РЕШЕНИЕ № 150
гр. Пещера, 22.02.2017г.
РАЙОНЕН СЪД ПЕЩЕРА, четвърти граждански състав, в закрито заседание на 22.02.2017
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАСКА ПАВЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Павлова гр. д. № 858 по описа
за 2016 г., за да се произнесе прие следното:
Съдът е постановил Решение № 671 по делото
от 23.11.2016 г.като в открито съдебно заседание проведено на 10.11.2016 г.е
даден ход на устните състезания по делото.
В срока за обжалване на решението ищцовата
страна е депозирала жалба вх. № 6450/02.12.2016г. и допълнителна уточнителна молба
вх.№ 652/02.02.2017г. , в която се съдържа формулирано искане за изменение на решението в
частта на разноските, които ищеца е осъден да заплати в полза на ответника -
59,34 лева, както и по отношение на тези които, съдът му е присъдил – 781,33 до
претендирания размер от 900 лева.
Ответната страна не взема отношение по така направеното искане.
Като провери решението и взе предвид
искането на ищцовата страна,Съдът прие
следното:
Искането е заявено в срока по чл. 248 от ГПК, но ищцовата страна не е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
поради което съобразно т.9 от ТР
№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 6 /2012г. в частта за увеличаване на
присъдените в полза на ищеца разноски, е недопустимо.
Ответникът е представил списък на
разноските по чл. 80 от ГПК-
300 лева адв.възнаграждение и 150 лева депозит за експертиза,.
С оглед изхода на делото Съдът е осъдил с решението си
ищеца да заплати сторените от ответника деловодни
разноски –в размер на 59.34 лева по компенсация съобразно отхвърлената част от
исковете.
Предвид на изложеното Съдът намира искането
в тази част за неоснователно.
Действително минималния размер на
адвокатското възнаграждение по трудови дела е визиран в разпоредбата на чл. 7,
ал.1, т.1 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения-200,00 лв.за предявен неоценяем иск с предмет
трудов спор, а когато има определен интерес съобразно алинея 2, т. 3 от
Наредбата - 580 лв. + 5 % за
горницата над 5000 лв.
При това положение и при условията на чл. 78, ал.5 от ГПК като съобразява фактическата и правна сложност на делото, съдът
счита,че възнаграждението уговорено и изплатено от ответната страна не е
завишено-предмета на делото е трудов спор относно законността на извършеното
уволнение на повече от едно, а именно 3 основания както и са предявени три иска
по чл. 344, ал.1, т.1 , т.2 и т. 3 от КТ.В процеса на доказване е събран голям
по обем доказателствен материал и подлежащ на сериозен анализ и съпоставка за
обосноваване на тезата, както на ищцовата, така и на ответната страна.
С решението си Съдът е уважил иска по чл.
344 т. 1 и т.2 от КТ, а този по т.3 е уважен частично.
При това положение и като приема, че
искането за увеличаване размера на присъдените в полза на ищеца разноски е
недопустимо, както и че ответникът е представил такъв списък и претендираните
разноски за адвокатски хонар не надхвърлят размерите посочени в Наредбата, съдът счита,че не съществуват предпоставки за
изменение на решението в частта за разноските.
Водим от горното Съдът,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ищеца В.Л.В.,
направено чрез пълномощника му по делото адв.В.И., за изменение на решението на
Съда, постановено на 23.11.2016 г. в частта за разноските, а именно за
увеличаване на присъдените в полза на ищеца разноски от 781.33 лева на 900 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, искането на ищеца В.Л.В.,
направено чрез пълномощника му по делото адв.В.И., за изменение на решението на
Съда, постановено на 23.11.2016 г., в
частта с която е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 59.34 лева.
РЕШЕНИЕТО в тази част имащо характер на
определение подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: