Р Е Ш Е Н И
Е № 66
Гр. Сливен, 13.04.2022
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на тридесети март две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора Красимир Маринов
и при секретаря Ваня
Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 58 по описа
за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 20212220200406 по описа
на Районен съд – Нова Загора за 2021 година и се движи по реда на глава
дванадесета от АПК.
С Решение № 128/03.12.2021
г. по АНД № 20212220200406/2021 г. на Районен
съд – Нова Загора е потвърдено Наказателно постановление № 585869-F613106/16.07.2021
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас при ЦУ на НАП, с което на „Аладин Фуудс“ ООД, Булстат *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, жк „Люлин“, бул. „Европа“ № 119, представлявано от К.
А. Х. за нарушение по чл. 27 ал. 2, във вр. с ал.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства, във вр. с
чл. 66 ал. 2 т. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и на
основание чл. 185 ал. 2 изр. второ, във вр. с ал. 1
от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател „Аладин Фуудс“ ООД,
което чрез пълномощник го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на съдебния акт. В стопанисвания търговски обект дружеството предлагало храни и
безалкохолни напитки, но не и продукти от група „А“, за които се начислява ДДС
в размер на 0%, което се установявало от представените дневни финансови отчети.
Предлаганите от дружеството стоки и услуги били с начисляван ДДС в размер на 9
и 20 %, но не и нулева ставка върху извършвани продажби. След извършената
проверка бил установен проблем с информацията, получавана в НАП във връзка с
извършваните продажби, по повод който дружеството, поддържащо системите за
управление на продажбите установило несъответствие при програмирано
допълнително плащане във фискалното устройство, а именно -след извършени
доставки по домовете. Въпреки програмирането и отчет в група „Г“ с 9 % ДДС,
типът на плащане като параметър, подаван от ФУ като данни към НАП бил тип
резерв 1 – НЗОК. При този наличен проблем регистрираните в обекта продажби в
група „Г“ се отчитали от ФУ в група „Г“ и също така се възпроизвеждали във
фискалните бонове, а в системата на НАП се отчитали като такива от данъчна
група „А“. В този смисъл се получавало несъответствие между отчитаната в обекта
информация и тази, получавана в НАП. Дружеството не знаело за това
несъответствие, тъй като в отчета за продажби от 19.05.2021 г. същите се
отчитало в група „Г“ и група „Б“ и въобще липсвали такива, отчетени като група
„А“. Дружеството нямало как да узнае за несъответствието, доколкото няма достъп
до постъпилата в НАП информация. Представените дневни отчети въобще не били
коментирани в атакувания съдебен акт. Дори да се приемело, че продажбите от
група „Г“ неправилно са регистрирани като такива от група „А“, то върху стойността
на всички продукти бил начисляван ДДС в размер на 9 %, поради което държавният
бюджет не бил ощетен. В този смисъл, дори да е допусната неточност при регистрацията
на продажбите, то тя се свеждала до неправилно регистриране на данъчната група,
а не до неправилно начислена ставка на ДДС. Заявява още, че в НП липсва
посочване на продажбите на кои точно стоки или услуги са възприети като
неправилно отчетени в група „А“, което съставлявало съществено процесуално
нарушение. Този порок препятствал преценката дали действително се касае за
стоки, подлежащи на регистрация в група „Г“, за да се формира извод за
извършено нарушение. Първоинстанционното съдебно решение било постановено и при
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът
не се произнесъл по направено доказателствено искане за разпит на свидетел при
режим на довеждане, поради което и постановил своя акт при неизяснена
фактическа обстановка, довело до неправилни фактически и правни изводи. В АУАН
и НП липсвали и констатации, че от деянието не са настъпили вредни последици, а
същите са елемент от състава на административното нарушение, с оглед
изискването на приложената санкционна норма. Твърди още, че по делото не са
събрани никакви писмени доказателства или гласни доказателствени средства,
които да установят верността на констатациите, обективирани в наказателното
постановление. От събраните в хода на съдебното дирене като доказателства
дневни отчети било видно, че броят на отчетените от ФУ продажби от група „А“ са
0, като продажбите в обекта са регистрирани в групи „Г“ или „Б“. Свидетелят
сочел за осъществяване на съвсем друго административно нарушение, свеждащо се
до регистриране на продажби с надценка на ДДС от 20 %, вместо от 9 % и не
излагал никакви сведения за регистриране на продажби в група „А“, вместо в
група „Г“. Твърди още, че по делото не са представени и никакви доказателства,
че в системата на НАП продажбите се отчитат като такива в група „А“. Заявява
още молба за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, излагайки доводи и в
тази насока. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и
потвърденото с него наказателно постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се представлява. В писмено
становище поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
В с.з. ответникът
по касационната жалба, редовно и своевременно призован, се представлява от
надлежно упълномощен гл. юрк С. Д., който счита
жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Депозирано е и писмено
становище със съображения в тази насока.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен дава становище за законосъобразност на атакувания
съдебен акт и моли същия да бъде оставен в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните
и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за
подадена в срок, процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:
На 19.05.2021 г. длъжностни лица при ТД на НАП – инспектори по
приходите извършили проверка в търговски обект (б. з.) в гр. Н. З., ул. „П. Е.“
№ …, стопанисван от „Аладин Фуудс“ ООД, при която отпечатали
дневен финансов отчет от фискалното устройство с касова наличност 836,13 лв. и
служебно въведени 200 лв., като не се установила разлика в касовата наличност.
Преди легитимация проверяващите извършили контролна покупка на дюнер и
минерална вода на обща стойност 6,57 лв., заплатени в брой, за което бил издаден фискален касов
бон. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена
проверка в обект сер. АА № 0067242. В същия като
„Забележки“ е вписано следното: „Видно от извършен преглед на ДФО за периода
01.01.2021 г. – 18.05.2021 г. има регистрирани продажби в група „А“, резерв 1-
НЗОК. След извършен преглед в информационните масиви на НАП и справка за
регистрирани данни от Z задачи за ФУ било установено, че на дата 15.05.2021 г. има
регистрирана сума от 5 лв., на 29.04.2021 г. – продажби за 14 лв. и 5 лв., на
27.04.2021 г. – 5 лв., на 16.04.2021 г. – 9,99 лв., на 10.04.2021 г. – 12 лв.,
на 01.04.2021 г. – 9,96 лв., на 28.03.2021 г. – 10 лв., на 27.03.2021 г. – 5
лв., на 25.03.2021 г. – 4,98 лв., на 24.03.2021 г. – 17 лв., на 21.03.2021 г. –
5 лв., на 19.03.2021 г. – 32 лв., на 15.03.2021 г. – 2 лв., на 10.03.2021 г. –
28,04 лв., на 09.03.2021 г. – 9,47 лв. и 20,94 лв., на 08.03.2021 г. – 13,97
лв. и 15,36 лв., на 07.03.2021 г. – 79,61 лв., на 06.03.2021 г. – 41,47 лв., на
05.03.2021 г. – 23,94 лв., на 03.03.2021 г. – 16,17 лв., на 02.03.2021 г. –
9,03 лв. и 23,96 лв., на 28.02.2021 г. – 13,97 лв., на 27.02.2021 г. – 5 лв.,
на 26.02.2021 г. – 39,79 лв., на 25.02.2021 г. – 16,36 лв. и 16,24 лв., на
24.02.2021 г. – 11,95 лв., на 23.02.2021 г. – 13,98 лв., на
23.02.2021 г. – 10 лв., на 22.02.2021 г. – 11,98 лв., на 21.02.2021 г. – 10
лв., на 20.02.2021 г. – 29,93 лв., на 19.02.2021 г. – 33,95 лв., на 18.02.2021
г. – 10 лв., на 17.02.2021 г. – 39,33 лв., на 15.02.2021 г. – 36,05 лв., на
13.02.2021 г. – 12,45 лв., на 12.02.2021 г. – 5 лв. и 22,44 лв., на 10.02.2021
г. – 42,72 лв., на 09.02.2021 г. – 10,26 лв., на 07.02.2021 г. – 41,41 лв., на
06.02.2021 г. – 21,98 лв., на 05.02.2021 г. – 35,23 лв. и 3 лв., на 02.02.2021
г. – 4,96 лв. и 20,41 лв., на 31.01.2021 г. – 49,60 лв., на 30.01.2021 г. –
25,74 лв., на 29.01.2021 г. – 25,82 лв., на 28.01.2021 г. – 41,74 лв., на
27.01.2021 г. – 19,96 лв., на 25.01.2021 г. – 61,10 лв. и 16,41 лв., на
23.01.2021 г. – 24,77 лв., на 22.01.2021 г. – 24,63 лв. и 7 лв., на 21.01.2021
г. – 11,98 лв. и 9,99 лв., на 18.01.2021 г. – 38,32 лв. и 13,26 лв., на
17.01.2021 г. – 27,35 лв., на 15.01.2021 г. – 10,07 лв., на 13.01.2021 г. –
10,07 лв., на 12.01.2021 г. – 21,93 лв., на 10.01.2021 г. – 16,57 лв., на
09.01.2021 г. – 21,98 лв., на 04.01.2021 г. – 11,98 лв., 02.01.2021 г. – 27,16
лв., на 01.01.2021 г. – 9,76 лв. Установено било, че провереното дружество като
лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ регистрира продажби в
данъчна група „А“ – резерв 1 НЗОК, вместо в данъчна група „Г“ – за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 9 % ДДС. Така установеното от
фактическа страна инспектор по приходите квалифицирал като административно
нарушение по чл. 27 ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г., във вр. с чл. 66 ал. 2 т. 3 от ЗДДС в съставен срещу дружеството АУАН № F613106/24.05.2021 г. Срещу акта представляващ
дружеството депозирал писмено възражение по реда на чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, в
което заявил, че след установяване на проблема е уведомил обслужващият софтуера
на фискалното устройство в обекта, при което бил информиран, че такова
несъответствие се наблюдава и в други обекти; дори да се приемело, че
продажбите от група „Г“ неправилно са регистрирани като такива от група „А“, то
върху стойността на всички продукти бил начисляван ДДС в размер на 9 %, поради
което държавният бюджет не е ощетен; заявил и молба за алтернативно приложение
на чл. 28 от ЗАНН и прекратяване на административнонаказателната
преписка. Въз основа на съставения акт, на 16.07.2021 г. Началникът на отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП издал Наказателно постановление №
585869-F613106/16.07.2021 г., с което на „Аладин Фуудс“ ООД, Булстат *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, жк „Люлин“, бул. „Европа“ № 119,
представлявано от К. А. Х. за нарушение по чл. 27 ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл. 66 ал. 2 т. 3 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) и на основание чл. 185 ал. 2 изр. второ, във вр. с ал. 1 от ЗДДС наложил имуществена санкция в размер на
500,00 (петстотин) лева.
За да потвърди наказателното
постановление, Районният съд е изложил следните правни изводи:
Решаващият съд е
приел, че нарушението е установено по безспорен начин, а при съставяне на акта
и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения и такива на материалния закон. При подробен и задълбочен
анализ на събраните по делото доказателства е формирал съответни на тях
фактически и правни изводи, като е обсъдил задълбочено и обстойно и всички
наведени в жалбата съображения, твърдения и доводи, на които е дал съответен
отговор. Обосновано е приел, че нарушението е извършено, което обстоятелство се
признава и от самото дружество и обслужващото го сервизно и софтуерно
юридическо лице. Обсъдил е аргументирано и довода на жалбоподателя за малозначителност на деянието, като със съответни на
доказателствата мотиви е приел, че не са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Решението е валидно, правилно и обосновано, а
формираните в същото изводи напълно се споделят от настоящата касационна
инстанция, при следните съображения:
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин извършеното
от дружеството – касационен жалбоподател административно нарушение. Съгласно
определената от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация на
деянието – чл. 27 ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, лицето по чл. 3 независимо дали е регистрирано или не
по ЗДДС задължително регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно ал.
1. В чл. 27 ал. 1, визирана и в АУАН и НП като препратка е вменено задължение
за лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.
28 да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според
вида на продажбите, както следва: група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от
облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС,
както и за продажби, за които не се начислява ДДС; група "Б" - за
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената
стойност; група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни
средства за разход на течни горива и група "Г" - за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност. Съгласно
другата приложена материалноправна норма на чл. 66
ал. 2 т. 3 от ЗДДС, ставката на данъка е 9 на сто за ресторантьорски и кетъринг
услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна,
включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се прилага за
ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на спиртни
напитки, включително в случаите по чл. 128. От така цитираните разпоредби
следва, че с императивни разпоредби законодателят е вменил задължение за
предоставящите съответната услуга данъчно задължени лица да регистрират всяка
продажба на стока според вида на продажбата в съответната данъчна група. В
процесния случай от доказателствата се установява, че санкционираното дружество
в продължителен период от време е регистрирало продажби в данъчна група „А“, в
която попадат стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с
данък, стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и
продажби, за които не се начислява ДДС, което е видно от приложения по
преписката и неразделна част от същата ПИП. Обстоятелството, че
несъответствието се дължи на софтуерна грешка не може да игнорира отговорността
на дружеството, доколкото от една страна
издаваните фискални бележки съставляват документ, удостоверяващ
съответната продажба, който следва да отговаря на нормативните изисквания и от
друга – съответствието на процесната информацията е безспорно необходимо с
оглед аналитичните и контролните функции, които НАП осъществява спрямо данъчно
задължените лица, респ. извършваните от тях облагаеми сделки. Досежно довода за
малозначителност на деянието касационният съдебен
състав споделя изцяло изложените от Районния съд мотиви и в тази насока не
намира основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани
и правилни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция,
поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата
на чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК е предвидена възможност за препращане към
мотивите на първоинстанционния съд. Правилно е приложен и материалния закон, а
направените в тази насока оплаквания на касатора са
неоснователни и няма да бъдат приповтаряни.
Районният
съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и
оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че
доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни
основания не са налице. По изложените съображения, обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, претенцията на
ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателна и
касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по
касационната жалба разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лева, определено по реда на чл.
63д ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 63а от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 128/03.12.2021 г. на Районен съд – Нова Загора, постановено по АНД № 20212220200406/2021
г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „Аладин
Фуудс“ ООД, Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк
„Люлин“, бул. „Европа“ № 119, представлявано от К. А. Х. да заплати на
Национална агенция за приходите разноски по делото в размер на 80,00
(осемдесет) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.