№ 7178
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110107702 по описа за 2024 година
„*“ ЕАД е предявило срещу И. А. С. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и мораторна лихва, както следва: 1042,84 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода 05.2020 г. – 04.2022 г., ведно със законната лихва от 18.05.2023 г. до
окончателното изплащане, 121,60 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. –
26.04.2023 г., 16,66 лева – сума за дялово разпределение за периода 05.2020 г. – 04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 18.05.2023 г. до окончателното изплащане и 3,20 лева –
мораторна лихва за периода 16.07.2020 г. – 26.04.2023 г., за топлоснабден имот в гр. София,
ж. к. „**, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 27061/2023 г. на
СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това качество
се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на 10.07.2016 г.,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът чрез особения си представител
оспорва предявените искове, както и наличието на облигационно отношение между
страните. Счита, че вземането не е доказано по размер. Намира, че не са налице
1
доказателства ответникът да е правоприемник на Ангел И.ов С., респ. квотата му на
наследяване.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
С исковата молба се претендират вземания за доставена топлинна енергия до
топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „Лагера“, бл. 43, вх. А, ап. 56. От представените по
делото доказателства обаче не се установява ответникът да е собственик или вещен
ползвател на процесния имот. Не е представен титул за собственост, който да може да се
направи извод, че ответникът е собственик на процесния имот.
При това положение и при липсата на доказателства, че за процесния период
ответникът е бил собственик или ползвател на топлоснабдения имот, посочен в исковата
молба, следва да бъде прието, че същият не притежават качеството на потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ и не е задължена страна по договор при общи
условия за цената на доставяната в процесния имот топлинна енергия, предвид на което и
предявените срещу него искове за заплащане на продажната цена на доставена топлинна
енергия и обезщетение за забава в размер на законната лихва са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени. Поради нереализиране на основаната предпоставка, необходима за
уважаване на предявените искове, е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки,
както и релевираното възражение за погасяване на процесните суми по давност, респ.
събраните за установяване на тези обстоятелства доказателства.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който е бил
представляван от особен представител и не е претендирал разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*” ЕАД, ЕИК ** срещу И. А. С., ЕГН **********,
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за
продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва, както следва: 1042,84
лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2020 г. – 04.2022 г., ведно със
2
законната лихва от 18.05.2023 г. до окончателното изплащане, 121,60 лева – мораторна лихва
за периода 15.09.2021 г. – 26.04.2023 г., 16,66 лева – сума за дялово разпределение за периода
05.2020 г. – 04.2022 г., ведно със законната лихва от 18.05.2023 г. до окончателното
изплащане и 3,20 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2020 г. – 26.04.2023 г., за
топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „**, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 27061/2023 г. на СРС, 82 състав.
Решението е постановено при участието на „**” ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3