Определение по дело №447/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1170
Дата: 29 април 2020 г.
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20203101000447
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 3 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……………2020г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№447/2020г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

            Производството е по чл.259 ГПК.

Производството е образувано по ВЖ на КУЛ ООД, ЕИК *********, чрез адв.Н.Желязков от АК – Варна, срещу решение 174/13.01.2020г., постановено по гр.дело №3754/2019г. на 24 състав на ВРС, с което е отхвърлен предявения от дружеството иск срещу ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД, за заплащане от застрахователя сумата от 6 123.11 лева, представляващи неизплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Пълно каско – Валутна клауза“, обективиран в застрахователна полица №17-0300/039/0005076/20.09.2017г. със срок на действие от 25.09.2017г. до 24.09.2018г., в резултат на настъпило на 02.06.2018г. застрахователно събитие на платен охраняем паркинг в гр.Варна, Фестивален комплекс, когато противозаконно е отнета камера за нощно виждане, вградена в л.а. М, модел S400,рег.№ В1133 ВР, собственост на лизингодателя Алианц Лизинг България АД, клон Варна, предоставена за ползване на лизингополучателя –ищец КУЛ ООД по силата на договор за оперативен лизинг №8629/13.09.2017г., на основание чл.405 КЗ.  

С жалбата се твърди, че решението е неправилно. Претендира се отмяната му и вместо това уважаване на иска ведно с присъждане на разноските.

В жалбата се излага, че съдът неправилно приел, че ищецът не е материалноправно легитимиран да получи застрахователно обезщетение по сключения договор за застраховка от 20.09.2017г. между Алианц Лизинг България и ЗАД Алианц България и КУЛ ООД. Твърди се, че положеният в договора за застраховка под формата на полица подпис за лизингополучателя удостоверява не само ползването на застрахованата вещ, но и качеството страна по договора на лизингополучателя КУЛ ООД. Изводът на съда, че за част от подписалите договора страни същия има качество на договор за застраховка, а за други – единствено на декларация за ползването на вещта, е неправилен. Твърди се, че лизингополучателят не напразно е посочен едновременно с Алианц Лизинг България, макар да не е посочен като „застрахован“. Поддържа се, че въззивното дружество /ищец/ следва да се разглежда именно като застрахован или като трето ползващо се лице по сключения договор за застраховка. Този извод според въззивника следва и от подписаните „Допълнения“ към договора за застраховка, които касаят покрит риск „Помощ при пътуване – Автоасистанс за България“, които имат значение именно за разходи при ползването на вещта – неотложна мед.помощ, за хотел, техн. помощ, за транспорт и др. Доколкото КУЛ ООД е ползвател на МПС, то е и легитимиран да получи обезщетение за събитие, настъпило при ползването на МПС. Според въззивника, именно така следва да се тълкува и обстоятелството, че застрахователят не оспорва легитимацията на ищеца както и наличието на валидно правоотношение, настъпилото събитие и своевременното му уведомяване, че дори и частично изплащане на обезщетение. Оспорва се единствено наличието на покрит риск по смисъла на т.16.1 от Общите условия и съответствието на размера на застрахователното обезщетение с действителната стойност на претърпените вреди.

Поддържа се довод, че съгласно разпределената от съда док.тежест между страните, на ищеца не е указано, че не сочи доказателства за правоотношение със застрахователя. Страната е поискала и при разпределяне на спорното от безспорното съдът да приеме това обстоятелство за ненуждаещо се от доказване, което съдът е бил длъжен да направи. Очертан е бил съответно и предметът на доказване, посочен в жалбата по-горе, съотв. страните следвало да събират доказателства в тази връзка – допуснати били писмени доказателства и СТЕ. Твърди се, че чрез последните са установени вредите и обстоятелството, че събитието представлява кражба и покрит риск по ОУ на застрахователя. Камерата на нощно виждане не е демонтирана, а открадната. Според въззивника ответникът е бил длъжен да покрие този риск. Размерът на настъпилите вреди също е установен от доверен сервиз на застрахователя /по изд.фактури/, така и от заключението на вещото лице по СТЕ. Поради това се претендира отмяна на обжалваното съд.решение и присъждане на разноските.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД, чрез адв.Ирена Митева от АК – Добрич, за неоснователност на жалбата. Претендира се потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Твърди се,че изтъкнатото в жалбата е несъстоятелно.  Твърди се, че първ.съд е достигнал до правилни фактически и правни изводи.

            Въззиваемото дружество поддържа, че договорът за застраховка „Каско -валутна клауза“ е сключен с лизингодателя Алианц Лизинг България и по него дружеството лизингополучател няма качеството застрахован. Последното е ползувател на вещта за определения в договора за оперативен лизинг срок от 4 години като дължи връщане на вещта на лизингодателя след изтичане на срока, а покупката на автомобила е опция, за която е необходимо сключването на нов договор. Същевременно, застраховката се сключва с лицето, чиито са имуществените блага, предмет на застр.покритие. Както при оперативния, така и при финансовия лизинг лизингополучателят има задължения на наемател на вещта съгласно чл.232 и чл.233, ал.2 ЗЗД. Тъй като лизинговия договор няма транслативен характер, то и собствеността върху вещта е на лизингодателя. Разпоредбата на чл.384, ал.2 от КЗ ясно посочва в кои случаи лизингополучателят има правата на застрахован, вкл.да получи обезщетение за лизинговото имущество.

Поддържа се, че в случая не е налице една от материалните предпоставки за уважаване на иска – не е налице сключен договор за застраховане, по който ищецът да има качеството застрахован или ползващо се лице. Не е налице основание за прилагане на проц.субституция съгласно цит.по-горе чл.384 от КЗ, тъй като няма сключен договор за финансов лизинг, а договор за оперативен лизинг съгласно чл.342 от ТЗ. Подписване на договора и от страна на лизингополучателя не променя страните и характера на договора. Поради това се твърди, че ищецът няма основание да претендира заплащане на застрахователното обезщетение и това право принадлежи единствено на лизингодателя.

На второ място се твърди, че съдът е нямал основание да приеме факта за липса на правоотношение между страните, тъй като не е имало признаване от ответника на това обстоятелство по реда начл.146, ал.1, т.3 ГПК. Не отговаря на истината оплакването, че ответника не е оспорвал мат.легитимация на ищеца. Твърди се, че ответникът не е оспорвал проц.легитимация за водене на иска, но не е изразявал становище относно материалната легитимация на ищеца по конкретното правоотношение. Процесуалното поведение на ответника не може да доведе до обосноваване мат.право на ищеца по договора за застраховка, а съдът достига до извод за наличието или липсата му въз основа съвкупен анализ на доказателствата по делото. Излага се, че страната,  която не носи док.тежест за установяване на релевантен по делото факт, може да се задоволи с проц.пасивност и няма задължение изрично да оспорва или не същия.

Неоснователно се сочи, че е оплакването във ВЖ за допуснато проц.нарушение, изразяващо се в пропуск на съда по чл.146, ал.2 ГПК да укаже на ищеца, че не сочи доказателства за установяване наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка. Такива указания се дължат ако страната твърди даден факт и не сочи никакви доказателства за установяването му, какъвто не е настоящия случай. Преценката на представените доказателства, т.е. дали същите разкриват обстоятелството пълно и главно, е по същество и не касае проц.пропуск на съда. Съдът правилно е разпределил док.тежест като е указал на ищеца, че следва да установи наличието на валидно мат.правоотношение. Никоя от страните не е възразила срещу изготвения от съда проектодоклад. Обстоятелството, че от събраните доказателства не се установява пълно и главно релевантното за спора обстоятелство, е от решаващите изводи на съда по същество на спора, функция на събраните и обсъдени доказателства. Очевидно е, че съдът е коментирал представеното от ищеца доказателство в установяване на правоотношението именно договорът за застраховка Каско – Валутна клауза, който не установява качеството на лизингополучателя на страна по него. Твърди се като неоснователно оплакването в жалбата, че спорът се отнасял единствено до покрития риск и представлява ли камерата част от фабричното оборудване на автомобила. Поддържа се, че първ.съд е постановил решение съобразно изискванията на чл.236, ал.2 от ГПК като е изложил мотиви за твърденията и възраженията на страните, преценката на доказателства, фактическите констатации и най-сетне правните изводи. Съобразно спорът между страните, който е концентриран основно в покрития риск, съдът е достигнал до извод, че се дължи застрахователно обезщетение доколкото камерата е фабрично вградена в оборудването на автомобила към датата на сключване на застраховката и към датата на събитието. Изводът за това, че ищецът не е страна в правоотношението е довел до съответен правен извод за липса на мат.легитимация и застрахователен интерес, тъй като ищецът не е собственик на автомобила. Поради това въззиваемият поддържа, че правилно искът е бил отхвърлен от РС, който извод съвпада с този на ответното застрахователно дружество. Претендира се потвърждаване на това съдебно решение. Претендират се разноски за производството съобразно чл.78 ГПК, вкл.адв.хонорар.

            Съдът прецени, че постъпилата ВЖ вх.№9096/03.02.2020г. на Водоснабдяване и канализация -Варна както и отговора към същата отговарят на изискванията на редовност - подадени са от надлежна страна, чрез редовно упълномощени проц. представители на страните, в преклузивния срок, при спазване на останалите разпоредби на ГПК в чл.260 и сл.

Въпреки липсата на формално въведено оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения на съдопроизводствените правила, въззивникът по същество излага твърдение, че съдът е приел за установена липсата на правоотношение между страните, основавайки се на изложеното от ищеца и въпреки липсата на изрично оспорване в отговора на исковата молба. Същевременно съдът не дал указания на ищеца, че не сочи доказателства за установяване на този факт – правоотношение със застрахователя. Поради това, според въззивника, съдът е бил длъжен да приеме това обстоятелство за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване като лимитира спора до действително оспорваните факти и обстоятелства.

Съдът намира, че не се твърдят проц.нарушения, допуснати от първата инстанция. Ако твърдението за липса на дадени на страната съгласно чл.146, ал.2 ГПК /ищеца в случая/ указания се приеме за оплакване за допуснато проц.нарушение, въззивният съд го намира за неоснователно.

Напротив, установява се, че съдът е оставил на три пъти производството по делото без движение за уточняване конкретно на страните по правоотношението и легитимацията на ищеца по спора. Ясно и точно ищецът е посочил /вж.молба на л.56/ основанието на предявения от него иск както и навел твърдения, че предявява същия като застрахован по договора за застраховане Каско и като страна по същия, а не като проц.субституент.

Въззивният състав, след преценка и на постановеното от ВРС определение по чл.140 ГПК констатира, че не са налице допуснати от съда проц.нарушения при изготвяне на доклада. Съдът е разпределил док.тежест между страните, произнесъл се е по док.искания съгласно чл.146 ГПК. В съдебно заседание първ.съд е отграничил спорното от безспорното и с прот.определение по чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК. Допуснал и събрал е допустими и относими доказателства. Страните не са възразили срещу проектодоклада. Оплакванията касаят правните изводи на съда, поради което не изискват намесата на въззивния съд и повторно извършване на доклад по спора. Няма и такива ОБОСНОВАНИ оплаквания във ВЖ.

Страните не правят нови доказателствени искания.

Съобразно изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЖ вх.№8822/31.01.2020г. на КУЛ ООД,  ЕИК *********, гр.Аксаково, чрез адв.Н.Ж от ВАК срещу решение №174/13.01.2020г., постановено по гр.дело №3754/2019г. на 24 състав на ВРС, което се обжалва изцяло, с което съдът е отхвърлил предявения от дружеството иск срещу ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД, за осъждането му да заплати на ищеца застр.обезщетение в размер на 6 123.11 лева по договор за застраховка Каско-Валутен риск, сключен в застр.полица от 20.09.2017г., между АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ АД и ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД, приподписан от лизингополучателя КУЛ ООД, в резултат на настъпило застр.събитие на 02.06.2018г. в гр.Варна, на паркинг на Фестивален комплекс,когато е противозаконно отнета монтирана на МПС М рег.№***, камера за нощно виждане, което МПС е собственост на лизингодателя АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ АД по силата на договор за оперативен лизинг от 13.09.2017г., сключен между последното и КУЛ ООД, на основание чл.405 КЗ.

НАСРОЧВА производството по в.т.дело №447/2020г. на ВОС, ТО, Трети състав за 17.06.2020г. от 14.30 часа. ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ по тел. и/или ел.поща приоритетно и едва при липса на посочен ел.адрес или несъгласие да бъде уведомена по този ред страната – с призовка по ГПК. 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                           ЧЛЕНОВЕ: