РЕШЕНИЕ
№ 2858
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110104512 по описа за 2024 година
Предявени са от ищците Н. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***** и
Д. И. К., ЕГН: **********, с адрес: с. *-***, срещу ответника Н. Г. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж. к. ***, положителен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните, че
ищецът Н. И. К. е собственик на 2/3 ид. ч., а ищецът Д. И. К. – на 1/3 ид. ч., от следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ** по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-61/27.09.2010 г. на и. д. на АГКК, последно изменени със Заповед КД-14-22-
202/11.02.2013 г., с площ от 2694 кв. м., с адрес: гр. София, район „Кремиковци“, кв.
„Челопечене“, м. „****“, представляващ нива № ****, четвърта категория, с площ от
3,001 дка, при съседи: нива № 289016 на наследниците на ****, нива № 289013 на
наследниците на **** Х., нива № 289017 на наследниците на ****в, полски
неземеделски път с № ***, нива №*** на наследниците на *****, на основание
реституция и делба.
По делото е конститурано трето лице – помагач на страната на ответника - В. И.
Х..
Ищците Н. И. К. и Д. И. К. твърдят, че с Решение № 72/22.03.1999 г. на ПК –
Кремиковци собствеността на процесния имот е възстановена на наследниците на Н. Т
К., а именно: СГ К.а - преживяла съпруга, Г Н.в К. – син, и И Н.ва К.а – дъщеря.
Поддържат, че с искова молба, вписана на 01.11.2006 г., е поискано допускане до делба
на процесния имот, като с решение на СРС по гр. д. № 6080/2008 г. имотът е допуснат
до делба между посочените лица при квоти от по 1/3 ид. ч., а в хода на въззивното
производство по обжалване на това решение СК.а е починала, поради което
въззивният съд допуснал делба между наследниците Г К. и И К.а при квоти от по ½
ид. ч. Посочват, че в производството по извършване на делбата е починала И К.а,
поради което СРС е конституирал на нейно място синовете й Н. К. и Д. К. /ищци в
1
настоящия процес/ и съпругът й И К., като процесният имот бил поставен в общ дял на
тримата. Твърди се в исковата молба, че И К. е починал на 26.01.2023 г. и е наследен
от синовете си – двамата ищци, като ищецът Д. К. се е отказал от наследството на
баща си, в резултат на което е станал собственик на 1/3 ид. ч. от процесния имот, а
останалите 2/3 ид. ч. са придобити от другия ищец Н. К.. Ищците поддържат, че
ответникът се легитимира като собственик на процесния имот с нотариален акт за
покупко-продажба № 99, том VI, рег. № 7985, дело № 946/2006 г., вписан на 08.09.2006
г., поради което кметът на район „Кремиковци“ отказвал издаването на заповед по чл.
16, ал. 6 от ЗУТ, предвид наличието на спор за материално право. Според ищците
ответникът не е придобил имота, тъй като нито праводателят му В. И. Х. е бил
собственик, нито неговият праводател - Георги Н.в К.. В тази връзка се поддържа, че
договор за доброволна делба, въз основа на който Георги К. се е легитимирал като
собственик, е нищожен, поради липсата на подпис от страна на съделителя Ирина К.а,
което обстоятелство било съобразено от съда при допускането на делбата. С тези
аргументи се моли за уважаване на предявения иск и се претендират разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът Н. Г. К. е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва иска. Поддържа, че извършената съдебна делба на
процесния имот е нищожна, тъй като в нея не бил участвал баща му Г.К. и така същият
не е могъл да вземе становище по делото. В тази връзка оспорва изслушани съдебни
експертизи и свидетелски показания в производството по съдебна делба, от което
прави извод, че делбеният съд е следвало да приеме за валиден договор за доброволна
делба от 09.06.1999 г. и да отхвърли иска за делба, приемайки, че изключителен
собственик на процесния имот е бил Г К.. В отговора на исковата молба се твърди, че
Г К. е бил собственик на процесния имот въз основа на валиден договор за доброволна
делба, подписан включително и от съделителя И К.а, след което е прехвърлил
процесния имот на В. И. Х. с нотариален акт от 31.05.2006 г., а последният, от своя
страна, го е прехвърлил на ответника с нотариален акт от 08.09.2006 г. В условия на
евентуалност, ответникът твърди, че е придобил процесния имот на основание изтекла
в негова полза придобивна давност в периода от 08.09.2006 г., когато е придобил
фактическата власт от праводателя си В. Х., до датата на исковата молба – 24.01.2024
г., в който период твърди да е обработвал имота и да го е ползвал за различни култури
и паша, като присъединява и владението на праводателя си в периода 31.05.2006 г. –
08.09.2006 г. В евентуалност се позовава на наследствено правоприемство от баща си Г
К. и изтекла в полза на последния придобивна давност от 09.06.1999 г., когато
последният е придобил имота с договор за доброволна делба, до 31.05.2006 г., когато
го е прехвърлил на В. Х.. Предвид гореизложеното се моли за отхвърляне на
предявения иск.
Конституираното трето лице – помагач – В. И. Х., който е изразил становище за
неоснователност на предявените искове при твърдения, че същият има самостоятелни
права върху процесния имот въз основа на нотариален акт за покупко-продажба от
31.05.2006 г., с който ответникът му е прехвърлил собствеността върху имота и на тази
дата му е предадено владението и владее имота и до днес. Твърди, че не е знаел за
гр.д. № 6080/2006 г. по описа на СРС за делба, предмет на което е бил и процесния
имот, не е бил привличан, като страна по делото, поради което счита, че не е обвързан
от силата на присъдено нещо на решението по това дело. Оспорва се твърдението на
ищците, че договор за доброволна делба, въз основа на който процесният имот е бил
поставен в дял на праводателя на неговия пароводател – ответникът. Позовава се
изтекла придобивна давност в полза на праводателя му – ответникът, а след сключване
2
на договора на собствено владение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложените по делото Удостоверение за наследници с изх. № г.,
издадено от Столична община-район „Люлин“ на наследниците на И Н.ва К.а и
Удостоверение за наследници с изх. № 40/30.01.2023 г. на Община Кюстендил на И Н
К., ищците са наследници на Иа Н.ва К.а (починала на 14.05.2014 г.) и на И Н К.
(починал на 26.01.2023 г.) – техни деца.
Представено е съдебно удостоверение, издадено по гр.д. № 7339/2023 г. по описа
на СРС, 181 с-в, видно от което ищецът Д. И. К. е направил отказ от наследството на
покойния си наследодател И Н К., на 14.02.2023 г.
Видно от приложеното Удостоверение за наследници с изх. № РКР23-УГ51-
670/28.03.2023 г., издадено от Столична община – район Кремиковци, ответникът Н. Г.
К. е наследник на Георги Н.в К. (починал на 19.10.2015 г.), а видно от Удостоверение
за наследници с изх. № РКР23-УГ51-668/28.03.2023 г., издадено от Столична община –
кв. Челопечене, последният е наследник на Георги Н.в К. (починал на 19.10.2015 г.),
той на ****
Между страните не е спорно, поради което с доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК е
отделено, като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
процесният поземлен имот с идентификатор 68134.8424.39 по КККР, одобрени със
Заповед РД-18-61/27.09.2010 г. на и. д. на АГКК, последно изменени със Заповед КД-
14-22-202/11.02.2013 г., с площ от 2694 кв. м., с адрес: гр. София, район „Кремиковци“,
кв. „Челопечене“, м. „Гладно поле“, представляващ нива № 289015, четвърта
категория, с площ от 3,001 дка, при съседи: нива № 289016 на наследниците на Стефан
Митрев Лапков, нива № 289013 на наследниците на Спас Йорданов Х., нива № 289017
на наследниците на Дойчин Манчов Спасов, полски неземеделски път с № 000393,
нива № 289014 на наследниците на Филион Бонев Даскалов, е възстановен с Решение
№ 72/22.03.1999 г. на ПК – Кремиковци на наследниците на Н. Ташков К., а именно:
Славена Григорова К.а - преживяла съпруга, Георги Н.в К. – син, и Ирина Н.ва К.а –
дъщеря.
Между страните не е спорно, а от и приложената на л. 56-58 искова молба, се
установява, че И**а Н.ва К.а и **** К.а са предявили срещу Г**Н.в К. иск за делба на
процесния имот, която искова молба е депозирана в съда на 16.03.2006 г. и вписана в
Служба по вписванията на 01.11.2006 г., като с решение на СРС по гр. д. № 6080/2008
г. имотът е допуснат до делба между посочените лица при квоти от по 1/3 ид. ч., а в
хода на въззивното производство по обжалване на това решение Славена К.а е
починала, поради което въззивният съд е допуснал делба между Г***и К. и И****рина
К.а при квоти от по ½ ид. ч.
В хода на делото във фазата на извършване на делбата, докато е било висящо
пред СРС е починала И* К.а,* поради което СРС е конституирал на нейно място
синовете й - ищците Н. К. и Д. К. и съпругът й И**** К., като процесният имот е
поставен в общ дял на тримата, което се установява от приложеното Решение № II-54-
27/12.03.2015 г. по гр.д. № 6080/2008 г. на СРС, 54 с-в.
По делото е представен Договор за доброволна делба от 09.06.199 г., между
съделителите *** К.а, Г*** Н.в К. и И***.ва К.а, според който процесният имот
попада в дял на Г***Н.в К., която делба обаче в хода на делбеното производство е
установена нейната нищожност, поради неучастието на всички съсобственици.
По делото не е спорно, а това се установява и от приложения на л. 42-43
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, че след предявяване на иска
за дела и преди вписването на исковата молба – на 31.05.2006 г. Георги Н.в К. е
прехвърлил на третото лице – помагач – В. И. Х. процесния недвижим имот, а след
това с нотариален акт от 08.09.2006 г. В. И. Х. е прехвърлил, чрез покупко-продажба
същия имот на ответника Н. Г. К..
По делото е представена комбинирана скица на процесния имот.
3
Видно от писмото на Столична община, район „Кремиковци“ (л.46), ищецът Н.
К. е инициирал производство по чл. 16, ал. 6 ЗУТ за издаване на заповед за
индивидуализация на процесния имот, по което производство кметът е отказал
издаването на такава заповед с мотиви, че по преписката се съдържа нотариален акт, с
който ответникът Н. Г. К. се легитимира като собственик и такава заповед ще бъде
издадена след представяне на решение на възниквалия спор за материално право.
От приложената на л. 69 скица на поземлен имот № 15-166553-19.02.2024 г. на
СГКК – гр. София, е видно, че поземлен имот с идентификатор 68134.8424.39 по
КККР, одобрени със Заповед РД-18-61/27.09.2010 г. на и. д. на АГКК, последно
изменени със Заповед КД-14-22-202/11.02.2013 г., с площ от 2694 кв. м., с адрес: гр.
София, район „Кремиковци“, кв. „Челопечене“, м. „*****“ е бил с предишен
идентификатор ***, и с номер по предходен план: кв. 7, парцел III - *****
По делото е прието заключение по допусната Съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. С. Г. Б., което съдът възприема изцяло, като обективно,
пълно и обосновано и от което се установява, че имот № ** от масив***, парцел 15 е
нанесен в одобрения през 1999 г. план за земеразделяне на землището на с.
Челопечене с площ 3,001 дка в м. **** при граници: от север – имот ***т изток – имот
№ ***3, от юг – имоти №№ 289014 и 289016, от запад – имот № ***, като в регистъра
на имотите, като собственик е записан Н. Т*** К. и начин на трайно ползване – нива.
Вещото лице е установило, че по реда за поддръжката на КВС в масив *** са нанесени
изменения на графичната и текстовата част, като графичната част засяга съседните
имоти, като територията на имоти с №№ *** 289014 и **** е обединена в имот
№****30. Променено е и записването на данните на собс**289017 на Н. Г. К., от изток
– имот № 393 на СО – кметство Челопечене, от юг и запад – имот № 289023 на
„Холикон“ АД. Върху основата на актуализираната КВС е изработен ПУП – ПРЗ на м.
„**** – Търговски парк „София“, по реда на чл. 16 от ЗУТ, одобрен с Решение № 545
от 29.07.2009 г. на СОС. На масив 289 от КВС съответства кв. 7 от ПРЗ, в който имот
№ *** е отреден УПИ III с площ 2694 кв.м. и предназначение за производство и
обществено обслужване. Вещото лице е заключило, че УПИ III от кв. 7 не е
289015
идентичен по местоположение с имот № ****по КВС и няма допирни точки. В
първоначалната редакция на ККР, одобрени със Заповед № РД-18-61/27.09.2010 г. в
сила от 19.11.2010 г., имот № ****5 е отразен с КИ 68134.8424.15 и с граници и площ,
идентични с имота по КВС. Вещото лице е установило също така, че по възлагане на
главния архитект на СО от м. октомври 2012 г. е извършена преработка на КККР в
обхвата на ПУП на м. „**** – Търговски парк „София“ на основание чл. 57, т. 4 от
Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР (отм.).
Проектът за изменение на КККР, целящ прилагане на ПУП по чл. 16 от ЗУТ на м.
„**** – Търговски парк „София“, е одобрен със Заповед № КД-14-22-202/11.02.2013 г.
на началника на СГКК – гр. София. Съгласно изменението имот с КИ 68134.8424.15 е
заличен, а новообразуваният имот с КИ 68134.8424.39 с площ 2634 кв.м. е напълно
идентичен с УПИ III от кв. 7 и съответно не е идентичен със заличения имот с КИ
****
*****.
Вещото лице след изследване на исторически изображения в приложението
Google Earth в периода от 30.05.2005 г. – 11.08.2024 г., е заключило, че процесният
имот е бил обработваема земя. С течение на времето южната част на имота е останала
необработвана, обрасла с растителност и се пресича по дължина от полски път.
Установено е също така, че имот с КИ ****, част от който е имот № 289015 по КВС,
попада във физически блок 68134-2189 с НТП „Застроени площи“ и 68134-4607 с НТП
„**** прокари, просеки“. Липсват данни имотите да са отдавани под наем или под
аренда.
По делото е представено писмо от ЗМХ, ОД „Земеделие“ – София град, ОСЗ –
Източна, в което е посочено, че за стопанските 2019/2020, 2020/2021, 2022/2023,
2023/2024 и 2024/2025 г. имот с идентификатор 68134.8424.39 по КККР на кв.
Челопечене, район Кремиковци не попада в споразумение на масиви за ползване, а за
стопанските 2006/2019 в ОСЗ – Източна е са декларирани имоти по чл. 69, ал. 1 и чл.
70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за землището на кв. Челопечене.
4
В хода на делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите
*****
От показания на св. **** Д. се установя, че същият се познава с Н. от преди
2000 година. Знае за кой имот е делото и същият лично го е обработвал многократно.
Имотът се намира на Околовръстното, участъкът от Джъмбо – **** в посока
Челопечене, в момента от дясно се намира Мерцедес. Свидетелят лично от 2000
година до 2006 г. е косил и жънал имота със собствена техника. В началото бил
ангажиран от бай Г**, а след това през 2005-2006 г. Н. станал собственик на имота и
му помагал в търсенето да си закупи комбайни, като тогава същият започнал сам да си
обработва имота, а свидетелят понякога му помагал. През 2015 – 2016 г. свидетелят
помагал на Н., като дисковал земята, а миналата година помагал за косенето на
тревата. След предявяване на снимка на л. 161, която е част от заключението на СТИ,
свидетелят посочва, че е обработвал земята под № 289015. Местността, която
обработвал свидетеля е „****“, село Челопечене, като имотът на бай Георги, който се
обработвал бил 3 дка, а след това се обработвали около 20 дка. Мястото, което косил
свидетеля се намира, ако се погледне към Околовръстен път към имота – отляво е
канал, отдясно е детелината, а отсреща свършва с черен път, идващ от Челопеченско
шосе. Нивата на бай Георги била оградена с лека ограда, но не знае кога е премахната.
Георги имал и други имоти, но били на различни места, а след това Н. споменал, че е
разширил мястото.
От показанията на св. С***се установява, че се познава с Н., живее в село
Челопечене и са съседи и работи за него, като тракторист от 2007 г. Свидетелят
заявява, че знае за кой имот се води делото – имот в м. „Гладно поле“, масив ** като
площта на едното място е 7 дка, а на другото 3 дка. Мястото, което е 3 дка се намира
между Околовръстен път, Челопеченско шосе, от дясно – канал, а от ляво –
Челопечене. В началото, когато започнали да обработват мястото било около 10 дка и
необработвано – пущинак, след това го разорал и първата година посели пшеница, а
следващите години слънчоглед, царевица и фия. Преди това семейството косили, тъй
като отглеждали животни. Всяка година земята се обработва до 2015 г. а тази година
било ливада и го окосили. След 2007 г. с Н. взели под аренда още земя от фирма
„Холиком“ и започнали и нея да обработват. След това арендованата земя била
продадена на „Силвър Стар“ и те отново обработвали само 10 дка. Известно време не
обработвали имота, защото имало земна маса, а след това изместили имота му до
шосето с лицевата част и 2024 г. го косили и валирали за животните. През 2007 година
имотът не бил ограден. Свидетелят не работи по трудов договор, земеделски
производител и агроном по образование, като Н. му възлага работата и му заплаща.
Процесният имот е нямал граници,бил ливада. Масив 289 не се води в кооперацията и
не е имало арендни договори.
От показанията на св. Манолова се установява, че същата познава Д. и Н. К.и
повече от 30 години, от село Челопечене, където живеят. Знае, че имат имот –
земеделска земя до Околовръстното, около 3 дка. Знае, че имотът е по наследство от
майка му. От известно време (4-5 години) имотът не се обработва, откакто се
застроило там. Имотът не е ограден, има черен път, който минава покрай него. Знае, че
имало арендатори. Според свидетеля имотът пустее. Не е виждала специално Н. К. да
обработва имота. Знае, че той има имоти от другата страна на Околовръстното, които
обработва. Не е виждала на място да се поставят електронни пастири. Свидетелката не
виждала имотът да се обработва.
От показанията на св. Косеков се установява, че същият познава К.и и знае, че
имат имот, който се намира от дясната страна на Околовръстното в посока Джъмбо.
Имотът е нива – поле от 2- 3 дка. Свидетелят не е виждал имотът да е заграден. Знае,
че имотът е наследствен. Не е виждал имотът да се обработва, отдавна пустеел.
Свидетелят не е виждал Н. да обработва имота и не е виждал там да пасат животни.
Имотът се виждал от пътя и тъй като жена му била от Долни Богров, често минавали
покрай него.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
5
На първо място съдът следва да изложи мотиви относно допустимостта на
предявения иск, доколкото по делото са налице данни за влязло в сила решение по
дело за делба на същия имот между праводателите на ищците и праводателя на
ответник, като последният е придобил права върху имота след предявяване на иска.
Съдът намира, че независимо от силата на присадено нещо, ищците имат интерес от
предявяването на настоящите искове срещу посочения ответник, на първо място
поради отказа на Кмета на СО – район „Кремиковци“ да издаде на ищците Заповед за
индивиуализация на имота на основание чл. 16, ал. 6 от ЗУТ, тъй като в преписката се
съдържат документи, удостоверяващо право на собственост върху същия имот на Н.
К., следователно налице е спор за материално право. В случая административния
орган в производството по чл. 16 ЗУТ не е компетентен да извършва преценка за
принадлежността на правото на собственост при конкуренция между две лица, поради
което за ищците е налице интерес от установяване на своето право по съдебен ред.
Същевременно и предвид процесуалното поведение на ответника, а именно заявява
самостоятелни права върху имота на ново обстоятелство, настъпило след приключване
на производството за делба – придобиване на имота по давност, то за ищците е
несъмнен интересът от предявяването на установителните искове, за да прекъснат
течението на придобивната давност на ответника.
За уважаването на предявения положителен установителен иск за правото на
собственост върху процесния недвижим имот, ищците следва да докажат, че са
съсобственици на процесния имот при посочените квоти на твърдяните в исковата
молба основания, а именно – реституция, наследяване, съдебна делба и отказ от
наследство.
Във връзка с наведеното от ответника възражение за придобиване на имота по
давност, а именно - че е завладял процесния имот на посочената дата 08.09.2006 г.,
както и че в продължение на 10 години от тази дата е владял имота: постоянно - т. е.,
изразявал е трайна воля да държи вещта за себе си; непрекъснато – т. е., не е изоставял
владението и същото не е било отнемано от трето лице; спокойно и явно – т.е.,
владението не е установено или поддържано по насилствен или по скрит начин;
несъмнено – т.е., фактическата власт е била демонстрирана и противопоставяна на
собственика на вещта, съответно да докаже, че такова владение е осъществявано от
Георги К. в периода 09.06.1999 г. – 31.05.2006 г. и от В. Х. в периода 31.05.2006 г. –
08.09.2006 г.
Съдът намира, че въз основа на събраните в хода на делото доказателства може
да се обоснове несъмнен извод, че ищците, по силата на постановеното Решение № II-
27/12.03.2015 г. по гр.д. № 6080/2008 г. по описа на СРС, 54 с-в и наследствено
правоприемство от баща им Иван Николов К., се легитимират, като собственици на
нива № 289015, четвърта категория, с площ от 3,001 дка, при съседи: нива № 289016
на наследниците на Стефан Митрев Лапков, нива № 289013 на наследниците на Спас
Йорданов Х., нива № 289017 на наследниците на Дойчин Манчов Спасов, полски
неземеделски път с № 000393, нива № 289014 на наследниците на Филион Бонев
Даскалов, която към онзи момент е представлявала поземлен имот с идентификатор
68134.8505.15. От неоспореното от страните заключение по съдебно-техническата
експертиза се установи, че първоначално с одобрените КККР със Заповед № РД-18-
61/27.09.2010 г. в сила от 19.11.2010 г. процесната нива № 289015 е отразена с
идентификатор 68134.8424.15 и с граници и площи, идентични с имота по КВС. След
това и във връзка с урегулиране на имотите от тази местност с ПУП по чл. 16 от ЗУТ,
със Заповед № КД-14-22-202/11.02.2013 г. на Началника на СГКК – гр. София
процесният имот с последен идентификатор 68134.8424.15 е заличен и е образуван нов
с идентификатор 68134.8424.39 с площ 2634 кв.м., който не е идентичен, според
местоположение и площ със заличения и е идентичен с УПИ III от кв. 7 с
289015
предназначение: производство и обществено обслужване. Видно от заключението да
сочената местност е извършено урегулиране на имотите по реда на чл. 16 ЗУТ. При
урегулирането по чл. 16 ЗУТ, ПУП има непосредствено отчуждително действие – с
влизане в сила на плана, собствениците придобиват за сметка на неурегулираните си
имоти нови урегулирани поземлени имоти с ново местоположение, граници, площ и
6
предназначение. Следователно налице е трансформиране на правото на собственост
върху неурегулирания поземлен имот в право на собственост върху урегулирания
поземлен имот. Отчуждителното действие на плана настъпва с влизането му в сила и
не е приложима процедурата по чл. 205-209 ЗУТ – в този смисъл е Решение №
371/28.07.2010 г. по гр.дело № 1007/2009 г. ВКС, ІV г. Следователно може да се
обоснове извод, че собствеността на ищците върху бивш имот № 289015,
преобразуван след това в имот с идентификатор 68134.8424.15 се е трансформирала в
право на собственост върху новосъздадения с ПУП, приет по реда на чл. 16 от ЗУТ
имот с идентификатор 68134.8424.39, който е и предмет на настоящото дело.
С решението по допускането на делбата са установени дяловете в
съсобствеността, а именно наследодателят на ищците - Ирина Н.ва К.а е притежавала
в дял ½ ид.ч. от процесния имот, а след фактическото извършване на делбата с влязло
в сила Решение № II-27/12.03.2015 г. процесният имот е поставен в общ дял на
наследниците на Ирина Н.ва К.а – двамата ищци (нейни деца) и тогава живия съпруг
Иван Николов К., които, съобразно наследствените дялове са станали собственици на
по 1/3 ид.ч. от процесния имот. След смъртта на Иван Николов К. на 26.01.2023 г.
неговият дял от 1/3 ид.ч. е наследен от ищците по равно, или по 1/6 ид.ч. По делото
обаче беше доказано, че ищецът Д. И. К. се е отказал от наследството на баща си,
поради което неговият дял уголемява дела на другото дете на наследодателя – ищецът
Н. И. К. (в този смисъл Тълкувателно решение № 148 от 10.XII.1986 г., ОСГК).
Следователно ищецът Д. И. К. се легитимира като собственик на процесния имот с 1/3
ид.ч., придобита по наследство от майка си и делба, а ищецът Н. И. К. се легитимира,
като собственик с 2/3 ид.ч., придобити по наследство от двамата си родители и въз
основа на делбата.
В случая ответникът Н. Г. К. твърди на първо място да е придобил процесният
имот въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с третото лице – помагач –
В. И., който пък е легитимирал правото си на собственост с покупко-продажба от
ответника по делбата и наследодател на ответника Георги Н.в К., като и двата
договора са сключени и вписани в Служба по вписванията след датата на подаване на
исковата молба за делба. Относно действието на решението по допускането и
извършването на делбата приложение намира разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК,
според която при прехвърляне на спорното право в хода на делото, независимо дали
приобретателят е встъпил в делото или не, постановеното решение съставлява
пресъдено нещо и спрямо приобретателя. В този смисъл е дадено разрешение с ТР №
3/19.12.2013 г. по тълк. дело № 3/2013 на ОСГК на ВКС. Според мотивите на
цитираното тълкувателно решение, при извършено разпореждане със спорното право
от съсобственик /съделител/ в полза на друго лице в хода на делбеното производство
във фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл.226 ГПК, като
лице, придобило права по силата на разпоредителна сделка по време на първата фаза
на делбения процес след предявяване на иска за делба, може да участва като главна
страна в производството като замести своя праводател със съгласието на всички
съделители или да встъпи главно по реда на чл.225 ГПК в първа или във втора фаза на
производството. След влизане в сила на решението по допускане на делбата във фазата
по извършването приобретателят участва чрез своя процесуален субституент
/прехвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна или
по реда на чл.225 ГПК. Приобретателят ще бъде обвързан от решението по
извършване на делбата независимо от това дали е встъпил в производството, заместил
е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент.
Съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на него, независимо в чий
дял ще се падне имотът. В хипотеза при допускане до делба на няколко имота, какъвто
е настоящият случай, и имотът, който е бил прехвърлен в хода на делбеното
производство се падне в дял на прехвърлителя, вещноправните последици на
решението по извършване на делбата ще настъпят в правната сфера на приобретателя.
Ако обаче този имот се падне в дял на друг съделител, приобретателят ще има правото
да претендира връщане на даденото по договора от прехвърлителя-чл.192 ЗЗД.
Вещноправните последици на решението по извършване на делбата във всички случаи
ще настъпят и спрямо приобретателя, дори същият да не е взел участие в делбеното
7
производство като главна страна, вкл. и когато прехвърлянето на спорното право е
останало неизвестно за съда.
Възражението на ответника, че не е обвързан от силата на пресъдено нещо на
постановените в делбата решения, тъй като същият е придобил имота след подаване на
исковата молба, но преди нейното вписване, не се споделят от съда. Вписването по
принцип има оповестително действие. Съгласно чл.1 от Правилника за вписванията
същото се извършва цел да се даде гласност на подлежащите на вписване актове, а
когато се вписват искови молби – да се даде гласност на спора по отношение на
третите на този спор лица. Само по изключение, в изрично посочените в закона
случаи, като чл.114, б.”б”, изр.2 ЗС във връзка с исковете по чл.19, ал.3 ЗЗД, чл.17, ал.2
ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1, изр. последно ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД,
какъвто не е настоящият случай, вписването на исковите молби има и защитно
действие, т.е същото осигурява противопоставимост на правата на ищеца срещу
всички права, придобити от трети лица след вписването. При вписването, което има
единствено оповестително, но не и защитно действие, не възниква
противопоставимост на вписания акт спрямо трети лица и разпоредбата на чл. 226, ал.
3 ГПК намира приложение. Изключението по чл. 226, ал. 3 ГПК относно действията на
вписването, когато се отнася за недвижим имот, има предвид хипотезите на
оповестително-защитно действие на вписването на исковата молба, при което
съдебното решение, с което се уважава искът, не представлява пресъдено нещо спрямо
приобретателя, когато той е придобил спорното право преди вписване на исковата
молба. В случаите, в които вписването на исковата молба няма оповестително-защитно
действие спрямо третото лице, а има значение само да даде гласност на съдебния спор,
какъвто е и настоящият случай съдебното решение разпростира действието си и по
отношение на третото лице, без да е необходимо срещу него да се води отделен процес
(в този смисъл Решение № 420/27.06.2024 г. по гр.д. № 2862/2023 г. на ВКС).
В случая е налице и още един аргумент относно извода на съда, че поставените
в дебата решения обвързват ответника със силата на пресъдено нещо и той се корени в
разпоредбата на 298, ал. 2 ГПК, според която влязлото в сила решение има действие и
срещу наследниците на страните, както и за техните правоприемници. В случая
ответникът не оспорва, а и от приетото, като доказателство удостоверение за
наследници на Георги Н.в К., който е участвал в производството по делба, е видно, че
ответникът е наследник на Георги Н.в К., а последният е участвал като страна в
делбеното производство – ответник.
Именно поради развитите по-горе съображения, съдът не би могъл да
преразгледа въпросът за действителността, респективно възражението за нищожност
на договора за доброволна делба, тъй като това възражение и въпросът за нейната
нищожност е бил разгледан в рамките на производството по допускане на делба. В
хода на делото е установена нищожността на доброволната делба, поради неучастие на
всички съсобственици, поради което съдът по делбата не е зачел действието на
договора, и е постановил решението си въз основа на останалите доказателства по
делото.
Доводите на ответника, относими към нищожността на решенията по допускане
и извършване на делбата, свързани с нарушено право на участие в производството на
неговия наследодател и ответник, са такива, приложими в производството по отмяна
на влезли в сила решения и не обуславят нищожност на съдебните актове по делбата,
доколкото делото е разгледано с участието на наследодателя на ответника.
Съдът следва да разгледа и своевременно релевираното възражение за изтекла в
полза на ответника придобивна давност върху процесния имот, упражнявана от
предаването на владението върху имота от третото лице – помагач на дата 31.05.2006 г.
Придобивната давност съгласно чл. 79 ЗС е сложен юридически факт, който включва
действията на началното установяване на владението, т.е. на фактическото господство
върху имота с намерението да се свои, по-нататъшното постоянно съществуване на
така установеното фактическо владение и действията, чрез които постоянното
упражняване на владението се осъществява, съответстващи на собствеността. Освен
това фактическият състав на придобивната давност обхваща изтичането на
8
определения от закона период от време, през който упражняването на фактическото
господство върху имота да е продължило. Съгласно разпоредбата на 79, ал. 1 от ЗС,
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. Изискуемото от чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84
ЗС волеизявление (позоваване) не е елемент от фактическия състав на придобивното
основание по чл. 79 ЗС – в този смисъл ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г.
на ОСГК на ВКС. Следователно при наличие на позоваване, правните последици –
придобиване на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно
определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното
основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС.
Според чл.115 б. „ж“ и чл.116 ЗЗД, приложими съответно към института на
придобивната давност, съгласно чл. 84 ЗС, давност не тече, докато трае съдебният
процес относно вземането, включително и докато тече делбеното производство, т.е. до
приключване на делбения процес с влязло в сила решение по извършване на делбата, и
давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск
или възражение или на искане за почване на помирително производство и с
предприемане на действия за принудително изпълнение – в този смисъл Решение
№80/07.07.2014 г. по гр.д. №6441/2013 г. по описа на ВКС, ІІ ГО, Решение
№72/09.07.2019 г. по гр.д. №3589/2018 г. по описа на ВКС, ІІ ГО. Когато в хода на
висящ спор за собственост ответникът прехвърли спорното право на трето лице, тези
правни последици на предявения иск имат действие и за приобретателя, който има
същото правно положение по отношение на ищеца и на спорното право като своя
праводател. Поради това докато трае прекъсването, придобивна давност в негова полза
не тече. След влизане в сила на решението по извършване на делбата – 22.04.2017 г.
започва да тече нова давност по аргумент от чл. 117, ал.1 ЗЗД, и приобретателят –
владелец, може да придобие правото на собственост, ако след влизане в сила на
решението владее имота в определения от закона давностен срок. Приобретател на
спорното право, който продължава да владее имота за себе си след влизане в сила на
решението по делбата, ответник по която е неговият праводател, има качеството на
добросъвестен владелец, ако към момента на сключване на договора, от който черпи
права, не е знаел, че придобива от несобственик - чл. 70, ал.1 ЗС. Този извод следва от
разпоредбата на чл. 70, ал.1, изр. 2 ЗС, според която добросъвестността се преценява
към момента на възникване на правното основание. Последващото узнаване на
обстоятелството, че праводателят не е бил собственик, не рефлектира върху
добросъвестния характер на владението.
Относим факт към „знанието“ на приобретателя е на първо място дали към
датата на сключване на сделката исковата молба по делбата е била вписана. В случая
липсва спор между страните, а и от представената по делото искова молба за делба и
справка за вписванията при Агенция по вписвания, се установи, че исковата молба е
вписана на 01.11.2006 г., следователно към датата на прехвърляне на процесния имот в
полза на ответника – 08.09.2006 г. исковата молба за делба не е била вписана.
Следователно към момента на сключване на сделката исковата молба не е била
оповестена, като при извършване на справка за тежести и вписвания по партидата на
имота, приобретателят не е могъл да узнае за възникналия спор. В този смисъл съдът
съобрази също така, че ответникът черпи преки права върху имота, не в качеството си
на наследник на ответника по делбата, а чрез покупко-продажба, сключен от
приобретател в хода на делбата, който е придобил права от наследодателя на
ответника. Същевременно от значение е обстоятелството, че към момента на
сключване на двете прехвърлителни сделки, първият прехвърлител – Георги Н.в К., се
е легитимирал като собственик на целия имот въз основа на договор за доброволна
делба, който впоследствие в хода на делото за делба е прието, че е нищожен. Т.е. не
може да се обоснове извод, че ответникът е знаел и че праводателя на своя праводател
и негов наследодател, не е бил собственик на целия имот, което евентуално да
изключи добросъвестността. Същевременно по делото не се събраха други
доказателства, от които да се обоснове извод, че ответникът е знаел за възникналия
между съсобствениците спор, поради което следва да се приеме, че към момента на
придобиване на имота същият не е знаел за предявеният иск за делба, следователно
9
същият има качеството на „добросъвестен“ владелец и като такъв при упражнявано
явно, непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота, продължило пет години
или повече, считано от датата на влизане в сила на решението по извършването на
делбата и до предявяване на настоящия иск, същият би могъл да придобие имота по
давност.
Разпоредбата на чл.69 ЗС въвежда презумпцията, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, която намира приложение в
настоящия случай, доколкото към началния момент на течение на придобивната
давност, съсобствеността е била прекратена. При съвкупния анализ на събраните
гласни доказателства, може да се обоснове несъмнен извод, че ответникът е установил
фактическа власт върху имота още към момента на сключване на договора за покупко-
продажба през 2006 г. и е упражнявал такава явно, постоянно и необезпокоявано и до
днес. В този смисъл от показанията на св. Димитър Д. и Васил Спасов, които съдът
кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, се доказа, че до 2006 г.
имотът се е обработвал от наследодателя на ответника Георги, а след 2006 г. от синът
му Н. К.. Пак от показанията на свидетелите се доказа, че след 2006 г. ответникът е
започнал да обработва земята и да събира плодовете от нея и така до 2015 г., когато
бил засят слънчоглед. След 2015 г. ответникът е продължил да упражнява фактическа
власт върху имота, като пасял животните си там и съответно косил трева. Показанията
на свидетелите Димитър Д. и Васил Спасов съдът намира за напълно достоверни, тъй
като същите се подкрепят и от заключението на СТЕ. Така св. Спасов подробно в
своите показания изнася данни, че ответникът е имал два имота в този масив, като
след това процесният имот бил изместен до шосето. Именно това е установено и от
заключението на СТЕ, като имотът първоначално е граничил с имот № 289017,
собственост на Н., а след това след приемането на ПУП по чл. 16 ЗУТ имотът е
изместен именно до шосето, видно от приложената към заключението скица. По
делото не се събраха доказателства упражняваното владение от ответника да е било
отнето след влизане в сила на решението по извършване на делбата, нито пък същият
да го е изоставил. Досежно показанията на св. Манолова и Косеков, съдът не би могъл
да изгради никакви изводи въз основа на тях, доколкото същите са лаконични,
неконкретни и в този смисъл съдът не ги кредитира. Друг е въпросът, че изявеното от
тях, че не са виждали имотът да се обработва, не може да опровергае изнесените от
другите двама свидетели данни, които същите са възприели пряко и същевременно се
подкрепят от останалите доказателства по делото.
По отношение на намерението на своене, както беше посочено по-горе
приложение намира презумпцията на чл. 69 ЗС, която не беше опровергана. Напротив,
от показанията на св. Д. и Спасов се установи, че ответникът е смятал процесният
имот за свой, ползвал го е като свой и е обирал плодовете му.
Следователно може да се обоснове извод, че в ответникът е упражнявал
постоянно, явно и необезпокоявано владение в продължение на периода от влизане в
сила на решението по извършването на делбата – 22.04.2017 г. и до момента, като до
датата на предявяване на настоящия иск е изтекъл период повече от 5 години, поради
което ответникът е придобил процесният имот на основание чл. 79 ЗС.
Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат само ответникът. Същият е
направил своевременно искане за присъждане на разноски, съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК, а именно 300 лева, платен депозит за СТЕ. Процесуалният
представител на ответника – адв. С. И. Х., е направил искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение за предоставената на ответника безплатна правна помощ,
съгласно договора за правна защита и съдействие. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в
случаите по ал. 1 на чл. 38 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът като съобрази фактическа и правна сложност на
делото, броя на проведени заседания, конкретно проявената процесуална активност на
адвоката и защитавания материален интерес по предявения иск, както и, че се
10
претендира адвокатско възнаграждение в минимален размер, съдът определя
адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на ищеца в
размер на 480 лв. с ДДС. Разноските следва да се разпределят между ищците,
съобразно размера на претендираните върху имота права, или 2/3 за Н. И. К. и 1/3 за Д.
И. К..
Третото лице – помагач, съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК няма право на разноски,
поради което не следва да се присъжда и адвокатско възнаграждение на адв. С. И. Х.
за предоставената на това лице безплатна правна помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищците Н. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ***** и Д. И. К., ЕГН: **********, с адрес: с. *-***, срещу ответника Н. Г. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Левски - зона Г“, бл. 30, вх. Д, ет. 4, ап. 131,
положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване
за установено между страните, че ищецът Н. И. К. е собственик на 2/3 ид. ч., а ищецът
Д. И. К. – на 1/3 ид. ч., от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
68134.8424.39 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-61/27.09.2010 г. на и. д. на АГКК,
последно изменени със Заповед КД-14-22-202/11.02.2013 г., с площ от 2694 кв. м., с
адрес: гр. София, район „Кремиковци“, кв. „Челопечене“, м. „Гладно поле“,
представляващ нива № 289015, четвърта категория, с площ от 3,001 дка, при съседи:
нива № 289016 на наследниците на Стефан Митрев Лапков, нива № 289013 на
наследниците на Спас Йорданов Х., нива № 289017 на наследниците на Дойчин
Манчов Спасов, полски неземеделски път с № 000393, нива № 289014 на
наследниците на Филион Бонев Даскалов, на основание реституция и делба.
ОСЪЖДА Н. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***** ДА ЗАПЛАТИ
на Н. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Левски - зона Г“, бл. 30, вх. Д,
ет. 4, ап. 131, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 200 лв. – разноски в
производството.
ОСЪЖДА Н. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***** ДА ЗАПЛАТИ
на адв. С. И. Х., САК, ЕГН **********, с адрес на кантората: гр. София, ул.
„Владайска“ № 19, партер, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата
сумата 320 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника безплатна
правна помощ.
ОСЪЖДА Д. И. К., ЕГН: **********, с адрес: с. *-*** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Левски - зона Г“, бл. 30, вх. Д, ет. 4, ап.
131, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100 лв. – разноски в производството.
ОСЪЖДА Д. И. К., ЕГН: **********, с адрес: с. *-*** ДА ЗАПЛАТИ на адв.
С. И. Х., САК, ЕГН **********, с адрес на кантората: гр. София, ул. „Владайска“ №
19, партер, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата сумата 160 лв. –
адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на
страната на ответника – В. И. Х..
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12