№ 386
гр. *******, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *******, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20251630100581 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предложение първо
ЗЗД и по чл.26 ал.1, предложение трето от ЗЗД.
Ищцата, Н. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ул.
„***********" № З1, чрез ЕАД Е. И., Булстат *********, със съдебен адрес:
гр. **********, ул. „*****” № 3 е предявила иск срещу „*********” ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ********, ул.
„********" № ****** представлявано от *******.
В исковата си молба твърди, че на 04.01.2023 г. доверителят и е сключил
с ответното дружество договор за кредит, по силата на който са му
предоставени в собственост заемни средства в размер на 500.00 лева, при
фиксиран лихвен процент по заема 38,75%, годишен процент на разходите -
46,42% и срок за погасяване: 6 месеца.
Съгласно чл.4, ал.З договора, договорът за заем в срок до края на
следващия работен ден от сключването му следва да бъде обезпечен с банкова
гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция за
сумата от 558, 00 лева.
В случаи на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията
визирани в чл.4, ал.З договора, същият дължи неустойка, визирана в чл.6, ал.1
от договора на кредитора в размер на 420,00 лева, която той следва да,
престира разсрочено заедно с погасителната вноска, с която неустойка
падежното вземане нараства значително. Доверителят и е усвоил изцяло
заемният ресурс, но не е дължи плащания за неустойка.
Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния
обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от
1
неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в
т. З от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/ 09, с което е дадено разяснение, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да
бъдат използвани някои от изброени критерии.
По силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително
определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава
изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се
приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция.
Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на
поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на
неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди
от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като
щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила
неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по
договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този
случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото
на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в
размер на в размер на 420,00 лева е загубила присъщите за неустойката
обезщетителна функция, без да зависи от вредите от неизпълнението на
договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от
неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по
договора за кредит, тьй като обезщетението не служи за обезпечаване на
изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва
по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено е да
се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито
оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие
със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите
нрави.
Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата
финансова институция е поставила към нея неизпълними изисквания, за да
обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на
ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Неустойката е договорена в нарушение на изискванията на
добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В
добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи
обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу
евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на
заемополучателя. Няма житейска и правна логика един кредитор да престира
без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното
неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде
предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от
2
гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след като
заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то
при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема.
Дори да се приеме, че кредиторът реално е имал за цел, макар и след
сключването на договора, да си осигури достатъчни обезпечения, той би
договорил достатъчен и разумен срок за осигуряване на поръчителство и
алтернативно и на други възможни за потребителя на небанкови финансови
услуги обезпечения, създаващи гаранции, че той ще може да се удовлетвори за
вземанията си. Явно е, че кредитодателят не е търсил обезпечение, тъй като е
поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на
поръчители- едва три дни след сключване на договора. Поставянето на
изискването за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на
Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива
2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на
договор за кредит кредиторът е длъжен да направил оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение
може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение
за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди
отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за
потребителския кредит.
В този смисъл клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при
неосигуряване на поръчители е в пряко противоречие с целта на Директивата.
На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът
е отпуснат, като ако не го осъществи, дългьт му нараства, тоест опасността от
свърхзадльжнялост на длъжника се увеличава. Съдът има задължение да се
придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той
следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата.
Кредиторът в настоящият случай е поел риск да отпусне реално
необезпечен и само евентуално обезпечаем кредит, поради това
неблагоприятните последици за кредитодателя са самопричинени, тъй като
той не е спазил своето задължение за предварителна оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, поради което финансовата
институция не може да черпи права за себе си от собственото си
противоправно поведение, за да изведе легитимен интерес да претендира
описаната неустойка.
Неустойката по спорния договор има санкционен характер, но
поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с
поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на
изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия,
противоречи на принципа на добросъвестност, тъй като цели да създаде
предпоставки за начисляването на неустойката.
3
По изложените съображения, неустойката е излязла в разрез с
добросъвестността извън присъщите й функции. Предвидено е тя да се
кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито
оскъпяване на кредита. По същество тя е добавка към възнаградителната
лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно.
Моли съда да прогласи нищожността на договор за кредит от
04.01.2023г., сключен с ,,*********" ООД, като противоречащ на принципа на
добрите нрави, заобикаляш материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и
нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото
съдържание на потребителските договори за кредит.
Ответникът ,,*********“, ООД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление в гр. ********, ПК 1**, район „********“, ул. „********“
№ 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от законния представител Ирина
Недкова Христова-Станкова, в качеството й на управител чрез младши
юрисконсулт Давидия Давидова в срока за отговор взема становище.
Сочи на нередовност на исковата претенция, а разгледана по същество
същата се явява неоснователна.
По отношение на обстоятелствата, на които се основава исковата
претенция:
1. На основание чл. 175 ГПК и от името на представляваното от нея дружество
признава следните факти:
- сключването между страните на процесния договор за кредит на 04.01. 2023
г. е на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК кредиторът не е включил в ГПР по
процесния договор разход за неустойка;
- в ГПР по процесния договор за кредит е включен единствено разход за
възнаградителна лихва.
Тези факти не са спорни и следва да бъдат отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване.
2. Оспорва следните твърдения на ищеца:
- нищожност на договора за потребителски кредит, като противоречащ на
императивните изисквания на ЗЗП и ЗПК;
- нищожност на неустоечната клауза, поради противоречие с принципа на
добрите нрави, заобикаляне разпоредбите на ЗПК и води до скрито
оскъпяване на кредита;
ІІІ. По отношение на представените от ищеца доказателства и направените
доказателствени искания:
Ответникът не възразява срещу приобщаването към доказателствения
материал по делото на представените от ищеца писмени доказателства, като
заявява че ще се ползва от тях.
Направеното от ищеца доказателствено искане по чл. 195 ГПК не е
необходимо за разрешаването на правния спор. Спорът между страните е
правен и се свежда до въпроса следва ли неустойката по кредита да бъде
4
включена в ГПР или не и това води ли до недействителност на процесния
договор.
Несъмнено прибавянето на стойност към изчисления по договора ГПР
ще доведе до увеличението на същия, като за установяването на този факт не е
необходимо да бъдат ангажирани специалните знания на вещо лице, още
повече имайки се предвид, че ответното дружество е признало по реда на чл.
175 ГПК, че в ГПР е включило единствено разход за възнаградителна лихва.
Дружеството признава по смисъла на чл. 175 ГПК, че прибавянето на
неустойката към ГПР би довело до надвишаване на законоустановения горен
праг на ГПР.
По отношение на основателностга на исковата молба:
Посредством предвидената клауза за неустойка не е налице
заобикаляне на сочените от ищеца разпоредби, накърняване на добрите нрави
или скрито оскъпяване на кредита. С нея се цели именно да обезпечи
изпълнението на задължението на кредитополучателя за предоставяне на
обезпечение и евентуално да обезщети вредите от потенциалното
неизпълнение (законен интерес по аргумент от чл. 92, ал.1 ЗЗД).
С договорената неустойка кредитополучателят бива мотивиран да
предостави обезпечение, ако не в предвидения в общите условия срок, то поне
в най-кратък времеви период, за да избегне начисляването на неустойката.
Следва да бъде съобразено, че без договарянето на неустойка кредиторът не
би могъл да подтикне кредитополучателя да предостави обезпечение по
кредитното правоотношение, особено след като вече заемната сума е
получена от потребителя. В случая кредиторът е изпълнил своето задължение
по договора за кредит, като е предоставил заемната сума още на същия ден от
подписването на договора. Налице е неизпълнение на задълженията по
договора за кредит от страна на кредитополучателя, вследствие на което
въпросната неустойка се е начислила.
На основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК в ГПР не се включват разходи, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит - законът е пределно ясен и непротиворечив. В случай
че е налице съмнение в основателността на това твърдение, следва да се
обърне внимание, че в Директива 2008/48, която се транспонира в българския
правен ред посредством ЗПК, изрично е посочено, че ,,За целите на
изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите
разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от
потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за
кредит...” (чл. 19, пар. 2 Директива 2008/48 ЕО).
Имайки предвид че задължението на кредитополучателя за
предоставяне на обезпечение не е обезпечена по никакъв друг начин,
закономерно може да се приеме, че неустойката не излиза и извън признатата
и обезщетителна функция, тъй като преследва законната цел да обезщети
вредите от неизпълнението на въпросното задължение, без да е необходимо те
да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД).
По своята правна същност процесната неустойка представлява
5
компенсаторна такава, като неизпълнението на задължението категорично
може да се определи като съществено.
В изпълнение на сключения договор за потребителски кредит
финансовата институция следва да предостави отпуснатата в заем сума на
кредитополучателя, при което възниква насрещно задължение
кредитополучателят да върне получената сума в уговорения срок, както и да
заплати уговорените лихви. С предоставянето на сумата чрез усвояване на
кредита, имуществото на финансовата институция намалява, срещу което
дружеството придобива вземане за стойността на отпусната сума, заедно с
уговорените лихви. За обезпечаване на събирането на вземането финансовата
институция има право да получи обезпечение от кредитополучателя, като в
закона е предвидена възможност дори и при промяна във финансовото
състояние на заемателя, дружеството да поиска допълнително обезпечение,
респ. на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 от Търговския закон ТЗ) да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
Следва да бъде отбелязано, че в настоящия случай дружеството не е
начислявало неустойка по процесния договор за кредит, както и че липсват
конкретни доказателства, от които може да се установи твърдението на
насрещната страна.
Още повече, че иска за прогласяване нищожността на процесния
договор за кредит се явява неоснователен, доколкото в исковата молба са
изложени доводи единствено за нищожност на неустоечната клауза.
Със сключването на 04.01.2023 г. на процесния договор за кредит
кредиторът е предоставил заемната сума в размер на 300.00 лева на
кредитополучателя съгласно одобрения транш по договора.
С оглед горните съображения, моли да се отхвърли предявения срещу
„*********“ ООД иск като неоснователен и да се присъди в полза на
финансовата институция сторените деловодни разноски, включително 360.00
лева юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на
претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде
определено по справедливост, като се има предвид че съдът не е обвързан от
минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет,
а е свободен да определи такова в зависимост от правната и фактическа
сложност на делото (вж. Решението на Съда на Европейския съюз по дело С-
438/22 Ем акаунт БГ, Определение № 343/ 15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г.
на ВКС и № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС).
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото и на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните
обстоятелства:
Установено е безспорно между страните, че с Договор за потребителски
кредит „До 500“ № 202301040213250059 от 04.01.2023 г. е създадена
6
облигационна връзка.
Кредиторът не е включил в ГПР по процесния договор разход за
неустойка.
В ГПР в договора за кредит е включен единствено разход за
възнаградителна лихва.
Съгласно представения от ответника Договор за потребителски кредит,
чистата стойност на кредитната линия, подлежаща на получаване главница е в
размер на 500.00 лева, при годишен процент на разходите - 49,09%, със срок
на ползване една година. Общата сума, дължима от кредитополучателя е в
размер на 703.04 лв., съгласно чл.11 ал.5 от цитирания договор.
Съгласно чл.4, ал.3 договора, в срок до края на следващия работен ден
от сключването му следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или гаранция,
издадена от небанкова финансова институция и трябва да бъде в размер на
1 000.00 лв. и срок на валидност до 04.01.2028 г.
В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията
визирани в чл.4, ал.З договора, същият дължи неустойка, визирана в чл.6, ал.1.
в ал.4 на чл.6 е налице клауза, от която е видно, че начислената неустойка се
заплаща заедно със следващото лихвено плащане по кредита на падежа на
лихвеното плащане, т.е. включена е в погасителния план за възстановяване на
разрешения кредит.
В случая е спорен въпросът, основателен ли е иска за обявяване
нищожността на целия договор за потребителски кредит или само за
неустоечната клауза.
Съгласно Закона за потребителски кредит, Чл. 19 ал.1 Годишният
процент по кредита изразява общите разходи по кредита на потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
/2/ ГПР по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение № 1,
като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни
допускания.
/3/ При изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите: 1.
Които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит. ГПР по процесния договор е
определен, като е взето предвид само договорената възнаградителна лихва.
Размерът на годишния процент на разходите по кредита, определен
съгласно Приложение № 1 на Закона за потребителския кредит е 49.09 %.
От събраните в хода на делото доказателства се установява, че двете
страни са знаели още при сключване на договора, че няма да бъде
изпълнено задължението на кредитополучателя да осигури гаранция, съгласно
клаузите на договора и в него, в деня на сключването му е договорена и
неустойката, упомената в чл. 6.
Вземайки предвид действието само на чл. 19, ал.1, като се включат
7
всички разходи свързани и известни още при сключване на договора, то ГПР
ще бъде коренно различен – 200.00%.
Посоченото навежда на извода, че чрез неустойката по същество е
уговорена ,,скрита лихва“ и по този начин избягване на прекомерното
увеличаване на ГЛП и ГПР по заемния договор. Поставени са множество
трудно и почти невъзможни за изпълнение изисквания относно обезпечение
на договора за кредит, като неустойката е начислена автоматично още
при подписването на договора. В тази връзка, съдът намира, че на
ищцата не е останал никакъв избор, предвид материалното и затруднение
в момента и невъзможността да осигури необходимото обезпечение, като
буквално е била принудена още с подписването на договора
безусловно да приеме и посочените стойности на неустойката. По повод
предЕ.та неустойка кредитополучателя реално не е получила никаква
еквивалентна престация, а единствено е обогатила неправомерно
ответника, възползвайки се от своята позиция и възможността за принуда.
От друга страна, съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, т.е. клаузата за неустойка
освобождава кредитора от задължението да доказва вредите - като проявление
и размер, и на причинната връзка между виновното неизпълнение на
длъжника и настъпването им. Освен обезпечителна и обезщетителна функция
неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в
правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили,
или не са настъпили в предвидения размер. Следователно в този случай
кредиторът не се обезщетява, тъй като не е претърпял вреда, а длъжникът ще
заплати неустойка и тя ще бъде санкция за неговото неизпълнение.
За да възникне задължение за плащане на неустойка по договорно
неизпълнение, следва да се установят кумулативно следните елементи на
сложен фактически състав: наличие на облигационна връзка - двустранна
правна сделка, валидно договорно задължение, от което да възникне
задължение за изпълнение. Освен облигационната връзка, е необходимо и
виновно неизпълнение - пълно или частично, на договорно задължение и не
на последно място, да е уговорена по размер неустойката за неизпълнение. В
конкретния случай не са налице всички елементи за възникване задължение
за плащане на неустойка, а именно: да е установено неизпълнение на
договорно задължение. Автономията на волята и свободата на договарянето
са прокламирани като основни конституционни свободи, чието зачитане е
задължително, както за частноправните субекти, така и за държавните органи.
Приложното им поле е ограничено от законодателя с чл. 9 ЗЗД, според който
съдържанието на договорите страните могат да определят свободно
дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави.
Противоречие със закона е налице, когато има противоречие с
правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран, е въплътен
в много отделни норми и е част от действащата правна система. С не по –
малко като значение ограничение на свободата на договаряне, е
накърняването на добрите нрави. Като морални норми добрите нрави
8
нямат правно действие.
По силата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД обаче на тях се придава и правно
значение, като нарушението им се поставя по последици наравно с
нарушението на закона. Особеност на добрите нрави е, че те не са
писани и конкретизирани, а съществуват като принципи или произтичат
от тях, съставляват морални норми на поведение, етични възгледи и.
правила за поведение. Един от тях е принципът на справедливостта, който в
гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси
максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти. При
това задължение за зачитане на взаимните интереси на страните по
сделките, за нарушаване на принципа на справедливостта при
сключването им, правоприлагащият орган изхожда от законодателството,
от своето правосъзнание и обстоятелствата в конкретния случай.
Действително, неустойката освен обезщетителна /стимулираща/ има и
наказателна функция, съчетанието на които се обезпечава надлежното
изпълнение от длъжника. В настоящия случай, клаузата за неустойка,
начислена автоматично още при подписването на договора, е договорена
в противоречие с добрите нрави, накърняването на които е основание за
нищожност на тази клауза от договора, съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Не е установено виновно неизпълнение на договорно задължение, за да се
приеме, че за кредитора са настъпили вреди, които следва да бъдат
обезщетени.
Ищецът се позовава на нищожност на договора за неустойка, сключен в
противоречие с чл.26 ал.1 предложение 3 ЗЗД, при накърняване на добрите
нрави и това се установи безспорно.
Нищожен е договорът, при сключването на който са допуснати
определени, изчерпателно изброени, правно значими пороци, вследствие
на което той не поражда изначално целените от страните по него правни
последици. Нищожността е най-тежката гражданскоправна санкция за
сключен договор по начин или със съдържание, което противоречи на
императивни правни норми или на правилата на морала. Всеки правен субект,
който има правен интерес, може да се позове на нищожността на договора и
да черпи изгодни правни последици от този факт. Обичайно
имуществено-правните последици от нищожния договор се релевират
едновременно с релевирането на самата нищожност, макар да не
съществува пречка от отделното им предявяване, като успешното провеждане
на претенцията за нищожност на договор е условие за проявяването им, но не
и за тяхното предявяване.
Съдът намира, предвид гореизложеното, че безспорно бе
установено накърняване на добрите нрави при сключване на процесния
договор, в който е начислена неустойка автоматично е в нарушение на
етично-моралния принцип на справедливостта в договорните
правоотношения и на принципа за необогатяване неправомерно за сметка
на другиго- ищцата е престирала една сума, с която ответникът се е
обогатил, без да е налице необходимост за това и без
9
насрещна еквивалентна престация.
При това разбиране, съдът намира, че предявената искова
претенция като основателна досежно признаване за нищожна неустоечана
клауза, а не целия договор за паричен заем и в тази част следва да бъде
уважена.
Договорено е, че правната помощ по договора се предоставя на клиента
безплатно по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. Посочено е, че
по договора за правна защита и съдействие няма платена сума. Минималното
адвокатско възнаграждение по предявените искове се определя по реда на чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения като минималното адвокатско възнаграждение
за защита при този материален интерес е 440 лева и тъй като са предявени
кумулативно два иска с такъв интерес и адвокатско възнаграждение се дължи
за всеки от тях, то по първия, отхвърлен изцяло иск адвокатското
възнаграждение не се държи, а само по втория – 440.00 лв., с вкл.ДДС. Освен
това не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК, която предвижда
възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение, ако то е
прекомерно с оглед действителната правна и фактическа стойност на
делото. Настоящото производство се характеризира както с фактическа,
така и с правна сложност, още повече, че ще бъде определено от съда,
като се присъди в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение, платимо от ответника.
Тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и
разноски, то ответника, съобразно изхода на делото следва да заплати
дължимата държавна такса по уважения иск.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска за ОБЯВЯВАНЕ НИЩОЖНОСТТА на Договор за
потребителски кредит „До 500“ № 202301040213250059 от 04.01.2023 г.,
ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на чл.6 от Договор за потребителски
кредит „До 500“ № 202301040213250059 от 04.01.2023 г., НЕУСТОЙКА ПРИ
НЕОСИГУРЕНА ГАРАНЦИЯ, на основание чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД, поради
заобикаляне на закона и на основание чл.26 ал.1 предложение 3 ЗЗД, поради
накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА „*********” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. ********, ул. „********" № ****** представлявано от
*******, ДА ЗАПЛАТИ ПО СМЕТКА на Районен съд – ******* сумата от
50.00 лв., представляващи дължимата държавна такса, съобразно уважената
част от исковете и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в
10
случай на принудително събиране на сумите.
ОСЪЖДА „*********” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. ********, ул. „********" № ****** представлявано от
*******, да заплати на ЕАД Е. И., Булстат *********, със съдебен адрес: гр.
**********, ул. „*****” № 3, сумата от 440.00 лв. с включено ДДС за оказана
безплатна адвокатска правна защита и съдействие на Н. Д. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. *******, ул. „***********" № З1 в процеса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
******* в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *******: _______________________
11