Определение по дело №187/2021 на Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 260185

 

 

гр.Пловдив, 15 април 2021 г.

Пловдивският апелативен съд, първи граждански състав, в закрито съдебно заседание на  четиринадесети април две хиляди и двадесет  и първа година , в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

след като разгледа докладваното от съдия Панайотова възз.ч.гр.дело № 187 по описа на АС - Пловдив за 2021г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 274, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба  вх.№262913/01.03.2021 г. от К.И.Ш. *** против определение № 260220 / 15.02.2021 г. ,постановено по гр.д. 8 / 21 г. по описа на ОС – С. З., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска .Иска се отмяна на това определение ,производството поделото   да остане подсъдно на настоящата инстанция ,алтернативно делото да се върне на СГС.

          Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията в жалбата и след като извърши цялостна преценка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, намира следното:

          К. Ш. е предявил иск пред СГС против ПРБ за осъждане ответника да му заплати сумата от 100 000 лв. ,представлява обезщетение за неимуществени вреди .С определение от 24.09.2020 г. на ищеца е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство като от назначения му особен представител адв.Н. Т.е постъпила уточняваща претенцията искова молба ,в която са изложени твърдения, че К.И.Ш. е бил осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№ 422/1012 г. по описа на Старозагорски районен съд, потвърдена с решение по в.н.о.х.д.№ 1193/2012 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, с която е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.339, ал.1 от НК и осъден на лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. Послужилите като доказателства за виновността на К.Ш. заключения по съдебно-балистичните експертизи  били неверни и напълно опровергани от заключението от вещото лице  К. П., изготвено през 2015 година по повод искане за възобновяване на наказателното производство, по което бил постановен отказ от окръжния прокурор на гр.С. З.. В резултат на действията и бездействията на Прокуратурата в гр.С. З.ищецът изтърпява  допълнително и наказанието от две години лишаване от свобода, наложено му с посочената присъда, поради това, че същата се явява предходна за последващо деяние в условния по нея срок, по което той е осъден. Сочи се, че в резултат на несправедливото наказателно производство ищецът в продължение на две години търпи отрицателни въздействия в личностен и здравословен план / лишаване от конституционни права; накърняване на личното му достойнство; стрес; траен душевен тормоз, довел до депресия, безсъние и т.н./, поради което и на основание чл.2 ал.1 от ЗОДОВ претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконното му осъждане за извършено престъпление по чл.339 ал.1 от НК .

          Съдът с обжалваното определение е приел ,че съгласно разпоредбите на чл.2, ал.1 т.3 о т.4 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано и при налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено.В случая ,предвд изложеното от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба ,не може да се направи извод ,че осъждането му и налагането на наказанието, което търпи  са незаконни и от тях той да търпи неимуществени вреди , тъй като  съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.Поради това е приел ,че искът е недопустим и е пркратил производството по делото.

          Този  краен резултат не може да бъде  споделен.Така изложените от съда  от съда аргументи ,сочещи според него на недопустимост на иска всъщност  са такива по същество и касаят неговата основателност ,а не неговата допустимост. Ето защо определението се явява неправилно и следва да се отмени,като делото се върне на окръжния съд за продължаване на  съдопроизводствените действия по него.Във връзка със заявеното от Ш. искане делото да се разгледа от настоящия съд ,алтернативно от СГС ,то същото не може да бъде удовлетворено доколкото родово и местно компетентен да го разгледа е Старозагорския окръжен съд.Пловдивски апелативен съд не е съд по същество, а въззивен по отношение на окръжния съд, а разглеждането на делата се подчинява на определена родова и местна подсъдност,която произтича от закона и не зависи от волята на страните.

Мотивиран от това, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 260220 / 15.02.2021 г. ,постановено по гр.д. 8 / 21 г. по описа на ОС – С. З.и ВРЪЩА делото на ОС – С. З.за продължаване  на  съдопроизводствените действия по него.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.