№ 1895
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110213353 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН
Образувано е по жалба от УМБАЛ „ХХХХХ“ ЕАД, ЕИК №№№№,
представлявано от А. Г. А. – изпълнителен директор срещу наказателно
постановление № 69/31.08.2021 г., издадено от д-р Г. Х. Х. – изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИА МН/, с което
на основание на основание чл. 40б от Закона за трансплантация на органи,
тъкани и клетки /ЗТОТК, обн. в ДВ бр. 83 от 19.09.2003 г., в сила от
01.01.2004 г./ на лечебното заведение е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 35 000,00 /тридесет и пет хиляди/ лева за неизпълнено правно
задължение по чл. 29, ал. 1 ЗТОТК.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на дружеството-въззивник, както и за некоректно
приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на
обжалваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Претендират се и разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
1
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован,
представлява се от юрк. Деница Тодорова, с пълномощно по делото, която
поддържа жалбата и изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл.
юрк. Ани Сайков, с пълномощно по делото. Последният оспорва жалбата и
пледира за пълна доказаност на неизпълненото правно задължение, в каквато
насока изтъква конкретни аргументи. В допълнение е отправено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение № А-
71/21.07.2021 г., съставен от Д-р Й. ЗДР. П. – гл. експерт в ИА МН и в
присъствието на доц. д-р А. К. К. – свидетел при установяване на твърдяното
нарушение е констатирано, че жалбоподателят УМБАЛ „ХХХХХ“ ЕАД не е
уведомил ИА МН за предстоящото вземане на органи от жив донор – С. С.
ЙО. най-малко 7 дни предварително, а именно най-късно на 11.06.2021 г., вкл.
Оперативната интервенция е извършена на 18.06.2021 г., а уведомлението е
постъпило при контролния орган на 15.06.2021 г. т.е. налице е закъснение от 4
дни.
В акта е отразено, че с демонстрираното противоправно
бездействие на 12.06.2021 г. в гр. София привлеченото към отговорност лице
2
е нарушило разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗТОТК, като препис от него е връчен
на законния представител на дружеството-жалбоподател на същата дата.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 69/31.08.2021 г. от д-р Г. Х. Х. – изпълнителен
директор на ИА МН, с което на основание чл. 40б ЗТОТК, при цялостното
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя
УМБАЛ „ХХХХХ“ ЕАД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 35
000,00 /тридесет и пет хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл.
29, ал. 1 ЗТОТК.
Препис от НП е връчен на служител на дружеството-въззивник на
02.09.2021 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, като
жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция е
депозирана чрез наказващия орган в законоустановения 7-дневен срок на
09.09.2021 г., видно от видно от поставения печат върху същата.
При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото
гласни и писмени доказателствените средства този съдебен състав намира, че
по еднопосочен начин са доказани обстоятелствата, свързани с факта на
твърдяното нарушение, времето, мястото, неговия механизъм и авторство.
Показанията на актосъставителя ЙО. П. следва да се кредитират с доверие
като логични, последователни и вътрешно балансирани, имайки предвид, че
същите се намират в пълна кореспонденция с останалите писмени
доказателства, а това обезпредметява тяхното отделно обсъждане. Нещо
повече – между страните не се спори по фактите, а единствено досежно
приложимите процесуален и материален закон.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
3
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не
биха могли да доведат до законосъобразното възникване, респективно
ангажиране на имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател,
поради допуснато неотстранимо съществено процесуално нарушение от
категорията на абсолютните, довело иманентно до накърняване правото му на
защита.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 42, ал. 1 ЗТОТК нарушенията
по чл. 40б се установяват с актове, съставени от длъжностни лица определени
от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
На етапа на съдебното следствие от наказващия орган са представени
писмени доказателства за назначаването на свидетеля ЙО. П. на заеманата от
него длъжност, но не и такива, от които да се видно, че същият е
оправомощен да съставя АУАН при констатирани нарушения на ЗТОТК,
независимо от проявената инициатива от съда в очертаната насока с
разпореждането за насрочване на делото. В тази връзка, некоректно е
позоваването в оспореното НП на заповед № РД-13-611/29.06.2021 г. на
изпълнителния директор на ИА МН, доколкото с посочения индивидуален
административен акт единствено е възложено на Д.П. и доц. д-р Антония
Кастелова да извършат извънредна проверка на лечебното заведение, както и
да съставят констативен протокол, но не и посочените длъжностни лица да
констатират с акт евентуално извършените административни нарушения.
Посоченото обстоятелство мотивира несъмнен извод, че процесният АУАН е
съставен от некомпетентен административен орган.
Липсата на компетентност, независимо от нейните разновидности –
материална, персонална, териториална или по време, представлява хипотеза,
граничеща с недопустим административен произвол. Органите на
изпълнителната власт могат да упражняват функциите си дотолкова,
доколкото това е предвидено в съответния нормативен акт. Напускайки тези
рамки, действията им се окачествяват като незаконосъобразни и
4
представляват неправомерно вмешателство в чужда правна сфера.
Визираният драстичен процесуален порок представлява
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, а това поначало не налага аналитичното обсъждане на
доказателствените материали и последващата преценка по същество дали
твърдяното административно нарушение е налице. Така съставеният
незаконосъобразен акт не би могъл да констатира вмененото нарушение, да
повдигне обвинение за неговото извършване и не на последно място - да
сезира валидно административнонаказващия орган. Обжалваното НП, макар и
издадено от компетентен орган, следва да бъде отменено, тъй като липсва
годен обвинителен титул. Нарушението е от такова естество, че не може да
бъде преодоляно по силата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
Независимо от изложеното, ако обсъденият порок в процесуалната
дейност на органите на изпълнителната власт условно бъде игнориран, съдът
служебно констатира, че с несвоевременното изпращане на изискуемото
уведомление в ИА МН лечебното заведение действително е изпълнило
състава на твърдяното нарушение по чл. 29, ал. 1 ЗТОТК, но същото
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност” на случая се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, същата е фактическа и се
предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в
практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които
неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната
действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н. В тази връзка,
принципно вярно е, че за наличието на съставомерност по чл. 29, ал. 1 ЗТОТК
не се изисква настъпването на вредни последици, извън неспазването на
законоустановения 7-дневен срок за уведомяване на ИА МН за предстоящото
вземане на органи от жив донор, но в конкретния случай посоченото
нарушение не е било от естество да засегне сериозно фундаменталната цел,
визирана в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗТКОТ.
5
В аспекта на изложеното, на първо място, не бива да се
пренебрегва обстоятелството, че е констатирано забавяне от 4 дни, което по
никакъв начин не е осуетило изпълнението на контролните функции на ИА
МН, имайки предвид, че такива фактически данни по делото отсъстват. На
второ място, както уместно е отбелязано в жалбата, налице са успешно
извършени оперативни интервенции – експлантация, съответно
трансплантация на бъбрек. Не на последно място – по делото отсъстват
доказателства за други нарушения на ЗТКОТ и подзаконовите актове по
неговото прилагане от страна на лечебното заведение, установени с влязъл в
законна сила правораздавателен акт.
Съдът не споделя и изложената в НП трактовка, че единствено
поради характера на засегнатите обществени отношения, следва да се
изключи прилагането на чл. 28 ЗАНН, доколкото обсъдената разпоредба е
обща и приложното й поле не би могло да бъде дерогирано само на
посоченото основание. Ето защо, всички неглижирани от наказващия орган
обстоятелства, преценени самостоятелно и в съвкупност експлицират
становището на съдебния състав, че процесният случай е маловажен и че
изпълнителният директор на ИА МН е допуснал порок при формиране на
вътрешното му убеждение по правото, като е отказал да приложи обсъдения
нормативен регламент. Конкретната обществената опасност на нарушението е
била преувеличена и оценена превратно и едностранчиво, поради което
предприетите действия от административните органи за ангажиране на
юридическата отговорност на дружеството-жалбоподател представляват
неадекватна и несъразмерна реакция за упражняване на държавна принуда,
тъй като за да е налице нарушение същото следва да разкрива определена
завишена степен на обществена опасност, която да прави оправдано
третирането му като такова, каквито предпоставки определено не бяха
констатирани в случая. Сам по себе си фактът на образуваното
административнонаказателно производство е напълно достатъчен, за да
формира в съзнанието на законния представител на лечебното заведение
своеобразен контрамотив за въздържане от извършването на други нарушения
и на съзнание за необходимостта от спазване на установения в страната
правов ред, в частност за подобряване на организацията в болницата.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
6
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена, поради допуснато съществено
процесуално нарушение от категорията на абсолютните, довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, като отделно от това
отговорността на посоченото лице е била ангажирана в противоречие с
материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно, а това обстоятелство обезпредметява обсъждането на
останалите релевирани от страните доводи и оплаквания.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва
да се произнесе по извършените от страните разноски. Предвид изхода на
делото, отчитайки сравнително ниската степен на неговата фактическа и
правна сложност, както и осъщественото процесуално представителство на
дружеството-жалбоподател пред СРС, съдът намира, че на основание чл. 63д,
ал. 3 ЗАНН, ИА МН следва да бъде осъдена да заплати на УМБАЛ „ХХХХХ“
ЕАД юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 80,00 лв. /арг.
от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за
изплащането на правната помощ/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 във вр. с ал. 2,
т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 69/31.08.2021
г., издадено от д-р Г. Х. Х. – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ /ИА МН/, с което на основание на основание чл. 40б от
Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки /ЗТОТК, обн. в ДВ бр.
83 от 19.09.2003 г., в сила от 01.01.2004 г./ на жалбоподателя УМБАЛ
„ХХХХХ“ ЕАД, ЕИК №№№№, представлявано от А. Г. А. – изпълнителен
директор е наложена „имуществена санкция“ в размер на 35 000,00 /тридесет
и пет хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 29, ал. 1 ЗТОТК,
като неправилно и незаконосъобразно.
7
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ да заплати на жалбоподателя
УМБАЛ „ХХХХХ“ ЕАД, ЕИК №№№№ разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8