Р Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 11.12.2023 г.
Административен
съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря
Мариана Кадиева
като разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело
№ 176/ 2023 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
Образувано е по жалба на В.Ю.Ю.,
чрез пълномощник, срещу Заповед №353 от 14.04.2016г. на кмета на Община
Кърджали.
В жалбата се изразява становище, че оспорената заповед
е нищожна, защото е издадена в тежки нарушения на материалноправните
разпоредби на ЗУТ и АПК. Посочва се, че жалбоподателката
В.Ю.Ю., Б.Н.А. и А.Ю.А. са собственици на УПИ *, УПИ
*. Същите са придобили собствеността върху описаните имоти, след смъртта на техния
наследодател Ю.Ю.А., на основание следните документи
за собственост: Договор за продажба на общински недвижим имот- частна собственост
от ***г., вписан на ***г., дв.вх.р.№**, т.**, №**/**,
партида *** на Служба по вписванията-Кърджали и Договор за продажба на общински
недвижим имот- частна собственост от ***г., вписан на ***г., дв.вх.р.№**, т.**, №**, партида *** на Служба по
вписванията-Кърджали.
Кметът на Община Кърджали издал Заповед №
638/28.05.2018 г., с която е одобрено изменението на ПУП-ПРЗ на УПИ **, УПИ **,
УПИ **, УПИ ** и УПИ **, кв.** по плана на ***, мах.***,
***. С Решение № 247/10.12.2021 г. по адм.д. №
40/2021 г. по описа на AC-Кърджали е обявена за нищожна Заповед № 638/28.05.2018
г. и са възстановени старите регулационни граници, одобрени със Заповед №1427
от 03.11.1982г., видно от приложените скици №*** за УПИ *, УПИ *, издадени на
04.04.2022г.
След възстановяване на регулационни граници, одобрени
със Заповед №1427 от 03.11.1982г., Б.Н.А., А.Ю.А. и В.Ю.Ю. са подали искова молба на основание чл.109 от ЗС и е
образувано гр.д.№**/***г. по описа на PC- Кърджали срещу собствениците на
изградената в УПИ *** сграда, които да премахнат, изградената от тях ограда,
водопроводните тръби и електрическите кабели от УПИ * и УПИ *. В отговора на
исковата молба, собствениците на сградата в УПИ *** представят скица за УПИ ***,
в която е отразено, че ПУП-ПРЗ е изменен със Заповед №353 от 14.04.2016г. на
Кмета на Община Кърджали. Районният съд – Кърджали е изискал процесната заповед от Община Кърджали, която е представена по
дело и от нея е видно, че е влязла в сила на 04.05.2016г. и с нея е одобрено
изменението на ПУП-ПРЗ на УПИ **, УПИ ***, УПИ *, УПИ * и УПИ ** като са
изменени регулационните линии с цел нова конфигурация на имотите.
Община Кърджали представила по гр.д.№**/***г. по описа
на РС-Кърджали действаща заповед №353/14.04.2016г., въпреки, че в ПУП не било отразено
съществуването й. С тази заповед се променят регулационните и имотни граници на
два имота, собственост на жалбоподателката, с което
се засягат нейните права и интереси и което обуславя правния интерес от
образуване на настоящото производство.
Посочва се, че е влязъл в сила ПУП-ПРЗ за УПИ **, УПИ
**, УПИ **, УПИ ** и УПИ **, кв.** по плана на ***, мах.***,
***, одобрен със Заповед №1427 от 03.11.1982г., т.е. съществават
урегулирани имоти. Урегулираните веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране, освен в предвидените в ЗУТ случаи.
С процесната Заповед №353 от 14.04.2016г. на Кмета на
Община Кърджали е именен ПУП-ПРЗ, като изменението на регулационите
линии е с цел нова конфигурация на имотите, тъй като сега действащите регулационни
линии не осигуряват необходимите отстояния от вече
реализирани сгради. В жалбата се посочва, че по този начин с издаването на процесната заповед се променят границите на урегулираните
поземлени имоти. При съпоставянето на представената по делото скица №*** от ***г.,
отразяваща графично имотите преди изменението на ПУП-ПРЗ и одобрения със
Заповед №353/14.04.2016г. ПУП- ПРЗ е видно, че са изместени имотните граници на
УПИ **, УПИ ***, УПИ *, УПИ *, УПИ * и УПИ **.
Именно промяната на имотните граници е мотив за
издаване на заповедта. В случая са изменени дънните и странични регулационни
линии и са придадени части от УПИ * на УПИ ***, от УПИ ** на УПИ * и УПИ *, от УПИ
* на УПИ *, от УПИ * на УПИ *.
Твърди се, че придаването на част от един УПИ към друг
е допустимо единствено при спазване на изискванията на чл. 15 ал.З от ЗУТ,
съгласно който границите на урегулирани поземлени имоти могат да се променят с
план за регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със
заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени
подписи. Прехвърлянето на собственост върху недвижими имот се извършва в
нотариална форма. За да се спази разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗЗД е
необходимо предварителния договор относно такива сделки да бъде изготвен в
писмена форма. Договорът по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ е предварителен договор по
смисъла на чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. Той има за цел
да ангажира собствениците с подписването на окончателна разпоредителна сделка
със съответните имоти при сбъдване на едно отлагателно условие, а именно -
одобряване на изменението на плана за регулация. Предмет на предварителния
договор по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ е реална част от поземления имот, която се
присъединява към съседен поземлен имот с цел създаване на урегулирани поземлени
имоти с нови граници. Предмет на сделката е частта от поземления имот, която
съобразно изготвения проект за изменение на регулацията попада в регулационните
граници на съседен урегулиран поземлен имот. Границите на имота - предмет на
сделката се ограничават от проектните регулационни линии на новообразувания урегулиран
поземлен имот, който включва и част от съседен имот.
УПИ ***, УПИ * и УПИ ** са общинска собственост, в
този случай, следва да бъде приложен чл.15, ал.5 от ЗУТ: когато с план за
регулация се променят граници на урегулирани поземлени имоти - общинска
собственост, договорът по ал. 3 се сключва по пазарни цени от кмета на общината
в писмена форма.
Заповед №353 от 14.04.2016г. на Кмета на Община
Кърджали променя границите на урегулираните поземлени имоти -УПИ **, УПИ ***, УПИ
*, УПИ * и УПИ ** без да е налице съгласието на собствениците им, изразено със
заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално
заверени подписи.
Заповед №353 от 14.04.2016г. е издадена само с
участието на Община Кърджали, въпреки, че два от УПИ *, УПИ * са закупени през
2014г. от наследодателя на жалбоподателката Ю.Ю.А.. В протокол №2 от заседанието на ЕСУТ от 03.02.2016г.
е приет проекта за изменение за описаните УПИ, като са представени Акт №**/***г.
и Акт №**/***г. за частна общинска собственост за УПИ *, УПИ *, които вече са
били прехвърлени на наследодателя на жалбоподателката
Ю.Ю.А.. Същият не е участвал административното
производство по издаване на заповедта и не е давал съгласието си, изразено със
заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално
заверени подписи.
Промяната на ПУП е инициирана с искане с
вх.№93-00-150/02.11.2015г. от Директор Дирекция „ОССД“ при Община Кърджали.
Изменението на ПУП-ПРЗ е извършено в пълно несъотвествие със законовите изисквания. Наличието на
съгласие от собственика на имотите и предварителният договор са предвидени като
абсолютни условия за издаването на крайния акт по устройство на територията,
каквато е заповедта за одобряване на изменение на ПУП - ПРЗ. Оспорения ПУП е
издаден и в несъответствие с целта на закона. ЗУТ съдържа норми, уреждащи
отношенията на регулация и застрояване, вещно правните норми предвидени в ЗУТ
следва да бъдат съобразени със Закона за собствеността и ЗЗД.
Кметът на община Кърджали е нямал материална
компетентност да извърши изменението на подробния устройствен
план на посоченото основание, което води до нищожност на Заповед №353 от
14.04.2016г. на Кмета на Община Кърджали.
Искането е да се обяви нищожност на
оспорената заповед на кмета на община Кърджали и се претендира присъждане на
деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от пълномощник, който представя списък на разноските. В писмена защита
развива подробни съображения в подкрепа на доводите си за нищожност на
заповедта, идентични с изложените в жалбата. Допълнително посочва, че оспорения
административен акт е издаден в нарушение на чл.134, ал.4, т.1 от ЗУТ.
Ответникът – кмет на община Кърджали,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Иска
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Редовно призованите заинтересованите
страни: Ю.Д.Х., Н.Х.М. – не се явяват и не се представляват, община Кърджали –
не се представлява.
Заинтересованите страни: А.Ю.А. и Б.Н.А.,
редовно призовани, се представляват от редовно упълномощен адвокат.
Заинтересованите страни: Е.Р.Н. и И.Р.Н.,
чрез упълномощен адвокат, оспорват жалбата като неоснователна по съображения,
изложени в пледоария на пълномощника и
становище.
АС – Кърджали приема, че жалбата, с
която се иска да се прогласи нищожността на Заповед №353 от 14.04.2016г. на
Кмета на Община Кърджали е допустима поради следното: 1.Съгласно разпоредбата
на чл.149, ал.5 от АПК, Административните актове могат да се оспорят с искане
за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. 2. Жалбоподателката е заинтересувано лице по смисъла на
чл.132, ал.2, т.1 от ЗУТ, защото като наследник на лицето Ю.Ю.А.
е съсобственик на УПИ * и УПИ * по плана на ***, които са предмет на ПУП-ПРЗ,
одобрен с обжалваната заповед.
За да се произнесе по същество на
жалбата АС – Кърджали приема за установена следната фактическа обстановка:
С оспорената в настоящото производство
Заповед №353 от 14.04.2016г. на Кмета на Община Кърджали, на основание чл.129,
ал.2, чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, Решение № 14 по Протокол № 2 от 03.02.2016 г.
на Експертен съвет по устройство на територията в община Кърджали е одобрено
изменението на ПУП-ПРЗ на УПИ **, УПИ **, УПИ **, УПИ ** и УПИ **, кв.** по
плана на ***, махала „***“, ***. В заповедта са посочените следните мотиви за
издаването й:
Постъпило искане с вх.№93-00-150/02.11.2015г. от
Директор Дирекция “ ОССД “ при Община Кърджали, Заповед на Кмета на Община Кърджали
№ 1205/ 13.11.2015г. и заявление за одобряване на ПУП-ПРЗ с вх.№
АС-ОП-25/03.02.2016г. от Община Кърджали.
Записано е,
че искането е за изменение на регулационните линии с цел нова конфигурация на имотите,
тъй като сега действащите регулационни линии не осигуряват необходимите изискуеми
отстояния от вече реализираните сгради.
Новообразуваните УПИ са както следва:
УПИ ** с площ - 662 кв.м.;
УПИ ** с площ - 592 кв.м.;
УПИ ** с площ -577 кв.м.;
УПИ ** с площ - 568 кв.м.;
УПИ ** с площ - 574 кв.м.;
Отразено е, че проекта предлага свободно застрояване
на имотите с отстояния от имотните граници, съответни
на нормата. Параметрите на застрояване са за жилищна устройствена
зона с малка височина до 3 етажа или до 10м. Плътност на застрояване – 60%,
интензивност Кинт -1.2, озеленяване – 40%.
От Договор за продажба на общински
недвижим имот – частна общинска собственост с дата 14.07.2014 г., вп. в дв.вх.рег.№**,т.*, №**,
партида ** на ** г. на СлВп, гр. Кърджали и Договор
за продажба на общински недвижим имот – частна общинска собственост с дата **
г., вп. в дв.вх.рег.№**,т.*,
№**, партида *** на *** г. на СлВп, гр. Кърджали се
установява, че наследодателят на жалбоподателката – Ю.Ю.А., е придобил собствеността върху:УПИ *, кв.** по ПУП на
***, махала „***“, с площ 577 кв.м.; УПИ *, кв.** по ПУП на ***, махала „***“,
с площ 568 кв.м.;
Съгласно жалба, вх.№ 94-Ж-189/
28.07.2015 г. (л.129 д.) от Ю.Ю.А., преди една година
купили два парцела от общината. Оградата на съседната къща навлизала в техния
район. Докарали хора от Кадастъра, които забили колчетата. След като съседите
им, които живеели в ***, си дошли забили колчетата в техния район и не
признавали техния план. Иска се съдействие на общината.
От жалба, вх. № 94-Ж-164/ 08.07.2015
г. (л.128 д.) на общ.Кърджали, от Ю.Д.Х., се установява, че от *** г. живее в ***.
Досега не е имал проблеми със съседа си Р. М., но след като негови съседи са
взели мястото до неговата къща, Р. М. навлиза в парцела на Ю.Д..*** за решаване
на възникналия проблем.
В жалба, 94-Ж-165/ 08.07.2015 г.
(л.124 д.) на Р. М. Н. се посочва, че е собственик на УПИ ***. Има жилище,
построено през *** г.-*** г. Съседът, който закупил
парцел *** през *** година навлязъл в чертите на собствения на Р. Н. парцел
откъм пътя 1 метър, а от долната страна – с 11 метра. В жалбата се обяснява, че
Р.Н. живее в ***. По време на отсъствието му от *** съседите поканили служители
от Кадастъра и тогава начертали нови граници, с които Р.Н. изразява несъгласие
и моли за съдействие.
Със Заповед № 1205/ 13.11.2015 г. на
кмета на общ. Кърджали, на основание чл.135, във връзка с чл.134, ал.2, т.4 от ЗУТ, е наредено да се изготви изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ **, УПИ **, УПИ **,
УПИ ** и УПИ **, кв.** по плана на ***, махала „***“, ***. С Решение № 14/
03.02.2016 г. от Протокол № 2 ЕСУТ в община Кърджали приел проект на ПУП-ПРЗ на
УПИ **, УПИ **, УПИ **, УПИ ** и УПИ **, кв.** по плана на ***, махала „***“,
***.
Със съобщение, № АС-ОП-25(1)/
08.02.2016 г. на община Кърджали заинтересованите лица са уведомени за
изработения проект на ПУП-ПРЗ. Това съобщение е получено от наследодателя на жалбоподателката на 12.02.2016 г., видно от известие за
доставяне, *** (л.46 д). Оспорената в настоящото производство заповед е
съобщена на заинтересованите страни, като е получена от наследодателя на жалбоподателката на 19.04.2016 г., съгласно известие за
доставяне *** (л.46 д.).
По искане на пълномощник на жалбоподателката е назначена СТЕ, заключението по която е
прието без оспорване от страните. Съгласно това заключение, В одобреният проект
за изменение на ПУП-ПРЗ е предвидено следното:
Източната граница на УПИ ** (респ. западната граница
на УПИ ***), източната граница на УПИ *** (респ, западната
граница на УПИ **), източната граница на УПИ * (респ. западната граница на УПИ
***) и западната граница на УПИ * от кв.* да отпаднат и същите да се изместят,освен
това е предвидено още южната граница на УПИ * (респ,
северната граница на УПИ **) и южната граница на УПИ * (респ,
северната граница на УПИ **) също да отпаднат и същите да се изместят.
В резултат на одобрения проект за изменение
на ПУП-ПРЗ, който формират нови пет урегулирани имота с частично нови граници
за същите се получава следното:
С промяната на източната граница на УПИ ** (респ.
западната граница на УПИ ***) се придава площ от 70.88 кв.м, от УПИ *** към УПИ
** и по този начин се формира нов УПИ **;
- с
промяната на източната граница на УПИ *** (респ. западната граница на УПИ *) се
придава площ от 80.17 кв.м, от УПИ * към УПИ *** и по този начин се формира нов
УПИ **;
- с
промяната на източната граница на УПИ * (респ,
западната граница на УПИ *) се придава площ от 77.14 кв.м. от УПИ * към УПИ *.
Освен това с промяната на южната граница на УПИ *
(респ. северната граница на УПИ **) се придава площ от 26.27 кв.м, от УПИ **
към УПИ * и по този начин се формира нов УПИ **;
С промяната на южната граница на УПИ * (респ.
северната граница на
УПИ **) се
придава площ от 68,04 кв.м, от УПИ ** към УПИ * и по този начин се формират
окончателно последните нови УПИ, съответно УПИ ** и УПИ **.
В заключението се посочва, че двете
двуетажни масивни жилищни сгради , намиращи се в УПИ ** и УПИ *** не са отразени в KPП на ***, мах.“***“, одобрен със Заповед №1427 от 03.11.1982г. Поради
този факт за отговор на така поставената ми задача е извършил геодезическо заснемане на въпросните двуетажни масивни жилищни
сгради, с което да ги разположа в одобреният КРП на ***, мах.
„***“, което отразил в „Приложение №4“.
Сградата в УПИ ** е заключена между т.1-т.2-т.З и т.4
от извършеното геодезическо заснемане. Същата е
разположена на видимо намалено отстоя ни е от източната дворищно регулационна
линия и в конкретика - от т.2 до източната дворищно
регулационна линия разстоянието възлиза на 1.370м., а от т.З до източната
дворищно регулационна линия разстоянието възлиза на 0.882м,
Сградата в УПИ *** е заключена между т.5-т.6-т.7-т.8-т.9-т.10-т.11-т.12
и т.13 от извършеното геодезическо заснемане. Същата
е разположена на видимо намалено отстояние от
източната дворищно регулационна линия и частично на намалено отстояние от северната улична регулационна линия. В конкретика – от т.6 до източната дворищно регулационна
линия разстоянието възлиза на 2.844м., а до северната улична регулационна линия
разстоянието възлиза на 1.497м. Относно т.8, то същата разстоянието от същата
до източната дворищно регулационна линия възлиза на 0.759м. Относно т.9, то
същата граници с източната дворищно регулационна линия. При т.10 отново има
намалено отстояние до източната дворищно регулационна
линия, което се равнява на 0.314м. На въпрос защо не са отразени тези сгради в КРП
отговаря, че при приемането на плана със Заповед №1427 от 03.11.1982г. не са
били построени.
По делото е разпитан и – *** в отдел „***“ в Община
Кърджали, който обяснява какво е довело до изменение на ПУП на *** за
посочените УПИ.
При така установената фактическа
обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата, с искане да се обяви нищожност на Заповед
№353 от 14.04.2016г. на кмета на Община Кърджали, е неоснователна поради
следните съображения:
Нищожността е форма на
незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на
допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като
нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен,
на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Доколкото в АПК не
съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните
актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията
им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави
невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност.
Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които
е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране
на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез
прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от
възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните
критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:
1.
Всяка
некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. В настоящия случай се
иска обявяване нищожност на Заповед № 353 от 14.04.2016г. на кмета на Община
Кърджали. В заповедта, като правно основание за издаването й, са посочени
разпоредбите на чл.129, ал.2 и чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ. Съгласно чл.129, ал.2
(в относимата редакция от ДВ, бр.101 от 2015 г.) Подробният
устройствен план в обхват до един квартал, а в
Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала,
както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни
образувания, се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след
приемането на проекта за подробен устройствен план от
общинския експертен съвет. Заповедта се съобщава на заинтересуваните лица при
условията и по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В настоящия случай оспорената Заповед № № 353 от 14.04.2016г. е
издадена именно от кмета на Община Кърджали, като по аргумент от чл. 129, ал. 2
от ЗУТ той е компетентния орган за издаването й. Предвид това, настоящия състав
намира, че липсва основание за прогласяване нищожност на заповедта на основание
липса на компетентност.
2. Порокът във формата е основание за нищожност, само
когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и
оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на
волеизявлението и за да бъде налице необходимо и да е предписана от закона.
Волеизявлението може да бъде изразено писмено, устно или чрез конклудентни действия. Формата е самостоятелно основание за
валидно действие на административния акт и неспазването й води до
недействителност на акта, чиято проявна форма
(нищожност или унищожаемост) се определя от степента
на порока.
Заповед, която се оспорва с искане да се обяви за
нищожна, е издадена в писмена форма, с означение на вида на акта, правни
основания за издаването, кратко посочване на фактическите предпоставки за
издаването й, съдържа разпоредителна част, име и подпис на издателя й, дата на
издаване. С оглед този факт липсва основание за прогласяване нищожността на
заповедта на това основание.
3.Съществените нарушения на административнопроизводствените
правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че
нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липсва на
кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените
правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху
съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до
друго решение на поставения пред административния орган въпрос. По отношение на
основанията за нищожност на акта с оглед съществени нарушения на административнопроизводствените правила, настоящият състав
намира, че не са налице такива съществени административнопроизводствени
нарушения, които да са довели до липса на волеизявление или друг толкова
съществен порок, който да води до нищожност на акта. В случая е приложена
процедура, уредена в ЗУТ при субсидиарното приложение
на АПК.
4. Нарушенията на материалния закон касаят
правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което
нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от
законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и
същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на
условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна
норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и
да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото
основание. Т. е. нищожност на административния акт при наличие на материална
незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните
предпоставки, предвидени в хипотезата на приложимата материалноправна
норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото
съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един
орган. Следователно, административния акт е нищожен поради противоречие с
материалния закон тогава, когато разпоредените правни
последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в
правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. В
този смисъл и Решение № 9734 от 25.06.2019 по адм.
дело № 13418/2018 на ВАС, VII о. Само при описаните случаи
порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния
акт, а във всички останали до неговата унищожаемост.
Като правно основание за издаване на
оспорената Заповед № 353/ 14.04.2016 г. на кмета на община Кърджали е посочена
разпоредбата на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ (ред. ДВ, бр. 101 от 2015 г.) ), Влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на
основание по ал. 1, и когато: има съгласие на всички собственици на имоти по
чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху
тях. В случая не се установява по безспорен начин собственикът на УПИ * и УПИ *
– Ю.Ю.А. (наследодател на жалбоподателката)
да е изразил съгласието си. Посочената липса на съгласие е относима
към законосъобразността на издадената заповед, тъй като действителното наличие
на съгласие от страна на всички собственици на имота, засегнат от изменението
на ПУП, съответно – носители на вещни права, е предмет на преценка относно
спазването на изискванията на закона за издаване на акт от вида на процесния, а не условие, предпоставящо
неговата валидност. (в този смисъл е и съдебната практика, например: Решение №
5565 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13272/2017
г., II о.; Решение № 1594 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 6399/2017 г., II о.; Решение № 13783 от 6.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3763/2020 г., II о., Решение № 4348 от 5.04.2021
г. на ВАС по адм. д. № 13726/2020 г., II о.; Решение
№ 11264 от 17.11.2023 г. на ВАС по адм. д. №
7409/2023 г., II о.).
В писмената защита на пълномощника на жалбоподателката се изразява становище за нищожност на оспорената
Заповед № 353/ 14.04.2016 г. на кмета на община Кърджали поради издаването й в
противоречие с разпоредбата на чл.134, ал.4, т.1 от ЗУТ, съгласно която: Влезли в сила
подробни устройствени планове не могат да се изменят
с цел: 1. узаконяване на незаконно изградени строежи.
Настоящият състав на съда приема, че
по делото не се установи строежите в УПИ ** и УПИ *** да са незаконни по смисъла
на чл.225, ал.2 от ЗУТ, съответно чл.225а от същия закон. Тъй като в ЗУТ е предвиден специален ред за
установяване на незаконен строеж, нормата на чл.134, ал.4, т.1 от ЗУТ е приложима само в случай на влязъл в сила акт за
установяване незаконност на
даден
строеж. Инцидентното установяване незаконност на строежа по смисъла на чл. 134,
ал. 4, т. 1 от ЗУТ е недопустимо в съдебното производство по оспорване на
заповед за одобряване на ПУП. В този смисъл са: Решение № 5568 от 13.05.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 9442/2019 г., II о.; Решение №
9881 от 30.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9713/2020
г., II о.; Решение № 9726 от 1.11.2022 г. на ВАС по адм.
д. № 3905/2022 г., II о.; Решение № 1640 от 14.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9347/2022 г., II о.
5) Превратното упражняване на власт
също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако
преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води
до нищожност, като настоящият случай не е такъв.
В конкретния случай наведените основания в жалбата за
отмяна на акта не са такива за нищожност, а евентуално представляват основания
за отмяна на акта като незаконосъобразен – унищожаем.
За съдът, обаче тази възможност за отмяна е недопустима поради просрочие на жалбата.
Поради изложеното жалбата, с искане да
се обяви нищожност на Заповед № 353/ 14.04.2016 г. на кмета на община Кърджали,
е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на делото, на основание
чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК, жалбоподателката следва
да бъде осъдена да заплати на община Кърджали юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ,
адвокатско възнаграждение на заинтересованата страна Е.Р.Н. в размер на
1 250 лв. съгласно ДПЗС с дата 09.05.2023 г. и 1250 лв. на
заинтересованата страна И.Р.М. съгласно ДПЗС с дата 15.05.2023 г.
Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата
на В.Ю.Ю., с
която е поискано да се обяви нищожност на Заповед №353 от 14.04.2016г. на кмета
на Община Кърджали.
Осъжда В.Ю.Ю. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на община
Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв. (сто лева).
Осъжда В.Ю.Ю. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на Е.Р.Н.
адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева).
Осъжда В.Ю.Ю. с
ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на И.Р.Н. адвокатско възнаграждение в
размер на 1250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба,
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е
изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните на
основание чл.138, ал.3 от АПК.
Съдия: