№ 359
гр. Варна, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Георги Йовчев
Д. Ст. Маркова
при участието на секретаря Д. Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20223001000032 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
въззивна жалба вх. № 362/21.01.2022г. на Н. В. В. и Д. И. В., и двамата от гр.
Варна, представлявани от адв. Д. В. от ВАК, и въззивна жалба вх. №
363/21.01.2021г. на „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК
*********, представлявано от П К П, подадена чрез адв. Ж. А. от ВАК, срещу
решение № 260146/05.08.2021г., постановено по т. д. № 988/2018г. по описа
на ВОС, с което:
на осн. чл.26, ал.2, пр.2 и 3, вр. чл.44 ЗЗД, във вр. с чл.252, ал.2 от
Гражданския кодекс на Република Молдова №1107 от 06-06-2002, чл.50
във вр. с чл.44, ал.2, чл.42 и чл.38 от Закон №1453 от 08-11- 2002 за
нотариусите на Република Молдова, е прогласена нищожността на
упълномощителна сделка обективирана в пълномощно от 10.11.2017г., с
което СТ Й Й управител на „СИМ СОЛ” ЕООД, е учредил на Б Т С
представителна власт да се разпорежда с процесните недвижими имоти,
собственост на „СИМ СОЛ” ЕООД, а именно апартамент №56, ведно с
изба № 56, паркоместа № № 115, 116 и магазин №7, намиращи се в град
1
Варна, подробно описани в нот. акт №64, т. LXXXII, рег. №30277, дело
17092 от 30.12.2013г. на Службата по вписванията, поради липса на
изявена воля (съгласие) предвид установената неавтентичност на
подписа на упълномощителя и неспазена процедура за нотариалното
заверяване на пълномощното /жалба на „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД –
гр. Варна/
е прогласена недействителността на договора за покупко-продажба от
16.02.2018 г., сключен с нотариален акт №30, т.ІІ, рег. №1709, нот. дело
№162/2018г. от 16.02.2018г. пред И М-И. , помощник нотариус по
заместване при нотариус К. К., с район на действие PC Варна, №513 в
Нот. камара (вписан в СлВп– Варна с вх. рег. №3664, акт №48, т.ІХ), с
който Б Т С като пълномощник на „СИМ СОЛ” ЕООД, с пълномощно,
заверено от нотариус А. А в Република Молдова, с дата 10.11.2017г. и
сертифициран с апостил заведен под № EOTT45BOHYGN5 от
10.11.2017г. на МП на Молдова, заверен от МВнР на Република България
на 30.01.2018г., е продал на „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна ул. „Драган
Цанков” №4 офис 1, представлявано от управителя П К П, недвижими
имоти, като сключен от лице без представителна власт, на основание
чл.42, ал.2 ЗЗД /жалба на „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. Варна/;
е признато за установено в отношенията между „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД и „СИМ СОЛ” ЕООД, че „СИМ СОЛ” ЕООД е собственик на
апартамент № 56, ведно с изба № 56, на магазин № 7 и паркоместа №№
115, 116; /жалба на „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. Варна/
е признато за установено в отношенията между „СИМ СОЛ” ЕООД, от
една страна, и Н. В. В. и Д. И. В., от друга страна, че „СИМ СОЛ” ЕООД
е собственик на всички процесните недвижими имоти, а именно: ап. №
56, ведно с изба № 56; магазин № 7; паркоместа №№ 115, 116, находящи
се в гр. Варна и на на осн. чл. 108 ЗС е осъдил Н. В. В. и Д. И. В. да
предадат владението на гореописаните недвижими имоти на „СИМ
СОЛ” ЕООД /жалба на Н. В. В. и Д. И. В./;
е отхвърлил възражението по чл.72, ал.3, вр. ал.2 ЗС на Н. В. В. и Д. И. В.
за признаване на правото им на задържане на имотите, чието владение на
осн. чл.108 ЗС следва да предадат на собственика „СИМ СОЛ” ЕООД,
докато дружеството им заплати сумата 496,25 лв., представляваща
2
направени разноски за запазване на имотите (разходи за поддръжка на
общите части) /жалба на Н. В. В. и Д. И. В./;
е отхвърлил предявените от „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД срещу
„СИМ СОЛ” ЕООД насрещни искове с правно основание чл.34 и чл.55,
ал.1, пр. 1 ЗЗД, предявени като частични, за връщане на сумата от 1 000
щ.д., представляваща част от продажната цена, цялата в размер на 64
364,83 щ.д., с равностойност в лева по курса на долара към 16.02.2018г. –
101 000 лв., по обявен за недействителен договор за покупко-продажба,
сключен с нотариален акт №30, т.ІІ, рег. №1709, нот. дело №162/2018г.
от 16.02.2018г. пред И М-И., помощник нотариус по заместване при
нотариус К. К. с район на действие PC Варна, №513 в Нот. камара,
вписан в Служба по вписванията – Варна, вх. рег. №3664, акт №48, т.ІХ,
както и за връщане на сумата 1 000 щ.д., представляваща част от платена
без основание сума, цялата в размер на 36 635,17 щ.д., с равностойност в
лева по курса на долара към 16.02.2018г. – 57 487,18 лв. /жалба на
„КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. Варна/.
Горният предмет на спора пред въззивната инстанция е очертан
след постановяване на Определение № 144/21.02.2022 год. на АС – Варна,
потвърдено с Определение № 50427/17.10.2022 год. по ЧТД № 1173/2022
год. по описа на ВКС, Първо ТО, с което частично въззивните жалби на
страните са оставени без разглеждане и производството по същите е
прекратено.
Предварителните въпроси относно конституиране на страните
/главни и допълнителни/ във въззивното производство са разрешени с
влязло в сила Определение № 420/06.06.2023 год., с което съдът:
ПРЕКРАТЯВА производството по иска с правно основание чл.26,
ал.2, пр.2 и 3, вр. чл.44 ЗЗД, във вр. с чл.252, ал.2 от Гражданския кодекс на
Република Молдова №1107 от 06-06-2002, чл.50 във вр. с чл.44, ал.2, чл.42 и
чл.38 от Закон №1453 от 08-11-2002 за нотариусите на Република Молдова
срещу З. М. П. и Н. Д. В. за обявяване на нищожността нищожността на
упълномощителна сделка обективирана в пълномощно от 10.11.2017 г.,
поради липса на изявена воля (съгласие) предвид установената
неавтентичност на подписа на упълномощителя и неспазена процедура за
нотариалното заверяване на пълномощното.
3
ОБЕЗСИЛВА решение № 260146/05.08.2021г., постановено по т. д. №
988/2018г. по описа на ВОС, с което на осн. чл.26, ал.2, пр.2 и 3, вр. чл.44
ЗЗД, във вр. с чл.252, ал.2 от Гражданския кодекс на Република Молдова
№1107 от 06-06-2002, чл.50 във вр. с чл.44, ал.2, чл.42 и чл.38 от Закон
№1453 от 08-11-2002 за нотариусите на Република Молдова, е прогласена
нищожността на упълномощителна сделка обективирана в пълномощно от
10.11.2017 г., , поради липса на изявена воля (съгласие) предвид установената
неавтентичност на подписа на упълномощителя и неспазена процедура за
нотариалното заверяване на пълномощното по отношение на ответниците З.
М. П. и Н. Д. В..
ЗАЛИЧАВА З. М. П. и Н. Д. В. като подпомагащи страни на страната
на ответника „Камуел България“ ЕООД по предявените от „СИМ СОЛ“
ЕООД искове за прогласяване на недействителността на договора за покупко-
продажба от 16.02.2018г., сключен с нотариален акт №30, т.ІІ, рег. №1709,
нот. дело №162/2018г. от 16.02.2018г. пред И М-И. , помощник нотариус по
заместване при нотариус К. К., с район на действие PC Варна, №513 в Нот.
камара (вписан в СлВп– Варна с вх. рег. №3664, акт №48, т.ІХ), с който Б Т С
като пълномощник на „СИМ СОЛ” ЕООД, с пълномощно, заверено от
нотариус А. А в Република Молдова, с дата 10.11.2017г. и сертифициран с
апостил заведен под №EOTT45BOHYGN5 от 10.11.2017 г. на МП на
Молдова, заверен от МВнР на Република България на 30.01.2018 г., е продал
на „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна ул. „Драган Цанков” №4 офис 1, представлявано от
управителя П К П, горепосочените недвижими имоти, като сключен от лице
без представителна власт, на основание чл.42, ал.2 ЗЗД; и за признаване за
установено в отношенията между страните „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
„БАНКА ДСК” АД (правоприемник на „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕС
БАНК” АД) и „СИМ СОЛ” ЕООД, че „СИМ СОЛ” ЕООД е собственик на
по[1]горепосочения апартамент № 56, ведно с изба № 56, както и на магазин
№ 7.
ОБЕЗСИЛВА решение № 260146/05.08.2021г., постановено по т. д. №
988/2018г. по описа на ВОС в частта, в която решението е постановено при
участието на З. М. П. и Н. Д. В. като подпомагащи страни на страната на
ответника „Камуел България“ ЕООД.
4
В предявената въззивна жалба от Н. В. В. и Д. И. В. са релевирани
оплаквания за неправилност на решението, постановено в нарушение на
материалния закон и неправилно изследване и тълкуване доказателствата по
делото. Поддържа се, че упълномощителната сделка, въз основа на която е
осъществено първоначалното разпореждане с имотите, е сключена извън
РБългария. ВОС не е родово и местно компетентен да се произнесе по иск
или възражение за недействителност на нотариалното удостоверяване на
подписа на пълномощното, осъществено в РМолдова. Формата на
упълномощителната сделка отговаря на специалните изисквания на закона по
местоизвършване на сделката. Спазени са всички изисквания за нотариално
заверка по молдовското законодателство. Компетентността на нотариуса е
потвърдена с апостил от 30.01.2018 год. Горното презумира надлежното
възникване на представителна власт. В съотношение на евентуалност се
претендира спиране на делото поради разкриване на престъпни
обстоятелства, свързани с подправка на подписа на упълномощителя – чл.
229, ал.1, т.5 ТЗ.
Страната поддържа още, че са налице предпоставките на чл. 301 ГПК
за потвърждаване на разпоредителната сделка, сключена между „СИМ СОЛ“
ЕООД и „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД.
Атакува се и решението на ВОС в частта, с която е отхвърлено
възражението на въззивниците за признаване правото им на задържане на
процесните имоти.
Претендира разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба, подадена от КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД,
съдържа бланкетно изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли съда да отмени
обжалваното решение в съответните му части.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от „СИМ СОЛ“
ЕООД-гр. София, чрез адв. С. – ВАК, с подробни доводи за неоснователност.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено следното от фактическа и правна страна.
Не се спори между страните, че ищецът „СИМ СОЛ“ ЕООД е придобил
процесните недвижими имоти - апартамент №56 с площ от 200,46 кв.м. с ид.
5
ХХХХХ.ХХХХХХХ.Х.ХХ по КККР, паркоместа №115 и №116 в
самостоятелен обект с идентификатор 1ХХХХХлХХХХ.ХХХ.1.130, и
магазин №7 с площ от 100,80 кв.м. с ид. ХХХХХ,ХХХХ,ХХХ.8.129,
находящи се в гр. Варна, ул. „Д.И” №36, комплекс „ВИВА 4” и ул. „Д И”
№17, ет.1, обект №129 с договор за покупко-продажба от 04.11.2013г.,
сключен по Нотариален акт (НА) №153, т. ІІІ, рег. №7977, дело
№ХХХ/ХХХХг. на нотариус Ал. Г, рег. №194 в Нотариалната камара (НК).
С последваща сделка от 16.02.2018г., обективирана в нотариален акт №
30, т.ІІ, рег. №1709, н.д. №162/2018г., подписан пред И М-И., помощник
нотариус по заместване при К. К. - нотариус с район на действие PC Варна,
вписан под № 513 в Нот. Камара, ищецът „СИМ СОЛ“ ЕООД е продал на
„КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, със седалище гр. Варна процесните
недвижими имоти.
Не се спори, а и се установява надлежно чрез справка в ТРРЮЛНЦ, че
към датата на тази сделка управител на дружеството е С Й. При сключването
на договора дружеството - продавач е представлявано от пълномощник – Б Т
С, ЕГН **********, с л.к. №*********, изд. на 09.05.2014 г. от МВР -
Добрич, с постоянен адрес: гр. Добрич, като в нотариалния акт е вписано, че
същият е упълномощен с представено пълномощно, заверено от нотариус А А
в Република Молдова, АТО Гагаузия с дата 10.11.2017г. и сертифициран с
апостил, заведен под №EOTT45BOHYGN5 от 10.11.2017г. на МП на
Молдова, заверен от МВнР на Република България на 30.01.2018 г.
В акта е удостоверено, че общата продажна цена на всички недвижими
имоти е 101 000 лева, която е била платена изцяло от купувача по банков път
по банковата сметка на продавача в СИБИРСКА БАНКА ЗА
РЕКОНСТРУКЦИЯ И РАЗВИТИЕ. Удостоверено е също така, че владението
върху имотите се предава на купувача в деня на подписването на договора.
Посочено е в НА, че при съставянето му са представени решение на
дружеството – продавач, взето на 17.11.2017г. в град Москва, Руска
федерация, и декларация по чл.264, ал.1 ДОПК, и двата документа с
нотариално удостоверяване на подписите на управителя С Й от В. А. Д -
нотариус в град Москва, като положени лично пред него.
По иска за нищожност на упълномощителната сделка,
обективирана в пълномощно от 10.11.2017 г.
6
Искът е предявен при наличие на правен интерес, тъй като
представителната власт по пълномощното е упражнена /решение № 113 от
31.05.2012 г. по гр. дело № 1677/2010 г. на ВКС, IV г. о./.
Упълномощителната сделка има едностранен характер, тъй като
съдържа волеизявления само на едната страна. Независимо от изложеното от
упълномощаването като юридически факт, се създава правоотношение
между упълномощителя и пълномощника. Съгласно разпоредбите на чл. 36
ЗЗД, представителството е извършване на правни сделки и действия за друго
лице и от негово име с непосредствено действие за него. Представителната
власт е непритезателно субективно право на представителя да извършва
правни действия от името на представлявания. На представителната власт,
като непритезателно право, съответства правно задължение на
представлявания да търпи в своята правна сфера правните последици от
действията на представителя. /Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на
ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК/. От горното следва и изводът, че надлежен
ответник по самостоятелно предявен иск за нищожност или унищожаемост на
упълномощителна сделка, предявен от упълномощителя, е адресатът на
пълномощното, т.е. пълномощникът /решение № 113 от 31.05.2012 г. по гр.
дело № 1677/2010 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 337 от 14.10.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 3598/2014 г., IV г. о., ГК; Определение № 110 от 1.03.2017 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2595/2016 г., I т. о., ТК/.
Съдът съобрази, че предявеният иск е бил насочен срещу „Камуел
България“ ЕООД, а впоследствие и срещу пълномощникът Б Т С. Последният
е конституиран като ответник с Определение № 4377/07.12.2018 год. на ОС –
Варна. Поради настъпила смърт в хода на висящия процес, съдът е
пристъпил към издирване на правоприемниците му. С влязло в сила
Определение № 420/06.06.2023 год. на АС - Варна поради бездействие на
ищеца и на основание чл. 230, ал.2 ГПК, съдът е прекратил делото по
отношение на Б Т С и е обезсилил постановеното решение срещу него.
Прекратяването на производството по отношение на Б Т С и неговите
правоприемници обуславя извод и за недопустимост на предявения
самостоятелен иск за нищожност на упълномощителната сделка като цяло.
Разглежданият установителен иск не е предявен срещу надлежна страна –
пълномощникът, респ. неговите наследници по закон. Конституираният
7
ответник „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не е страна по вътрешното мандатно
правоотношение между упълномощителя и пълномощника и не е надлежно
пасивно процесуалноправно легитимиран да отговаря самостоятелно по
предявения иск.
С оглед констатираната недопустимост на предявения иск, решението
на ВОС следва да бъде обезсилено в разглежданата част, респ.
производството - частично прекратено. Твърдението за недействителност на
упълномощителната сделка следва да бъде разгледано като преюдициален
въпрос по иска за нищожност на разпоредителния договор, осъществен от
мнимия пълномощник.
По иска с правно основание чл. 42, ал.2 ЗЗД:
Налице е компетентност на българския съд да разгледа спора за
недействителността на сделката – 14 ГПК. Същата не е с международен
елемент нито с оглед предмета, нито с оглед страните си. Компетентността на
българския съд да разгледа спора обхваща и компетентността да се произнесе
по всички релевантни преюдициални правни въпроси.
По делото е представено пълномощно, по силата на което „СИМ
СОЛ“ ЕООД, чрез управителя СТ Й Й, е упълномощил Б Т С с правата да се
разпорежда с процесните недвижими имоти, собственост на дружеството, при
цени и условия, каквито договори. Учреденият мандат има срочен характер –
за 1 година. Упълномощителят е положил подпис под пълномощното, вкл.
саморъчно е изписал трите си имена.
Подписът на пълномощното е заверен от нотариус А А от РМолдова,
с местонахождение АТО Гагаузия, Общ.Чадър – Лунга, ул.“Ленина“ № 100
на 10.11.2017 год.. Чрез положения печат нотариусът е удостоверил, че е
установил самоличността на упълномощителя, неговата дееспособност и
представителна власт; че последният е прочел текста и превода; че е
потвърдил оформлението на документа и че го е подписал.
Върху гърба на документа е положено удостоверение /апостил/ по чл.
4 Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни
публични актове с № ЕОТТ45ВQHYGN5/10.11.2017 год.
В частта относно упълномощителното волеизявление на автора и
положения от него подпис представеното пълномощно има характера на
8
частен диспозитивен документ. Положената заверка от нотариуса в кръга на
удостоверителната му компетентност има официален свидетелстващ характер
относно авторството на положения подпис. Апостилът има характер на
официално удостоверяване по чл.5, ал.2 от Конвенцията досежно истинността
на подписа и качеството, в което е действало лицето, подписало документа като
нотариус, вкл. досежно автентичността на положения нотариален печат.
В настоящото производство е оспорена истинността на представеното
пълномощно с твърдения, че положеният подпис, вкл. и саморъчно
изписаният текст, не принадлежат на упълномощителя. Оспорването на
истинността касае както автентичността на частното волеизявление, така и
верността на удостоверените от нотариуса факти и обстоятелства. Проверката
за истинност на документа се осъществява според процесуалните норми на
съда, пред който делото е висящо. Приложимият закон е ГПК и в частност –
чл. 193 ГПК. С оглед наличието на официална нотариална заверка,
оспорването е в тежест на ищеца.
Трайно и непротиворечиво в практиката си ВКС приема, че е
допустимо оспорването на автентичността на пълномощно, дори то да е
нотариално заверено. Приема се, че няма документи, които да са с абсолютна,
задължителна доказателствена сила. Законът е определил кои писмени
доказателства и в каква част се ползват с обвързваща съда формална и
материална доказателствена сила, което значи, че тя също може да бъде
оборена, но при съблюдаване процедурата по чл. 193 ГПК и успешно
проведено доказване / решение № 173 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
5166/2008 г., IV г. о., ГК/. Съдилищата са длъжни да зачитат материалната
доказателствена сила на официални документи, вкл. и чуждестранни, докато
тя не бъде опровергана чрез доказване на тяхната неверност.
Назначената и приета по делото съдебно-графологическа експертиза
(СГЕ) категорично установява, че ръкописния текст (саморъчно изписани
имена) и подписите в пълномощното от 10.11.2017 г. не принадлежат на
лицето, посочено като техен автор.
Горният експертен извод не е оспорен от страните в производството и
не е опроверган с други доказателствени средства.
С оглед на изложеното, съдът приема, че представеното пълномощно
съставлява неистински документ. Нотариалната заверка на подписа по частен
9
диспозитивен документ, при безспорно установен факт, че подписът не
принадлежи на упълномощителя, не може да санира липсата на валидно
изразена воля /решение № 260 от 14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 91/2009 г.,
II г. о., ГК/.
Твърденията за недействителност на упълномощаването са обосновани
от ищеца с неавтентичност на подписа на упълномощителя, евентуално – с
пороци в нотариалното производство, свързани с личното явяване на
волеизявителя. Изводът за неавтентичност на подписа е достатъчен да
обоснове извод за липса на упълномощителна сделка. За формирането на
сочения извод не е необходимо да се изследва чуждестранното
законодателство на РМолдова, тъй като същият не е свързан с формата на
сделката по смисъла на чл. 61 КМЧП или с пороци в проведеното нотариално
удостоверяване от молдовския нотариус.
С оглед основателността на възраженията за неавтентичност на
пълномощното, съдът не изследва евентуалните такива за порочно проведено
нотариално производство.
Във въззивната жалба на Н. и Д. В.и са наведени твърдения за
необходимостта от спиране на производството поради разкриване на
престъпни обстоятелства. На това възражение съдът е дал отговор в
Определение № 144/21.02.2022 год. В случая, предметът на спора, с който е
сезиран гражданският съд, обхваща твърдяна неавтентичност на конкретни
писмени документи. Противоправността на деянието, вината на дееца и
самоличността на дееца, не са предмет на установяване в настоящото дело.
Дали твърдяната неавтентичност е резултат от престъпление и кой е неговият
извършител, са въпроси ирелевантни за основателността на исковете /в този
смисъл и Определение № 642 от 16.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 525/2010 г.,
I т. о., ТК/ .
С оглед на изложеното, съдът приема, че разпоредителната сделка от
16.02.2018г., обективирана в нотариален акт №30, т.ІІ, рег. №1709, н.д.
№162/2018г., подписан пред И М-И., помощник нотариус по заместване при
К. К. - нотариус с район на действие PC Варна, вписан под №513 в Нот.
Камара, по силата на който ищецът „СИМ СОЛ“ ЕООД е продал на
„КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, със седалище гр. Варна процесните
недвижими имоти, е висящо недействителна, поради липса на представителна
10
власт на лицето, от което изхожда разпоредителното волеизявление
/Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г.,
ОСГТК/ . С предявяване на настоящия иск висящата недействителност е
трансформирана в окончателна.
Липсват предпоставките за приложение на чл. 301 ГПК. ВОС подробно
е изследвал събраните гласни доказателства на св.С.Т, съобразно които
ищецът узнал за разпоредената собственост в края на м. май 2018 година
след просрочие на наемната вноска за магазина от наемателя. Видно от
представените с отговора на исковата молба от ответниците Н. и Д. В.и
писмени доказателства, същите, легитимирайки се като последни
приобретатели на имота, са сключили договор за наем с наемателя „Ботика”
ЕООД на 01.06.2018 година, което косвено потвърждава събраните гласни
доказателства. Според показанията на свидетеля С. Т, веднага след това
ищецът предприел действия по установяване на твърдените от наемателя
причини за неплащане на наема (появата на нов собственик, комуто „Сим
Сол” ЕООД бил продал имота). Установените при проверката обстоятелства
мотивирали ищеца да предприеме действия по защита на собствеността си.
Настоящият иск е предявен на 26.06.2018г., т.е. в рамките на разумен
едномесечен срок от узнаването за извършените разпоредителни действия със
собствеността на дружеството и съставлява категоричен отказ за
потвърждаване и едновременно с това - позоваване на недействителността.
По делото няма събрани доказателства, които опровергават показанията
на свидетеля.
Осъщественото вписване на нотариалния акт по чл.112, б.“а“ ЗС не
презумира факта на узнаване. Приложението на презумпцията на чл. 301 ТЗ
предпоставя изследване на конкретни факти, от които да се изведе извод, че
търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените без
представителна власт действия. Способите, по които ненадлежно
представлявания търговец узнава за сделката, не са законово регламентирани.
По смисъла на чл. 301 ТЗ от значение е действителното узнаване от
представлявания, а не потенциалната възможност за това. Вписването на
сделки с недвижими имоти дава гласност на подлежащите на вписване актове
(чл. 1 от Правилника за вписванията) и това прави непротивопоставими на
титуляра на вписания акт, последващите сделки със същия имот, поради
11
поредността на вписванията. Съобразно разпоредбата на чл. 42 ПВп (Изм. -
ДВ, бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г., приложима за процесния период)
всеки може да поиска справки по вписванията, отбелязванията и
заличаванията, извлечения от съдържанието на всички книги, незаверен
препис от всички вписани и отбелязани актове или актове за заличаване,
както и удостоверение за наличието или за отсъствието на вписване.
Фактическото запознаване е опосредено от справка, респ. активни действия
от заинтересованото лице. Съобразно показанията на св.С.Т управителят на
„СИМ СОЛ“ ЕООД му възложил да извърши справка в имотния регистър в
края на м.май 2018 год. Още на следващия ден адв. Т направил справка чрез
отдалечен достъп, в която обаче било отразено единствено наличието на
разпоредителна сделка, нейния тип и дата. Едва впоследствие клиентът бил
снабден с копие от нотариалния акт, а в началото на м.юни 2018 год. – и с
копия от всички документи в нотариалното производство. Следователно –
няма основание да се приеме, че фактическото узнаване за сделката
предхожда периода май – началото на юни 2018 год.
Във връзка с коментиранато възражение следва да бъде отчетето и че
узнаването е факт с правно значение, който не може да се презумира, а следва
да бъде доказан. Не може да се вмени в задължение на заинтересованите лица
непрекъснато да следят вписванията в регистър с оглед евентуални промени –
в този смисъл и Решение № 85 от 14.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 968/2021 г.,
I т. о., ТК, постановено във връзка с узнаването като правнорелевантен факт
по чл. 74 ТЗ.
Възраженията, че показанията на свидетеля Ст.Т не следва да се
кредитират, са неоснователни. Показанията са последователни и убедителни.
Свидетелят пресъздава думите на управителя, че апартаментът е празен от
дълго време и че е закупен за отсядания при бизнес пътувания. Свидетелят
заявява, че не е посещавал имота. Показанията в тази част по никакъв начин
не противоречат на останалите гласни доказателства за състоянието на
апартамента към датата на закупуването му от Н. и Д. В.и. Възпроизведените
намерения за бъдещо ползване не изключват твърдяното от въззивниците
състояние на имота.
Знание на ищеца не може да се извлече и от вписванията в
счетоводните му книги. Съобразно заключението на ССЕ ищецът не е отразил
12
в счетоводството си разпоредителната сделка с активите и приходите от нея.
Не би могло да се извлече знание и от предприети действия по
реализиране на права, произтичащи от сделката. По делото не са събрани
доказателства, че ищецът се е ползвал от сметката в Сибирска банка за
възстановяване и развитие, по която съобразно НА е преведена цената.
Не би могло да се извлече знание и от останалите писмени
доказателства, необходими за нотариалното изповядване на сделката.
Съобразно заключението на СГЕ неавтични са и протокол – решение на СТ Й
Й като едноличен собственик на капитала на „БГ МОЛС” ЕООД, в качеството
на едноличен собственик на капитала на „СИМ СОЛ” ЕООД, с дата
17.11.2017 г., както и декларация от СТ Й Й като представляващ на „СИМ
СОЛ” ЕООД по чл.264 ал.1 от ДОПК от 10.01.2018 г., последните две
написани на руски език, с нотариална заверка от 17.11.2017 г. в Москва от
нотариус Д.
В заключение разглежданият иск е основателен. Постановеното в
идентичен смисъл решение на ВОС следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
По установителния иск за собственост срещу „Камуел България“
ЕООД и иска по чл. 108 ЗС срещу Н. и Д. ЦВ.
С оглед констатациите за недействителност на разпоредителната
сделка установителният иск срещу „Камуел България“ ЕООД е основателен.
Последващата сделка в полза на Н. и Д. В.и не е произвела вещно-
транслативно действие по смисъла на чл. 24 ЗЗД, тъй като е сключена с
несобственик. Ответниците – физически лица владеят вещта без основание,
поради което предявеният срещу тях ревандикационен иск е основателен.
Ответникът „Банка ДСК“ АД не е предявил въззивна жалба и не се е
присъединил по реда на чл. 265, ал.1 ГПК. Решението на ВОС срещу този
ответник е влязло в законна сила.
По възражението с правно основание чл. 72, ал.2 ЗС:
Не се спори пред въззивната инстанция, че ответниците имат
качеството на добросъвестни владелци по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС.
Посочените от тях разноски обаче – заплащане на възнаграждение на
управител за поддръжка на общите части, прилежащи към процесните имоти
по сключени договори за поддръжка и управление на общите части в к-с
13
„Вива 3” № 1520 и №1521 от 23.04.2018г., нямат характера на необходими
разноски, направени за запазване на недвижимите имоти. Правилен е изводът
на ВОС, че се касае за уговорени такси (възнаграждения) по сключени
договори по ЗУЕС като характера на възложените дейности на трето лице –
изпълнител (управител на етажната собственост) не позволяват извод, че
заплащането на сумите се е наложило за съхраняване на вещите и/или
предотвратяване на тяхното погиване. Средствата не са заплатени във връзка
с неотложни или необходими ремонти в етажната собственост, а са насочени
целево за поддръжка и управление по смисъла на §1, т.11 ДР на ЗУЕС.
Следователно вземането на ответниците В.и за 496,25 лева не намира
основание в чл.72, ал.2 ЗС, поради което и направеното възражение за
задържане на имота до заплащане на тази сума следва да бъде оставено без
уважение.
По насрещния иск на „Камуел България“ ЕООД с правно
основание чл. 34 ЗЗД
ВОС е извършил съвкупна преценка на всички събрани по делото
доказателства и е формирал извод, че твърденията на ответника за
осъществен превод на сумата от 101 000 щатски долара по банкова сметка на
ищцовото дружество в СИБИРСКА БАНКА ЗА РЕКОНСТРУКЦИЯ И
РАЗВИТИЕ са останали недоказани. Въззивната жалба, подадена от „Камуел
България“ ЕООД е бланкетна. В този случай въззивният съд съгласно
разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК и задължителните указания в т. 1 от ТР №
1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС няма правомощия да възприема
различна фактическа обстановка, но дължи да извърши своя собствена
преценка по субсумиране на установените факти под приложимата
материалноправна норма. С оглед правното основание на предявения иск –
връщане на даденото по нищожна сделка, ищецът по насрещния иск дължи
главно и пълно доказване на релевантен факт – плащане на цената по
сделката. Неустановяването му в процеса обуславя отхвърляне на предявения
иск.
За пълнота, въззивната инстанция изцяло възприема извода на ВОС за
липса на установено надлежно плащане от купувача. Според представената
по делото справка с изх. №11/02.02/ 02.02.2018г. от Сибирска банка за
реконструкция и развитие, дружество „СИМ СОЛ” ЕООД е имало открита
14
сметка в щатски долари, по която от „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД на
19.01.2018г. е била преведена сума от 11000 щатски долара с основание
„аванс за продажба на недвижим имот в България“, а на 30.01.2018г. - сумата
90000 щатски долара с основание „окончателно плащане за продажба на
недвижим имот в България“. Посочения номер на сметката –
30111840600000000764, съвпада напълно с номера на сметката, за която в
издадена от същата Сибирска банка за реконструкция и развитие справка с
изх. №15.02/01 от 03.02.2018г. (представена по т.д. №1059/2018г. по описа на
ВОС) се сочи, че същата е открита на друго българско дружество - „СИМЕ
ЕКО ПРОПЪРТИ” ЕООД, ЕИК *********, като е удостоверено получаването
по същата тази сметка, на същите дати (19.01. и 30.01.2018г.) на различни по
размер суми, но от същия контрагент („КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД) и със
същите основания. Посочването на една и съща сметка, която по принцип
трябва да е уникална, като притежание на две различни ЮЛ опровергава
твърденията за надлежно плащане. Справката съставлява частен
свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща съда
материалноправна доказателствена сила.
По делото няма други доказателства, които да подкрепят извода за
надлежно плащане
Ищецът не е декларирал притежание на банкови сметки в чужбина
съобразно чл. 7, ал. 5 на Валутния закон и чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредба № 27 на
БНБ за статистиката на платежния баланс, международната инвестиционна
позиция и статистиката на ценните книжа. Назначената и приета по делото
ССЕ установява, че в счетоводството на „Камуел България“ ЕООД плащането
по сделката е отчетено по партидата на „Сим Сол“ като плащане в брой. Това
противоречи както на отразеното в справката от Сибирска банка за
реконструкция и развитие, така и на представените от ответника „КАМУЕЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД две платежни нареждания за извършените плащания,
сочещи, че същите са извършени по банков път от посочена банкова сметка
на дружеството в същата банка. При извършената проверка на счетоводството
на „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД от експерта са установени несъответствия
при счетоводно отразяване на стопанските операции, документирани с
представени първични счетоводни документи, свързана с липса на водена
аналитична отчетност (отделна счетоводна сметка-разплащателна сметка),
позволяваща проследяването на паричните потоци в дружеството;
15
представените първични платежни документи (платежни нареждания от
Сибирска банка за реконструкция и развитие) не са отразени надлежно по
счетоводните сметки, отразяващи парични движения, в това число свързани с
валутни разплащания, липсват счетоводни записвания, отразяващи
финансови разходи (банкови такси, свързани с представените банкови
преводи, отчетени курсови разлики и др.); не са отразени надлежно разчетите
с контрагент „СИМ СОЛ” ЕООД (отразените в платежните документи
плащания предхождат датата на НА от 16.02.2018 г., но не са записани в
счетоводството на „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД като разчет за платени
аванси, а като намаление на задължения по получена доставка, каквато към
датите на плащане липсва). По делото няма данни за сключен предварителен
договор, а се твърди наличието на частично авансово плащане.
При съвкупната преценка на изложеното съдът приема предявения
частичен насрещен иск за неоснователен. В идентичен смисъл и при сходна
фактическа обстановка е постановено Решение № 260087/19.04.2021 год. по
т.д.№ 1059/2018 год. по описа на ВОС, потвърдено с Решение №
27/27.01.2022 год. по ВГД № 390/2021 год. по описа на АС – Варна,
последното недопуснато до касационно обжалване с Определение №
50541/17.11.2023 год. по т.д.№ 1823/2022 год. по описа на ВКС, Второ ТО.
Разноски:
Ищецът претендира разноски в общ размер от 8400 лева /адвокатско
възнаграждение с ДДС/ съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, като
същите не са разграничени за защита по отделните искове. Съдът приема, че
от общата величина на разноските съразмерни на приетите за основателни
искове е сумата от 7400 лева при съобразяване на постановеното обезсилване
на решението по неоценяемия иск за нищожност на упълномощителната
сделка, по който минимално предвиденото възнаграждение в Наредба № 1 от
09.07.2004 год. е 1000 лева /чл. 7, ал.1, т.4/.
Отговорността за разноски за остатъка от 7 400 лева следва да се
разпредели според обжалваемия интерес и цената на предявените искове,
както следва: ответниците В.и следва да заплатят на ищеца разноски в размер
на 2 448, 23 лева, остатъкът от 4 951, 77 лева следва да се заплати от
ответника „Камуел България“ ЕООД.
Така мотивиран, съдът
16
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260146/05.08.2021г., постановено по т. д. №
988/2018г. по описа на ВОС в частта, в която е ПРОГЛАСЕНА за нищожна
упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно от 10.11.2017г. с
нотариална заверка на подписа на нотариус А А в Република Молдова, АТО
Гагаузия с дата 10.11.2017 г. под №16148, сертифициран с апостил, заведен
под №EOTT45BOHYGN5 от 10.11.2017 г. на МП на Молдова, заверен от
МВнР на Република България на 30.01.2018г., с което СТ Й Й, ЕГН
**********, в качеството на управляващ „СИМ СОЛ” ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. София ул. „Богатица” №36 ет.1, е учредил на Б Т С,
ЕГН **********, б.ж. на гр. Добрич, поч. на 01.07.2019г., представителна
власт да се разпорежда с недвижими имоти, собственост на „СИМ СОЛ”
ЕООД – самостоятелен обект в сграда - апартамент №56 с идентификатор
№ХХХХХ.ХХХХХХХ.Х.ХХ, избено помещение №56, идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж, и прилежащите към жилището
идеални части от парцела с идентификатор №ХХХХХлХХХХ.ХХХ по КККР,
в който е построена сградата, паркоместа №115 и №116 в самостоятелен
обект с идентификатор 1ХХХХХлХХХХ.ХХХ.1.130, заедно с идеалните
части от общите части на сградата и правото на строеж, и прилежащите
идеални части от парцела с идентификатор №ХХХХХлХХХХ.ХХХ,
намиращи се в област Варна, община Варна, град Варна, подробно описани в
нотариалния акт, вписан в Службата по вписванията акт №86, т. LXVII, рег.
№25324982, дело 13945 от 05.11.2013г., и самостоятелен обект в сграда -
магазин №7 с идентификатор №ХХХХХ,ХХХХ,ХХХ.8.129, и идеални части
от общите части на сградата и правото на строеж и идеални части от парцела
с идентификатор №ХХХХХ,ХХХХ,ХХХ, в който е построена сградата,
намираща се в област Варна, община Варна, град Варна, подробно описан в
нотариалния акт, вписан в Службата по вписванията акт №64, т. LXXXII, рег.
№30277, дело 17092 от 30.12.2013г., поради липса на изявена воля (съгласие)
предвид установената неавтентичност на подписа на упълномощителя и
неспазена процедура за нотариалното заверяване на пълномощното, на
основание чл.26, ал.2, предл.2-ро и 3-то, във вр. с чл.44 от Закона за
задълженията и договорите, във вр. с чл.252, ал.2 от Гражданския кодекс на
Република Молдова №1107 от 06-06-2002, чл.50 във вр. с чл.44, ал.2, чл.42 и
17
чл.38 от Закон №1453 от 08-11-2002 за нотариусите на Република Молдова,
като ПРЕКРАТЯВА производството в разглежданата част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД , ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна ул. „Драган Цанков” №4 офис 1,
представлявано от управителя П К П, ДА ЗАПЛАТИ на „СИМ СОЛ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ул.
„Богатица” №36 ет.1, представлявано от управителя СТ Й Й, сумата 4 951, 77
лева, представляваща част от направените от ищеца разноски за въззивното
производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. В. В., ЕГН **********, и Д. И. В., ЕГН **********,
двамата от гр. Варна, с постоянен адрес гр. Варна, ул. „Пирин” №4, ет.4,
ап.10, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „СИМ СОЛ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София ул. „Богатица” №36 ет.1,
представлявано от управителя СТ Й Й, сумата 2 448, 23 лева,
представляваща част от направените от ищеца разноски за въззивното
производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчване на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18