№………./……..07.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на десети юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
при
секретар Албена Янакиева,
като
разгледа докладваното от съдията Митева
въззивно търговско дело № 65 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба на въззивна жалба на Д.Ж.И., срещу решение №4678/01.11.2019г.,
постановено по гр.д. №11721/18г. по описа на ВРС, 30 с-в В ЧАСТИ, с които при участие на помагача БАНКА ДСК ЕАД са отхвърлени обективно съединените му искове
срещу застрахователя „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД за установяване на
нищожност на неравноправни клаузи в общи условия по договор за застраховка „живот,
свързана с банков кредит“ и за присъждане в полза на БАНКА ДСК ЕАД на уговорено
застрахователно обезщетение по същия договор в размер на 8244.93лв,
представляваща остатък от предоставен банков кредит към момента на настъпване
на събитието трайна неработоспособност над 70 %, както и са определени разноски
в полза на ответника.
Въззивникът, представляван от упълномощената адв. М. (ВАК), е изложил оплаквания за допуснати нарушения при постановяване на обжалваната част от решението,
изразяващи се в нарушение на
процесуалните изисквания за активност на съда при изясняване на въпроса за
неравноправност на клауза в общи условия на доставчик на застрахователна
услуга. Сочи, че съдът не е отчел, че спорната клауза е посочена в общи
условия, че не е била уговаряна индивидуално, че при договарянето на покритието
в предложението за сключване на застраховката не е било разяснено съдържанието
на случая „пълна трайна неработоспособност“ и потребителят е дал само принципно
съгласие, необходимо на банката да сключи договора като допълнително
обезпечение по отпуснат кредит. Тъй като конкретизацията на допълнителните
изисквания, ограничаващи правото на обезщетяване в случай на намалена
работоспособност са били въведени с общи условия, обвързващи само кредитора,
сключил застраховката, въззвиникът счита че съдът е следвало да отчете
възложена на кредитора доказателствена
тежест и да приеме че спорната уговорка не е индивидуално уговорена, съответно
и да констатира, че позоваване на такива допълнителни изисквания поражда
значителна неравноправност, като позволява на доставчика на застрахователната
услуга да се освободи от отговорността си по своя преценка, без такава
възможност да е предоставена и на застрахования потребител.
Отделно се излагат
и оплаквания за процесуално нарушение при разглеждане на осъдителния иск.
Въззивникът сочи, че въпреки изричното искане за привличането на банката като
съищец, поради претендираното присъждане в нейна полза, съдът погрешно
конституирал носителя на материалното право не като главна, а като подпомагаща
страна. Въпреки, че с това нарушение въззивника обоснова неправилност,
доколкото нарушеното процесуално правило се свързва с предпоставките за
упражняване на иск в интерес на другиго, оплакването е докладвано като довод за недопустимост на решението.
Посоченото неправилно изясняване на фактическия състав на застрахователния
случай, пораждащ търсеното обезщетение се обосновава с доводи идентични с
основанието на установителния иск. Въззивникът счита, че неправилно съдът е
приложил неравноправната клауза, като е възприел, че покритият риск включва
хипотеза не само на трайно намаляване на трудоспособност, но и допълнителна
предпоставка невъзможност за полагане на труд, въведена с общите условия на
застрахователя. Евентуално сочи, че съдържанието на тази клауза е изтълкувано
неправилно, като съдът необосновано е приел, че
продължаването на работата на кредитополучателя, макар и на друга
длъжност в същото предприятие, изключва застрахователния риск. Позовава се на
заключение на събрана от съда експертиза, в което е вещото лице е потвърдило,
че за застрахования са противопоказни тежкия физически труд и работата с
токсични вещества, каквито са нужни за трудовата функция „докер“, заемана при
сключване на договора и професионалната квалификация на застрахования „строител
на облицовки, настилки и мазилки“. Твърди, че условието, поставено от
застрахователя следва да се възприема като настъпило и в случая, когато
заболяването осуетява възможността на застрахования не да полага труд изобщо, а
да продължи да получава доходите от своята професия или специалност,
упражнявани преди загубата на трудоспособността. Допълнително в хода на
разглеждането на въззивното производство застрахованото лице се е позовало на
продължаване на развитието на заболяването си, налагащо неминуемо продължаване
на срока на трайната загуба на работоспособност и занапред.
По същество
пълномощникът на въззивника пледира за обезсилване на обжалваната част от
решението поради пропуснатото конституиране на задължително необходим другар на
ищеца, носител на спорното право, евентуално за отмяна на необоснованото
решение и моли въззивния съд да уважи претенцията за установяване на
неравноправна клауза, която застрахователят не е доказал да е индивидуално
договаряна, както и да съобрази, че загубата на работоспособност изключва
възможността на застрахованото лице да работи по своята специалност, съответно
е настъпил покрития риск по застраховката за обезпечаване на кредитор, пораждащ
задължение за заплащане на остатъка от кредита като застрахователна сума.
Привлеченият като
помагач на въззивника застраховащ кредитор БАНКА ДСК ЕАД не е заявил становище
по жалбата, като в първата инстанция чрез юрисконсулт, това трето лице е
оспорило както легитимацията на ищеца да предявява иск за чуждо право, така и
интереса от привличането си.
Въззиваемата страна
„ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, чрез юрисконсулт К., оспорва оплакванията за процесуалните
нарушения, като сочи, че съдът е приложил правилно правилата за потребителска
защита и е разпределил съответно тежест на доказване между страните по
претенцията за установяване на нищожност на неравноправната клауза. Счита за
правилно установено, че макар условието да не е уговорено индивидуално, то не
покрива характеристика на неравноправност. Посочва спецификата на обезпечения
риск, изразяващ се именно в загубване на възможност чрез труд застрахования
кредитополучател да може да осигурява достатъчно средства за своята издръжка и
за покритие на вноски по кредита. Позовава се на обезпечителния характер на
това застраховане, който би се обезсмислил при възприемането като
застрахователно събитие и случая на продължаване на полагането на труд от
кредитополучателя и получаване на възнаграждение за това. Сочи, че специфичното
покритие на загубата на работоспособност е било достатъчно ясно оповестено на
потребителя, запознат с цялото съдържание на общите условия по застраховката,
връчени му преди да даде съгласието си и това е изричното декларирано от самия
застрахован.
Допълнително
поддържа доводите си за правилно квалифициране на претенцията като иск на
уговарящ за реално изпълнение в полза на ползващо се трето лице, което не
налага участие на необходим другар и съответно правилна преценка за липса на
един от елементите на покрития застрахователен риск, пораждащ правото на
обезщетение. Евентуално поддържа и възражението си срещу размер на претенцията,
като се позовава на лимитиране на отговорността на застрахователя до
погасителните вноски за срока на установената от ТЕЛК трайна нетрудоспособност,
в случая определена до 3 години, а не за целия остатък от кредита.
В писмено становище по същество същите доводи
са изложени като обосновка на искането за потвърждаване на правилно и
обосновано произнасяне по двата съединени допустими, но неоснователни
иска.
Страните претендират насрещно разноски, като конкретни суми са посочени само от въззивника в списък по чл.
80 ГПК(л.57). Размерът на възнаграждението на представителя на тази страна е
оспорен като прекомерен. Въззиваемият е изчерпил списъка си с неуточена по
размер претенция за юрисконсултско възнаграждение.
По предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният
съд се е произнесъл с определения №245/22.1.2020г и 406/06.02.2020г., като след
служебно предприето уточнение на сезирането, част от въззивното производство е
прекратено, съответно е стабилизирана
частта от произнесеното решение, извън обжалваните части по двата
отхвърлени иска.
Решението
на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително.
По оплакванията за нарушения на
процесуалните правила, изключващи допустимост:
Обжалваните
два диспозитива съответстват на предявени две самостоятелни претенции на
застрахован длъжник предявени срещу застраховател по сключена от кредитор за
обезпечение на отпуснат от него кредит групова застраховка на живота, здравето
и телесната цялост на кредитополучатели.
Първият
от исковете, е квалифициран като иск за нищожност на клауза от общи
условия, основан на твърдения за неравноправност, накърняваща интерес на потребител
на предлагана от застраховател
услуга. По отношение на тази претенция,
съдът отчита на първо място, че процесната сделка е сключена между
застраховащия се кредитор и застрахователя след 01.01.2016г. и спрямо нея се
прилага специалното правило на чл. 328 ал.1 посл. изр. КЗ, приравняващо на
застраховано лице неучастващия в договарянето кредитополучател. Затова, въпреки
че груповата застраховка има типично съдържание на допълнителна гаранция за
отпускаща кредит финансова институция срещу риска от непредвидени финансови затруднения на кредитополучателя,
тя има за обект нематериални блага - живота, здравето или телесната цялост на физическо
лице, които по принцип са
предмет на застрахователна закрила по личните застраховки – „Живот” и
„Злополука” (чл. 456 КЗ) и се сключва за негова сметка след предварителното
му писмено съгласие за това( чл. 382,
ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 443, ал. 1 КЗ). Съответно, макар и да не участвало в
първоначалното договаряне между застраховащ и застраховател, законът признава на
кредитополучателя права на застрахован (по смисъла на пар. 1 т.1 от ДР на КЗ) и
съответно такова лице има и качество ползвател на застрахователната услуга( чл.
2 ал.2 пр. 2 от КЗ). По аргументите,
възприети в мотивите на ТРОСТК № 1/2014 г., които не са загубили значение
въпреки промяната на употребеното понятие в по-новия текст на КЗ,
застрахованото лице следва да може да се ползва и от защитата срещу
неравноправно договаряне, предвидена в
полза на физически лица, договарящи се с доставчици извън професионалните си
интереси( пар. 13 т.1 от ДР ЗЗП), като
волята му като елемент от договарянето му с търговеца- застраховател се съдържа
в съгласието за обвързване с общите условия на застрахователя при включването
му от застраховащата банка-кредитор в групата на застрахованите лица. Предявяването на иска от застрахования
срещу застрахователя съответства на легитимацията на тези лица като насрещни
страни и в материалното правоотношение, породено от спорната клауза в
процесната сделка. Искът е надлежно предявен. Участие на застраховащия кредитор
не е задължително необходимо. Макар и като участник в същото правоотношение
банката да има положение на необходим другар, доколкото са от една и съща със
застрахования, другарството им е факултативно(Решение № 247 от 4.02.2019
г. на ВКС по гр. д. № 4288/2016 г., IV г. о., ГК). В случая законът не предвижда специално правило, изискващо съвместна
процесуална легитимация и затова конституиране на съищец задължително необходим
другар против волята му не е допустимо. Съответно на тези изводи, въззивният
съд намира, че оплакванията на въззивника относно легитимирането на съищец по
този иск не е основателно.
Допълнително,
в изпълнение на задължението си да следи служебно за упражняване на правото на
иск, съдът констатира, че липсва интерес
от привличането на застраховащия и като помагач, тъй като поради
качеството му на необходим другар, това лице ще бъде обвързано от постановения
акт като главна страна, макар и да не е взело участие в делото. Затова
разглеждането на иска само срещу застрахователя изцяло изчерпва интереса на
застрахования от търсеното установяване. Участието на подпомаганата страна,
което противно на оплакването в жалбата не е служебно предприето, а е изрично
протоколирано в о.с.з. на 14.03.2019г (л. 133) като поискано от пълномощника
адв. М., в евентуалност на подновено
искане за конституиране на съищец, е недопустимо. Постановеният диспозитив
следва да се обезсили само спрямо това лице. Спрямо главните страни обжалваният
акт е допустим и може да бъде проверен по същество.
Съединеният
осъдителен иск обаче е
докладван и разгледан като пряка претенция на застрахования като уговарящ по
сделка сключена със застрахователя в полза на трето лице – бенефициент,
съответно конституиран като помагач на ищеца. Тази квалификация не съответства
изобщо на твърденията за сключване на застраховката от банката и
застрахователя. Договорите, при които се обезпечава финансовия риск от
неплатежоспособност на кредитополучател със застраховане на неимуществено благо
са два различни вида, според това коя от страните по кредитното правоотношение
е застраховащ и съответно са уредени като различни застрахователни сделки в чл.
382 и в чл. 383 от КЗ. Ищецът не твърди,
че е сключил застраховка в полза на своя кредитор, за да може да се прилагат
общите правилата на договаряне в полза на трето лице. Напротив, искът изрично е
основан на включването на кредитополучателя в застраховка, договорена от самата
банка в неин интерес, но върху чуждо неимуществено благо. Това изключва
квалифицирането на претенцията на ищеца като пряк иск на уговарящ за реално
изпълнение в полза на трето лице бенефициер. Претенцията на ищеца е предявена
като сурогационен иск за защита на чуждо право, което изцяло съответства на
специалната уредба на този вид застраховане по чл. 382 ал.1 изр. последно КЗ и
чл. 456 ал.1 КЗ. Въвеждането й в закона през 2016г. цели да облекчи упражняването на защитата на
застрахования кредитополучател (евентуално наследниците му) при настъпване на
застрахователно събитие, като разграничава две хипотези на пряка и непряка
претенция поради отчитане на покритието на финансовия риск като специфика на
самата застраховка. Право да получи застрахователна сума само до размер на
остатъка от задължението на кредитополучателя има самата банка (застраховала се
срещу риска от неизпълнение, причинено от застрахователното събитие), а
застрахованите лица могат да търсят само разликата над този остатък до пълен
размер на уговореното застрахователно плащане, ако е фиксирано при договарянето
като по-висока стойност. Затова и претенциите за плащанията към застрахователя
се уреждат като пряк иск на застрахования само за такава горница, а за
типичното застрахователно плащане е предвиден косвен иск в полза на
застраховащия се кредитор. Новата уредба облекчава застрахования
кредитополучател - ползвател на услугата по груповата застраховка, като
гарантира легитимацията му по косвения иск за присъждане на остатъка от
дължимото плащане и го освобождава от
доказване на собственото му качество на кредитор на застраховащия като
обща предпоставка по чл. 134 ЗЗД(Решение № 138 / 05.01.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 1727 / 2014 г., ТК, ІІ о.). Пряк иск обаче това лице ще има само ако търси
горницата в своя полза (чл. 382 ал.1 изр. последно КЗ) или продължи да заплаща вноски по кредита,
въпреки настъпило събитие, и така се суброгира в правата на удовлетворения
застраховащ кредитор (чл. 456 ал.1 КЗ). В конкретния случай ищецът е предприел
едновременно защита както с косвен, така и с пряк иск и именно това
противоречие е наложило уточняване на претенциите му, включително и с указания
пред настоящата инстанция. След стабилизиране на необжалваната част от
съдебното решение обаче, настоящото производство е лимитирано само до
проверката на произнесения акт по претенцията за дължим от застрахователя дълг
на кредитополучателя в полза на банката кредитор, което е типично искане по
косвен иск за защита на чуждо материално право. Ищецът е упражнил правата
си на субституент, което налага
служебното конституиране на титуляра на вземането за тази част от
застрахователната сума като задължително необходим другар на страната на ищеца
(Определение № 4384 от 10.12.2018 г. на ОС - Варна по в. ч. т. д. № 1861/2018
г.). Пропускът на първата инстанция да приложи императивното правило на чл. 26, ал. 4 ГПК, за разлика от другите процесуални
нарушения не
може да бъде отстранен с действия на въззивната инстанция. Обстоятелството, че
необходимият другар е бил привлечен като помагач не преодолява нарушението, тъй
като процесуалните възможности за защита на главната и подпомагащата страни са
различни, а именно участието на носителя на материалното право от самото начало
на процеса в първата инстанция се гарантира с предвидената съвместна
легитимация на застрахования и застраховащия при процесуалната субституция. Затова и в тази част
обжалваното решение следва да се обезсили и съответно производството се върне
за ново разглеждане от друг състав с участие на банката като главна страна и
съответна нова размяна на книжа( т. 6 от ТРСОГТК 1/2013 ВКС).
По оплакванията за неправилно и
необосновано разрешаване на допустимия спор по установителния иск за отричане
на валидността на неравноправно договорени клаузи в ущърб на потребител:
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Поради липса на оплаквания в жалбата, въззивният съд счита за безспорни
установените от първата инстанция факти( съответно препраща към мотивите в тази
част): по повод искане за отпускане на кредит от 10 000лв, ищецът Д.И. дал
съгласие за включване в групата на застраховани лица по договор за застраховка
„Живот, свързана с банков кредит“ за покрити рискове смърт или пълна трайна
неработоспособност, настъпили в разултат на застрахователно събитие в периода
на срока на кредита, като декларирал здравословното си състояние и съгласието
си да бъде застрахован от банката съответно на представените му общи условия на
застрахователя по груповата застраховка. Няма спор, че на 15.03.2016г е издаден
и сертификат № В0003372827160315 на това застраховано лице за сума от
10 000лв, като в него е посочено изрично, че при настъпване на риска
„пълна трайна неработоспособност“ на застрахования, удостоверена с експертно
решение на ТЕЛК и съответна на дефиницията по общите условия на застраховката,
застрахователят се задължава за заплати на застраховащата банка, ползваща се от
застраховката, погасителните вноски по плана до края на срока на
неработоспособността, включително и ако този срок е продължен с няколко поредни
експертни решения. Не се спори между страните,
че към момента на поемане на риска, застрахованият кредитополучател е
работил като докер в „Пристанище Варна“, че е обслужвал вноските по кредита,
като периодично е внасял суми до 13.09.2019г и годишни застрахователни премии
до 2018г вкл. В този период е било диагностицирано и онкологично заболяване,
наложило спешна оперативна интервенция на 15.11.2017г. за отстраняване на тумор
и последващо диспансерно наблюдение, като с Експертно решение №
1778/30.04.2018г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Марина“ Варна, му била призната 76%
трайна неработоспособност, за срок от 3 години, считано от 30.04.2018г
вследствие на заболяване с водеща диагноза: злокачествено новообразувание на
бъбрека и загуба на
единия бъбрек, с противопоказания за тежък физически труд и работа с токсични
вещества. Поради това освидетелстване, работодателят на кредитополучателя е
трудоустроил работника си на подходяща за здравето му длъжност „портиер“ в „Пристанище Варна“ ЕАД съгласно
Допълнително споразумение № 42/04.06.2018г., към трудов договор №
276/03.04.2002 г. на основание чл.119 КТ, вр.чл.70, ал.1 и чл.67, ал.1, т.1 КТ
със срок за изпитване до 6 месеца, при основно трудово възнаграждение в размер
на минималната работна заплата от 510,00 лв, а в последствие го е преназначил
на длъжност „инвентарчик“, съгласно Допълнително споразумение №249/28.09.2018
г. със същото възнаграждение. Видно от справката за начисления доход за целите
на общественото осигуряване, в периода от договаряне на кредита до проявата на
заболяването и началото на временната нетрудоспособност през м. 11. 2017г.,
начисленията са в диапазона между 1500 и
2000лв месечно, а след като работникът е трудоустроен през м. 04.2018г. има
известна разлика, тъй като въпреки, че номинално броя на отработените часове,
вкл. на положен извънреден труд е нарастнал, месечният доход варира до 1500лв
месечно и е начисляван без прекъсване поне до началото на 2019г.
Спорни са конкретните обстоятелства, при които страните са постигнали
съгласие по договореното покритие на риска от настъпване на неблагоприятното за
обезпечения кредитор събитие. Поради самия механизъм на присъединяване към вече
сключен договор с определено съдържание, няма никакво съмнение, че самият
застрахован потребител не е участвал в
изготвянето на съдържанието на застрахователния договор и не е можел да влияе
върху предложените от застраховащия и застрахования условия, тъй като със
съгласието му да бъде застрахован, кредитополучателят е договорил ползване на
предложен типизиран застрахователен продукт. Възможността на клиента на банката
да се отклонява от груповите условия изрично е изключена със самото му съгласие
е да приеме автоматично действие на определените от избрания от нея
застраховател общи условия. Ето защо
съдът приема за категорично установено, че сделката по присъединяването на
кредитополучателя към застрахованите лица е сключена при условия, едностранно
унифицирани от доставчика за всички потенциални негови клиенти. За индивидуално
договорени може да се приемат само размера на застрахователната сума (по
конкретното искане за отпускане на кредит) и размера на годишната премия, но не
и покритите рискове, определени според интереса на застраховащия, като гаранции
срещу евентуално неизпълнение на кредитополучателя. Само по себе си обаче,
липсата на индивидуален преговорен процес по останалата част от съдържанието на
този договор и по-конкретно по това кои неимуществени блага на застрахования ще
бъдат застраховани, все още не индикира недобросъвестност на доставчикът на
услугата. За да е налице неравноправност, определена клауза следва да създава
значително несъответствие в правата и задълженията на насрещните страни и това
несъответствие да е в ущърб на физическото лице, договарящо се без съответни
знания и възможност да прецени действителния си индивидуален интерес (арг. от
чл. 143 ал.1 ЗЗП). В случая обаче спорна не е клауза, предоставяща право на
застрахователя да откаже изплащане на обезщетение или възлагаща някакво
допълнително непосилно задължение на ползвателите на услугата, а самата
дефиниция на покрития риск, така както е възприет от договарящите се банка и
застраховател. Съдът отчита, че
в легалното определение на пар.1 т. 3 от
ДР на КЗ за застрахователен риск (определящ същностната характеристика на
алеаторния договора за застраховка),
законодателят е поставил акцент върху съществуващата вероятност от
неблагоприятно засягане на застраховано благо, осъществяването на която е
несигурно, неизвестно и независимо от волята на застраховащия, застрахования
или третото ползващо се лице. В конкретния случай като такава ценност е
договорена съхранената трудоспособност на кредитополучателя, като негова
способност да извлича доходи с личен труд. Детайлизирането на степента на
засягане на тази социално-икономическа функция на клиента на банката е елемент
от същественото съдържание на специалната застраховка, договаряна в полза на
кредитор като гаранция срещу промяна в платежоспособността, преценявана при
отпускане на кредита именно въз основа на трудовата заетост на
кредитополучателя. Дефинирането на покрития риск като пълна трайна загуба на повече от 70 % от работоспособността е
характерно за финансовия риск за кредитора, тъй като само такова засягане на
здравето или телесния интегритет на потребителя би изключило обичайния му
източник на доходи и би поставило кредитора в невъзможност да се удовлетвори от
тях. Затова съдът преценява, че само по себе си лимитирането на покрития в
полза на банката риск до такава нетрудоспособност, която изключва изобщо
трудовата заетост поради наличие на противопоказания за полагане на какъвто и
да е било труд или поради липса на свободни длъжности за трудоустрояване при същия
или друг работодател не урежда права и задължения на насрещните страни, а самия
предмет на договора и затова не може да създава неоправдан дисбаланс. Такава
уговорка принципно остава извън приложното поле на потребителската закрила,
схващана според духа на Европейското общностно право(доколкото ЗЗП е въведен в националното право в
изпълнение на чл. 3 и чл. 6 от Директива 93/13). Съюзът е задължил
страните-членки да възприемат уредба, при която включени неравноправни клаузи в
договори между потребители и доставчици няма да са обвързващи за потребителя и
че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато
може да се изпълнява и без неравноправните клаузи(такива които не са били
индивидуално договорени, и въпреки изискването за добросъвестност, създават в
ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора). Оспорването на валидността на такива
клаузи, налага съобразяване на разясненията
на СЕС относно критериите за преценка на интереса на страните от запазване на
договора без евентуално установени неравноправни клаузи(C-453/10 и C-397/11) и
въведената забрана за допускане на изменение на договора от съда (C-618/10 и
C-488/11). Без дефиниране на покрития риск договорът не би имал предмет и
затова условието по чл. 86 от общите условия представляващо определение на
предмета на покритие принципно не може да бъде неравноправно.
Не е налице
несъразмерно несъответствие и по отношение на въведеното с препращане към чл.
41 от същите общи условия изискване за доказване на настъпването на събитие от
покрития риск. Нито един от посочените от застрахователя документи не може да
се интерпретира като недобросъвестно поставено условие от доставчика на
услугата, насочено към самоволното му освобождаване от изпълнението на
задълженията за покритие на риска, сходно на хипотезите по чл. 143 ал. 1 т. 3
или 6 от ЗЗП. Напротив, сама по себе си медицинската експертиза на
трудоспособността не може да установи всички характеристики, квалифициращи
покрития риск. Това е така, защото с решението на ТЕЛК се удостоверява по
задължителен за страните начин само намаляването на възможностите за полагане
на труд поради конкретното заболяване и срокът, за който влошеното здравословно
състояние не е вероятно да се промени съществено. Това несъмнено означава, че с
това медицинско заключение може да се установи само трайния характер и обема на
загубената работоспособност, но не й ефекта й върху трудовата заетост, който е
съществен за застраховащия кредитор. Затова и за да бъде пълна, нетрудоспособността според уговорения риск следва да е
осуетила заварената при настъпване на
увреждащото събитие трудова заетост и възможността на кредитополучателя да се
издържа с полагане на труд занапред на същата или друга, подходяща за здравето
му длъжност. Несъмнено допълнителната характеристика на нетрудоспособността не
е свързана с % на остатъчна възможност за работа, определян от ТЕЛК, тъй като
както в сертификата, така и в съгласието за присъединяване на клиента на банката
ясно е посочено, че риска се уговаря за случаи между 70 и 100% загубена
работоспособност. Явно е, че пълнотата има друго измерение и то е наложено от
целта на застраховката, гарантираща кредитор срещу неплатежоспособност на
длъжника. Така за застрахователя възниква обоснована необходимост да се увери,
че застрахованият е загубил работата си и получаваните от нея доходи поради
установената нетрудоспособност и именно в тази връзка в чл. 41 от общите
условия са въведени предварително установени начини за доказване на различните
хипотези според вида на заварената форма на полагане на труд (по трудов
договор, служебно правоотношение, самонаемане и т.н.). Нито един от посочените
документи не предпоставя възможност за
злоупотреба от страна на доставчика, тъй като те или са съставени от самия
застрахован кредитополучател или от неговия работодател или представляват
извлечение от официален регистър за осигурителен доход. В заключение, при
систематичното тълкуване на отделните клаузи от общите условия и отчитане на специфичния
предмет на договора, така както се изисква от чл. 145 ЗЗП, въззивният съд не
намира при уговарянето на поетия от застрахователя риск да са накърнени права
на ползващите се от застраховката лица и конкретно правата на физическото лице
застрахован кредитополучател. Претенцията за установяване на нищожността на
отделни неравноправно договорени клаузи от общите условия на груповата
застраховка е неоснователна.
Поради съвпадане на резултата от разглеждане на делото по същество,
настоящият състав потвърждава изцяло постановеното решение в частта по този
установителен иск.
С оглед изхода от спора съдът разпределя и отговорността за разноските, като отчита, че въззивното
производство е било прекратено отчасти (по два от подлежащите на обжалване
диспозитиви по претенции за 1516.18лв и 347лв), а по обезсилената част (по
осъдителния иск за 8244.93лв) разноски ще могат да се определят едва след
новото разглеждане от първа инстанция. Така към настоящия момент би било
неоправдано присъждането на пълния размер на разноските, направени от ответника
в първата инстанция и те следва да бъдат редуцирани само до част, съответна на
потвърдената част по установителния неоценяем иск и стабилизираната след
оттегляне на жалбата прекратителна част. Съответно на тези части, размерът на
юрисконсултско възнаграждение, определен дори само към минимума по чл. 23 т. 4
от НЗПП не надхвърля определената сума от 130лв. Присъждането на останалата
част от разходите по доказване на осъдителния иск, следва да се отмени като
последица от обезсилването.
В същото съотношение следва да се определят и разноските по въззивното
обжалване. Основателна е жалбата само в частта, по която разноски не могат да
се присъдят, поради което искането на въззивника не може да се уважи. Въззиваемата страна има
право на разноски до дължимото юрисконсултско възнаграждение за неоценям иск и
защита по обжалване на прекратителен диспозитив или най- малко 130 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 272 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №4678/01.11.2019г., постановено по гр.д. №11721/18г.
по описа на ВРС, 30 с-в В ЧАСТТА, с
която е допуснато разглеждане на исковете на Д.Ж.И. срещу застрахователя
„ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с
участие на БАНКА ДСК ЕАД като помагач на ищеца като ПРЕКЛРАТЯВА
производството по отношение на тази подпомагаща страна.
ОБЕЗСИЛВА решение №4678/01.11.2019г., постановено по гр.д. №11721/18г.
по описа на ВРС, 30 с-в В ЧАСТТА, с
която е отхвърлен иск на Д.Ж.И. срещу застрахователя
„ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД за присъждане в полза на БАНКА ДСК ЕАД на
уговорено застрахователно обезщетение по договор за застраховка живот, свързана
с банков кредит в размер на 8244.93лв, на осн. чл. 22 вр. чл. 383 от КЗ, като
ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав след конституиране на необходим
задължителен другар на ищеца по иск на застраховано лице за присъждане в полза
на застраховащ кредитор на застрахователна сума, представляваща остатък от
предоставен банков кредит към момента на настъпване на събитието пълна трайна
неработоспособност над 70 %, на осн. чл. 382 ал.1 пр. последно КЗ както и за
определяне на разноските по този иск.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№4678/01.11.2019г., постановено по гр.д. №11721/18г. по описа на ВРС, 30 с-в В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иск на
застрахования ползвател на застрахователна услуга Д.Ж.И. срещу застрахователя
„ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД за установяване на нищожност на неравноправни
клаузи относно уговаряне на покрития риск в чл. 86 и чл. 41 от общи условия по
договор за групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит” и са
определени разноски в полза на ответника
в размер на 130 лв.
ОСЪЖДА Д.Ж.И. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК
********* гр. София, бул. Цариградско шосе № 47а бл. В ет. 3 сумата от 130 (сто и тридесет) лева, представляваща разноски за защита
във въззивната инстанция по неоснователна и оттеглена част от
жалбата, на основание чл. 81 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава 22 от ГПК
пред ВКС в месечен срок от връчването на
преписа на страните.
Да се обяви в
регистъра по чл. 273 от ГПК вр. чл. 235 ал.5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.