Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
Гр. Разград, 01 февруари 2022 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
публично заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ТИХОМИР
ТОДОРОВ разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело №
197 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба против Решение № 216/ 26.07.2021г.,
постановено по АНД №304/2021г. по описа на Районен съд – Разград, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № 38-0000781/25.03.2021 г. на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - Русе (РД „АА“), с което на Д. М. М. от гр. Б. на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв. за нарушение на
чл. 89, т. 4 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България (Наредба № 33).
Недоволно от решението е останало наказаното лице. В жалбата си сочи, че
това решение е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и
норми и в противоречие с материалния закон, поради което моли съда да го отмени,
ведно с произтичащите от това законни последици. Претендира и за присъждане на
сторените деловодни разноски в двете инстанции по делото.
Ответникът по касационната жалба не се представлява в съдебно заседание и
не ангажира съда със становище по спора.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави
в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.
Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото
доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното решение на основание
чл.218, ал.2 от АПК, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен
акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е
основателна по следните фактически и правни изводи:
В хода на съдебното производство пред районния съд са събрани възможните и
относими доказателства, които установяват фактите и обстоятелствата от значение
за настоящия спор.
Те сочат, че на 05.02.2021г. около
15, 00 часа, в обл. Разград, на път ІІ-49, гр. Кубрат - гр. Разград, на
разклона за с. Стражец, служители на РД „АА“ спрели за проверка състав от ППС,
състоящ се от влекач „Скания“ с рег. № ******** и прикачено към него полуремарке с рег. № ********, управлявано от Д. М. При проверката водачът не
представил на контролните органи карта за квалификация, като след извършена служебна
справка в информационната система на ИА "АА" е установено, че той
притежава валидна карта за квалификация. При тези данни е
прието, че той с противоправното си поведение е нарушил по чл. 89, т. 4 от
Наредба № 33 и срещу него е съставен АУАН Серия А - 2020 №286372/05.02.2021г.,
Той е надлежно връчен на нарушителя и подписан от него без възражения. Такива
не са подадени и в предвидения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Отразените
в акта фактически констатации и правна квалификация на деянието са изцяло
възприети от наказващия орган, който с процесното НП за вмененото нарушение на
основание чл. 93, ал. 2 от ЗАП е наложил
на Д.М. административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
С решението си Разградският районен съд е потвърдил това НП, като в
мотивите си е приел, че както в АУАН, така и в НП правилно е квалифицирано от
правна страна вмененото административно нарушение по чл. 93, ал. 2 от ЗАП и за
случая се явява неприложима разпоредбата на чл. 105, ал. 3 от ЗАП. Изложените
от него съображения в тази насока не се споделят от настоящата инстанция.
Разпоредбите на чл. 93 и чл. 105 от ЗАП са изменени със ЗИД на ЗАП,
обнародван в ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020г.
След посоченото изменение чл. 93, ал. 1 от ЗАП има следната редакция „Водач
на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без
издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз
на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. – при първо нарушение.“. Следователно според настоящата редакция на тази
санкционна норма инкриминираното деяние на водача е обусловено само от
условието, че той извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка без издаден за моторното превозно средство
документ, който се изисква от регламент, от закона или от подзаконов нормативен
акт по прилагането на ЗАП. Картата за квалификация на водача несъмнено не е
такъв документ, тъй като не касае моторното превозно средство, а самия водач.
Нормата на чл. 93, ал. 2 от ЗАП следва да се тълкува съобразно
систематичното й място и във връзка с разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗАП. Това
сочи, че тя е приложима само в случаите, когато водачът не представи на
контролните органи документ, който се изисква за моторното превозно средство от
регламент, от закона или от подзаконов нормативен акт по неговото приложение. В
останалите случаи е приложима новата санкционна норма на чл. 105, ал. 3 от ЗАП.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че както
наказващият орган, така и районният съд са приложили неправилно закона. В
казуса няма изменение на съставомерните факти и районният съд е разполагал с
възможността да измени оспореното НП и да квалифицира деянието по чл. 105, ал.
3 от ЗАП, като по този начин приложи закон за по-леко наказуемо нарушение. Касационната
инстанция обаче не разполага с тези правомощия, поради което решението на
районния съд следва да се отмени, като по същество на спора се постанови друго
решение, с което се отмени оспореното НП. В този смисъл е Тълкувателно решение
№ 8 от 16.09.2021г. на Върховния административен съд,
постановено по т. д. №1/2020г. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ то е задължително
за всички органи на съдебната система.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски. Същите са
своевременно предявени и доказани в размер на 300 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 216/26.07.2021г., постановено по АНД №304/2021г. по описа на
Районен съд – Разград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000781/25.03.2021 г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на Д. М. М. от гр. Б. на основание чл. 93, ал. 2 от
Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100,00 лв. за нарушение на чл. 89, т. 4 от Наредба №33 от 03.11.1999
г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе да заплати на Д. М. М. от гр. Б. сумата от 300 (триста) лева- дължими деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/