която една от материалноправните
предпоставки за възникването й е наличието на нарочна покана, отправена
към съсобственика на вещта. Процесната претенция с правна квалификация
чл. 59 ЗЗД почива на общия правен принцип, установяващ забрана даден
правен субект да се обогатява без основание за сметка на друг - както вече бе
посочено, чрез неоснователното ползване на процесния имот ответникът е
спестил разходи за наем, които при обичайно протичане на
правоотношението, би сторил със сигурност.
Досежно размера на дължимата наемна цена: доколкото ответникът не е
7
заплащал наем за това, че си служи с процесния имот, то именно в това се
изразява неговото обогатяване (спестил е разходи, които при обичайно
стечение на обстоятелствата неминуемо би сторил), съответно с тази стойност
ищецците са обеднели. Експертът по делото в допуснатата и приета без
възражение съдебно-икономическа експертиза е установил, че размерът на
средномесечния пазарен наем за процесния недвижим имот за последните 60
месеца преди завеждане на исковата молба, възлиза на 135,00 лв., или за
периода м. 04.2017г. до м.03.2022 г. вкл. пазарният наем за имота възлиза
общо на 8073 лв., т.е. поради равенството в дяловете на ищците, всеки има
право да получи обезщетение по см. на чл. 59 от ЗЗД в размер на по 4036,50
лв. Такъв е размерът и на претенцията (след допуснатото изменение по см. на
чл. 214 от ГПК в о.с.з. от 23.11.2022г.), поради което искът следва да се уважи
в цялост.
Като последица от горното следва да се уважи и акцесорният иск по чл.
86 от ЗЗД – за законна лихва върху сумата, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 08.04.2022г. до окончателното изплащане на
вземането.
По разноските:
При този изход на делото и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, разноски се
дължат единствено на ищцовата страна. Доказателства за сторени такива са
налични по делото, както следва: 410,00 лв. – заплатена държавна такса
(съотв. 50,00 лв., 180,00 лв. и 180,00 лв.), заплатено в брой адвокатско
възнаграждение възлизащо на сума в общ размер на 1450,00 лв. (съотв. 670,00
лв. и 780,00 лв.), както и депозит за вещо лице в размер на 150,00 лв. Или в
тежест на ответника следва да се възложи сума за сторени съдебно-деловодни
разноски в общ размер на 2010,00 лв.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д. К. С.,
ЕГН ********** от с. Ш., К.. област, че ищците A. И. М., ЕГН ********** от
гр. С., ул. „С.“ № ** и Й. Р. С., ЕГН ********* от гр. П., ул. „Р.“, бл. *, вх. *,
ет. *, ап. № **, съдебен адрес: гр. К., ул. „Д.“ № ***-, са собственици на
следния недвижим имот: дворно място, състоящо се от 1800 /хиляда и
осемстотин/ кв.м., извън регулация, находящо се в с. Ш., К.. област, в
местността „Над селото“, ведно с построените в имота масивна жилищна
сграда, паянтов яхър и два навеса, представляващ поземлен имот с
идентификатор 83354.19.197 по КККР на с. Ш., общ. К., обл. К., одобрени със
Заповед РД-18-10-125/02.12.2010 на н***** на СГКК – К., с адрес на
8
поземления имот с. Ш., местност „НАД СЕЛОТО“, целият с площ от 1547
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор – няма, с номер по
предходен план 136, при съседи: 83354.19.200, 83354.17.24, ведно със сграда с
идентификатор ********застроена площ 54 кв.м., брой етажи 2,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор
*******, застраоена площ 35 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: постройка
за допълващо застрояване, съгласно Комбинирана скица № 15-
45110/18.01.2022г. на СГКК – гр. К..
ОСЪЖДА ответника Д. К. С., ЕГН ********** от с. Ш., К. област да
предаде владението и отстъпи собствеността върху гореописания процесен
имот на AННА И. М., ЕГН ********** от гр. С., ул. „С.“ № ** и Й. Р. С.,
ЕГН************ от гр. П., ул. „Р.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. № **, съдебен
адрес: гр. К., ул. „Д.“ № ***.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 59 от ЗЗД, Д. К. С., ЕГН ********** от с. Ш.,
Кюст. област, да заплати на AННА И. М., ЕГН ********** от гр. С., ул. „С.“
№ ** и Й. Р. С., ЕГН *********** от гр. П., ул. „Р.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. №
**, съдебен адрес: гр. К., ул. „Д.“ № 3**** сумата от по 4036,50 лв. (четири
хиляди и тридесет и шест лева и петдесет стотинки) за всеки от двамата
ищци, представляваща обезщетение за това, че са били лишени
неоснователно от ползването на имота за последните 60 - шестдесет месеца
преди завеждане на исковата молба, а именно – за периода 03.04.2017г. –
03.04.2022 г. (по 135,00 лв. месечно), ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска (08.04.2022г.) до окочателното
й изплащане.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9