РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 05.02.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на тринадесети ноември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 8009/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 88417/29.06.2016 г., предявена от А.ЗА П.и С.К., с адрес: гр. **********,
против И.С.Н., с ЕГН: **********, А.П.Ц.-Н., с ЕГН: **********, и И.И.Н., с ЕГН: **********, и тримата с
адрес: ***.
Ищецът
твърди, че е кредитор на първия ответН.– И.С.Н., упражняващ търговска
дейност като ЕТ „Н. – И.Н.“, за вземания, за които са издадени: изпълнителен
лист от 15.11.2004 г. и изпълнителен лист от 07.12.2009 г. На 17.06.2010 г., И.С.Н.
и А.П.Ц.-Н. сключили договор, по силата на който дарили на дъщеря си И.И.Н.,
собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 13, находящ се в гр.
София, СО-район „**********, с площ от 108,67 кв. м. Договорът за дарение бил
сключен във формата на нотариален акт, вписан с дв.вх.рег. № 25720/17.06.2010
г., акт № 30, том 66 в Служба по вписвания – София.
В исковата молба се твърди, че с извършеното
дарение, длъжникът И.С.Н. е увредил ищеца, като негов кредитор, тъй като се е разпоредил
с притежавания от него недвижим имот, служещ за обезпечение на неговите
кредитори. Ищецът сочи, че вземанията му
са възникнали преди датата на увреждащата сделка и ответникът Н. е знаел, че с
действията си уврежда кредитора. Освен това, с процесната сделка, първите двама
ответници се разпоредили безвъзмездно със свое имущество в полза на дъщеря си И.И.Н..
Заявява, че предвид безвъзмездният характер на разпореждането, без значение е дали
лицето, с което длъжникът е договарял е
знаел увреждането или не.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което спрямо него, да бъде обявен за недействителен за
½ ид. част от имота, договорът за дарение, сключен с нотариален акт от
17.06.2010 г. - № 113, том 01, рег. № 2104, дело № 103/2010 г. по описа на
нотариус с рег. № 047 от РНКРБ, вписан с дв.вх.рег. № 25720/17.06.2010 г., акт
№ 30, том 66 в Служба по вписвания – София, с който първите двамата ответници
са дарили на И.И.Н., описания апартамент № 13. Ищецът претендира и направените
по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците са
депозирали отговори на исковата молба.
Ответниците оспорват иска с възражението, че ищецът няма качеството на
кредитор по отношение на първия ответник, тъй като вземанията му са погасени,
поради изтичане на предвидения давностен срок. Излагат доводи и че искът е
неоснователен, тъй като предмет на сделката е била несеквестируемо жилище на
първите двама ответници. Сочат и че предмет на дарението е била вещ в режим на
съпружеска имуществена общност, а искът по чл. 135 ЗЗД може да се проведе
успешно само ако и двамата съпрузи са длъжници. Правят възражение и че предявеният
иск по чл. 135 ЗЗД е погасен по давност. Първият ответН.претендира направените
по делото разноски.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 135, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Следователно, чрез иска по
чл. 135 ЗЗД се упражнява едно потестативно право на кредитора, с което се цели
постигане на правна промяна – обявяване на дадено правно действие за
относително недействително спрямо кредитора – ищец. Конститутивният иск по чл.135 от ЗЗД е правен
способ за защита на кредитора срещу разпоредителните действия на длъжника, с
които последният намалява или обременява имуществото си, предназначено съгласно
чл. 133 от ЗЗД да служи за удовлетворяване на кредиторите, и по този начин
създава опасност за реализиране на вземанията на кредитора. Уважаването на иска предполага установяване на следния фактически
състав: 1/ наличието на вземане, като без значение е неговия вид – парично или
непарично; 2/ извършеното действие да уврежда кредитора, и 3/ знание за
увреждането: когато увреждащото действие е безвъзмездно длъжникът трябва да е
знаел за увреждането, като е достатъчно да е знаел, че към момента на
извършване на действието има кредитор и че действието го уврежда; когато
увреждащото действие е възмездно трябва
и длъжникът, и третото лице, с което е договарял, да са знаели за увреждането.
Видно от изпълнителен лист от 15.11.2004 г.,
издаден по гр. д. № 2428/2004 г. на Районен съд – Монтана и изпълнителен лист
от 07.12.2009 г., издаден по т. д. № 521/2008 г. на Софийски градски съд,
ответникът И.С.Н., упражняващ търговска дейност като ЕТ „Н.– И.Н.“, е бил
осъден да заплати на А.за П.и С.К., сумата от 108 761.69 лева –
неизплатена част от покупна цена по договор от 23.09.1997 г. и лихви за забава
в размер на 39 095.72 лева (по първия изпълнителен лист) и сумата от
48 251.84 лева – мораторна лихва за забава плащането на вноски по договор
от 23.09.1997 г. и разноски по дело (по втория изпълнителен лист).
Безпротиворечиво в практиката е решен въпросът за
това, че едноличният търговец, като носител едновременно и на търговски, и на
граждански права и задължения, винаги отговаря с едно и също свое имущество,
както по задълженията, възникнали в резултат от упражняване на търговската си
дейност, така и по всякакви други имуществени отношения, в които той влиза в личния
си живот. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/27.12.2001 г. тълк.дело
№ 2/2001 г. на ОСГК на ВКС, едноличния търговец, като физическо лице,
извършващо търговска дейност, носи отговорност за задълженията си с цялото си
имущество, независимо дали е част от предприятието му, дали е лично имущество,
или е имущество - съпружеска имуществена общност.
Качеството кредитор е налице, ако ищецът по иска
твърди и съществуването на вземането му произтича от твърдените факти в
исковата молба, като извод за несъществуване на вземането може да се направи,
само ако твърдяното вземане е отречено със сила на пресъдено нещо.
Представените изпълнителен лист от 15.11.2004 г.
и изпълнителен лист от 07.12.2009 г. установяват съществуването на посочените в
тях вземания, а видно от удостоверение с изх. № 29307/14.06.2016 г. на ЧСИ, с
рег. № 844 от КЧСИ, същите не са били изцяло удовлетворени и следователно,
ищецът се легитимира като кредитор на първия ответник.
Не се спори по делото, че на 17.06.2010 г., между И.С.Н.
и А.П.Ц.-Н., от една страна и дъщеря им И.И.Н., от друга, е сключен договор, по
силата на който първите двама ищци са дарили на дъщеря си описания апартамент №
13, находящ се в гр. София, СО-район „**********, с площ от 108.67 кв. м.
Договорът за дарение е сключен във формата на представения по делото нотариален
акт № 113, том 01, рег. № 2104, дело № 103/2010 г. по описа на нотариус с рег.
№ 047 от РНКРБ, вписан с дв.вх.рег. № 25720/17.06.2010 г., акт № 30, том 66 в
Служба по вписвания – София.
Прехвърлянето на собствеността върху процесния имот чрез договор за дарение
от първите двама в полза на третия ответН.представлява правно действие, което
уврежда ищцовата страна в качеството й на кредитор на дарителя, защото намалява
имущество на длъжника, което съгласно чл.133 ЗЗД служи като общо обезпечение на
неговите кредитори, от което те да могат да се удовлетворят. Фактът на увреждането се преценява към
момента на сключване на сделката, чиято недействителност се иска да бъде
обявена, а към този момент – 17.06.2010 г., ищецът вече е имал качеството на
кредитор на ответника.
Съгласно чл.135, ал. 1 ЗЗД, длъжникът следва да е знаел за увреждането, а
ако увреждащото действие е възмездно, то и лицето, с което длъжникът е
договарял, също трябва да знае, че действието уврежда кредитора.
Атакуваната от ищеца сделка е безвъзмездна (договор
за дарение), поради което е достатъчно само длъжникът, т.е. ответникът И.С.Н.
да е знаел за увреждането (чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД), което знание е налице,
тъй като атакуваната сделка е сключена след възникване на дълга на първия ответН.към
ищеца. Без значение е субективното
отношение на лицето, което е получило престацията от длъжника, защото е
получило имуществото на длъжника без да престира нищо насреща (в този смисъл
решение № 964/07.11.2008 г. по гр.д. № 4023/2007 г. на ВКС, III ГО). Дарението
е безвъзмездна сделка, така че за уважаването на иска по чл. 135 ал. 1 ЗЗД не е
нужно намерение за увреждане у приобретателя (решение № 1476/20.01.2009 г. по
гр.дело № 5400/2007 г., на ВКС, IV ГО). Предвид изложеното, ирелевантно е обстоятелството
дали ответницата И.И.Н. е знаела, че с атакуваната сделка се увреждат
интересите на кредитора – ищец. Отделно от това по делото не бе оборена, с
пълно и пряко доказване, законовата
презумпция по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД за знание за увреждането на
кредитора с атакуваната сделка, тъй като не се спори, че третото лице –
приобретател е дъщеря на първите двама ответници.
Неоснователно е възражението на ответниците, че
искът е неоснователен, тъй като предмет на разпоредителната сделка е било
несеквестируемото жилище на ответниците И.С.Н. и А.П.Ц. - Н..
Несеквестируемостта коригира общия принцип на чл. 133 ЗЗД, че цялото длъжниково
имущество служи за общо обезпечение на кредитора, но уредбата на
несеквестируемите вещи по чл. 444 ГПК гарантира длъжника, че принудата спрямо
него ще се осъществи в определени рамки с цел да не се застрашава нормалното му
съществуване. При разпореждане с несеквестируемо имущество длъжникът сам се е
лишил от привилегията на несеквестируемостта, поради което в този случай
интересът на кредитора следва да се постави пред интереса на длъжника (в този
смисъл са решение № 456/25.06.2010 г. по
гр.д. № 1294/2009 г. на ВКС, IV ГО, решение № 170/11.05.2010 г. по гр.д. №
100/2010 г. на ВКС, IV ГО, решение № 782/ 12.03.2011 г. по гр.д. № 1236/2009 г.
на ВКС, IV ГО, решение № 357/11.05.2010 г. по гр.д. № 100/2010 г. на ВКС, IV
ГО).
Неоснователно е възражението на ответниците, че
предвид фактът, че предмет на разпоредителната сделка е имот съпружеска
имуществена общност, то искът по чл. 135 ЗЗД може да се проведе успешно, само
ако и двамата съпрузи – собственици на имота са длъжници на кредитора, какъвто
не е настоящия случай. В ТР № 5/ 29.12.2014 г. по тълк. дело № 5/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, е прието, че предпоставка за провеждане на Павловия иск е вещта вече да
е отчуждена. След като вещта е отчуждена, съпружеската имуществена общност
върху нея е била прекратена с настъпването на вещно-транслативното действие на
разпореждането. СобствеН.на имота е третото лице - приобретател. С уважаването
на иска по чл. 135 ЗЗД, сделката си остава действителна, имотът не се връща в
патримониума на съпрузите и съпружеската имуществена общност върху него не се
възстановява. Аргументите, обуславящи крайния извод, че по отношение на
кредитора сделката е недействителна за
½ ид.ч., а не за целия имот, не са на плоскостта на вещното право и
съпружеската имуществена общност, а на плоскостта на облигационното право и
по-конкретно на активната и пасивната материалноправна легитимация на страните
по иска и предмета на доказване.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че се установиха всички обективни и субективни
елементи от фактическия състав на правото по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
При това положение, съдът следва да разгледа и
направеното от ответниците с отговора на исковата молба възражение за
погасяване на претенцията на ищеца, поради изтекла петгодишна давност.
Искът по чл. 135 ЗЗД се погасява с изтичане на
петгодишна давност, съгласно чл. 110 ЗЗД. Начало на давностния срок тече от
момента на извършване на увреждащото действие, т.е. от сключване на увреждащата
сделка. От този момент, увреденият става носител на субективното право на
обезщетение за увреждането и за него възниква и правото да иска обявяването за
недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника (в този смисъл: решение
№ 147/25.07.2016 г. по дело № 645/2016 на ВКС, III ГО и решение № 7/26.01.2012 г.
по дело № 456/2011 на ВКС, III ГО).
В настоящия случай, атакуваната сделка е извършена
на 17.06.2010 г., от която дата, по изложените по-горе съображения, е започнала
да тече петгодишната погасителна давност за предявяване на претенцията по чл.
135, ал. 1 ЗЗД. Производство по настоящото дело е образувано въз основа на
искова молба, подадена по пощата на 28.06.2016 г. (видно от пощенското клеймо
на приложения пощенски плик) и заведена в Регистратурата с вх. №
88417/29.06.2016 г., т.е. след изтичане на повече от пет години от извършване
на разпоредителната сделка, а веднъж изтекла давността не може да бъде
прекъсната. В тежест на ищеца е било да установи по делото наличието на
основания за спиране или прекъсване на давността по предявения иск, каквито
основания не се установяват. В тази връзка следва да се посочи, че нито
правните действия на кредитора по реализиране на вземането, нито правните
действия на длъжника, например признаване на вземането от последния, са от
естество да прекъснат давността за реализиране на правото кредиторът да иска
отмяна на увреждаща го сделка съгласно чл. 135 ЗЗД, предвид неговата
самостоятелност, потестативния му характер и материалните предпоставки за
упражняването му. Тъй като за успешно провеждане на отменителния иск не се
изисква нито безспорност, нито съдебна установеност на вземането, погасителната
давност за предявяването на иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, започнала да
тече от сключването на увреждащата сделка, не се прекъсва при настъпването на
горните факти и не се влияе от прекъсване на давността по отношение на самото
вземане (в този смисъл: решение №12/11.03.2014 г. по гр. д. № 3547/2013 г. на
ВКС, III ГО, решение № 311/2010 г. по гр. д. № 308/2009 г. на ВКС, IV ГО и
решение № 342/2010 г. по гр.д. № 430/2009 г. на ВКС, III ГО/. Давността за
предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД се спира само в изчерпателно посочените в
чл. 115 ЗЗД хипотези, в това число и докато трае съдебния процес за вземането /
чл. 115, ал. 1, б. ”ж” ЗЗД/. Става въпрос обаче за същото вземане, а не за
друго вземане (решение № 147/25.07.2016 г. по гр. д. № 645/2015 г. на ВКС, III ГО/.
По делото не се представени доказателства относно
наличието на основания за спиране или прекъсване на погасителната давност за
предявяване на конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД (а и няма такива твърдения),
поради което и съдът приема, че давността
е изтекла преди предявяване на иска на 28.06.2016 г.
Поради изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като
погасен по давност.
Относно разноските: На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника И.С.Н. сумата от 3000 лева
– платено адвокатско възнаграждение (с вкл. ДДС).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.ЗА П.и С.К., с адрес: гр. **********, против И.С.Н.,
с ЕГН: **********, А.П.Ц.-Н., с ЕГН:
**********, и И.И.Н., с ЕГН: **********,
и тримата с адрес: ***, иск по чл. 135,
ал. 1 ЗЗД, за обявяване по отношение на ищеца за недействителен за ½ ид. част от
имота, на договора за дарение, сключен с нотариален акт от 17.06.2010 г. - №
113, том 01, рег. № 2104, дело № 103/2010 г. по описа на нотариус с рег. № 047
от РНКРБ, вписан с дв.вх.рег. № 25720/17.06.2010 г., акт № 30, том 66 в Служба
по вписвания – София, с който първите двамата ответници са дарили на третия
ответник, апартамент № 13, находящ се в гр. София, СО-район „**********, с площ
от 108,67 кв. м., като погасен по давност.
ОСЪЖДА А.ЗА П.и С.К., с адрес: гр. **********, да
заплати на И.С.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 3000 лева - разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: