№ 9091
гр. София, 11.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110126309 по описа за 2021 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл.
124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца „В -фирма“
ООД, ЕИК 1*******, срещу ответника „СХС“ ЕООД, ЕИК 2******, за признаване за
установено на част от вземания по заповед за изпълнение на парично задължение от
05.11.2020 г., срещу която е постъпило възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК в срок, който иск
е допустим.
Извършена е проверка по чл. 140, ал. 1 от ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
След приключване на производство по предявените искове, делото следва да се
докладва за наличие предпоставките по чл. 415, ал. 5 от ГПК по отношение на частта
от главницата, за което не е предявен иск.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л.Б.Б, тел. 08***0***0***.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 300 лева, платими от ищеца,
които следва да бъдат внесени по сметка на СРС за депозити в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение.
УКАЗВА на ищеца, в същия срок да представи по делото доказателства за внасяне на
1
депозит.
Вещото лице да се уведоми за поставените задачи и да се призове за о.с.з., както му се
укаже да работи при внесен депозит.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело 50749/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 16.05.2022 г. в
11,00 часа, за когато да се призоват страните чрез процесуалните им представители, в т.
ч. и по реда на чл. 44, ал. 2 и 3 от ГПК – по телефоните и електронния адрес, посочен в
исковата молба за ищеца и на този във възражението по чл. 414 от ГПК за ответника,
което да се удостовери.
Вещото лице да се призове, като му се укаже да работи по поставените задачи
след внасяне на депозит.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е установителен иск с правно основание чл.
327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за признаване за установено, че
ответника „СХС“ ЕООД, ЕИК 2******, дължи на ищеца „В -фирма“ ООД, ЕИК 1*******,
сумата в размер на 657,38 лева с вкл. ДДС, представляваща остатък от дължима продажна
цена на стоки за домашни потреби по фактура № **********/23.11.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 20.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 427,09 лева- обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главниците за периода от 24.11.2017 г. до 14.10.2020 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
05.11.2020 г. по ч. гр. дело № 50749/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав
Ищецът чрез упълномощени си процесуален представител (лист 6) твърди, че
страните са в търговски отношения, като на 23.11.2017 г. между ищеца в качеството му на
продавач, от една страна и ответника в качеството му на купувач, от друга, бил сключен
договор за покупко-продажба на стоки за домашни потреби, обективиран във фактура №
**********/23.11.2017 г. Стоката описана във фактурата била надлежно предадена и
получена от представител на купувача, което се установява от подписите върху нея, тъй като
същата служи за приемо-предавателен протокол. Сочи, че тъй като е уговорен срок за
плащане на задължението по фактурата, ответникът му дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от деня, следващ посочения в нея падеж –
24.11.2017 г. до 14.10.2020 г. След образуване на заповедното производство, ответникът
2
извършил частично плащане на сумата в размер на 800 лева, поради което понастоящем
дължи 657,38 лева – главницата по фактурата, както и обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на 427,09 лева за периода от 24.11.2017 г. до 14.10.2020 г., така
както периодът е заявен в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК. С оглед изложеното прави искане сумите да му бъдат заплатени. Претендира
разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв не е постъпил от
ответника.
Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, по договора
за търговска продажба ищецът – продавач е длъжен да прехвърли собствеността и да
предаде на ответника – купувач стоките, уговорени по количество и качество, и описани в
издадените фактури при договорената при сключването на договора според чл. 326, ал. 1 от
ТЗ цена, дължима при реда и условията на чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 84, ал. 1, предл. първо
на ЗЗД.
Купувачът е длъжен да плати цената при издаване на фактурата, на датата, посочена в
нея.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на продавача е да докаже, валидно
възникнало правоотношение по договор за търговска продажба с посоченото в исковата
молба съдържание, по което е предал на ответника стока в описаното количество и
качество, както и размера на вземането за продажна цена.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1,
т. 4 от ГПК, обстоятелствата по делото няма.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
3
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4