Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.Ловеч, 14.11.2017 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
секретар ГАЛИНА
АВРАМОВА,като разгледа докладваното от председателя т.д.№ 92 по описа за 2016
г . и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.694 от ТЗ
Постъпила е искова молба от „***" АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Лозенец, бул. „Черни връх" № 43, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК: ***, представлявано от Х.Д.М. чрез пълномощника адвокат Г.С.-член на САК, със съдебен адрес:*** против „***" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК: с ЕИК ***, представлявано от Н.В.Р. *** банка" АД - в несъстоятелност, вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от постоянните синдици Х. М.и А.Н.Д. с посочено правно основание: чл. 694 ТЗ. Твърди, че ЛОС е сезиран с молба за откриване на производство по несъстоятелност срещу „***" ЕООД, въз основа на която е образувано т. д. (н) № 17/2015 г, като с решение от 06.07.2016 г., постановено по посоченото дело, съдът е обявил неплатежоспособността на „***" ЕООД и открил производство по несъстоятелност на дружеството, което е обявено по партидата на „***" ЕООД в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 06.07.2016 г.
Твърди, че в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ „***" АД е предявил, в качеството си на кредитор на „***" ЕООД, вземанията си срещу дружеството, като предявените от „***" АД вземания възлизат общо на 50 766,29 лева и произтичат от договор за наем от 16.03.2010 г., сключен между „***" АД, в качеството му на наемодател и „***" ЕООД, в качеството му на наемател, и от договор за цесия. Сочи, че вземанията на „***" АД са приети от синдика М.Н. и са включени в списъка на приетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, обявен по партидата на „***" ЕООД на 10.09.2016 г.
Сочи, че срещу така приетите вземания на „***" АД е постъпило възражение по чл.690 ТЗ от кредитора „***" АД - в несъстоятелност, въз основа на което Окръжен съд - гр. Ловеч е извършил промяна в списъка по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Излага, че с определение № 629 от 18.11.2016 г. съдът по несъстоятелността е одобрил списъка на приетите вземания на кредиторите на „***" ЕООД, като с направените промени в него е изключил изцяло вземанията на „***" АД и определението е обявено по партидата на „***" ЕООД на 18.11.2016 г.
Изтъква, че с оглед на изложеното и на основание чл. 694 от ТЗ, „***" АД има правен интерес да предявяви иск за установяване съществуването на вземанията му от „***" ЕООД, които са изключени от съда по несъстоятелността от списъка с приетите от синдика вземания.
Сочи, че на 16.03.2010 г. между „***" АД (към момента на сключване на договора „***" ЕАД), в качеството му на наемодател и „***" ЕООД, в качеството му на наемател, е сключен договор за наем, като по силата на този договор наемодателят се задължава да предостави на наемателя за временно и възмездно ползване, срещу заплащане на наемна цена в размер 2 641,48 лв. на месец недвижим имот, а именно стаи 505, 506, 507, 509, и 510 от административна сграда, находяща се в гр. ***, с обща работна площ от 107 кв.м., ведно с идеални части, равняващи се на 85,94 кв.м., представляващи процент от общите части на сградата.
Излага, че „***" ЕООД не е заплатило наемна цена по горепосочения договор за:
1.1./ м.септември,
1.2./ за м.октомври, 2015г. в размер на 3 717,73 лева с ДДС, за които е издадена фактура № 1911 от 05.10.2015 г., както и законната лихва за забава при плащане на тази сума за периода 06.10.2015 г. - 06.07.2016 г. в размер на 284,56 лева и за периода 07.07.2016 г. - 05.08.2016 г. в размер на 31,04 лева и за периода 06.08.2016 г. - 24.11.2016 г. в размер на 114,86 лева;
1.З./ за м.ноември, 2015г. в размер на 3 098,11 лева с ДДС, за които е издадена фактура № 1927 от 05.11.2015 г. и кредитно известие № 1946/01.12.2015 г., както и законната лихва за забава при плащане на тази сума за периода 06.11.2015 г. - 06.07.2016 г. в размер на 210,40 лева и за периода 07.07.2016 г. - 05.08.2016 г. в размер на 25,87 лева и за периода 06.08.2016 г. -24.11.2016 г. в размер на 95,72 лева;
Твърди, че „***" ЕООД има и други неплатени задължения по договора към „***" АД, както следва:
„1.4./ такса битови отпадъци за периода 01.01.2015 г. - 30.06.2015 г. в размер на 1 609,67 лева с ДДС, за които е издадена фактура № 1895 от 05.09.2015 г., както и законната лихва за забава при плащане на тази сума за периода 06.09.2015 г. - 06.07.2016 г. в размер на 136,65 лева и за периода 07.07.2016 г. - 05.08.2016 г. в размер на 13,44 лева и за периода 06.08.2016 г. -24.11.2016 г. в размер на 49,73 лева;
1.5./префактурирани задължения за консумативни разходи в размер на:
411,93 лева - ел.енергия за м.август, 2015г.; 3,37 лева - топлинна енергия за
м.август, 2015г.; 13,93 лева - вода за периода 22.07.2015г. - 21.08.2015г.; 18
лева - абонаментна поддръжка на асансьори за м.август, 2015г.; 10,91 лева -
сервизно обслужване на чилъри за м.септември, 2015г.; 105 лева - почистване за
м.септември, 2015г.; 6,26 лева - транспорт на битови отпадъци за м.август,
1.6./ префактурирани задължения за консумативни разходи в размер на:
374,24 лева - ел.енергия за м.септември,
1.7./ префактурирани задължения за консумативни разходи в размер на:
440,61 лева - ел.енергия за м.октомври, 2015г.; 60,26 лева - топлинна енергия
за м.октомври,
1.8./ префактурирани задължения за консумативни разходи в размер на:
274,66 лева - ел.енергия за м.ноември, 2015г.; 117,35 лева - топлинна енергия
за периода м.ноември, 2015г.; 16,72 лева - вода за периода 21.10.2015г.
-23.11.2015г.; 15 лева - поддръжка на асансьори за м.ноември, 2015г.; 5,22 лева
-транспорт на битови отпадъци за м.ноември,
Сочи, че общият размер на неплатените вземания за главница по този договор за наем възлиза на 16 270,71 лв./шестнадесет хиляди двеста и седемдесет лева и седемдесет и една стотинки/, а на вземанията за законна лихва - 1 361,67 лева, като е предявено и вземане за законна лихва върху главницата за периода от 06.08.2016 г. до окончателното погасяване на задълженията.
Изтъква, че на 23.07.2014г. между „***" АД, като цедент и „***" ЕООД, като цесионер е сключен договор за прехвърляне на вземане, като по силата на този договор цесионерът придобива вземането на цедента към „***" ЕАД в размер на 23 947,06 лв представляващи вземане по договор за наем от 01.06.2009 г., както и вземане в размер на 3 502,70 лв, представляващо погасени от „***" АД вместо „***" ЕАД задължения по договор за лизинг № 004572-002/25.06.2008 между „***" ЕАД и „***" ЕАД, с основание чл.13 от Допълнително споразумение № 1 от 27.12.2013г. към договор за лизинг № 004572-002/25.06.2008г. между „***" ЕАД и „***" ЕАД.
Излага, че вземането е за неплатена цена по чл.1.2 от горепосочения договор за цесия, сключен между „***" АД към „***" ЕООД, в размер на 27 449,76 лв. Сочи, че претендира вземане за законната лихва върху горепосочената сума за периода 24.07.2014 г. - 06.07.2016 г. в размер на 5 454,94 лева и за периода 07.07.2016г. - 05.08.2016г. в размер на 229,21 лева, като е предявено и вземане за законна лихва върху главницата в общ размер на 27 449,76 лв. за периода от 06.08.2016 г. до окончателното погасяване на задълженията.
Твърди, че общо всички вземания на „***" АД към „***" ЕООД до 05.08.2016 г. са в размер на 50 766,29 лв. Моли да бъде признато за установено от съда, че „***" ЕООД, с ЕИК ***, дължи на „***" АД, с ЕИК ***, сума в размер на 50 766,29 лева /петдесет хиляди седемстотин шестдесет и шест лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща: вземания по Договор за наем от 16.03.2010 г., от които главница в размер на 16 270,71 лева и законна лихва в размер на 1 361,67 лева, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 16 270,71 лева за периода от 06.08.2016г. до окончателното й погасяване; вземания по Договор за прехвърляне на вземане от 23.07.2014 г., от които главница в размер на 27 449,76 лева (двадесет и седем хиляди четиристотин четиридесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки) и законната лихва върху горепосочената сума за периода 24.07.2014 . -06.07.2016 . в размер на 5 454,94 лева и за периода 07.07.2016 г. - 05.08.2016 г. в размер на 229,21 лева., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 27 449,76 лева за периода от 06.08.2016г. до окончателното й погасяване.
Прилага писмени доказателства и моли да бъде назначена съдебно - счетоводна експертиза, с конкретно поставена задача.
В срока по чл.367 от ГПК ответникът „***" АД /в несъстоятелност/, вписано в Търговския
регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр***, представлявано от постоянните синдици А.Н.Д. и К.Х. М., назначени с Решение №
196 от 13.11.2015 г. на Управителния съвет на ФГВБ; Чрез: адв. Д.С.К., член на
САК подава отговор на исковата молба на „***" АД, като оспорва изцяло така
предявения иск, като неоснователен и моли съда да постанови Решение, с което да остави
същия без уважение. Твърди, че неоснователно е твърдението на ищеца за съществуване на вземане на „***"
АД от „***" ЕООД /н/ в размер общо на 16 270, 71 лева, произтичащо от
договор за наем от 16.03.2010 г. и анекс към него, че са налице доказателства
за това. Сочи, че с исковата молба ищцовото дружество твърди, че по силата на договор
за наем от 16.03.2015г., сключен между „***" АД и „***" ЕООД, ищец е
предоставил на „***" ЕООД за временно и възмездно ползване недвижим имот,
подробно описан в молбата, като се претенрат вземания за наемна цена за месеците септември, октомври,
ноември
С настоящия отговор на исковата молба оспорва обстоятелството, ищецът да е предоставял реално за временно и възмездно ползване недвижимия имот, предмет на договора за наем, като в тази връзка нито с молбата за предявяване на вземане, нито с исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство са представени доказателства, установяващи реалното предоставяне за ползване недвижим имот, според него.
Твърди, че приложените с исковата молба фактури не доказват основание на процесните вземания. Сочи,че при издаването на процесиите фактури не са спазени, предвидените в Закона за счетоводството реквизити относно съдържание им и липсват доказателства същите да са получени и приети от длъжника. Счита, че по правната си същност, така представените доказателства, наименувани „фактура", представляват частни писмени документи, които няма достоверна дата, не съдържат подпис и печат за издател и получател и не се ползват със законна формална или материална доказателствена сила относно твърдяната доставка. Смята, че така представените документи биха могли да бъдат изготвени по всяко време, включително и след откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, дори единствено за целите на производството по чл. 692 от ТЗ.
В тази връзка оспорва истиността на горепосочените доказателства на основание чл. 193 от ГПК, като заявява, че оспорва тяхното съдържание, дата на подписването им, както и подписите на лицата, за които се твърди, че са ги подписали. Излага твърдения, че горепосочените доказателства не съдържат описаните в същите факти и обстоятелства, не са подписани на посочените в тях дати и не съдържат подписите на лицата, посочени в тях.
Моли, на основание чл. 193 от ГПК да се открие производство по оспорване истиността на договор за наем от 16.03.2010 г. и анекс към него, както и представените 8 броя фактури, а именно: фактура № 1889 от 04.09.2015 г., фактура № 1911 от 05.10.2015 г., фактура № 1927 от 05.11.2015 г., , фактура № 1895 от 05.09.2015 г., фактура № 1904 от 30.09.2015 г., фактура № 1918 от 31.10.2015 г., фактура № 1935 от 30.11.2015 г., фактура № 1954 от 31.12.2015 г. и кредитно известие № 1946 от 01.12.2015 г., кредитно известие № 1947 от 01.12.2015 г.
Моли съда да задължи ищецът „***" АД за представи по делото договор за наем и анекс към него, както и представените 8 броя фактури, а именно: фактура № 1889 от 04.09.2015 г., фактура № 1911 от 05.10.2015 г., фактура № 1927 от 05.11.2015 г., фактура № 1895 от 05.09.2015 г., фактура № 1904 от 30.09.2015 г., фактура № 1918 от 31.10.2015 г., фактура № 1935 от 30.11.2015 г., фактура № 1954 от 31.12.2015 г. и кредитно известие № 1946 от 01.12.2015 г., кредитно известие № 1947 от 01.12.2015 г.в оригинал.
Сочи, че е неоснователно твърдението на ищеца за съществуване на вземане на „***" АД от „***" ЕООД /н/ в размер на 23 947,06 лева, произтичащо от договор за прехвърляне на вземане от 23.07.2014 г. и че са налице доказателства за това.
С настоящия отговор на искова молба оспорва валидността на процесния договор за прехвърляне на вземане. Смята, че за да е действителен договора за цесия, необходимо условие е правата, придобити от цесията да са действителни, т.е. прехвърлените вземания трябва да съществуват, като в противен случай цесията е недействителна поради невъзможен предмет, съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Сочи, че с молбата за предявяване на вземане не са представени доказателства, установяващи основанието и размера на вземането, предмет на процесния договор за цесия. В този смисъл, оспорва действителността на вземанията, предмет на договора за цесия, като твърди, че ищецът не представя доказателства относно действителността на цедираните вземанията на „***"АД към „***" ЕАД, както и доказателства относно техния размер.
Излага, че твърдяното от ищеца „***"АД вземание към „***" ЕООД, представляващо договорената цена по договора за цесия е неоснователно. Сочи, че видно от договора за цесия по отношение на цедента не е възникнало изискумо вземане за цената. Твърди, че с договора за цесия, страните се договарят (чл.1.3), вземането предмет на договора за цесия се прахвърля под условие, че „***" ЕООД прехвърли същото на М.В. С. и прихване вземането си за плащане на цената по договора за цесия с М. В. С., както и вземането си за плащане на цената по Договор за продажба на 598 359 броя акции от капитала на „***" ЕАД със вземане на М. В. С. за плащане на цената по договор за продажба на 1 бр. акция от капитала на „***" АД.
Твърди, че с исковата молба не са представени доказателства договореното в чл.1.3 условие да се е сбъднало. В тази възка счита, че претендираното вземане за цена по договора за цесия е неизискуемо, съответно задължението за плащане на цената е недължимо и за „***" ЕООД не съществува задължение за плащане на цената по процесния договор за цесия.
На следващо място твърди, че не са представени доказателства да са изпълнени условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за уведомяване на длъжника прехвърлянето на вземането, поради което същото не би могло да му се противопостави.
С оглед горното, счита, че ищецът „***" АД няма вземане към „***" ЕООД, поради несбъдване на договореното в чл.1.3 от договора за цесия условие, което в настоящия случай означава, че титуляр на вземането към „***"ЕАД се счита, че е бил винаги цедента „***" АД.
Моли съда да постанови Решение, с което да отхвърли предявения от страна на „***" АД иск, с който се иска да се признае за установено, че „***" ЕООД /н/, ЕИК *** дължи на „***" АД, ЕИК *** сума в размер на 50 766, 29 лв. /петдесет хиляди седемстотин шестдесет и шест лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща вземане по Договор за наем от 16.03.2010 г., от които главница в размер на 16 270, 71 лева и законна лихва в размер на 1 361, 67 лева, ведно със законна лихва върху главницата за периода от 06.08.2016 г. до окончателното й погасяване и вземане по Договор за прехвърляне на вземане от 23.07.2014 г., от които главница в размер на 27 449, 79 лева и законна лихва върху горепосочената сума за периода 24.07.2014 г.- 06.07.2016 г. в размер на 5 454, 94 лева и за периода 07.07.2016 г.- 05.08.2016 г. в размер на 229, 21 лева, ведно със законна лихва върху главницата за периода от 06.08.2016 г. до окончателното й погасяване.
Претендира присъждане на сторените в настоящото производство
разноски.
От ответника „***” ЕООД /в несъст/ не е постъпил
отговор на исковата молба.
В законоустановения срок е постъпила и допълнителна искова молба от „***" АД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК: ***, представлявано от Х.Д.М. чрез пълномощника адвокат Г.С.-член на САК, със съдебен адрес:***, с която поддържа всички твърдения, направени с исковата молба. Смята, че напълно неоснователно е възражението на „***" АД за липса на доказателства, че отдаденият под наем имот е бил действително предоставен за ползване от наемодателя на наемателя. Сочи, че освен договора за наем са представени анекс към него и споразумение за прекратяването на договора за наем от 26.11.2015 г., в което изрично в чл.2, ал.1 е посочено, че „***" ЕООД връща на „***" АД държането на наетия имот, т.е. същият е упражнявал фактическата власт върху него до датата на прекратяване на договора. Според него е ясно, че наемателят не може да върне имота, ако преди това същия не му е предаден за ползване от наемодателя, като освен това дължимото възнаграждение по договора за наем е начислявано текущо.
Според него невярно е твърдението на „***" АД, че фактурите не са издадени в съответствие с предвидените в Закона за счетоводството реквизити.
Твърди, че фктурите са издадени в съответствие с предвидените в Закона за счетоводството реквизити, при спазване на всички счетоводни стандарти- имат номер, дата и носят подпис на съставителя. Според ищеца нито чл.6, ал.1 от ЗСчет, нито чл.114, ал.1 от ЗДДС изискват фактурата да има подписи на доставчика или получателя по нея. Сочи, че задълженията по фактурите са осчетоводени в счетоводните регистри на длъжника, под № 102207, като задължение „1-Доставчици", което се доказва от извлечение от счетоводни регистри, представено от синдика по т.д№17/15г. (Доказателство М 1), и не са оспорени от „***" АД след включването на вземанията в списъка по чл. 686 от ТЗ. Твърди, че редовно водените търговски книги съставляват доказателство между търговци за установяване на търговски сделки-съгласно правилото на чл. 55, ал. 1 от ТЗ и с оглед на това, възражението на „***" АД следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.
Противопоставя се на искането на „***" АД съдът да задължи „***" АД да представи фактурите в оригинал, тъй като съгласно чл. 79, ал. 7 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (в сила от 01.01.2007 г.) „Оригиналът на фактурата/известието се предоставя на получателя по доставката", а получател на фактурите е „***" ЕООД. Сочи, че в случая фактурите са предадени в оригинал на „***" ЕООД, съгласно изискванията на закона и същите са надлежно осчетоводени. Твърди, че в тази връзка са направили и доказателствено искане за съдебно-счетоводна експертиза с исковата молба.
По отношение на искането за откриване на производство по оспорването на договор за наем от 16.03.2010 г. и издадените по него фактури, заявява, че ще се ползва от тези писмени доказателства.
Моли да не се открива производство по оспорване истинността на договора за наем,
защото това е частен диспозитивен документ, а не свидетелстващ, като същото се отнася и
до фактурите, издадени от „***" АД, но ако все пак съда открие производство по
оспорване на тези документи, моли след разпределение на доказателствената тежест от съда да им бъде дадена възможност
да ангажират
и други доказателства.
Според ищеца неверни и недоказани са твърденията на „***" АД за недействителност на договора за цесия, поради липса на предмет, съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Сочи, че видно от представения договор за цесия, „***" АД прехвърля на „***" ЕООД вземанията си към „***" ЕАД в размер на 23 947,06 лв., представляващи вземане по договор за наем от 01.06.2009 г., както и вземане в размер на 3 502,70 лв., представляващо погасени от „***" АД задължения на „***" ЕАД по договор за лизинг № 004572-002/25.06.2008 г. Сочи, че регресното вземане е с основание чл.13 от Допълнително споразумение № 1 от 27.12.2013 г. към договор за лизинг № 004572-002/25.06.2008 г. между „***" ЕАД и „***" ЕАД, като прехвърлените с договора за цесия вземания са:. Вземане на „***" АД към „***" ЕАД по договор за наем. Твърди, че на 01.06.2009 г. между „***" АД, като наемодател и „***" ЕАД, като наемател е сключен договор за наем (Доказателство № 2) и съгласно чл.1, ал.1 от договора, „***" АД е предоставило за временно и възмездно ползване на „***" ЕАД недвижим имот, подробно описан в договора. Твърди, че в чл.З, ал.1 от договора е посочена месечната наемна цена, като с анекс от 01.06.2009 г. е променен начина на определяне на възнаграждението и за задълженията на „***" ЕАД, „***" АД е издало фактури, подробно описани в договор за цесия между „***" АД и „***" ЕООД.
2. Регресно вземане на „***" АД към „***" ЕАД за платени суми по Договор за лизинг № 004572-002/25.06.2008 г, като сочи, че на 25.06.2008 г. между „***" ЕАД (към момента на сключване на договора „***" ЕАД), като лизингодател, и „***" ЕАД, като лизингополучател, е сключен договор за лизинг № 004572-002/25.06.2008 г., съгласно който лизингодателят се задължава да придобие и достави на лизингополучателя за използване актив, подробно описан в чл.1 от договора. Твърди, че съгласно чл.З от договора, лизингополучателя ще заплаща на лизингодателя лизингови вноски, определени в погасителен план, по сметка с IB AN: BG78BPBI79421052218501.
Сочи, че на 27.12.2013 г. е сключено Допълнително споразумение № 1 от 27.12.2013 г. към договор за лизинг № 004572-002/25.06.2008 г. между „***" ЕАД и „***" ЕАД. Твърди, че в чл.13 от Допълнителното споразумение е посочено, че лизингопучателят има право всички плащания, постъпили от лизингополучателя и/или което и да е трето лице с посочено основание за плащане Договор за лизинг № 004572-002/25.06.2008 г. по своя преценка да осчетоводява същите за погасяване на задължения по Договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008 г. и/или Договор за лизинг № 004572002/25.06.2008 г., сключен между лизингодателя и лизингополучателя и/или Договор за лизинг № 004567-001/24.03.2008 г., сключен между лизингодателя и „***" ЕАД. Сочи, че правото на лизингополучателя по предходното изречение е безусловно и неограничено и е независимо от посоченото лизингополучателя и/или трето лице основание за плащане, като лизингодателят има пълна свобода на преценка дали и каква част от постъпилата сума да отнесе за погасяване на задълженията по всеки един от цитираните три договора за лизинг (Доказателство № 3). Сочи, че видно от представените отчети по сметка, „***" АД е извършило плащания по посочена в договора банковата сметката, с основания „за просрочията на ***" (Доказателство № 5) и отчетите са от сметка на *** АД в *** АД видно от представения към настояшата молба договор за разплащателна сметка.
Счита, че видно от описаните по-горе обстоятелства, вземанията предмет на договора за цесия от 27.07.2014 г. съществуват и са валидно прехвърлени на „***" ЕООД, а освен това задължението фигурира и в търговските книги на длъжника, под № 603048, като задължение „5-Други задължения", като в колона „Забележки" е посочено „цесия от ***", което се доказва от извлечение от счетоводни регистри, представено от синдика по т.д. 17/15г. (Доказателство № 1), и не е оспорено от „***" АД след включването му в списъка по чл. 686 от ТЗ.Сочи, че редовно водените търговски книги съставляват доказателство между търговци за установяване на търговски сделки-съгласно правилото на чл. 55, ал. 1 от ТЗ.
Смята, че твърденията на „***" АД, че не е настъпила изискуемостта на цената по договора за цесия между „***" АД и „***" ЕООД са неоснователни.
Твърди, че неоснователно се поддържа, че липсват доказателства за изискуемостта на вземането за цена по договора за цесия, тъй като видно от текста на чл.1.2 от договора за цесия, не са предвидени срок или условия за настъпване на изискуемостта на вземането за цената и следователно, кредиторът може да иска плащането й веднага, съгласно чл.69, ал. 1 от ЗЗД.
Освен това твърди, че с решението за обявяване на „***" АД в несъстоятелност на 25.11.2016г. всички негови задължения са станали изискуеми, съгласно чл. 617. (1) от ТЗ. Смята, че обстоятелството, че вземането, предмет на договора за цесия се прехвърля под условие, не означава, че и вземането за плащане на цената е под условие, а напротив, за плащането на цената страните не са уговорили никакви условия и срокове. Твърди, че в чл.2.1 от договора е уговорено, че цедентът прехвърля на цесионера вземанията с подписването на договора за цесия, т.е. договорът поражда своя транслативен ефект от момента на подписването си, като в чл.4 е уговорено изрично, че договора влиза в сила от момента на неговото сключване, поради което няма никакво съмнение, че вземането е прехвърлено и съответно цената е дължима. Сочи, че дори да се приеме, че прехвърлянето на вземането е поставено в зависимост от сбъдването на условие по чл.1.3, то това условие се е сбъднало, за което представя доказателства - договор за цесия между *** ЕООД и М.С., договор за продажба на акции и споразумителен протокол за прихващане от 25.07.2014г. и договор за продажба на акции/1 бр. акция/ между М.С. и *** ЕООД.
Смята за неоснователно твърдението на „***" АД, че не са представени доказателства да са изпълнени условията на чл.99, ал. 3 от ЗЗД за уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането, тъй като видно от приложеното към исковата молба уведомление за прехвърляне на вземания, „***" АД е уведомило „***" ЕАД за сключения договор за цесия, като е посочило изрично, че „***" ЕООД е новия кредитор, на който „***" ЕАД следва да изплати дължимото от него вземане.
Прави доказателствени искания и допълва задачите към вещото лице по поисканата с исковата молба съдебно - счетоводна експертиза.
В срок е постъпил и допълнителен отговор на исковата молба от „***" АД /в несъстоятелност/, чрез: адв. Д.С.К., с която заявява, че поддържа изцяло направените от него с отговора на исковата молба възражения срещу предявените искове, предмет на настоящото съдебно производство.
Счита за неоснователно твърдението на ищеца за съществуване на процесното вземане на „***" АД от „***" ЕООД /н/ в общ размер на 16 270, 71 лева, произтичащо от договор за наем от 16.03.2010 г. и анекс към него. Според него не са налице доказателства дружеството „***" АД да е собственик на имота, предмет на договора за наем или същият да има право да го преотдава под наем. Твърди, че не са представени доказателства ответникът „***" ЕООД реално да е ползвал имота за твърдяния в исковата молба период и не е представен цитирания в чл. 2.1 от договора за наем приемо- предавателен протокол, подписан от страните при предаване на наетия недвижим имот.
На следващо място сочи,че не са представени доказателства за начина на определяне на наемното възнаграждение по смисъла на § 2 от Анекс от 08.06.2010 г. към договор за наем от 16.03.2010 г. В тази връзка, счита, че е недоказан размера на предявения установителен иск.
По отношение на представените с исковата молба фактури, счита, че същите не доказват основание на процесните вземания за наем, като държи на искането си, съдът да задължи ищеца или ответника „***" ЕООД да представи оригиналите на процесните фактури.
Относно вземане, произтичащо от договор за прехвърляне на вземане от 23.07.2014 г.счита, че твърдяното от ищеца вземане към „***" ЕООД /н/ в размер на 23 947, 06 лева, произтичащо от договор за прехвърляне на вземане от 23.07.2014 г. не съществува.
Твърдяното от ищеца „***"АД вземане към „***" ЕООД, представляващо договорената цена по договора за цесия според него е неоснователно. Сочи, че видно от договора за цесия по отношение на цедента не е възникнало изискуемо вземане за цената, като с договора за цесия, страните се договарят (чл.1.3), вземането предмет на договора за цесия се прехвърля под условие, че „***" ЕООД прехвърли същото на М. В. С. и прихване вземането си за плащане на цената по договора за цесия с М. В. С., както и вземането си за плащане на цената по Договор за продажба на 598 359 броя акции от капитала на „***" ЕАД със вземане на М. В. С. за плащане на цената по договор за продажба на 1 бр. акция от капитала на „***" АД.
Сочи, че представените с допълнителната искова молба писмени доказателства, а именно: договор за наем от 01.06.2009г. сключен между „***" АД и „***" ЕАД, договор за лизинг № 004572-002/25.06.2008 г. и допълнително споразумение № 1 към договор за лизинг № 004572-002/25.06.2008 г. сключен между „***" ЕАД и „***" ЕАД, договор за прехвърляне на вземане от 25.07.2014г., сключен между „***" ЕООД и М. В. С., споразумитен протокол за прихващане от 25.07.2014 г., договор за продажба на акции от 25.07.2014 г., сключен между М. В. С. и „***" ЕООД, договор за продажба на акции от 25.07.2014г., сключен между „***" ЕООД и М. В. С. не установяват договореното в чл.1.3 от договора за цесия условие да се е сбъднало. В тази връзка счита, че претендираното вземане за цена по договора за цесия е неизискуемо, съответно задължението за плащане на цената е недължимо и за „***" ЕООД не съществува задължение за плащане на цената по процесния договор за цесия.
Счита за нищожни (симулативни) по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД гореописаните сделки, върху които се основава процесното вземане и същите са нищожни, по-конкретно абсолютни симулативни сделки, сключени между свързани лица, с оглед постигане на желаните правни последици: възникване на вземане на „***" АД към „***" ЕООД /н/ за цената по договор за прехвърляне на вземане от 23.07.2014 г.
Твърди, че след цялостен анализ на горепосочените сделки, сключени между свързани лица, е видно, че целеният от страните резултат е генериране на несъществуващо вземане на „***" АД към „***" ЕООД /н/ по недействителен договор за цесия и не на последно място, твърдението че вземанията са осчетоводени не ги прави действителни.
Сочи, че от представените с допълнителната искова молба писмени доказателства, „установяващи" основателността на процесното вземане, не може да се направи еднозначен извод относно дейстителната воля на страните, материализирана в тях. Смята, че подобни операции са не само съмнителни, но и житейски и формално логически неоправдани, тъй като се оказва, че с едни и същи „суми" едновременно се генерират едни задължения, и се погасяват други.
Сочи, че ищецът „***" АД не представя доказателства договор за наем от 01.06.2009 г. да е реално сключен между страните по него и недвижимият имот предмет на догововра за наем да е реално предоставен на наемателя за ползване, не са представени доказателства, установяванщи размер на твърдината по него наемна цена.
Излага, че във връзка с договор за лизинг № 004572-002/25.06.2008 г. и допълнително споразумение № 1 към договор за лизинг № 004572-002/25.06.2008 г., липсат доказателства да и извършено плащане от трето лице, в кой момент, в какъв размер, съгласно договореното в допълнителното споразумение;
Липсват според него доказателства насрещните вземания/задължения по споразумитен протокол за прихващане от 25.07.2014г. да са реално съществуващи, съответно погасени.
Счита договор за прехвърляне на вземане от 25.07.2014 г., сключен между „***" ЕООД и М. В. С. за недействителен поради невъзможен предмет и поради несбъдване на договореното между страните условие за прехвърлане на вземането и липсват доказателства в тази връзка.
Твърди, че относно договорите за продажба на акции от 25.07.2014 г. не се представят доказателства същите да са реално сключени, акциите предмет на договорите да са реално прехвърлени (джиросани), да са отразени в книгата на акционерите на съответните дружества, като не са представени доказателства за реалната им цена.
С оглед горното, счита, че ищецът „***" АД няма вземане към „***" ЕООД, поради несбъдване на договореното в чл.1.3 от договора за цесия условие, което в настоящия случай означава, че титуляр на вземането към „***"ЕАД се счита, че е бил винаги цедента „***" АД.
Моли съда да постанови Решение, с което да отхвърли предявения от страна на „***" АД иск, с който се иска да се признае за установено, че „***" ЕООД /н/, ЕИК *** дължи на „***" АД, ЕИК *** сума в размер на 50 766, 29 лв. /петдесет хиляди седемстотин шестдесет и шест лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща вземане по Договор за наем от 16.03.2010 г., от които главница в размер на 16 270, 71 лева и законна лихва в размер на 1 361, 67 лева, ведно със законна лихва върху главницата за периода от 06.08.2016 г. до окончателното й погасяване и вземане по Договор за прехвърляне на вземане от 23.07.2014 г., от които главница в размер на 27 449, 79 лева и законна лихва върху горепосочената сума за периода 24.07.2014 г.- 06.07.2016 г. в размер на 5 454, 94 лева и за периода 07.07.2016 г.- 05.08.2016 г. в размер на 229, 21 лева, ведно със законна лихва върху главницата за периода от 06.08.2016 г. до окончателното й погасяване.
Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Съдът
с разпореждане №253/9.03.2017 г. е оставил без движение искова молба с вх.№8111/28.11.2016
г. /п.кл.25.11.2016 г./ и допълнителна искова молба с вх.№1255/20.02.2017 г. от
„БИП” АД-София до надлежно конституиране на задължителна страна в процеса, а
именно синдикът на дружеството „***”ЕООД-Ловеч-длъжник в производството по
несъстоятелност М.Н., като за целта представи копие от исковата молба и
допълнителната искова молба за връчване на основание чл.129 ал.2 от ГПК във
връзка с чл.127 ал.1 т.2 и чл.128 т.3 от ГПК за тази страна, както и на
основание чл.127 ал.1 т.4 от ГПК да посочи в какво се състои искането в
едноседмичен срок от съобщението, като в противен случай исковите му молби ще
бъдат върнати, а производството по делото.
С молба вх.№2588/6.04.2017 г. ”***” АД-София е представил копия от исковата молба и допълнителната искова молба за връчване на синдика, както и уточнява петитума на иска си, както следва: съдът да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на следните неприети вземания на „***" АД от „***" ЕООД - в несъстоятелност, които са изключени от списъка на приетите вземания в несъстоятелността на „***" ЕООД с определението по чл. 692, ал.4 ТЗ по възражение на кредитора „***" АД - в несъстоятелност, а именно: вземания по Договор за наем от 16.03.2010 г., от които: главница в размер на 16 270,71 лева; законна лихва върху главницата в размер на 1 225,81 лева до 06.07.2016 г. (датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на „***" АД); законна лихва върху главницата в размер на 135, 86 лева за периода от 07.07.2016г. (датата, след датата на която е обявено в Търговския регистър на Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност) до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 05.08.2016 г.
Вземания по Договор за прехвърляне на вземане от 23.07.2014 г„ от
които: главница в размер на 27 449,76 лева (двадесет и седем хиляди
четиристотин четиридесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки); законната
лихва върху главницата в размер на 5 454,94 лева за периода от 24.07.2014 г.
(датата, на която вземането е станало изискуемо) до 06.07.2016г. (датата, на
която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение
за откриване на производство по несъстоятелност на „***" АД); законна
лихва върху главницата в размер на 229,21 лева за периода от (датата, след
датата на която е обявено в Търговския регистър на Агенция по вписванията
съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност) до датата на
предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 05.08.2016 г.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от адв.Б.-САК, която поддържа иска и моли да се уважи. Представя списък
по чл.80 от ГПК за разноските и писмена защита, в която поддържа така
предявените претенции, като счита, че те са основателни и доказани впредвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на
съдебно-икономическата експертиза. Прави искане за присъждане на разноските по
делото.
Ответникът „***”АД/н/ се представлява от адв.Б.Б.-САК,
който поддържа отговорите и моли да се отхвърли претенцията на „***”АД, като
неоснователна и недоказана.
Ответникът „***”ЕООД/н/,редовно
призован не изпраща представител.
Синдикът на „***”ЕООД/н/-М.Н., редовно
призован не се явява и не изпраща представител.
Съдът като съобрази приложените по делото
доказателства : Решение от 06.07.2016 г.
по т. д. (н) № 17/2015 г. по описа на Окръжен съд - гр. Ловеч; Молба за
предявяване на вземания по чл. 685, ал. 1 от „***" АД; Извлечение от
списъка на предявените и приети вземания по чл. 686, ал.1, т.1 от ТЗ, съставен
от синдика М.Н., обявен по партидата на „***" ЕООД по партидата на
Търговския регистър към Агенция по вписванията; (4) Определение № 629 от
18.11.2016 г. по т. д. (н) № 17/2015 г. по описа на Окръжен съд - гр. Ловеч; Договор за
наем от 16.03.20Юг., сключен между „***" АД, като наемодател и „***"
ЕООД, като наемател; Договор за прехвърляне на вземане от 23.07.2014г., сключен
между „***" АД, като цедент и „***" ЕООД, като цесионер; Фактура №
1889 от 04.09.2015г.; , Фактура № 1911 от 05Л0.2015г.; 9, Фактура № 1927 от
05.11.2015г. и Кредитно известие към нея № 1946/1.12.2015 г. Фактура № 1895 от 05.09.2015г.; Фактура № 1904 от 30.09.2015г.; Фактура № 1918 от 31.10.2015г.; Фактура №
1935 от 30.11.2015г. и Кредитно известие към нея № 1947 от01.12.2015г.; Фактура
№ 1954 от 31.12.2015 г.; справка за законната лихва върху сумата от 3 717,73лв. за периода от
6.09.2015г..-06.07.2016 г..Справка за законната
лихва върху сумата от 3 717,73лв. за периода от 07.07.2016Г. -
05.08.2016г. Справка за законната лихва
върху сумата от 3 717,73лв. за периода от 06.10.20151. -
06.07.2016г. Справка за законната лихва върху сумата от 3 717,73лв. за периода
от 07.07.2016г. - 05.08.2016 г. Справка за законната лихва върху сумата от 3
098,11лв. за периода от 06.11.2015г. - 06.07.2016г. Справка за законната лихва
върху сумата от 3 098,11лв. за периода от "~ 07.07.2016г.-05.08.2016г.
Справка за законната лихва върху сумата от 1 609,67лв. за периода от
06.09.2015г.-06.07.2016г. Справка за законната лихва върху сумата от 1
609,67лв. за периода от 07.07.2016г.-05.08.2016г.
Справка за законната лихва върху сумата от 1 563,65лв. за периода от 01.10.2015г. -
06.07.2016г.Справка за законната лихва върху сумата от 1 563,65лв. за периода
от 07.07.2016г. - 05.08.2016 г, Справка за законната лихва върху сумата от 633,66лв. за периода от
01.11.2015г. - 06.07.2016г;. Справка за законната лихва върху сумата от 633,66лв. за периода от
„ 07.07.2016г. - 05.08.2016г. Справка за законната лихва върху сумата от 1
370,02лв. за периода от к-у 01.12.2015г. - 06.07.2016г. Справка за законната
лихва върху сумата от 1 370,02лв. за периода от 07.07.2016г. - 05.08.2016 г. Справка за
законната лихва върху сумата от 560,14лв. за периода от 01.01.2016г. -
06.07.2016г. Справка за законната лихва върху сумата от 560,14лв. за периода от
07.07.2016г. - 05.08.2016 г. Справка за законната лихва
върху сумата от 27 449,76 лв. за периода от
24.07.2014г. - 06.07.2016г. Справка за законната лихва върху сумата от
27 449,76 лв. за периода от 07.07.2016г.-05.08.2016 г. Извлечение от
счетоводни регистри на „***" ЕООД, представено от синдика по
т.д. 17/15г.; Договор за наем от 01.06.2009 г. между „***" АД и ***"
ЕАД.; Договор за лизинг № 004572-002/25.06.2008 от 25.06.2008 г. между „***"
ЕАД и „***" ЕАД и Допълнително споразумение № 1 от 27.12.2013 г. към него;
Договор за разплащателна сметка от 09.04.2013г. между *** АД и *** АД, Отчет по сметка на ***
АД № 17 и отчет по сметка на *** № 19, Договор за прехвърляне на вземане от 25.07.2014г.
между *** ЕООД и М.С., Уведомление по чл. 99 от ЗЗД за прехвърлено вземане по Договор за
прехвърляне на вземане от 25.07.2014г. между *** ЕООД и М.С., Споразумителен протокол
за прихващане от 25.07.2014г. между *** ЕООД и М.С., Договор за продажба на
акции от 25.07.2014 г. между *** ЕООД и М.С.; Договор за продажба на акции от 25.07.2014г. между М.С.
и ***
ЕООД за една акция; Уведомление по чл. 99 от ЗЗД към договор за цесия между ***
АД и *** ЕООД, показанията на
свидетеля С.М., заключението на вещо лице Х.Д. и заключението на вещо лице С.П.,
от становището на страните, от всички тези доказателства, преценени поотделно и
в тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът приема за установено следните
фактически обстоятелства:
Искът е установителен, подсъден е на Ловешкия окръжен съд, съгласно чл.694 от ТЗ и се разглежда по реда на търговските спорове, на основание чл.365 т.4 от ГПК.
Съдът приема наличието на процесуална легитимация на страните, след служебно извършената по реда на чл.23 ал.4 от ТЗ справка в Търговския регистър.
Предявеният иск е допустим, тъй като е подаден от
кредитор, чието вземане е изключено от списъка на приетите вземания с
определение № 629/ 18.11.2016 г. по т.д.№ 17/
Пасивно легитимирани по иска са „***" ЕООД (в несъстоятелност),
като длъжник и кредиторът, по чието
възражение е изключено вземането на ищеца от списъка на приетите вземания -„***" АД - в несъстоятелност. С оглед настъпилите изменения в ТЗ /ДВ бр.105/16 г./ на основание чл.694
ал.4 синдикът на „***" ЕООД (в
несъстоятелност) също е конституиран
в производството.
По същество.
Не се спори,че с Решение
№50/06.07.2016г. по т.д.№17/2015г. ОС-Ловеч е открито производство по
несъстоятелност на „***”ЕООД, определена е началната дата на
неплатежоспособността– 31.12.2013 г., наложени са общ запор и възбрана върху
имуществото на длъжника.
С молба с вх.№5597 от 05.08.2016г. „***”АД
предявява вземането си към „***”ЕООД/н/ в производството по несъстоятелност по
реда на чл.685 ал.1 от ТЗ. Вземането е общо от 50 766,29 лв.,от която сума
:
вземания по Договор за наем от 16.03.2010 г., от които: главница в
размер на 16 270,71 лева; законна лихва върху главницата в размер на 1 361,67 лева, както и законната лихва върху главницата за
периода от 6.08.2016 г. до окончателното погасяване на задълженията;
Вземания по Договор за
прехвърляне на вземане от 23.07.2014 г„ с който „***" ЕООД е придобирл
от ищецъ вземането му към „***”ЕАД в размер на 23 947,06 лв, представляващи вземане по
договор за наем от 1.06.2009 г., както и вземане в размер на 3 502,70 лв,
представляващо погасени от ***” АД вместо „***”ЕАД задължения по договор за
лизинг №004572-002/25.06.2008 г. между „***”ЕАД и „***”ЕАД с основание чл.13 от
Допълнително споразумение №1/27.12.20013 г. към договор за лизинг
№004572-002/25.06.2008 г. между „***”ЕАД и „***”ЕАД. Конкретизирано е, че
вземането е за неплатена цена по чл.1.2 от договора за цесия, сключен между „***”АД и „***”ЕООД в размер на сумата 27 449,76
лв, .законната лихва върху главницата в размер на 5
454,94 лева за периода от 24.07.2014 г. до 06.07.2016г. законна лихва върху
главницата в размер на 229,21 лева за периода от 7.07.2016 г. до 5.08.2016 г.
Под
№20160910134819 на 10.09.2016г. в Търговския регистър е обявен Списъкът на
приетите от синдика вземания на кредиторите на „***”ЕООН/н/, в който процесното
вземане е прието под позиция №12.
По
постъпило възражение от „***”АД/н/ по реда на чл.692,ал.3 и ал.4 от ТЗ,
ОС-Ловеч постановява Определение №629/18.11.2016г.,по ч.т.д.№68/2016г., като е
изключва процесното вземане от списъка на приетите вземания.
За обосноваване съществуването на
първото вземане ищецът представя Договор за наем от 16.03.2010 г., съгласно
който „***”ЕАД-София като наемодател е предоставил на наемателя „***”ЕООД-Варна
за временно и възмездно ползване срещу заплащане на наемна цена следният
недвигим имот, а именно стаи 505,506,507,509 и 510 от административната сграда,
находяща се в гр.София, район Лозенец, бул.”Черни връх” №43 с обща работна площ
от 107 кв.м., ведно с ид.части, равняващи се на 85,94 кв.м., представляващи
процент от общите части на сградата, като този недвижим имот ще бъде използван
като офис на наемателя. В чл.2/1/ от договора е посочено, че при предаване на
наетия недвижим имот от наемодателя на наемателя се съставя двустранен
приемо-предавателен протокол, в който се описва състоянието на имота към
момента на предаването и приемането му, който се подписва от надлежно
упълномощени представители на страните и се прилага към настоящия договор. В
чл.3/1/ от договора страните са договорили, че за ползването на наетата площ
равняваща се на 192,94 кв.м. наемателят заплаща на наемодателя месечна наемна
цена в размер на 2 641,48 лв, изчислена на база седем евро на кв. м., като
в наемната цена не е включен ДДС, който се дължи отделно и се заплаща заедно
със заплащане на наемната цена. Посочена е и банковата сметка, на която се
извършват плащанията от страна на наемателя към наемодателя. В чл.4/1/ от
договора е посочено, че наемателят заплаща на наемодателя наемната цена за
имота ежемесечно в срок до 5-то число на месеца, за който се дължи, срещу което
наемодателя издава надлежно оформена данъчна фактура. Страните са договори, че
наемателят заплаща на наемодателя разходите за консумативи на недвижимия имот
също в срок до 5-то число на месеца, следващ този, за койте се дължи, на база
на подписан двустранен протокол, като всички разноски, свързани с изплащането
на дължими суми от наемателя към наемодателя са изцяло за сметка на наемателя и
се дължат и заплащат от последния отделно от сумите, дължими на наемодателя по
настоящия договор. В чл.4/4/ от договора страните са се споразумели, че в
случай, че наемателят извърши плащане, сумата на което е недостатъчна за
покриване на всички възникнали до момента на заверяване на банковата сметка на
наемателя задължение по настоящия договор, независимо от това дали наемателят е
посочил основанието за заплащане, страните приемат, че паричните задължения ще
се погасяват в следия ред:1/ такси и разнски, 2,/лихви и неустойки, 3/.просрочена
главница и 4/ главница. В чл.13 от договора страните са договорили, че
наемателят е длъжен да върне на наемодателя наетия недвижим имот в 5 дневен
срок от прекратяване действието му в състоянието, в което се е намирал съгласно
приемателно-предавателния протокол, като се отчете неговото овехтяване.
Договорът е сключен за срок от 1 година, считано от датата на неговото
подписване, като съгласно чл.17 ал.2, ако в едномесечен срок преди изтичане на
срока на действие на договора, една от страните не е изпратила писмено
предизвестие до другата страна за прекратяването му, то договорът се счита
продължен за още 1 година. Изрично е посочено, че по реда на предходното изречение
срокът на действие на договора се подновява неограничен брой пъти за срокове от
по 1 година, ако никоя от страните не възпрепятства продължавнето на срока на
договора посредством писмено уведомление за прекратяването му/непродължаването
му/. Съгласно чл.18 от договора в
случай, че наемателят не заплати наемната цена на наетия имот и/или на заплати
която и да е друга дължима по настоящия договор сума в договорения срок, той дължи
реално изпълнение заедно с неустойка за забава в размер на законната лихва
върху дължимата сума за целия период на забава до окончателното изплащане на
съответната сума, за всеки случай на неизпълнение. Страните са договорили в
чл.20, че договора се прекратява с изтичане на договорения срок, посочен в
чл.17 ал.1, ако е направено едностранно предизвестие за прекратяване от една от
страните в срока по чл.17 ал.2, преди изтичане на договорения срок-по взаимно
съгласие на страните, изразено в писмена форма и едностранно от всяка от
страните с едномесечно писмено предизвестие отправено до другата страна.
На 8.06.2010 г. страните са
подписали анекс към договора за наем от 16.03.2010 г, съгласно който в §1 са
отчели тенденцията за спада на пазарните цени и наем и съществуващата
значителна несигурност относно периода, през който наблюдаваната тенденция ще
се запази, поради което определенето месечно наемно възнаграждение следва да
бъде коригирано, а именно за периода януари-ноември на всяка година месечното
възнаграждение за ползването на имота ще се изчислява като 1/12 от годишното
възнаграждение за предходната година. В §2 страните са постигнали съгласие да
се промени и начина на определяне на възнаграждението по чл.3 от Договора, като
справедливото пазарно възнаграждение ще бъде определяно в края на всяка
календарна година, на база на пазарна оценка, извършена от независим лицензиран
оценител. В случай, че така определеното пазарно месечно възнаграждение се
различава значително с повече от 5% от месечното възнаграждение, определено
съгласно предходния параграф, през месец декември ще бъде извършено годишно
изравняване до пазарните нива на възнаграждение чрез издаване от наемодателя на
дебитни и кредитни известия към издадените месечни фактури.
За установяване на факта, ползва ли
се от наемателя гореописаният имот, предмет на договора за наем, за какъв
период от време и при какви обстоятелсва той е предаден на наемателя и
съответно върнат на наемодателя е допуснат до разпит като свидетел С.М.. В съдебно заседание той твърди, че от 2005 до
Ищецът представя към исковата молба като
доказателства и следните фактури и справки за начислена лихва, както следва: за
м.септември,
За правилно решаване на спора съдът е допуснал
назначаване на съдебно икономическа експертиза изготвена компетентно и
безпристрастно от вещо лице Х.Д.. От заключенито се установява, че след
проверка в счетоводствата и на двете дружества /”***”АД и „***” ЕООД/,
изхождайки от хронологията на счетоводните записвания по откритите от дружествата
счетоводни сметки, както и че всяка стопанска операция е отразявана стойностно,
счетоводната документация е водена редовно в съответствие с изискванията на ЗСч
и свързаните с него нормативни документи. Установява се от експертизата, че
размерът на непогасените задължения на „***”ЕООД към „***”АД по договор за наем
от 16.03.2010 г. към датата на предявяване на вземанията в производството по
несъстоятелост на „***” ЕООД 5.08.2016 г. е 12 723,99 лв, а размерът на
лихвата за забава за периода 5.09.2015 г. 7.07.2016 е 924,08 лв, а за периода
от 7.07.2016 г. до 5.08.2016 г. е 102,50 лв. или общо 1026,58 лв. Вещото лице е
посочило, че на 14.07.2015 г. по банков път частично е извършено плащане по
фактура №1889/4.09.2015 г. за сума в размер на 3 547,72 лв и посочената
фактура остава със сума за плащане в размер на 170,01 лв. Вещото лице е
установило, че описаните и приложени по-горе фактури са заведени на отчет и от
двете дружества по сметка 499 „Други кредитори” като задължения във връзка с
ползване на услуги в счетоводството на „***”ЕООД, а в счетоводтвото на ***”АД
по сметоводна сметка 411 „Клиенти”, ан.партида „***”ЕООД, като вземания от
оказване на услуги. Отбелязва се в заключението, че към датата на предявяване
на вземанията в производството по несъстоятелност на ответника „***” ЕООД
5.08.2016 г. сумите за плащане по фактурите и на двете дружества са на салдо в
размер на 12 723,99 лв.
Следващата претенция на Ищеца касае вземания по
сключен договор за прехвърляне на вземане от 23.07.2014 г. между „***”АД като
цедент и „***”ЕООД. На л.64 от делото е приложен договор за прехвърляне на
вземане от 23.07.2014 г., сключен между „***”ЕАД-София, представлявано от К.С.В.като
изпъл.директор в качеството на цедент и „***”ЕООД представлявано от Х. А.Т.в
качеството на цесионер. От него се установява, че цедентът е кредитор, който
има вземание от „***”ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София в общ
размер на 27 449,76 лв, а именно: вземане по договор за наем от 1.06.2009
г., което вземане е в общ размер на 23 947,06 лв. и вземане в размер на
3 502,70 лв, представляващо погасени от *** ЕАД вместо „***”ЕАД задължения
по договор за лизинг №004572-002/25.06.2008 г. между „***” и „***”ЕАД с
основание чл.13 от Допълнително споразумение №1/27.12.2013 г. към договор за
лизинг №004572-002/25.06.2008 г. между „***”ЕАД и „***” ЕАД. В б.С е уточнено,
че цедентът и Цесионерът са съгласяват, че прехвърлянето на вземането по
настоящето споразумение се извършва във връзка с изпълнение на задължение по споразумение
между „***”ЕООД и М. В. С.. В чл.1.2 е договорено, че вземанията се прехвърлят
за цена в размер на 27 449,76 лв. В чл.1.3 е договорено, че вземането по
договора за цесия се прехвърля под условие, че „***”ЕОД прехвърли същото на М. В.
С. и прихване вземането си за плащане на цената по договора за цесия с М. В. С.,
както и вземането си за плащане на цената по договор за продажба на
598 359 бр.акции от капитала на „***”ЕАД със насрещно вземане на М. В. С.
за плащане на цената по договор за продажба на 1 бр.акции от капитала на „***”АД.
На л.170 от делото е приложено уведомление за прехвърляне на вземане, от което
се установява, че „***”ЕАД-София е уведомило „***”ЕАД-София, че по силата на
сключен договоро за цесия от 23.04.2014 г. „***”ЕАД-София е прехвърлило на „***”ЕООД
вземанията си срещу „***”ЕАД в общ размер на 27 449,76 лв. Това
уведомление е получено на 25.07.2014 г. от лицето И.А.В.. От представения по договор договор за продажба
на акции от 25.07.2014 г. съдът констатира, че той е сключен между „***”ЕООД
–Ловеч и М. В. С. от гр.Бургас, като по силата на същия „***”ЕООД е прехвърлил
чрез продажба на М. В. С. 598 359 обикновени поименни акции с право на
глас, всяка една с номинална стойност от 100 лв, които представляват 100% от
капитала на дъщерното му дружество „***”ЕАД обективирани във временно
удостоверение №1, при условията на договора, като тази продажба ще бъде
обективирана чрез полагане на джиро за прехвърляне върху алонж №2 към
издаденото от съвета на Директорите на дружеството временно удостоверение №1. В
чл.2 от договора е посочено, че в деня на подписването на този договор „***”ЕООД
чрез представляващите го лице прехвърля на М. В. С. 598 359 обикновени
поименни акции с право на глас, които представляват 100 % от капитала на „***”ЕАД
по реда на чл.185 от ТЗ във връзка с чл.187 от ТЗ чрез полагане на джиро за
прехвърляне върху алонж №2 към издаденото от Съвета на Директорите на
дружеството временно удостоверение №1. В чл.3 от договора е договорено, че с
полагане на джирото върху алонж №2 по предходния текст „***”ЕООД е изпълнил
задължението си за прехвърляне на собствеността, като задължение на М. В. С. е
да осигури извършването на съответните вписвания от оправомощените лица от „***”ЕАД
така, че прехвърлянето на 598 359 обикновени поименни акции с право на
глас, които представляват 100% от капитала на „***”ЕАД да бъде надлежно
отразено в книгата на акционерите на „***”ЕАД. В чл.4 е посочено, че към датата
на подписване на договора „***”ЕООД е осигурил одобрение на сделката по прехвърляне
на акциите от УС на публичното дружество „***”АД, което удостоверява с
представянето на Протокол от УС на *** АД. В чл.5 е договорено, че едновременно
с подписването на този договор и полагане на джирото по чл.2 „***”ЕООД предава
на М. В. С. оригинала на алонж №2 към
издаденото от Съвета на Директорите Временно удостоверение №1, върху който е
положен оригинала на джирото за прехвърляне на акциите в полза на М. В. С.,
като за предаването се съставя приемо-предавателен протокол, подписан от двете
страни. В чл.6 е договорено, че цената на прехвърляните 598 359 обикновени
поименни акции с право на глас, всяка една с номинална стойност от 100 лева,
които представляват 100% от капитала на дъщерното си дружество „***” ЕАД е
определена, съгласно уговореното в Допълнително споразумение към настоящия
договор. В чл.7 от договора страните са посочили, че с подписването на същия те
се съгласяват и потвърждават, че задължението за плащане на цената по чл.6 е
погасено изцяло и напълно и продавачът „***”ЕООД няма и не може да има каквито
и да е претенции към купувача М. В. С. за плащане на цената. Този договор е
подписан от представляващия „***”ЕООД-Х. А.Т. и от М. В. С., като подписите им
са нотариално заверени на 25.07.2014 г.
На л.132 от делото е приложен
договор за наем от 1.06.2009 г, съгласно който „***”ЕАД-София в качеството си
на наемодател е предоставил на наемателя „***”АД за временно възмездно ползване
срещу заплащане на наемна цена при условията на договора, следния недвижим имот
12 кв.м.работна площ от адм.сграда, находяща се в гр.*** заедно с ид.части
равняващи се на 9,11 кв.м. представляващи процент от общите части на сградата,
който да се ползва за офис на наемателя. Договорено е, че наемната цена за
ползване на наетата площ е в размер на 495,45 лв, изчислена на база 12 евро на
кв.м., като в посочената цена не е включен ДДС, който се дължи отделно и се
заплаща заедно със заплащане на наемната цена. В чл.4/1/ от договора е
посочено, че наемателят заплаща на наемодателя наемната цена за имота
ежемесечно в срок до 5-то число на месеца, за който се дължи, срещу което
наемодателя издава надлежно оформена данъчна фактура. Страните са договори, че
наемателят заплаща на наемодателя разходите за консумативи на недвижимия имот
също в срок до 5-то число на месеца, следващ този, за койте се дължи, на база
на подписан двустранен протокол, като всички разноски, свързани с изплащането
на дължими суми от наемателя към наемодателя са изцяло за сметка на наемателя и
се дължат и заплащат от последния отделно от сумите, дължими на наемодателя по
настоящия договор. В чл.4/4/ от договора страните са се споразумели, че в
случай, че наемателят извърши плащане, сумата на което е недостатъчна за
покриване на всички възникнали до момента на заверяване на банковата сметка на
наемателя задължение по настоящия договор, независимо от това дали наемателят е
посочил основанието за заплащане, страните приемат, че паричните задължения ще
се погасяват в следия ред:1/ такси и разнски, 2,/лихви и неустойки, 3/.просрочена
главница и 4/ главница. В чл.13 от договора страните са договорили, че
наемателят е длъжен да върне на наемодателя наетия недвижим имот в 5 дневен
срок от прекратяване действието му в състоянието, в което се е намирал съгласно
приемателно-предавателния протокол, като се отчете неговото овехтяване.
Договорът е сключен за срок от 1 година, считано от датата на неговото
подписване, като съгласно чл.17 ал.2, ако в едномесечен срок преди изтичане на
срока на действие на договора, една от страните не е изпратила писмено
предизвестие до другата страна за прекратяването му, то договорът се счита
продължен за още 1 година. Изрично е посочено, че по реда на предходното
изречение срокът на действие на договора се подновява неограничен брой пъти за
срокове от по 1 година, ако никой от страните не възпрепятства продължавнето на
срока на договора посредством писмено уведомление за прекратяването му /непродължаването
му/. Съгласно чл.18 от договора в
случай, че наемателят не заплати наемната цена на наетия имот и/или на заплати
която и да е друга дългима по настоящия договор сума в договорения срок, той
дължи реално изпълнение заедно с неустойка за забава в размер на законната
лихва върху дължимата сума за целия период на забава до окончателното изплащане
на съответната сума, за всеки случай на неизпълнение. Страните са договорили в
чл.20, че договора се прекратява с изтичане на договорения срок, посочен в
чл.17 ал.1, ако е направено едностранно предизвестие за прекратяване от една от
страните в срока по чл.17 ал.2, преди изтичане на договорения срок-по взаимно
съгласие на страните, изразено в писмена форма и едностранно от всяка от
страните с едномесечно писмено предизвестие отправено до другата страна.
Представен е договор за лизинг
№004572-002/25.06.2008 г. сключен между „***”ЕАД в качеството на лизингодател и
„***”АД в качеството му на лизингополучател, по силата на който лизингодателя
се задължава да придобие и достави на лизингополучателя хотелска сграда,
находяща се в гр.Бургас, подробно описана в договора с посочена цена без ДДС
12 168 723,76 евро за срок от 180 месеца. Посочено е, че доставната цена
ще бъде изплатена съгласно условията на договор за ескроу сметка, сключен между
*** ЕАД, И *** АД, *** АД и *** АД неразделна част от договора за лизинг. Към
договора е представен и погасителен план.
На 27.12.2013 г. е подписано допълнително споразумение №1 по договор за лизинг
№004572-002/25.06.2008 г между „***”ЕАД/предишно наименование „***”ЕАД / в
качеството му на лизингодател и „***”АД в качеството му на лизингополучател,
съгласно което считано от 1.01.2014 г. чл.2.3 от договора се променя, както
следва: срокът става 176 месеца, считано от падеж 1.01.2014 г. от които
Представен е и договор за продажба на акции от
25.07.2014 г., между М. В. С. и „***”ЕООД-Ловеч, по силата на който М. В. С. е
прехвърлил чрез продажба на дружеството една безналична обикновена поименна
акция с право на глас с номинална стойност от 1 лев, която представлява
0,00000001% от капитала на „***”АД. В чл.3 страните са се съгласили, че
прехвърлянето на акцията ще се извърши чрез инвестиционен посредник, като
продавача се задължава да извърши всички необходими законови действия и да
предостави необходимите документи и пълномощни, иизсквани от инвестиционния
посредник, за да бъде извършена регистрацията на промяната на собствеността на
акциите от капитала на „***”АД в регистрите, водени от „Централен депозитар”
АД. Продавачът се е задължил да съдейства на купувача и избраният инвестиционен
посредник, за да регистрира промяната на собствеността на акцията от капитала
на „***”АД в регистрите, водени от „Централен депозитар”АД, като извърши всички
необходими за това законови действия. В чл.5 е посочено, че при сключването на
договора продавачът е представил справка от „Централен депозитар”АД за
състоянието и разпределението на капитала на дружеството „***”Ад към дата
24.07.2014 г. от което е видно, че М. В. С. е собственик на 1 поименна
безналична акция от капитала на „***”АД. В чл.6 е посочено, че цената на
прехвърляната една безналична обикновена поименна акция с право на глас с
номинална стойност 1 лв. която представлява 0,00000001% от капитала на „***”АД.
Този договор е подписан от М. В. С. и представляващия „***”ЕООД-Х. А.Т., като
подписите им са нотариално заверени на 25.07.2014 г.
От приложение на л.154 по делото договор за прехвърляне
на вземане от 25.07.2014 г. сключен между „***”ЕООД в качеството му на цедент и
М. В. С. в качеството му на цесионер се установява, че цедентът е кредитор,
който има вземания от „***”ЕАД и ***”ЕООД, а именно: вземане в размер на
1 977 790,91 лв. представляващо вземане на „**”ЕООД от „***”ЕАД по
договор за заем от 29.11.2013 г., вземане в размер на 188 917 лв
представляващо вземане на „***”ЕООД от „***”ЕАД по договор за цесия от
25.07.2014 г по силата на който „***”ЕООД е прехвърлило на „***”ЕООД вземането
си от „***”ЕАД, вземане в размерна 212 001,32 лв., представляващо
вземане на „***”ЕООД от „***” ЕООД по
договор за цесия от 23.07.2014 г. по силата на който „***”АД е прехвърлило на „***”
ЕООД вземането си от „****”ЕООД, вземане в размер на 27 449,76 лв,
представляващо вземане на „***”ЕООД от „***”ЕООД, по договор за цесия от
23.07.2014 г. по силата на който „***”ЕАД е прехвърлило на „***”ЕООД вземането
си от „*** ЕАД, вземане в размер на 895 лв, представляващо вземане на „***”ЕООД
от „***”ЕООД по договор за цесия от 23.07.2014 г. по силата на който „***”ЕООД
е прехвърило на „***”ЕООД вземането си от „***” ЕАД, което вземане е в общ
размер на 2 407 053,99 лв. Страните са се договорили, че по смисъла
на чл.99 и сл. от ЗЗД цедентът прехвърля на цесионера вземанията си от „***”ЕАД
и ***”ЕООД, а именно: вземане в размер на 1 977 790,91 лв
представляващо вземане на „***”ЕООД от „***”ЕАД по договор за заем от
29.11.2013 г., вземане в размер на 188 917 лв. представляващо вземане на „***”ЕООД
от „***”ЕАД по договор за цесия от 25.07.2014 г по силата на който „***”ЕООД е прехвърлило
на „***”ЕООД вземането си от „***”ЕАД, вземане в размер на 212 001,32 лв.,
представляващо вземане на „***”ЕООД от „***”
ЕООД по договор за цесия от 23.07.2014 г. по силата на който „***”АД е
прехвърлило на „***” ЕООД вземането си от „***”ЕООД, вземане в размер на
27 449,76 лв, представляващо вземане на „***”ЕООД от „***”ЕООД, по договор
за цесия от 23.07.2014 г. по силата на който „***”ЕАД е прехвърлило на „***”ЕООД
вземането си от „*** ЕАД, вземане в размер на 895 лв, представляващо вземане на
„***”ЕООД от „***”ЕООД по договор за цесия от 23.07.2014 г. по силата на който
„***”ЕООД е прехвърило на „***”ЕООД вземането си от „***” ЕАД, което вземане е
в общ размер на 2 407 053,99 лв. В чл.1.2 страните са договорили, че
вземанията се прехвърлят за цена в размер на 1 407 053,99 лв. В
чл.1.3 е договорено и условието, че вземанията, предмет на договора се
прехвърлят под условие, че „***”ЕООД прихване вземането си към М. В. С. за
плащане на цената по договора, както и вземането си за плащане на цената по
договора за продажба на 598 359 бр.акции от капитала на „***”ЕАД със
насрещно вземане на М. В. С. за плащане на цената по договор за продажба на 1
бр.акция от капитала на „***”АД. Съгласно чл.1.8 страните се съгласяват и
потвърждават, че задължението за плащане на цената по чл.1.2 се погасява с
подписването на споразумителен протокол за прихващане на насрещни вземания,
съгласно посоченото в чл.1.3 от настоящия договор. Този договор е подписан за
цедента от представляващия дружеството Х. А.Т., а за цесионера от М. В. С.. На
л.158 от делото е приложено уведомление за прехвърляне на вземане, съгласно
което *** ЕООД е уведомил „***”ЕАД, че има сключен договор за цесия от
25.07.2014 г. между него и М. В. С., с която цедента е прехвърлил на цесионера
вземанията си срещу „***”ЕАД, а именно: вземане в размер на
1 977 790,91 лв. представляващо вземане на „***”ЕООД от „***”ЕАД по
договор за заем от 29.11.2013 г., вземане в размер на 188 917 лв
представляващо вземане на „***”ЕООД от „***”ЕАД по договор за цесия от
25.07.2014 г по силата на който „***”ЕООД е прехвърлило на „***”ЕООД вземането
си от „***”ЕАД, вземане в размерна 212 001,32 лв., представляващо
вземане на „***”ЕООД от „***” ЕООД по
договор за цесия от 23.07.2014 г. по силата на който „***”АД е прехвърлило на „***”
ЕООД вземането си от „***”ЕООД, вземане в размер на 27 449,76 лв,
представляващо вземане на „***”ЕООД от „***”ЕООД, по договор за цесия от
23.07.2014 г. по силата на който „***”ЕАД е прехвърлило на „***”ЕООД вземането
си от „*** ЕАД, вземане в размер на 895 лв, представляващо вземане на „***”ЕООД
от „***”ЕООД по договор за цесия от 23.07.2014 г. по силата на който „***”ЕООД
е прехвърило на „***”ЕООД вземането си от „***” ЕАД, което вземане е в общ
размер на 2 407 053,99 лв. Това уведомление е подписано на 25.07.2014
г. лично от И.А.В..
Приложен по делото е споразумителен протокол за
прихващане от 25.07.2014 г. между „***”ЕООД и М. В. С. от гр.Бургас,
съгласно който, и на основание чл.103 от ЗЗД, вземането на М. В. С. срещу „***” ЕООД за заплащане на цена по договор за
покупко-продажба на една безналична обикновена, поименна акция с право на глас
с номинална стойност един лев, който представлява представлява 0,00000001% от
капитала на „***”АД в размер на
1 957 053,99 лв. се прихваща до размера на по-малкото от двете
вземания срещу задължението на М. В. С. към „***”ЕООД за заплащане на цената по
договор за покупко-продажба на 598 359 обикновени поименни акции с право
на глас, всяка една с номинална стойност от 100 лв, които представляват 100% от
капитала на „***”ЕАД обективирани във временно удостоверение №1 в размер на
550 000 лв. Остатъкът от вземането на М. В. С. срещу „***”ЕООД за
заплащане на цената по договор за покупко-продажба на 1 безналична обикновена
поименна акция с право на глас, с номинална стойност от 1 лв,. която
представлява 0,00000001% от капитала на „***”АД, който остатък е в размер на
1 407 053,99 лв. се прихваща срещу задължението на М. В. С. към ***
ЕООД за заплащане на цената по договор за цесия в размер на 1 407 053,99
лв, по силата на който „***” ЕООД е прехвърлил на М. В. С. свои вземания срещу
„***” в размер на 2 195 052,67 лв. и вземане срещу „***” ЕООД със
седалище и адрес на управление в гр.Бургас в размер на 212 001,32 лв.
Посочено е, че с извършените прихващания, вземанията на страните, описани в
преамбюла на споразумителния протокол се считат за изцяло и напълно погасени, с
което страните са изпълнили точно задълженията си за плащане по посочените договор
за покупко-продажба на 598 359 обикновени поименни акции с право на глас,
всяка една с номилана стойност от 100 лв, които представляват 100% от капитала
на „***”ЕАД обективирани във временно удостоверене №1 договор за покупко-продажба
на 1 безналична обикновена, поименна акция с право на глас, с номинална
стойност един лев, който представлява представлява 0,00000001% от капитала на „***”АД
и договор за цесия, по силата на който „***”ЕООД е прехвърлил на М. В. С. свои
вземания срещу „***”ЕАД в размер на 2 195 052,67 лв. и вземане срещу
„***”ЕООД-Бургас в размер на 212 001,32 лв. Споразумението е подписано от
представляващия „*** ЕООД Х. А.Т. и М. В.С..
От заключението на вещо лице Д. се установява, че към
5.08.2016 г. датата на предявяване на вземанията в производството по
несъстоятелност на „***”ЕООД, а и към датата на справката 13.06.2017 г. сумата
в размер на 27 449,76 лв дружеството води на отчет по счетоводна сметка
499 „Други кредитори” като задължения към „***”АД цесия от „***”, а „***”АД по счетоводна
сметка 498600 „Други дебитори” ан.партида „***”ЕООД като вземания от „***”ЕООД.
Вещото лице е изчислило, че размерът на
лихвата за забава, изчислена върху главница 2749,76 лв. при уславията на ПМС
№426/18.12.2014 г. за периода т 24.07.2014 г. до 6.07.2016 г. е 5 445,82
лв., а за периода от 6.07.2016 г. до 5.08.2016 г. 228,75 лв общо 5 674,57
лв. вещото лице е установило, че размерът на непогасените задължения на „***”ЕАД
към „***”АД по договор за наем към 23.07.2014 г. възлиза на 23 947,06 лв.
или толкова, колкото по договор за прехвърляне на вземане от 23.07.2014 г.
цедентът „***”ЕАД прехвърля на цесионера „***”ЕООД вземанията си от длъжника „***”ЕАД
описани в чл.1.1 на същия. Вещото лице е изготвило справка, от която се
установява, че непогасените задължения на „***”ЕАД към „***”АД по договор за
наем от 1.06.2009 г. към 23.07.2014 г. с включен ДДС е 23 947,06 лв, в
т.ч. наеми с включен ВВС 19 077,68 префактурирани разходи-консумативи с
включен ДДС 4 869,38 лв, а лихвите за забава посочени в последната колона
за периода от който се дължи всяка сума до 23.07.2014 г. 7 105,28 лв. Вещото
лице е уточнило, че от счетоводните записвания по с/ка 416 „Разчети със
свързани лица по продажби в лева” ан.партида „***” ЕАД по която се водят на
отчет вземанията от клиента за фактуриран наем и с/ка 498 „Разни дебитори”
ан.партида „***” ЕАД по която се отчита вземанията от префактурираните разходи
за консумативи сава ясно, че стойността по всяка фактура е отразена, като сума
по данъчна основа на сделката, а начисления ДДС по с/ка 453200 „ДДС по
продажбите”. Според вещото лице това доказва, че ДДС по процесните фактури е
описан в Дневниците на продажбите за месеца, в който е издадена данъчната
фактура и са включени в справка-декларациите по ЗДДС за съответния месец,
подадени в ТД на НАП. В заключението си експертът посочва, че размерът на
погасените от „***”АД задължения на „***”ЕАД към „***”ЕАД по договор за лизинг №004572-001/24.03.2008
г. сключен между „***”ЕАД и „***” ЕАД е 178 195,69 лв. Размерът на
погасените от „***”ЕАД задължения на „***”ЕАД към „***” ЕАД по договор за
лизинг №004572-002/25.06.2008 г. сключен между „***” ЕАД и „***” ЕАД е
366 749,96 лв. Според вещото лице размерът на погасените от „***”АД
задължения на „***”ЕАД към „***” ЕАД по договор за лизинг
№004567-001/24.03.2008 г. сключен между„***”АД и „***” ЕАД е 637 748,44
лв.
Поради оспорване подписите на лицата, положени в
приложеният договор за наем от 16.03.2010 г. и анекса към него, съдът е
допуснал назначаване на съдебно-графологическа експертиза. Вещото лице С.П. е
дал заключение, че подписите, положени в позиция наемодател за „***” ЕАД са
положени от лицето Е.А.Б., а подписите, положени в позиция наемател за „***”
ЕАД са на лицето Й.П.Г..
При така изложените обстоятелства, съдът приема, че е сезиран с положителен установителен иск в хипотезата на чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ : Кредитор с неприето вземане-ищецът „***" АД предявява иск за установяване съществуването на неприето вземане, тъй като предявеното от кредитора вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 по възражение на длъжника или на друг кредитор, в случая„***" АД - в несъстоятелност, с искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на следните неприети вземания на „***" АД от „***" ЕООД - в несъстоятелност, които са изключени от списъка на приетите вземания в несъстоятелността на „***" ЕООД с определението по чл. 692, ал.4 ТЗ по възражение на кредитора „***" АД - в несъстоятелност по т.д.н.№17/15 г. по описа на ЛОС, а именно:Вземания по Договор за наем от 16.03.2010 г., от които:- главница в размер на 16 270,71 лева;- законна лихва върху главницата в размер на 1 225,81 лева до 06.07.2016 г. (датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на „***" АД);- законна лихва върху главницата в размер на 135, 86 лева за периода от 07.07.2016г. (датата, след датата на която е обявено в Търговския регистър на Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност) до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 05.08.2016 г.
Вземания по Договор за прехвърляне на вземане от 23.07.2014 г„ от които:- главница в размер на 27 449,76 лева (двадесет и седем хиляди четиристотин четиридесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки);- законната лихва върху главницата в размер на 5 454,94 лева за периода от 24.07.2014 г. (датата, на която вземането е станало изискуемо) до 06.07.2016г. (датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на „***" ЕООД);- законна лихва върху главницата в размер на 229,21 лева за периода от (датата, след датата, на която е обявено в Търговския регистър на Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност) до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 05.08.2016 г.
С оглед събраните по делото писмени и гласни
доказателства настоящата инстанция приема, че по отношение на претенцията за вземане по Договор за наем от 16.03.2010 г. искът е
основателен и доказан до размер на сумата 12 723,99 лв, тъй като на 14.07.2015
г. по банков път частично е извършено плащане по фактура №1889/4.09.2015 г. за сума в размер на
3 547,72 лв. и по нея остава дължима само сумата 170,01 лв. Установи се,
че договорът за наем е действително сключен, тъй като фактически са били наети
помещенията, находящи се на адрес гр.*** от „***” ЕАД, ползвани са за процесния
период от време реално и следователно така фактурираната и установена от вещото
лице сума е дължима. Тя представлява неизплатен наем и дължими консумативи от
страна на наемателя по договора-ответника „***”ЕООД/н/ на основание чл.228 и сл.от ЗЗД. В тази връзка лихвата за забава
дължима от 5.09.2015 г.до 7.07.2016 г. възлиза на 924,08 лв, а за периода от
7.07.2016 г. до 5.08.2016 г.- 102,50 лв или общо мораторната лихва е в размер
на 1026,58 лв. дължима на основание чл.86 от ЗЗД към датата на предявяване на
вземанията в производството по несъстоятелност на „***” ЕООД/н./. Законната
лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата не е предмет
на настоящето производство, разглеждащо вземането към момента на предявяването
му. За кредитора остава възможността да заяви тази си претенция в
производството по несъстоятелност.
По отношение съществуване на другото вземане по Договор за прехвърляне на вземане от 23.07.2014 г„ от които:- главница в размер на 27 449,76 лева (двадесет и седем хиляди четиристотин четиридесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки);- законната лихва върху главницата в размер на 5 454,94 лева за периода от 24.07.2014 г. (датата, на която вземането е станало изискуемо) до 06.07.2016г. (датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на „***" ЕООД);- законна лихва върху главницата в размер на 229,21 лева за периода от (датата, след датата, на която е обявено в Търговския регистър на Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност) до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 05.08.2016 г. ответникът „***”АД/н/-София в отговорите на исковите молби прави възражение за нищожност на сделката на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД поради невъзможен предмет-липса на основание и размер на вземането, както и наличие на симулация, тъй като сделките са сключени между свързани лица. Претенцията касае цената на вземането, посочена в чл.1.2 от договора за цесия, сключен между „***”ЕАД-София в качеството му на цедент и „***”ЕООД в качеството му на цесионер.” Цесията е способ за прехвърляне на субективни права, по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, доколкото кредитор на вземането става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си и в този смисъл тя има правните последици на активна субективна новация. Цесионният договор е консенсуален и комутативен, поради което страните по него следва да постигнат съгласие относно съществените белези на конкретното вземане-правоотношението, от което е възникнало и неговият размер или начина на определянето му. Това следва както от характера на договора за цесия като каузална сделка, условие за чиято действителност е наличието на основание, изразяващо се в уговорените с него насрещни престации, още и обстоятелството, че той по необходимост предполага съществуването на вземане, произтичащо от друго правоотношение, между цедента и длъжника. Съдебната практика приема, че независимо от основанието за сключването му, определеността, съотоветно определяемостта на съдържанието на уговорените насрещни престации е предпоставка за действителността на договора за цесия. Валидният цесионен договор е двустранен-права и задължения по него възникват и за двете страни, поради което неговата действителност е обусловена от съгласието на страните, включително и относно съдържанието на насрещната престация, дължима от цесионера срещу прехвърленото му вземане. Приема се, че липсата на насрещна престация обуславя нищожност на договора, поради липсата на основание, разбирано като непосредствената икономическа цел, която всяка от страните по един двустранен договор преследва със сключването му. В конкретния казус, макар и в клаузата на т.1.2 от цесионния договор да е уговорена дължима от цесионера цена 27 449,76 лв, то тя е равна по размер на прехвърленото вземане, също в общ размер на 27 449,76 лв, поради което основанието на договора не е да се придобие едно право срещу поемане на задължение за имуществена престация, доколкото по същество цесионерът придобива вземане на цедента към трето лице, равностойно на сумата, която се е задължил да заплати на цесионера.. Действителното основание на цесионния договор е обективирано в клаузата на чл.1.3, според която вземането по договора за цесия се прехвърля под условие, че „***”ЕОД прехвърли същото на М. В. С. и прихване вземането си за плащане на цената по договора за цесия с М. В. С., както и вземането си за плащане на цената по договор за продажба на 598 359 бр.акции от капитала на „***”ЕАД със насрещно вземане на М. В. С. за плащане на цената по договор за продажба на 1 бр.акции от капитала на „***”АД. Както вече се посочи по-горе тези прехвърлителни сделки, касаещи лицето М. В. С. са сключени на дата 25.07.2014 г. т.е. след сключване на процесния договор за цесия от 23.07.2014 г.. Затова липсата на валидно възникнало и съществуващо към датата на цесионния договор насрещно вземане на цесионера към цедента, произтичащо от посочените в чл.1.3 продажби на акции и годно да бъде погасено с прехвърленото вземане, обуславя нищожност на цесионния договор поради липса на основание по смисъла на чл.26 ал.2 предл.4 от ЗЗД, насрещна престация, като причина за имуществено разместване. В производството по делото ищецът не е ангажирал доказателства, въпреки дадените му доклада указания, че негова е доказателствената тежест да установи валидно слючен договор за цесия. В тази връзка той не е ангажирал доказателства, че договор за наем от 01.06.2009 г. е реално сключен между страните по него-„***” ЕАД и „***”АД и недвижимият имот предмет на договора за наем е реално предоставен на наемателя за ползване, не са представени доказателства, установяващи размера на твърдяната по него наемна цена; във връзка с договор за лизинг № 004572-002/25.06.2008 г. и допълнително споразумение № 1 към договор за лизинг № 004572-002/25.06.2008 г., липсват доказателства за извършено плащане от трето лице, кога и в какъв размер, съгласно договореното в допълнителното споразумение; липсват доказателства насрещните вземания/задължения по споразумителен протокол за прихващане от 25.07.2014г. да са реално съществуващи, съответно погасени, относно договор за прехвърляне на вземане от 25.07.2014 г., сключен между „***" ЕООД и М. В. С. липсват доказателства за сбъдване на договореното между страните условие за прехвърлане на вземането; относно договорите за продажба на акции от 25.07.2014 г. не се представят доказателства същите да са реално сключени, акциите предмет на договорите да са реално прехвърлени (джиросани), да са отразени в книгата на акционерите на съответните дружества, като не са представени доказателства за реалната им цена.
По тези съображения и като нищожен поради липса на
основание договорът за цесия от 23.07.2014 г. не е породил транслативно
действие по отношение на поцесното вземане и не легитимира ищецът като негов
носител, те. като кредитор на несъстоятелния длъжник „***” ЕООД/н/. По тези
съображения искът по чл.694 от ТЗ следва да бъде отхвърлен по отношение това
вземане. След като главнят иск е отхвърлен, то и акцесорният иск, касаещ
вземане за законна лихва на основание чл.86 от ЗЗД също следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът приема за неоснователно
твърдението за наличие на симулация с аргумента, че е сключен между
т.н.”свързани лица” по см.на §1 от ДР на ТЗ, тъй като сам по себе си, този факт
не обуславя изначална нищожност на договореностите по см.на чл.26,ал.2,пр.
последно от ЗЗД- т.н.”симулация” на сделката. Икономическата обвързаност на две
дружества и участието в управлението на едни и същи лица, не е забранено от
закона. Подобна обусловеност на търговските субекти предполага общи
икономически интереси, за реализирането на които е нормално да се предпочетат
съконтрахенти от такава категория. Оказването на съдействие в търговските дела
между свързани лица е нормална и търговска практика и е разбираема с оглед
доверието по между им.
С оглед горните мотиви настоящата инстанция приема,
че предявеният положителен установителен иск в хипотезата
на чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ се явява основателен и доказан досежно признаване за установено съществуването на следните неприети вземания на „***"
АД от „***" ЕООД - в несъстоятелност, които са изключени от списъка на
приетите вземания в несъстоятелността на „***" ЕООД с определението по чл.
692, ал.4 ТЗ по възражение на кредитора „***" АД - в несъстоятелност по т.д.н.№17/15 г. по описа на ЛОС, а именно: Вземания по Договор за наем от 16.03.2010 г., от които:- главница в размер
на 12 723,99 лева;- законна лихва върху главницата в размер на 924,08
лв. до 06.07.2016 г. (датата, на която е обявено в
Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване
на производство по несъстоятелност на „***" АД);- законна лихва върху
главницата в размер на 102,50 лв. или общо мораторната лихва е в размер на 1026,58 лв. дължима на
основание чл.86 от ЗЗД за периода от 07.07.2016 г. (датата,
след датата на която е обявено в Търговския регистър на Агенция по вписванията
съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност) до датата на
предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 05.08.2016 г. В останалата част до пълния претендиран размер на
вземането от 16 270,71 лв. главница по договор за наем и вземания за законна
лихва в размер на 1 361,67 лв. искът като неоснователен и недоказан следва
да бъде отхвърлен. Изцяло следва да бъде отхвърлен и искът досежно признаване за установено съществуването на следните неприети вземания на „***"
АД от „***" ЕООД - в несъстоятелност, които са изключени от списъка на
приетите вземания в несъстоятелността на „***" ЕООД с определението по чл.
692, ал.4 ТЗ по възражение на кредитора „***" АД - в несъстоятелност по т.д.н.№17/15 г. по описа на ЛОС, а именно:вземания по Договор за прехвърляне на вземане от 23.07.2014 г„ от
които:- главница в размер на 27 449,76 лева (двадесет и седем хиляди четиристотин
четиридесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки);- законната лихва върху
главницата в размер на 5 454,94 лева за периода от 24.07.2014 г. (датата, на
която вземането е станало изискуемо) до 06.07.2016 г. (датата, на която е
обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за
откриване на производство по несъстоятелност на „***" ЕООД);- законна лихва
върху главницата в размер на 229,21 лева за периода от (датата, след датата, на която е обявено в
Търговския регистър на Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на
производство по несъстоятелност) до датата на предявяване на вземанията пред
съда по несъстоятелността - 05.08.2016 г. като
неоснователен и недоказан.
При
този изход на спора и съгласно чл.694,ал.4 от ТЗ следва да се определи
дължимата за производството държавна такса. При съобразяване, че се отхвърля
искът за признаване за съществуващо вземане в общ размер на сумата от
37 015,72 лв, то по правилото, че ДТ се определя върху една четвърт от
вземането, дължимата държавна такса в размер на 4% се изчислява върху сумата 9 253,93
лв. и е в размер на 370,15 лв. , която е дължима от страна на ищеца и следва да
се внесе по сметка на Ловешки окръжен съд. По отношение на уважената част от
исковете ДТ се изчислява по същото правило и при прилагане на общите правила на
ГПК/ в какъвто смисъл е и задължителната практика на ВКС/опр.№113/1.03.2017 г.
по ч.т.д.№2203/16 г./ДТ се възлага в тежест на дружеството в несъстоятелност и
на кредитора ответник. В случая и двете дружества са в несъстоятелност и сумите
следва да се съберат от масата на несъстоятелността/ в размер на сумата 137,50 лв.- представляваща 4% върху
сумата 3 437,64 лв.
В отговорите
на исковата молба пълномощниците на ответника „***” АД/н/ са направили
претенция за присъждане на разноски по делото, но не са представили списък по
чл.80 от ГПК, нито доказателства за извършването им, поради което и такива не
се присъждат. Ищецът също е направил искане за присъждане на разноските по
делото по представен списък в размер на сумата от 700 лв. При уважаване на иска
до размер на сумата 13 750,57 лв. претенцията за разноски е основателна и
доказана за сумата от 189,60 лв., които следва да се заплатят от двамата
ответници на ищеца по делото от масата на несъстоятелността им.
По изложените съображения и на основание чл.694 от ТЗ,
Ловешкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.694,ал.2,т.2 от ТЗ по отношение на „***”ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***,
представлявано от управителя Н.В.Р. и при участието на основание чл.694,ал.4 от ТЗ на синдика М.Н.,*** БАНКА"АД /н/,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от
постоянните синдици К.Х. М.и А.Н.Д., съществуването
на вземания на „***” АД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр.***,
представлявано от Х.Д.М. , чрез пълномощник адв.Г.С. член на САК, със съдебен
адрес ***, които по реда на чл.692,ал.2 и ал.3 от ТЗ, с Определение №
629/18.11.2016г.,пост.по ч.т.д.№68/2016г. на ОС-Ловеч, са изключени от Списъка на приетите вземания по чл.685 от ТЗ :
Вземания по Договор за наем от 16.03.2010 г., от които:- главница в размер
на 12 723,99 лева;- законна лихва върху главницата в размер на 924,08
лв. до 06.07.2016 г. (датата, на която е обявено в
Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване
на производство по несъстоятелност на „***" АД);- законна лихва върху
главницата в размер на 102,50 лв. или общо мораторната лихва е в размер на 1026,58 лв. дължима на
основание чл.86 от ЗЗД за периода от 07.07.2016 г. (датата,
след датата на която е обявено в Търговския регистър на Агенция по вписванията
съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност) до датата на
предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 05.08.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ
искът за признаване съществуването на вземането за:
Вземания по Договор за наем от 16.03.2010 г., от които:- главница до пълния претендиран размер на сумата 16 270,71 лева;- законна лихва върху главницата до пълния претендиран
размер на сумата 1 361,67 лв.
Вземания на „***" АД
от „***" ЕООД - в несъстоятелност, които са изключени от списъка на
приетите вземания в несъстоятелността на „***" ЕООД с определението по чл.
692, ал.4 ТЗ по възражение на кредитора „***" АД - в несъстоятелност по т.д.н.№17/15 г. по описа на ЛОС, а именно:вземания по Договор за прехвърляне на вземане от 23.07.2014 г„ от
които:- главница в размер на 27 449,76
лева (двадесет и седем хиляди четиристотин четиридесет и девет лева и
седемдесет и шест стотинки);- законната лихва върху главницата в размер на 5 454,94 лева за периода от 24.07.2014
г. (датата, на която вземането е станало изискуемо) до 06.07.2016 г. (датата, на
която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното
решение за откриване на производство по несъстоятелност на „***" ЕООД);- законна лихва
върху главницата в размер на 229,21
лева за периода от (датата, след датата, на която е обявено в Търговския регистър на
Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производство по
несъстоятелност) до датата на предявяване на вземанията пред съда по
несъстоятелността - 05.08.2016 г.
КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
искът за признаване съществуването на вземане за законна лихва върху претенцията от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „***” АД с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление в гр.***, представлявано от Х.Д.М. , чрез пълномощник адв.Г.С.
член на САК, със съдебен адрес ***, да заплати по сметка на Ловешкия окръжен съд сумата 370,15 лв. /триста и седемдесет лева и
15 стотинки/, представляваща държавна такса,съгласно чл.694,ал.4 от ТЗ.
ОСЪЖДА „***”ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***,
представлявано от управителя Н.В.Р. и при участието на основание чл.694,ал.4 от ТЗ на синдика М.Н.,*** БАНКА"АД /н/,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от
постоянните синдици К.Х. М.и А.Н.Д. да заплатят по сметка на Ловешкия окръжен съд сумата 137,50 лв./сто тридесет и седем
лева и 50 стотинки/, представляваща държавна такса,съгласно чл.694,ал.4 от ТЗ.
ОСЪЖДА „***”ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***,
представлявано от управителя Н.В.Р. и при участието на основание чл.694,ал.4 от ТЗ на синдика М.Н.,*** БАНКА"АД /н/,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от
постоянните синдици К.Х. М.и А.Н.Д. да заплатят на „***” АД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр.***,
представлявано от Х.Д.М. , чрез пълномощник адв.Г.С. член на САК, със съдебен
адрес ***, разноски
по делото съобразно уважената част от исковете в размер на сумата 189,60 лв. от масата на несъстоятелността
им.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
АС-Велико Търново.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: