Р Е Ш
Е Н И Е
№ 308/10.07.2020 г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно
заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Соня Камарашка
при секретаря Петя
Видова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 204 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 25, ал. 5 във вр. с ал.2 от Закона за хората с
увреждания, във връзка с чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е по жалба от О.К.Г. *** чрез процесуалния му
представител адвокат М.К. от МАК, против Направление за включване в механизма
„лична помощ“ № 20008025/01.04.2020 год. издадено от Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” – Монтана, с което на основание чл. 25, ал. 2 от ЗХУ са
определени 69 /шестдесет и девет/ часа месечно за лична помощ за срок до
01.11.2021 г., потвърдено с Решение № 12-РД06-0011/29.04.2020 год. на Директора
на РДСП гр. Монтана. По същество се обжалват определения брой на часовете за
предоставяне на лична помощ и по-конкретно се иска тяхното увеличаване. Релевирани
са основанията за незаконосъобразност на атакувания административен акт по чл.
146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Допуснатото съществено нарушение на
процесуалните правила е във връзка със задължението на органа за изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая, като се твърди, че във връзка
с потребностите на лицето с увреждане е обсъждано само издаденото експертно
решение на ТЕЛК; жалбоподателя не е уведомен за заседанието на специализирания
отдел и не му е връчена поредната индивидуална оценка. Излага доводи, че поради
липса на мотиви обжалваното направление страда от тежък порок водещ до неговата
нищожност, респ. незаконосъобразност. Нарушението на материалния закон се
обосновава с доводи за необективност и неправилност поради противоречие с
одобрената Методика, на изготвената от социален работник индивидуална оценка на
потребностите от подкрепа на жалбоподателя. Противоречието с целта на закона е
във връзка с целите по чл. 2, т. 2 и т. 4 от ЗХУ. Прави се искане за отмяна на
оспорения акт. Претендира се присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателя чрез процесуалния си
представител адвокат М.К.
от МАК поддържа жалбата, представя допълнителна медицинска документация, част
от която е представена и пред ответника. По съществото на делото развива доводи
в насока отмяна на оспореното направление и увеличаване на определените часове
за предоставяне на лична помощ. Претендира сторените по делото разноски по
представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът Директор Дирекция ”Социално подпомагане” – Монтана, редовно призован
в първото по делото заседание се представлява от юрисконсулт Б*** Б*** , който
оспорва жалбата. В писмено становище от ответника на л.174 от делото се излагат
доводи за правилност, обоснованост и законосъобразност на оспореното
направление. Твърди се, че административния орган е спазил процесуалните
правила по ЗХУ и конкретно разпоредбата на чл.15, ал.3 от ППЗХУ, като
извършената индивидуална оценка на лицето е съобразена с разпоредбата на чл.20
от ЗХУ. Заключението в индивидуалната оценка на потребностите е основано на
самооценката на човека с увреждане и личен контакт с лицето. Моли за оставане в
сила на обжалваното направление потвърдено от Директора на РДСП – Монтана.
По делото са събрани писмени доказателства и е изслушана и
приета съдебно – медицинска експертиза, която не е оспорена от страните по
делото.
С оспореното Направление за включване в механизма
"Лична помощ" № 20008025/01.04.2020 год. издадено от Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” – Монтана, на осн. чл. 25, ал. 2 от Закона за
хората с увреждания са определени 69 /шестдесет и девет/ часове месечно за
лична помощ на О.К.Г. при срок на валидност на направлението до 01.11.2021г. Органът
е мотивирал издадения административен акт със заключенията в индивидуалната
оценка на потребностите на заявителя О.К.Г..
Оспореното направление е съобщено на жалбоподателя на 10.04.2020г.,
който в срока по чл. 84, ал. 1 от АПК подал жалба вх. № 1204-940-00-0999/14.04.2020г.
пред директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" – Монтана.
С решение № 12-РД06-0011/29.04.2020 год. на Директора на РДСП гр. Монтана е
потвърдено направлението като законосъобразно с мотиви, че е издадено съгласно ЗХУ,
ППЗХУ и методиката по образец и по ред определен с ППЗХУ, като са изпълнени
указанията дадени в решение №53/04.02.2020г. по адм. дело №636/2019г. по описа
на АС – Монтана.
Решението на директора на РДСП-Монтана е съобщено на жалбоподателя
с известие за доставяне на 08.05.2020 г., а жалбата е депозирана на 13.05.2020
г. чрез РДСП – Монтана и е заведена с вх.№12-940-00-0303, т. е. в срока по чл.
149, ал. 3 от АПК вр. с чл. 25, ал. 5 от ЗХУ, поради което е допустима за
разглеждане.
От представената и приобщена като доказателство по
делото административна преписка по издаване на оспорения акт се установява, че
административното производство е започнало по заявление - декларация с вх. №
ЗХУ-ИО/ДМ/1481 от 29.08.2019 г. и вх.№ ЗХУ-ИО/ДМ/1481
/02/ от 11.02.2020 г. /след връщане на преписката за ново произнасяне с Решение
№53/04.02.2020г по Адм. дело №636/2019г. по описа на АС – Монтана/, подадено от
О.К.Г., за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1
от ЗХУ. Към заявлението са приложени: ЕР № 3737/12.11.2018г. на ТЕЛК - обща, с
което на заявителя О.К.Г. е определена 95% инвалидност с чужда помощ до
01.11.2021г. с водеща диагноза: съединителни и меки тъкани на горен крайник,
включително в областта на раменния пояс. Общо заболяване с мотиви – „ хистоцитома
малигнум, ст. пост операционем рецидив, ст. пост реоперационем, ст. пост
ампутационем екстремитас синистра, с пост химиотерапиам“. Сочи се затруднено
самообслужване и 95% чужда помощ. В анамнеза е отразено пациент при който по
повод хистологично верифицирана цистоцитома малигнум в областта на лявото рамо
извършени няколкократни оперативни интервенции, завършили с дезартикулация на
лявата ръка, заедно с лопатката. По повод затруднено дишане са установени
метастази в диафрагмата за което е направена плевродеза и е проведена
лъчетерапия. Приложен е и формуляр за самооценка на лице с увреждания по чл.
21, ал. 3, т. 2 от ЗХУ, по образец от 21.08.2019 г., с който е заявена
необходимост от предоставяне на лична помощ – на л.41-44 от делото.
Въз основа на заявлението на 05.09.2019 г. е
изготвена Индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания, ведно
със заключение след проведено заседание на специализирания отдел и след
изготвен формуляр попълнен от служителя водещ случая за извършване на
индивидуална оценка на потребностите на л. 53-59 от делото. Същата е представена
на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ и е издадено Направление за
включване в механизма „Лична помощ“ №19013748/05.09.2019г., като са определени
41 броя часове месечно за лична помощ на жалбоподателя. Същото е обжалвано пред
Директора на РДСП – Монтана, като са приложени епикризи и медицински документи
и с Решение № 12-РД06-0042/14.10.2019 г. на Директора на РДСП е отменено поради
неуведомяване на жалбоподателя за датата на провеждане на заседанието, като е
указано провеждане на нова процедура по изготвяне на индивидуална оценка на
потребностите.
На 18.10.2019 г. е попълнен нов формуляр за извършване
на индивидуална оценка от социален работник Г*** Н*** . Като на 21.10.2019 г. е
изготвена нова Индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания на
л.89, ведно със заключение след проведено заседание на специализирания отдел и
след изготвен формуляр попълнен от служителя водещ случая за извършване на
индивидуална оценка на потребностите на л. 85-88 от делото. Същата е представена
на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ и е издадено Направление за
включване в механизма „Лична помощ“ №19018830/21.10.2019г., като са определени 68
броя часове месечно за лична помощ на жалбоподателя. Същото е обжалвано отново пред Директора на РДСП –
Монтана и отново е отменено.
На 12.11.2019 г. е изготвена нова Индивидуална оценка
на потребностите за хората с увреждания на л.111, ведно със заключение след
проведено заседание на специализирания отдел и след изготвен формуляр попълнен
от служителя водещ случая за извършване на индивидуална оценка на потребностите
на л. 107-110 от делото. Същата е представена на Директора на дирекция
„Социално подпомагане“ и на жалбоподателя е издадено ново Направление за
включване в механизма „Лична помощ“ №19020893/13.11.2019г., като са определени
68 броя часове месечно за лична помощ. Същото е обжалвано отново пред Директора
на РДСП – Монтана и с Решение № 12-РД06-0071/09.12.2019 г. издаденото
направление е потвърдено, като правилно и законосъобразно. Последвала е съдебна
процедура по обжалване на Направление за включване в механизма „Лична помощ“
№19020893/13.11.2019г. с искане за увеличение на броя на определените часове
месечно, като с постановено Решение №53/04.02.2020г по Адм. дело №636/2019г. по
описа на АС – Монтана, обжалваното направление е отменено, поради липса на
мотиви и поради неуведомяване на заявителят в законноустановения срок от три
работни дни преди датата на провеждане на заседанието на специализирания отдел,
на което ще се разглежда подаденото от него заявление, съгласно чл. 17, ал. 1,
т. 2 от ППЗХУ. С постановения съдебен акт преписката
е върната на Директор на Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Монтана за ново
произнасяне по Заявление-декларация вх. № ЗХУ-ИО-ДМ-1481/29.08.2019 г. при спазване
указанията дадени в съдебното решение.
В изпълнение на съдебното решение и въз основа на
заявлението - декларация и приложенията към нея, е изготвена нова Индивидуална
оценка на потребностите на жалбоподателката по образец – приложение № 1 към чл.
2 от Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа
на хора с увреждания, приета от МС на осн. чл. 22, ал. 3 от ЗХУ /обн. ДВ бр. 27
от 02.04.2019 г., в сила от 01.04.2019 г. /, на базата на Формуляр за попълване
от служител, водещ случая – Приложение № 2 към чл. 3 от Методиката. Последният
е попълнен на 13.03.2020 г. от социален работник водещ конкретния случай – М***
П*** в ИОХУСУ при ДСП – Монтана, след уточнение по телефона на деня за
посещение пред дома на О.К.Г., поради
обявено с Решение на НС от 13 март 2020г. извънредно положение върху
територията на РБ във връзка с пандемията от Covid-2019 и съдържа 10 части, със
следните относими за случая данни: 1. Информация за човека с увреждане –
съдържа данни за получавани социални услуги и подкрепа, близки лица и личен
лекар; 2. Констатации на органи на медицинската експертиза – сочи се ЕР на ТЕЛК
без да са посочени другите установени заболявания за които са приложени
множество епикризи; 3. Информация за функционалната недостатъчност
/здравословно състояние на човека с увреждане – сочи се физическа
недостатъчност; 4. Информация за наличните проблеми с функционирането на човека
с увреждане - формирана е оценка общо от 37 точки при максимум 96 точки, съотв.
по подраздели: двигателно функциониране с оценка общо 14 точки /при скала от 1
до 4 точки в зависимост от степента на зависимост/затруднение и максимум 36
точки/, самообслужване с оценка общо 20точки /при скала от 1 до 4 в зависимост
от степента на зависимост/затруднение и максимум 28т./, ориентация и самозащита
с оценка общо 1 точка / при скала от 1 до 4 в зависимост от степента на
зависимост/затруднение и максимум 20т. /психо-социални функции с оценка общо 2
точки/ при скала от 1 до 4 в зависимост от степента на зависимост/затруднение и
максимум 12т./; 5. Информация за отражението на ограниченията в живота на
човека с увреждане - формирана оценка общо от 19 точки при максимум 40 точки,
съответно по подраздели: проблеми свързани със социалното функциониране с
оценка общо 7 точки / при скала от 1 до 4 в зависимост от степента на зависимост/затруднение
и максимум 24т./, изпълнение на дейности в домашна среда с оценка общо 8 точки
/ при скала от 1 до 4 в зависимост от степента на зависимост/затруднение и
максимум 8т./, социални взаимоотношения с оценка общо 4 точки /при скала от 1
до 4 в зависимост от степента на зависимост/затруднение и максимум 8т./; 6.
Участие в образователния процес или на пазара на труда – без оценяване; 7.
Подкрепа в семейна среда – без оценяване; 8. Целеви помощи – без оценяване; 9.
Предоставяне на месечна финансова подкрепа – пенсия за инвалидност поради общо
заболяване; 10. Желание на човека с увреждане и допълнителна информация – без
отразени данни. Сумарно общият брой точки по формуляра възлиза на 56, при
максимален брой от 136 точки. Върху формуляра следват имената на О.К.Г. и
подпис.
На базата на събраните данни и попълнения формуляр –
приложение № 2 към Методиката, на заседание на Специализирания отдел към ДСП – Монтана,
проведено на 23.03.2020 г., за което отново по делото липсват писмени
доказателства жалбоподателя да е бил надлежно уведомен съгласно разпоредбата на
чл. 17, ал. 1, т. 2 от ППЗХУ. Видно от Протокола от заседанието на Специализирания
отдел към ДСП – Монтана на същото са взели участие Началника на отдела и петима
социални работници в отдела положили собственоръчен подпис в протокола, в това
число и водещия случай служител.
Индивидуална оценка на потребностите на О.К.Г. е комплексна
и съдържа три компонента: 1. Компонент І: Информация за човека с увреждания –
възраст, социален статус, самооценка; 2. Компонент ІІ: Обективни констатации за
функционалните затруднения и бариери на човека с увреждане при изпълнението на
ежедневните и други дейности – констатациите са за физическа недостатъчност, за
ограничено включване в социалната среда, за лежащо болно лице, с оглед на които
е прието становище за необходимост от предоставяне на лична помощ при 56 точки,
69 часа месечно за лична помощ и степен на зависимост – трета- много тежка
зависимост/затруднения; 3. Компонент ІІІ: Заключения с конкретни подкрепящи
мерки – липсва отразена информация, а заключението е за предоставяне на лична
помощ на О.К.Г., тъй като е с трета степен – много тежка зависимост/затруднения
и предоставяне на 69 часа за лична помощ месечно.
Следва издаване на оспореното Направление, във връзка
с постъпилата срещу него жалба от пълномощника на лицето с увреждане и постановяване
на решение на РДСП – Монтана, с което се потвърждава издаденото Направление за
включване в механизма „лична помощ“ № 20008025/01.04.2020 год. издадено от
Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Монтана.
В съдебното производство, пълномощникът на
жалбоподателя е представил медицински документи – амбулаторни листове за
проведено лечение на О.К.Г. през
2020година, както и писмо от Община – Монтана от което е видно, че
жалбоподателя е получавал социално услуга „личен асистент“ при определена
социална оценка от 120часа.
В хода но производството по искане на страните е
изслушана и приета съдебно - медицинска експертиза изготвена от вещото лице д-р
Р.Т. специалист по обща хирургия и медицинска онкология. Анализирайки
медицинската документация по делото и след личен преглед на жалбоподателят
вещото лице сочи, че заключението се базира на основното заболяване, като О.К.Г.
е с установена диагноза малигнен хистиоцитом на ляв горен крайник. Като през
2003г. е извършена ампутация на целия горен крайник заедно с част от раменния пояс
– лява лопатка, като е проведено и лъчелечение на съседната на отстранените
тъкани анатомична област, включваща и голяма част от лява гръдна половина т.е.
проведено е радикално комплексно онкологично лечение. Въпреки проведеното
лечение, основното заболяване генерализира с поява на метастази в белите
дробове и диафрагмата, налагащи оперативното им отстраняване през 2003г. и
2004г. Последвалите прояви на метастази от 2006 до 2011г. се лекуват чрез
хирургичното им отстраняване и система от химиотерапия, което е наложило и
поставяне на централен венозен катетър в дясната подключична вена през 2010г.
От 2011г. е в клинична ремисия, но с наличия на белодробни метастатични лезии,
които са под динамично наблюдение. Отстраняването на целия ляв горен крайник заедно
с лопатката е довело до високостепенен физически и функционален дисбаланс на
целия раменен пояс, поради нарушаване на неговата автономна цялост. Облъчването
с радиоактивни лъчи на прилежащите области е дало тежки негативни последствия
за органите в лява гръдна половина, в това число сърцето и големите кръвоносни
съдове, както и върху нервно – мускулния апарат на раменния пояс. Появата на
последващо хирургично и лекарствено лечение на рецидиви в областта на раменния
пояс двустранно е довело до атрофии и некрози на мускулните тъкани в резултат
на намаляване на мускулния тонус и ограничения в движенията и мускулната сила
на десния горен крайник. През м.02.2020г. поради трайно увреждане на сърдечния
мускул е поставен и пейсмейкър, освен венозен катетър, като и двете
имплантирани чужди тела в дясната половина на раменния пояс причиняват болка и
неприятни усещания при допир и допълнително увеличават нарушенията на неговата
функционалност. Тъй като Г. има трайно увреждане на дясна подключична вена,
която е главен венозен съд за десния горен крайник, то движенията му са
ограничени, което е потвърдено и при личния преглед. В заключение е посочено,
че при него онкологичното заболяване е на нивото на жизнения минимум, като са
налице данни за много големи и критични затруднения при изпълнение на дори
рутинни и елементарни ежедневни действия, предвид липсата на ляв горен крайник
и трайно високостепенно увреждане на останалия десен такъв, затруднено
придвижване вследствие на сърдечна и дихателна дисфункция и хипотиреоидизъм в
съчетание с перманентна тежка психологическа травма. Същият има нужда от
постоянна физическа и психологична помощ през цялото денонощие, като е налице
тенденция към увеличаване на тези потребности с напредване времетраенето на
основното заболяване. Съдът намира експертното заключение за обективно и
компетентно, съответстващо на писмените доказателства по делото – медицинска
документация от проведени лечения, поради което го кредитира в неговата цялост.
При служебна проверка за законосъобразност при
условията на чл.168 от АПК на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК съдът
констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена от пълномощник на активно
легитимирано лице с правен интерес, в предвидения от закона срок и е редовна от
външна страна. Оспореното направление представлява индивидуален административен
акт, който пряко засяга права и закони интереси на жалбоподателя и подлежи на
съдебно оспорване съгл. нормата на чл.
25, ал. 5 във вр. с ал.2 от ЗХУ.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С оглед общата норма на чл. 98, ал. 2, изр. 2 вр. с чл. 145,
ал. 2, т. 1 от АПК, предмет на оспорване, респ. на проверка за
законосъобразност, е Направление за включване в механизма "Лична
помощ" № 20008025/01.04.2020 год. издадено от Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” – Монтана, с което на основание чл. 25, ал. 2 от ЗХУ са
определени 69 /шестдесет и девет/ часа месечно за лична помощ за срок до
01.11.2021 г. на О.К.Г..
Териториалната и материална компетентност на издателя на
акта не се оспорва, а и съдът не констатира допуснати нарушения. Правомощието
на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Монтана произтича
от разпоредбата на чл. 25, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за хората с
увреждания.
Оспореният административен акт е издаден в писмена форма и
съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същият е мотивиран съобразно
изискванията на специалния закон - чл. 25, ал. 4 от ЗХУ, като във връзка с
фактическите и правни основания за издаване на направлението, органът препраща
към индивидуалната оценка на потребностите на О.К.Г., респ. към заключенията и констатациите в нея.
Касае се за допустим способ за мотивиране на административните актове, при
който мотивите се съдържат в документи, предхождащи или съпътстващи акта.
Във връзка с образуването и провеждането на
административното производство, съдът констатира отчасти изпълнение на
процедурата по Глава трета от ЗХУ, на Глава трета от ППЗХУ и на Методика за
извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хора с
увреждания, приета от МС на осн. чл. 22, ал. 3 от ЗХУ. Органът е сезиран със
заявление-декларация от жалбоподателя като човек с увреждане, във връзка с
което случаят е възложен на служител от специализирания отдел, който да води
случая. Последният е осъществил личен контакт със заявителя пред дома му,
провел е интервю с него и е отразил данните в надлежен формуляр по чл. 3 от
Методиката. Следва заседание на Специализирания отдел към ДСП – Монтана, за
провеждането на което липсват писмени доказателства жалбоподателя да е бил
надлежно уведомен съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 2 от ППЗХУ, тъй
като приложената разпечатка от проведени телефонни разговори не би могла да
докаже надлежното уведомяване. Още повече че няколко пъти издаваното направление е отменяно именно
поради липсата на надлежно уведомяване.
Наред с това участващите в заседанието на специализирания
отдел социални работници се припокриват отчасти с положилите подписи в
заключението по чл.23, ал.1,т.3 от ЗХУ, по арг. На чл.16, ал.2 от ППЗХУ, тъй
като видно от заключението в индивидуалната оценка на л.138 от делото липсва
подпис на присъствалия на заседанието социален работник С*** С*** .
Наред с това, съдът констатира неизпълнение на задължението
от органа по чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая. Оспореното направление е издадено в производството по
Закона за личната помощ обн. ДВ бр. 105/18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.,
инициирано със заявление – декларация на жалбоподателя като човек с увреждане,
довело до ограничения в способността му за самостоятелно обслужване в
ежедневието и до зависимост от чужда помощ, която да компенсира функционалния
дефицит и да осигури подкрепа за упражняването на основните му права и
пълноценно участие в обществото по см. на чл. 8, ал. 1 от ЗЛП. Съгласно
разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗЛП, чието систематично място е в Глава
четвърта от закона " Включване в механизма лична помощ", личната помощ
се предоставя въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите и
издадено направление по реда на глава трета от Закон за хората с увреждания. С
направлението се определя броят на часовете за лична помощ въз основа на четири
степени, както следва: 1. първа степен на умерена зависимост/затруднения; 2.
втора степен на тежка зависимост/затруднения; 3. трета степен на много тежка
зависимост/затруднения; 4. четвърта степен на тотална зависимост/затруднения
/арг. чл. 12, ал. 2 от ЗЛП/. Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗХУ,
направлението се издава въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на
потребностите, които съставляват компонент ІІІ от образеца – приложение № 1 към
чл. 2 от Методиката. От друга страна, информацията относима към изготвянето на
индивидуалната оценка на потребностите на човек с увреждане е посочена в чл.
22, ал. 1, т. 1 до т. 7, вкл. от ЗХУ. Част от необходимата информация е
самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях
и увреждането, т. е. здравословното състояние на конкретния заявител. Източник
на визираните данни са формуляра за самооценка по образец, утвърден от
изпълнителния директор на АСП и медицински документи, съотв. експертно решение
на ТЕЛК. Същите са приложения към заявлението-декларация по чл. 21, ал. 3 от
ЗХУ.
В случая, органът при изготвяне на индивидуалната оценка на
потребностите на жалбоподателя, респ. при издаване на оспореното направление,
не е съобразил задължителната информация във формуляра за самооценка и в
медицинските документи, с което е нарушил правилата на специалния закон,
въведени с цитираните по-горе разпоредби, както и общото правило на чл. 35 от АПК. Горните изводи се основават на сравнителен анализ на данните във формуляра
за самооценка и в ЕР на ТЕЛК, от една страна и данните в индивидуалната оценка
на потребностите, приета от административния орган, от друга страна. Налице е
незачитане на информацията от самооценката на жалбоподателката, например в част
4 Информация за налични проблеми с функционирането на човека с увреждане –
Двигателно функциониране в частта за използване на ръцете и р. ІІ – Ориентация
и защита, при формиране на индивидуалната оценка на потребностите въз основа на
формуляра за попълване от служителя, водещ случая, съответно раздели 4. 1 и 4. 3
от същия. Последната е изготвена и без да бъде съобразено заключението на ТЕЛК
при освидетелстване на О.Г. и конкретно на констатацията за състоянието му,
изключващо възможност за самообслужване в битово отношение поради липсата на
целия ляв горен крайник заедно с лопатката, което води до високостепенен
физически и функционален дисбаланс на целия раменен пояс и трайно
високостепенно увреждане на останалия десет такъв; затруднено придвижване
вследствие на сърдечна и дихателна дисфункция и хипотиреоидизъм в съчетание с
перманентна тежка психилогична травма – видно от заключението на вещото лице по
изготвената съдебно – медицинска експертиза. Броят точки в попълнения от
служителя формуляр – приложение № 2 към Методиката, общо 56, съпоставен с
максималния възможен брой от 136 точки, както и на конкретното състояние на О.Г.
определено в заключението на съдебния медик от което е видно, че пет годишната
преживяемост е изключително ниска при комплексното онкологично заболяване в четвърти
стадий, като нуждата от
постоянна физическа и психологична помощ е през цялото денонощие с тенденция
към увеличаване на тези потребности с напредване времетраенето на основното
заболяване. Налице е невъзможността за самостоятелно обслужване в ежедневието и
тоталната зависимост от чужда помощ, сочи на изводи за незачитане на
задължителната информация по чл.22, ал.1, т.1 и т.2 от ЗХУ, което съдът
квалифицира като процесуално нарушение по чл. 146, т. 3 вр. с чл. 35 от АПК.
Надлежното изпълнение на задължението от органа за изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая и за проверка на информацията в
самооценката на заявителката и в медицинската документация, би обосновало
по-висок сбор от точки във формуляра – приложение № 2, респ. по голям брой
месечно часове за предоставяне на лична помощ, изчислени по механизма по чл.
10, ал. 3, т. 1, б. "а" от Методиката и съответно определени с
издаденото направление.
Предвидените критерии за оценка в съответствие със степента
на зависимост са възпроизведени във формуляра за индивидуална оценка в скала по
точки от 0 – няма проблем /няма нужда от подкрепа; 1 - степен на умерена
зависимост/затруднения; 2- степен на тежка зависимост; 3 - степен на много
тежка зависимост и 4 - степен на тотална зависимост. Съобразно разпоредбата на
чл. 10, ал. 3 от Методиката, в относимата и част по т. 1, б. "а",
конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична помощ за човека с
увреждане се определя в съответствие с част 7, т. 7. 3 от приложение № 2, а
именно полученият общ брой точки се умножава по коефициент от 1, 235. Горното
правило преценено с оглед доказателствата по делото обосновава изводи за
неправилно приложение на закона от страна на административния орган при
формиране на общия брой точки, съответно при определяне на месечния брой часове
за предоставяне на лична помощ на жалбоподателя.
Съобразно т.7.3 от утвърдения формуляр – приложение № 2 към
Методиката, към която препраща разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Методиката,
общият брой точки е сбор от получените точки по 4. 1, 4. 2, 4. 3, 4. 4, 5. 1,
5. 2 и 5. 3 от същия формуляр. Анализирайки относимите части от формуляра
съобразно медицинските документи по делото и съдебно - медицинската експертиза,
съдът констатира несъответствие на определените точки с обективното състояние
на жалбоподателя. Горните изводи касаят оценката на следните показатели: по
част 4. 1 -Двигателното функциониране на оспорващата и конкретно 4.1.1-
способност за самостоятелно и осъзнато използване на ръцете за отваряне и
затваряне на врата, за пускане и спиране на чешма; по част 4. 3 – Ориентация и
самозащита и конкретно 4.3.2 -способност за самостоятелно и осъзнато искане на
помощ, както и за съобщаване за наличието на проблеми, 4.3.4 –отключва и
заключва врати, отваря и затваря прозорци в т.5.1.1 – самостоятелно използва
транспортно средство, качване и слизане от транспортното средство и т.5.1.3 –
самостоятелно пазаруване и заплащане на стоките. Органът е намалил
неоснователно точките за всеки от посочените показатели в изготвената индивидуална
оценка на потребностите. В подкрепа на изложеното са констатациите на вещото
лице за невъзможността на жалбоподателя за самостоятелно обслужване, трайно
увреждане на дясна подключична вена, която е главен венозен съд за десния горен
крайник, при което движенията му са ограничени, което е потвърдено и при личния
преглед. При него онкологичното заболяване е на нивото на жизнения минимум,
като са налице данни за много големи и критични затруднения при изпълнение на
дори рутинни и елементарни ежедневни действия, предвид липсата на ляв горен
крайник и трайно високостепенно увреждане на останалия десен такъв, затруднено
придвижване вследствие на сърдечна и дихателна дисфункция и хипотиреоидизъм в
съчетание с перманентна тежка психологическа травма, а нуждата от постоянно
наблюдение и грижи е перманентна. При установената трета степен на много тежка
зависимост на О.Г. от личния асистент в ежедневието, определените 69 часа
месечно, съответстващи на около 3 часа и половина дневно, не отразяват адекватно
нуждата му от "лична помощ" съобразена с индивидуалните потребности,
както и с принципите по чл. 4 от ЗХУ.
Оспореното направление не отговаря на целите на законовия
механизъм за лична помощ на хората с увреждане, установени в чл. 2 от ЗЛП и в
чл. 2 от ЗХУ, да им се предостави подкрепа, вкл. на техните семейства, както и
да им се гарантира достоен живот. В случая съдът констатира нарушаване на
баланса между индивидуалните потребности на жалбоподателя и предоставената от
органа лична помощ.
Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че са налице
основанията за незаконосъобразност по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК и
оспореният акт следва да се отмени. На осн. чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката
следва да се върне на органа за ново произнасяне с отчитане на всички
коментирани по-горе правно значими обстоятелства, съобразно които да се
определи нова индивидуална оценка на потребностите на жалбоподателя, както и
конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична помощ по правилото на
чл.10, ал.3, т.1, б. "а" от Методиката.
Предвид основателността на жалбата и на осн. чл. 143, ал. 1
от АПК, в полза на жалбоподателя се присъждат деловодни разноски за изготвяне
на съдебно – медицинска експертиза в размер на 250.00 лв.; държавна такса за
образуване на делото, издаване на съдебно удостоверение и банков превод в общ
размер от 20.00лева, платими от Агенция за социално подпомагане, в качеството
си на юридическо лице в
чиято структура се намира ответника. Видно от пълномощното на адв. М.К. че тя
осъществява процесуално представителство по чл. 5, т. 3 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което на
основание чл. 8, ал.3 от същата наредба й се дължи възнаграждение в размер на 500.00
лв., платими от Агенция за социално подпомагане, в качеството си на юридическо
лице в чиято структура се намира ответника.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172,
ал.2, предл. второ от АПК и чл. 173, ал.2
във вр. с ал.1 от АПК,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на О.К.Г. *** Направление
за включване в механизма „лична помощ“ № 20008025/01.04.2020 год. издадено от
Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Монтана, с което на основание
чл. 25, ал. 2 от ЗХУ са определени 69 /шестдесет и девет/ часа месечно за лична
помощ за срок до 01.11.2021 г., потвърдено с Решение № 12-РД06-0011/29.04.2020
год. на Директора на РДСП гр. Монтана.
ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция
"Социално подпомагане" – Монтана за ново произнасяне в съответствие с
дадените по-горе указания във връзка с тълкуването и прилагането на закона,
изложени в мотивите на настоящото решение, за ново произнасяне в 14-дневен
срок, считано от влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане гр.
София, да заплати на О.К.Г.
*** сторените по делото разноски в размер на 270.00лева /двеста и седемдесет/.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане гр.
София, да заплати на адвокат М.К. от МАК сумата от 500.00 лв. /петстотин/ за процесуално
представителство по чл. 5, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред
Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на
страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: