Решение по КНАХД №358/2025 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд-Ямбол е по реда на чл.63в ЗАНН във връзка с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Национално Тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр.София, чрез юрисконсулт К. С. за проверка на Решение № 98/09.07.2025 г. постановено по анд № 20242330200535/2024 г. по описа на Районен съд-Ямбол, с което е отменено Наказателно постановление № BG07122023/3000/Р8-576/8.05.24 г. на Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на В. К. В. на основание чл.179, ал.3а вр. чл.139, ал.7 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 1800 лв. за нарушение на чл.139, ал.7 ЗДвП като независимо от горното наказание дължи заплащането на такса по чл.10б, ал.5 ЗП в размер на 227 лева и е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на В. К. В. направените по делото разноски в размер на 400 лева.

В жалбата се твърди, че решението на Районен съд-Ямбол е незаконосъобразно, т.к. неправилно е прието, че поради липса на безспорни доказателства за авторството на деянието, обжалваното НП се явява материално незаконосъобразно. Прави се искане за отмяна на съдебния акт, за потвърждаване на издаденото наказателно постановление и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условия на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител, като с писмена молба подържа жалбата и направените искания.

Ответникът по касацията не се явява и не се предствалява в съдебно заседание, както и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура-Ямбол счита касационната жалба за неоснователна.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 98/09.07.2025 г. по анд № 20242330200535/2024 г. Районен съд-Ямбол е отменил Наказателно постановление № BG07122023/3000/Р8-576/8.05.24 г. на Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на В. К. В. на основание чл.179, ал.3а вр. чл.139, ал.7 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 1800 лв. за нарушение на чл.139, ал.7 ЗДвП като независимо от горното наказание дължи заплащането на такса по чл.10б, ал.5 ЗП в размер на 227 лева и е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на В. К. В. направените по делото разноски в размер на 400 лева.

За да мотивира акта си съдът приема, че липсват безспорни доказателства за авторството на деянието, в която насока не може да се ползва доказателствената сила на съставени АУАН.

Касационната инстанция счита, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло и не следва да бъдат дословно преповтаряни предвид разписаната в чл.221, ал.2 АПК възможност за препращане към мотивите на първоинстанционниия акт. Не са налице касационни отменителни основания по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК за допуснато от ЯРС нарушение на материалния закон при произнасяне по същество на спора, както и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Настоящия си състав намира, че правилно Ямболския районен съд е приел, че в конкретния случай не са налице доказателства кое лице е управлявало превозното средство към момента на извършване на нарушението.

Оспорването на това обстоятелство е било основното съображение в подаденото против съставения акт възражение, но въпреки това не е било обсъдено от наказващия орган, който в наказателното постановление само е повторил установените факти.

В последното конкретно е записано, че проверяваното лице изрично е декларирано, че именно то е управлявало процесното превозно средство към датата и часа на извършеното нарушение.

След опровергаването на това твърдения от доказателствата по делото касаторът застъпва защитната теза, че се касае за устно направена декларация, което също не може да се сподели, т.к. това обстоятелство трябва изрично да се отрази в съставения АУАН.

След като това не е сторено, то по отношение на него не съществува материалната доказателствена сила на АУАН.

В тази връзка авторството на деянието е елемент от фактическия състав на нарушението, който трябва да бъде установен по категоричен начин преди налагане на наказанието и като не е изпълнил това си задължение, касаторът не може да го вменява в тежест на съда, за да се възползва от противоправното си поведение.

Ето защо и с оглед носената от административно-наказващия орган доказателствена тежест да установи по безспорен начин всички елементи от фактическия състав на нарушението, с която той не се е справил следва, че не са налице основания за правни изводи, различни от тези, до които е достигнал районния съд.

В съответствие с това правилно Районен съд-Ямбол е приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и го е отменил.

Предвид посоченото съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и решението на въззивния съд като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото следва да се отхвърли искането на касатора за присъждане на разноски.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 98/09.07.2025 г. постановено по анд № 20242330200535/2024 г. по описа на Районен съд-Ямбол.

ОТХВЪРЛЯ искането на Национално Тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр.София за присъждане на направените по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.