Определение по дело №286/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 217
Дата: 5 октомври 2022 г. (в сила от 5 октомври 2022 г.)
Съдия: Росица Антонова Тончева
Дело: 20223000600286
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 217
гр. Варна, 04.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600286 по описа за 2022 година
, при произнасянето взе предвид следното:
В процедура по Глава двадесет и втора от НПК се проверява
обосноваността и законосъобразността на определение №260025/12.08.2022
година на Окръжен съд-Варна, постановено по НОХД №972/2018 година по
описа на същия съд, с което са разрешени въпроси от кръга по чл.306, ал.1,
т.4, пр.1 от НПК.
Съдебният акт се обжалва с две частни жалби от Д. Д. и П. А.,
аргументиращи необоснованост и незаконосъобразност на съдебното
произнасяне по отношение на всеки един от жалбоподателите, поддържайки
самостоятелен правен интерес от частична отмяна на определението и
произнасяне в полза на процесуалните предпоставки за връщане на някои
веществени доказателства.
Частните жалби са връчени на първоинстанционната Окръжна
прокуратура – Варна, която не се ангажира със становище.
Настоящият въззивен състав, запознавайки се с постъпилите частни
жалби и с материалите по делото, намира за установено следното:
Процесуалната предистория на процедурата по чл.306, ал.1, т.4, пр.1 от
НПК произтича от повдигнато обвинение на К.Ж. К.Ж. и Т.А. за
престъпления по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.т. 2 и 7, по чл.253, ал.1 вр. чл.26, ал.1
и по чл.253, ал.3, т.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, по което е образувано
съдебно производство по НОХД №972/2018 година по описа на Окръжен съд-
Варна, приключило с вл.с. присъда на 29.04.2022 година, с която и тримата
подсъдими са оправдани по всички обвинения, отхвърлени са и три
граждански иска на министъра на финансите. С присъдата не са решавани
въпроси по чл.301, ал.1, т.11 от НПК.
Производство по чл.306, ал.1, т.4 пр.1 от НПК в първата инстанция е по
инициатива на П. А. и Р.П., но предмет на определението не са само
1
претендираните от тях веществени доказателства, а и други приобщени по
делото.
І. По частната жалба на Д. Д.:
Частната жалба на Д. се преценява като недопустима поради липсата на
предмет. За обосноваване на този извод, въззивният състав се позовава на
протокол за претърсване и изземване в т.2, л.10 от досъдебното производство
по НОХД №972/2018 година, доказващ че от жалбоподателя са били иззети
множество предмети, включително и 6бр пачки банкноти, които според
протокол за оглед на ВД (т.2, л.107 от ДПр) представляват 28 банкноти с
купюр от сто лева, 1271 банкноти с купюр по двадесет лева и 600 банкноти с
купюр по десет лева, всички на обща стойност 34220 лева. Въпросната сума
пари не е обхваната от проверяваното определение, т.е. въззивната инстанция
е лишена от съдебен акт, чиято процесуална проверка да проведе. Искането на
жалбоподателя за връщане на сумата от 342020 лева следва да се отправи към
първоинстанционния съд, който в процедура по чл.306, ал.1, т.4, пр.1 от НПК
да прецени съответната основателност.
ІІ.По частната жалба на П. А.:
Жалбата е допустима и частично основателна.
Според протокол (т.2, л.1-л.2 от ДПр), на 15.10.2012 година било
извършено претърсване на л.а.“Фолксваген пасат“ с рег.№А4606КВ,
управляван от П. А. и К.Ж. като при процесуално следственото действие били
иззети множество предмети и пари. Същите са подробно идентифицирани
при проведен оглед и описани в съответни протоколи (ДПр, т.2, л.91-л.93,
л.104-л.106, л.109-л.110, л.11-л.112, л.113, л.127).
Част от веществените доказателства (в проверяваното определение,
описани в т.ІІ, подт.1, обекти с №№13, 14, 16, 39, 44, 45, 46, 142, 149, 163,
157, 158, 159, 160, 161, 162, 163) представляват различни документи,
изхождащи от или пък издадени към жалбоподателя П. А., поради което
въззивният състав приема, че не съществува спор по принадлежността им и
същите следва да се върнат на претендиращия ги. Проверяваният съд не е
ангажирал съображения защо посочените веществени доказателства следва да
останат по делото, което придава необоснованост и незаконосъобразност на
акта в тази част.
С обжалваното определение е отказано връщането на парични средства
в размер на 463 885лв (обекти, описани в проверявания съдебен акт в т.І,
подт. №№2, 4, 6, 9), т.к. принадлежността им не е установена. Въззивният
състав споделя извода на първата инстанция, защото жалбоподателят А. и на
този етап не се установява като правоимащ да получи претендираните пари.
За съдебната практика активната легитимация по чл.111 и сл. от НПК не е
спорна, тя обхваща не само собственикът на вещта, но и всяко друго лице,
което има каквито и да е права, свързани с упражняване на фактическа власт
върху вещта - вещни и/или облигационни, включително владеещият на
неправно основание с цел да стане собственик (ТР 2-2014-ОСНК, Р 60225-
2022-3н.о. и др.). Нито жалбоподателят, нито доказателствата по делото
установят облигационни права върху претендираната сума, което сочи на
2
хипотезата на чл.112, ал.1 от НПК. В приложение към частната жалба са
представени покани за парично изпълнение до П. А., изхождащи от „ЗП
Пенев“ЕООД и „ЗП Диан Недев“ЕООД, които не представляват надлежно
доказателство, първо за облигационно правоотношение с жалбоподателя и
второ, не могат да послужат за успешно обосноваване на произхода на
иззетите пари. Аналогичен е изводът и за обект 135- мобилен телефон
„Самсунг“ с IMEI №352960/04/120623/5 без сим карта, с поставена батерия,
по отношение на който не са налице данни за собственост.
Предвид изложеното и на основание чл.345, ал.1 вр. чл.306, ал.3 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение №260025/12.08.2022 година на Окръжен съд-
Варна, постановено по НОХД №972/2018 година, с която молбата на П. А. А.
не е уважена за връщане на част от веществени доказателства по делото и
вместо това връща на лицето: 1) обект 13 – призовка за П. А. по СД
098/2010г.; 2)обект 14-призовка за П. А. по ДПр№351/2010г.; 3) обект 16-
бордеро от „Пощенска банка“ с №5418470/15.10.2012г.; 4)обект 39 –
нотариално заверено пълномощно от 07.05.2012г. с упълномощител Р.С. и
упълномощен П. А.; 5)обект 44 – оригинал и копие от пълномощно от
21.02.2012г. с упълномощител К.З. за"Млин"ООД и упълномощен П. А.;
5)обект 45- оригинал и копие на пълномощно от 21.02.2012г. с
упълномощител К.З. заЕТ "Ириана" и упълномощен П. А.; 6)обект 46 -
нотариално заверено пълномощно с упълномощител Д. Г. Д. и упълномощен
П. А.; 7)обект 142- хартиена разписка от „Еконт експрес“ с подател П. А. и
получател Т.А.; 8)обект 149 – осем броя индигирани екземпляри от вносни
бележки, издадени от ОББ за превод на суми в полза на П. А., с вносител П.
А. и основание „вноска по кредит“; 9)обект 153 – девет броя оригинали на
вносни бележки, издадени от ПИБ-София с вносител П. А.; 10)обект 157 –
един индигиран екземпляр от вносна бележка, издаден от Инвестбанк с
вносител П. А.; 11)обект 158 – индигиран екземпляр от вносна бележка на ТБ
„Инвестбанк“ с вносител П. А.; 12)обекти 159, 160 и 161 – вносни бележки за
платено автокаско с вносител П. А.; 13)обект 162 – вносна бележка и бележка
от касова операция от“Райфайзенбанк“ за внасяне на сума от П. А. и 13)обект
163 – индигирана вносна бележка от „Уникредит Булбанк“ за внасяне на сума
от П. А..
Оставя без уважение частната жалба на П. А. в останалата част.
Оставя без разглеждане частната жалба на Д. Г. Д. като недопустима.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4