Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1775
гр. Пловдив,
19.10.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд, XVІІІ н. с. в публично съдебно заседание на
двадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА, като
разгледа докладваното от съдията АНД №4055/2018г. по описа на ПРС, XVІІІ
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление НП № 600 от 11.05.2018г. на Заместник
– кмет
„Транспорт” в Община Пловдив, упълномощен
със Заповед 18ОА418/06.03.2018г. на кмета на Община Пловдив, с което на К.А.С.,
ЕГН:********** за нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба за реда за спиране,
престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив
(приета с Решение №14, взето с протокол №1 от 19.01.2012г.; Изм. и доп. с Р.
№369, Пр. №19 от 26.10.2017г.) /НРСППППСТГП/ на осн. чл.43, ал.3 от същата
Наредба е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/
лева.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление, с
искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призован, не се явява, но се представлява от процесуален представител – адв. С.,
която поддържа жалбата и прави същото искане.
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно
заседание, не изпраща представител.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 18.04.2018г. от служител към *** била наложена
глоба с фиш № **********/18.04.2018г. на К.А.С., ЕГН:**********, собственик на
лек автомобил „Рено“, модел „Меган Сценик”, с ДК. № ***, за това, че на
18.04.2018г. МПС – то е било паркирано върху тротоара на бул. „Копривщица” №18
в гр. Пловдив, без мястото да е било определено от администрацията на пътя.
Отразено било, че това е в нарушение на чл.6, ал.2 от НРСППППСТГП, поради което
и на осн. чл.43, ал.3 от НРСППППСТГП била наложена глоба в размер на 50
/петдесет/ лева, която глоба е била обжалвана със Заявление с
рег.№УРИ435000-5501/19.04.2018г. до началника на Второ РУ – Пловдив.
На 26.04.2018г. срещу жалбоподателя К.А.С. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №035280 от С.Л.З. – мл. инспектор към 02
РПУ-Пловдив, за това, че на 18.04.2018г. около 13.10 часа е паркирал лек
автомобил „Рено“, модел „Меган Сценик”, с ДК №***върху тротоара на бул.
„Копривщица” №18 в гр. Пловдив, без мястото да е било определено от администрацията
на пътя. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.6, ал.2 от Наредба за
реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията
на гр.Пловдив. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя. В срока по
чл.44 от ЗАНН били подадени писмени възражения от К.С., които не били уважени
от административнонаказващия орган.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на К.А.С., ЕГН:********** за нарушение на
чл.6, ал.2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на гр. Пловдив /НРСППППСТГП/ на осн. чл.43, ал.3 от
същата Наредба е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50
/петдесет/ лева.
Съдът намира за логични и непротиворечиви с останалия
доказателствен материал показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител
С.Л.З., който описва обстановка идентична с така посочената в АУАН и НП. В
допълнение актосъставителят сочи, че фишовете по Наредба за реда за спиране,
престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив се
съставят в отсъствие на водача, след което се прави справка и се установява кой
е собственикът на автомобила за вземане на отношение, като заявява, че в
процесния случай лек автомобил „Рено“, модел „Меган Сценик”, с ДК. № *** е бил
паркиран именно на тротоар. Съдът кредитира изцяло показанията на горепосочения
свидетел тъй като са логични, последователни, съответни на писмените
доказателства и най-вече изхождат от незаинтересовано от крайния изход на
делото лице - свидетелят не се познава с жалбоподателя и в този смисъл по
делото не се установява мотив същият да дава недостоверни показания с цел да
утежнява положението му. Ето защо съдът намира, че показанията на този свидетел
са достоверен източник на информация относно основния факт на доказване.
Що се отнася до
показанията на разпитания в качеството на свидетел М.К.С., съдът ги кредитира
единствено в частта, в която той потвърждава, че действително личният автомобил
на К.А.С. е бил паркиран на процесната дата на бул. „Копривщица” №18 в гр.
Пловдив. В останалата им част според настоящия състав те са в директно
противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал, като следва
да се отчете и това, че са депозирани от заинтересовано от изхода на настоящия
съдебен спор лице. Не може да се даде
вяра на казаното от този свидетел, че не баща му, а той или майка му са
паркирали автомобила. Това дали жалбоподателят има или няма книжка не изключва
възможността за извършване на нарушението. Съобразно разпоредбата на чл.39,
ал.2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на гр. Пловдив собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи лице, на което
е предоставил ползването на моторното превозно средство. В хода на
административно наказателното производство жалбоподателят К.С. не е посочил
лице, на което е предоставил ползването на МПС – то. Едва в съдебно заседание
се ангажират от процесуалния му представител гласни доказателства за това
обстоятелство, които обаче не следва да се кредитират от съда.
При така изложената по делото фактическа обстановка
съдът намира следното от правна страна:
След преценка на събраните доказателства съдът счита,
че не е допуснат съществен порок на административнонаказателния процес,
обосноваващ незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. В
последното и в съставения АУАН осъщественото административно нарушение е
описано пълно, точно и ясно, в съответствие с установения ред и без да са
допуснати процесуални нарушения.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата
на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. АУАН е съставен от компетентно лице упълномощено
да съставя актове със Заповед №15ОА – 1328/20.05.2015г. и в същия е дадена
правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган,
упълномощен да издава НП във връзка с констатирани нарушения със Заповед №
18ОА-418/06.03.2018г., в кръга на неговата компетентност, в предвидената от
закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства
се установява, че К.А.С. е извършил нарушение на чл.6, ал.2 от НРСППППСТГП, тъй
като на посочените в акта и постановлението дата собственият му лек автомобил
„Рено“, модел „Меган Сценик”, с ДК. № *** е бил паркиран върху тротоара на бул.
„Копривщица” № 18 в гр. Пловдив, без мястото да е било определено от
администрацията на пътя.
Съгласно чл.6, ал.1 от цитираната по-горе Наредба, се
допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална
маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на
пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната
на сградите остава разстояние най - малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, във всички останали случаи не се допуска
престой и паркиране на моторни превозни средства върху тротоарите. Видно е, че
с първата норма са отразени няколко основни изисквания за водачите, които
касаят престоя и паркирането на територията на гр. Пловдив в случаите, в които
е дадено разрешение от собствениците на пътя или администрацията, докато
втората алинея визира хипотеза на липса на каквото и да било разрешение за
престой и паркиране върху тротоарите. В случая в обжалваното НП е посочено, че С.
е паркирал процесното МПС върху тротоара, като изрично е отразено, че това е
извършено без разрешение от собственика на пътя или администрацията, т.е.
въпросният тротоар не е определен за престой и паркиране по смисъла на чл.6,
ал.1 от Наредбата. Нарушението е било извършено
виновно, като за неговата съставомерност е без значение наличието на
горепосочените обстоятелства, доколкото същите са релевантни при обсъждане на
евентуално неправомерно паркиране върху тротоар, но в хипотезата на чл. 6, ал.
1 от Наредбата, тоест тогава, когато тротоарът е бил определен за паркиране от
администрацията. Настоящият случай не е такъв. Този извод съдът формира не само
въз основа на показанията на актосъставителя, подкрепящи констатациите в акта и
НП, но и въз основа писмените доказателства по делото и на представения от
самия жалбоподател снимков материал, от който е видно, че автомобилът е спрян на тротоар. В тази
връзка съгласно § 6, т.6 от ДР на ЗДвП, „Тротоар“ е изградена, оградена или
очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за
движение и предназначена само за движение на пешеходци. В случая назованата от
жалбоподателя С. и свид. С. „ивица от плочки”, на която те твърдят, че е бил
паркиран лек автомобил „Рено“, модел
„Меган Сценик” е именно тротоар по смисъла на даденото от законодателя легално
определение, тъй като представлява изградена надлъжна част от пътя, която
ограничава платното за движение и е предназначена само за движение на
пешеходци.
С оглед на всичко гореизложено и доколкото
жалбоподателят не е представил данни, че към момента на извършване на
нарушението не е управлявал процесния лек автомобил и съгласно разпоредбата на
чл.39, ал.2 от НРСППППСТГП, съдът намира, че правилно е определен нарушителят.
За нарушение на чл.6, ал.2 от НРСППППСТГП се санкционира лицето, което е
паркирало МПС върху тротоара извън случаите, в които това се допуска. И
доколкото в случая се установява, че автомобил „Рено Меган Сценик”, с ДК. № ***
е бил паркиран от жалбоподателя в нарушение на установените за това правила,
следва именно неговата отговорност да бъде ангажирана.
Коректно е посочена санкционната разпоредба и е
наложено предвиденото наказание, което е във фиксиран размер и наказващия орган
няма възможност за индивидуализацията му.
В конкретния случай, според съдебния състав не следва
да се приеме случаят за маловажен, доколкото същият не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на такива
нарушения.
При извършената
служебната проверка съдът
не констатира допуснати
в хода на
административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните
правила, които да
налагат отмяна на
наказателното постановление.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП №600 от 11.05.2018г. на
Заместник – кмет „Транспорт” в Община Пловдив, упълномощен със Заповед
18ОА418/06.03.2018г. на кмета на Община Пловдив, с което на К.А.С., ЕГН:**********
за нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране
на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив (приета с Решение №
14, взето с протокол № 1 от 19.01.2012г.; Изм. и доп. с Р. № 369, Пр. № 19 от
26.10.2017г.) /НРСППППСТГП/ на осн. чл.43, ал.3 от същата Наредба е наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред
Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ