РЕШЕНИЕ
№ 11663
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110110123 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Профи Кредит
България” ЕООД, гр. София срещу Н. И. И. след развило се производство по ч. гр.
дело № 18698/2024 г. по описа на СРС.
Предявени са за разглеждане искове, както следва: 1/ установителен иск с
правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1210,86 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № 40008210566/25.02.2022 г., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на
вземането; 2/ осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 854,60 лева, представляваща неплатено
договорно възнаграждение за период от 15.11.2022 г. до 06.11.2023 г.; 3/ осъдителен
иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 240 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 2
ЗПК за сумата от 699,98 лева, представляваща възнаграждение за закупена и
използвана допълнителна услуга „Фаст“; 4/ осъдителен иск с правно основание по чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 240 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за сумата от 1400,02 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Флекси“; 5/ осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 310,82 лева лихва за
забава за периода от 16.03.2022 г. до 06.11.2023 г. и 6/ осъдителен иск по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 270,68 лева лихва за забава за периода от 06.11.2023 г. до 27.03.2024 г.
Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД, гр. София e подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Н. И. И., като за част
от заявените суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, а за друга
част съдът е отхвърлил искането. Срещу длъжника е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение от 09.04.2024 г. за сумите, както следва: сумата от 2173,86 лева
(двe хиляди сто седемдесет и три лева и 86 стотинки), представляваща главница по
1
договор за потребителски кредит № , както и разноски, пропорционално на уважената
част от заявените вземания, а именно: държавна такса в размер на 43,48 лева
(четиридесет и три лева и 48 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на
17,50 лева (седемнадесет лева и 50 стотинки).
Същевременно с разпореждане 09.04.2024 г. съдът е отхвърлил заявлението на
заявителя за част от заявените суми, а именно за: сумата от 699,98 лева - неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, сумата от 1400,02 лева –
неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, сумата от 854,60 лева –
неплатено договорно възнаграждение, сумата от 500 лева – неплатени такси по Тарифа
за извънсъдебно събиране, сумата от 310,82 лева – лихва за забава за периода от
16.03.2022 г. до 06.11.2023 г., сумата от 270,68 лева – лихва за забава за периода от
06.11.2023 г. до 27.03.2024 г., както и за присъждане на законна лихва върху главницата
по договора за кредит, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
С оглед направеното от длъжника частично признание на задължението, на
10.02.2025 г. е издаден изпълнителен лист за неоспорената част, а именно: сумата от
963,00 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №
40008210566/25.02.2022 г., както и разноски, пропорционално на признатата част част
от вземането, а именно: държавна такса в размер на 19,26 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 7,75 лева.
Срещу част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение длъжникът е
възразил. След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за
част от сумите по издадената заповед за изпълнение, срещу които е подадено
възражение от длъжника, така и осъдителни искове за сумите, за които съдът е отказал
да издаде заповед за изпълнение на парично задължение.
Ищецът твърди, че на 25.02.2022 г. между него, като кредитор, и Н. И. И., като
кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит №Сочи се, че сумата,
предоставена по договора за кредит, е в размер на 2500 лв., като общото задължение
по договора, заедно с уговорените лихви и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, възлизало на сумата от 6584,53 лв. Ищецът твърди, че изпълнил
точно и в срок задълженията си по договора, като на 25.02.2022 г. е извършил 4
превода във връзка с отпуснатия кредит: два от тях за рефинансиране на предходни
кредита на ответницата, плащане по поискана застраховка живот, като остатъкът от
сумата от 731,72 лева бил преведен по сметка на ответницата. Длъжникът поела
задължение да погасява предоставения заем на равни месечни вноски съгласно
погасителен план, който бил неразделна част от договора. Били уговорени 30
погасителни вноски в размер на 219,51 лв. всяка от тях, с падежна дата – всяко 15-о
число на месеца. На 17.05.2022 г. бил подписан Анекс № 1 към договора, с който било
отложено плащането на три погасителни вноски, като бил изготвен нов погасителен
план. Сочи, че общата погасена сума по кредита възлиза на 1437,19 лева, като с нея е
погасена сумата от 1266,30 лева по погасителния план. Поради забава в плащането
били начислени лихви за просрочие в размер на 401,71 лева за периода от 16.03.2022 г.
до 06.11.2023 г., от която сума сочи, че е заплатена 90,89 лева, като е налице непогасен
остатък от 310,82 лева. Сочи, че с извършените плащания ответницата е погасила и
сумата от 80 лева такси по приложимата тарифа. Сочи, че поради неизпълнение за
заплащане на дължимите суми в срок, на ответницата било изпратено уведомление за
обявена предсрочна изискуемост на вземането, като твърди същата да е настъпила
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което И. била
уведомена. Начисленото обезщетение за забава след обявяване на предсрочната
изискуемост твърди да е в размер на 270,68 лева за периода от 06.11.2023 г. до
27.03.2024 г. Сочи, че е налице и непогасено договорно възнаграждение в размер на
2
854,60 лева за периода от 15.11.2022 г. до 06.11.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл. 15
от приложимите Общи условия, ответницата избрала да закупи допълнителни услуги
„Фаст“ за сумата от 875 лева и „Флекси“ за сумата от 1750 лева. Сочи, че всяко от
услугите предоставяла различни възможности на кредитополучателя. Ответницата не
изпълнила задължението си да погаси сумите, предмет на предявените осъдителни
искове за допълнителни услуги. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли съдът да уважи предявения установителен и съединените с него
осъдителни искове за посочените суми. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответницата оспорва предявените искове. Сочи, че
сключеният договор за кредит включва неравноправни клаузи. Счита, че в договора не
е отразен по ясен и недвусмислен начин действителният размер на ГПР, съобразявайки
и услугите „Фаст“ и „Флекси“. Счита, че кредиторът не може да събира такси,
свързани с усвояването и управлението на кредита с оглед забраната на чл. 10а, ал. 1
ЗПК. Отделно, счита, че уговорената цена на допълнителните услуги е прекомерна и
противоречи на добрите нрави. Потвърждава направеното в заповедното производство
признание за дължимост на част от главницата, но оспорва всички други претенции на
ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 12.04.2025 г.,
приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 29.05.2025 г. без
възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните са отделени фактите че между тях е възникнало валидно облигационни
отношения по процесния договор и анекс, че ищецът е предоставил на ответницата
уговорената главница.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Отделените като безспорни между страните факти се установяват и от
събраните по делото доказателства. Приет по делото е договор за потребителски
кредит № 40008210566/25.02.2022 г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД
и Н. И.. По силата на сключения договор Н. И., като кредитополучател, е получила от
„Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитодател, потребителски кредит в размер
на 2500 лева, като част от сумата е бил апредназначена за рефинансиране на други
кредити, а остатъкът – предоставен на ответницата. Кредитополучателят се задължила
да върне паричната сума на равни месечни вноски от по 132,01 лева за период от 30
месеца. В договора е уговорен годишен процент на разходите 48,91 %, годишен
лихвен процент 41,00 %, лихвен процент на ден 0,11% и общо задължение по кредита
3959,53 лева. От потребителя е закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ на
стойност 875лева и пакет от допълнителни услуги „Флекси“ на стойност от 1750 лева,
които се заплащат разсрочено – сумата от по 87,50 лева на месец. Общото задължение
по кредита и пакетите от допълнителни услуги възлиза на сумата от 6584,53 лева, а
общият размер на месечната погасителна вноска – 219,51 лева.
В договора за кредит е отбелязано /б. Б от раздел „Декларации“/, че е подписан
при Общи условия, които са негова неразделна част, предадени са на клиента при
подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема,
няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. Отбелязано е /б. А от раздел
„Декларации“/, че клиентът декларира, че са му предоставени: безвъзмездно на
хартиен носител и на български език, в ясна и разбираема форма, информация под
формата на Стандартен европейски формуляр; разяснения по договора с оглед
преценка от клиента, доколко предлаганият кредит съответства на възможностите и
3
финансовото му състояние, разяснения на преддоговорната информация, основните
характеристики на предлаганите продукти, в т. ч. последиците в случай на просрочени
плащания, разяснения на пакета от допълнителни услуги и т. н. Декларирано е от
кредитополучателя /б. Г/, че е уведомен, че изборът и закупуването на допълнителни
услуги не е условие за сключване на договора. Ответникът е декларирал, че при
подписване на договора е получил екземпляр от договора, ОУ, погасителен план и
споразумение.
Съгласно приложения към договора погасителния план, падежът на последна
погасителна вноска е на 15.08.2024 г. На 17.05.2022 г. бил подписан Анекс № 1 към
договора, с който било отложено плащането на три погасителни вноски, като бил
изготвен нов погасителен план с падеж на последна вноска по него на 15.10.2024 г.
Представени са Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към
договори за потребителски кредит, подписани на всяка страница от кредитора и
ответника. Приет по делото е и Стандартен европейски формуляр, подписан от
ответницата.
Прието по делото е и извлечение по сметка към процесния договор за
потребителски кредит, от което се установява, че при ищцовото дружество са отчетени
погасявания по кредита за главница, лихви и пакети от допълнителни услуги.
Други доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По осъдителните искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 240 ЗЗД вр. чл. 10а,
предл. 2 ЗПК за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги:
Договорът за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит
съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, същите
следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
В процесното правоотношение, между страните е постигнато споразумение и за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги – „Фаст“ на стойност 875,00 лева и
„Флекси“ на стойност 1750,00 лева. Ищецът претендира част от тези суми – 699,98
лева - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ и сумата от
1400,02 лева – неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“.
Видно от представеното и прието по делото извлечение от сметката на кредитора /л.
24 гръб – л. 25/ остатъкът от сумите до пълните им размери е осчетоводен от ищеца
като погасен чрез плащане, което обстоятелство е безспорно между страните.
Условията и предпоставките за ползване на допълнителните услуги са
регламентирани в чл. 15 от Общите условия. Съгласно чл. 15, т. 1 от ОУ, услугата
„Фаст“ представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит, а съгласно чл. 15.2 от ОУ, услугата „Флекси“ представлява
право на кредитополучателя да променя погасителния план, но при изпълнение на
специфични изисквания, посочени в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3 от ОУ.
Настоящият съдебен състав намира, че постигнатото споразумение относно
предоставяне на пакет от допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ противоречи на
добрите нрави и клаузите от договора в тази му част са нищожни на основание чл. 21,
ал. 1 ЗПК. Описаните елементи от пакета допълнителни услуги са договорени
единствено като възможност за предоставяне, но не и като задължение на кредитора.
Принципите на справедливост и добросъвестност изискват потребителят да заплаща
възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетичното и
евентуално предоставяне на такава. Освен това е налице нееквивалентност между
4
престациите – срещу високия размер на възнаграждението, надхвърлящ размера на
главницата по договора /главницата е 2500 лева, а възнаграждението за пакета от
допълнителните услуги – в размер на 2625 лева/, кредитополучателят не получава
никакво конкретно благо, преимущество или услуга. Тези услуги освен това дори не са
регламентирани в договора и общите условия, като само последните съдържат
бланкетни и неясни описания на двете услуги.
Така предвидените такси противоречат на нормативното изискване на чл. 19, ал.
4 ЗПК, съгласно която разпоредба ГПР на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Видно от
данните по договора, ГПР е уговорен на 48,91 %, без да са включени допълнителните
две възнаграждения. Сборът от двете възнаграждения е в размер на 2625 лева, като
след прибавянето им към уговорения ГПР от 48,91 %, се налага извод, че общият
размер на ГПР надхвърля неколкократно императивно предвидения максимален
размер съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид изложеното съдът намира, че същите са
нищожни, като противоречащи на закона, като същевременно противоречат и на
добрите нрави, доколкото срещу уговорените възнаграждения кредитополучателят не
получава никакво конкретно благо. Потребителят следва да заплати възнаграждения с
неясна насрещна престация, клаузите са предварително уговорени и няма
доказателства потребителят да е разполагал с каквато и да е възможност да повлияе
върху тяхното съдържание; не е ясно и какъв е начинът за определяне на размера им. С
така уговорените допълнителни суми се постига увеличение на възнаграждението на
кредитора за предоставения заем, като с тях се цели заобикаляне на императивните
изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Разпоредбите на чл.10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на
потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. По своята същност това са
действия, целящи осигуряване на изпълнението, вкл. и по принудителен път, на
задълженията на потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за
предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да
помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по
него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и
управлението на кредита, обаче е изрично забранено с императивната разпоредба на
чл.10а, ал.2 ЗПК, което обосновава неравноправността на услугата „Фаст“,
предполагаща заплащането на възнаграждение във връзка с усвояването на кредита.
Услугата „Флекси“ от своя страна не гарантира каквото и да е право на
кредитополучателя, което да може да бъде упражнено, без да е обусловено от
насрещната воля на кредитора. По естеството си тя не представлява гарантирано право
на кредитополучателя, а единствено при наличието на множество допълнителни
условия и предпоставки, пред него може да се разкрие възможност евентуално да
ползва някаква несъществена преференция, която освен това зависи от одобрението на
кредитора. Това обуславя неравноправността и на тази уговорена в договора услуга.
Съобразно чл. 10а, ал. 1 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. В случая уговореното между страните не съответства на
посочените законови разпоредби, тъй като, както бе посочено по – горе, услугите, за
които се събират такси и/или комисионни, не са ясно и точно определени. Напротив,
двете допълнителни услуги представляват средство за съществено увеличаване на
цената на кредита, като по същество предлагането им като предимство от доставчика
води до икономически резултат, идентичен със значително оскъпяване на кредита,
5
необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи по кредита
съгласно изискванията на чл. 19 и чл. 10а ЗПК. Цената и съдържанието на пакета,
уговорени в договора за потребителски кредит и ОУ, представляват клаузи, имащи за
цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК. Клаузите от договора, касаещи
уговорените допълнителни услуги, са нищожни по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК като
заобикалящи изискванията на императивна нормативна уредба, гарантираща
специфична потребителска защита при кредитиране.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Съдът достигна до извод за нищожност на
посочените клаузи, поради което исковете за присъждане на непогасени задължения по
тях следва да се отхвърлят като неоснователни.
По установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в
вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:
Предявен е иск за признаване за установено, че ответникът дължи сумите от
1210,86 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №
40008210566/25.02.2022 г.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между „Профи Кредит България“ ЕООД и ответницата е
възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за потребителски
кредит, по силата на което за кредитополучателя е възникнало задължение за връщане
на заетата сума. При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Въз основа на изложените от заявителя фактически обстоятелства и
ангажираните доказателства съдът прие, че уговореното възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ представлява разход по договора за кредит,
който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите
като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2
ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която
„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по
кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор,
надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В
настоящия случай сумата по договор за потребителски паричен кредит е в размер на
2500 лева, а само възнаграждението за допълнителните услуги /в размер на 2625 лева/,
представлява 105 % от сумата по заема, без да се включват останалите суми,
формиращи ГПР. Видно от приетия по делото договор за кредит, останалите суми,
формиращи ГПР са в размер на 48,91 %. Ето защо може да се направи
законосъобразен извод, че действителният размер на ГПР надхвърля многократно
допустимия от закона размер. Така уговорените възнаграждения имат значението на
6
„скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната
сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а
това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това
възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това
вземане. Поради изложеното съдът намира, че разходите за възнаграждение за
допълнителни услуги по процесния договор за потребителски кредит, отговарят на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включат в общия разход по кредита (в този
смисъл са напр. Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г.,
Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС,
Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
Макар формално договорът за потребителски кредит да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по
кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите
от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22
ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит
на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11
от ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019
г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. №
7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
Поради изложеното се налага извод, че ответникът дължи само главницата по
договора за кредит, която е в размер на 2500 лева.
Ответницата неоспорени от ищеца доказателства за погасени суми по
процесния договор в размер на 1437,04 лева, като видно от представеното от
кредитора извлечение по сметка към процесния договор, към 19.02.2025 г. е отчетено
погасяване по кредита в размер на 1437,19 лева, от която сума ищецът е отнесъл за
погасяване на суми по кредита сумата от 1266,30 лева, а с горницата били погасени
лихви за забава и такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Съгласно чл. 19, ал. 6 ЗПК, при плащания по договори, съдържащи клаузи,
които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се
удържат при последващи плащания по кредита. От разясненията, дадени в т. 47 от
Решение от 30.06.2022 г. по дело C‑170/21 на Съда на ЕС се налага извод, че що се
отнася до принципа на равностойност, то е обърнато внимание, че съгласно
действащото национално законодателство, посочено в преюдициалното запитване, а
именно член 19, ал. 6 ЗПК предвижда служебно прихващане в случаите, когато дадена
клауза е нищожна по силата на член 19, ал. 5 ЗПК, що се отнася до плащанията,
извършени по силата на клауза, надвишаваща определения в член 19, ал. 4 ЗПК праг
на годишния процент на разходите по кредита. По арг. от разясненията, дадени и по
поставения четвърти въпрос в Определение от 17.01.2023 г. по дело C‑379/21 на Съда
7
на ЕС, се налага извод, че когато от материалите по делото може да се направи извод
наличието на плащания, извършени по силата на неравноправна клауза, както и какъв
е техният размер, съдът може служебно да извърши прихващане между тези плащания
и остатъка от дължимо вземане, дължимо по договора за кредит.
Извършените в настоящия случай плащания в общо размер от 1437,19 лева
следва да се отнесат единствено като погасяване на чистата стойност на кредита, тъй
като потребителят не дължи други суми /чл. 23 ЗПК/. Налага се извод, че след
приспадане на платената сума от общия размер на кредита /2500 лева/, непогасеният
остатък възлиза на сумата от 1062,81 лева. В хода на заповедното производство
длъжникът е признал задължението си за главница до размера от 963 лева, за която
сума е издаден изпълнителен лист на 10.02.2025 г. Ето защо, след приспадането на
сумата, за която е издаден изпълнителен лист от непогасения размер на дълга,
непогасеният остатък от главницата възлиза на сумата от 99,81 лева, до който размер
следва да бъде уважен установителният иск, като за горницата до пълния предявен
размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В горния смисъл е и практиката на съдилищата – така напр. Решение №
2919/16.05.2024 г. по в. гр. дело № 247/2024 г. по описа на СГС и др.
По осъдителните искове по: чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 854,60 лева, представляваща неплатено договорно
възнаграждение за период от 15.11.2022 г. до 06.11.2023 г.; по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 310,82 лева лихва за забава за периода от 16.03.2022 г. до 06.11.2023 г. и по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 270,68 лева лихва за забава за периода от 06.11.2023 г. до
27.03.2024 г.:
Съдът достигна до извод за недействителност на процесния договор за
потребителски кредит, поради което по арг. от чл. 23 ЗПК, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Предявените осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
възниква и за двете страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
4,10 лева разноски по делото, пропорционално на уважената част от предявените
искове, а именно: 2,00 лева държавна такса и 2,10 лева юрисконсултско
възнаграждение при първоначално определен от съда минимален размер от 100 лева.
Ответната страна не е представила доказателства за сторени разноски, поради
което такива не следва да й бъдат присъждани.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцовото дружество
следва да бъде присъдена сумата от 2,00 лева държавна такса и 0,80 лева
юрисконсултско възнаграждени, пропорционално на уважената част от установителния
иск и съобразно издадената заповед за изпълнение.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
8
ЗЗД в вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, че Н. И. И., ЕГН ********** дължи на
„Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 99,81 лева, за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 09.04.2024 г. по ч. гр. дело
№ 18698/2024 г. по описа на СРС, представляваща непогасена главница по договор за
потребителски кредит № , като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен
размер от 1210,86 лева като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК ********* срещу Н. И. И., ЕГН ********** искове за осъждането на
ответницата да заплати суми по договор за потребителски кредит № г., както следва: 1/
осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК за сумата от 854,60 лева, представляваща неплатено договорно
възнаграждение за период от 15.11.2022 г. до 06.11.2023 г.; 2/ осъдителен иск с правно
основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 240 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за сумата
от 699,98 лева, представляваща възнаграждение за закупена и използвана
допълнителна услуга „Фаст“; 3/ осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. с 240 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за сумата от 1400,02 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Флекси“; 4/ осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 310,82 лева лихва за
забава за периода от 16.03.2022 г. до 06.11.2023 г. и 5/ осъдителен иск по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 270,68 лева лихва за забава за периода от 06.11.2023 г. до 27.03.2024 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Н. И. И., ЕГН ********** да заплати на
„Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 4,10 лева разноски в
исковото производство и сумата от 2,80 лева разноски в заповедното производство,
пропорционално на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9