Определение по дело №3870/2015 на Административен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА                             ХVІІ  СЪСТАВ

НА ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ                              2016 ГОДИНА

 

В публично заседание в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА

 

Секретар: О.Й.

Сложи    за    разглеждане    докладваното    от    съдията-докладчик   административно  дело  №  3870   по  описа за  2015  година.

 

          Жалбоподателката В.Г.Ч. - редовно уведомена чрез процесуалния си представител от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. З.С. *** -  редовно упълномощена и  приета от съда от преди.

          Ответникът НАЧАЛНИК НА СГКК – ВАРНА - редовно уведомен по реда на чл. 137 ал. 7 от АПК, представител не се явява.

          Заинтересованата страна Р.П.Ч. – редовно уведомен от предходно съдебно заседание,  явява се лично.

Заинтересованата страна П.Г.Г. –  редовно уведомена по реда на чл. 137, ал. 7 от АПК, явява се лично.

  Заинтересованата страна Г.П.Н. - редовно уведомен по реда на чл. 137, ал. 7 от АПК, не се явява, не се представлява.

 Заинтересованата страна Н.П.Н. - редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично и с адв. С.Л.Р. *** – редовно упълномощен и приет от съда от преди.

 Вещо лице инж. Ж.Б.Б. – редовно призован се явява. Депозирал е заключение на СТЕ. 

 

Адв. С.: Няма пречки, моля да дадете ход на делото.

Заинт. страна Р. Ч.: Да се даде ход на делото.

Адв. Р.: Няма пречки, моля да дадете ход на делото.

 

 Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА  ХОД  НА  ДЕЛОТО    

 Съдът докладва постъпило със с.д.10346/28.06.2016г. заключение на съдебно-техническата експертиза с приложени към нея 4 бр. комбинирани скици и справка-декларация.

Адв. С.:  Не възразявам да се изслуша вещото лице.

Заинт. страна Р. Ч.: Не възразявам да се изслуша вещото лице.

Адв. Р.: Не възразявам да се изслуша вещото лице.

 

Съдът пристъпва към изслушване на заключението като снема самоличността на вещото лице.

Вещо лице  Ж.Б.Б., 70 год., български гражданин, разведен, неосъждан, висше образование, без родство и дела със страните.

Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

Вещото лице: Известна ми е наказателната отговорност  по чл. 291 от НК.  

Поддържам   представеното заключение.

 

Адв. С.: Заключението е доста подробно и обстоятелствено и на мен ми е ясно. Въпросът ми е  за имота, така както е индивидуализиран по нот. акт на заинтересованите страни от 1999 г., описан с план. № 2111, по кой план така индивидуализиран имота го намирате и този план към 1999 г. – годината на издаването на нот. акт бил ли е актуален?

Вещото лице: Това е имот от Помощния план, който може да се види на скица № 2. В тъмно син цвят - пунктир е показан имот 515.2111 с площ 1355 кв.м.  Може да се предполага, планът, който е послужил като основа за изработване на КП на ползвателите, би следвало планът от 1989 г. да е основа за изработване на този Помощен план, за който говорим 2511 – 13355 кв. м.   Този план от 1989 г. е получил във времето впоследствие промени. Първоначално имота е бил с граници показани в непрекъсната плътна цианова (светло синя) линия и е с площ 4371 кв. м целия. В този имот са извършени във времето различни промени. Само първата промяна  е имот 2038 на П.Г. с площ 2221 кв. м, който се обособява със Заповедта от 1995 г. Останалата част от този големия е имот 1075, пак същия номер се запазва, но вече е с други граници и площ – 2150 кв. м на П. и П. Г.и, Х. И. К. и др., също с отбелязване  под имената им на Заповед № Р-410 от 21.09.1995г.

 Втората промяна е със Заповед № Р-195 от 17.04.2002 г., че се обособява защрихован  имот с цианови щрихи -  имот  2175 с площ 832 кв. м, който се обособява от западната част от остатъка от ПИ 1075 и граничи с имот 2038.

С третата заповед № Г-398 от 10.06.2003 г. се обособяват двата парцела – ХІІІ–2175 и ХІV- 2174. Вижда се как са изписани  с червено.

В помощния план, въз основа на който е работен ПНИ  са отразени 1355 кв. м, като имот 515.2111 на Д. М. Д. с границите дадени в тъмно син пунктир, който в основни линии обхваща както площта на защрихования  2175 на комбинирана скица № 2 и съседния до него и част от 1075 след първата промяна. Според мен този имот 2111 с площ 1355 кв. м в Помощния план на Д. М. Д. е нанесен в плана по съществуващи на място към него момент граници. Не го установих този имот да е нанесен в КП от 1989 г. въз основа на някаква заповед с този номер и граници, откъдето да го виждам нанесен в ПКП. Поради това, становището ми е, че е нанесен по заснемане  на място.

  

Адв. С.: В тъмно синьо отново са отразени П. и П. Г.и като собственици на имот 515. 1075  с площ 727 кв. м (в най-източната страна).

Вещото лице:  В резултат на измененията и оформяне на имоти от площта на останалата след първата промяна и обособяване на имот 2038 от големия имот 1075 с площ 4 дка, частта от него, която е останала и е разположена на изток е търпяла промени, образувани са от площта му различни имоти с различни граници. Така в Помощния план е нанесен имот 1075  с площ 727 кв. м и граници в тъмно синьо, също според мен въз основа на заснемане на място, както казах за имот 2111 защото не го установих в предходни планове попълнен този имот 1075 с тази площ 727 кв. м със заповед в КП преди изработване на ПКП.

 

 Адв. С.:  С лилав цвят ПИ 2111(ч)  с площ 700 кв. м, записан на П. Н. Г. в комбинирана скица № 2, в кой момент се появява имота с тази индивидуализация?  

Вещото лице: В момента, в който правя скицата тогава се съобразявам с описанието на имота в нот. акт № 161 от 1999 г. и констатирам там, за площта от 700 кв.м по-прегледно се вижда имота и границите му на комбинирана скица № 3. Записан е  имота с номер 2111 в нот. акт № 161 от 1999 г., но е посочено, че е с площ 600 кв. м ид. ч. от 700 кв.м, което означава, че нот. акт възприема имот 2111, че е с площ 700 кв.м и граници съответстващи на имот 2832 по ПНИ с площ  699 кв.м.  Това е видно на комбинирана скица № 3, където с червена линия са дадени границите на ПИ 2832 по ПНИ, които съответстват на площта от 700 кв.м на имот 2111 (ч),  защото е част от 2111 с площ 1355 кв.м  по ПКП.              

Тази разлика от 1 кв.м в площта на ПИ 2832 по ПНИ и ПИ 2111(ч.) по ПКП е в рамките на допустимата неточност, която може да се получи при отразяване на имотите.

 Адв. С.: Нямам други въпроси, да се приеме заключението.

Адв. Р.: Установява се по настоящото дело, че всъщност нашия имот попада в частта на имота на жалбоподателите, което се потвърждава от СТЕ, имаме спор.

Нямам въпроси към вещото лице, заключението е обективно, моля да се приеме.

 Заинт. страна Р. Ч.:  Да се приеме заключението.

 

Съдът намира заключението за компетентно, пълно и обективно, поради което следва да бъде прието, водим от което

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

          ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото заключението по съдебно-техническа експертиза с.д.10346/28.06.2016г., изготвено от вещо лице инж. Ж.Б.Б..

ОПРЕДЕЛЯ окончателен депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300 (триста) лв., съобразно представената справка-декларация по чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2  от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.  

Съдът констатира, че по делото са представени доказателства за внасяне на сумата от 300 лв., представляваща първоначално определения депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 200лв. и допълнително внесения депозит от 100лв. 

На вещото лице в днешно съдебно заседание да се изплати възнаграждение в размер на внесения депозит от  300 (триста) лева.

/Връчва РКО за 300 лв./

 Съдът освободи вещото лице.

 

Съдът докладва във връзка с дадена възможност от предходно съдебно заседание за изразяване от страните на становище за допустимостта на жалбата и за преценка наличието на правен интерес за оспорването, с оглед проведеното след оспорения акт административно производство в СГКК –Варна, приключило с влязъл в сила акт за имот 10135.2515.2832, въз основа на който в КР за имота са вписани и към настоящия момент фигурират като собственици на имота както Р.П.Ч. и В.Г.Ч. с нот. акт № 140/1996 г., така и П. Н. Г., наследник на който са заинтересованите страни П.Г., Г.Н. и Н.Н. с документ за собственост Заповед № 523 от 2013 г.  на Кмета на район „Приморски”, с която  на основание §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е определено  правото на собственост на наследниците на П. Н. Г. върху имот 10135.2515.2832. Това вписване в регистрите е влязло в сила и е извършено  без издаване на изричен административен акт съгласно измененията в ЗКИР по заявление вх. №01309254 от 22.10.2015г. на Р.П.Ч..

Съдът докладва молба с.д. 11307/15.07.2016г. от адв. С., в  която обосновава наличие на доверителката й на правен интерес на легитимация  да оспори Заповед № КД-14-03-1001/12.04.2013г. на Началника на  СГКК – Варна за изменение на КККР за имот 10135.2515.2832 по ПНИ на СО „Ален мак”.

 

 Съдът докладва Становище на ответника - Началника на  СГКК – Варна с.д. 12322/09.08.2016 г., в което потвърждава, че цитираното   заявление вх. № 01309254 от 22.10.2015 г. от Р.П.Ч. с приложените към него документи е постъпило в СГКК – Варна и  на осн. чл. 53, ал. 3 от ЗКИР е извършено вписване на Р. и В. Ч. като собственици на имота наравно с фигуриращите в регистъра други собственици с противопоставими права. Посочено е, че уведомление за извършеното изменение в КР е връчено на всички лица и не са постъпили жалби и възражения срещу него,  поради което към настоящия момент регистъра е с това съдържание за ПИ 2832, извлечение от който е представено по делото, както и всички документи, съставляващи административната преписка по това заявление.

Съдът докладва Становище с.д. 13041/26.08.2016 г. от адв. Р. като пълномощник на заинтересованата страна Н.Н. с изложени съображения, поради които счита, че не е налице правен интерес за жалбоподателката  да обжалва  Заповед № КД-14-03-1001/12.04.2013г. на Началника на  СГКК – Варна. Приложено е представено Определение от 24.04.2015 г. по адм. дело № 778/2014г. по описа на АС – Хасково.

(съдът връчва препис от становището на адв. С.)

 

Адв. С.: Поддържам нашето становище, че жалбата е допустима. Твърдя, че към настоящия момент съществува практика в смисъла, в който съм посочила в нашата молба, че е налице за нас правен интерес. Моля производството да не бъде прекратявано, а да бъде постановен акт по съществото на спора. Както съм заявила Заповедта е издадена през 2013г., преди измененията от 13.06.2014г. и съгласно константната съдебна практика на ВАС, съответството на тази заповед с материалния закон следва да се преценява към този момент. От тази гледна точка твърдя, че имаме правен интерес от обжалване.

 

  Адв. Р.: Поддържам възраженията си за липса на правен интерес, тъй като е очевидно установеното от доказателствата, че в момента максималния резултат, който би бил постигнат от тази жалба, дори и съда да не прекрати делото, би бил същия, какъвто е в момента – вписване в регистъра на двете групи лица с документите им за имота. Тоест не виждам смисъл да водим това дело. В случая процесуалните норми като по-съвършени трябва да се прилагат към момента и затова сме посочили тези норми. В случая какво ще последва от това - и ние и те ще бъдем вписани като съсобственици.

Заинт. страна Р. Ч.: Присъединявам се напълно към становището на адв. Р..

 

Съдът като взе предвид становището на страните и приетите по делото писмени доказателства, извърши преценка на същите с оглед задължението служебно да следи за допустимостта на жалбата, предпоставка за което и условие за произнасяне по спора по същество е наличието на правен интерес за оспорването. Правен интерес за обжалването трябва да е налице както към подаване на жалбата, така и към датата на приключване на делото и към момента на постановяване на решението. В случая е бил налице правен интерес от подаване на жалбата и тя е била допустима, депозирана от активно легитимирано за оспорването на Заповедта лице с правен интерес към датата на подаването й – 05.11.2015г., на образуване на делото в Административен съд -  Варна – 29.12.2015г. Към настоящия момент обаче е проведеното административно производство в СГКК-Варна по заявление подадено от Р. Ч. *** е извършено изменение с административен акт изразяващ се в действие по вписване в кадастралния регистър за имот с идентификатор 10135.2515.2832 към кадастралната карта на район „Приморски“ гр.Варна на жалбоподателката и съпруга й - заинтересованата страна Р.Ч. като носители на вещни права върху имота с документ НА № 140/1996г., за който акт за изменение на КР няма спор между страните, че е влязъл в сила, тъй като не е обжалван от засегнатите лица след връчване на съобщенията за него през месец март 2016г. Такова е твърдението на ответника и писмените доказателства, представени от него. Поради това към настоящият момент не е налице правен интерес за жалбоподателката да претендира отмяна  на Заповед № КД-14-03-101 от 12.04.2013г.,  с която е  заличена от регистъра като собственик на същия имот 10135.2515.2832  със същия НА №*** от 1996г.

С факта на последвалото изменение на кадастралния регистър чрез  действие на административен орган, представляващо волеизявление без акт, извършено съгласно чл.53 ал.3 от ЗКИР, по същество е налице влязъл в сила индивидуален административен акт след издаването на обжалваната Заповед № КД-14-03-101 от 12.04.2013г., с който са заличени неблагоприятните последици от заличаването от кадастралния регистър за ПИ 2832 с НА №***/19**г. със заповедта на жалбоподателката и заинт. страна П. Ч. както собственици. В резултат на изменението на КР към настоящия момент за ПИ 2832 регистъра е приведен  в съответствие с изискванията на чл.2 ал.5 от ЗКИР, поради което той вече не е със съдържанието, с което е бил след издаване на обжалваната Заповед от 2013г. По същество тази Заповед от 2013г. е индивидуален административен акт, който в частта която е неблагоприятна за В.Ч. и Р.Ч. не действа, което води до извод за липса на правен интерес към настоящият момент за оспорването й. 

  Освен поради тези съображения, Съдът счита, че към днешна дата за жалбоподателката не е налице и правен интерес от оспорването на Заповедта, която не действа и поради това, че правната възможност да се обжалва този акт е дадена с цел да сезира съда с искане да бъде отменен този административен акт и да бъде върната административната преписка на административния орган -  в случая Началника на СГКК – Варна със задължения по тълкуването и прилагането на закона, по аргумент от чл.172  и чл.173, ал.1 от АПК, тъй като въпросът по вписването в регистъра не е предоставено от компетентността на съда, а на административния орган. Именно разглеждането на депозираната жалба на Ч. включва освен искане за отмяна и задължение на съда да даде указния на административния орган за ново произнасяне по административното производство приключило със Заповедта от 2013г. и да бъде задължен органа да измени регистъра за ПИ 2832, като отрази В.Ч. и Р.Ч. с правата им по НА №***/19**г. След като от приетите по делото писмени доказателства и изявления, вкл. на ответника се установява, че такова изменение на регистъра за ПИ 2832 е последвало по ново заявление на Р.Ч., по което той и жалбоподателката са вписани в КР като собственици  на имот 2832 с НА №*** от 1996г., наравно със другите собственици на имота на друго правно основание, към настоящия момент за жалбоподателката не е налице правен интерес да иска от съда постановяване на решение с което да отменя акт, който вече не действа, както и да постановява връщане на преписката за ново произнасяне на ответника на основание  чл.173 ал. 2 от АПК и записване на В.Г.Ч. и съсобственика й в КР.

Воден от горното, Съдът намира, че на основание чл.159 т.4 от АПК жалбата по повод на която е образувано настоящото дело следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство- да бъде прекратено, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорването с жалба вх. 21304/28.12.2015г. на  В.Г.Ч. срещу Заповед № КД-14-03-1001/12.04.2013г. на Началника на СГКК – Варна, с която е одобрено изменение в кадастралния регистър за ПИ 10135.2515.2832 към кадастралната карта на район „Приморски“ гр.Варна.

 ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №3870/2015г. по описа на Административен съд – Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС по реда на ХІІІ от АПК в 7-дневен срок, който за явилите се страни чете от изготвяне на протокола, а за останалите - от получаване на съобщението.

 

Адв. С.: С оглед  определението за прекратяване на делото, моля да ни присъдите направените по делото разноски, за които представям списък на разноските, представили сме доказателства, тъй като възприемате жалбата като допустима към момента на предявяването й, поради което считаме, че имаме основания да претендираме ответника да бъде осъден да ни плати разноските и в хипотеза на прекратяване на производството.   

 

Адв. Р.: Представям списък на разноските и договор за правна защита и съдействие и моля да бъдат присъдени на доверителя ми.

 

Съдът намира, че исканията за присъждане на разноски от представителите на страните в днешно съдебно заседание са своевременно направени и основателни и следва да бъдат уважени. На основание чл.143 ал.2 от АПК ответната страна – СГКК-Варна следва да заплати на жалбоподателя В.Г.Ч. разноски в общ размер 910лв., от които 10лв. за заплатена държавна такса, 600лв. за адвокатски хонорар и 300лв. депозит за съдебно-техническа експертиза, за които са представени и приети доказателства по делото, тъй като жалбата към датата на постъпването й и в съда и образуване на делото е била допустима, подадена от активно легитимирано лице и с правен интерес за оспорването, а прекратяване на производството в настоящото съдебно заседание е поради постановен от административния орган нов акт с различно правно съдържание и последици, който води до отпадане на правния интерес за жалбоподателя да поддържа жалбата и е причина за прекратяване на делото в днешно съдебно заседание.

На заинт. страна Н.П.Н. следва ответната страна –СГКК-варна да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 600лв., съобразно списъка с доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение в този минимален размер, тъй като ответника с  поведението си и с издаването на оспорената Заповед е станал причина за завеждане на делото, в което е конституиран и участва като заинтересована страна Н.Н., представляван от адв. Р..

Водим от гореизложеното и на основание чл.143 от АПК, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър – Варна да заплати на В.Г. ***, с ЕГН **********,     сумата от 910(деветстотин и десет)лв., представляваща общ размер на разноските за държавна такса, адвокатски хонорар и депозит за съдебно-техническа експертиза.   

ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър – Варна да заплати на Н.П.Н. ***, с ЕГН ********** сумата от 600(шестстотин)лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17.08   часа.

                                            СЪДИЯ:

СЕКРЕТАР: