РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Търговище, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесет и
първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:ЙОРДАН П. И.
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20253500500083 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца „Тузлушка гора“ЕООД(н)-
гр.Антоново против решение №1/06.01.2025г., постановено по гр.д.
№179/2023г. на Районен съд-Омуртаг, с което е отхвърлен предявения от
ищеца против ответника „Рафаилов лес“ООД-гр.Антоново иск по чл.422 от
ГПК за установяване съществуването на вземания по акт за начет №11-04-
23/23.11.2018г. на главен финансов инспектор от Дирекция „Извънпланова
инспекционна дейност“ на АДФИ, за сумата 15 216 лв., за което е издадена
заповед по чл.417 от ГПК за незабавно изпълнение №127/04.11.2022г. по
ч.гр.д. №355/2022г. по описа на РС-Омуртаг, като на ищеца са възложени
направените от ответника по делото разноски в размер на 3 712.40 лв., както и
държавна такса в размер на 304.32лв.С доводи за нарушения на закона и за
необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и за уважаване на
иска.
Писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК от въззиваемата
страна не е постъпил.В открито съдебно заседание процесуалният й
1
представител адв.Цв. И. от АК-********** оспорва основателността на
въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното отхвърлително
решение.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявеният иск по чл.422, ал.1 във вр.с чл.417, т.9 от ГПК е за
установяване на съществуването на вземания по акт за начет №11-04-
23/23.11.2018г. на гл. финансов инспектор от Дирекция „Извънпланова
инспекционна дейност“ на АДФИ, в общ размер на 15 216 лв., за което е
издадена заповед по чл.417 от ГПК за незабавно изпълнение
№127/04.11.2022г. по ч.гр.д. №355/2022г. по описа на РС-Омуртаг, е
обоснован с неизпълнение на задължението до настоящия момент от страна на
длъжника, възразил срещу заповедта по реда на чл.414 от ГПК.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК ответното
дружество оспорва основателността на предявения иск с възражения за липса
на предпоставки за ангажиране на имуществената му отговорност- с
оспорване констатациите по акт за начет №11-04-23/23.11.2018г., тъй като
предоставените услуги с трактор „Универсал“ всъщност са издърпване на
поваления дървен материал от труднодостъпни склонове на терена и са
осъществени, както и с оспорване, че по издадените фактури реално е закупен
дървения материал, включая и с възражение за изтекла погасителна давност
на претендираните вземания на ищеца.
След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд
прие за установено следното:
Съгласно представения акт за начет №11-04-23/23.11.2018г. на АДФИ,
ответникът и управителят на ищцовото дружество са причинили вреда на
последното, чрез неправомерно сключване на споразумения за прихващане от
01.09.2014г. и 20.11.2014г. на задължения в общ размер на 15 216 лв. по 2 бр.
фактури №**********/30.10.2014 г. за сумата 4 272 лв. с ДДС и №
*********/20.11.2014г. за сумата 10 944 лв. с ДДС, издадени от „Рафаилов-
лес“ООД-гр.Антоново, ЕИК *********, със задължения на посоченото лице
към дружеството за закупена дървесина през 2013г., тъй като посочените
услуги с трактор „Универсал“ фактически не са извършени от изпълнителя,
2
тъй като в технологичните планове не е посочено направа на горски пътища и
просеки.
С оглед разпоредбите на чл.22, ал.2 и 5 от ЗДФИ, фактическите
констатации по акта за начет се ползват с презумпивна доказателствена сила,
но само ако са подкрепени с доказателства, т.е. надлежно обосновани-
документирани с обективни, точни и коректни справки, таблици, констативни
протоколи, обяснения на съответните лица и заключения на вещи лица-по
аргумент от чл.44, ал.1 от ППЗДФИ, както и при спазване на възложения
предмет на ревизия, съобразно трайно установената съдебна практика.
В конкретния случай, изводът за вреда на актосъстави-теля, дължаща се
на заплащане чрез прихващане на дължими суми по фактически
неосъществени услуги с трактор „Универсал“ по посочените 2 бр. фактури, в
които видът на услугата не е конкретно описан, е изведен от обстоятелствата,
че в издадените за съответните подотдели технологични планове през 2014г.
не е предвидено изграждане на временни пътища, за да се ползват услугите на
трактор „Универсал“.
Неопровергано е, обаче, възражението на ответника, че услугите с
трактор „Универсал“ всъщност не касаят прокарването на пътища, а
извличането на отсечения материал от труднодостъпни склонове на
терена.Напротив, в подкрепа на тези възражения е и заключението на
назначената съдебна лесо-техническа експертиза, съгласно което при дължина
на дърветата от 2 м задължително се използва трактор за подвоз към
временните складове, с каквато техника ищецът не е разполагал;
свидетелските показания, установяващи фактическото извършване на
услугата, както и представените дневни актове относно датите на
осъществяване на дейността, въз осно на които са издадени и 2-те фактури.
При тези обстоятелства и доводи, събраните в ревизионното
производство доказателства не подкрепят извода в акта за начет за
неизвършени услуги от изпълнителя по посочените 2 бр. фактури, поради
което констатациите по същия нямат презумптивна доказателствена сила и не
изключват защитната теза на проверяваното лице, напротив-опровергават се
от събраните в съдебното производство доказателства, изключващо
ангажиране на имуществената отговорност на ответника и предявеният
установителен иск е неоснователен.
3
При разрешаване на спора първоинстанционният съд е изложил
обстойни мотиви, които се споделят и от настоящия състав на въззивната
инстанция, поради което на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд извършва
препращане към същите.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
на осн. чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, като на ответника се
присъдят направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер
на 5 300 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1/06.01.2025г., постановено по гр.д.
№179/2023г. по описа на Районен съд-Омуртаг, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ищеца „Тузлушка гора“ЕООД(н)-гр.Антоново да заплати на
ответника „Рафаилов-лес“ООД-гр.Антоново, ЕИК ********* направените по
делото във въззивната инстанция разноски в размер на 5 300 лв., а по сметка
на Окръжен съд-Търговище-държавна такса в размер на 304.32 лв. за сметка
на масата на несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4