№ 3483
гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110167107 по описа за 2021 година
Предмет на делото е предявеният от ЕВГ. СЛ. срещу [ЮЛ], с която е
предявен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.7, §1, б.
„б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети, относно признаването за установено на
вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 39321/2021 г. по описа на СРС, в
размер на 400 евро, представляваща обезщетение за отменен полет [НОМЕР]
на 17.07.2018г. по направление от [НАСЕЛЕНО МЯСТО], [НАСЕЛЕНО
МЯСТО] до [НАСЕЛЕНО МЯСТО], както и сумата в размер на 234,50 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 19.07.2018 г. до 01.07.2021 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2021 г. до
окончателното изплащане на задълженията.
Ищецът основава своята претенция с твърденията, че е сключил договор
за въздушен превоз с ответника за редовен полет [НОМЕР] на 17.07.2018г. по
направление от [НАСЕЛЕНО МЯСТО], [НАСЕЛЕНО МЯСТО] до
[НАСЕЛЕНО МЯСТО]. Посочва, че в деня на полета ищецът е уведомен, че
същият „не е валиден за пътуване”, като превозвачът не е предложил
премаршутиране до крайния пункт на пристигане съгласно чл. 7, параграф 2 и
чл. 5, параграф 2 от Регламент 261/2004. Релевира доводи, че на 19.07.2018 г.
1
е изпратена извънсъдебна покана до ответното дружество за изплащане на
обезщетение, което не е изплатено.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответника, който възразява, че процесният иск е
недопустим. Оспорва подписа на ищеца върху пълномощното по делото и
редовното упълномощаване за депозиране на иск. Прави възражение за
давност. Оспорва наличието на валидно сключен договор между страните,
както и явяване на пътника навреме за полета. Оспорва да е извършено
извънсъдебно признание на вземането. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.7, §1,
б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети ищецът следва да докаже следните факти:
че е притежавала самолетен билет за полет, изпълняван от ответното
дружество, който е отменен, както и разстоянието между началната и
крайната дестинация на полета.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже
следните факти: съществуването и размера на главния дълг и изпадането на
ответника в забава.
По делото е представена като писмено доказателство електронен билет,
от който съдът прави извод, че ищецът е притежавал самолетен билет за
полет [НОМЕР], изпълняван от ответното дружество, на 17.07.2018г. по
направление от [НАСЕЛЕНО МЯСТО], [НАСЕЛЕНО МЯСТО] до
[НАСЕЛЕНО МЯСТО]. Относно оспорването на ответника, че документът не
е представен в оригинал съдът намира, че доколкото документът има
характеристиките на електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от
ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на
вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28
2
август 2014 във вр. с чл. 184 от ГПК, то същият доказва валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по делото.
Ищецът представя по делото електронна кореспонденция като
доказателство, че полетът е отменен. Самата електронна кореспонденция има
характеристиките на електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от
ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на
вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28
август 2014 във вр. с чл. 184 от ГПК. Съдържанието на писмото не е оспорено
от страна на ответното дружество. Съгласно текста ищецът е направил
резервация от [НАСЕЛЕНО МЯСТО] до [НАСЕЛЕНО МЯСТО], но „не е
валиден за пътуване”, плащането е отказано и цялата сума ще бъде обратно в
кредитната карта на ЕВГ. СЛ.. Съдът намира, че от текста на електронното
писмо не може да се направи еднозначен правен извод дали полетът е
отменен или резервацията на ищеца не е валидна. По делото не са предтавени
никакви други доказателства процесния полет да е отменен. Ответникът не
признава този неизгоден за него факт, видно от отговора на исковата молба. В
доказателствена тежест на ищеца е при пълно и главно доказване да
установи, че полетът е отменен, както съдът е указал с доклада по делото.
Съгласно чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания. Въз основа на сабрания по делото доказателствен
материал съдът не може да достигне до еднозначен правен извод, че е налице
една от процесуалните предпоставки за уважаване на иска – процесният полет
да е отменен. Поради изложеното, искът следва да бъде отхвърлен като
недоказан.
Поради неоснователност на главния иск, неоснователен е и акцесорният
иск за лихва за забава и същият следва да бъде оставен без уважение.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът в размер на
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК във вр. чл. 7, т. 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004г. и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от ЕВГ. СЛ., гражданин на [НАСЕЛЕНО МЯСТО], роден на **********
г. срещу [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР], със седалище и адрес на управление: гр.
[НАСЕЛЕНО МЯСТО], Аерогара [НАСЕЛЕНО МЯСТО] за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 400 евро,
представляваща обезщетение за отменен полет [НОМЕР] на 17.07.2018г. по
направление от [НАСЕЛЕНО МЯСТО], [НАСЕЛЕНО МЯСТО] до
[НАСЕЛЕНО МЯСТО], както и сумата в размер на 234,50 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 19.07.2018 г. до 01.07.2021 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2021 г. до
окончателното изплащане на задълженията, като взеамнията са предмет на
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.
гр. д. № 39321/2021 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основанив чл. 78, ал. 3 ГПК ЕВГ. СЛ., гражданин на
[НАСЕЛЕНО МЯСТО], роден на ********** г. да заплати на [ЮЛ], ЕИК
[НОМЕР], със седалище и адрес на управление: гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО],
Аерогара [НАСЕЛЕНО МЯСТО] сумата в размер на 100 лв., представляваща
разноски в съдебното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4