Р Е Ш Е Н И Е
... /21.6.2019 г.,гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 14 състав, гражданско отделение в открито
съдебно заседание, проведено на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при
участието на секретаря Кичка Иванова като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 13476 по опис на ВРС за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е иск с пр.осн.чл.422 ГПК от кредитор П.К.Б. ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ *****с
адрес *** за установяване на вземането му от длъжника М.Ч.П. ЕГН ********** с
адрес *** за заплащане на сумата от 929,91 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № *****/27.01.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.05.2018г. до окончателното
изплащане на задължението по издадената в негова полза заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 6575/18 г.
С
уточняваща молба от 14.5.2019 г. е посочил, че в цената на иска са включени
всички задължения, които произтичат от неизпълнението по договора за кредит
като общото задължение е в размер на 929.91 лева, което включва главница в
размер на 410.05 лева, договорно възнаграждение в размер на 146.33 лева и възнагражадение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 373.53 лева.
Ищецът
моли за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответника да му
заплати разноски за заповедното и за исковото производство.
Твърденията в молбата от които ищецът
черпи права са, че вземането му
от ответника произтича от
задължения по договор за потребителски
кредит № *****/27.01.2017
г., сключен между страните по делото по силата на който ищцовото
дружество „П.к.Б.“ е предоставило на ответника М.П. паричен заем в размер на 500.00 лева, със срок на връщането му 24
месеца, на 24 вноски по 30.91 лева всяка, с посочен погасителен план по дати и
падеж 15-то число на месеца. В договора е посочен ГПР 49.89 %, ГЛП 41.17 %, лихвен
процент на ден 0.11 % и размера на общото задължение с начислените лихви, който
е 741.84 лева. Съгласно договора е определено обезщетение за забава в размер на
10 5 годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото
плащане. Съгласно чл.17.4 на Общите условия кредиторът има право на обезщетение
за всички разноски за извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг.
Ищецът претендира и законна лихва от датата на подаване на заявлението.
Ответникът
е закупил пакет от допълнителни услуги на стойност 499.92 лева, размерът на
вноската по който е 51.74 лева, падеж – 15-я ден от месеца. Общото задължение
по кредита и по пакета от допълнителни
услуги е 1241.76 лева, а размерът на всяка вноска е 51.74 лева с падеж 15-то
число на месеца. Съгласно декларации по т.Г към договора за потребителски
кредит неразделна част от него са Общите условия, които са предоставени на кредитополучателя на хартиен носител, на
български език по Стандартен европейски формуляр. „П.к.Б.“ ЕООД изпълнява точно
и в срок задълженията си по договора като е превел сумата по него на 27.01.2017
г. по посочена от кредитополучателя
банкова сметка. ***ията по договора и не е
направил нито една погасителна вноска като след изпадането му в забава и
съгласно уговореното и прието от страните по т.12.3 от Общите условия при просрочие с повече от 30 календарни дни на една месечна
вноска, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата
предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща уведомление,
покана, предизвестие и други до кредитополучателя. На 05.12.2017 г. на П. е изпратено уведомително писмо от дружеството
с което е уведомена, че договорът е прекратен и че е обявена неговата
предсрочна изискуемост. Съгласно ОУ при прекратяване на договора клиентът дължи
остатъчните и непогасени вноски по погасителния план, включващи и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и
такси. Към датата на подаване на заявление длъжникът е погасил задължение в общ
разамер на 337.70 лева от които 311.85 лева за
погасяване на част от номинала и 5.85 лева за погасяване на лихвите за забава
на осн.т.12.1 от ОУ. Ищецът е предявил иск за установяване на вземането му за главница и
законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Посочил
е банкова сметка ***к Българя АД; IBAN:***; BIC:***.
Ищецът не е предявил иск за заплащане на
сумата от 30,00 лева - представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, начислени за периода
от 16.03.2017 г. (датата на изпадане в забава) до 05.12.2017 г. (датата
на прекратяване на договора), сумата от 5,07 лева – представляваща законова лихва за забава за периода от 16.03.2017 г.
( датата на изпадане на длъжника в забава по договора за потребителски кредит №
*****/27.01.2017г. до 05.12.2017г. ( датата на прекратяване на договора) и в
тази част заповедта е обезсилена с влязло в сила определение от 22.03.2019
г.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника, чрез
процесуален представител, назначен на осн.чл.47, ал.6 ГПК. Счита, че предявеният иск е допустим, но същият е неоснователен и го оспорва по размер. Възразява срещу същия като навежда следните
твърдения:
Ищецът
е обявил целия кредит за предсрочно изискуем от 08.12.2017 г., като е изпратил
уведомление до ответника, но в доказателствата по делото липсва такова за
получаване на уведомление на ответника.
Текстът на чл.60, ал.2 от ЗКрИ категорично задължава
кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем за да има последици за
длъжника. В случая не е налице една от изискуемите субективни предпоставки –
действието по изрично обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем. От това
може да се приеме, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита от връчване
на исковата молба на ответника. В молбата не е посочено как точно е изчислен
размерът на претендираната сума по кредита. Посочено
е че общото задължение по договора е 1241.76 лева, погасени са 337.70 лева и
остава разлика в размер на 904.06 лева. Тази сума не отговаря на претендираната сума в размер на 929.91 лева. Моли за
отхвърляне на иска.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, становищата на страните и въз основа на закона, приема да установено
следното от фактическа и правна страна:
Предвид характера на предявения иск за
установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид
разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта
на доказване е върху ищеца, който следва
да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до
дължимост на претендираната сума и наличието на
задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на
задълженията си и другите си възражения въз основа на които претендира отхвърлянето на предявения
иск.
Видно от представените с молбата писменни доказателства,
а именно договор за потребителски кредит
„Профи кредит стандарт“ № ***** от 27.01.2017 г. между
„П.к.Б.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище ***
в качеството на заемодател и М.Ч.П. с
ЕГН ********** като заемател е сключен договор за
паричен заем в размер на 500.00 лева, която сума следва да се върне на 24 равни
вноски, всяка в размер на 30.91 лева на падеж 15-то число на месеца съгласно
погасителен план към договора – лист 37 от делото. Заемът е отпуснат при
следните условия: фиксиран годишен лихвен процент 41.17 %, годишен процент на
разходите /ГПР/ 49.89 %. Общия размер на всички плащания и дълъжимата сума по
кредита е 741.84 лева. Посочени са дължимите от страна на кредитополучателя
неустойки за неизпълнение на задълженията му по договора – чл.12 – Прекратяване
на ДПК и санкции, както и правата и
задълженията на кредитополучателя - чл.9 на Общите условия. Страните са подписали
споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, а именно: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит, възможност за отлагане на определн
брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства. Общият размер на задължението по кредита и по
пакета от допълнителни услуги е 499.92 лева, а на вноската по закупен пакет от
допълнителни услуги 20.83 лева. Отпуснатата в заем сума от 500 лева е преведена
по сметка на кредитополучателя.
Представен е стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,
подписан от клиента и от кредитора. В преписката за отпускане на кредита
са представени допълнителна информация към
стандартен европейски формуляр, искане за отпускане на кредит, декларация за
съгласие за обработване на лични данни на клиента. От извлечение от сметка на
ответника се установява, че за вноски с настъпил падеж за целия период за месеци 10, 11, 12 на 2017 г. и месеци от януари на
2018 г. до февруари на 2019 г. плащанията
са в размер на 0.00 лева и остатъчното задължение към 30.08.2018 г. е в размер
на 929.91 лева. До ответника е изпратено уведомително писмо за доброволно
погасяване на задълженията. Няма доказателства по делото за това дали същото е
връчено на длъжника.
От изисканото и приобщено по делото ч.гр.д.№ 6575/2018 год. по описа на ВРС, 11 състав се установява, че в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за следните суми: сумата от
929,91 лева - представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *****/27.01.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 09.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 30,00 лева - представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране
на вземането, начислени за периода от
16.03.2017 г. (датата на изпадане в забава) до 05.12.2017 г. (датата на
прекратяване на договора),сумата от 5,07 лева – представляваща законова лихва
за забава за периода от 16.03.2017г.( датата на изпадане на длъжника в забава
по договора за потребителски кредит № *****/27.01.2017г. до 05.12.2017г. (
датата на прекратяване на договора), както и разноски за заповедното
производство.
С отговора ответникът възразява, че е уведомен
за обявяване и настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, считано от 08.12.2017 г., поради което такава
не е настъпила. От представеното от
ищеца извлечение по сметка към договор за потребителски кредит се установява,
че към 15.02.2019 г. и след датата на подаване на заявлението е настъпил крайният падеж на всички вноски съгласно
погасителния план към договора за кредит и няма плащания по 18 вноски. Вземането не е в
условия на настъпила предсрочна изискуемост, а при условия на настъпил падеж на
цялото вземане. В този смисъл не е налице неравноправна клауза по смисъла на
чл.143 от ЗЗП, каквито възражения са направени в отговора на исковата
молба. Не са налице основанията за
недействителност на договора по чл.22 ЗПК. Кредитополучателят се е съгласил с
условията на кредита като всяка от
страниците на договора, споразумението и общите условия е подписана от
кредитополучателя.
В договора са
индивидуализирани конкретните услуги,
които са включени в закупения от кредитополучателя пакет от „допълнителни
услуги“ със споразумението от 27.01.2017 г. в което е посочено дължимото допълнителено възнаграждение на кредитора.
В конкретния случай се установява липса
па еквивалентност на насрещните престации
или вземането на едната страна
е в размер, който надвишава с 50 % насрещната престация като това
несъответствие цели обогатяване на едната страна, а не
само възмездяване.
В съдебната практика
която приема нищожност на
договор поради накърняване па добрите нрави се възприема, че "добри нрави" по смисъл на чл.
26, ал. "1
пр. 3 ЗЗД
представлява обща правна
категория, приложима към конкретни граждански,
респективно търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правми норми, при
приложението на конто съдът прави
конкретна преценка па обстоятелствата. Във вески отделен
случай, въз основа на доводите
па страните и събраните доказателства по конкретного дело, съдът може
да прецени дали
поведението на конкретния правен субект съетавлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане па
собствена изгода.
От доказателствата по делото се установи, че съгласно процесният договор за потребителски кредит № *****/27.01.2017 г. за отпуснат на ответника М.П. заем
от 500 лева със срок за
издължаване 24 месеца е договорена възнаградителна лихва в полза на кредитора
в размер на 49,89 % от
стойността на заема, а лихвеният процент на ден е 0.11. Лихвата по
договора е възнаградителна за ползване на
дадената парична сума. Договорената между страните годишна лихва в размер 49,89 % надхвърля значително размера на законната
такава, при определения от БНБ основен лихвен процент за 2017 г. и 10 пункта надбавка, поради което уговорката
противоречи на добрите нрави и е нищожна, Съотнесени тези критерии и към клаузата с уговорения ГПР от 41,17 %, също
обосновават нейната нищожност. Посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ответника. С оглед на горното,
съдът намира, че договорът в раздел VI в частта „Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 499.92
лева е
нищожен на осн. чл.26
ал.1 ЗЗД и във вр. с чл.22 във вр.
с чл.11,т.9 и 10 ЗПК. В чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът н действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно н точно определени в
договора за потребителски кредит." В случая
в Договора за потребителски крелит не са посочени
вида, размера и действието, за което се събират съответните такси. В подписаното
от страните споразумението от 27.01.2017 г. за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги са изброени вида на услугите,
които може да ползва потребителят,
но нито в самия договор, нито в споразумението е предвидена клауза,
която да приобщава Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към
Договора за потребителски кредит „Стандарт" № ***** от 27.01.2017
г., следователно не може да се направи
категоричен извод, че е изпълнено изискванего на чл.10а. ал.4 ог ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси или
комисионни и размера на съответната такса или комисионна в процесння
договор за потребителски кредит.
В противоречие на императивното правило на
чл.10 ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните
видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане в размер
на 499.92 лева. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя
е предварително, тоест то е дължимо само
за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е
посочено и в самото споразумение и е без значение дали някоя от тези услуги ще
бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.
Разпоредбата на
чл.143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в
договор, сключен с потребител и това е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като нормата
дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.
Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е
разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.
Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е възпроизведена с нов чл.13а, т.9 от ДР на ЗЗП. Според
чл.3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между пра вата и
задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита
индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържа ние. Фактът, че
някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално
договорени, не изключва приложението на чл.3 от Директивата към останалата част
на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи
условия е договорена индивидуално, негова е доказател
ствената тежест да установи този факт.
В споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е посочено, че изискуемостта
на задължението за заплащане на
възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги е в размер от 499.92 лева и задължението му за заплащане настъпва от
датата на сключване на самото споразумение. В същото е посочено, че вноската
за пакет допълнителни услуги е 20.83 лева, дължима на 15-то число на месеца.
Тоест при неяснота за предоставена конкретна допълнителна услуга и въобще дали
кредитополучателят ще ползва такава по време на действието на договора за
кредит автоматично е начислена към вноската по кредита и допълнителна вноска за
допълнителни услуги. Посоченото възнаграждение
е равно по размер на отпуснатия заем, тъй като 499.92 лева се дължат за пакет
допълнителни услуги, а е отпуснат заем в размер на 500.00 лева. Възнаграждението за допълнителни услуги е дължимо изцяло при сключване
на споразумението, но заплащането е разсрочено за срока на кредита и е част от
вноските по закупения пакет от допълнителни услуги. Доказателства за това дали
кредитополучателят е ползвал една допълнителна услуга или друга услуга от
изброените не са налице по делото. От изложеното следва, че уговорката за
заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги в размер на 499.92 лева се явява нищожна като
противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителския
кредит. Предявеният
установителен иск на кредитора за сумата 556.38 лева, представляваща общия размер на задълженията по договор за
кредит № ***** от 27.01.2017 г., включваща главница и договорна лихва съгласно
погасителен план с настъпил падеж на 18 вноски в размер на 30.91 лева всяка, от
които главница 13.76 лева и договорна лихва в посочен размер за всеки месец от
периода за месеци 09, 10, 11, 12 на 2017 г., от януари до декември включително
на 2018 г. и 01, 02 на 2019 г. е основателен
и следва да се уважи като доказан по основание и размер.
Исковата претенция за
установяване на вземането на кредитора по издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за сумата 373.53 лева, представляваща разликата над сумата 556.38 лева до претендирана
сума в размер на 929.91 лева, която сума представлява възнаграждение на ищеца за
пакет „допълнителни услуги“ следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана по размер.
По въпроса за разноските:
На осн чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски за заповедното и за исковото
производство съгласно задължителните указания,
дадени в тълкувателно решение № 4 от 2014 г. по тълк.дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ищецът е представил списък за разноски в общ размер на 900 лева
за заповедното и за исковото производство, включващи държавна такса, юриск.възнаграждение и възнаграждение за особен
представител на ответника. За уважената част на иска в размер на 556.38 лева, ответникът следва да заплати на ищеца разноски общо в размер на
538.48 лева.
На осн.чл.47, ал.6 ГПК съобразно фактическата и правна
сложност на делото и като взе предвид положения от адвокат П.Н.П. в качеството му на особен представител на
ответника труд за защита правата и интересите
на ответника, съдът определя възнаграждение на адв.П. в размер на 300 лева, което следва да се
изплати от внесения от ищеца депозит.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
М.Ч.П. ЕГН ********** с адрес ***, че съществува вземането на П.К.Б.
ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ *****с адрес *** за заплащане на сумата 556.38 /петстотин
петдесет и шест лева и 38 ст./ лева, представляваща задължение за
18 вноски с настъпил падеж за периода
15.09.2017 г. – 15.02.2019
г. включително по договор за потребителски
кредит № ***** от 27.01.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 09.05.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 6575/18 г., на осн.чл.422 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за вземане в размер на сумата 373.53 лева,
представляваща разликата над сумата 556.38 лева до претендирана
сума в размер на 929.91 лева, претендирана като
задължение по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 27.01.2017 г.
ОСЪЖДА М.Ч.П. ЕГН ********** с адрес
*** да заплати на
П.К.Б.
ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ *****с адрес *** разноски за производството /исково и заповедно/ в размер на 538.48
/петстотин тридесет и
осем лева и 48 ст./ лева, на осн.чл.78 ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ на адвокат П.Н.П.
от ВАК, вписан под № 6549 в Националния
регистър за правна помощ, служебен адрес
гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“
№ 55, ет.3 възнаграждение за процесуално представителство на М. Ч. П. на
основание чл.47, ал.6 ГПК в размер на 300 /триста/ лева,
което да се изплати от
внесения депозит от ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Варна
с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Районен съдия: